Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Snow Kisses, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветана Генчева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даяна Палмър. Завръщане
ИК „Коломбина Прес“, София, 2006
Американска. Първо издание
ISBN: 978-954-706-139-2
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Докато вървеше към автомобила, сгушила се, за да се предпази от пронизващия вятър, миналото нахлу неканено в спомените й. Ето че отново бе лято и една вечер, докато баща й бе в болница, тя плуваше сама в басейна в къщата на Кейд.
Тогава беше на осемнайсет, все още момиче, разцъфнало и готово да се превърне в жена. По онова време баща й бе тежко болен и не бе до нея, за да й дава съвети и да я напътства, дори не бе забелязал, че облеклото й привлича мъжките погледи. Затова пък Кейд бе забелязал и бе поговорил с нея по този въпрос. Аби бе изфучала вбесена, изпълнена с омраза, задето си бе позволил да се държи с нея като по-голям брат, и, дръзко вирнала глава, бе отишла да плува в басейна му. Наоколо не се мяркаше жив човек, затова тя бе захвърлила дрехите си и бе скочила във водата. Това бе забранено, ала Аби умееше да пристъпва правилата, особено когато ги бе измислил Кейд Макларън. Как само й се искаше и той да я погледне по същия начин, по който я гледаха останалите мъже. Не желаеше да слуша поучителните му думи, но тъй като бе прекалено млада и твърде наивна, не успяваше да предаде с думи непрекъснато нарастващото си увлечение към него.
Беше се топнала в басейна само преди пет минути, когато чу камиона му да спира на задния вход на къщата. Преди да успее да се измъкне навън и да нахлузи джинсите, Кейд се показа иззад ъгъла.
Съвсем не бе готова за онова, което се случи след това. Обърна се и тъмните очи на мъжа се спряха на стегнатите й голи гърди, а в погледа му се събра толкова силно неподправено желание, че дъхът й секна. Той стоеше пред нея, гледаше я, без да помръдва, а тя дори не се опита да се скрие или да се обърне. Остави го да я наблюдава колкото иска и усети как сърцето й се опитва да се изскубне от гърдите, когато най-сетне пристъпи към нея.
Ризата му бе разкопчана, защото се връщаше от обора, а гъстите черни косъмчета по загорелите мускули на гърдите му бяха залепнали от пот. Спря на крачка от нея и сведе поглед. В този момент Аби осъзна, че неизреченото желание, което изпитваше към него, бе отразено в очите й.
Без да каже и дума, той се наведе и я пое на ръце. Притисна я нежно и внимателно към себе си, усети стегнатите й гърди до своите и косъмчетата одраскаха чувствителната й кожа, а тя изстена и се притисна още по-силно. Не откъсваше очи от него и забеляза задоволството, проблеснало в погледа му.
Кейд се обърна и я понесе към къщата, нагоре по стълбите към спалнята си, а след това нежно я положи на леглото. Тогава седна, подпрял се с една ръка на леглото, и я погледна отново. Тъмните му очи с наслада милваха голотата й. Аби дори бе забравила, че бе мокра, че кувертюрата на леглото попиваше капките от тялото й. В онзи момент виждаше единствено тъмното му строго лице, изразителните му очи.
Най-сетне той проследи с пръсти извивката на рамото й и се спусна към ключицата. Тя бе притаила дъх, докато пръстите му ласкаво пълзяха надолу и описваха извивката на гърдата й, проучваха и я дразнеха с лек натиск, докато се спряха на твърдото връхче и леко го стиснаха.
Аби изхлипа и изви гръб, усетила непознат прилив на удоволствие. През всичкото това време Кейд не бе откъснал поглед от нея дори за миг.
— Ш-ш-ш — бе прошепнал той. — Знаеш, че няма да те нараня.
— Знам — бе прошепнала в отговор тя, сякаш уплашена, че стените могат да ги чуят, очите й широко отворени в очакване на непознатото удоволствие. — Искам… Искам да ме докоснеш.
— Знам… — Кейд се наведе, все още прегърнал я с едната ръка, а Аби вдигна колебливо ръце и обви врата му. Той я погледна в очите и топлите му твърди устни докоснаха нейните, за да усети отклика й. — Отвори устни за мен, Аби — въздъхна тихо, премести ръка и стисна брадичката й. — Още малко… — Тя се подчини, без да мисли, и усети неповторимото докосване на езика му, плъзнал се между устните й, за да нахлуе чувствено и настойчиво в устата й. Аби изхлипа, въздъхна и Кейд се отпусна върху нея, за да почувства тя голите му гърди до своите. Момичето се надигна и в един безкрайно дълъг и неповторимо сладък миг усети топлината на тежкото му тяло и жарката мъжка целувка. Стори й се, че си въобразява, когато усети ръцете му да потръпват, а сетне той неочаквано я пусна и когато се изправи, вече бе напълно спокоен, сякаш бе ходил на приятна разходка. Очите му отново се плъзнаха към гърдите й, за да ги погледне за последно, преди едрата му ръка да посегне към кувертюрата и да скрие голотата й. — Нали искаше да знаеш — прошепна тихо Кейд. Продължаваше да стиска ръката й в дланта си, сякаш за да смекчи момента, в който я бе отблъснал. — Ето, показах ти. Всичко приключва тук. Прекалено много държа на теб, за да те прелъстя и после да изживеем един час на страст.
Тя преглътна, вгледа се в сериозното му лице, тялото й все още тръпнещо от ласките му, устните й влажни от дългата жадна целувка.
— Трябва ли да се срамувам, Кейд? — попита.
Той приглади мократа коса, полепнала по лицето й.
— Защо да се срамуваш? — отвърна нежно. — Защото си искала да разбереш какво ще изпиташ, когато един мъж те докосне и целуне ли?
Аби си пое дъх, бавно и дълбоко.
— Ти не си кой да е мъж — поправи го тя.
По лицето й личеше, че признанието бе изречено с много страх. Кейд се поколеба, сякаш отчаяно му се искаше да каже нещо, ала след миг само реши да премълчи и стисна зъби.
— Аби — започна той, подбирайки внимателно думите, — ти си на осемнайсет. Трябва първо да пораснеш, да видиш света и чак след това да се обвържеш с някой мъж. С който и да било мъж. — Кейд докосна кувертюрата на врата й. — Напълно естествено е да проявяваш любопитство на твоята възраст, да искаш да разбереш какво представлява секса. Макар хората да се подчиняват на съвременните схващания, все още има мъже, които предпочитат да се оженят за девствено момиче. — Погледна я сериозно. — Остани девствена. Запази този безценен дар за мъжа, когото ще избереш за свой съпруг, не го отдавай с лека ръка, за да задоволиш любопитството си.
— Ами ти? — попита го тя, без дори да се замисли.
— Какво аз, мила? — попита той.
— И ти ли искаш девствено момиче…
За момент в погледа му се появи странно изражение. Кейд се замисли. Стори й се развълнуван и раздразнен.
— Най-големият ми проблем — отвърна след минута, — е, че в момента желая едно такова момиче. — Наведе се, целуна я леко и се изправи.
— Кейд? — повика го Аби, стисна кувертюрата и в очите й заблестя готовност да му се отдаде.
— Не — заяви той и отдръпна пръстите и от плата. — Не сега.
— А кога? — прошепна тя.
Кейд проследи извивката на устата й бавно и разсеяно.
— Предложи ми същото след три-четири години — усмихна се на една страна той — и тогава ще те отнеса в леглото и ще те любя, докато припаднеш. Обличай се. И повече не прави така, Аби — предупреди я строго. — Не е дошло времето. Не ме принуждавай да бъда жесток. Няма да го понеса.
Все още изпълнена с надежда, тя го наблюдаваше как крачи към вратата и всички чувства, избликнали от сърцето й, се отразяваха в пълните със сълзи очи.
— Кейд! — повика го тихо Аби. Той се обърна и изви вежда. Едната му ръка вече стискаше бравата. — След три-четири години ще ти напомня какво си ми казал — обеща тя.
Кейд й се усмихна толкова нежно, че й се прииска да скочи от леглото и да се хвърли в краката му.
— Лека нощ, мила — засмя се той и излезе.
Нито един от двамата не спомена повече случилото се, не след дълго Аби замина от фермата и през изминалите години рядко виждаше Кейд. Бе странно, че тъкмо сега си спомни, още повече че бе невъзможно да спази обещанието си. Сега вече нямаше да може да му се предложи отново.
Отвори вратата на автомобила и се качи.
Той мълча, докато пътуваха към къщи, но това не бе нещо необичайно. Открай време мразеше да шофира и приказва. Обичаше тишината, за да може да обмисля проблемите, свързани с фермата, които никога не свършваха. През зимата се тревожеше заради снега, дали ще стигне храната за добитъка. През пролетта се притесняваше заради раждането и сеитбата. Лятото носеше въпроси, свързани със сенокоса, поправянето на оградите, осигуряване на водни запаси. Водата си оставаше проблем по всяко време на годината — или не достигаше, или бе прекалено много. През май и юни, когато снегът в планините се топеше и се оттичаше в потоците и реките, за посевите имаше достатъчно, ала това бе и времето на наводненията. След преброяването на животните откарваха стадата по пасищата високо в планината. Връщаха ги чак през есента. Трябваше непрекъснато да се внимава при прилагането на програмата за размножаване, по добитъка имаше болести, разваляха се уреди, следеше се храненето, клането, продажбата и закупуването на нови животни. Кейд имаше управители, като бъдещия съпруг на Мели, но той притежаваше три ферми и носеше отговорност пред борда на директорите и акционерите. Беше създал корпорация и трябваше да я управлява.
Аби се обърна към него и го погледна със същата обич, която я бе измъчвала през изминалите четири безкрайни самотни години. Това бе Кейд, заклетият ерген. Запита се дали някога ще се ожени, дали иска свои деца, които да наследят „Пейнтед Ридж“ и останалото, което той притежаваше. Докато беше на осемнайсет, непрекъснато си повтаряше, че някой ден може и да се ожени за нея. Само че след случката край басейна Кейд упорито я избягваше. Напълно отчаяна, тя бе решила да се отдаде на приключенията и предизвикателствата в света на модата.
На осемнайсет този свят й се струваше истинско вълшебство със своето великолепие и богатството, на което можеше да се наслади сред отбрано общество. През първата година всичко й се струваше чудесно и бе истинско удоволствие. Спомни си, когато се прибра вкъщи за Коледа, нетърпелива да сподели възторга от работата си. Кейд я бе изслушал любезно и си бе тръгнал. Докато замина от „Пейнтед Ридж“, той така и не се появи повече. Често се питаше дали не я избягва. Ала тогава бе заслепена от блясъка на Ню Йорк и от постигнатия успех. Поне така бе в началото…
Кейд изглежда усети напрежението й. Докато паркираше пред къщата й, се обърна към нея и срещна погледа й. Аби имаше чувството, че я заля огнена вълна. Толкова време бе минало, откакто за последен път бе надничала отблизо в тъмните му блестящи очи. Пулсът й забумтя, сетивата й се изостриха.
— Този път те нямаше дълго — заяви той направо. Облегна се на вратата и запали цигара. — Цяла година.
— Не е вярно — отвърна веднага тя. — Теб те нямаше нито миналото лято, нито по Коледа, когато си идвах.
Кейд се изсмя. От цигарата му се виеше дим.
— Какво да правя тук? — попита студено. — Писна ми да слушам за Ню Йорк и за красивите хора.
Аби изпъна гръб, отпуснала брадичка надолу.
— Пак ли ще говорим по този въпрос?
— Все още не съм казал каквото трябва — продължи той. — Преди години ти реши, че това, което искаш, е в Ню Йорк. Оставих те да правиш каквото знаеш, Аби. Знам, когато нещо е безсмислено.
— А какво щях да правя тук? — опита се да го засече тя и си спомни моментите, когато Кейд не желаеше да приближи до нея.
При тези думи лицето му стана още по-строго. Той дори пребледня и извърна поглед към снега навън.
— Нищо — отвърна вяло. — Поля и планини, чист въздух… Малцината, които живеят тук, почитат стойностното в живота, не е ли удивително, че сме четвъртият по големина щат и едва на шейсет и четвърто място по население… На мен ми харесва — добави и отново изви очи към нея. — Не бих могъл да живея на място, където всички се блъскат и не могат да се разминат спокойно.
Знаеше, че бе така. Кейд обичаше да крачи необезпокояван по ширналите се поля и щеше да се задуши, ако се преместеше в Ню Йорк. Беше човек на простора и свободата. Преди сто години щеше да намери мястото си далече на Запад. Спомни си случая, когато двамата отидоха да видят мястото на битката при Литъл Бигхорн. Тогава очите му се зареяха към хълмовете в далечината. Един от прадедите му, чистокръвен сиукс, бе загинал при Литъл Бигхорн. Той бе част от тази земя, също като първите заселници и фермери.
На Аби й се искаше и тя да стане част от земята, а също и от Кейд. Само че той бе оставил осемнайсетгодишното момиче да се качи на автобуса за Ню Йорк, въпреки че между двамата с баща й се разрази грозен скандал вечерта, преди Аби да замине. Джес Шейн така и не й разказа защо се бяха скарали. Разбра, че имаше нещо, защото бе чула ядосаните викове, долитащи от хола, а Кейд често повтаряше името й.
— Ти не искаше да замина за Ню Йорк — прошепна тя, когато се изтръгна от болезнения спомен. — Очаквал си да се проваля, нали?
— Искрено се надявах да се провалиш — заяви направо той и очите му заблестяха. — Само че ти успя. Като те гледам сега, не мога да повярвам, че си постигнала успех. Господи, Кала има по-добър вкус от теб.
Аби избегна погледа му, озадачена от думите му.
— Облечена съм с много вкус, точно както подобава на жена във ферма — отвърна веднага тя, притеснена, че Кейд можеше да се сети защо бе облякла тази широка дреха, защо не можеше да търпи нищо, прилепнало по тялото й.
— Това май бяха камъни в моята градина — отбеляза той. — Знам, че фермерският живот е тежък, мила. Работата те смазва и не са много жените, които ще предпочетат да останат тук, вместо да се отдадат на бляскава кариера. Не е нужно да ми го казваш.
Нищо не знаеше той, каза си нещастно Аби. Бе готова да зареже и работата на манекенка, и Ню Йорк, и международната слава, ако той й бе предложил да се оженят. Бе готова да се откаже от всичко, за да живее с него и да го обича. Само че Кейд не го знаеше и никога нямаше да го разбере. Гордостта не й позволяваше да му го каже. Веднъж вече я бе отблъснал, през онази вълшебна вечер преди години, макар че бе подходил с много нежност и внимание. Не можеше да му позволи да го направи отново. Това би я съсипало.
Сведе очи към велурените си ботуши. Щеше да ги съсипе. Бе забравила да ги напръска със спрей срещу влага и ето че щеше да се наложи да си купува нови. Как бе възможно да мисли за това, докато бе насаме с Кейд? Моментът бе наистина безценен, макар и толкова кратък. Как само й се искаше да му разкаже какво се бе случило, да му признае истината. Как можеше да му каже, че се бе върнала, за да си стъпи на краката?
— Ей… — Тя вдигна поглед и забеляза, че той я наблюдаваше внимателно. Протегна ръка и улови кичур дълга коса, а след това леко го подръпна. — Какво има? — попита тихо Кейд.
Аби усети сълзите й да напират и мигна няколко пъти, за да ги прогони. Беше още по-трудно, когато той ставаше нежен. Напомни й за последния й път, когато гласът му бе станал кадифен и дълбок. В този момент започна да се чуди как ли ще реагира, ако Кейд се опиташе да я прегърне, да я докосне.
— Всичко е наред — отвърна тя. — Просто се замислих.
Той отново стана сериозен и пусна кичура.
— За Ню Йорк ли мислиш? — попита. — Какво изобщо правиш тук през април? Мислех, че само през зимата ти остава малко свободно време.
— Дойдох да се видя с Мели — отвърна Аби и поруменя. — Исках да й помогна за сватбата.
— Значи ще останеш цял месец — продължи да разпитва Кейд в очакване тя да отрече. Вече бе късно, защото бе изрекла лъжата твърде убедително.
Аби преглътна.
— Ами…
— Доколкото разбрах, ти си измислила модела на роклята — продължаваше той.
— Да — съгласи се тя и си припомни скиците, които бе направила. През последните години бе открила, че умее да измисля дрехи много по-успешно, отколкото да ги представя.
— Боже, колко затворена си станала — отбеляза Кейд и присви очи заради дима от цигарата. — Преди се прибираше и започваше да бълваш като вулкан, беше жизнена и щастлива. Сега си като упоена… Съвсем различна си станала. Какво има, мила, да не би блясъкът на градския живот да е помътнял, или просто си се уморила да се показваш полугола пред мъжете?
Аби ахна при тези неочаквано груби думи и си пое рязко дъх.
— Кейд Алигзандър Макларън, не се показвам полугола!
— Нима? — попита той. По лицето му се бе изписало познатото й изражение, което веднага й подсказа, че бе готов да се скара с нея. — Миналия месец бях в Ню Йорк по работа и дойдох на едно от модните ти ревюта. Беше с прозрачна блуза, под която нямаше нищо. Абсолютно нищо? — Кейд се намръщи. — Едва се сдържах да не се кача на подиума, за да те сваля. Просто станах и си излязох. Баща ти сигурно се обръща в гроба.
— Баща ми се гордееше с мен — сопна се тя. От думите му я беше заболяло. — Може и да не си забелязал, но на тези ревюта ходят предимно жени.
— Имаше и мъже — побърза да вметне той и загаси цигарата си. — Когато си насаме с някой мъж и пред него ли си сваляш дрехите, Аби?
Тя вдигна ръка, за да го удари, ала Кейд стисна китката й и я изви. Гледаше го право в очите, а разстоянието между тях бе съвсем малко. Най-лошото бе, че усещаше силата му, стоманената му хватка и усети как в гърлото й се надига паника.
— Пусни ме, Кейд — настоя неочаквано Аби, гласът й пресипнал, а очите й ококорени от страх. — Моля те, пусни ме!
Той се намръщи, но веднага я пусна. Тя бързо се отдръпна към вратата и се притисна в нея като уплашено коте, разтреперано и свито в ъгъла. Ето че разбра, каза си нещастно Аби. Беше се чудила как ще реагира на докосването на Кейд и в този момент истината бе излязла наяве.
— Какво има? — попита разгневен той. — Познаваме се открай време. Просто се защитавах, Аби. Нямаше да те ударя. Кажи ми какво ти става? Да не би някой мъж да те е удрял? — Лицето му се разкриви от ярост. — Отговори ми — повиши глас Кейд. — Да не би някое от гаджетата ти да е станал груб? Господи, ако е така…
— Не е това — отвърна бързо тя и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Затвори очи, за да се овладее. — Просто съм уморена. Кейд. Много уморена. Нямам сили за работа. Работя до късно, ходя на безкрайни проби, снимам реклами, фотографите са прекалено взискателни, дизайнерите не спират с капризите… — Облегна се на вратата и отвори предпазливо очи, за да го погледне. — Просто съм преуморена. — Това бе лъжа, ала нямаше как да му признае истината.
— Прибрала си се да си починеш, това ли се опитваш да ми кажеш? — попита тихо той.
— Нали може? — попита Аби и отново го погледна в очите. — Ще остана цял месец, само че не искам да ти се пречкам…
— Ти се шегуваш — изсумтя Кейд и отново огледа безформената й рокля. — Ти наистина се шегуваш. — Обърна се рязко и отвори вратата. — Да влизаме, че ще замръзнем. Можем да седнем вътре и да гледаме цяла вечер как сестра ти и Джери не спират да се натискат.
В гласа му се прокрадна отвращение и тя се разсмя.
— Те са сгодени — напомни му Аби.
— Тогава да се женят и да правят каквото ще правят в собствената си къща — изръмжа той.
— Опитват се — отвърна тя.
Кейд я погледна сърдито, преди да отвори вратата и да заобиколи автомобила, за да отвори и на нея.
— Нямам търпение тази сватба да ми се маха от главата — призна той. — Единственото място, на което не съм ги хващал, е дрешникът.
— Двамата са влюбени. — Аби скочи от стъпалото и се озова сред пухкавия студен сняг. — Господи, колко си старомоден, Кейд!
— Не ми казвай, че досега не си го забелязала — каза той, докато вървяха към къщата през сипещия се сняг. Снежинките нежно близваха лицето й и оставяха студени мокри следи.
— Човек не може да не забележи — съгласи се тя. Погледна вдигнатата му глава и изпънатия му гръб. Кейд се движеше с гъвкави елегантни крачки, които издаваха, че бе свикнал с живота навън. Единствено просторната Монтана можеше да го задържи. — На всички е известно, че е почти невъзможно влюбените да бъдат разделени.
— Ти пък какво знаеш за любовта? — попита той и я погледна. — Някога изпитвала ли си любов?
Аби се засмя, макар че не й бе никак смешно.
— Повечето хора разбират какво е любовен трепет поне веднъж или два пъти в живота си.
— Доколкото си спомням, едно време изпитваше нещо подобно към мен — припомни й тихо Кейд. Взираше се право напред и така и не забеляза как светлокафявите й очи се разшириха от изумление.
— Направо не е за вярване, че си го забелязал — прошепна тя. — Как успя да отклониш поглед от добитъка и всички момичета, които ти висят на врата по разни вечеринки?
— Забелязал съм.
Думите му не означаваха много, важен бе начинът, по който ги каза. Изрече ги троснато, но в тях бе стаено много чувство. Аби си пое бавно дъх, скръсти ръце пред себе си, а след това изви поглед настрани, за да избегне неговия. Щеше ли някога да забрави онази вечер? Въпреки преживяното неотдавна, което бе съсипало вероятността да започне връзка, тя изпита истинско удоволствие, щом си спомни топлите му твърди устни, притиснали нейните, нежните ласки на ръцете му. Двамата застанаха пред задната врата. Той отвори и я изчака да пристъпи първа в топлата суха кухня. Кала бе излязла някъде, защото бе празно.
— Аби — повика я Кейд.
Тя се обърна от входа на трапезарията, за да погледне назад към него. Той си бе свалил шапката и влажната му тъмна коса блестеше на светлината от лампата. Очите му се плъзнаха по тялото й, огледаха неподходящите широки дрехи и отново се върнаха към поруменялото й нежно лице. Между тях неочаквано надвисна напрежение, старото напрежение, което бе усетила онази вечер край плувния басейн, когато я бе видял така, както никой мъж не я бе виждал. Аби усети изненадата в погледа му, а сърцето й затрептя, обзето от неочаквана надежда.
— Щастлива ли си в Ню Йорк? — попита Кейд.
Тя се поколеба, докато се опитваше да изрече думите. Наистина беше щастлива — или поне се опитваше да убеди себе си, че бе щастлива, докато инцидентът не я тласна към къщи, за да намери на познатото обичано място убежище и утеха. „Пейнтед Ридж“ й бе липсвал през всичките години, прекарани в големия град.
— Разбира се, че съм щастлива — излъга Аби. — Защо питаш? — Високият мъж пристъпи от крак на крак, сякаш бе получил неизказания отговор, който тя бе премълчала. Замахна неопределено с ръка.
— Просто се чудех, това е. Онзи ден те видях на корицата на едно списание — добави той, впил поглед в нея. — Беше от хубавите ти снимки. Това е важно постижение.
— Да — съгласи се Аби с едва доловима усмивка. — Истински успех е да те снимат за корицата на подобно списание. Хората от агенцията бяха във възторг.
Очите му не се откъсваха от лицето й и потъмняха от чувство, което тя не успя да разбере.
— Наистина си красива — продължи тихо Кейд. — Винаги си била красива. Не говоря просто за физическа красота. Напомняш ми за слънцето, обляло с лъчите си някоя поляна. Всичко е копринено нежно, прекрасно, изключително. Какво стана с онова момиче?
Аби усети далечна болка, глад, който нищо не бе в състояние да притъпи. Очите й се плъзнаха по сериозното му лице с врязалите се по него бръчки, лице, което с удоволствие би докоснала. Прииска й се да му каже, че онова момиче бе увехнало по него, че част от нея бе умряла, когато напусна „Пейнтед Ридж“.
Не можеше да изрече подобно нещо.
— Тя порасна, Кейд — отвърна Аби.
Той поклати глава и се усмихна — необичайно тъжна усмивка, която я озадачи.
— Не бих казал. Тя е в спомените ми и от време на време я повиквам, за да я погледам.
— Била е безкрайно наивна — прошепна Аби и се опита да се прикрие, за да не разбере Кейд колко силно я бяха трогнали думите му. Той пристъпи бавно към нея. Беше висок и едър, силен и дори малко страшен и тя едва успя да се пребори със страха, който веднъж вече се опита да я задуши тази вечер. Вдигна поглед, заинтригувана от мириса на кожа и студен вятър, полепнал по него. — Бях забравила колко си висок — призна Аби.
— А пък аз не съм забравил нищо, свързано с теб, Аби — заяви Кейд. — Включително и факта, че едно време все ти се струваше, че си далече от мен. А сега се отдръпваш в мига, в който се приближа до теб.
Значи бе забелязал. Тя сведе поглед към копчетата кожуха му.
— Така ли?
— Тази вечер в обора се отдръпна от мен. Да не би да си въобразяваш, че не съм забелязал? След това в колата… — Той си пое дълбоко дъх. — Господи, никога не бих те наранил. Не го ли знаеш?
Погледът й пробяга по шевовете на палтото му и Аби забеляза петно до едно от копчетата, сякаш там бе паднала пепел от цигара. Как бе възможно да забелязва подобни неща, докато усещаше топлината на едрото му тяло и в спомените й бе живо удоволствието да се притисне в него…
— Знам — отвърна след малко тя. Вдигна очи към него. — Просто имам някои проблеми, с които се опитвам да се справя.
— Заради мъж ли е всичко това? — попита веднага Кейд.
Аби кимна.
— Може и така да се каже.
Той стана по-сериозен и протегна ръце, сякаш искаше да я прегърне. Вместо това рязко ги напъха в джобовете си.
— Искаш ли да ми разкажеш?
Тя бавно поклати глава.
— Още не е дошло времето. Първо трябва да открия себе си, Кейд. Трябва сама да се справя.
— Има ли нещо общо с работата ти? — продължи той.
— Да, има. Трябва да реша дали искам да продължа — призна Аби.
Ето че лицето му се озари, изписалото се по него напрежение се стопи и му придаде по-младежки вид.
— Да не би да обмисляш възможността да напуснеш?
— Защо не? — попита тя с широка усмивка. — Трябва ли ти допълнителна работна ръка? Много ме бива да затварям портите. Ако не ми вярваш, питай Ханк.
Кейд също се усмихна и тъмните му очи заблестяха.
— На всяка цена.
Аби въздъхна.
— Накрая на месеца с радост ще ми махаш за довиждане — предупреди го тя през смях. — Както и да е, предстои ми да помисля доста сериозно.
Той се вгледа в притихналото й лице.
— Може пък да ти помогна да решиш по-бързо — измърмори. С едната ръка обхвана брадичката й и я изви нагоре, докато очите му любопитно се вглеждаха в нейните. — Мели каза, че имало мъж. Какво стана, мила, да не би връзката ви да се е объркала?
Аби трепна и отстъпи назад, за да се освободи от прегръдката му. Не бе избягала от Ню Йорк, за да се озове отново под влиянието на Кейд Макларън. Ако го допуснеше до себе си сега, това щеше да бъде истинско самоубийство в много отношения. Силата му я притесняваше, ала имаше и още. Тя реагираше по начин, по който не й въздействаше никой друг. Всички мъже, с които бе излизала, не бяха нищо повече от бледо копие на човека пред нея и едва сега разбираше, че той бе завладял спомените й. Години наред се бе опитвала да изтласка случилото се край басейна на някое дълбоко невидимо място, защото се страхуваше да си припомня онази вечер. А ето че днес миналото се бе опитало да я настигне, бе заличило болезнените спомени и бе събудило стари копнежи и чувства.
Аби надникна в тъмните очи на Кейд и разбра, че в тях бе отразен целият й свят. Той означаваше всичко за нея и никой в Ню Йорк нямаше да може да го замести. Не можеше да му признае този факт. Кейд я отблъскваше упорито след случката при басейна. Сякаш не можеше да търпи, когато бе близо до него. Дори в този момент я остави да отстъпи. Все още имаше сили да я остави да се отдръпне, у него нямаше и следа от съжаление дори за нещо толкова незначително.
— Да, има мъж — съгласи се тя, но не каза нищо повече и не го погледна. — Какво, според теб, съм правила в Ню Йорк? Зяпала съм през прозорците и съм си мечтала как ще се върна тук ли? — Това бе истината, ала не бе нужно той да разбира. Блясъкът, който я впечатляваше така силно в началото, вече го нямаше и животът й бе празен и самотен.
— Не е нужно да ми го казваш, мила — отвърна Кейд. — Много добре знам колко скучно ти се вижда това място. Само дето не си го заявила на глас. — Погледна я ядосан. — Да не би въпросният мъж да се е доближил прекалено много? Да не би да е поискал да се установите заедно, а на теб да ти е било неприятно?
Погледът й бе пуст и празен.
— Да не би това да те шокира? — попита Аби и въпросът й доля масло в огъня. — Вече ти казах, Кейд, харесвам живота си такъв, какъвто е. Приятно ми е да разполагам с много пари, да ги харча и да мога да пътувам, където ми е приятно. Миналия месец имах снимки в Ямайка, през септември заминавам за Гърция. Това е интересно и вълнуващо, весело е и много приятно.
Погледът му бе станал студен, защото повярва на лъжата.
— Да, виждам — изръмжа той. Извади цигара от джоба си и я запали, без да я изпуска от очи. — И къде му е мястото на гаджето ти сред тези пътувания?
Тя преглътна и се обърна.
— Той не ми е гадже… Дълго е за разправяне.
— Ще намеря време да те изслушам.
Аби се обърна притеснена.
— Нали може да не е тази вечер? Искам да видя Джери…
Кейд си пое ядосано дъх и на нея й се стори, че ще почне да настоява. Вместо това той се пресегна и отвори вратата.
Тя пристъпи напред, облекчена, че бе повярвал на думите й. Гадже! Господи, каква ужасна шега! Въпреки това предпочиташе да умре, вместо да му каже истината. Какво значение имаше? Нека да си мисли, че се опитва да преживее някаква разпаднала се любовна връзка. Какво значение имаше?