Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snow Kisses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 73гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs(2009)
Корекция
asayva(2014)
Форматиране
in82qh(2014)

Издание:

Даяна Палмър. Завръщане

ИК „Коломбина Прес“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 978-954-706-139-2

История

  1. —Добавяне

Десета глава

Оказа се, че в сватбения ден на Мели трябваше да се довършва какво ли не в последния момент, сервитьори и обслужващ персонал бяха плъзнали из цялата къща, поканените пристигаха един след друг, докато Аби помагаше на сестра си да облече роклята.

— Божествена е — въздъхна Мели, докато се оглеждаше. Роклята бе с капковидно деколте, с богата венецианска дантела. Булото от органза се спускаше от дискретна шапка и падаше чак до земята. Целите ръкави бяха от дантела, а полата бе истинска фантазия от сатен, шифон и още дантела. Високата талия бе обточена от ситни рози в кремаво. Мели бе с руса коса и много бяла кожа и роклята й стоеше приказно.

— Не мога да повярвам, че успях да я довърша навреме — призна Аби, докато оправяше подгъва.

— Не мога да повярвам, че си направила тази прелест — възкликна сестра й. — Аби, тя е истинска приказка! Джесика направо ще умре.

— Надявам се да не умира — отвърна развеселена Аби. Въздъхна и се замисли какво можеше да бъде. Сега трябваше да откаже на предложението й. Щеше да се получа единствено ако останеше в Монтана. А това бе невъзможно, след като Кейд положи огромни усилия да се държи далече от нея. Не си стоеше вкъщи, непрекъснато си намираше извинения да става рано сутрин и се прибираше късно вечер. Понякога дори оставаше да спи при мъжете в планината и се налагаше Кала да му изпраша вечерята по Джеб и останалите работници. — Мели, трябва да си много щастлива — каза неочаквано тя и се изтръгна от мислите си.

Мели се обърна, очите й заблестяха, пълни с любов и възторг, ръцете й разтреперани от вълнение.

— Разбира се, че съм щастлива, нали се омъжвам за Джери? — отвърна тя. Радостта й бързо се стопи, когато погледна Аби. — Миличка, какво се е случило между вас с Кейд?

— Все същото — кимна тя с хладна усмивка. — Не бива да се притесняваш за мен в деня на сватбата си!

— Сигурна ли си, че ще се справиш с компютъра и допълнителната работа?

— Ще се справя — каза тихо Аби и прегърна Мели. — Желая ти само щастие. Как ми се иска и нашите да бяха тук, за да видят каква красива булка си!

— Може би ни наблюдават отнякъде — промълви тихо Аби. — Видя ли цветята, Аби? Кейд е чудесен. Позволи ни да направим сватбата тук. И толкова много гости…

— Които със сигурност ще имат възможност да погледнат бика, който той продава — вметна Аби с горчива усмивка.

— Засрами се — намръщи се Мели. — Знаеш колко е щедър Кейд.

Аби се изчерви и се обърна.

— С теб го възприемаме по различен начин. Интересно ми е дали ще се появи за церемонията.

— Та той е кумът, налага се — засмя се Мели. — Нали няма да го спънеш, докато минавате по пътеката?

— Ще устоя на изкушението единствено заради теб. Нали ще внимаваш, за да чуеш, когато започне музиката?

— Разбира се. Ще се видим долу.

Тя излезе в коридора и се огледа. Не искаше по дългата й лавандулова рокля с остро деколте да има петна и гънки. Косата й бе вдигната на елегантен кок. Носеше букет орхидеи и цялата тръпнеше. За пръв път отиваше на сватба, а и днес се омъжваше сестра й. Въпреки това й се искаше да бъде просто гост и наблюдател. Най-трудният момент щеше да бъде, когато застанеше до Кейд пред олтара.

Слезе надолу по стълбите и спря на място, когато видя висока червенокоса жена, застанала на прага. Без да обръща внимание на съпругите на фермерите, с които са познаваше, Аби се отправи към новодошлата, защото веднага разбра коя е. Кейд наблюдаваше от хола. Мебелите бяха разместени, защото там щеше да се проведе церемонията. Намръщи се, когато я забеляза, че подминава фермерските съпруги, за да обърне внимание на елегантно облечената новодошла.

— Ти сигурно си Джесика Дейн — заговори Аби.

Високата червенокоса се усмихна широко.

— Как позна? Сигурно по лъчезарната ми усмивка, нали? — Тя се разсмя.

Беше по-висока от Аби, на деветсантиметров ток. Дори без ток Джесика бе поне един и осемдесет. С червената си коса, светла кожа и огромни черни очи, тя щеше да привлече погледите дори да не бе с наметка от норка и зелена копринена рокля, съчетана великолепно с обувки и чанта в същия нюанс.

— А ти сигурно си Аби — продължи Джесика и протегна топло ръка. — Ела с мен до колата ми, за да ти покажа какво съм донесла! Имаме ли време?

— Няколко минути — засмя се Аби. Излезе с Джесика, без да се обръща назад, и така и не усети мрачния поглед, който я проследи.

— Това са само част от моделите — похвали се тя, когато се настаниха в удобното купе на просторния линкълн „Континентал“. Аби прелисти някои от каталозите и линията на дрехите много й хареса.

— Много са добри — отсъди накрая тя.

— Могат да бъдат още по-хубави, ако разчитам на дизайнер — забеляза Джесика. — Готова съм да ти предложа процент от продажбите, Аби. Мисля, че благодарение на теб и двете ще забогатеем. Не, ще станем по-богати — поправи се тя през смях. — Моделите ти са уникални, ако съдя по гардероба на Мели. Много ми се иска да направиш няколко скици и да ми ги изпратиш.

Въпреки че нямаше търпение да се върне в Ню Йорк, на Аби много й се искаше да се заеме с тази работа. Двете с Джесика бяха така погълнати от разговора, че едва не пропуснаха началото на церемонията. Едва когато Кейд се развика от верандата, Аби слезе от колата на Джесика и хукна към стълбите, последвана от червенокосата амазонка.

— Ако имаш възможност да отделиш от времето си, останалите са готови — изсъска той, когато тя профуча покрай него.

— Колкото по-бързо приключат, толкова по-бързо ще се върнат от меден месец, което означава, че ще мога да си замина — сопна се Аби и го погледна вбесена.

— Едва ли ще е достатъчно бързо за мен, госпожице — отвърна разгорещено Кейд.

Тя мина покрай него, без да забележи изумения поглед на Джесика и се отправи към хола тъкмо когато прелюдията на органа приключваше.

Кейд застана до Джери пред олтара. Двамата бяха съвсем различни — Кейд бе мургав, елегантен, а Джери рус, очевидно притеснен от непривичните дрехи. След това зазвуча сватбеният марш и Аби стисна орхидеите и се обърна към стълбите. Мели вече бе застанала в очакване. Докато минаваше покрай сгъваемите столове, забеляза изражението и погледа на Кейд, но така и не успя да разбере какво означават.

За момент се престори, че това бе нейната сватба, че пристъпваше към Кейд. Това бе толкова прекрасна фантазия, че не можа да откъсне очи от него. Той също я наблюдаваше, изражението му омекна, очите му пламнаха с черен блясък, докато тя заставаше под обсипаната с цветя арка. Очите му задържаха нейните още миг, след това устните й се разтвориха в тиха въздишка, когато усети силата на погледа му.

Когато органът зазвуча отново и магията бе разрушена, Мели пристъпи на пътеката във великолепната си рокля с букет от орхидеи и диви цветя.

Мели се изправи пред олтара и уплашено застана до Джери. Свещеникът, приятен мъж с дебели очила и заразителна усмивка, изнесе службата. Джери и Мели казаха брачните клетви и запалиха заедно свещ от две други, символ на единението им. Казани бяха и последните думи. Целувката на Джери бе толкова дълга, че някои от гостите се разсмяха. И ето че церемонията приключи и двамата затичаха заедно по пътеката.

По време на тържеството Аби се стараеше да избягва Кейд, като седна при Джесика и двете започнаха да обсъждат моделите, дрехите и бъдещето на бутика на бившата манекенка.

Времето мина неусетно, Мели се преоблече в спортни дрехи и щастливата двойка се отправи на меден месец. Аби целуна и двамата, пожела им всичко хубаво и остана настрани, когато булката хвърли букета. Облечената в сиво Кала бе необичайно притихнала, а когато улови букета, цялата поруменя, особено щом старият жилав Джеб, незнайно как съгласил се да сложи костюм, я погледна и се усмихна широко.

Аби остана доволна, че не го хвана тя. Това щеше да бъде последният удар с нож, да усети пронизващия поглед на Кейд, да му позволи да забележи желанието, което нямаше да успее да прикрие от него.

Минаха часове, преди гостите да започнат да се разотиват. Аби изпрати Джесика с обещанието да й прати по пощата скици веднага щом ги приготви. Другата жена й бе допаднала много. Може би имаше начин да приеме работата. Ако се преместеше да живее в Уайоминг, щеше да бъде достатъчно далече и нямаше да се налага да се вижда Кейд.

Тя се преоблече в памучна рокля със златни бродерии, които отиваха много на русата й коса, и се настани на отрупаната с ястия маса. Мислеше, че ще вечеря сама. Остана учудена, когато Кейд влезе в трапезарията, облечен в бяла риза, синьо сако и тъмни панталони. Изглеждаше невероятно красив, елегантен като истински нюйоркчанин.

— Много сме красиви — подметна Кала, след като го огледа, докато сервираше.

— И още как — отвърна той и стисна устни, когато забеляза сивата й рокля. — Забелязах аз как те гледаше Джеб. — Кейд присви очи. — Да не би пак да си ми направила торта с череши и накрая да си му я дала на него?

Възрастната жена се изчерви, ала веднага се намръщи.

— Млъквай, да не се окаже, че вечерята ти е загоряла. Ако искаш да знаеш, дадох му тортата, защото той ме измъкна онзи път, когато изгорих вечерята за фермерите, дето ги беше поканил! А ти какво правиш тук, след като има толкова работа около преброяването и прекарването на добитъка? Мислех, че ще хукнеш, щом младите изрекат клетвите си.

— Нали не си забравила, че живея тук? — напомни й той.

— Дрън-дрън — измърмори тя и излезе.

Аби си сипа кафе и отново забоде поглед в чинията си. Все още я болеше от острата забележка, която Кейд й бе подхвърлил преди церемонията.

— След като не си говорим, да помоля ли Кала да те помоли да ми подадеш солта? — попита хладно той. Тя я грабна и я постави пред него, за да не може Кейд да я вземе от нея. — Коя беше червенокосата амазонка, с която бяхте като залепени? — полюбопитства той.

Не й хареса остротата в гласа му, а и не бе негова работа коя е Джесика.

— Манекенка — излъга Аби и го погледна.

Лицето му стана строго.

— Успяла при това, съдейки по норката и линкълна — отбеляза Кейд. Усмихна се с горчивина. — Да не би някой мъж да я издържа?

Тя подхвърли салфетката до чинията си и стана.

— Яж сам. Не мога да търпя повече наглите ти забележки!

— Не можеш да търпиш и обикновените хора, нали? — предизвика я той. — Мина покрай Еси Джонсън, а двете сте израснали заедно. Явно не е достатъчно добра за префинена дама като теб, след като е най-обикновена съпруга на фермер.

Сякаш я проряза нож. Как бе възможно да я мисли за толкова безсърдечна, след като бе намерила Еси по време на тържеството и й се бе извинила, че я бе подминала така грубо?

— Мисли каквото желаеш. Все ми е едно… — Сопна се Аби и излезе от стаята.

 

 

През следващата седмица Кейд почти не се мяркаше в къщата. Тя бе сама по цели дни, докато отговаряше на писма, вкарваше данните в компютъра, даваше поръчки и отговаряше на телефона. Всичките й надежди той да я помоли да остане бяха сломени от безразличието му. На него му беше все едно дали Аби разговаря с него, или не, дали се държи мило, или не. Кейд вече не бе приятелски настроеният, весел мъж от миналото.

Ден преди Мели и Джери да се върнат, в четвъртък вечерта, тя излезе край басейна, потънала в спомени.

Бе приковала очи в голите плочки. Все още бе твърде рано да напълнят басейна. Сякаш бяха минали сто години, откакто дръзко се бе съблякла и бе влязла вътре да плува, откакто Кейд я бе заварил полугола вътре. Бе мечтала не само да сподели леглото му. Само че той я бе отблъснал. Не й бе позволил да се доближи отново до него, освен за кратко и само физически.

— Спомени, а, Аби? — попита тихо Кейд и пристъпи към нея откъм къщата.

Беше в черни панталони и виненочервен пуловер, който го правеше още по-мургав и едър. Косата му беше влажна, все едно че току-що бе излязъл от душа, и сърцето на Аби заби по-бързо.

Извърна поглед.

— Излязох малко на въздух, Кейд — промълви тя.

— Младите се прибират утре — подхвърли небрежно той, въпреки че по очите му личеше, че е неспокоен. — Предполагам, че скоро ще си заминеш.

От тези думи я заболя. Имаше чувството, че Кейд няма търпение да се отърве от нея и усети как очите й започват да парят от сълзи. Сви рамене.

— Имам си задължения. Казах ти още когато пристигнах.

Той кимна. Държеше запалена цигара, но я погледна ядосан, хвърли я на земята и я стъпка с ботуша си.

— Много пушиш — отбеляза Аби.

Кейд се засмя тихо.

— Знам. Мразя ги, ала навикът си казва думата.

По същия начин ме отблъскваш, помисли си тя, но не каза и дума. Вдигна очи към обсипаното със звезди небе и сви ръце пред себе си.

— Студено ли ти е, мила? — попита нежно той.

Тя поклати глава.

— Не много. Кала и Джеб отидоха на кино — подхвърли, без да знае защо.

— Това означава, че сме съвсем сами в къщата, нали? — забеляза Кейд и присви очи. — Какво искаш да направя, Аби, да те отнеса в спалнята си, както преди ли? — Той се засмя с горчивина. — Извинявай, мила, но спрях с уроците онзи ден край реката. Ще си намериш някой в Ню Йорк да поеме щафетата, откъдето прекъснах аз.

Все едно че я режеше на парчета.

— Може и да го направя — отвърна Аби остро. Обърна се. — Късно е. Ще се прибирам.

Кейд колебливо я хвана за ръката и това силно я учуди. Не я дръпна към себе си, просто я задържа.

— Надяваше се да изляза тук при теб, нали?

Наистина се бе надявала, ала не би признала за нищо на света.

— Вече ти казах, Кейд, че никога повече няма да ти се хвърля на врата — отвърна студено тя. — Не се притеснявай, в безопасност си. Ако чак толкова се тревожиш, заключи си вратата.

— Престани веднага. Няма нищо смешно.

— Не се шегувах. — Аби дръпна ръката си. — Лека нощ, Кейд.

— Говори с мен, дяволите да те вземат! — избухна той.

— За какво? — попита рязко тя. — За лошото ми поведение ли, за скапаната ми кариера или за това, колко съм разпусната. Това ли искаш?

Кейд се стегна.

— Никога не съм казал, че си разпусната.

— Освен в случаите, когато съм близо до теб — засмя се Аби с горчивина.

— Ти дори не се опитваш да ме разбереш — изсъска той. — Играеш игри, но не ме включвай и мен. Прекалено стар съм.

— Извини ме, дядо, ще се постарая повече да не те притеснявам… Кейд!

Той я дръпна към себе си и пръстите му стиснаха болезнено ръцете й.

— Желая те — прошепна. — Не ме изкушавай. И без това търпението ми е на изчерпване. Искам да се махнеш от „Пейнтед Ридж“, преди да направя нещо, за което после ще съжалявам.

Устните й потрепериха.

— Да би да си въобразяваш, че ще ти позволя? — прошепна тя.

Очите им се срещнаха.

— Знам, че ще ми позволиш, знаеш го и ти. Щом се докоснем, изригват пламъци. — Кейд отпусна ръце. — Това не е достатъчно. Искам нещо повече от физическо удоволствие за една нощ. Дай ми го и аз ще ти отвърна със същото. Само че ти предлагаш нещо, което мога да получа от десетки други жени — добави студено той. — И това няма да стане… Стига да си тръгнеш навреме.

Аби бе готова да приеме предупреждението. Ако прекараше една нощ с Кейд, как щеше да живее след това без него, затова най-разумното бе да се отдръпне. Сведе поглед.

— Ще замина в събота сутринта — каза тя.

Лицето му стана по-сурово, когато чу тихия й глас.

— Така е най-добре. Дойде тук наранена и искрено се надявам да съм ти помогнал да преодолееш случилото се. Само че твоят свят е съвършено различен от моя. Колкото по-дълго останеш, толкова по-трудно ще става… — Той не довърши. Вместо това запали нова цигара. — Най-добре влез вътре. Става студено.

— Направо арктически студ — подметна Аби и го погледна вбесена. Призова гордостта си и се усмихна мрачно, докато минаваше покрай него, за да влезе в къщата. Крачеше бързо, доволна, че Кейд не вижда сълзите, които се стичаха по бузите й, докато се качваше по стълбите. Така и не видя замислените черни очи, които я проследиха.

 

 

Мели и Джери се върнаха загорели и отпочинали от ваканцията във Флорида. И двамата бяха неземно щастливи. Аби едва издържаше щастието им, защото й напомняше, че бе загубила всички шансове да изпита същото с Кейд.

— Как са всички? — попита Мели, когато останаха сами. Джери вече се бе качил в планината, за да помогне с добитъка.

— Супер — излъга Аби. — От агенцията ми се обадиха и има възможност за дългосрочен договор с компания за минерална вода. Много съм развълнувана.

Мели се натъжи.

— В Ню Йорк ли се връщаш? Мислех, че…

— След като вече се прибра, мога спокойно да оставя всичко в способните ти ръце — отвърна Аби с пресилена усмивка. — Ню Йорк ми липсва и наистина се радвам да се върна на работа.

— Ами нападението, ами причината, поради която дойде тук?

— Кейд ми помогна да преодолея всичко — обясни тихо Аби. — Винаги ще му бъда благодарна за това. Само че не ме иска тук — беше ясен. Ще му направя услуга, като си замина.

— Той те обича, глупачке! — избухна Мели.

Аби се сви и очите й се напълниха със сълзи.

— Не! — прошепна тя с дрезгав глас. — Към мен изпитва единствено гняв, защото съм предпочела да стана манекенка, вместо съпруга на фермер.

— Поне поговори ли с него?

— Разбира се — излъга отново тя и не призна, че всяка секунда, докато бяха били заедно, се бяха карали. — И двамата сме съгласни, че нито за мен има място в живота му, нито за него в моя. — Обърна се и тръгна по стълбите. — Качвам се да си събера багажа. Искаш ли да ми помогнеш? Направила съм резервация за полета утре сутринта.

— Аби, недей! — помоли я Мели.

Въпреки молбите и увещанията, тя не успя да убеди сестра си да остане. На следващата сутрин Кейд откара двете жени до летището.

Аби изпита истински шок, когато го откри зад волана на огромния автомобил, спрял пред вратата. Беше облечен в синьото сако и тъмните панталони, с които го видя вечерта след сватбата. Беше си сложил раирана синя вратовръзка над бялата копринена риза. Единственото, което издаваше, че бе западняк, беше кремавата шапка и кожените ботуши.

Когато слязоха на летището, полетът й бе обявен, затова Аби бързо прегърна Мели, стисна сака в ръка и се отправи към самолета. Очите й се напълниха със сълзи.

— Да ми пишеш — помоли тя.

— Ще ти пиша — обеща Мели и присви очи. — Така ми се иска да не заминаваш.

— Трябва. Имам задължения. — Излъга с усилие, ала успя да се усмихне.

Кейд не каза и дума. Гледаше я с тъмните си очи, пушеше, лицето му, както обикновено, неразгадаемо.

Аби се насили да вдигне очи към него. Беше с ниски обувки и й се стори много висок. Дори по-едър. Той си оставаше най-красивият мъж, който бе виждала, и сърцето й се сви.

— Чао, Кейд — каза тихо тя. — Благодаря ти, че ми позволи да остана толкова дълго. — Кейд само кимна. Гърдите му се надигаха тежко, а устните му бяха стиснати. — Ами… Трябва да тръгвам — продължи Аби с писклив глас.

Той хвърли цигарата в един от пълните с пясък пепелници, посегна рязко към нея и я притисна с всички сили към себе си. Сакът падна и в първия момент тя отчаяно се опита да се дръпне, докато стегнатите му ръце не я успокоиха.

Остана загледана в неспокойните му очи и престана да се съпротивлява. Имаше чувството, че краката не я държат. Устните й се разтвориха и Кейд наведе глава.

Никога не се бяха целували по този начин. Устните му притиснаха нейните толкова бавно, че Аби почти не усети допира, след това станаха по-настойчиви. Целувката бе ленива и упойваща, тя обви врата му с ръце и се притисна. Той я повдигна и устните му станаха по-твърди, докато и двамата имаха чувството, че ще останат преплетени така завинаги. Аби го желаеше. Желаеше го много! Устните й, тялото й, стонът й му подсказаха това и тя усети трепета в тялото му, докато целувката продължаваше.

Най-сетне съвсем бавно Кейд откъсна устни от нейните. След това отдръпна ръце, но не я пусна и отново я погледна.

— Довиждане, Аби — каза с леден глас.

— Довиждане, Кейд — прошепна неуверено тя.

Той погали бузата й с потръпващи пръсти, сякаш Аби всеки миг щеше да се превърне във видение от сънищата.

— Господи, колко много щях да те обичам! — прошепна Кейд. И тогава, преди още тя да повярва на чутото, се обърна и се отдалечи с едри крачки, без да погледна назад.

Аби остана загледана след него, без да разбира какво става.

— Наистина ли… Чух ли наистина това, което той каза? — прошепна тя.

— Какво, миличка? — попита нежно Мели и отново пристъпи до сестра си. — Исках да бъда дискретна. Господи, каква целувка само! А ти си тръгваш.

Аби въздъхна с горчивина. Сигурно си бе въобразила или може и да не бе разбрала правилно… Пое си дъх, за да се успокои.

— Трябва да вървя, иначе ще си изпусна полета. Мели, грижи се за него.

— Ти сама можеше да се погрижиш за него, ако му беше казала истината — отвърна тихо Мели. — Още не е късно. Можеш да го хванеш.

— Няма да ме изслуша — отвърна уморено тя. — Знаеш какъв е Кейд, когато си науми нещо, а аз напълно полудях и започват да ми се счуват разни неща. Стига вече, Мели. Сега вече съм добре. Пази се. Обичам те.

— И аз те обичам. — Тя се вгледа в очите на сестра си. — Нямаше да те целуне така, ако нямаше чувства към теб. Помисли си. Сега върви!

Аби помаха и затича към самолета. През целия път към Ню Йорк си мислеше за дългата омайна целувка и думите, които си бе въобразила, че Кейд й бе казал, преди да си тръгне. Най-сетне, обзета от отчаяние, тя прогони спомена и затвори очи. Всичко бе свършило, той сам я бе отпратил. Нямаше смисъл да мисли за миналото. Имаше достатъчно време, за да се възстанови и да се съвземе. Сега трябваше да прогони и Монтана, и Кейд и да започне отново. Щеше да се справи. Оставаше й само кариерата.