Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (13)

12

Пол Дрейк чакаше адвоката във фоайето на хотела в Кенвейл.

— Открихме Адел Блейн, Пери — осведоми го веднага.

— Къде?

— В хотел „Сан Венито“ в Лос Анджелис… Искам да кажа, че е била там. Открихме я и почти веднага я изгубихме.

— Какво се случи?

— Ами не се оказа кой знае колко трудно да я намерим — започна детективът. — За това трябваха просто здрави крака. Проследихме всички паркинги тук, но нямахме успех. Всъщност и не очаквахме. След това направихме същите проучвания и в Роксбъри и там открихме колата ѝ на един паркинг близо до автогарата. Осведомихме се кога точно е оставена там, а след това започнахме да проверяваме автобусите, които са тръгнали в близкия час. Така разбрахме, че жена, която отговаря на описанието на Адел, е заминала за Лос Анджелис. Не носела никакъв багаж. Тогава пуснах моите хора в действие, като ги инструктирах да търсят главно по хотелите, които се намират близо до автогарата. Разполагахме с подробното ѝ описание, както и с една допълнителна характеристика — че при регистрирането си не е носела никакъв багаж. Един от моите хора скоро я откри в някакъв малък хотел на четири преки от автогарата. Беше се регистрирала под името Марта Стивънс.

— Това име ми изглежда познато, не беше ли на… — сви вежди Мейсън.

— На икономката — помогна му детективът.

— Точно така… Но защо е решила да се регистрира под името на икономката в дома на баща си?

— Нямам представа — сви рамене Дрейк. — Все пак трябва да знаеш нещо, Пери… Марта Стивънс съвсем не е просто икономка. Доста е близка както с Винсънт Блейн, така и с децата. Именно тя му слага инжекциите.

— Какви инжекции?

— Инсулин.

— Значи Блейн страда от диабет?

— Да, и трябва да му се бият инжекции по два пъти на ден. Би могъл, естествено, да го прави и сам, но при всички случаи е много по-удобно, ако някой друг се разправя с тази работа… И този някой е Марта.

— Тя медицинска сестра ли е?

— Не. Милисънт е, както знаеш… или по-точно е била. Сигурно тя ѝ е показала как да го прави… А ти откри ли нещо интересно?

— Просто налях малко масло в огъня — отвърна адвокатът.

— Така ли?

— Името върху листчето, което Дела ми пъхна в ръката точно преди да изляза, беше на доктор Джеферсън Мейкън, който живее в Роксбъри.

— Лекарят на Милисънт? — присви очи Дрейк.

— Да.

Детективът щракна с пръсти.

— Трябваше да се досетя за това! А теб какво те накара да се заинтересуваш от него, Пери?

— Следи от нови автомобилни гуми пред планинската къща.

— Какво?

— Той е един от онези спокойни и самоуверени лекари, които неведнъж сме срещали — обясни Мейсън. — От известно време е влюбен в Милисънт. Очевидно знае доста за всичко, което се е случвало… Разбрал е, че Хардисти е горе в планинската къща, че Милисънт също е тръгнала нататък, така че веднага поел след нея и твърди, че я е срещнал в покрайнините на Кенвейл. Има и други доказателства, които потвърждават думите му. Но онова, от което се спасявам, е, че след това двамата с Милисънт отново са се върнали в планинската къща. Безпокои ме също така фактът, че тя най-вероятно му е изпратила някаква бележка, с която го е повикала, и съществува вероятност тази бележка все още да не е унищожена.

— Защо ти хрумна, че му е пратила бележка? — учуди се детективът.

— Ами моментът, когато са се срещнали. Ако му беше съобщила по телефона, че тръгва към планинската къща, той веднага щеше да зареже всичко и да я последва. Тогава би пристигнал само няколко минути след нея. А като гледам как всъщност са се развили нещата, няма как да не направя заключението, че Милисънт му е написала бележка. Някой е отишъл да му я предаде — може би Марта Стивънс… Къде е Дела?

— Горе в стаята си.

Мейсън пристъпи към телефона за вътрешните номера по стаите, свърза се с Дела Стрийт и й каза:

— Току-що се върнах и отново излизам. Да се е обаждала случайно Адел Блейн?

— Не.

— Не мърдай никъде. Ако ти позвъни, кажи ѝ непременно да се крие, докато не се свържа с нея. Разкриха се някои допълнителни обстоятелства по случая. И те не са особено благоприятни.

— Срещна ли се с лекаря?

— Да.

— Добре, ще чакам тук.

Пери затвори и се върна при детектива.

— Как твоят човек я е изгубил, след като веднъж вече я е открил?

— Адел ли?

— Да.

— Ами стават понякога такива неща, Пери — въздъхна Дрейк. — Моят човек изобщо не е смятал, че би могла да го забележи, но тя се оказала доста умна. Излязла от хотела, явно с намерение да хване такси, само че на моя човек не му и хрумвало какви са намеренията ѝ. Тръгнал след нея. Изведнъж разбрал, че отива право към стоянката на таксита. И тъкмо пресичала улицата, когато едно такси се приближило, тя му махнала, то спряло и тя се качила. Моят човек веднага спрял някаква частна кола и казал на шофьора да кара след таксито. Но той, представи си, не сметнал за необходимо да го послуша. Завил зад ъгъла и започнал да се кара с него. Моят човек скочил и се опитал да побегне, за да хване такси, но шофьорът го спрял, започнал да претендира, че е бил нападнат, и заплашвал с полиция. Докато двамата си изяснят нещата, минало толкова време, че вече нямало никакъв шанс Адел Блейн да бъде настигната… Случват се подобни неща в нашата професия… Продължаваме да наблюдаваме хотела, естествено. Тя не е обявила, че напуска, така че най-вероятно ще се върне.

— Все пак не мога да разбера защо е използвала името Марта Стивънс. Това доста ме тревожи — измърмори адвокатът.

— Искаш ли да отида при икономката и да я разпитам? — предложи Дрейк.

— Колата ми е отвън — кимна Мейсън. — Да вървим.