Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (7)

5.

Сифера се забави само докато грабне една кирка и една четка от палатката за инструменти, която беше поразкривена от пясъчната буря, но все пак се намираше в сносно състояние. След това се закатери по хълма Томбо, следвана от тромавия Балик. Младият Ейлис 18 бе излязъл иззад прикритието до скалата и гледаше втренчено към тях. Тувик и хората му бяха малко по-назад; те също ги следяха с очи и се почесваха озадачено по главите.

— Пази се — извика Сифера на Балик, когато стигна до издълбаното от бурята място. — Ще направя един пробен разрез.

— Не трябва ли преди това да го фотографираме и…

— Казах ти да се пазиш — рече му тя троснато и заби кирката в земята; по главата и по раменете на колегата й се посипа сипкава пръст.

Балик отскочи настрани, плюейки пясък.

— Извинявай — каза тя, без да погледне надолу. Сифера задълба хълма за втори път, разширявайки по този начин направения от бурята улей. Да размахва кирката по подобен начин не беше най-добрата техника и тя знаеше това. Навярно сега наставникът й, великият стар Шелбик, се въртеше в гроба си. А основателят на тяхната наука, таченият от всички Галдо 221, без съмнение гледаше надолу от високото си място в пантеона на археолозите и поклащаше тъжно глава.

От друга страна Шелбик и Галдо бяха имали своите шансове да разберат какво се крие в хълма Томбо и не го бяха направили. Ако сега беше малко по-развълнувана, отколкото трябваше и малко по-прибързана в своя набег, бе добре, — те чисто и просто трябваше да й простят. Сега, когато мнимото бедствие на пясъчната буря се бе превърнало в едно неочаквано щастливо откритие, сега, когато на мястото на очевидно провалената й кариера ненадейно бе дошъл един истински професионален триумф, тя не можеше да се сдържа и трябваше веднага да разбере какво е погребано тук. Да, не можеше. В никакъв случай.

— Погледни… — прошепна тя, събаряйки натрупалата се пръст надолу по хълма, и след това продължи да работи с четката си.

— Тук имаме някакъв овъглен пласт, стигащ до основите на град с циклопски градеж. Всичко трябва да е изгоряло чак до камъка. Но ако погледнеш хълма малко по-долу, ще видиш град в стила на пресечените щрихи, точно под овъгления пласт… чисто и просто хората от циклопския град са положили тези монументални основи върху един по-стар град…

— Сифера… — каза Балик неспокойно.

— Зная, зная. Но нека поне да зърна какво има тук. Просто едно бързо сондиране и после се връщаме, за да подхванем нещата, както трябва. — Имаше чувството, че цялата е изпотена. Очите я смъдяха от напрегнатото взиране. — Ще погледнеш ли тук най-сетне? Ние се намираме на върха на хълма, а вече открихме два града. Допускам също, че ако разкопаем възвишението още малко, някъде около мястото, където очакваме да намерим основите на града с пресечените щрихи, ние ще… да! Да! Ето на! В името на Мрака, ще погледнеш ли тук, Балик! Само погледни!

Тя сочеше тържествуващо към върха на кирката си.

Близо до основите на постройката с пресечените щрихи се виждаше още една тъмна линия, представляваща овъглен пласт. Второто по височина ниво също бе унищожено от пожар, както и циклопският град. По всичко личеше, че се намира върху развалините на някакво още по-старо селище.

Сега Балик също бе завладян от нейната професионална страст. Те работеха заедно, за да открият лицевата страна на хълма, разположена между приземното ниво и разбития връх. Ейлис им извика и ги попита какво правят, заклевайки ги да му отговорят в името на Калгаш, но те не му обърнаха внимание. Изгарящи от нетърпение и любопитство, те напредваха сантиметър след сантиметър през донесения от вятъра древен втвърден пясък…

— Виждаш ли онова, което виждам и аз? — извика Сифера след известно време.

— Да, още едно селище. Но какъв е този архитектурен стил, би ли могла да кажеш?

Тя сви рамене.

— Това е нещо ново за мен.

— И за мен също. Но без съмнение става дума за нещо много древно.

— Да, определено. Но според мен това не е най-древният пласт тук, допускам, че има пет града, може би шест, седем, осем, наредени един под друг. Двамата с теб можем да прекараме остатъка от живота си в разкопките на този хълм!

Те се погледнаха учудено.

— По-добре да слезем долу и да направим няколко снимки — рече той тихо.

— Да. Да, така ще бъде по-добре. — Изведнъж тя се почувства почти напълно спокойна. Стига с тези безогледни удари и кълцания, помисли си Сифера. Време беше да се обърнат към професионализма и да подходят към този хълм като учени, а не като търсачи на съкровища или журналисти.

Нека първо Балик да направи снимките си от всеки възможен ъгъл. После ще вземат проби от повърхностния слой на почвата, ще сложат маркировъчни колчета и ще изпълнят всички останали предварителни процедури по установения ред.

След това ще дойде ред на пробния разрез през целия хълм, за да добием представа с какво наистина разполагаме тук.

„И чак тогава — каза си тя — ще започнем да белим възвишението пласт подир пласт. Ще махаме слой след слой, за да видим какво има отдолу, докато стигнем до девствена земя. И когато това стане — закле се тържествено тя — ние ще знаем повече за предисторията на Калгаш, отколкото всичките ни предшественици са могли да научат от пристигането на археолозите в Беклимот.“