Метаданни
Данни
- Серия
- Аззи (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- If at Faust You Don’t Succeed, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цвета Георгиева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 61гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2007)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон(2011)
Издание:
Роджър Зелазни & Робърт Шекли
АКО С ФАУСТ НЕ УСПЕЕШ…
Американска, първо издание
Преводач Цвета Георгиева
Художник Пламен Мопев
Редактор Петя Минкова
ИК „Адамас“ — Варна, 1994
Печат ДФ „Абагар“ — В. Търново
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
- —Корекция
Глава V
Илит забърза обратно при Мария-Антоанета.
— Колко е сега часът?
Мария погледна пясъчния си часовник:
— Струва ми се, че е почти единайсет. Илит погледна своя воден часовник.
— А моя показва почти осем. Е, какво пък, по дяволите. Добре, хайде да тръгваме.
— Готова съм — каза Мария. — Само да си взема чантата.
А отвън един висок кочияш тропаше с крака, за да не замръзне, и често поглеждаше вътре в каретата към големия пясъчен часовник в рамка от палисандрово дърво.
— Проклятие, проклятие, проклятие — шепнеше си той на шведски.
Най-после вратата на Тюйлери се отвори и оттам излязоха забързани две жени, едната руса, другата тъмнокоса.
— Ваше Величество! — каза кочияшът. — Къде, по дяволите, бяхте?
— Какво искаш да кажеш с това къде съм била? — попита Мария. — Тук съм в уречения час.
— Не бих искал да ви противореча, но закъсняхте четири часа. И сега нещата може да станат по-трудни.
— Аз? Закъсняла? Невъзможно! — Тя се обърна към Илит. — Колко е сега часът?
Илит погледна малкия си пътнически часовник.
— Осем!
Мари погледна своя:
— А по моя е единайсет.
— А моят показва — три сутринта!
И тримата се спогледаха смръщено, едновременно изпитали раздразнение и яд от липсата на единна времеуказваща система в страната. Сега за Илит стана болезнено ясно, че Мария-Антоанета спазва Френското кралско време, кочияшът — Шведското реформирано време, а тя самата — Духовното стандартно време и че и по трите времена, както и по много други, Мария-Антоанета е закъсняла за жизненоважната си среща.
Кочияшът каза:
— Нищо не можем да направим, да тръгваме. Но закъсняхме страшно много.