Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (51)

Глава III

В Тюйлери беше вечер. Прозорците блестяха ярко от светлината на хиляди свещи. През високите извити врати забързано влизаха и излизаха хора. Всички бяха облечени повече в републиканско синьо и сиво, отколкото в кралско бяло и червено. На една малка пейка, малко в страни от непресекващата върволица, седеше Мак и обмисляше ситуацията.

Малките, внимателно окастрени дръвчета, които опасваха двореца, люлееха клони от лекия вятър. И в този миг Мак почувства нещо далеч по-осезаемо от полъха на вятъра. Беше тъничък, безплътен глас, който отекваше нагоре и надолу по опасаната с дървета алея и казваше:

— Фауст! Къде си, Фауст?

Мак се огледа.

— Вика ли ме някой?

До него се материализира Илит. Беше облечена във великолепен костюм за езда от черно кадифе и велур. Ботушите й за езда блестяха, а дългата й коса бе прихваната с бял копринен шал.

— Помниш ли ме?

— Разбира се, че те помня — възкликна Мак. — Нали ти ме затвори в онази огледална стая в Пекин, когато си мислеше, че те лъжа.

— От тогава се понаучих на някои неща — каза Илит. — А ти какво си намислил сега?

Мак си мислеше да се нацупи, да се обърне настрани и да не каже нито дума на този хубав, но доста буен и мнителен ангел от женски пол. Щом е толкова умна, нека сама да се сети! Но като усети, че от това ще бъде по-скоро в неизгодна позиция, той овладя раздразнението си и каза:

— Опитвам се да спася краля и кралицата на Франция.

— Защо искаш да ги спасиш? — попита го Илит.

— И аз не знам точно. Нали разбираш, никога не съм ги виждал. Но изглежда, че все пак трябва да направя нещо по време на състезанието и това ми се струва доста подходящо. Абе, всъщност имам предвид, че онези, чието главно престъпление е, че са родени благородници, са доста глупави. Мефистофел мислеше, че това ще е едно доста подходящо дело за мен.

— Разбирам — поклати глава Илит. — И така, разбира се, щом Мефистофел го иска, Михаил му се противопоставя.

— Мисля, че това се подразбира от само себе си. А и понеже ти си на страната на Михаил…

— Вече сама не знам на коя страна съм — въздъхна Илит. — Но преди постъпих зле с теб и сега ще поправя грешката си. С какво бих могла да ти помогна?

— Трябва да накарам кралицата да побърза. Часът е вече осем — време е за тръгване, но тя все още не е излязла.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Илит. И с едно красиво движение на грациозните си ръце тя изчезна.