Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
If at Faust You Don’t Succeed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 61гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe(2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон(2011)

Издание:

Роджър Зелазни & Робърт Шекли

АКО С ФАУСТ НЕ УСПЕЕШ…

Американска, първо издание

Преводач Цвета Георгиева

Художник Пламен Мопев

Редактор Петя Минкова

ИК „Адамас“ — Варна, 1994

Печат ДФ „Абагар“ — В. Търново

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. —Корекция

Глава II

Мак вървеше след Уонг, слугата, който бе натоварен със задължението да го заведе до покоите му и по пътя си даваше сметка за странния вид на външните коридори. Той отбеляза как странно премигваше пламъкът в ръцете на Уонг, когато отникъде не се усещаше течение. Те вървяха през тихите коридори и изведнъж попаднаха на един, чийто вход бе овързан с червено копринено въже.

— Какво има там долу? — попита Мак.

— Това е крилото, отделено за духовете — обясни Уонг. — Посветено е на мъртвите поети. Забранено е там да влизат смъртни. Само Ханът и слугите на Изкуствата могат да влизат там с жертвоприношенията.

— Какви жертвоприношения?

— Яркоцветни камъни, морски мидени черупки, мъх и други приятни за духовете на мъртвите поети неща.

Уонг му каза, че малко монарси са тъй гостоприемни като Хан Кублай и нито един, обладан от толкова силно желание да слуша разказите на странниците отдалече. Кублай се различаваше от другите монголи по удоволствието, с което изслушваше историите на пътниците. Той канеше хора от цял свят да го посетят, да му кажат откъде са и какви са обичаите там. Обичаше да слуша и за семействата им и колкото по-нашироко, толкова по-добре. Той бе отделил цяло крило на двореца си, за да оказва гостоприемство на странниците. Това крило беше несъмнено най-луксозният хотел на света, където хората биваха приемани без предварителна резервация и без заплащане. Само срещу един разказ.

В двореца на Хана имаше както посланици, така и просяци. Но не обикновени просяци. Според представите на хана, просякът е човек, комуто не достигат историите за разказване. Всички просяци в двореца на хана бяха хора, които, по една или друга причина, можеха да бъдат считани за изчерпани откъм разкази. Ханът поддържаше тези нещастници като жест на обществена благотворителност.

Там не само имаше луксозни стаи за пътниците, но и отделно крило за странстващите духове на поетите и разказвачите. Защото Ханът вярваше, че духовете на поетите живеят завинаги в отделно небесно царство, построено специално за тях от Силите на съществуванието. И тези духове понякога се връщат да поскитат отново на Земята, тъй като поетите черпят вдъхновение от повторните посещения по местата на предишните си победи и разгроми. Но по време на своите странствания из някогашните си градове и околностите им, те понякога се поддаваха на странични влияния. И в такива моменти, както вярваше Ханът, човек може да направи определен ритуал, да предложи определени жертвоприношения и те ще примамят такива духове, които ще дойдат в двореца на Хана, защото ще знаят, че са добре дошли там. И веднъж пристигнали, ще намерят всичко, за което може да копнее един дух: парченца мека кожа, блестящи огледални отломки, късчета янтар, антични сребърни монети, странно оцветени обли камъчета. Твърдеше се, че именно тези неща радват духовете на мъртвите поети и Ханът бе събрал доста от тях. Те биваха излагани в покоите, предназначение за посещение от духовете. В стаите до часовниците, постоянно горяха тамян и свещи. И понякога, някой дух идваше на това място да се наслади на богатството от спомени, оставено му в дар и, когато си отиваше, оставяше в дар по някой златен сън в главата на Хана.

Благодарение на това Ханът сънуваше забележителни сънища, тъй като биваше посещаван от духове, които му разказваха истории за свирепи бели китове, за заговорите в римския форум и за огромни армии, които се придвижват през замръзнал в бяло зимен пейзаж. Беше сънувал, че пътува през тъмна гора и че се е изгубил в нея. Беше сънувал, че трябва да избира между прекрасна жена и тигър. Така Ханът натрупваше истинско богатство от истории и сънища през дните и нощите на живота си, докато вече не знаеше кое какво е и разработваше един свой таен проект за сън, който трябваше да бъде нещо като аудиенция за мъртвите поети, след като той напусне този свят.

 

 

Покоите на Мак бяха обзаведени с рядко срещан из страните на Запада лукс. А и Ханът бе измислил множество дребни глезотии. Слугите, които му носеха храна, питиета и гореща вода, бяха обучени да се държат като че ли изобщо го няма там, така че погледите им да не смущават вътрешната му самота. Това бе извънредно приятно за Мак, но не можеше да му се наслаждава изцяло поради тревогата от необходимостта да направи своя избор. В крайна сметка той не беше някакъв си турист. Бе дошъл да работи.

Струваше му се добре като начало да направи нещо и за Марко Поло. Да спаси живота на Марко Поло му изглеждаше едно доста прилично Добро Дело. Поне не виждаше нищо лошо в подобна идея. Никой не ти се вбесява за това, че си му спасил живота. Докато идеята да намери нов съпруг на принцеса Ирене му се струваше доста рискована и освен това още не се бе запознал лично с нея. А що се отнася до възможността да вземе скиптъра на Кублай, от острото му внимание не бе убягнал фактът, че навсякъде в близост до Хана имаше монголски стрелци, с поставени върху тетивите стрели, и когато някой направеше дори и най-малък жест към Хана, стрелците заставаха нащрек и полуопъваха лъковете. Беше повече от очевидно, че никой не може дори да се приближи до Хан Кублай. Всеки опит водеше след себе си риск извършителят му да бъде набучен отвсякъде със стрели.

А не биваше да забравя и Марко Поло.

— Кажи ми — обърна се Мак към Уонг — тук някъде ли живее Марко Поло?

— Държи апартамент в този комплекс — Отвърна Уонг. — Но освен това има няколко хубави къщи в града, извънградски къщи и вили за удоволствия и разни такива навсякъде из страната.

— Не питах за недвижимите му имоти — обясни Мак. — Просто исках да зная къде бих могъл да го открия.

— В този момент той се намира в Главната банкетна зала и надзирава приготовленията за Големия банкет довечера в чест на Хана.

— Бъди така добър да ме заведеш дотам.