Сандро Сандрели
Прототип

„РПК–115–А“ беше много възбуден; фронталните му телепроектори искряха, а всичките му звукоуловители се въртяха стремително с глух шум. Смазката на съединителните места на детайлите и в лагерите се беше нагряла до 110 градуса и не беше трудно да се забележи, че микротранзисторите му са се нагорещили до червено.

— Това е най-голямото достижение на нашата цивилизация — възкликна той, като се обърна стремително на трите си крака от най-лека стомана. Той вдигна ръце и радостно щракна с многочислените си пръсти-лодчици. (Уви, повечето позитронни образци от серията „РПК“ бяха придобили този неприятен навик, а „РПК–115–А“ беше въобще невъздържан.)

Почтените старци настроиха своите радиолокатори и те постепенно започнаха да се загряват. Въпреки периодическата замяна на всичките им металически части образът на мислене на престарелите им криотронови мозъци бе останал такъв, какъвто е бил преди три хиляди години. Поради това едва след определено време, когато техният мозък достатъчно се нагрееше, те бяха в състояние да уловят новите идеи. Най-накрая уважаемият „ЧБР–002–Ф“ натисна с горния си пръст-лодчица фонобутона и каза:

— Ако правилно съм разбрал обърканите и прибързани доводи на „РПК–115–А“, Съветът на старейшините ще трябва да изгуби скъпоценното си време, за да разгледа новия, съвършено безполезен модел на робот-слуга от най-нисък клас…

— От най-нисък клас, но с много висок коефициент на полезно действие — възкликна „РПК–115–А“, като изтича към масата на старейшините, размахвайки всичките си десет ръце. — Става дума за нов модел, който ние създадохме след продължителни опити и пробни изпитания — продължи той с гръмовен глас. — Тези опити дадоха съвършено невероятни резултати. Аз мога да съобщя…

— Ако правилно съм разбрал вашия предварителен отчет — прекъсна го уважаемият „КАД–283–У“, — става дума — тук той направи ефектна пауза, която трябваше да подчертае чудовищния факт — за нов неметалически робот.

— Но уважаемите господа — каза „РПК–115–А“ и неговият съвършен стереофоничен репродуктор даже се запъна от нетърпение — знаят, че запасите на метали на нашата планета се изчерпват. — Ако „РПК–115–А“ бе съответно запрограмиран, той от възмущение би затропал с крака. — Ако искаме да я спасим от гибел, трябва да намерим други материали. И още, повтарям, става дума за робот от най-нисък клас.

— Заветът, изсечен на Лъчевата планина, гласи: „Забранява се създаването на разумни същества не от метал“. Така е казано в параграф първи — намеси се уважаемият „ЧБР–002–Ф“. — Не напразно нашите прадеди са изсекли тези думи на волфрамова плоча.

— Е, добре — парира „РПК–115–А“, — ако ние не вземем мерки, ще трябва да хвърлим за претопяване и волфрамовата плоча. — Но като се изплаши, че електрическите вериги на почтените старци няма да издържат чудовищното напрежение, побърза да добави: — Ето защо новият модел на робота-слуга е направен предимно от високополимерни молекули-аминокиселини, а вътрешните опори от евтиния варовик. Заслужава също внимание и фактът, че смазването става с обикновена вода. А както ви е известно, вода на нашата планета има предостатъчно… Роботът е снабден с комплекс саморегенериращи клетки и автоматически усвоявайки най-простите земни бактерии, получава енергия.

— Всичко това ми се струва съвършено невероятно — проскърца мрачно „КАД–283–У“ (наближаваше срокът за подменяне на металическия му корпус). — Подобен вид робот няма да може да изпълнява каквато и да е работа. Той дори няма да може да разбере и най-простите инструкции.

— О, не, вие грешите — възкликна „РПК–115–А“. — Ние сме снабдили този робот-слуга с прекрасни телепроектори. Освен това ние сме предвидили съвършена система за терморегулиране и оригинален механизъм за вътрешно химически контрол посредством локализирани ганглии. Роботът има също двоен филтър за изхвърляне продуктите на отделянето. В робота е монтиран и голям порист измервател на постъпващия кислород, раздробяващ апарат и апарат за приемане на горивото. На самия връх на корпуса, както и у роботите клас „ЦУ–В“, ние поставихме общ координатор от фосфорилатен пластик, възприемащ слаби електрически импулси.

— Циркулация на вода — възкликна „РПР–007–О“, който беше слязъл от поточната линия малко след „РПК–115–А“ и за това изпитваше неприязън към всички образци от тази серия. (При това силикатната смазочна система му позволяваше да работи в топилния цех при температура над четиристотин градуса и той считаше себе си за особено висше същество.) — Нищо по-нелепо не съм чувал през целия си живот. Водата е смъртоносна отрова — това го знае всеки. Новите слуги ще бъдат за нас източник на непрекъснати опасности.

— Не е вярно — закрещя „РПК–115–А“, като впи своите проектори право в проекторите на „РПР–007–О“, разпръсквайки искри от ярост.

— Преди всичко фосфорилатната верига на робота-слуга има блокиращо устройство с хинодеутическо съединение. То постоянно внушава на робота мисълта за абсолютно превъзходство на металическите същества, на които трябва безпрекословно да се подчинява. Но не само това, ние се погрижихме да снабдим новия робот със специална помпа, изхвърляща водата и продуктите на отделянето в течен вид. Надявам се, сега не остават у вас никакви съмнения, че новите роботи ще бъдат безопасни и предани слуги, неспособни да ни причинят каквато и да било вреда.

— Но това още не е най-главното — продължи „РПК–115–А“, като отново притича към масата на старейшините. — Нашият робот има само две необичайно здрави ръце, снабдени с подвижни пръсти, които могат да изпълняват най-разнообразна работа. Роботът много бързо се придвижва на двата си крака, закрепени на две опори със съвсем проста конструкция. Общо взето, новият робот-слуга конструктивно е напълно прост и едновременно много полезен и доста практичен. И въпреки всичко това не е основното му достойнство — тук „РПК–115–А“ театрално направи пауза.

— А в какво?! — като трепереше от нетърпение, възкликна уважаваният „КАД–283–У“.

— Ето какво — тържествено продължи „РПК–115–А“, — няма да се наложи вече да търсим нови вещества и полезни изкопаеми, никакви поточни и монтажни линии. Новият робот-слуга благодарение на оригиналната структура, измислена от мене, в съавторство с „РПК–114–М“ може да се възпроизвежда.

По залата премина възторжен шепот. Почтените членове на Съвета на старейшините размениха изумени погледи. „ХРН–5“ заскърца със зъби — сплав на желязо и манган, а „Р–777“ радостно вдигна десетте си молибденови ръце. Общо казано, всички от малко до голямо бяха поразени и заинтригувани.

— Демонстрирайте ни го най-после — каза уважаемият „ЧБР–002–Ф“.

И ако той не беше покрит със слой от никелово-паладиева сплав, всички присъствуващи биха забелязали как заискриха от ужас неговите криотрони.

„РПК–115–А“ с величествен жест даде знак на своите помощници да внесат тайнствения продълговат предмет, загънат в тънък алуминиев лист. „РПК“ измъкнаха предмета на авансцената, поставиха го вертикално на пода, след което побързаха да се оттеглят.

„РПК–115–А“ се приближи към пакета и с рязко движение смъкна алуминиевата опаковка. Пред изумените погледи на членовете на Съвета на старейшините застана прототипът на новия робот-слуга с височина метър и шестдесет сантиметра. Външната обвивка на робота беше направена от розов пластик, както впрочем и неговите телепроектори. Но след секунда розовото покритие се поотвори и всички видяха, че телепроектите на новия робот са сини. Като ги насочи към членовете на Съвета на старейшините, той отвори своята фоноцепнатина и с тръбен глас извести:

— На вашите услуги, почтени. Аз съм първият екземпляр от новата серия авто-динамо-аминокиселинни машини.

Той млъкна за миг, след това ъгълчетата на неговата фоноцепнатина странно се изкривиха и той тихо добави:

— Казвам се Адам.