Йожен Сю
Скитникът евреин (95)

VI глава
Събуждането

За да обясним пристигането на госпожица Кардовил пред градинската врата на къщата, в която живееше Джалма, трябва да се върнем към някои произшествия, които се случиха преди това.

Щом напусна лудницата на доктор Баление, госпожица Кардовил отиде да живее в двореца си на улица „Анжуй“. През последните месеци от пребиваването си у госпожа Сен-Дизие, Адриана тайно бе заповядала да поправят и мебелират тази хубава постройка, към чието великолепие и изящност се прибавиха всички чудеса от павилиона в двореца Сен-Дизие.

Отбраното общество намираше за странен факта, че една госпожица с възрастта и общественото положение на младата Кардовил е решила да живее съвсем сама, свободна и да поддържа собствена къща като пълнолетен младеж или като млада вдовица. Аристократите се правеха, че не знаят, че госпожица Кардовил притежава нещо, което нямат нито пълнолетния, нито възрастния — твърд характер, възвишен ум, великодушно сърце, много здрав и праволинеен разум. Адриана смяташе, че управлението на слугите и вътрешния надзор на къщата трябва да се повери на сигурни хора и затова писа до управителя на Кардовилските земи и жена му, които бяха стари служители на нейния род, веднага да дойдат в Париж, където господин Дюпон ще изпълнява длъжността на иконом, а госпожа Дюпон ще държи ключовете от цялата къща.

Граф Монброн, стар приятел на бащата на госпожица Кардовил, доста умен старец и изключително търсен на времето човек, който имаше вкус към всякакъв вид изящност, посъветва Адриана да живее като княгиня и да си наеме кочияш. Той й препоръча господин дьо Бенвил, голям любител на коне, който се разори в Англия в Нюмаркет, в Дерби и при Татерсал и се принуди, както често става с някои джентълмени по тези земи, да стане кочияш, като по този начин честно препечелва хляба си и задоволява влечението си към конете. По годините си и според навика си да се облича добре, този кочияш беше достоен да придружава госпожица Кардовил и способен по-добре от всеки друг да се грижи за конюшнята и каретата. Той прие с радост тази длъжност и благодарение на вещите му грижи конете и каретата на госпожица Кардовил можеха да си съперничат с най-добрите в Париж.

Госпожица Кардовил отново нае предишните си прислужници: Ева, Жоржет и Флорин. Последната трябваше да бъде настанена на служба при госпожа Сен-Дизие, за да продължи шпионажа си и да съобщава всичко на настоятелката на манастира Света Богородица, но поради новата посока, която Родин даде на делото Ренепон, се реши, че ако е възможно Флорин трябва отново да се върне на служба при госпожица Кардовил. Това място даваше възможност на нещастницата да прави важни и грозни услуги на онези, които държаха съдбата й в ръцете си, и да извършва безсрамно предателство. За нещастие, всичко благоприятствуваше тази машинация. Както знаем, в една среща между Флорин и Гърбавото няколко дни след затварянето на госпожица Кардовил в лудницата на доктор Баление, увлечена от чувството си за разкаяние, Флорин даде полезни съвети в полза на интересите на своята господарка, като поръча на Гърбавото да каже на Агрикол да не предава книжата, намерени в скривалището на павилиона, а да ги повери лично на госпожица Кардовил. Щом по-късно Адриана научи всичко това от Гърбавото, почувствува още по-голямо доверие към Флорин, нае я отново едва ли не с признателност и я натовари с най-доверителната работа — да наглежда подготовката на къщата, която бе наела за жилище на Джалма.

Гърбавото отстъпи пред молбите на госпожица Кардовил, защото виждаше, че не може да бъде полезна на жената на Дагоберт, за която ще говорим по-късно, и се съгласи да живее в двореца на улица „Анжуй“. Адриана повери на момичето, което изпълняваше и длъжността на секретар, помещението за помощи и милостиня.

Отначало госпожица Кардовил мислеше да прибере при себе си Гърбавото просто като приятелка. По този начин тя искаше да покаже почитта си към нейната мъдрост в труда, покорство пред съдбата и благоразумие в мизерията. Но тя добре познаваше честолюбието на младата работничка и справедливо се побоя да не би Гърбавото да сметне това за прикрита милостиня, въпреки че мислеше да й предложи сестринското си гостоприемство по начин, който изобщо не би засегнал гордостта й. Затова предпочете да я има и като приятелка, и като човек, изпълняващ най-доверителната работа. Така честолюбието й оставаше недокоснато, защото тя щеше да печели хляба си, заемайки една длъжност, която напълно би удовлетворила изключително честолюбивите й чувства. И наистина, Гърбавото беше много подходяща за работата, която Адриана й възложи. Нейният опит в нещастията, добротата на ангелската й душа, възвишеният й дух, рядката й трудоспособност, проницателността й относно болезнените тайни на нещастниците, съвършеното й познаване на бедняшките и работническите класи на обществото бяха достатъчно доказателство, че с такт и умение това превъзходно същество можеше да помогне на великодушните намерения на госпожица Кардовил.

 

 

А сега нека поговорим за различните произшествия, които се случиха преди идването на Адриана пред градинската врата на улица „Бяла“.

Часът беше около десет сутринта. Кепенците на прозорците в спалнята на Адриана бяха толкова плътно затворени, че през тях не можеше да се прокрадне нито един слънчев лъч в стаята, осветена само от една кръгла лампа от източен гипс, окачена за тавана на три дълги сребърни синджира. Тази сводеста стая имаше формата на палатка с осем пресечени стени. Тя беше облицована с бял копринен плат, надиплен на широки гънки, окичени на места с различни цветя. Две врати от слонова кост, обсипани с бисери, водеха към баните и към стаята за обличане. Този малък храм, издигнат в чест на красотата, беше мебелиран като павилиона в двореца Сен-Дизие. На другите две стени имаше прозорци, напълно закрити от пищни сукнени завеси. Срещу леглото се издигаше камина от пелопонески мрамор, наподобяващ кристализирал сняг, в който бяха изваяни два красиви портрета на хора, обкръжени с различни птици и цветя. Над тях в мрамора бе изработена с изключително умение и прецизност продълговата кошница, пълна с алени камелии. Техните блестящи зелени листа и червени чашки бяха единствените цветове, които разнообразяваха приятната белота на това моминско жилище. Леглото беше обкръжено от муселинени завеси, които се спускаха от свода като леки облаци. То бе много ниско, с великолепно изработени от слонова кост крака, стъпили върху губер от горнестаева кожа, покриваща дъските на пода. Плинтуса също бе изработен от слонова кост и украсен с бисери, а постелката бе подплатена с бял сатен и стоеше бухнала и прищипана на места като голяма възглавница.

Завесите на леглото бяха леко отдръпнати и разкриваха ъгъла на лека завивка, защото в стаята владееше постоянен хлад като през хубав пролетен ден. С присъщата й добросърдечност Адриана се бе разпоредила всички тези великолепно изработени вещи да излязат от ръцете на избрани между най-будните, най-трудолюбивите и най-честните художници, на които тя даде изходния материал. По този начин към цената на тяхното изделие тя добави и онова, което биха спечелили посредниците, възползувайки се от техния труд. Това значително увеличаване на заплащането ощастливи и подпомогна донякъде стотина бедни семейства, които благославяха щедростта на Адриана и, както тя казваше, даваха й право да се наслаждава на своя разкош като на истинско, добро дело. С една дума, нямаше нищо по-красиво и по-прелестно от обзавеждането на тази спалня.

Госпожица Кардовил се бе събудила. Тя почиваше сред муселин, дантели, батиста и бяла коприна в изящна и нежна поза. Нощем никога не си слагаше шапчица, сигурен начин да опази дълго косата си в цялото й великолепие, както казват гърците. Вечер слугините заплитаха дългите й златисти къдрици на дебели плитки, които разделяха на две и омотаваха около главата й, така, че се виждаше само краят на миниатюрното й ушенце. Тази заимствана от гърците прическа толкова отиваше на чистите, изящни черти на госпожица Кардовил и така я подмладяваше, че вместо осемнадесет години, човек не би могъл да й даде повече от петнадесет. Събраната й коса закриваше слепоочията й и ако изгубеше блясъка си, щеше да изглежда почти черна, но по разплетените къдрици просветваха златисти отражения. Отдадена на сутрешното си мълчание, когато се впускаше в приятни мечти, Адриана се бе облегнала на възглавницата с понаведена глава. Това правеше още по-красива идеалната линия на шията и разголените й рамене. Ведрите й страни и алените устни бяха толкова студени, сякаш току-що ги бе измила с ледена вода. Белите й клепачи закриваха наполовина големите й, черни кадифени очи, които ту се рееха премрежено в пространството, ту се спираха с наслада върху червените цветя и зелените листа в кошницата с камелиите.

Кой би могъл да опише неизразимото спокойствие на това събуждане. Събуждането на тази красива и чиста душа, на това красиво и чисто тяло. Събуждането на непоквареното сърце и на недокоснатите момински гърди. Коя вяра, кое учение, каква формула, какъв религиозен символ, о, божествени Създателю, би осъществил по-съвършено идеята за твоята хармонична неописуема сила, ако не една млада девица, която се събужда в първото разпукване на красотата си, в цялата очарователност на свенливостта си, с която си я дарил, търсеща в своята мечтателна невинност тайната на онова небесно чувство, наречено любов, което си посял в нея, както във всички божии създания, о, Господи, ти, който си вечна любов и безкрайна благодат!

Обърканите мисли, които вълнуваха Адриана още със събуждането й, я поглъщаха все повече и повече. Тя сведе глава, красивата й ръка се отпусна върху постелката, после на лицето й се изписа трогателна загриженост. Най-горещото й желание вече бе изпълнено: тя живееше сама и независима. Но нейната сърдечна, чувствителна и трепетна до съвършенство натура чувствуваше, че Бог я е дарил с най-редките съкровища, не за да ги зарови в студеното, саможиво уединение. Тя предчувствуваше всичко велико и красиво, което любовта можеше да вдъхне на нея и на онзи, който щеше да бъде достоен за нея. Уверена в твърдостта и благородството на характера си, горда с примера, който щеше да даде на другите жени, знаейки, че ще я погледнат със завист, тя не се съмняваше в себе си. Не се боеше от лош избор, но се страхуваше, че не ще може да направи избора си, защото вкусът й беше много извисен. Дори да намереше своя идеал, тя имаше странни, но справедливи, необичайни, но умни възгледи за независимостта и достойнството, които, според нея, жената трябваше да опази пред мъжа. Тя категорично бе решила да не прави никакви отстъпки в това отношение и се питаше дали избраният от нея мъж щеше да приеме условията, нечуваните до този момент условия, които тя щеше да му постави.

Тя си представи всички възможни младежи, които биха могли да поискат ръката й и които бе виждала дотогава, и в същото време си спомни картината, за нещастие, твърде реалната картина на годениците, която Родин умело обрисува. С известна гордост си припомни насърченията, които този човек й бе дал не с намерение да я ласкае, а с цел да я застави да не се отклонява от изпълнението на един наистина възвишен, благороден и хубав план.

Свободното движение на мисълта й я отведе при Джалма. Преди всичко тя се радваше, че изпълни спрямо своя роднина с царска кръв дълга си за царско гостоприемство. Красивата девойка изобщо не мислеше да прави принца герой на своето бъдеще. Първо тя съвсем основателно смяташе, че този енергичен момък със страсти, ако не неукротими, то поне още неукротени, внезапно бе попаднал сред най-изтънченото цивилизовано общество и бе изложен на тежки изпитания и необичайни промени. Но госпожица Кардовил нямаше нищо мъжко и деспотично в характера си, затова не се грижеше да просвети полудивия, младеж. И въпреки съчувствието си и по-точно, именно поради съчувствието си към него, тя бе взела твърдото решение да не му се обажда два-три месеца. Освен това се бе зарекла, че ако Джалма разбере, че тя е негова роднина, да не го приема. Това означаваше, че тя иска, ако не да го подложи на изпитание, то поне да го остави напълно свободен в действията и желанията му, за да се освободи от първия порив на добрите си или лоши страсти. Но тя не смяташе да го остави без защита пред всички опасности на парижкия живот, затова тайно бе помолила граф дьо Монброн да запознае Джалма с най-отбраното парижко общество и да го напътствува със съветите и опитността си.

Господин дьо Монброн прие с огромно удоволствие молбата на госпожица Кардовил. Той каза, че с голяма радост ще пусне младия царски тигър в парижките салони и ще го сближи с цвета на парижките красавици.

— Що се отнася до мен, скъпи графе — каза тя на господин дьо Монброн със свойствената си откровеност, — решението ми е непоколебимо. Вие сам казахте какво впечатление ще направи на обществото появяването на принц Джалма, на този млад деветнадесетгодишен индиец, красив за чудо и приказ, горд и див като лъв слязъл от горите. Вие добавихте, че това е нещо ново и необичайно. Ето защо просветените красавици ще го преследват с такава страст, че аз се страхувам за него. Така че, скъпи графе, не ми се иска да показвам, че влизам в съревнование с толкова хубави госпожици и госпожи, които смело ще се хвърлят в ноктите на вашия млад тигър. Истината е, че се интересувам толкова много от него, защото той е мой роднина, защото е красив, защото е храбър и най-вече защото не е облечен по отвратителната европейска мода. Разбира се, тези качества са рядко срещани, но те не са достатъчни, за да ме накарат да променя мнението си поне засега. Освен това моят добър стар философ и нов приятел ми даде един съвет относно нашия индиец, който вие одобрихте, макар да не сте философ. За известно време да приемам гости у дома си, но да не ходя никъде. Това от една страна ще ми спести неудобството да се срещам със своя царствен роднина, а от друга страна ще ми помогне по-прецизно да подбера приятелите си. И тъй като къщата ми ще бъде превъзходна, положението ми — твърде странно, а при това хората ще подозират различни тайни около мен, които ще искат да разкрият, много любопитни жени и мъже ще ме посещават, и това, уверявам ви, безкрайно ще ме забавлява.

И тъй като господин дьо Монброн я попита дали заточението на нещастния млад индийски тигър ще трае дълго, Адриана отговори:

— Понеже ще приемам почти всички лица от обществото, с което вие ще го запознаете, ще имам възможност да чуя различни мнения за него. Ако мъжете говорят добри неща, а жените — лоши, ще имам надежда… С една дума, мнението което ще си съставя, разпознавайки истината пред лъжата, а вие можете да се доверите на проницателността ми в това отношение, ще съкрати или ще удължи заточението, както вие се изразявате, на моя царствен роднина.

Това бяха намеренията на госпожица Кардовил относно Джалма в деня, когато се наложи да отиде с Флорин в къщата, където живееше князът, т.е., тя категорично бе решила да не му се обажда няколко месеца.

 

 

След като тази сутрин дълго разсъждава върху щастието, с което бъдещето можеше да удовлетвори потребностите на сърцето й, Адриана отново потъна в мечти. Това изпълнено с живот, сила и младост прелестно създание протегна ръце над главата си и постоя известно време като премаляла. Лежейки неподвижно под белите чаршафи, тя приличаше на изящно изработена мраморна статуя, която наполовина бе покрита с тънък слой сняг. Адриана внезапно се изправи в леглото, допря ръка до челото си и позвъни на слугините. Двете врати от слонова кост се отвориха. Жоржет застана на прага на стаята за обличане, откъдето изскочи и Лютина — малкото, черно кученце със златен нашийник, и залая от радост. Ева се показа на прага на банята.

В дъното на банята, осветена отгоре, се виждаше зелен килим от Кордова със златисти цветя и широка кристална вана във вид на мида. Единствените три заварки на това красиво изделие на стъкларското изкуство чезнеха под множеството извивки на няколко големи сребърни тръстики, които се издигаха от широката седалка на ваната, направена от сребро и изобразяваща деца и делфини, играещи между разклоненията на естествени корали и сини раковини. Благовонна пара се издигаше от бистрата, хладка вода, с която бе пълна кристалната мида. Тя изпълваше банята и се промъкна в спалнята като лека мъгла.

Адриана видя добре облечената Ева, която й носеше в пълничките си ръце една дълга роба и я попита:

— Къде е Флорин, скъпа?

— Излезе преди два часа, госпожице. Повикаха я по някаква бърза и важна работа.

— Кой я повика?

— Секретарката ви, госпожице. Излезе много рано сутринта, а когато се върна, повика Флорин.

— Разбира се, причината за отсъствието й е някоя важна задача на моя ангелски министър на помощите и милостините — засмя се Адриана, намеквайки за Гърбавото. После тя направи знак на Ева да се приближи.

Около два часа след като се събуди, Адриана нареди да я облекат с изключителна изящност, отпрати прислужниците си и повика Гърбавото, към което се отнасяше с явно уважение и винаги приемаше насаме.

Момичето влезе в стаята пребледняло, разтревожено и каза с разтреперан глас:

— Госпожице, предчувствията ми не са били неоснователни. Предават ви…

— За какви предчувствия ми говорите, скъпа? — попита с недоумение Адриана. — Кой ме предава?

— Господин Родин… — отговори Гърбавото.