Йожен Сю
Скитникът евреин (94)

V глава
Индиецът в Париж

Изминаха три дни откакто госпожица Кардовил напусна лудницата на доктор Баление. В една малка къща, където принц Джалма бе отведен от името на някакъв покровител, се разигра следната сцена.

Представете си един хубав салон със заоблени ъгли, облицован със сив маргарен индийски плат, покрит с алени цветове, от които на места се спускаха златисти ресни. Таванът беше покрит със същата материя, а от средата му се спускаше дебела копринена връв, на която висеше малка индийска лампичка във формата на жълъд с изумителна изработка. В онези далечни, нецивилизовани страни този вид лампи служеха и за кандило, в което се слагат различни благовония. По повърхността им имаше малки кристални плочици, вмъкнати в празнините и разположени според вкуса на художника. Когато се осветяваха отвътре, те блестяха в прозрачно синьо така, сякаш по златото бяха налепени сапфири. От тях непрекъснато се издигаха облачета от белезникава пара и разпръскваха благовонието си наоколо. Часът беше около два след обед. В салона влизаше светлина само през една малка зимна градина, която се виждаше от огромна стъклена плъзгаща се врата. Пред нея имаше завеса от китайски плат, която можеше изцяло да я прикрие.

В дъното на зимната градина имаше няколко ниски палми и други индийски растения с тъмнозелени листа. От двете страни на тясна пътечка, застлана с жълт и син японски фаянс и достигаща до стъклената врата, растяха гъсти храсталаци, изпъстрени с изумителни цветя. Растителността поглъщаше светлината и тя добиваше приятен оттенък от небесно синия блясък на лампите и от яркочервения пламък на разпалената камина с висок комин от източен порфир.

В тази малко позатъмнена стая, ухаеща от приятните миризми, примесени с благовонния дъх на персийски тютюн, върху много красив турски килим седеше на колене мъж с черна разпусната коса, облечен в дълга тъмносиня роба, препасана с пъстър пояс. Той старателно раздухваше жарта в златната лула на едно наргиле. Дългата му гъвкава тръбичка преминаваше по килима като алена змия със сребристи люспи и свършваше между тънките пръсти на Джалма, който се бе изтегнал лениво на дивана.

Младият принц бе гологлав. Гарваночерната му коса със синкав оттенък, разделена на път по средата, се спускаше на вълни по лицето и врата му. Старовремската му красота се подчертаваше от кехлибарения златистожълт тен на кожата. Принц Джалма беше облегнат на възглавницата и подпираше брадичката си с дясна ръка. Под широкия ръкав, достигащ до лакътя, се виждаше женствено закръглената му ръка с тайнствените знаци, които удушвачът бе изписал с игла в Индия. В лявата си ръка синът на Каджа-Синг държеше кехлибареното устие на наргилето. Кашмирената му роба бе обшита с пъстра шевица и стигаше до коленете му. Широките гънки на пояса пристягаха тънкия му, гъвкав кръст. Изваяното коляно на този азиатски Антиноус беше разголено. Прасците и глезените му бяха пристегнати в нещо като калци от малиново кадифе със златиста бродерия. Краката му бяха обути в изящни чехли от бял марокин. Лицето на Джалма изразяваше онова тъжно и съзерцателно спокойствие, смесено с кроткост и решителност, което беше свойствено на щастливите, привилегировани индийци и араби, които съчетаваха в себе си съзерцателното безгрижие на мечтателя с пъргавата дееспособност на енергичния човек, деликатната, капризна по женски чувствителност със свирепата, кръвожадна нападателност на разбойниците. На вид те бяха почти женствени и оставаха такива в нравствено отношение докато не ги увлечеше огънят на войната или жаждата да сеят смърт. Както жените с благороднически произход, те имаха малки ръце и нозе, крехки стави, нежна и гъвкава снага, но под тази деликатна и често изящна до съвършенство външност винаги се криеха стоманени мускули и изключително мъжествена сила и издръжливост.

Големите очи на Джалма, наподобяващи черни елмази, вградени в синкав бисер, машинално се местеха по красивите шарки на тавана. Той доближи устните си до кехлибарения мундщук, прозя се продължително като разтвори алените си устни и разкри ослепително белите си зъби и изпусна малко кълбенце благовонен дим, преминал преди това през розовата вода.

— Да добавя ли тютюн във водата? — обърна се към Джалма коленичилият човек и по произношението му можеше да се познае, че това е зловещият удушвач Фарингея.

Младият принц не отговори или защото в източното си презрение към някои племена не смяташе за нужно да отговаря на метиса, или защото, отдаден на мечтите си, не го чу.

Удушвачът не повтори въпроса си, сгуши се на килима, скръсти крака, подпря лакти на коленете си, облегна брадичка на дланите си и като не изпускаше от очи Джалма зачака отговор или заповед от онзи, чиито баща наричаха Бащата на великодушния.

Защо ли Фарингея, този последовател на смъртоносното божество Бохвания, бе избрал и приел толкова унизителна служба? Защо този човек с не съвсем обикновен ум, чието разпалено красноречие и енергия бяха привлекли толкова привърженици на доброто дело, бе изпаднал до това ниско положение? Защо не се възползуваше от отношението на младия принц към него и не пренесеше на Бохвания тази прекрасна жертва? И накрая, защо рискуваше да се среща толкова често с Родин, който познаваше ужасното му минало?

По-нататък ще отговорим на тези въпроси. Сега можем само да кажем, че след един дълъг разговор, който Фарингея проведе предишната вечер с Родин, удушвачът си тръгна замислен и с наведена глава.

След като помълча, Джалма се загледа в белезникавия дим, който изпускаше от устата си, и се обърна към Фарингея, без да го погледне, изразявайки се по характерния за източните народи символичен и кратък начин:

— Часовете се нижат… Но ще дойде. Той държи на думата си.

— Той държи на думата си, Ваша светлост — повтори Фарингея утвърдително. — Когато преди три дни ви откри в онази къща, където се осъществяваха ужасните планове на онези нещастници и където ви бяха отнесли приспан, както приспаха и мен — бдителния ви, предан слуга, той ви каза: — Непознатият приятел, който проводи хора да ви намерят в Кардовилския замък, ме изпраща при вас, принце. Имайте доверие в мен и ме последвайте. За вас е приготвено подходящо жилище. — Той ви каза още, Ваша светлост да се съгласите да не напускате тази къща, докато не се върне, че това е от ваша полза и че след три дни пак ще се видите и тогава ще получите пълната си свобода. Ваша светлост прие и от три дни не сте излизали от къщата.

— И с нетърпение очаквам стареца — каза Джалма, — защото това усамотение ми омръзна. В Париж могат да се видят толкова интересни неща, особено… — Джалма не довърши и пак потъна в мечти. След малко той се обърна към Фарингея с ленив, капризен тон: — Говори ми.

— За какво да ви говоря, Ваша светлост?

— За каквото искаш — отвърна Джалма с нехайно презрение, вперил премрежените си от леност очи в тавана. — Мъчи ме една мисъл, искам да я разсея… Говори ми…

Фарингея хвърли изпитателен поглед към лицето на младия индиец, което беше позачервено.

— Ваша светлост — каза метисът, — сещам се каква е тази мисъл…

Джалма поклати глава, без да погледне удушвача. Фарингея продължи:

— Ваша светлост мисли за парижките жени…

— Замълчи, робе — каза Джалма и бързо се обърна настрана, сякаш бяха засегнали някаква болезнена за него тема.

Фарингея млъкна. След известно време Джалма захвърли наргилето, закри очите си с ръце и нетърпеливо продължи:

— Думите ти струват повече от мълчанието… Проклети да са мислите ми, проклет да е умът ми, който извиква тези призраци!

— Защо трябва да пропъждате тези призраци, Ваша светлост? Вие сте на деветнадесет години, цялото си юношество сте прекарал на война или в затвора и до ден-днешен сте останал целомъдрен като Гавриил — онзи християнски свещеник, с когото пътувахме.

Макар Фарингея да не наруши почтителното си поведение към принца, Джалма долови леката ирония на метиса, особено когато произнесе думата целомъдрен. Той му каза гордо и строго:

— Не искам тези просветени хора да ме смятат за дивак, както всъщност наричат всички нас, затова се гордея, че съм целомъдрен.

— Не ви разбирам, Ваша светлост.

— Предпочитам една чиста жена, каквато беше майка ми, когато се омъжи за баща ми. А тук, за да искаш от жената чистота, трябва да бъдеш целомъдрен като нея…

Фарингея не можа да скрие злобната си усмивка при този максимализъм.

— Защо се смееш, робе? — попита повелително младият принц.

— Ако един мъж от просветените, както ги нарича Ваша светлост, се ожени невинен, ще бъде подложен на присмех и презрение.

— Лъжеш, робе, ще бъде смешен само, ако се ожени за госпожица, която не е чиста като него.

— Тогава, Ваша светлост, вместо просто да му се присмиват, ще го унищожат с двойно по-жестоките си подигравки.

— Лъжеш, лъжеш… Но ако казваш истината, откъде знаеш това?

— Виждал съм парижанки в Ил-дьо-Франс и в Пондишери, Ваша светлост. Доста неща научих и по време на нашето пътуване. Докато вие разговаряхте с младия свещеник, аз разговарях с един млад офицер.

— Което означава, че образованите изискват от жените невинност, каквато самите те не притежават, както слугините от нашите хареми, така ли?

— Искат я толкова повече, колкото по-малко я притежават.

— Щом човек иска онова, което сам не дава, значи постъпва както господаря към роба си. Какво право има на това в подобни отношения?

— Правото, което си позволява онзи, който създава правото. И тук е както при нас, Ваша светлост.

— А жените как постъпват?

— Те помагат на годениците си да не стават много смешни пред очите на света, когато се женят за тях.

— А когато жената изневерява на мъжа си, убиват ли я? — попита Джалма и бързо се изправи, вперил искрящия си с мрачен огън поглед във Фарингея.

— Убиват я, Ваша светлост, както у нас. Убиват я, ако бъде заловена.

— Щом просветените са деспоти като нас, защо не затварят жените си, за да ги накарат да бъдат верни, каквито самите те не са?

— Защото са образовани, колкото дивите народи и диви колкото образованите, светли принце.

— Ако си прав, това е много жалко — каза замислено Джалма. После се поддаде на любимия си, донякъде тайнствен и символичен начин на изразяване и възторжено добави: — Да, робе, това ме натъжава… Капките небесна роса, смесени в чашката на цветето, приличат на две сърца, слети в девствена, чиста любов, на два огнени лъча, които създават неугасим пламък и вечни удоволствия за влюбените души, станали мъж и жена.

Докато Джалма говореше за целомъдрените наслади на душата лицето му светеше, но когато започна да разсъждава за недотам идеалното щастие, очите му засвяткаха, той настръхна, ноздрите му се разшириха, лицето му почервеня и младият принц потъна в дълбоко мълчание. Фарингея забеляза вълнението му и продължи:

— Спомнете си гордата лъвска птица в нашето отечество, господарят на нашите гори, която предпочита многобройните, разнообразни удоволствия пред уединената любов към едно-единствено същество. Вие сте хубав, млад и богат, светли принце, и ако изберете прекрасните парижанки, за които сте чували, онези сладострастни призраци от вашите нощи, онези прелестни мъчителки на вашите сънища, ако хвърлите към тях погледи, смели като покана за дуел, умоляващи като молитва и пламенни като страст, мислите ли, че много угаснали очи няма да пламнат от огъня на вашите зеници?! Тогава това няма да прилича на еднообразните наслади в любовта към едно същество, на тази тежка верига в нашия живот. Не, ще прилича на насладите в харема, но в харем, където живеят свободни и горди жени, които щастливата любов ще направи ваши робини. Досега вие сте бил девствен и сте живял във въздържание, а това означава, че оттук нататък за вас вече няма граници, повярвайте ми. Вие сте прекрасен, преливащ от енергия и като син на нашето отечество ще бъдете обект на любов, гордост и уважение сред тези жени. И скоро тези най-очарователни същества в целия свят ще пазят само за вас прелестните си, страстни погледи!

Джалма слушаше жадно Фарингея. Изражението на младия индиец съвсем се бе променило. Той не приличаше вече на онзи тъжен и мечтателен юноша, който призовава светия спомен на майка си и който намира само в небесната роса и в чашката на цветето чистите образи, за да опише целомъдрието и любовта, за които бленува. Той вече не бе онзи млад момък, който срамежливо се изчервяваше само при мисълта за позволените от законния брачен съюз наслади. Не, подстрекателствата на Фарингея станаха причина в принца ненадейно да избухне вътрешен пожар. По пламналото му лице, по очите му, които ту се затваряха, ту искряха, по мъжественото му равномерно подвигане на гърдите личеше, че кръвта и страстите му кипят и стават все по-буйни и по-необуздани… Но внезапно Джалма скочи от дивана пъргав, гъвкав и лек като млад тигър, хвана Фарингея за гушата и извика:

— Думите ти са жива отрова!

— Светли принце — каза Фарингея, без да му се съпротивлява, — аз съм ваш роб…

Това покорство обезоръжи принца.

— Животът ми е във ваши ръце — продължи метисът.

— Аз съм в ръцете ти, робе — възкликна Джалма и го отблъсна. — Преди малко се поддадох на измамната ти уста и погълнах опасните ти лъжи…

— Лъжи ли, светли принце? Само се покажете пред очите на тези жени и ще видите. Погледите им ще потвърдят думите ми.

— Но дали тези жени ще ме обикнат? Та аз съм прекарал целия си досегашен живот сред битки и дъбрави.

— Щом узнаят, че толкова млад сте се бил срещу хора и тигри, те ще ви обожават, светли принце.

— Лъжеш.

— А пък аз ви казвам, Ваша светлост, че щом видят ръката ви, която е не по-малко деликатна от техните, и разберат колко често сте я потапял в неприятелска кръв, ще поискат да я целунат. Те ще се възхитят от вас, щом научат, че сте бродил из нашите гори с пушка на рамо и с нож в зъбите и с усмивка сте причаквал лъва и пантерата, слушайки страховития им рев.

— Но аз съм дивак, варварин…

— Затова ще лежат пред караката ви, защото, когато узнаят за вашите буйства, за всички ужаси, за всички приливи на страсти и любов, на каквито е способен човек с вашата кръв, с вашата младост и с вашата пламенност, те ще се почувствуват като омагьосани. Днес кротък и нежен, утре мрачен и зъл, вдругиден разпален и страстен — такъв ще бъдете и такъв трябва да бъдете, за да ги привлечете. Да, да, нека проехти яростния им вик, нека те паднат смазани, запъхтени от удоволствия, любов и страх и вие вече не ще бъдете за тях човек, а Бог…

— Мислиш ли? — попита Джалма, неволно поддал се на сатанинското красноречие на удушвача.

— Вие знаете и чувствувате, че казвам истината — извика той и протегна ръце към младия индиец.

— Да, така е — съгласи се Джалма със светнал поглед и започна бързо да се разхожда от единия до другия край на стаята. Не зная дали съм с ума си, или съм пиян, но ми се струва, че имаш право. Да, усещам, че ще ми обичат сладостно, лудо, защото и аз ще ги обичам така. Ще настръхват от удоволствие и ужас, защото само като си помисля за това и аз настръхвам от щастие и страх. Прав си, робе, тази любов ще бъде упоителна и страховита…

Джалма беше прекрасен в чувствеността си. Рядко и чудесно е щастието човек да стигне целомъдрен и във въздържание до онази възраст, в която се развиват всички инстинкти, които ако се потъпкват, пренебрегват и недооценяват, могат да побъркат човека или да го тласнат към разюздени безпътства или ужасни злодеяния. Но ако се насочат към велика и благородна страст, могат и трябва да възвисят личността до съвършенството на предаността и нежността, до измеренията на идеала.

— Ах, тази жена…, тази жена, пред която ще тръпна аз и която ще тръпне пред мен! Къде е тя? — възкликна замаян от копнеж Джалма. — Ще се намери ли някога такава жена?

— Една е твърде много, Ваша светлост — поде Фарингея със свойствената му присмехулна студенина. — Който търси една жена, рядко я намира на тази земя, а който търси много жени, не знае коя първо да избере.

В същия момент, докато метисът даваше този дебелашки отговор на Джалма, пред малката градинска вратичка на къщата, гледаща към една уличка, спря красива закрита карета. Беше впрегната в два породисти коня с черни гриви. Гербовете на хомота им бяха златни, както и копчетата по ливреите на слугите. Ромбовидните гербове по вратите бяха без шлем и корона, както подобаваше, ако собственичката им бе госпожица.

В каретата имаше две жени: госпожица Кардовил и Флорин.