Йожен Сю
Скитникът евреин (87)

VI глава
Обвинителят

Скоро доктор Баление си възвърна хладнокръвието и каза на своя събрат:

— Направих опит да се разбера с вас със знаци, защото от една страна не исках да нарушавам мълчанието, което този господин (и той посочи с поглед чиновника) пазеше, а от друга страна ми се щеше да изразя изненадата си от това посещение, с което не знаех, че ще бъда удостоен.

— Ще кажа причината за мълчанието си на госпожицата и ще я помоля да ме извини — отвърна чиновникът и се поклони ниско на Адриана. — Госпожице, преди малко по ваш адрес бе направено толкова тежко заявление, че като ви видях, не можах да се сдържа да не ви погледам малко и да помисля. Помъчих се да разбера по лицето и по вида ви, дали онова, което ми съобщиха с основателно и имам причини да вярвам, че наистина обвинението е основателно.

— Мога ли да ви попитам, господине — каза докторът много учтиво, но не и смело, — с кого имам честта да разговарям?

— Следовател съм, господине. Дойдох да разследвам обстоятелствата около едно обвинение…

— Имайте добрината да ми обясните — помоли с поклон докторът.

— Господине — започна чиновникът — аз съм господин дьо Жернанд, един почти петдесетгодишен човек с изключително чувство за справедливост, който умее да съчетава строгите си служебни задължения с искреното си благородство. Обвиняват ви, че сте извършил непростима грешка, за да не кажа нещо по-обидно… Колкото до характеристиката на грешката, тъй като вие сте едно от светилата на науката, предпочитам да вярвам, че просто сте се излъгал при поставянето на диагнозата, вместо да подозирам, че сте забравили всичко свято при изпълнението на дълга си…

— Когато ми обясните по-подробно — отвърна гордо йезуитът, — ще мога лесно да ви докажа, че моята научна съвест, както и съвестта ми на честен човек не могат да бъдат подлагани на обвинения.

— Госпожице — обърна се господин дьо Жернанд към Адриана, — вярно ли е, че са ви довели тук без ваше знание?

— Господине — възпротиви се Баление, — позволете ми да ви обърна внимание, че поставяте въпроса в обидна за мен форма.

— Господине, имам честта да говоря с госпожицата — отвърна строго дьо Жернанд — и не смятам, че имате право да ми държите сметка за начина, по който ще задавам въпросите си.

Адриана се канеше да отговори положително на въпроса на следователя, когато един красноречив поглед от страна на доктор Баление й припомни, че може да изложи на опасност Дагоберт и сина му. Тя потисна ниското и грубо чувство за отмъщение, но справедливото негодувание срещу гнусното лицемерие напираше в нея и в желанието си да успокои нещата каза на следователя кротко и достолепно:

— Позволете ми, господине, аз да ви попитам нещо.

— Кажете, госпожице.

— Ще приемете ли като формално заявление моя отговор на въпроса ви?

— Дойдох тук, за да установя истината преди всичко. Никакви съображения не бива да ви карат да я криете.

— Добре, но да предположим, че имам основателни причини да се оплача и ги изложа с цел да бъда освободена от тази къща. След това ще ми бъде ли разрешено да прекратя следствието в резултат на моето заявление.

— Разбира се, госпожице, вие имате право да се откажете от каквото и да било разследване. Но правосъдието само ще се нагърби с вашето дело от името на обществото, ако то е било ощетено във ваше лице.

— Забранено ли ми е да простя? Ако отвърна с презрение на злото, което са ми сторили, това няма ли да бъде достатъчно отмъщение?

— Вие можете да простите и да забравите. Но пак ви повтарям, че обществото не може да се покаже снизходително като вас, ако сте станала жертва на престъпни машинации. По всичко личи, че това ще се окаже факт. Начинът, по който се изразявате, благородните ви чувства, спокойното ви и достойно поведение, всичко ме кара да вярвам, че не са ме излъгали.

— Надявам се, господине — каза доктор Баление съвсем хладнокръвно, — че поне ще ми съобщите заявлението, което е направено.

— Увериха ме — отговори следователят строго, — че госпожица Кардовил е била доведена тук чрез измама…

— Чрез измама ли?

— Да, господине.

— Така е, госпожицата е доведена тук чрез измама — отговори докторът след кратко мълчание.

— Значи сте съгласен с това? — попита дьо Жернанд.

— Разбира се, господине, признавам, че прибягнах към едно средство, което за нещастие, човек е принуден да използува тогава, когато хората, нуждаещи се от неговите грижи, не съзнават лошото си състояние…

— На мен ми казаха, че госпожица Кардовил никога не е имала нужда от вашите грижи — отговори чиновникът.

— Това е въпрос на съдебната медицина, господине. Той не може да бъде решен само от правосъдието. Трябва да се разгледа и обсъди от няколко страни — каза напълно успокоен господин Баление.

— Да, господине, този въпрос наистина ще се обсъжда много сериозно, защото ви обвиняват, че сте затворили госпожица Кардовил без всякаква необходимост.

— В такъв случай с какво намерение съм извършил това? — попита иронично Баление и сви рамене. — Според вас каква полза имам от подобна мерзост, след като честното ми име не е достатъчно да свали от мен това отвратително и безсмислено обвинение?

— Вие сте постъпили така с намерение да подпомогнете осъществяването на един заговор срещу госпожица Кардовил, целящ да я лиши от голяма парична сума.

— Кой се е осмелил да ми отправя такива клеветнически обвинения? — възнегодува доктор Баление? — Кой си е позволил да обвини един почтен и, смея да твърдя, уважаван във всяко отношение човек в съучастничество в подобна безчестна история?

— Аз… Аз… — каза студено Родин.

— Вие!? — извика докторът, направи няколко крачки назад и замря като вцепенен.

— Да, този господин е събрал достатъчно доказателства и тази сутрин ме помоли да разследвам делото на госпожица Кардовил — каза следователят и се отдръпна, за да покаже на Адриана нейния защитник.

До този момент в разговора името на Родин не беше произнесено. Госпожица Кардовил често бе чувала да се говорят не особено приятни неща за секретаря на отец д’Егрини, но тъй като никога не го бе виждала, не знаеше, че именно той е нейният спасител. Затова тя го погледна с любопитство, съчувствие, почуда и признателност. Ако преди няколко дни Адриана бе зърнала мъртвешки бледото му лице, отвратителната му грозота и просяшките му дрехи, вероятно щеше да изпита крайна погнуса. Но сега тя си спомни, че и Гърбавото беше бедно, хилаво, грозно и дрипаво момиче, но въпреки отблъскващата си външност бе надарено с много благородно сърце. Този спомен бе в полза на йезуита. Госпожица Кардовил пренебрегна външните му недостатъци и се подчини на мислите, че този стар, беден човек е дошъл да й помогне.

Въпреки лукавството, наглото си лицемерие и присъствието на духа, което запазваше, доктор Баление не можа да скрие възмущението си от предателството на Родин. Полудяваше при мисълта, че още на другия ден след затварянето на Адриана в тази къща, безпрекословният тон на Родин не му позволи да се поддаде на колебанията, които му внушаваше отчаяното състрадание към нещастното момиче, заставено да се съмнява в здравия си разсъдък. И същият този жесток Родин със сатанинска душа, преданият секретар на отец д’Егрини бе издал доктора и бе довел тук чиновника, за да способствува освобождаването на Адриана. А едва снощи отец д’Егрини бе заповядал надзорът да се удвои.

Баление се убеди, че Родин по най-отвратителен начин предава отец д’Егрини и че приятелите на госпожица Кардовил са развратили и подкупили окаяния секретар. И затова, разярен и възмутен от чудовищното предателство, той изкрещя, давейки се от гняв.

— Вие ли, господине… Вие ли имате наглостта да ме обвинявате? Вие, който преди няколко дни… — но след това се досети, че ако обвини Родин в съучастничество, все едно обвинява себе си, направи се на крайно развълнуван и продължи жалостиво: — Ах, господине, никога не бих повярвал, че сте способен на такова гнусно клеветничество. Какъв срам!

— А кой друг би могъл да знае по-добре от мен подробностите около това безобразие? — отвърна троснато Родин. — Разбрах, но за съжаление много късно, на какви машинации е подложена госпожица Кардовил. И други станаха тяхна жертва. В такъв случай какъв е моят дълг на честен човек? Да съобщя на господин следователя, да му докажа справедливостта на подозренията си и да го доведа тук. Така и сторих.

— Господин следовател — каза Баление, — значи този човек обвинява не само мен. Той се осмелява да обвини и…

— Обвинявам господин д’Егрини! — прекъсна решително доктора Родин. — Обвинявам госпожица Сен-Дизие, обвинявам вас, господине, че за да осъществите отвратителните си намерения, затворихте тук госпожица Кардовил, а дъщерите на маршал Симон изпратихте в близкия манастир. Разбрахте ли?

— За съжаление, това е самата истина — намеси се Адриана. — Аз също видях нещастните момичета в ужасно състояние.

Обвинението на Родин за сирачетата беше нов, страшен удар за доктор Баление. Сега вече ставаше ясно, че предателят изцяло е преминал във вражеския лагер. Тъй като искаше час по-скоро да се отърве от този неприятен разговор, въпреки ужасното си вълнение, той се опита да демонстрира непоклатимо хладнокръвие и каза на следователя:

— Господине, бих могъл да премълча и да не обърна внимание на тези обвинения, докато те не бъдат преценени от съдебно решение… Но понеже съвестта ми е чиста, ще се обърна към госпожица Кардовил и ще я помоля да каже, дали тази сутрин не й съобщих, че веднага щом оздравее, ще напусне лечебницата. Заклевам госпожицата в името на справедливостта да отговори така ли беше.

— Е добре, господине — намеси се Родин, — да предположим, че госпожицата потвърди това от великодушие към вас. Но какво доказва то във ваша полза? Абсолютно нищо…

— Господине, вие си позволявате… — извика докторът.

— Позволявам си да ви разкрия, колкото и да ви е неприятно.

— Явно това не ви понася. Но какво означава фактът, че сте разговарял с госпожица Кардовил насаме, сякаш тя наистина не е с ума си? От подобно нещо могат да се направят доста заключения.

— Господине… — каза Баление.

— Очевидно — прекъсна го Родин — сте предвиждали това, което се случва днес и сте търсили извинение, правейки се на уверен в собствената си гнусна лъжа пред нещастната госпожица, за да имате по-късно оправдание… Оставете тази работа. Подобни глупости не минават пред хора със здрав разум и справедливо сърце.

— Но, господине… — извика ядосан Баление.

— Какво, господине? — повиши тон Родин. — Не е ли истина, че сте измислили тази лъжлива диагноза, за да оправдаете постъпката си. Сигурен съм в това и добавям, че се смятате за чист, като твърдите, че сега госпожицата е възвърнала разсъдъка си благодарение на вашите грижи.

— Така е, господине, потвърждавам го.

— Вие потвърждавате една лъжа, защото вече е доказано, че госпожицата никога не е загубвала ума си.

— Аз пък твърдя, че имаше психическо разстройство.

— Аз пък, господине, ще ви докажа обратното — рече Родин.

— Как бихте могли да ми го докажете?

— Точно това няма да ви съобщя, както се досещате… — усмихна се иронично Родин, а после с възмущение добави: — Вие би трябвало да потънете в земята от срам, повдигайки този въпрос пред госпожицата. Проявете милост поне към нея и не говорете за тези неща.

— Господине…

— Престанете, господине, срамота е! Казвам ви, това е позорно. Не бива да обсъждате този въпрос пред госпожицата, независимо дали е истина или лъжа! — каза назидателно Родин.

— Всичко това е чудовищно! — извика Баление. — Струва ми се, че господин следователят е пристрастен, щом позволява да се сипят отгоре ми такива клевети!

— Господине — отговори строго дьо Жернанд, — аз имам право не само да слушам, но и да предизвиквам спор помежду ви, ако той може да ме изведе до истината. От всичко това излиза, че дори според вас, господин докторе, здравето на госпожица Кардовил е напълно удовлетворително, за да може да се прибере у дома си още днес.

— Не виждам никаква пречка за това, господине — каза докторът. — Но продължавам да твърдя, че не се е съвзела напълно и отхвърлям от себе си всякаква отговорност за по-нататъшното състояние на здравето й.

— Още по-добре, че снемате отговорността от себе си — намеси се Родин. — Освен това едва ли госпожицата повече ще се обърне към вас.

— Госпожицата е свободна, напълно свободна — каза Баление.

— Що се отнася до това дали вие сте затворили госпожицата под предлог, че е луда, правосъдието ще се занимае с този въпрос и ще ви повика да дадете обяснение.

— Спокоен съм, господине — отвърна Баление, като се опитваше действително да се прави на такъв. — Съвестта ми е чиста.

— Дано, господине — отговори дьо Жернанд. — Колкото и сериозни да са нещата на пръв поглед, особено когато става дума за хора с вашето обществено положение, ние винаги бихме искали да се окажат невинни.

После се обърна към Адриана:

— Госпожице, разбирам колко неприятна и обидна за честолюбието и великодушието ви е тази сцена. Сега от вас зависи дали ще направите оплакване срещу господин Баление или ще оставите правосъдието само да продължи разследването си… И още нещо… Благородният, справедлив мъж — и той посочи Родин, — който се зае да ви защитава толкова откровено и безкористно, ми каза, че бихте желала да вземете временно при себе си дъщерите на маршал Симон. Веднага ще отида да ги изискам от манастира, където и те са били заведени с измама.

— Така е, господине — отвърна Адриана. — Щом разбрах, че дъщерите на маршал Симон са пристигнали в Париж, веднага реших да ги поканя да живеят у дома ми. Те са мои близки роднини. За мен ще бъде и дълг, и удоволствие да се отнасям към тях като към сестри. Затова ще ви бъда двойно признателна, ако благоволите да ги поверите на мен.

— Струва ми се, че за тях не може да се направи нищо по-добро — каза дьо Жернанд. После се обърна към Баление:

— Господине, ще се съгласите ли веднага да доведа тук дъщерите на маршал Симон? Аз ще отида да ги взема, а в това време госпожица Кардовил ще се приготви за тръгване. Така ще се отправи оттук към къщи заедно с роднините си.

— Госпожица Кардовил може да се чувствува тук като у дома си, докато си тръгне — отговори Баление. — Нека използува каретата ми.

— Госпожице — доближи се съдебният чиновник до Адриана, — не искам да решавам предварително въпроса, който скоро ще се повдигне в съда, но не мога да не изкажа съжалението си, че не дойдох по-рано при вас. В такъв случай щях да ви спестя няколко дни изпълнени с неприятности. И без това тук сте се измъчила много.

— В замяна на тежките дни, господине — отговори с достойнство Адриана — ще ми остане поне добрият, трогателен спомен за съчувствието ви към мен. Надявам се, че ще ми дадете възможност да ви се отблагодаря. Не за справедливостта, на която позволихте да възтържествува, а за бащинския начин, по който го направихте. И освен това, господине — усмихна се очарователно Адриана, — ще се постарая да ви докажа, че лечението ми наистина е приключило.

Дьо Жернанд се поклони с уважение на госпожица Кардовил.

Докато чиновникът и Адриана разговаряха, те бяха с гръб към Баление и Родин. Секретарят се възползува от това и мушна в ръцете на доктора една написана с молив бележка, скрита в шапката му. Баление го изгледа учудено. Родин му направи някакъв знак, допря пръст до челото си и след това отново зае безстрастната си, неподвижна поза. Всичко стана толкова бързо, че когато господин дьо Жернанд се обърна, Родин се бе отдалечил от доктора и гледаше със съчувствие и уважение госпожица Кардовил.

— Господине, позволете ми да ви придружа — каза Баление тръгвайки пред следователя, на когото госпожица Кардовил направи почтителен поклон.

Те излязоха, а Родин остана с Адриана.

След като изпрати господин дьо Жернанд до външната врата на лечебницата си, Баление побърза да прочете бележката на Родин. Ето какво пишеше в нея: „Следователят ще отиде в манастира по улицата. Изтичайте през градината и кажете на настоятелката да изпълни заповедта, която й дадох за двете момичета. Това е изключително важно.“

Знакът, който Родин му направи, и съдържанието на тази бележка доказаха на Баление, който през целия ден ту се изненадваше, ту се учудваше, че секретарят на преподобния отец изобщо не е предател, а точно обратното — непрестанно работи за въздигането на Божията слава. Той го послуша, но напразно се мъчеше да разбере причината за необяснимото поведение на Родин, който предаде на правосъдието това дело. А то преди всичко трябваше да се прикрие, защото можеше да има ужасно последствие за отец д’Егрини, за госпожа Сен-Дизие и за Баление.

Но нека се върнем при Родин, който остана насаме с госпожица Кардовил.