Йожен Сю
Скитникът евреин (42)

IX глава
Предателството

Княгиня Сен-Дизие, господин д’Егрини и слугата влязоха в съседна на стаята, в която останаха Адриана, Трипо и лекарят.

— Къде е приставът? — попита княгинята слугата, който й бе съобщил, че я търсят.

— В синия салон, госпожо.

— Помоли го да почака малко.

Слугата се поклони и излезе. Тогава госпожа Сен-Дизие приближи до д’Егрини, чието гордо и високомерно чело вече бе станало бледо и мрачно.

— Както разбирате, — каза тя — Адриана знае всичко. Какво да правим сега?

— Не знам — отвърна абатът със замислен поглед. — Това откритие е ужасен удар!

— Всичко ли е загубено?

— Има само едно спасително средство — отвърна д’Егрини — и то е лекарят.

— Но как? Толкова бързо? И още днес? — извика княгинята.

— Ако изминат два часа, вече ще бъде много късно. Това дяволско изчадие трябва да е видяло дъщерите на генерал Симон…

— Боже мой! Това е невъзможно, Фредерик. Господин Баление никога не би могъл… Това трябваше да се подготви отдавна, както възнамерявахме след днешния разпит.

— Все едно — продължи оживено абатът — Докторът трябва да опита по всякакъв начин.

— Но под какъв предлог?

— Ще се опитам да намеря.

— Ако приемем, че намерите предлог, ще трябва да го извършим още днес, а няма да бъдем готови. Там, долу, нищо няма да е подготвено.

— Бъдете спокойна. Който предвижда, винаги е готов.

— А как ще съобщим на доктора сега? — поде княгинята.

— Ако го извикаме, ще събудим подозрения у внучката ви — каза господин д’Егрини замислено — а това не бива да се допуска.

— Няма съмнение — продължи княгинята. — Това е единият начин.

— Да — каза абатът — ще драсна набързо няколко думи на Баление. Някои от слугите ви ще занесе писмото, което уж идва отвън, от някой тежко болен…

— Чудесна идея! — възкликна княгинята — Имате право. На масата има всичко необходимо за писане. Да побързаме. Дано докторът успее.

— Честно да ви кажа, не смея да се надявам — рече маркизът, като седна зад масата, потискайки гнева си. — Благодарение на онзи експеримент, който нашият скрит зад вратата човек вероятно записва, благодарение на буйните сцени, които ще се разиграят утре и след това, докторът може да вземе всички предпазни мерки и да действува по най-сигурния начин. Но да искате това от него още днес, още сега, повярвайте Ермин, ще е глупаво — и маркизът захвърли перото, като добави с горчивина. — Тъкмо щяхме да успеем и всичко се провали. Колко лоши последствия ще има от всичко това. Внучката ви ни причини огромно зло.

Невъзможно е да се опише разяреният гняв и яростната омраза, с която господин д’Егрини произнесе тези думи.

— Фредерик! — извика княгинята разтревожена и сложи ръката си върху ръката на абата — Моля ви, не се отчайвайте. Докторът има изобретателен ум. Той ни е толкова предан, че нека все пак опитаме…

— Добре, нека опитаме късмета си — каза абатът и пак взе перото.

— Нека допуснем най-лошото — каза княгинята. — Ако Адриана отиде тази вечер да търси дъщерите на генерал Симон, може би вече няма да ги намери там.

— Не бива да разчитаме на това. Не е възможно толкова бързо да са изпълнили заповедите на Родин. Иначе биха ми съобщили.

— Наистина… Тогава пишете на доктора. Веднага Дюбоа ще отнесе писмото ви. Смелост, Фредерик, ще покорим вироглавата ми внучка. — После госпожа Сен-Дизие добави разярена. — Ах, Адриана, Адриана! Много скъпо ще платиш за безочливите си подигравки и мъките, които ми причиняваш! — На излизане княгинята се обърна към господин д’Егрини. — Чакайте ме тук, ще ви съобщя за какво е дошъл приставът и пак ще отидем при другите.

Княгинята излезе, а д’Егрини бързо написа няколко реда с разтреперана ръка.