Йожен Сю
Скитникът евреин (20)

III глава
Контрабандистът

Сутрешната буря отдавна бе стихнала. Слънцето клонеше към залез. Изминаха няколко часа от влизането на Удушвача в колибата на Джалма, който бе белязан с тайнствените знаци, докато спеше.

Един конник се движеше бързо по дълга пътека, обградена с гъсти дървета.

Безброй птици, сгушени в сенчестия свод от зеленина, поздравяваха с чуруликане и игри светлата вечер; зелени и червени папагали се катереха с помощта на човките си по червените акации, големи тъмносини птици, наречени майнамайну, по чиито шии и дълги опашки сякаш имаше следи от злато, гонеха светлочерните жълтурки. Теменугово пъстри гълъби гукаха приятно край райските птици, чиито лъскави пера наподобяваха блясъка на смарагда и рубина, на топаза и сапфира. Тази малко поизгърбена пътека се оглеждаше в едно малко блато, където тамариндът и индийската смокиня хвърляха тук-там зелената си сянка. В тихата, бистра вода се виждаха сребристи риби с червени, сини и златни перки, които бяха толкова неподвижни, сякаш приковани в монолитна синкава кристална маса. Бяха се издигнали на водната повърхност, по която играеха слънчевите лъчи, и се къпеха радостно в светлината и топлината. Безчет насекоми като живи елмази с огнени крилца се плъзгаха, хвърчаха и бръмчаха над прозрачната вода, в чиито дълбини се отразяваха пъстрите цветове на листата и водните цветя.

Невъзможно е да се опише картината на тази богата, преливаща от цветове, благоухания и слънце природа, на чиито фон се движеше младият бляскав конник, идващ от дъното на пътеката. Този конник беше Джалма. Той не бе забелязал неизличимите знаци, които Удушвачът изписа на лявата му ръка. Явската му кобила беше средна на ръст, пращяща от сила и енергия и черна като нощта. Вместо седло, на гърба й бе метнато червено губерче. За да укроти буйните й скокове, Джалма си служеше със стоманен юлар, чиито изплетени от червена коприна юзда и ремъци бяха леки като перце. Нито един от прекрасните конници, изваяни изкусно пред Пантенона, не стои на коня толкова грациозно и гордо, колкото този млад индиец, чието красиво лице, огряно от залязващото слънце, свети от щастие и спокойствие. Очите му блестяха от радост, ноздрите му бяха разширени, устата — полуотворени. Той вдъхваше с наслада благоуханния въздух на цветята и листата на дърветата, още влажни от поройния дъжд, който валя след бурята. Червена чалма покриваше черната коса на Джалма и още повече подчертаваше златистия цвят на лицето му. Вратът му бе гол. Облечен бе в муселинова, бяла, с широки ръкави роба, пристегната през кръста с червен пояс. Широките му къси панталони от бяло сукно оголваха гладките му крака на половина и те се очертаваха върху черните хълбоци на кобилата, която Джалма пришпорва леко с жилестите си пищяли. Нямаше стремена, а малкото му тясно ходило бе обуто в чехли от червен марокин. Неспокойната му мисъл — ту отпусната, ту въздържана, сякаш се отразяваше и на вървежа, който налагаше на кобилата си — ту смел и бърз като необузданото въображение, което се развихря, ту спокоен и умерен като разсъждението след безпочвени фантазии. И най-малкото му движение по време на този странен вървеж излъчваше гордо, независимо и донякъде властно изящество.

След смъртта на баща му, убит с оръжие в ръка (както писа от Батавия господин Жозюе Ван Даел на господин Родин), англичаните отнеха бащините му земи и първо затвориха Джалма като държавен престъпник, а после го освободиха. Тогава младият принц напусна континентална Индия и, придружен от генерал Симон, който не се откъсна от решетките на сина на своя стар приятел, цар Каджа-Синг, пристигна в Батавия, където се бе родила майка му, за да прибере скромното наследство от нейните роднини. В това наследство, което баща му толкова време бе презирал или просто забравил, имаше важни книжа и един медальон, който с нищо не се отличаваше от медальоните на Роз и Бланш. Генерал Симон се изненада и зарадва на тази находка, защото тя не само разкриваше роднинска връзка между майка му и майката на Джалма, но и явно обещаваше добро бъдеще за последния. Генералът остави Джалма в Батавия да свърши някои работи, а сам пое към близкия остров Суматра. Бяха му казали, че там може да намери кораб, който бързо и директно да го отведе в Европа, защото младият индиец на всяка цена трябваше да бъде в Париж на 13 февруари 1832 година. Ако генералът откриеше такъв кораб, трябваше веднага да се върне и да вземе Джалма. И така, очаквайки с всеки изминат ден завръщането му, Джалма тръгна към пристанището на Батавия с надеждата, че там ще види кораба от Суматра с бащата на Роз и Бланш на борда.

Нека кажем няколко думи за детството и юношеството на сина на Каджа-Синг. Той изгуби майка си съвсем малък и беше възпитан строго, без излишества. Като дете придружаваше баща си в ловните му походи за тигри, които криеха опасностите на истинска битка. Едва бе започнал да възмъжава, когато тръгна с баща си на война, за да защитава земите му. Войната бе тежка и кървава… Живеейки след смъртта на майката сред бащините си гори и планини и сред непрекъснати битки, силната му и простодушна същност се опази чиста и девствена, а прякорът Великодушния, който му прикачиха, беше напълно заслужен. Имаше поведение на истински принц и докато беше в затвора, царствено вдъхна уважение на английските си пазачи с мълчаливото си достойнство. Никакъв укор, никакво оплакване, само гордо и меланхолично спокойствие — това беше всичко, което противопостави на несправедливото и варварско отношение, докато излезе от затвора. Научен да живее по патриархалните и военните правила на планинците в отечеството си, което бе напуснал от няколко месеца след арестуването му, той не познаваше светските обноски. Но въпреки че не му липсваха добри качества, Джалма често изпадаше в крайности: не отстъпваше нито за миг от думата си, беше предан до смърт и сляпо доверчив към другите, в добротата си стигаше до себеотрицание, но ставаше непримирим с онзи, който проявяваше към него непризнателност, вероломство и измамничество. И накрая, той изобщо не ценеше живота на предателя и клетвоотстъпника, защото смяташе за справедливо сам да заплати с него, ако стане такъв. С една дума, той бе човек със здрави положителни качества. И сред характерите, пресметливостта, лукавствата, хитрините, ограниченията и преструвките в някое твърде изтънчено общество, каквото например е парижкото, един такъв човек би бил доста любопитен обект за наблюдение.

Правим това предположение, защото откакто се взе решение за предстоящото пътуване, от ума на Джалма не излизаше трескавата мисъл: „Да отида в Париж. В Париж…“ В този обаятелен град, за който дори в Азия се разказваха изумителни неща. Но онова, което най-много разпалваше девственото въображение на младия индиец, бяха французойките — онези толкова хубави, толкова прелъстителни парижанки, онези чудеса от елегантност, изящество и красота, които засенчваха другите великолепия на столицата на посветения свят. Дори и сега, в прекрасната гореща вечер, заобиколен от упоителни цветя и благоухания, които успокояваха ритъма на пламенното му младо сърце, Джалма мислеше за тези очарователни създания и ги въплъщаваше в представите си в съвършени форми. Струваше му се, че вижда как в края на пътеката по килим от позлатена светлина, обградена от зеления свод на дървесата, сякаш по златна пътека минават едно по едно бели, стройни, ефирни и божествени призрачни създания, които му се усмихваха и му изпращаха целувки с връхчетата на алените си пръстчета. Джалма не можа да обуздае разбуненото си въображение, което го терзаеше от няколко минути насам, отдаде се на възторга си и издаде вик на дълбока, дива, мъжка радост, а яката му кобила подскочи под него, опиянена до лудост… Тогава един ярък слънчев лъч разсече гъстия свод над пътеката и огря конника в цял ръст.

От известно време един човек крачеше бързо по друга пътека, която в края си пресичаше пътеката, следвана от Джалма. Той се спря в сянката и учудено загледа ездача. И наистина, гледката на младия, красив и енергичен момък с развети бели дрехи, възседнал щастлив гордата си черна кобила, чиято юзда бе потънала в пяна, а дългата й опашка и гъстата й грива се ветрееха на вечерния полъх, беше прекрасна сред ослепителния блясък на светлината.

Но тъй като човешките настроения бързо се сменят, Джалма усети, че го обхваща неопределено, приятно меланхолично чувство. Той закри с ръка влажните си, помътнели очи и отпусна юздата върху врата на послушното животно, което веднага се спря, изви лебедовата си шия и обърна глава към лицето, надничащо от гъсталака. Този човек се казваше Махал контрабандистът и бе облечен почти като европейските моряци. Носеше салматарка и панталони от бяло платно, широк червен пояс и много ниско нахлупена сламена шапка. Лицето му беше черно, изразително и без никаква следа от брада, макар мъжът да бе четиридесетгодишен.

За един миг той се озова до младия индиец.

— Вие сте принц Джалма! — каза му той на доста завален френски, като повдигна с уважение ръка към шапката си.

— Какво искате? — попита индиецът.

— Вие сте син на Каджа-Синг, нали?

— Пак ви питам, какво искате?

— Приятел сте на генерал Симон…

— Генерал Симон!… — извика Джалма.

— Отивате да го посрещнете както всяка вечер, очаквайки го да се върне от Суматра?

— Да… Но откъде знаете… каза индиецът и изгледа контрабандиста с учудване и любопитство.

— Той трябва да пристигне в Батавия или днес, или утре.

— Той ли ви изпраща?…

— Може би — каза Махал недоверчиво. — Но нали вие сте синът на Каджа-Синг?

— Нали ви казах, аз съм… Къде видяхте генерал Симон?

— Вие ли сте синът на Каджа-Синг — подхвана отново Махал, като все така подозрително наблюдаваше Джалма. — Как е прякорът ви?

— Наричаха баща ми Бащата на великодушния — отвърна младият индиец и по красивото му лице се изписа тъга.

Тези думи явно поубедиха Махал, че младежът пред него е Джалма, но за да разсея всички съмнения и да се осведоми окончателно, той отново поде:

— Сигурно сте получили преди два дни писмо от генерал Симон… от Суматра.

— Да, но защо са тези въпроси?

— За да се уверя, че наистина сте синът на Каджа-Синг и да изпълня заповедите, които са ми дадени.

— От кого?

— От генерал Симон…

— Но къде е той?

— Когато се убедя, че вие сте принц Джалма, тогава ще ви разкажа. Наистина, казаха ми, че сте се качили на една черна кобила с червена юзда, но…

— За бога!!! Ще говорите ли?…

— Всичко ще ви кажа, ако ми отговорите какво беше прикрепено към последното писмо, което генерал Симон ви изпрати от Суматра.

— Изрезка от един френски вестник.

— И каква новина съдържаше тази изрезка за генерал Симон — добра или лоша?

Новината беше добра, тъй като в съобщението се казваше, че в отсъствието на генерала са признали последната му титла и последния му чин, даден му от императора; така бяха постъпили и с други негови събратя по оръжие, които се намираха в заточение.

— Вие наистина сте принц Джалма — каза контрабандистът, след като поразмисли малко. — Вече мога да говоря… Тази нощ генерал Симон слезе на остров Ява, но на едно пусто място по крайбрежието.

— На едно пусто място ли?

— Защото трябва да се крие…

— Той!… — извика Джалма смаян. — Да се крие… Защо?

— Изобщо не знам.

— Къде е? — попита Джалма, пребледнял от притеснение.

— На три мили оттук, близо до морския бряг, в развалините на Чанди…

— Той… принуден да се крие… — повтори Джалма и на лицето му се изписаха нарастващо учудване и тревога.

— Не съм сигурен, но мисля, че се крие заради дуела, който имаше в Суматра… — каза тайнствено контрабандистът.

— Дуел ли… С кого?

— Не зная, не съм уверен. Нали сте чували за развалините на Чанди?

— Да.

— Генералът ви чака там — това ми заръча да ви кажа…

— Значи и вие сте дошли с него от Суматра?

— Аз бях кормчията на малкото контрабандистко корабче, което тази вечер го докара до пустото крайбрежие. Той знаеше, че всеки ден ходите на пристанището и го чакате. Почти бях сигурен, че ще ви срещна там… Разказа ми за писмото, което сте получили от него, и за подробностите, които току-що ви съобщих, за да ви убедя напълно, че съм изпратен от него. Ако можеше да ви пише, щеше да го стори.

— И не ви ли каза защо е принуден да се крие?

— Нищо не ми каза… От някои негови думи се усъмних за това, което ви споменах… за дуела!…

Джалма познаваше храбростта и избухливостта на генерал Симон, затова сметна подозренията на контрабандиста за основателни. Той помълча малко и рече:

— Бихте ли откарали коня ми? Моята къща е извън града, ей там долу, скрита сред дърветата край новата джамия… Конят ще ми пречи, когато се изкачвам по планината Чанди. Ще стигна много по-бързо пеша…

— Зная къде живеете, генерал Симон ми каза… Щях да ви търся там, ако не ви бях срещнал сега. Дайте ми коня си…

Джалма скочи леко на земята, подаде юздата на Махал, разпаса единия край на пояса си, извади малка копринена кесийка, поднесе я на контрабандиста и му рече:

— Вие се оказахте верен човек… Вземете… Това е малко, но нямам повече…

— Каджа-Синг съвсем основателно е наречен Баща на великодушния — каза контрабандистът и се поклони с почит и признателност. Сетне тръгна по пътя, който водеше за Батавия, повел кобилата на Джалма.

Младият принц се шмугна в гъсталака и с бързи крачки пое към планината, където се намираха развалините на Чанди, до които щеше да стигне едва през нощта.