Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Le Juif errant, 1884 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Димитър Христов, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга първа
Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски
Художник: Симеон Кръстев
Технически редактор: Елена Ананиева
Коректор: Ваня Владимирова
Формат 60/84/16 Печатни коли 32,5
Издателски коли 27,3
Излязла от печат юни 1991 г.
Цена 27,00 лв.
ЕФ „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“
ДФ „ПОЛИПРИНТ“ — Враца
Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в книгоиздателство „Игнатов и синове“.
Издание:
Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга втора
Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски, Огнян Стефанов
Художник: Симеон Кръстев
Технически редактор: Олга Александрова
Коректор: Петрана Старчева
Формат 60/84/16 Печатни коли 32
Излязла от печат юли 1991 г.
Цена 27,00 лв.
Издателска къща „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“, София
ДФ „Полипринт“ — Враца
Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в издателство „Игнатов и синове“
История
- —Добавяне
LX глава
Една вечер у Света Гълъба
Преди да продължим нашия разказ, трябва да се спрем на някои събития, които се случиха същия ден.
Нини-Мулен, който не бе запознат с целия план на Родин, бе предложил по негова заръка голяма сума пари на Света Гълъба, за да им отстъпи къщата си за един ден.
Света Гълъба с удоволствие прие това предложение и заедно със слугите си се изнесе още сутринта.
Родин, преоблечен и със сини очила отиде да провери месторазположението на своите и да даде наставления на Фарингея. Последният, понеже бе силен и съобразителен, направи размествания в къщата за около два часа, след което се върна в къщата на Джалма, където разигра гореописаната сцена.
Когато колата завиваше към улица „Ришельо“, където се намираше домът на Света Гълъба, Фарингея отново се престори на отчаян:
— Княже, ако се окаже, че тя наистина ми изневерява, моля ви, оставете ме да си отмъстя.
— Презрението е най-доброто отмъщение — кратко отвърна Джалма.
— Не знам… Колкото повече се приближаваме към целта, толкова повече виждам кръвта пред очите си…
— Няма да си сам, защото и аз ще бъда до теб. Няма да позволя страстта да те заслепи. Но, ако не успея да те удържа и ти пролееш кръв, то нека тази кръв падне върху теб. Недей очаква от мен да ти подам приятелска ръка след това.
Фарингея се престори, че тези думи са го впечатлили дълбоко, наведе глава и се замисли. Джалма в същото време пресмяташе как да обезоръжи метиса, но в този момент Фарингея се обърна и зъбите му лъснаха зловещо:
— Тази кама, управлявана от твърда ръка е смъртоносна. Както са смъртоносни и капките отрова, които се намират в малкото шишенце, което нося. От нея се умира бавно, без мъки. Бих могъл с ножа да отмъстя, а с отровата да избягна преследването на правосъдието. Но вие сте прав, княже. Ето ви моя нож, пазете го. Предпочитам да имам вашето приятелство… Всъщност, ето ви и отровата. Когато се уверя в предателството на моята любима и реша да отмъстя, вие решете, дали ще ми подадете камата, за да я забия в гърдите й, или ще ми подадете отровата, за да я изпия…
Джалма, зарадван и учуден от това внезапно решение, тъкмо мислеше, какво да отговори и колата спря пред къщата на Света Гълъба.
Добре прикрити от дългите дрехи, двамата мъже влязоха вътре. Жилището имаше два предни входа и един прикрит, откъм двора.
Ключарят, на когото дадоха пари, се отдръпна в тъмнината и ги пропусна.
— Княже, може би е по-добре да си остана със съмненията? — метисът за миг се спря, но след това решително продължи напред. — Не, не бива да се поддавам на малодушието…
Той пръв влезе през вратата, последван от Джалма.
— Дайте си ръката, княже, да не се спънете в тъмното.
Така двамата напредваха в мрака. По едно време спряха и се ослушаха. Тишината бе завладяла цялата къща. Постояха така известно време обгърнати от непрогледен мрак.
По едно време князът усети, че Фарингея тихо се отдалечава от него. След това чу рязко отваряне на врата и силното и затваряне.
Останал сам, князът направи опит да се огледа, но тъмнината закриваше всички предмети. Това го смути, ядоса и дори уплаши.
Изведнъж отнякъде прозвуча силният глас на метиса:
— Вие ми казахте, светли княже: „Бъди приятел!“ И аз постъпвам като приятел. Послужих си с хитрост, за да ви доведа на това място. Спомнете си, какво ви каза преди няколко дни княгиня Сен Дизие за Агрикол Балдуин, любовника на госпожица Кардовил. Слушайте, гледайте и сам съдете…
Гласът млъкна.
Джалма не издържа и извика:
— Фарингея, за Бога, отвори ми да изляза веднага!
Никой не му отговори.
Без да губи самообладание Джалма внимателно започна да изучава стаята, в която се намираше. Така стигна до някаква врата, но тя беше заключена. Продължи нататък и се натъкна на огнище, което явно не беше палено отдавна. Той продължи да върви пипнешком, докато отново стигна до огнището. Тогава спря и отново извика.
В този момент отнякъде започна да нахлува благовонен пушек. Ядосан на положението, в което се намираше, Джалма не обърна никакво внимание на странната миризма. Той отново тръгна да търси вратата и я намери. Но когато бе стигнал до нея, благовонната пара вече бе успяла да му въздейства. Съзнанието му се замъгли, а силите го напуснаха. Той дори не подозираше, че това е пара от смолистия клей „вамбай“, чиито храсти растат в Хималаите и която въздейства по-бързо и сигурно от някои известни опиати.
Точно в този момент се случи нещо неочаквано. Пред замъглените очи на Джалма проблесна матова светлина и се появи някакво прозорче. През него той можа да разгледа, доколкото това бе възможно, една богато подредена и обзаведена стая. Не мина много време и в тази слабо осветена стая влезе жена, наметната с жълта пелерина с качулка.
Като видя тази дреха Джалма се разтрепера. Приятната слабост, която бе усещал досега се замени с трескаво вълнение. Ушите му странно бучаха, а мислите му хаотично се блъскаха в главата. Имаше чувството, че потъва в дълбока вода.
Джалма наблюдаваше замаян, какво става в съседната стая.
Жената бавно отиде до прозореца и дръпна внимателно завесата. След това огледа улицата, като се стремеше да не я забележат отвън. След това се върна и се облегна на камината.
Джалма, вече напълно под влияние на благовонието, съвсем бе забравил за Фарингея и за това, как бе изоставен в тъмната стая. Пред погледа му се движеше жена, която все повече и повече го вълнуваше.
Изведнъж князът видя, че тя се отдалечава от огнището и застава пред огледалото. След това, все така обърната с гръб към него тя свали дългата перелина и качулката.
Сякаш стрела прониза Джалма. Та това беше госпожица Адриана Кардовил! Нямаше съмнение, въпреки млечната пелена, която се спускаше пред очите му, той бе сигурен, че това е тя. Дори беше облечена в същата рокля, с която бе посрещнала госпожа Сен Дизие: зелена на райета. Косата й бе покрита със същата фина мрежа, както при онази среща… Джалма виждаше овалните й рамене, тънката лебедова шия… Не, нямаше съмнение, че това е Адриана.
Пот се стичаше по лицето на младия мъж, а съзнанието му все повече и повече потъваше, сякаш сънуваше, или по-точно наблюдаваше свой сън отстрани…
— „Тя чака своя любовник Агрикол Балдуин“ — прозвуча от тъмното гласът на Фарингея.
Въпреки замъгленото съзнание, Джалма разбра тези думи и те прозвучаха, като кама, която се впива в гърдите му. Червена пелена се спусна пред очите му, а от гърлото му се изтръгна див рев, който не можеше да бъде чут от другата страна, защото прозорчето бе направено от много дебело стъкло. Ноктите му се изпочупиха, когато се опитваше да строши решетките на този прозорец и да проникне в другата стая.
В това време той усети, че някъде встрани се превърта ключ и се отваря някаква врата. Инстинктивно тръгна в тази посока. Когато достига прага на тази врата, отново чу гласът, който бе говорил и до този момент:
— Сега ще чуеш стъпките на Агрикол, който идва на срещата…
И наистина, някъде отпред се чуха равномерни крачки на човек, който се изкачваше по някакви стълби.
Упоен, с размътено съзнание и невиждащи очи, Джалма измъкна камата, която му бе дал Фарингея и се спотаи в очакване.
В този момент някой почука на отсрещната врата и отвътре се чу звънък глас:
— Кой чука?
— Аз съм, Агрикол Балдуин.
След това всичко се разви така светкавично и неочаквано, че трудно би могло да бъде описано.
Джалма се спусна като тигър и нанесе два светкавични удара с камата. От единия девойката падна мъртва, а вторият нарани Агрикол, който залитна и се спъна в тялото на нещастницата.
След това изведнъж настъпи пълен мрак. Джалма, все още разтреперан се огледа, но не видя нищо. В този момент някой го хвана здраво за ръката и му прошепна:
— Ти отмъсти за изневярата! Сега можеш да се връщаш, коридорът е отворен.
Напълно зашеметен, Джалма се остави метисът да го води.
* * *
Когато преди време Родин се бе сетил за огромното значение на думата огърлица, това не бе случайно. В съзнанието му бе оживял споменът за жената, която много приличаше на Мария-Антоанета и която в полумрак бе изиграла така ролята на кралицата, че кардинал Роан се бе хванал на въдицата.
Щом състави подлия си план, Родин веднага изпрати Жак Дюмулен при Света Гълъба, за да я попита дали не познава някоя висока, стройна и руса девойка. Тази задача не затрудни опитната Света Гълъба. След това бе набавена същата рокля, с каквато според разказа на госпожа Сен Дизие е била облечена Адриана. На девойката дадоха пари и й обясниха, че става дума за малка приятелска шега.
На Агрикол пък бе изпратено писмо, в което му се съобщаваше, че трябва да присъства на събрание, свързано с госпожица Кардовил.
Останалото бе въпрос на организация, която Родин владееше безпогрешно…