Йожен Сю
Скитникът евреин (16)

II глава
Заповедите^[1]

 

След като преодоля смущението при името или при спомена за генерал Симон, господарят на Родин каза:

— Не отваряйте още писмата от Лайпциг, Карлстън и Батавия. Ще им дойде редът. Нека спестим малко време.

Секретарят изгледа господаря си въпросително.

— Довършихте ли писмото за медальоните?

— Ето го… Тъкмо го зашифровах.

— Прочетете ми го и където трябва, вмъквайте новите сведения от трите писма.

— Разбира се. Така всяко сведение ще си иде на мястото.

— Искам да разбера дали е ясно и подробно, тъй като, ако си спомняте, лицето, до което е адресирано, не бива да знае всичко.

— Не съм забравил. Точно така съм го написал.

— Четете.

Г-н Родин изложи бавно и отчетливо следното писмо: Преди сто и петдесет години една френска протестантска фамилия, предвиждайки скорошното оттегляне на Натския едикт, доброволно се изсели от отечеството си с намерение да избегне строгите и справедливи решения, издадени вече срещу неукротимите неприятели на светата ни вяра — протестантите. Някои от членовете на тази фамилия забягнаха първо в Холандия, после в холандските провинции, други — в Англия, трети — в Америка. Днес се смята, че са останали само седем потомъка на този род, преминал през чудновати перипетии в материалното си положение, така че сега нейните представители заемат всички възможни нива на обществената стълбица, като се почне от цар и се стигне до занаятчия. Тези преки и непреки потомци са:

Майчин клон:

Госпожиците Роз и Бланш Симон, малолетни.

Генерал Симон се ожени във Варшава за госпожица от споменатия род.

Франсоа Харди, фабрикант в Плеси, близо до Париж.

Джалма, син на Каджа-Синг, цар на Монди.

Каджа-Синг се ожени през 1802 година за потомка на споменатия род, която живееше в Батавия (остров Ява), холандско владение.

Бащин клон:

Господин Яков Ренепон, наречен Голчо, художник.

Госпожица Адриана Ренепон Кардовил, дъщеря на граф Ренепон, Кардовилския дук.

Гавриил Ренепон, свещеник-мисионер.

Всеки потомък на този род има или трябва да има бронзов медальон с гравирани надписи:

ЖЕРТВА

НА

МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН

ПАРИЖ 13 ФЕВРУАРИ

1682

В ПАРИЖ УЛИЦА

СВ.ФРАНЦИСК 3

СЛЕД ВЕК И

ПОЛОВИНА

ЩЕ БЪДЕТЕ НА

13 ФЕВРУАРИ 1832

МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН

Всяко от тези лица, които могат да се разпознаят по медальоните им, трябва да бъде в Париж на 13 февруари 1832 година. За целта те се издирват от представители на рода или пълномощници, но на срещата трябва да се явят лично, независимо дали са малолетни или пълнолетни, женени или неженени. Но други лица имат твърде голям интерес никой от потомците на рода да не попадне на тази дата в Париж, с изключение на Гавриил Ренепон, свещеника-мисионер. Затова ВСЯЧЕСКИ трябва да се благоприятствува пристигането на Гавриил на срещата, заръчана на представителите на рода преди век и половина. Направени са много опити за възпирането на останалите шестима, но предстоят и други такива, тъй като това дело трябва да се увенчае с успех, защото е най-важното, жизненоважно за времето си, във връзка с невероятните последици от него…

— Това е самата истина — каза господарят на Родин, поклащайки замислено глава. — Добави, че плодовете от успеха са неизброими, а от неуспеха — непредвидими… С една дума, че нещата опират до това, дали ще ни има, или не години наред. И за да се постигне успех, трябва да се, употребят всички възможни средства, да не се отстъпва пред нищо, но винаги да се действува изкусно и да не се излиза наяве.

— Написах го — каза Родин, като прибави думите, продиктувани от господаря му.

— Продължавайте…

Родин продължи: „За да се улесни и осигури успеха на това дело, трябва да разкрием някои тайни и частни подробности за седемте члена на този род.

Гарантираме за истинността на тези подробности и ако е необходимо, ги допълваме, тъй като понякога сведенията са противоречиви, а ние притежаваме голямо количество документи. Тук ще се говори за лицата с произход и ще се спомене само извършеното до днес.

Бележка 1

Госпожиците Роз и Бланш Симон са около петнадесетгодишни сестри близначки. Хубави са и толкова си приличат, че едната може да мине за другата. Характерът им е смирен и боязлив, но са много чувствителни. Отгледани са в Сибир от изключително умната си майка деистка. Не знаят нищо за нашата вяра.

Генерал Симон се е разделил с жена си преди раждането им и досега не подозира, че има две дъщери.

За да не пристигнат в Париж на 13 февруари, направихме така, че майка им да бъде изпратена на заточение много по-далеч от преди. Но когато тя умря, сибирският генерал-губернатор, който всъщност е много верен наш човек, по една досадна грешка помислил, че тази мярка е взета само заради жената на генерал Симон и за нещастие позволил на момичетата да се върнат във Франция с един стар войник.

Този предприемчив, последователен и решителен мъж се характеризира като ОПАСЕН.

Момичетата на Симон са безвредни. Според всички сведения в този момент те са възпрени в околностите на Лайпциг.“

Господарят на Родин го прекъсна:

— Сега прочетете днешното писмо от Лайпциг и можете да допълните сведенията.

Родин разтвори писмото и извика:

— Чудесна новина! Момичетата и водачът им успели да избягат от странноприемницата „Белият сокол“, но били застигнати и заловени на една миля от Мокерн. Откарани са в Лайпциг и са арестувани като скитници. Освен това войникът е обвинен в бунт, обида и нападение срещу съдията.

— Което ще рече, че мудното немско съдопроизводство едва ли ще позволи на момичетата да бъдат тук на 13 февруари — каза господарят на Родин. — Добавете и това в една бележка.

Секретарят послушно резюмира съдържанието на писмото от Морок.

— Продължавайте — рече господарят.

Родин продължи да чете:

Бележка 2

„Г-н Франсоа Харди, фабрикант в Плеси, близо до Париж.

Упорит, богат, разумен, деен, честен, учен, обичан от работниците си заради множеството нововъведения, които ги облагоденствуват. Характеризира се като много опасен човек. Но омразата и завистта на другите фабриканти и особено на съперника му, г-н барон Трипо, могат лесно да се използуват срещу него. Ако са необходими и други средства за въздействие върху Харди, трябва да се направи справка с огромното количество документи, които имаме за него. Той отдавна се намира под наблюдение. Що се отнася до медальона, нещата така ловко се заплетоха, че до ден-днешен фабрикантът не е разбрал значението му. Освен това ние винаги го следим и сме в течение на всички негови дела, без той да подозира — предава го един от най-добрите му приятели, от когото научаваме и най-съкровените му мисли.“

Бележка 3

ПРИНЦ ДЖАЛМА

„Осемнадесетгодишен, енергичен и великодушен, горд, независим и необуздан. Любимец на генерал Симон, който предвожда войските на баща му Каджа-Синг срещу англичаните в Индия. Майка му почина съвсем млада, когато родителите й живееха в Батавия. Но след смъртта й нито Джалма, нито баща му потърсиха нейното наследство, така че със сигурност не знаят значението на медальона, който е част от него.“

Господарят прекъсна Родин и каза:

— Сега прочетете писмото от Батавия и допълнете сведенията за Джалма.

Родин разтвори следващото писмо и възкликна:

— Още една добра новина! Господин Жозюе Ван Даел, търговец в Батавия и възпитаник на нашето заведение в Пондишери, научил от калкутския си кореспондент, че старият индийски цар бил убит в последната битка с англичаните. Синът му Джалма бил прогонен от бащиния си престол и временно изпратен в една индийска крепост като затворник.

— Сега е краят на октомври — каза господарят на Родин. — Ако допуснем, че принц Джалма се освободи и напусне Индия още днес, едва ли ще пристигне в Париж през февруари…

— Господин Жозюе съжалява, че не е могъл да прояви верността си докрай. Ако стане невъзможното и принц Джалма бъде освободен или успее да избяга, той вероятно ще отиде в Батавия да получи майчиното си наследство, защото не му остава нищо друго. В такъв случай можем да се усъмним в предаността на г-н Жозюе Ван Даел… Той иска още с първата поща много точни сведения за състоянието на г-н барон Трипо, фабриканта и банкера, с когото си има работа.

— Ще му отговорите със заобикалки, защото господин Жозюе досега ни е показал само обикновената си вярност… Допълнете сведенията за Джалма с новите известия.

Родин записа. След малко господарят му попита учудено:

— Господин Жозюе нищо ли не пише за генерал Симон във връзка със смъртта на Каджа-Синг и арестуването на Джалма?

— Нищо — отвърна секретарят и продължи работата си.

Господарят замълча и продължи замислено да се разхожда из стаята. След като свърши с писането, Родин продължи:

Бележка 4

„Господин Жак Ренепон, по прякор Голчо.

Работник във фабриката на г-н барон Трипо, съперник на г-н Франсоа Харди. Пияница, лентяй, размирник и прахосник. Не е глупав, но мързелът и разсипничеството напълно са го развратили. Един много способен агент, на когото разчитаме, е влязъл в отношения с госпожица Цефиза Соливо, наречена Вакханалната царица. Тя е любовница на Жак Ренепон. Благодарение на нея агентът се е сближил с този работник и вече със сигурност може да се твърди, че той не знае почти нищо за причините, поради които трябва да бъде в Париж на 13 февруари.“

Бележка 5

„Гавриил Ренепон, свещеник в чуждестранните мисии.

Далечен роднина на Жак Ренепон, но той не подозира нито за съществуването му, нито за кръвната си връзка с него. Остава сираче и е подслонен от Франциска Балдуин, жена на един войник, по прякор Дагоберт.

Ако въпреки очакванията този войник пристигне в Париж, може да му се въздействува чрез жена му, която е много добра, неука, вярваща, примирено набожна и над която отдавна имаме огромно влияние и власт. Тя склони Гавриил да се ръкоположи, макар това да му беше крайно неприятно.

Гавриил е двадесет и пет годишен, с ангелски характер и ангелско лице, с изключителни добродетели. За нещастие, той се възпита заедно със сина на Дагоберт — Агрикол, който е поет и много добър работник. Агрикол работи при господин Франсоа Харди, надъхан е с мерзки учения, обожава майка си; честен и трудолюбив, но заклет безверник. Характеризиран е като много опасен и затова връзката му с Гавриил е тревожна за нас, въпреки добродушието на свещеника. Дори по-късно ни се наложи да му се разкрием напълно, защото само една грешка можеше да го направи най-опасния човек. Така че поне до 13 февруари се налага да бъдем внимателни с него, тъй като присъствието му в Париж на тази дата ще бъде от полза за много наши надежди и интереси.

Решихме да го изпратим заедно с други мисионери в Америка само за да му угодим, защото въпреки ангелската си смиреност, той е безстрашен и с буден дух, за чието удовлетворение му бе позволено да се посвети на опасния мисионерски живот. Бяха дадени строги наставления на настоятелите му в Карлстън никога да не излагат скъпоценния му живот на опасност. Те трябва да го изпратят в Париж най-малко един-два месеца преди 13 февруари.“

Господарят на Родин отново го прекъсна:

— Прочетете писмото от Карлстън, вижте какво пишат и допълнете сведенията.

— Всеки момент очакват Гавриил да пристигне в Скалистите планини, където е поискал да бъде мисионер.

— Какво неблагоразумие!

— Няма съмнение, че нищо лошо не му се е случило, защото сам е съобщил, че ще се върне в Карлстън. Най-късно до средата на този месец ще го изпратят за Франция.

— Прибавете и това към бележката — каза господарят.

— Прибавих го — отвърна след известно време секретарят.

— Продължавайте.

Родин продължи:

Бележка 6

„Госпожица Адриана Ренепон Кардовил.

Далечна роднина на Жак Ренепон, по прякор Голчо, за което не знае, и на Гавриил Ренепон, свещеника-мисионер. Тя е само на двадесет и една години. С много привлекателна външност и рядка хубост, но червенокоса. Много остроумна, доста богата, отдава се на удоволствия. Тъй като е изключително смела, бъдещето й будеше тревога. За щастие нейният втори настойник барон Трипо (барон от 1829 година, който известно време е бил на служба при покойния Кардовилски дук, граф Ренепон) изцяло зависи от лелята на госпожица Кардовил. Можем да разчитаме на тази достойна и уважавана роднина на г-н Трипо, за да провалим страховитите и нечувани планове, които решителната и независима госпожица не се бои да крои на глас и които, уви, не са подходящи за нашето общо дело, тъй като…“

Родин не можа да довърши, защото на вратата силно се почука.

Секретарят стана, излезе навън, след известно време се върна с две писма и рече:

— Княгинята се възползувала от заминаването на един куриер и изпратила…

— Дайте ми писмото! Най-сетне имам вести от майка си! — той прочете няколко реда и пребледня, по лицето му се разля дълбока, болезнена изненада и мъчителна тъга. — Мамичко! — извика господарят. — Мамичко!

— Какво се е случило? — попита разтревожено Родин и стана от мястото си.

— По-зле е. Но лекарят смята, че ако отида, може да се пооправи, непрекъснато повтаряла, че иска да ме види за последен път и да умре спокойно… Желанието й е свещено. Ако не отида, ще я убия… Дано стигна навреме, оттук до имението на княгинята има почти две денонощия път.

— Боже мой, какво нещастие! — Каза Родин, сключи ръце и обърна очи към небето.

Господарят силно разклати звънчето и заповяда на един много възрастен слуга:

— Пригответе нещата ми за път. Изпратете да намерят два пощенски коня. След един час трябва да тръгна. Мамичко… мамичко… Няма да те видя вече. Какъв ужас — извика той, отпусна се на един стол и захлупи лице. Скръбта му беше искрена, защото наистина обичаше майка си. Това свято чувство бе останало непроменено и честно през всички промени на често престъпния му живот.

След известно време Родин показа второто писмо и се осмели да каже на господаря си:

— А това е от Дюплеси. Много е важно и много бързо…

— Прочетете го и отговорете. Аз не съм в състояние…

— Писмото е поверително — рече Родин и му го подаде, — не мога да го отворя, както се вижда от знака на плика.

Щом видя знака, по лицето на господаря се изписа страхопочитание и той строши печата с разтреперани ръце. В писмото се казваше: „Зарежете всичко и елате веднага. Ще ви замести Дюплеси, който вече е известен.“

— Боже мой! — извика той отчаяно. — Да тръгна, без да видя майка си… Това е невъзможно. Аз ще я убия. Ще стана убиец на майка си! — докато произнасяше тези думи, погледът му случайно попадна на големия глобус, белязан с малки червени кръстчета. Нещо се прекърши в него, той сякаш се разкая за мъката си, изражението му, макар и още скръбно, бавно се успокои и придоби важност. Той подаде злополучното писмо и каза със сподавена въздишка: — Заведете го.

Родин заведе писмото и го сложи на специално място. След известно мълчание господарят му продължи:

— Ще получавате заповеди от господин Дюплеси и ще работите с него. Ще му предадете писмото за медальоните, той знае на кого да го изпрати. Ще отговорите до Батавия, Лайпциг и Карлстън както ви казах. По всякакъв начин да се спрат дъщерите на генерал Симон в Лайпциг, Гавриил да пристигне по-скоро в Париж. Ако принц Джалма отиде в Батавия, което не ми се вярва, пишете на господин Жозюе Ван Даел, че разчитаме на неговата вярност и покорност. Нека го задържи там.

В мига, когато умиращата му майка го викаше, той успя да запази хладнокръвие и се прибра в стаята си.

Родин написа отговорите и ги зашифрова.

След известно време се чуха звънците на пощенските коне. Старият слуга почука силно на вратата и влезе.

— Каретата е впрегната — каза той.

Родин му кимна с глава и отиде да съобщи на господаря си, който се появи важно и спокойно, но с много пребледняло лице. В ръката си държеше писмо.

— Това е за майка ми… Веднага изпратете куриер.

— Веднага.

— Трите писма за Батавия, Лайпциг и Карлстън да се изпратят още днес по обичайния път. Знаете, че те са много важни.

Това бяха последните му думи. Той изпълняваше с безпрекословно покорство жестоката заповед и тръгваше, без да види майка си. Секретарят му го придружи почтително до каретата.

— Накъде, господине? — попита кочияшът и се настани на капрата.

— По пътя към Италия! — отвърна господарят на Родин и седна с мъчителна въздишка.

Колата бързо потегли. Родин се поклони ниско на господаря си, сви презрително рамене и се върна в голямата, студена и гола стая.

Стойката и изражението му веднага се промениха. Сега той не беше машина, задвижвана от смирено покорство. Безстрастните черти и прикритият поглед внезапно се съживиха и разкриха дяволското му лукавство. Сатанинска усмивка раздвижи тънките бледи устни и злокобно доволство проясни мъртвешкото лице. Той се изправи пред големия глобус и го загледа мълчаливо като господаря си… Сетне се наведе и го прегърна. После впи змийските си очички в него, започна да мести пръста си по гладката му повърхност и накрая удари с широкия си мръсен нокът по три от местата, на които имаше червени кръстчета. Сочейки градовете от три различни страни, той произнесе имената им със зловеща усмивка: Лайпциг… Карлстън… Батавия… След това замълча и потъна в размисъл.

Това старо, гнусно, дрипаво и бледо като смъртник човече, което сякаш пълзеше по глобуса, изглеждаше много по-страшно от господаря си, когато властно и повелително сложи ръката си върху света, искайки да го завладее с надменността, силата и смелостта си.

Господарят приличаше на орел, който преследвайки жертвата си, понякога я изпуска, защото се издига много високо. Родин приличаше на влечуго, което винаги пъпли в сянка и мълчание по дирите на своята жертва, но винаги успява да я сграбчи с убийствената си паст.

След това Родин седна зад писалището, потри доволно ръце и написа с непознат за господаря му шифър следното писмо:

„Париж, 9¾ ч. сутринта.

Той тръгна, но с колебание!!!

Умиращата му майка го викаше при себе си; твърдят, че можел да й помогне с присъствието си… Сам каза: «Ако не отида при майка си, ще я убия!»

Но въпреки това тръгна! С много колебания…

Продължавам да наблюдавам.

Тези редове ще пристигнат в Рим едновременно с него.

P.S. Предай на княз-кардинала, че може да разчита на мен, но че и аз разчитам да ми съдействува енергично. Седемнадесетте гласа, с които разполага, всеки момент могат да ми потрябват, затова нека се постарае да увеличи броя на привържениците си.“

След това Родин стана, запечата писмото и го сложи в пазвата си.

Удари десет часа. По това време Родин закусваше. Той подреди книжата си, заключи ги в едно чекмедже, прибра ключа, изтри с лакът вехтата си мазна шапка, взе един раздърпан чадър и излезе…

В същото време, докато двамата мъже, потулени в мрачното жилище, плетяха мрежи, за да уловят седемте потомъка на прогонения някога род, един странен, тайнствен закрилник мислеше как да го защити, защото принадлежеше към него.