Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (8)

Ст. 5457-7352: Любов към ближния и правота. История на човешката поквара: Юпитер и Сатурн. Апий. Разумност — Божия дъщеря, предлага любовта си на младежа. Той отказва. Островът и дворецът на Съдба. Нерон и Сенека. Почестите не облагородяват нравите. Сънят на Крез. Манфред и Конрадин. За думите и нещата.

        „В този свят много търсени хора

са съдиите. Те са опора

за човека, заплашен от злото.

5460 Той към тях се обръща, защото

те единствено имат права

да наказват чрез съд за това,

че злосторникът само вреди,

като доноси мръсни реди,

5465 че със крадено само се храни,

че дълбоки, болезнени рани

прави той със сплетни ядовити

или с действия хитро прикрити.

За тях трябва присъда най-строга.“

5470 „Ах, госпожо — й рекох, — за Бога,

не твърдете, че днес правотата

по света е от всички призната.

Аз уж чувам съвети прекрасни,

но не всички неща са ми ясни.“

5475 „Какво още не си доразбрал?“

„Да попитам сега бих желал,

кое по се цени на земята —

любовта ли или правотата?“

„За коя любов питаш ме ти?“

5480 „Не за тая, която трепти

в мойта гръд, аз съм сигурен в нея,

затова както знам ще живея,

а за таз, за която едва ли

друг изрекъл би толкоз похвали.“

5485 „По това и за мене спор няма.

Ако трябва да бъда по-пряма,

знай, че тази любов предпочитам.“

„Но защо, бих желал да попитам?“

„Чуй защо! Щом на някой дадеш ти

5490 две полезни и хубави вещи,

от която той по се нуждае,

тя е по-скъпа.“ — „Вярно, така е.“

„Но внимавай добре с тях, защото

много важно е тук естеството

5495 на нещата. При зор и беда

всички те са полезни.“ — „Е, да!“

„И най-скъпо ще струва тогаз

туй, което най трябва на нас.“

„Да, госпожо, разбирам това.“

5500 „Тук не трябват излишни слова.

Искам само едно да добавя:

щом ти ближния любиш, тогава

Правота малка полза ще носи.

Сега имаш ли други въпроси?“

5505 „Бих желал да съм по-убеден!“

„Щом е тъй, съгласи се със мен,

че когато доброто самичко

е достатъчно вече за всичко,

то тогава не е заменимо

5510 и по стойност стои несравнимо

по-високо от всички блага.

Убеден ли си вече сега?“

„Може би, но нали сте съгласна,

че бих имал представа по-ясна,

5515 ако с някакъв пример успеете

туй съмнение в мен да разсеете.“

„Доказателства искаш… Не знам

какъв довод могла бих да дам.

Аз сравнение мога да взема,

5520 за да видиш по-ясно проблема:

ако някой мъж без помагачи

би могъл един кораб да влачи,

а това ти не можеш да сториш,

то тогава едва ли ще спориш

5525 чия сила е тук по-голяма.“

„Не, госпожо, съмнение няма.“

„Става дума за сходни неща:

дори слаба да бе Правота,

пак живял би човешкият род

5530 с Любов смислен и хубав живот.

Правота непотребна остава

без Любов. Днес Любов заслужава

много повече почит от нас.“

„Други доводи искал бих аз.“

5535 „По-добре замълчи най-напред

и ме слушай: когато навред

е господствала тук Правотата,

бог Сатурн^[1] е бил цар в небесата.

А пък Юпитер^[2], който бил син

5540 на Сатурн — щедър, горд властелин, —

му отрязал най-зверски мъдете

и ги хвърлил в морето и двете,

та от тях се Венера^[3] родила.

(В стари книги това съм открила.)

5545 Ако тук Правота се завърне

и със почит светът я обгърне,

така както било е преди,

и тогава във свойте гърди

любов трябва да има човек.

5550 Тя за него е най-добър лек.

Щом се случи Любов да избяга,

Правота според мене веднага

всичко хубаво тук ще погуби,

ще са хората хищни и груби.

5555 А щом с обич е пълен светът,

те със нищо не ще си вредят.

Заживеят ли в общност задружна,

Правота там не ще да е нужна.“

„Тя ще стане излишна, така ли?“

5560 „Човек няма за нея да жали,

щом у всекиго вижда другар.

И тогава без принц и без цар

ще живеят угодно на Бога

всички хора — без съд, без тревога,

5565 без да търсят права и защита.

Всеки тука Любов ще почита.

Пет пари Правота не ще струва.

А сега тя все още воюва

срещу черната пъклена злоба.

5570 Ти сам знаеш, че тази особа

вече стори едни богоравни,

а пък други остави безправни.

Ако липсваха злото, грехът,

не би бил така мръсен светът,

5575 не би имало тук царски трон,

ни съдилища, нито закон.

Но съдиите днес са притворни,

а би трябвало най-отговорни

да са те, да са винаги честни

5580 и със свойта почтеност известни —

та нали справедливост раздават,

нали всички на тях се надяват.

А в действителност те са неверни,

ненаситни, дори лицемерни.

5585 Във присъдите те са продажни,

те подправят свидетелства важни,

със нечестни дела се захващат

и за всичко все бедните плащат.

Съдиите за чуждо ламтят,

5590 на бесилото те ще качат

който служи си с кражби и взлом.

Всъщност те са виновните, щом

някой граби, използвайки сила,

и в тях среща надеждна закрила.

5595 За бесило и Апий^[4] е бил.

Той със своя слуга наумил

чрез лъжа от Виргиний да вземе

дъщеря му. Не жалел е време

и извършил деяние злобно.

5600 (И Тит Ливий говори подробно

за това.) А девойката лична

спрямо Апий била безразлична

и страстта му отхвърлила тя.

Но с продажна и злостна уста

5605 пред съда заговорил слугата:

«Господин съдия, дъщерята,

за която говори се тук,

си е моя робиня. Кой друг

с мене иска да води днес спор?

5610 Нима вас ви засяга в кой двор

е впоследствие раснала, щом

е видяла бял свят в моя дом,

а по-късно, от друг похитена,

на Виргиний бе тя поверена?

5615 Аз държа, господин съдия,

да се знае, че моя е тя,

че на мене ще служи, а не

на тоз, който преди я отне.

Щом Виргиний отрича, тогава

5620 май че само едно ми остава —

да потърся свидетели…» Ето

как говорел коварно, превзето

този подъл и низък предател.

На въпросния съд председател

5625 е бил Апий — безчестник лукав.

А понеже Виргиний бил прав,

той не му позволил да говори

и за щерка си сам да се бори,

а решил с вероломна присъда,

5630 че Виргиния трябва да бъде

от тоз ден под властта на слугата^[5].

Ясна сметка си давал бащата,

че той Апий не ще победи,

че безчестие, срам и беди

5635 чакат милата щерка. Тогава

този рицар, за чест и за слава,

нечовешко решение взел

и кръвта пред срама предпочел.

Както Тит Ливий сам го е казал,

5640 с остър нож й главата отрязал

сам бащата — с неистова жал,

не със яд, а с любов — и я дал

във ръцете на Апий. А той

пред втрещените погледи с вой

5645 наредил да му сложат въжето.

Щом народът разбрал туй, което

се е случило там със бащата

и научил чия е вината,

незабавно Виргиний спасил

5650 от смъртта и веднага решил

да постави под ключ във затвор

съдията — за срам и позор.

Недочакал присъда, той там

на живота си сложил край сам.

5655 А и Клавдий — тоз сводник нищожен —

на сигурна смърт бил изложен.

Да не е бил Виргиний, едва ли

някой щял е за него да жали —

той народа склонил да го прати

5660 клет изгнаник в страни непознати.

Тези, що го в съда подкрепили,

чрез присъда ги всички избили

за възмездие най-справедливо…

И съдиите днес съдят криво…

5665         А поетът Лукан^[6] е твърдял,

че светът не е още видял

в здрав съюз добродетел и власт —

това знае го всеки от нас.

Нека властникът връща навреме

5670 туй, което от другите вземе!

Инак Бог — Съдията небесен —

ще отсъди да бъде обесен

и да бъде захвърлен във ада.

Такъв жребий на всички се пада —

5675 на царе и на разни прелати,

на съдебни лица и абати.

Ако пост им е даден на тях,

то не е, за да вършат грях,

а е нужно в народния глас

5680 най-безкористно те всеки час

да внимават, та всеки да може

да им каже какво го тревожи;

всяка жалба добре да изслушат,

а не само за своята гуша

5685 да се грижат, защото страната

от народа се прави богата.

Справедливост на него дължат

и ще трябва до гроб да държат

те на своята клетва свещена —

5690 да не е ни веднъж нарушена.

Нека чувстват свой дълг те самите

да наказват с бесило крадците.

И за всеки да има отплата —

че затуй получават парата,

5695 пред народа затуй са се клели,

затова те обет са поели.

Отговорих ти аз на въпроса

и навярно разбираш защо са

тез съдии.“ — „Госпожо, на вас

5700 от сърце благодарен съм аз.

Но нали току-що вие лично

едно слово съвсем неприлично

произнесохте. Нивга от мен

този грях не ще бъде простен.“

5705 „Да, разбирам в какво е грехът.

Напомни ми ти някой друг път

оправдание аз да ти дам.

Този грях не е толкоз голям.“

„Непременно така и ще сторя,

5710 дори думата аз ще повторя.

Бог Амур ми на мен забрани

чак до края на моите дни

да използвам такива слова,

но нали от вас чух аз това

5715 срамно нещо. Защо ли тогаз

да не ви го повторя и аз?

Та нима ще се някой учуди,

щом отвърнем на луд като луди?

И все пак аз си мисля, че с право

5720 заслужавате хокане здраво.

Та нали уж сте мъдра?“ — „Я виж,

ти на своето още държиш.

А защо преди малко ми каза,

че те уча на зло и омраза?

5725 Имам право и аз на защита.

Да речем, че човек се опита

да се някак от лудост отърси,

нима после той друга ще търси.

Аз не ти повелявах да мразиш,

5730 а ти давах съвет да се пазиш

от любов, ако тя те влудява.

И Хораций това споменава^[7] —

той не е бил човек безпросветен,

а напротив — разумен, начетен.

5735 Чуй от него тоз мъдър урок:

щом глупакът отбягва порок,

на пороци налита той пак

и не спира да бъде глупак^[8].

Туй важи и сега с пълна сила.

5740 Любовта аз не бих забранила,

щом не води до нещо нередно.

Ако всяко пиянство е вредно,

нима можем да смятаме ние,

че не бива човекът да пие.

5745 Да пилееш е истински грях,

но бих сторила глупост да бях

проповядвала алчност нарочно.

Това също било би порочно.

Тъй нещата стоят според мен.“

5750 „И все пак аз не съм убеден.“

„Но ти вече държиш се нахално

и за теб не е никак похвално,

че борба срещу мен си повел;

стари книги ти малко си чел

5755 и не можеш да мислиш логично.

Според тебе излиза, че лично

аз против любовта днес заставам,

че омраза в душите внушавам.

Има златна среда… И това е

5760 любовта, за която се знае,

че е нам от Природа дарена.

Тя за мен си остава свещена.

Тя на всяка твар жива отрежда

свойте рожби добре да отглежда.

5765 Ако искаш да знаеш какво е

това чувство, ще кажа, че то е

една склонност природна, която

се използва от всеки, когато

поколение той си създава

5770 и чрез него рода продължава.

Всеки тук — и мъжът, и жената —

я приема с наслада в душата.

И макар че е нужна, за нея

аз хвалебствия няма да пея,

5775 нито пък бих могла с тон суров

да упреквам такава любов.

Тя в ярема си всички ви впряга

и от нея не можеш избяга.

Тя не е над порока победа,

5780 ала който дълга си не гледа,

той навлича си упрек заслужен.

Щом на всекиго хлябът е нужен,

кой за ядене бива ласкан?

Но ще трябва да бъде руган,

5785 който сам от храна се лишава.

Виждам аз, че не те съблазнява

таз любов. Но не може се сбъдна

и онази любов безразсъдна,

за която ламтиш. Още днес

5790 откажи се ти в свой интерес.

Аз не искам да бъдеш ти сам —

без любима. Съвет ще ти дам:

обичта си на мен посвети.

Благородна съм. Виждаш ли ти

5795 моя чар? Аз съм даже достойна

и за римски владетел. Та кой на

тази хубост не се покорява?

Ако ти ме приемеш, тогава

ще останеш доволен, защото

5800 чрез мен ще надвиеш на злото.

Ще се чувстваш велик и богат,

както никой друг в нашия свят.

И каквото поискаш, ще правя,

много радост на теб ще доставя —

5805 ще си горд, че аз — твойта любима —

не съм с никоя друга сравнима.

Произхождам от род най-висок —

дъщеря съм на вишния Бог.

Погледни! Всяка моя черта

5810 е от Него. Каква красота!…

В моя образ огледай се ти —

той сияе, той просто блести.

Аз обичам, и то до забрава,

и баща ми не ми забранява

5815 да си имам приятел. Аз знам,

че с това не навличам си срам.

Нищо страшно не ще ти се случи.

Щом за нашата обич научи,

татко би ти оказал закрила.

5820 От теб нищо не искам насила.

Със какво те Амур награди,

щом те толкова чак подлуди?

И с какво плаща той на онез

луди, дето почитат го днес?

5825 Ти не ще ме отблъснеш, нали?

Ако знаеш как само боли,

щом един мъж отблъсне жената!

Макар в плен на срама и тъгата,

тя не иска за нищо да моли.

5830 Ти си спомняш за Ехо. Защо ли

да привеждаме примери други?

Аз ще бъда на твойте услуги.

Та приятел мой верен бъди

и от себе си сам пропъди

5815 бога, който гнети ти сърцето.

На Съдба колелото проклето

нищо няма да струва в тоз свят.

Ще живееш ти както Сократ^[9] —

той тъй твърд и тъй силен е бил,

5840 че не се е от слава опил,

нито болен в леглото е лягал.

Всичко той в едно блюдо е слагал:

така както претеглял е злото,

така мерил е също доброто,

5845 без да сеща ни радост, ни гнет,

не бил нито щастлив, нито клет,

не унивал каквото да става.

Мисля аз, че Солин споменава^[10]

за оракула, който твърдял,

5850 че не бил на земята видял

по-въздържан и по-мъдър мъж.

Той не се разгневил ни веднъж —

безразличен към всичко е бил

и изобщо не се променил,

5855 а накрая изпил бучиниша

и отровен, престанал да диша.

Господ бил е за него един,

в Него вярвал и често самин

се е борил с онези, които

5860 проповядвали доста открито

многобожие. Горди на вид

са били Диоген, Хераклит.

И когато били те в беда,

не са имали нито следа

5865 от тъга и печал по лицата,

а живеели с радост в сърцата.

И ти трябва със твърда ръка

да постъпваш по мъжки така,

че да бъде безсилна Съдбата

5870 да сломи твоя устрем в душата.

Който с нея не ще да се бори,

сам на себе си зло той ще стори.

Тя от всеки човек мъченик

ще направи. Но нито за миг

5875 пред Съдбата човекът не бива

да отстъпва смирен, да унива.

Тя в борбата не е обиграна

и веднага минава в отбрана,

без значение где води спор —

5880 дали в селски или в царски двор.

Човек всъщност се чувства без сила,

ако тя в него страх е вселила.

Щом пред нея не се той огъва,

тя по пътя не ще го препъва.

5885 Но от страх предаде ли се сам,

той пред всички би станал за срам,

че не му е за този свят мило,

че самичък върви към бесило.

Малодушие щом проявява,

5890 да не чака той милост тогава.

И когато с добро го дарява,

пак човек да не се доверява

ни за миг на Съдбата. Тя нека

си върти колелото довека

5895 все така слепешката. Едни

са преситени с чест, с добрини,

със богатства, с достойнства, с надежда,

ала бедност на други отрежда.

Колко пъти е тя пожелала

5900 да си вземе каквото е дала!

Луд е, който пред нея от страх

се показва покорен и плах,

вместо в себе си вяра да храни,

че от нея и сам ще се брани.

5905 Впрочем има и друга причина —

тука всички я смятат богиня,

до небето възнасят я чак,

а това не е редно. Та как

в рая тя би била настанена,

5910 щом не е справедлива, почтена?

Всъщност тя на опасност най-явна

е изложена доста отдавна.

Тя живее там нейде в морето

на един скалист остров, където

5915 разярено прибоят реве

под студени и зли ветрове.

Обладана от ярост, водата

на талази се бие в скалата

и във своята стръв всемогъща

5920 на моменти съвсем я поглъща.

А когато във дън глъбините

се оттеглят смирено вълните,

извисена над бездната водна,

си отдъхва скалата свободна.

5925 Ала все пак за мене най-странно

е, че островът тук непрестанно

своя облик променя: изглежда,

че е винаги с нова одежда.

Щом повее над водната шир

5930 онзи лек и възраждащ Зефир^[11],

като малки звездици светлеят

пак цветята. И пак зеленеят

млади, свежи треви. Някой ден

духва северен вятър студен

5935 и поваля, подобно на хала,

и тревата, навред избуяла,

и цветята, които едва

са показали пъстра глава.

Този островен кът е покрит

5940 със дървета най-чудни на вид:

едно — никога цвят невидяло,

друго — вечно от плод натежало,

трето — с едър и буен клонак,

а четвърто — с окапал листак.

5945 Ще съгледаш ту бухнали стволи,

ту дървета изсъхнали, голи,

едни вече са целите в цвят,

а за други е пак листопад;

едни вдигат върхар в небесата,

5950 други свеждат се чак до земята;

тук гигантски жълтуги виреят,

а там кедри и борове креят

и остават със ръст на джуджета.

Колко странни са всички дървета!

5955 Този лавър, съвсем променен,

вместо вечно да бъде зелен,

е отронил листа непотребни.

А маслините, хилави, дребни,

ти се струват без сок, без живот.

5960 Макар нийде и никога плод

да не сме от върбите видяли,

тези тук са от плод натежали.

Един бряст там снага е извил,

сякаш грозде и той е родил.

5965 Рядко славеят песен запява,

затова пък се често вестява

кукумявката — птица зловеща.

С грозен писък вещае тя среща

я със болест, я с друга злина.

5970         Две реки през една долина

лъкатушат и в жега, и в хлад.

Щом сравни ги на вкус и на цвят,

човек тях ги различни намира.

Всяка тук от свой извор извира.

5975 На едната водата студена

ти изглежда със мед подсладена,

а когато човек я опита,

и да пие дори до насита,

свойта жажда не ще утоли

5980 и не само не ще намали

тази пламнала в него жарава,

а напротив — тя по-силна става

и той повече иска да пие,

и усеща, че свят му се вие

5985 от мъчително силната жажда,

сякаш вътре го огън разяжда

и от остра водянка е болен.

И така в своя път нанадолен

бистра, свежа водата тече.

5990 Като слуша човек, ще рече,

че тя толкова сладко бълбука,

сякаш някой с кавал свири тука.

Който мине по тези места,

ще почувствува как радостта

5995 го изпълва — затуй всеки иска

с тази чиста вода да се плиска.

Не на всеки се иска да гази

из студените бистри талази,

някой просто брега предпочита.

6000 Но рече ли оттам да опита

дали тази вода му допада,

той усеща такава наслада,

че решава напред да се втурне,

в най-дълбокия вир да се гмурне.

6005 Други гледат в средата да стъпят

и на воля все там да се къпят,

да се плискат с водата обилно.

Всеки иска възможно най-силно

удоволствие там да изпита.

6010 Но една вълна лека връхлита

върху всички и връща ги пак

на горещия пясъчен бряг.

Ала щом те отстъпят назад,

все тъй силно измъчва ги жад.

6015         Както казах, на острова има

една друга река, несравнима

с тази, дето описах ти вече.

От водите й мътни далече

се разнася вонящата смрад.

6020 На вкус лоша и тъмна на цвят,

тя съдържа дотолкова сяра,

че от нея дими мръсна пара.

По наклона тя бурно тече

и по пътя си всичко влече,

6025 а зловещият тътен не спира,

сякаш въздуха гръм го раздира.

Нивга тука не лъхва зефир,

не се вижда по нея син вир,

няма как по водите нечисти

6030 да играят талази сребристи.

Силен северен вятър върлува,

със реката жестоко воюва

и водата така разиграва,

че тя нивга покой не познава.

6035 Напористи гигантски вълни

се издигат — досущ планини,

една с друга те стръвно, безспир

борба водят сред водната шир.

А пък хора изплашени крачат

6040 по брега и въздишат, и плачат

с безнадеждно горчиви сълзи.

И в душите им вече пълзи

страх, че в миг ще ги глътне водата.

Други дръзват да влязат в реката

6045 и отиват навътре дълбоко,

там, където вълните високо

се издигат и вият ужасно.

Това място е адски опасно:

много хора водата поглъща,

6050 рядко някой оттам се завръща,

мнозинството безследно загиват

затова, че ни брод те откриват,

нито могат до бряг да доплуват…

Там, на дъното, те ще векуват.

6055 През една ли клисура и урва

като вихър реката се втурва

и отрова, и пяна нечиста

тя излива в реката сребриста,

за която говорих. Тогава

6060 от мътилката скоро тя става

отвратителна — гнусна и кална.

Тази гледка е толкова жална:

онзи сладък и лек аромат

е сменен от небивала смрад,

6065 с черни, мътни талази поройни

се размесват водите спокойни.

От предишната чиста вода

не остава дори и следа.

А отгоре, навръх планината,

6070 върху стръмната част на скалата

Съдба в своята къща живее.

И когато зъл вятър повее,

и когато извие се буря,

тази къща не се прекатуря.

6075 Ураган ли ще чупи върхари,

или мълния с гръм ще удари,

тя стои, тя издържа на тия

зли беди и на всяка стихия.

Тук Зефир появява се рядко

6080 и не може, дори и за кратко,

урагана с ужасния вой

да сподави. Безсилен е той.

        Към върха гледа предната част,

а гърбът й над страшната паст

6085 е надвиснал тъй, сякаш че тя

ще политне след миг в пропастта.

Аз не знам по широкия свят

дом по-странен и по-чудноват.

От едната страна просто свети:

6090 от сребро и от злато излети

ти изглеждат стените отвесни.

Върху покрива светят чудесни

диаманти, рубини, опали

и затуй с най-големи похвали

6095 превъзнасят я чак до звездите.

А отдолу от кал са стените,

ширината им пет пръста няма,

а пък покривът цял е от слама.

Откъдето домът е красив,

6100 оттам вижда се най-горделив,

а от другия край в тръпен страх

чака той неизбежния крах

и изглежда напукан така,

сякаш грохнал би още сега.

6105 Тук е нейното жилище, щом

все пак трябва да има свой дом

една скитница. Иска ли слава

или почести, тя преминава

в тази част, дето свети от злато.

6110 И се труфи и кичи богато,

ще речеш, че за трона се стяга:

дълга рокля със шлейф тя си слага

и се пръска с различни парфюми.

Аз едва ли могъл бих със думи

6115 да опиша какъв е на цвят

този толкова прелестен плат,

върху който се виждат тревички

и зрънца, и цветенца, и птички.

От най-скъпия плат е ушито

6120 облеклото на тези, които

хем богатства безчет притежават,

хем на слава и чест се надяват.

И Съдбата така се облича.

Ала хората тя не обича

6125 и не дава за тях пет пари.

Често тя ги презира дори.

Тъй е горда и тъй натъкмена,

че не може да бъде сравнена

с никой друг. А погледне ли само

6130 към богатството свое голямо,

завладява я лудост такава,

та каквато промяна да става,

тя си мисли, че няма жена

ни в далечна, ни в близка страна

6135 по-достойна. Щом обаче завчас

се премести във другата част —

тази, дето е толкова смрадна,

нестабилна, пропукана, гадна,

там, където стои колелото, —

6140 то тогава превес взема злото

и в несвяст пада тя на земята.

После, щом се съвземе, Съдбата

вижда как се е проснала цяла

с друга рокля — съвсем извехтяла.

6145 Тя я сваля и нищичко ценно

от това същество тъй надменно

не остава. Когато разбира,

че в най-страшна беда се намира,

тя прибягва до средства нечестни

6150 и поема по пътища лесни,

за да стигне в съмнителен дом,

натъжена до болка. И щом

в това мръсно гнездо тя отива,

в най-горчиви сълзи се облива.

6155 Всичко в нея е тъй извратено,

че щом някой е с име почтено,

тя с позор му очерня честта

и след туй го захвърля в калта.

А на лошите дава и сила,

6160 и богатства безчет, и закрила.

Щом й хрумне, и тях тя лишава

от имот, от достойнство и слава.

Даже често самата не знае

какво точно в момента желае.

6165 Неслучайно навред по земята

мъдреците представят Съдбата

със завързани с кърпа очи,

но във нейната дейност личи

произвол безподобен. Дори

6170 и най-честните тя позори,

а мизерника прави богат.

Вече стана въпрос за Сократ —

с много обич го аз обградих

и приятел във него открих,

6175 той разчиташе вечно на мене,

без значение що ще начене.

За Съдбата говорим и нека

споменем за Нерон и Сенека.

Нерон — тъй безсърдечен бил той,

6180 че е сторил безчинства безброй.

Цели седмици би ми отнело,

ако трябва туй пъклено дело

да описвам съвсем нашироко.

Той е бил със сърце тъй жестоко,

6185 че в Рим страшен пожар бил запалил

и Сената дори не пожалил.

По-корав и от камък е бил,

щом дори своя брат е убил,

щом безумно решение взел

6190 да разчекнат и майка му с цел

най-ужасна — да види той сам

къде бил е заченат. Не знам

по-чудовищно зверство. О, Боже,

и сега аз се питам как може

6195 Нерон толкоз жесток да е бил,

щом не се е дори просълзил

при вида на туй тяло и как

е могъл да го гледа все пак,

за да съди дали е красиво!

6200 Какъв съдник свиреп! Всичко живо

от таз гадост било е втрещено,

а той после във вино червено

бил потърсил наслади върховни.

Какви мерзки постъпки греховни!

6205 Той не чувствал към майка си жал,

със сестра си понякога спал

и с мъже имал връзки позорни.

Все тъй в плен на стремежи злосторни

и Сенека Нерон умъртвил,

6210 а мъдрецът в действителност бил

негов най-уважаван учител.

Императорът, този мъчител,

бил от лудост и ярост обзет

и попитал учителя клет

6215 каква смърт си избира. Разбрал,

че ще бъде погубен без жал,

той отвърнал: «Аз знам, че не мога

да избегна смъртта. Но, за Бога,

топла баня за мен пригответе,

6220 мойте вени след туй разрежете,

да умра във горещата вана…

И тогава, макар изтерзана,

но достойна и горда душата

ще отиде при Бог в небесата,

6225 та дано срещне там добрини

и закрила от тези злини.»

И Нерон не се спрял пред позора.

Наредил той на своите хора

да затоплят веднага вода

6230 и Сенека, изпаднал в беда,

не след дълго издъхнал във нея

със разрязани вени. Злодеят

умъртвил го без съд, без закон.

Още в своето детство Нерон

6235 дълго бил ученик на Сенека

и го тачел. Нали на човека,

докато той е жив, подобава

на учителя чест да отдава.

Но си казал Нерон един ден:

6240 «Не ще види той почит от мен.

Щом съм аз императорът тук,

как ще правя поклони на друг —

ако ще да е моят учител,

мой настойник или пък родител.

6245 Докога ще търпя?» Очевидно

за Нерон било много обидно

да застава пред друг на крака.

Затова и решил, че така

до безкрай туй не ще продължава,

6250 че учителят смърт заслужава.

При такъв тираничен режим

управляван бил някога Рим.

От Нерон не е имало друг

по-брутален. На север и юг

6255 деспотично, до сетния час,

упражнявал той своята власт.

Който разказа мой е следил,

е навярно добре доловил,

че не може ни с почести разни,

6260 ни с богатства, ни с други съблазни,

нито пък с благосклонност Съдбата

да събуди добро във душата

на мерзавеца, който за слава

и богатство живота си дава.

6265 Ако някои хора са долни,

ако те са по нрав своеволни,

но са първи, със ранг най-висок,

много рано те своя порок

проявяват. А щом са последни,

6270 те не могат да бъдат зловредни.

Ако с власт и пари разполага,

човек своя характер веднага

ще покаже. И става ти явно,

че той само към поприще славно,

6275 към богатства, към почест и власт

устремен е. Сега между нас

си пробива път доста успешно

едно мнение твърде погрешно.

Всички хора му вярват, защото

6280 лесно те се подвеждат от злото:

«Всяка чест нас по-други ни прави

и променя човешките нрави.»

Но те всъщност грешат. Според мен

ничий нрав не е бил променен

6285 ни при нас, ни при други народи

от похвали, от власт и изгоди.

Те показват, и то подчертано,

с какъв нрав са били и по-рано

(докато са се чувствали бедни)

6290 тези хора себични, зловредни,

дето стигат до почести разни.

Ако те се окажат омразни

и надменни, и зли, и продажни,

щом качат се на постове важни,

6295 това значи, че те и преди

са могли да нанасят вреди.

Но безвластни били те тогава

и не са си показвали нрава.

Не е никаква сила властта,

6300 щом чрез злото поддържа се тя,

щом в безредие търси опора.

Според текста^[12] за вас като хора

всяка сила по принцип добра е

и тя трябва добро да вещае.

6305 Слабостта е недъг най-опасен.

Ако твоят разсъдък е ясен,

в туй могъл би да вникнеш и сам.

Аз това и от опит го знам.

Щом във силата ти се съмняваш,

6310 недоверие щом проявяваш

спрямо нея, повярвай на мен

и насетне бъди убеден,

че със всички нас Бог разполага.

Стига ти да си искрен, веднага

6315 ще признаеш, че никому зло

не би в никое време могло

да се случи по Божия воля.

Още нещо да чуеш те моля:

ако Бог е всесилен, това е,

6320 че Той никога зло не желае,

и макар че се среща злината,

тя не е в същността на нещата.

Така както в един слънчев ден

не е сянката нищо освен

6325 липса на светлинни лъчи,

така също, където личи,

че изобщо отсъства доброто,

тази липса е именно злото.

А и авторът^[13] сам подчертава

6330 (гдето дума за лошите става),

че те хора не са, и обстойно

го доказва. Аз мога спокойно

да спра разказа гдето речеш.

(Би могъл да го сам прочетеш.)

6335 Според мене уместно е днес

(и ще бъде пак в твой интерес)

свои доводи аз да ти дам.

Знай, че лошите стигат дотам,

че за общото благо нехаят.

6340 А нали всички твари желаят

това благо върховно, което

е дарено на тях от небето.

Те безкрайно на него държат.

А за лошите общият път

6345 става тесен, макар че отвека

все със същото бреме човека

по изконния път е вървял

и затуй векове е живял.

Още приживе злият умира —

6350 който умен е, сам го разбира.

Ето виж как постъпва Съдбата

в тази пустош голяма — Земята,

как събужда тя злост ядовита.

Измежду хората предпочита

6355 поначало противните твари

и от тях прави тя господари.

Знай, честта й е истински гнет.

Който даже роден е с късмет,

и той в нея да вярва не бива.

6360 Тя дарява със чест нечестива

и ненавист затуй заслужава.

Клавдиан^[14] се дори възмущава

от капризите нейни и смята,

че изцяло остава вината

6365 в боговете. Със пищни палати,

с висши постове, с тлъсти заплати,

с власт голяма и с демонски сили

те са лошите хора дарили.

Клавдиан върху всичко това

6370 произнася правдиви слова.

Отначало ги той обвинява,

ала сетне почти оправдава,

като казва, че уж са били

благосклонни към хората зли,

6375 та със още по-тежка присъда

след това възмездени да бъдат.

Боговете на служба висока

ги издигат, та в бездна дълбока

да намерят възмездие сетно.

6380 Щом си предан на мен беззаветно,

както аз го изисквам, тогава

с теб по сила не ще се сравнява

никой смъртен човек по земята.

И за теб ще е чужда тъгата,

6385 макар някой престъпник да може

да погуби и теб (не дай, Боже!),

и другарите твои. Аз зная,

че ти сам издържал би до края,

щом те свързва приятелство с мен.

6390 Но защо стоиш тъй натъжен,

защо пак ти в сълзи си потънал

и така ниско гръб си прегънал?

Като стар и ненужен парцал

ще изхвърлят и тебе без жал.

6395 Нима някой за мъж теб те смята?

Никой друг мъж до днес на земята,

стига той да не е бил глупак,

макар в крайна неволя, тъй чак

не е страдал, не е тъй скърбял.

6400 А в теб дявол-злодей е наклал

страшен огън и ти все униваш

и в горещи сълзи се обливаш.

Ако малко по-умен си ти,

тежка мъка не ще те гнети.

6405 Сам Амур, твоят мил господар,

е запалил във тебе пожар

и от тази искряща жарава’

твоят дух вече мир не познава.

Амур теб те доведе до плач.

6410 Уж приятел, а всъщност палач!

Ти държиш се съвсем недостойно,

а той иска и двойно, и тройно

да платиш за пожара в душата.

Нека плачат жените, децата —

6415 те са слабо, безропотно стадо.

А пък ти със сърцето си младо

непреклонен бъди пред Съдба!

Но помни, че не можеш с борба

да направиш така, че да спре

6420 колелото й. Знаеш добре,

то до днес се е все тъй въртяло

и на никой не се е удало

да го спре. Император Нерон

така властвал на римския трон,

6425 че настръхвал от ужас светът

(както някои книги твърдят).

Ала въпреки свойто желание

той изобщо не бил в състояние

да го спре, макар вече да бил

6430 с власт и сила света покорил.

Страшно мразен от всичките хора,

от народната мъст и позора

той се плашел. А после умрял

най-позорно… Нерон призовал

6435 всички свои най-верни познати;

за целта бил изпратил легати,

ала никой не им отговорил,

никой свойта врата не отворил.

Щом научил туй нещо от тях,

6440 Нерон тръгнал, макар и със страх,

от познат на познат и той сам

взел да чука, но никой оттам

не отвърнал: отворени двери

не сполучил Нерон да намери.

6445 С двама роби, уплашен, унил,

в една близка градина се скрил.

Със омраза и ярост в душата

го настигала вече тълпата

и крещели в закана мъжете:

6450 «Императорът где е, кажете!

Где се крие Нерон?» Съвсем ясно

той разбирал, че нещо опасно

ще се случи, че смърт го страшѝ,

но не знаел какво да реши.

6455 И обзет от уплаха голяма,

като виждал, че друг изход няма,

че е толкова много загазил,

той и себе си даже намразил

и решил своя роб да помоли

6460 господаря си с нож да заколи

и веднага да скрие главата,

да не би онез там от тълпата,

като видят трупа, да узнаят

на Нерон какъв бил му е краят,

6465 а за сигурност в същия ден

да му бъде трупът изгорен.

Който шестата книга^[15] отвори,

ще открие, че там се говори

все за същото нещо. Светоний

6470 ни разказва смъртта на Нерон и

критикува със гневна уста

тази пагубна вяра в Христа

като нещо зловредно, лъжливо

(а това не било справедливо).

6475 С тази смърт — пише той — е било

турен край на едно потекло

все от Цезари. Римският трон

дълго помнил гнева на Нерон.

В петте първи години, когато

6480 Нерон властвувал честно, сърцато,

не е имало нито един

като него добър властелин.

И когато пред висши велможи

веднъж трябвало подпис да сложи

6485 върху смъртна присъда, тогава

той им казал: «Аз в мойта държава

не подписвам такава присъда.

По-добре неграмотен да бъда!»

Но след туй, покварен от властта,

6490 той забравил доброто, честта…

В свойта книга Светоний твърди ни,

че на трон осемнайсет^[16] години

непрестанно Нерон е стоял,

а на трийсет и две е умрял.

6495 Но към края на своята слава

от жестокост и гордост лукава

бил обзет и от поста висок

в пропастта сторил гибелен скок.

Както казах ти, той от Съдбата

6500 бил издигнат почти в небесата,

ала след това пак тя насила

го чак толкова ниско свалила.

И Крез също тъй водил борба

срещу злата, превратна Съдба.

6505 Дълго бил той на Лидия^[17] цар,

но го вързали здраво с юлар,

за да бъде изпратен на клада.

В тоз момент силен дъжд взел да пада,

бързо огънят бил изгасен

6510 и Крез бил от зла участ спасен.

Дъждът всички прогонил оттам

и щом Крез се видял съвсем сам,

без да бъде преследван, веднага

той решил надалече да бяга.

6515 И отново във свойта страна

станал цар и пак почнал война.

После хванат бил той и обесен.

Но преди да умре, сън чудесен

Крез сънувал: видял се в гората

6520 най-отгоре на бука клоната

с Феб^[18] и Юпитер. Те, боговете,

му измили лицето, ръцете —

с вода Юпитер сам му поливал,

а пък Феб го със кърпа изтривал.

6525 На съня си се Крез доверил,

самочувствие страшно добил,

безгранична била гордостта му.

Между близките щерка му само

била веща по сън да гадае

6530 и понеже разумна била е,

не излъгала своя баща

и му казала важни неща:

«Мили татко, сънят ти говори,

че Съдба нещо лошо ще стори.

6535 Тя те с глупава гордост дарява

и така се със теб подиграва.

Знай, бесилото чака те теб,

щом сънувал си Юпитер, Феб.

Ти ще бъдеш от вятър люлян

6540 и не ще те покрива саван,

а по твоя лик дъжд ще се стича.

И щом слънцето жарко припича,

то ще твойто лице изсуши.

Ето туй ми Съдбата внуши.

6545 Тя със всичко се днес разпорежда,

до голтак богаташа довежда,

на бедняка влиятелност дава

и със сила и власт го дарява.

Та защо да те лъжа сега?

6550 Тя те чака с въже във ръка

и когато реши да го метне,

тя самата ще каже насетне

кой ще носи таз златна корона,

със която ти бил си на трона,

6555 и кой после ще бъде призван

да стои с ореол увенчан.

Вярвам вече, че ясно ти става

какъв край твоят сън означава.

Казващ, с Юпитер бил си, нали?

6560 Това значи, че дъжд ще вали,

а понеже сънувал си Феб,

слънчев лъч ще сияе над теб.

Във дървото, върхар извисило,

виждам твоето страшно бесило.

6565 Ето как отмъщава Съдбата…

Скоро тя ще ти вземе главата

затова, че си горд, самовластен

и към всяко тегло безучастен.

Знай, че никого тя не щади

6570 и предимство не ще отреди

ни на кривдата, ни на закона,

ни на клетия роб, ни на трона.

С тях Съдба си играе така,

както малко момиче с ръка

6575 си подхвърля кълбо. Тя раздава

безогледно имот, чест и слава.

Не следи кому точно се пада

сила, почест, достойнство, награда.

Тя за никого тук не милее

6580 и съблазните свои пилее

така, както би пръскала смет

покрай някой изгнил селски плет.

Та кого ли Съдбата зачита?

Благодетелност само цени тя,

6585 че е нейно дете, а Късмет

пък е нейният пръв братовчед.

Но не дава я тя на онез,

дето лоши показват се днес.

И макар че могла би обратно

6590 да я вземе, не й е приятно

да я вижда у хора страхливи

или подли, или неучтиви.

Благодетелност обич извиква

и във груби сърца не прониква.

6595 Тя не иска да бъде със този,

който с яд ще я вечно тормози.

Затова, мили татко, недей

се показва със нрав на злодей.

Не бъди чак така горделив,

6600 остани към човека учтив

и добър — бил той пръв, бил последен.

Имай милост към който е беден.

Тъй добре би било всеки крал

да изпитва и щедрост, и жал

6605 и да бъде с душа благородна,

ако иска подкрепа народна.

Не забравяй, че крал без народ

няма нищо — ни власт, ни имот.»

        Колко права била дъщерята!

6610 Ала бил непреклонен бащата,

не разбирал, с главата си луда,

че е в плен на голяма заблуда.

Унижение Крез не познавал.

В свойта гордост и лудост той ставал

6615 доста дързък и краен в делата

и държал за мъдрец да се смята.

«Дъще моя — й рекъл той, — как

тъй ще смяташ баща си глупак?

За мен ясен е този въпрос —

6620 не мисли, че съм толкова прост.

Твоят отговор глупав ме кара

в тебе вече да нямам аз вяра.

За съня ми излъга ме ти

и не мога ти нивга прости.

6625 Ако гледаме трезво и вещо,

той вещае ми хубаво нещо.

Аз самият го схващам буквално

и това ще се случи реално.

Моят сън, моят сладостен блян

6630 бе невярно от теб разгадан.

За мен жребий добър отреден е.

Боговете обичат ме мене,

аз заслужил съм тяхната чест —

затова правят те този жест.»

6635         Ето как се отнесла Съдбата

и как Крез си изгубил главата,

без да може отпор да окаже.

Според мене излишно е даже

(по причина напълно понятна)

6640 да представям Съдбата превратна.

И придворен да бъдеш, и крал,

ти не би колелото й спрял.

А щом силният тук не успява,

всеки опит напразен остава.

6645 Малко логика трябва и тука.

Щом от примери, щом от наука

ти все още не си убеден,

обърни се към днешния ден —

той е с битки красиви богат

6650 и ще бъде за теб по-познат.

За Манфред^[19] — сицилийския крал,

ще говоря сега. Той успял

ту с насилие, ту с хитрина

да поддържа мир в свойта страна

6655 и добре управлявал я той

до деня, в който влязъл във бой

със Шарл — граф на Анжу и Прованс…

Манфред явно не е имал шанс —

и затуй Шарл по воля Господня

6660 бил получил възможност изгодна

на Манфред и властта да отнеме,

и главата му даже да вземе.

Още в първата бойна атака

с остър меч във ръката си яка

6665 той Манфред повалил. А това,

изразено с по-други слова,

означава, че той с ход на пешка,

не допускайки никаква грешка,

е матирал Манфред. Конрадин^[20] —

6670 негов млад и красив братов син —

също паднал, от Шарл поразен,

макар той да е бил подкрепен

от германските дворцови хора.

Освен туй Шарл изпратил в затвора

6675 Анри^[21] — брат на испанския крал,

който бил се на гордост поддал,

на измяна и долни подбуди.

Виждаш ти как младежите луди

са изгубили в боя коне,

6680 офицери, топове. Поне

да се бяха мъжествено били,

а те всъщност от страх са решили

да излязат без бой от играта.

Ако трезво претегляш нещата,

6685 виждаш сам, че играчите наши

не е имало кой да ги плаши:

щом борбата без цар продължава,

кой и как би ти дал «мат» тогава?

Този, който е бил срещу тях,

6690 как могъл е да дава той «шах»

на царици, коне, офицери!

Той е трябвало в цар да се мери.

Правила има в тази игра —

паметта ми е доста добра,

6695 пък и всеки играч ги повтаря:

«шах» и «мат» давай само на царя,

щом войската е вече пленена,

щом остане той сам на терена,

без да има отнийде подкрепа,

6700 щом, постигнат от участ нелепа,

да избяга му само остава.

«Шах» и «мат» на цар само се дава.

Всеки вече това е разбрал —

Тъй изисквал самият Атал^[22].

6705 Постижения имал огромни

като учен, но той ще се помни

със това, че е шаха открил.

В «Поликратикус» пише, че бил

изоставил за малко числата

6710 и тогава измислил играта.

        Както казах ти аз, в онзи ден,

за да бъдат спасени от плен,

тези принцове, без да се бият,

предпочели със бяг да се скрият.

6715 Споменах, че заплашвал ги плен,

а в действителност те според мен

от смъртта да избягат решили —

тя смразявала техните жили,

лош обрат вземал боят за тях.

6720 Спрямо Бога те имали грях

затова, че подели войната

срещу кръста и вярата свята.

Да речем, че «шах» бяха им дали,

с какво биха тогава играли?

6725 Още в първия пристъп на боя

и царицата вече от строя

е била отстранена. Отдавна

царят в битка жестока, неравна

бил загубил в сражения тежки

6730 офицери, топове и пешки.

А горката царица била

беззащитна. Какво е могла

в плен да стори, когато с мълвата

и до нея дошла новината,

6735 че Манфред е във боя сразен,

че е мъртъв — безжизнен, студен.

А щом Шарл се научил, че вече

са избягали доста далече

тези двама младежи, решил

6740 да ги спре и той сам наредил

заловени да бъдат веднага

и тъй както на враг се полага,

те да бъдат наказани строго.

Тази участ постигнала много

6745 други техни съюзници клети,

все от същата участ обзети.

Нека кралят, добър и обичан,

който често и граф е наричан,

бъде телом и духом крепен

6750 от небето и Бог всеки ден

да му дава съвети добри

и за всеки наследник да бди!

Този доблестен крал усмири

гордостта на марсилци дори.

6755 Първенците той строго наказа

и главите им горди отряза;

във Сицилия стъпи на трона

на главата със златна корона

и с епископски жезъл в ръката.

6760 Ако трябва на Шарл и делата

да описвам подробно на книга,

и дебел том на мен ми не стига.

Виждаш как състоятелни хора

не могли да избягнат позора.

6765 Щом се сляпо човек доверява

на Съдбата, за луд той минава.

Пред очите му тя се засмива,

а отзад остър нож му забива.

Ти целуна прекрасния цвят,

6770 но остана си все тъй нерад

и по-тягостна скръб те гнети.

Да не би да си мислил, че ти

както искаш, така ще подреждаш

съдбините си. Глупав изглеждаш!

6775 За да имат край тези злини

и тегла, по-добре си спомни

за Манфред, Конрадин и Анри.

Те по свойта жестокост дори

сарацините^[23] минали. Кой

6780 срещу Църквата водил е бой

като тях. Та нали на земята

тя за тях е била майка свята!

Не забравяй марсилците също,

нека споменът често те връща

6785 към Нерон и към Крез в Древността.

Ни парите им, нито властта

не могли да помогнат в борбата

срещу силния ход на Съдбата.

Знай, когато човек е свободен,

6790 той се радва на жребий изгоден

и например забравя тогава

докога Крез свободен остава.

Той, обхванат от гордост, не пази

спомен жив за Хекуба^[24], за тази,

6795 дето става жена на Приам.

От суетност сам стига дотам,

че за древните нищо не знае,

Сизигамбис^[25] не помни коя е,

а нали е тя майка на Дарий.

6800 Всички тях ги Съдбата удари

и след своето царско господство

те изпаднаха в тягостно робство.

Но е срамно, от друга страна,

при такава висока цена

6805 на културата, ти да забравяш

кой е Омир. Ти зле се представяш,

а си учил за всичко това,

но във своята луда глава

съвсем нищо не си съхранил.

6810 Защо толкова труд си хабил,

защо книги си чел, а за жалост

твоят труд е отишъл нахалост.

Свойта младост си сам пропилял,

щом при нужда не си ти успял

6815 да използваш туй знание свое.

В такъв случай вината в кого е?

Та нима е за теб непозната

досега тази мисъл крилата

на поета, живял в Древността?

6820 Нали всекиму нужна е тя!

И на всеки вдълбана в сърцето

трябва тя да остане, дордето

някой Божи ден пулсът му спре.

Този, който я знае добре

6825 и полага старание вечно

да цени всичко, що е човечно,

беда нивга не ще го засегне

и от всяка злина ще убегне;

ще стои непреклонен пред злото

6830 и пред всякакво дело, било то

във вреда или в полза на нас.

А открай време, час подир час,

тъй Съдбата живота подрежда,

че поуката вярна изглежда

6835 и човекът я сам проумява,

ако правилно той разсъждава.

Чудно как, щом прилежен си бил,

тази мъдрост не си усвоил!

Твоят път в грешна диря отива,

6840 ти си мамен от обич лъжлива.

За да имаш в словата ми вяра,

ще ти спомня поуката стара.

Омир пише, че Юпитер бил

пред дома си две бъчви сложил —

6845 с питие били пълни и двете.

Всички ходели там: и мъжете

беловласи или голобради,

и жените — и стари, и млади.

Всеки, който наблизо живял,

6850 покрай бъчвите все се въртял.

И се радвала много тълпата,

че кръчмарка била там Съдбата,

че могла тя с пелин, с медовина,

на кой литър, на кой половина,

6855 да засища голямата жажда.

Тя могла всичко тъй да нагажда

и с клиентите тъй се държала,

че заслужила само похвала.

Който само веднъж се отбиел,

6860 после всеки ден идвал и пиел:

един — кана, друг — оканица,

трети — чаша, четвърти — паница

е поднасял към свойта уста.

На това питие сладостта

6865 всички жадни е тук утолила.

А Съдбата, ту груба, ту мила,

ги посрещала уж приветливо.

Ако някой, живеещ щастливо,

поразсъди добре, би разбрал,

6870 че наред с радостта е видял

нещо друго — не много приятно.

А понявга се случва обратно —

и да носи Съдбата несрета,

тя не е всъщност толкоз проклета,

6875 че човек да не вижда напред

нещо светло, красиво наглед —

веднъж истинско, друг път мечтано.

Но той трябва да знае отрано

кое точно му носи отрада,

6880 а не в тежка покруса да страда,

като грешник сред ада запратен.

Ако ще да си учен и знатен,

ти Съдбата не ще промениш.

А тогава защо да тъжиш,

6885 да проклинаш света, да се тровиш?

По-добре ще е, без да злословиш,

да посрещаш, без трепет в душата,

туй, което ти носи Съдбата.

И когато е мила, красива,

6890 и когато е грозна, злоблива,

тя безспирно върти колелото

и тъй сменя доброто със злото,

че и аз трудно мога разбра

хитрините на тази игра.

6895 Тя така си нещата подрежда,

че не се знае как ще изглежда

после краят — дали със печалба

или, щом пък загубиш, със жалба.

За Съдбата ми вече додея

6900 да говоря. И мога към нея

да се върна отново накрая.

Три неща аз от тебе желая —

все съм искрена, казвам на глас

туй, което помисля си аз.

6905 Щом не си с мен съгласен, тогава

упрек отказът твой заслужава

и не мога ти нивга прости.

Първо, в мене бъди влюбен ти,

второ, трябва Амур да намразиш,

6910 трето, сам от Съдба да се пазиш.

Ако чувстваш, че тройното бреме

би могло твойте сили да вземе

и да всее в духа ти тревога,

ще помагам доколкото мога.

6915 Заеми се със първото само.

Ако ти понесеш тежестта му,

не прави си за другите труд.

Щом не си нито глупав, ни луд,

ти навярно и сам би разбрал,

6920 че когато човек е живял,

така както Разумност отрежда,

пред Любов той не губи надежда,

нито пък от Съдба има страх.

От Сократ възхитена аз бях —

6925 той приятел достоен за мен

се оказа — не падна във плен

на Амур. И не се колеба

да упорства пред злата Съдба.

Като него ти също бъди!

6930 Нека бие във твойте гърди,

запленено от мене, сърцето.

Аз ще бъда доволна, дордето

ти към мен храниш обич в душата.

Ето как бих желала нещата

6935 да се случат. Едно искам аз —

чуй молбата ми ти и тогаз

нищо друго от тебе до края

на живота не ще пожелая.

Но защо ли мълчиш като ням?

6940 Ще приемеш ли? Искам да знам.“

        Аз й рекох: „Госпожо, не мога

измени на дълга си към бога,

към Амур. И дордето съм млад,

ще се чувствам безкрайно богат,

6945 ако розата той ми дари.

Ала в негово име дори

и по-тежък обет бих приел!

Засега нямам аз друга цел.

А Сократ пък не бих го ценил,

6950 макар някога той да е бил

ваш най-мъдър и верен другар.

Казах кой е на мен господар —

аз пред него съм сторил обет

и ще следвам добрия съвет

6955 на Амур. Ако тъй ми се пада,

ще отида дори и във ада,

но сърцето не бих обуздал —

та нали на Амур съм го дал.

Запомни, че днес негово то е.

6960 На това обещание свое

ще съм верен до сетния час

и друг никой не ще любя аз.

Не забравяй какво свързва мен

с Добър Прием. Нали по цял ден,

6965 без да чувствам и миг разкаяние,

със едно безподобно старание

и от все сърце служа аз богу.

Ако знаехте днес колко много,

колко силно и страстно обичам

6970 мойта роза! И аз не отричам…

И не мога неверник да стана

заради вас. Не искам замяна.

Мисълта ми е в малката роза.

        Но, от друга страна, в тази поза

6975 доста дръзка изглеждате вече.

Чух устата ви пък как изрече

скверна дума. Това не прилича

на възпитано младо момиче.

Вие мъдра сте уж и красива,

6980 а защо слова тъкмо такива

чух от вас? Като честна жена,

по-добре изберете една

дума, дето по-малко ще дразни.

Зная аз за кърмачките разни

6985 (и наивни, и дръзки в устата),

че когато си къпят децата,

по друг начин туй нещо зоват.

Та нима не съм прав този път?“

        На това, като махна с ръка,

6990 отговори Разумност така:

„Аз, приятелю, мога спокойно,

без да считам това недостойно

и без страх, че лош укор грози ме,

да наричам със точното име

6995 и добрите, и лоши неща.

И не ме мен гризе съвестта.

И дори да е нещо порочно,

именувам го ясно и точно,

без да чувствам ни срам, нито страх,

7000 че навличам си някакъв грях.

А това пък, че съм назовала

туй, което поражда развала,

не е грешно. В живота си аз

грях не сторих до този си час.

7005 Във какво ми се крие вината,

щом направо зова с имената

тези най-благородни неща?

Нали Господ Бог, моят Баща,

със ръцете Си сам ги създаде

7010 и чрез тях Той на хората даде

тези средства, с които плодът

продължава извечния път

на човека. Без тях гибел явна

край би сложила доста отдавна

7015 на живота, надвил вековете.

Бог заложил е тъкмо в мъдете

чудотворна, възраждаща сила.

Тя човешкия род е спасила

чрез обнова — от тленно рождение

7020 се достига чрез смърт и падение

до живот, възроден във децата.

И така, надживял времената,

съществува човешкият род.

Бог дарил е дори всеки скот

7025 все със същата сила могъща

чрез възраждане той да възвръща

потеклото и тъй да векува,

докато този свят съществува.“

„Но, госпожо, аз чух преди малко

7030 и по-срамни неща. Колко жалко,

че си служите с дързък език,

по-подхождащ на някой мръсник.

Ако правилно съм ви разбрал,

Господ Бог е нещата създал,

7035 но нали не Той дал е словата,

предизвикващи гадост в душата.“

„Драги мой — пак отвърна ми тя, —

не на лудост дължим смелостта.

Сподели с мене всичко, което

7040 ти отдавна лежи на сърцето.

На опасност не се излагаш,

пък и с време сега разполагаш.

Аз любов и добро ти желая,

затова много искам да зная

7045 най-сърдечно кого ти обичаш

и дали се по лош път увличаш.

И макар че засегна ме ти,

твойта дързост не ме възмути

и не бих си го връщала днес.

7050 Аз упреквам те в твой интерес,

но не бих се съвсем унизила

и на мерзост не бих се решила.

Не ще чуеш ти нивга от мен

лоша дума. Бъди убеден,

7055 че с кавгата се зле отмъщава.

А когато злословиш, тогава

тази мъст става още по-тежка.

Ако все пак със своята грешка

днес мъстта ми заслужил си ти,

7060 зло не ще те сега сполети.

И макар че обидно говориш

и че искаш злина да ми сториш,

пак добрата страна ще обърна

и на правия път ще те върна,

7065 без да бъдеш на укор подложен.

И друг начин е също възможен:

ако в мене не вярваш, тогаз

съдник друг бих потърсила аз.

Но разсъдъка само признавам,

7070 щом възмездие трябва да давам.

Във кавгите здрав смисъл не виждам.

Нито някого аз ще обиждам,

нито пък ще го правя за срам,

без значение кой е. И знам,

7075 че той сам ще си носи товара.

Тъй е длъжен. Затуй пред олтара

нека сам своя грях изповяда —

това право на всеки се пада.

Не ще също прибягвам до сила:

7080 тази глупост не бих си простила.

От устата ми никаква хула

до ден-днешен не се е тук чула.

Който бъбри, на грях се излага

и на дявола всъщност помага.

7085 По-добре си затваряй устата,

да ти бъде спокойна душата.

«За мъдрец всеки смъртен минава,

ако своите думи спестява,

освен щом той за Бога говори.»

7090 Птолемей убедително спори

по въпроса в един свой трактат^[26].

Бог дарява света с благодат

и дордето сме живи, едва ли

със слова, с благодарност, с похвали,

7095 със признателност, с обич и страх

ще възславим ний оня замах,

с който Бог ни обсипва с блага.

Никой смъртен не е досега

отдал Богу достатъчно слава,

7100 а пък Бог с добрини ни дарява.

Нали Катон^[27] във своята книга

този същия принцип издига.

В нея черно на бяло той пише,

че за хората благо най-висше

7105 е да знаят кога да мълчат.

И ти трябва да следваш тоз път.

Със обиди недей си служи

и на дело пред мен докажи,

че си вече по-мъдър, по-зрял,

7110 че със времето сам си разбрал

каква полза в живота ще имаш,

от езичници пример щом взимаш.

Но не си ти във случая прав.

Казвам туй без омраза и гняв

7115 спрямо теб и без укори дръзки.

Аз ценя много нашите връзки

и не искам днес теб да обиждам

(само глупост в обидите виждам).

Аз към теб чувствам обич, която

7120 ти тъй тежко засегна, когато

сравни моя изискан език

със езика на някой мръсник.

В какво виждаш ти скверни неща?

Нали в Бога, във моя Баща,

7125 толкоз благост и такт се намира,

че сам Той като цар на всемира

и човека със тях е дарил.

Той на мен, като малка, е бил

пръв учител и с право се счита,

7130 че успял е и мен да възпита

както трябва. Нали и Той смята,

че със точното име нещата

трябва всеки човек да нарича.

Така грубо недей ме засича.

7135 Ако Бог е света сътворил,

на човека не е Той дарил

имената на всичко край нас.

(Със това съм съгласна и аз.)

А понеже бях умна жена,

7140 Той на мен нареди имена

да намеря за всички предмети.

Те от хората бяха приети,

тъй че всичко си има днес име.

Бог тогава със слово дари ме,

7145 а пък то е дар много ценен.

Може би ще си по-убеден,

ако някой стар текст прочетеш.

Да допуснем, че Платон речеш

да отвориш, там ти би видял

7150 как с увереност той е твърдял,

че езикът — дар Божи това е.

Човек казва каквото желае,

отбелязва каквото се случи,

поучава и себе си учи.

7155 Платон вложил е тази идея

във «Тимей»^[28] и ти само по нея

би разбрал колко мъдър е бил.

Обясни ми защо си решил

да твърдиш, че тез думи са срамни,

7160 и то с доводи доста измамни.

Знай, над всичко бди Божия сила.

Да речем, че аз бях разменила

имената и всичките хора

вече казват «мъде» на простора

7165 и «простор» на мъдете, тогава,

ако твоята теза е права,

ти би счел за небивал позор

туй, че някой ще каже «простор».

«Мъде» също е дума удобна,

7170 така както и всяка подобна.

Нима другите по са добри?

Моят ум ги така сътвори —

нищо гнусно от тях не прозира.

Бог е мъдър и също намира,

7175 че добре съм се справила аз.

Та кой би ме възпрял в този час

да наричам най-точно нещата?

Ако аз сътворих имената,

за това ли днес грях ще изплащам?

7180 Моят дълг бе, тъй както го схващам,

имена аз на всичко да дам,

за да може без чувство за срам

всеки днес да си служи със тях.

Тук, във Франция, както узнах,

7185 само навикът кара жените

срам да имат от тях и самите

да не си служат с тези слова.

Убедена съм твърдо в това,

че в началото те са могли

7190 с имената да свикнат. Нали

те са нещо напълно нормално,

а не срамно или неморално.

Всеки навик е втора природа.

Човек чувства известна несгода,

7195 щом се с нова вещ той занимава.

Но със времето всъщност тя става

нещо хубаво, нещо привично.

Затова назовават различно

тези видимо срамни неща:

7200 едни — «топки», а други — «яйца».

И днес всяка, тъй както обича,

може тези неща да нарича.

По мой начин не ги принуждавам

да говорят. Но аз настоявам,

7205 че не може да бъде порочно

да наричаш нещата най-точно.

И в училище също се смята,

че със смисъл преносен словата

имат звучност, далеч по-красива.

7210 Според мене буквално не бива

да се взема отделното слово.

Затова ще повторя отново,

че във своите думи аз влагах

по-друг смисъл, когато засягах

7215 този уж деликатен въпрос.

Щом човек не е истински прост

и щом думата той разбере,

вероятно ще може добре

и дълбокия смисъл да схване.

7220 Всяка истина явна ще стане,

щом надеждно се тя обясни

на човека. Добре си спомни

туй, което поетите стари

са изказвали в ред коментари,

7225 за да вникнеш в големите тайни,

за да имаш познания трайни

във една философска наука,

да надмогнеш житейската скука,

да си радостен колкото щеш,

7230 пък и полза, когато речеш,

да извличаш. Онези поети

са оставили чудни куплети,

във които сюжетът, игрите

предизвикват наслада в душите.

7235 Под воала красив на словата

те са вложили истина свята.

Ако ти ги четеш със внимание,

би извлякъл от тях ценно знание.

        А онези слова, за които

7240 ме упрекваш така упорито,

е добре да се схванат буквално

и това е напълно нормално.“

„Да, госпожо, разбрах ви чудесно.

Тези думи наистина лесно

7245 се от всички французи долавят.

Хора, дето с езика боравят,

ги разбират — това аз го зная.

Но, от друга страна, не желая

тук да правя достъпни и ясни

7250 разни тропи, метафори, басни

на поети — и наши, и чужди.

След това, при възникнали нужди,

щом почувствам се аз изцерен

и ми бъде трудът награден,

7255 бих могъл с по-голям интерес

туй, което засегнахте днес,

да тълкувам, та всеки добре

в поетичния текст да прозре.

Няма как да засягам въпроса

7260 неприличните думи защо са.

Аз ви вече простих за това,

че изрекохте много слова

некрасиви, безсрамни и с тях

казахте всичко, което сам бях

7265 дълго смятал за нещо позорно.

И, за Бога, ви моля покорно

да не ме днес корите жестоко

затова, че обичам дълбоко.

Лудостта на мен само вреди.

7270 Действам както Амур нареди —

аз приех този свой господар

и сърцето си дадох му в дар.

Да, обичам прекрасния цвят.

Може би ви изглеждам чудат,

7275 но за друго не искам да зная.

Обич как ли да ви обещая?

Та за мен туй съвсем не е лесно:

спрямо вас ще постъпя нечестно,

ако сторя това. И обратно,

7280 ако с вас се държа акуратно,

на Амур бих тогаз изменил

и не бих си го нивга простил.

Колко пъти ви само повторих,

че обет пред Амур вече сторих.

7285 Че дори и пред смъртна угроза

ще си мисля за моята роза.

Но понеже желаете аз

да се свържа единствено с вас,

ще ви кажа, че туй ми дотяга

7290 и при случай удобен веднага

ще избягам далече оттук.

Аз не искам да мисля за друг.“

Щом изслуша ме, без да се бави,

тя си тръгна и сам ме остави —

7295 все тъй мрачен, замислен, унил…

Но тогава един спомен мил —

за Приятеля мой — ме обхвана.

Тъкмо бях си намислил да стана

да отида при него веднага,

7500 ала Бог, Който с нас разполага,

начаса го изпрати при мен.

Щом съгледа ме тъй натъжен,

с бързи крачки се той приближи.

„Но какво ти е, драги, кажи!

7305 Каква мъка чак толкоз гнети те?

На лицето ти виждам следите

от голямо нещастие. Що ли

ти донесе такива неволи?“

„Пак ми нещо тежи на душата.“

7310 „Но кажи във какво е бедата?“

Аз представих му всичко, което

ми тежи и сега на сърцето.

„Според мен се напразно косиш.

Щом Опасност успя да смириш

7315 и целуна красивата пъпка,

няма смисъл при всякоя стъпка

да си мислиш, че имаш вина

за това, че сега в тъмнина

Добър Прием стои. Нали сам

7320 той те пусна, доколкото знам,

тук дано ти целувка получиш.

Но ще трябва и ти да се учиш

да постъпваш разумно, защото

само тъй се върви към доброто.

7325 Успокой се и знай, че той скоро

ще се види навън от затвора,

в който влезе по твоя причина.“

„Врагове днес той има мнозина.

Да го мъчеше Зъл Език само,

7330 пак би тежка била участта му.

Но и с другите злобен остана,

и на мен причини тежка рана.

Да не беше той, кой би узнал

аз какво съм до днес изживял?

7335 Страх и Срам, вярвам, биха мълчали,

а самата Опасност едва ли

би ми сторила мъки ужасни.

Те и тримата тъй безучастни

си стояха до онзи момент,

7340 в който дявола прати при мен

Зъл Език. Все така заядлива,

Ревност пламна от страст завистлива

и Добър Прием в грешки безброй

обвини. Разтрепера се той

7345 и показа вид толкоз унил,

че тук всеки го би съжалил.

Аз веднага избягах. Нов замък

построен беше камък по камък,

та Добър Прием в този зандан

7350 непрестанно да бъде държан.

Друже мой, ще умра, току-виж,

ако ти мен не ме подкрепиш.“