Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (7)

Ст. 4059-5456: Разумност се връща при Влюбения. Осъжда любовта му. Опасностите, грозящи младите. Възхвала на старостта. Истинското и користолюбивото приятелство. Капризите на Съдба (Фортуна). Богатство и мъдрост. Сребролюбието на търговци, лекари и адвокати. Лихварството.

        Май не си ти към мен вече мил

4060 и очакваш да бъда унил.

Аз унил! Аз да стана за жал!

Такъв никой не ме е видял.

Без Надежда щом аз съществувам,

нищо няма тогава да струвам.

4065 От Амур знам, че тя все ще бди

да не би да изпадна в беди.

Тя човека в беда не оставя,

ала как да се днеска оправя

и как в нея да имам аз вяра,

4070 щом обрича на мъки без мяра

който искрено, честно обича.

Тя го лъже, когато се врича,

уж му само добро обещава,

а пък всъщност му грижи създава.

4075 Боже мой, от това ме е страх.

Много влюбени аз опознах —

те с горещо сърце се надяват

да обичат, но рядко успяват.

Как човек да постъпи, не знае,

4080 а тя сякаш за всичко нехае.

Луд е който се с нея сближава.

Той нерядко излъган остава.

Много влюбени с мъка разбраха,

че от нея измамени бяха.

4085 Тя показва добро намерение

към човек, който взел е решение

да е с нея до сетния час.

За какво я упреквах тогаз?

Знам, че днес тя ми зло не желае,

4090 но душата ми още ридае.

Тя с широко сърце обещава,

но за раните лек ми не дава.

Само вричане тук не помага.

Тя на толкоз беди ме подлага,

4095 че спасителен изход не знам.

Как ми пречат сега Страх и Срам,

и Опасност, и Ревност. Как трови

Зъл Език с клеветите си нови

толкоз хора и с долни брътвежи

4100 ги оплита във своите мрежи.

Те в затвор Добър Прием държат —

натам моите мисли летят.

Ако аз го не видя, тогава

много малко живот ми остава.

4105 Добър Прием е още в тъмница.

А онази противна старица

го държи под надзор, без да мигне,

и не дава той поглед да вдигне

към друг някой. Навярно от днес

4110 ще съм все тъй окаян, злочест.

        Бог Амур — нека всеки го слави! —

на мен четири дара остави.

Но безпомощен аз съм все пак,

че не е с мене Помисъл Благ.

4115 Блага Дума, и нея я няма.

И от Поглед Мил нужда голяма

аз изпитвам. Кълна се, ей Богу,

че ценя тези дарове много,

но с какво ме това утешава,

4120 щом Добър Прием още остава

във затвора, и то без вина,

и го чака смърт? Тази злина

би и мене до гибел довела.

Само личност наистина смела

4125 ще излезе от страшната крепост.

Би било непростима нелепост,

ако той се на мене надява.

Колко глупав излязох тогава

с бог Амур! Съжалявам и днес,

4130 че оказах му толкова чест.

За това е Безделна виновна.

Тя ме тласна към крачка съдбовна,

затова я тъй силно презирам.

Нищо хубаво аз не намирам

4135 в туй, че тя хвана вяра на мен.

Щом човек е от лудост пленен,

не му вярвай, нахокай го даже,

лудостта си преди да покаже.

И аз луд бях, не бях разсъдлив

4140 и не можех да бъда щастлив.

Благосклонно Безделна прие ме,

но защо ли тя толкова време

отдели ми, та аз оттогава

все скърбя. Да, Разумност бе права.

4145 Безразсъден наистина бях,

не послушах я аз и не спрях

да обичам. И тя с пълно право

ме осъди, нахока ме здраво

за туй, дето си бях наумил.

4150 А сега съм измъчен, унил…

Да избия ли всичко това

аз, горкият, от мойта глава

и да стана предател презрян?

Да не съм от Зъл Дух обладан,

4155 та против бог Амур да отида!

Добър Прием с това ще обидя.

Как така него аз ще намразя

и обета си как ще погазя?

Зарад мен в крепостта той е днес

4160 и там страда самотен, злочест.

Той показа учтивост, която

тук е нещо съвсем непознато:

разреши ми да ида напред

и оттатък трънливия плет

4165 да целуна любимия цвят.

Към Амур не изпитвам аз яд,

няма мойта уста без причина

ни Надежда сега да проклина,

ни Безделна. Наистина грях

4170 сторил бих да се вайкам от тях —

добри бяха те с мене тогава.

Какво друго сега ми остава,

освен дните си тук да оплаквам

и с надежда все пак да очаквам,

4175 че Амур някой ден ще се трогне

и че някак на мен ще помогне,

за да имам душевен покой.

Та нали вече каза ми той:

„Щом при мене да служиш приемаш,

4180 знай, че ранг най-висок ще заемаш,

ако имаш достойно държане.

Но това скоро няма да стане!“

Като чух тия думи, разбрах,

че от него обичан аз бях.

4185 Да му служа оставаше само.

Тъй единствено аз милостта му

бих могъл да спечеля, защото

инак сам щях да тегля теглото.

Амур няма вина. До ден-днешен

4190 никой бог не е считан за грешен.

Вина в себе си всъщност намирам,

но, уви, и сега не разбирам

в какво точно се тя заключава.

Нека става каквото ще става,

4195 нека бъде Амур както иска,

нека той ме предпази от риска

или нека ме мене остави

да умра. Няма що да се прави.

Срещу него не бих се аз борил,

4200 пък и кой вместо мен би го сторил?

Щом Амур, който тъй ме терзае,

се смили и все пак пожелае

да ме води по пътя щастлив,

аз ще бъда съвсем търпелив.

4205 Нека той да реши докъде

ще ме бъдният път отведе.

Трудно бих се оправил аз сам.

Какво с мене ще стане, не знам,

но преди този свят да оставя,

4210 ще го моля дано не забравя

Добър Прием — той просто неволно

умъртвил би сърцето ми болно.

Амур, чуй ти сега моя глас,

уморен и безсилен съм аз.

4215 Моят край не е много далече,

дойде време за изповед вече.

Туй сърце е за мен състояние,

с него правя аз днес завещание

на Добър Прием. Виждаш сега,

4220 че лишен съм от други блага.

        И дордето се вайках и креех

под теглото, в което живеех,

и не знаех кой Божи човек

ще ми каже за болките лек,

4225 аз видях, че към мене вървеше

предобрата Разумност. Беше

мойте жалби горчиви дочула

и бе слязла от своята кула.

„Друже мой — заговори ме тя, —

4230 теб не те ли гнети любовта,

не усещаш ли вече досада?

Ти по нейна причина пострада.

Днес не би ли могъл да решиш

по друг някакъв път да вървиш?

4235 Аз те питам добре ли познаваш

господаря, комуто отдаваш

свойте сили. Той плаща ти с гнет.

Денят, в който му даде обет,

бе за теб ден нещастен, позорен.

4240 Луд ли бе, та му стана покорен.

Без да знаеш, ти много избърза

и с Амур се тъй силно обвърза.

Ако бе го отрано познал,

сам не би станал негов васал.

4245 И да беше му станал слуга,

ти не би изтърпял досега,

от такава чест би се отказал

и не би пак в капана му влязъл.

Да не мислиш, че днес го познаваш?“

4250 „Да, госпожо!“ — „Ти мен заблуждаваш!“

„Съвсем не! Той ми каза веднъж:

«Ще си ти най-щастливият мъж,

ако станеш мой верен васал.»“

„Друго нещо не си ли узнал?“

4255 „Не! Той каза ми свойте закони

и се скри, сякаш вихър го гони.

Аз останах объркан, смутен…“

„Зле познаваш го ти според мен.

Чуй добре какъв точно е този,

4260 който с толкова злост те тормози,

че видът ти събужда в мен жал.

Друг несретник не би издържал

под такъв непосилен товар.

Щом над тебе стои господар,

4265 опознай го и в този зандан

не ще бъдеш ти дълго държан.“

„Ех, госпожо — отвърнах тогаз, —

аз съм вече под негова власт

и сърцето ми силно желае

4270 още много за него да знае.“

„Щом сърцето ти тегли натам,

ще ти кажа каквото аз знам

за това, що остава незримо

и което не е обяснимо.

4275 Щом го сам опознаеш прекрасно,

ще ти стане наистина ясно

и което не се опознава,

и което не се научава.

И човекът, отдал си сърцето,

4280 ще проникне в туй нещо, което

като болка до гроб ще го стяга,

ако той не реши да избяга.

Според мен ще е в твой интерес

да развържа аз възела днес

4285 и за странното чувство тогава

ще добиеш най-вярна представа.

        Любовта е мир, пълен с ненавист,

с дружелюбен стремеж и със завист,

срам е тя, но те прави достоен,

4290 тя е страх, в който ти си спокоен,

безизходна и сляпа надежда,

разум, който до лудост довежда,

тя е лудост, ала далновидна,

за удавника — пристан привидна,

4295 скръб е тя, но ти радва сърцето,

тя Харибда^[1] е там, сред морето,

под примамлива външност стаена,

тя е слабост, със здраве споена,

тя е здраве, но в болки се мята,

4300 глад е тя при трапеза богата,

задоволство, подклаждащо жажда,

жад, която пиянство поражда,

тя е ситост, но вечно гладува,

тя е радост, която тъгува,

4305 веселба, от която се страда,

сладко зло и горчива наслада,

нежен дъх, ала той задушава,

грях, за който се лесно прощава,

прошка, водеща често до грях,

4310 тя е мъка и радостен смях,

безсърдечност, от милост дошла,

тя игра е, но без правила,

тя е сила съвсем уязвима,

немощ, имаща мощ несравнима

4315 покоряваща тук всичко живо,

постоянство, ала колебливо,

лудост мъдра и мъдрост в полуда,

затвор, в който не срещаш принуда,

успех, който привидно е лесен,

4320 смях, със сълзи горчиви примесен,

изнурителна, тежка отмора,

ад, приятен за грешните хора,

рай, изпълнен със мъки и смут,

пролет, носеща зимния студ,

4325 молец, който плата не подбира

и прояжда каквото намира.

Човек може по род да е знатен,

да е дързък или деликатен,

да е мъдър, безстрашен, кален

4330 или с други достойнства дарен —

Любовта е над всичко. Светът

все така си върви в този път.

Господ всички въвежда в заблуда —

освен тези, които почуда

4335 предизвикват със скверност и грях.

Затуй Гений^[2] отлъчи ги тях.

И вредят на самата Природа,

и омразни са те на народа.

Но кой днеска за редно ще сметне

4340 всички тъй да обичат, че сетне

да са клети, нещастни, болнави?

Любовта им на луди ги прави.

Ако иска да бъде спасен

от любовни тегла, според мен

4345 най-добре е да бяга човек

от това няма по-добър лек.

Ако ти не възпреш Любовта,

ще ти мъти безспир мисълта:

щом я търсиш, тя идва веднага,

4350 ако бягаш, сама от теб бяга.“

        Безполезен урок — за това

похаби тя не малко слова.

„Днес, госпожо — й рекох припряно,

зная колкото знаех по-рано.

4355 От Любов аз не ще се спася.

Но дордето ви слушах гласа,

чух неясни слова, а от тях

почти нищичко и не разбрах.

Да, запомних добре всяко слово,

4360 всичко бих преповторил отново,

уверявам ви даже, че знам

и на друг да го точно предам,

но на мене това не помага.

Любовта според вас предполага

4365 както упреци, тъй и похвали,

но за нея до днеска едва ли

дефиниция някой е дал.

А туй именно аз бих желал.“

„Чуй тогава — отвърна ми тя —

4370 точно как виждам аз Любовта.

Мисълта тя на мъки подлага

и мъжа, и жената засяга,

щом са те от копнеж обладани.

Те си чувстват сърцата огряни

4375 от любовния пламък в очите,

който страстно подтиква душите

към целувки и плътска наслада.

Знай, че никаква друга отрада

един влюбен не чака — освен

4380 на любовния блян да е в плен.

И не се грижи той поначало

какъв «плод» това чувство би дало.

Търси той удоволствие скрито

в любовта. Има хора, които

4385 ненавиждат подобна любов.

Уж ги мами сърдечният зов,

а с жените се те подиграват

и какво ли не им обещават;

ала всъщност със думи лъжливи

4390 съблазняват жени доверчиви —

с тях си те утоляват страстта

и така си постигат целта.

Друг морал за тях днеска важи —

вместо лъган да бъдеш, лъжи

4345 и добре запомни, че в борбата

няма как да стоиш по средата.

Ще добавя, от друга страна,

че щом някой мъж спи със жена,

нека търси той случай удобен,

4410 за да може във своя подобен

да се сам прероди. В този път

открай време вървял е светът.

Щом родителят вече старее,

за да може родът да живее,

4405 по природен закон синовете

подновяват и те родовете.

И на тях не им никак дотяга

това дело. Природа тук влага

и ищах, и примамлива сласт.

4410 Затова то се върши със страст.

Ако няма наслада, едва ли

всички биха играта играли.

Тук е вложено много умение

от Природа — с добро намерение

4415 тя ни тласка към свойта цел близка.

Всеки днес удоволствие иска.

Който търси наслади, забава,

той безумно на тях се отдава

и приема за свой господар

4420 един лош и безпринципен цар —

тъкмо тук злото почва намира.

Цицерон на въпроса се спира

във един трактат^[3] доста известен.

Той вини с тон напълно уместен

4425 Младост — тя днес подлага душата

и плътта на мъжа и жената

на безбройни жестоки тегла.

По-добро тя не би и могла

да направи: човек си строшава

4430 някой крайник и хром си остава

или пък безчести своя род.

Ще живееш разгулен живот,

ще попаднеш във лоша среда,

ще вървиш по опасна следа,

4435 щом и в теб луда младост напира.

А човек и друг изход намира:

свободата си щом не цени,

между четири голи стени

в манастира затваря се той

4440 и си мисли, че става герой,

щом пред Бога обети поеме.

Ала смазан под тежкото бреме,

натъжен, че е станал монах,

той си тръгва… А друг пък от страх

1445 и от срам в манастира остава —

той живота си там изживява

и в несрета смъртта си дочаква.

Ще го чуеш как често оплаква

свободата си свидна… Или,

4450 ако Бог се над него смили,

той забравя съвсем за бедите

и в покорство минават му дните.

Младост все към безумство те кара,

тя излага човек на поквара

4455 и подмамван от пъклена сласт,

като губи над себе си власт,

на кавгите поддава се той

и не вижда по цял ден покой.

На каква орисия нелека

4460 Младост днес е обрекла човека,

който търси насладите само!

Те обсебвал ума и плътта му.

Младост тук много сили полага

и на всички пороци помага,

4465 сякаш само едно й се нрави —

все злини на човека да прави.

Само Старост държи се добре.

Нека всеки това разбере,

пък и старите хора да пита,

4470 че и те в младостта си насита

не са имали… Колко беди

са ги дебнели тях по-преди!

Колко лудости те са сторили,

та на стари години без сили

4475 са останали! Колко нерадост

след една невъздържана младост!

Старост по-добър край им вещае —

най-добрата им спътница тя е

и те с нея по правия път

4480 до самата си смърт ще вървят.

Ала кой ли с добро й отвръща?

Кой я с грижи и обич обгръща?

Кой би сметнал, че вече е време

Старост в своя дом да приеме?

4485 Не желае човек да старее,

дълго иска той млад да живее…

Някой път, щом не спи през нощта,

той си спомня безбройни неща

от живота… Тогава самият

4490 вижда как не една лудория

е направил и става му чудно,

че не му е било никак трудно

да го стори без срам и без страх.

И дори ако той е бил плах,

4495 е успявал в младежките дни

да избяга от много злини,

да се пази от удари груби,

пък и своя имот да не губи.

Всеки Младост сега възхвалява,

4500 по къде точно тя обитава?

Тя е днес на Наслада придворна

и е в нейната свита покорна.

И макар че е в своя разцвет,

тя не може от тежкия гнет

4505 да избяга и винаги ходи

там, където Наслада я води.

На насладите Младост всецяло

се отдава — и с дух, и със тяло.

А сега ще научиш къде е

4510 това място, където живее

Старост. Там ще трябва веднага

да отидеш. Недей го отлага,

да не би, докато си тъй млад,

в свойта изба сред мрак и сред хлад

4515 Смърт да хвърли и теб като в пъкъл.

Под надзора на Болка и Мъка

Старост там е държана най-строго.

Тя е страдала толкова много,

че накрая желае самата

4520 да си каже открито вината.

Но е късно… С коса посребряла,

тя се чувства отслабнала, вяла,

убеждава се все по-дълбоко,

че е лъгана твърде жестоко

4525 в младостта си и времето златно,

пък и своя живот безвъзвратно

и безцелно е тъй похабила.

Все така тя ще бъде унила,

ако в дните на болка най-тежка

4530 не намери подкрепа човешка

или прошка за прежния грях.

Мъки, болки! Ще трябва през тях,

с добро — давайки мило за драго —

да достигне до висшето благо,

4535 от което по цели години

Младост все настрани нас държи ни.

Така бързо денят й залязва,

че тя даже не го забелязва.

Но каквото в живота да става,

4540 любовта само щастие дава.

Ще е нужно жената, мъжът,

като знаят какъв е плодът,

да го търсят. И тъкмо тогава

и върховна наслада, и слава

4545 всеки може да има. Аз зная

жени, дето съвсем не желаят

да са бременни. Щом пък заченат,

не се сърдят, не плачат, не стенат.

И макар да е тежко туй бреме,

4550 чуваш само от време на време

как избухват в несдържан, луд смях,

но от Срам не изпитват те страх.

Щом и тебе плени любовта,

ти не ще устоиш на страстта.

4555 Изключение правят жените,

над които власт имат парите.

За пари само те се отдават

и за срам тъй пред хората стават.

Кой ли мъж би се влюбил тогава

4560 в жена, щом като тя се продава?

Щом си тялото живо одира,

какво хубаво в него намира?

Който вярва в жената, когато

уж с целувки и ласки богато

4565 го дарява и уж му се врича,

че единствено него обича,

според мене той лъже се сам

и пред другите става за срам.

Нима може в такова създание

4570 да намери мъжът упование?

И нима обич тя заслужава?

Пък и как ще я той уважава,

щом тя гледа какво да заграби?

Аз не казвам, че всяка жена би

4575 тъй постъпила. Не че не бива

да си сложи тя брошка красива

или накит изящен, дарен

от любимия мъж. Според мен,

ако тя ги сама пожелае,

4580 на безчестие признак това е.

На свой ред и жената дори

би могла мъжа с дар да дари —

тъй по-здраво ще свърже сърцата

и в едно ще ги тя запечата.

4585 Но не смятай, че аз бих желала

между тях да настъпи раздяла.

Нека заедно все да вървят

със достойнство по общия път!

Нека нивга сърдечния зов

4590 не превръщат в лудешка любов!

Нека те заглушат алчността,

дето трови безспир любовта

обич в чисти сърца се заражда.

Нито с дар, нито с чувствена жажда

4595 ти не можеш да властвуваш там.

Но щом лумне любовният плам,

той подбужда душата за ласка

и към плътска наслада те тласка.

Ти за своята роза копнееш

4600 и днес други мечти не лелееш.

По от теб тя е още далече

и това те измъчва, човече.

Ти прие бог Амур, но нали

той донесе ти само беди!

4605 Как държиш такъв гост в своя дом?

Изгони го завинаги, щом

като пречи напред да вървиш!

Защо все още ти го търпиш?

Който чак до забрава обича,

4610 на горчиви тегла се обрича.

Може би ще го сам проумееш

едва след като ти пропилееш

младостта си и грохнеш от скръб,

със превит от неволите гръб.

4615 Ако ти от Амур се спасиш,

ще се случва все пак да скърбиш,

че не си по-свободно живял,

че си толкова дни пропилял.

Но дали, от любов обладан,

4620 ще излезеш от този капан,

в който сам се погубваш изцяло —

губиш време, имот, дух и тяло?“

        Много труд всъщност тя изхаби.

По Амур бе нащрек да не би

4625 с нещо тя любовта да възпре.

Аз самият разбирах добре

какво иска Разумност сега,

ала бях на Амур под властта —

мойта мисъл той будна държеше,

4630 непреклонен владетел там беше,

бе ми взел под закрила сърцето

и бдеше над него. Туй, което

бе изрекла Разумност дотука

като умна и строга поука,

4635 през едното ухо във главата

ми бе влязло, но сякаш с лопата

той през другото всичко изкара.

Тя, наместо с надежда и вяра,

ми изпълни душата със злоба.

4640 „Вие явно сте странна особа

й отвърнах съвсем раздразнен. —

Какво искате точно от мен?

От любов ли сега да се пазя

и далечни и ближни да мразя?

4645 Докато съм на белия свят,

как да гледам на хората с яд?

Та това би било смъртен грях.

По-добре аз мошеник да бях!

Да обичам или да презирам

4650 между двете ли все да избирам?

Ако хората мразя, тогаз

само загуба имал бих аз.

Обеднява човек от враждите.

Вие мъдри съвети редите,

4655 а защо според вас трябва вече

да стоя от Амур надалече?

Аз не съм нито луд, нито глух.

Но освен туй, доколкото чух,

и за друга любов дума стана —

4660 тя не беше от вас порицана.

За каква любов тук се касае?

Този, който не ще и да знае

с колко вида любов е дарил

Бог човека, той глупав би бил.

4665 А аз искам да зная все пак.“

„Друже — рече тя, — ти си глупак,

щом не вслуша се в мене до днес.

Аз съветвах те в твой интерес

и пак искам това да повторя.

4670 Чуй добре как ще ти отговоря

на въпроса. Доколкото знам,

освен оня мъчителен плам,

който твоя разсъдък помъти

и направи печален деня ти,

4675 по света любовта е позната

в много други прояви. Едната

е Приятелство. Щом като двама,

обладани от щедрост голяма,

се сближат и счетат, че е нужно

4680 да живеят един с друг задружно,

общи стават тогава благата.

Те избягват раздора, кавгата,

не се водят от сметки дребнави

и не стигат до долни разправи.

4685 Те един за друг грижи полагат,

един другиму те си помагат

всеотдайно… Не струва умът,

щом те води по пагубен път.

Няма никога спор между тях,

4690 те споделят си всичко без страх,

че била би възможна измяна.

Тайна те не държат премълчана.

За такава любов е достоен

само който е твърд и спокоен

4695 и не е на съдбата васал.

Щом с такъв човек ти си се сбрал,

и бедняк да е той, и богат,

ще го считаш за истински брат.

А когато го зло сполети,

4700 помогни му, недей чака ти

за подкрепа смирено да моли.

Ако дар ще даряваш, защо ли

да те молят? Тогаз за какво си,

щом приятеля караш да проси?

4705 Всеки честен човек се потиска,

ако някому помощ ще иска.

Той изглежда угрижен и плах,

сякаш сторил е някакъв грях.

От съмнение той обладан е

4710 да не би неразбран да остане.

Който дълго с другар е живял,

както радост, така и печал

изповядва пред него тогава

и дори не се никак стеснява

4715 да признае какво го терзае.

Както казах ти вече, другар е

този, от когото можеш без свян

да получиш подарък желан.

Ако твоята тайна научи,

4720 той, каквото и ще да се случи,

ще я пази. Той знае дали

да си сдържа езика, или

за другаря си реч да отвори.

А глупакът все нещо говори…

4725 Знай, че ближният, без да отлага,

прави всичко със цел да помага

и дори по-доволен остава,

сравнен с този, комуто дарява.

Щом не стори добро някой ден,

4730 ще се чувства той по-притеснен

от човека, търпящ нищета —

така силна е тук любовта.

От приятеля чакай поддръжка —

щом тъжиш ти, и той с тебе пъшка,

4735 щом ликуваш, и той засиява,

ако обич сърната сближава.

Цицерон твърди в своя трактат^[4],

че по стар обичай всепризнат

от приятел да искаш с лесно,

4740 помежду ви щом всичко е честно.

А и ти трябва, щом се налага,

да помогнеш на него веднага,

щом отправя молба приемлива.

Отстъпление тука не бива

4745 да се прави, освен щом смъртта

го заплашва или щом честта

му погазват. На всеки човек

ще се търси за болката лек,

без да гледаме ред и закон

4750 както писал е сам Цицерон.

Дар щом идва от дружеска длан,

той не бива да бъде презрян.

Любовта, за която говоря,

е добра и аз мога да сторя

4755 тъй, че ти да й бъдеш подвластен.

А към другата пък безучастен

се показвай, пази се, че тя

тласка всеки човек към смъртта.

        И за трета любов подобава

4760 да говоря, но тя заслужава

спорел, мене съд строг и суров

И тя също се казва любов,

ала властвува само в сърцата,

дето търсят за всичко отплата.

4765 Тази обич тъй слаба изглежда,

че човекът изгубва надежда,

ако няма от нея изгоди.

До добро лази обич не води.

Как в любов ще се искрено вричаш,

4770 ако хората ти не обичаш,

ако само облаги желаеш

и коварно човека ласкаеш?

С тази обич Съдба ни дарява.

Неминуемо тя избледнява,

4775 така както помръква Луната,

ако сянка й хвърли Земята.

Щом излезе от гъстия мрак

и застане пред Слънцето пак,

ще я видим, че просто за мис

4780 тя възвръща си светлия лик.

Но с такава любов да живееш

ще рече на луна да се грееш.

А щом в дни на живот без утеха

Бедност сложи си вехтата дреха

4785 и богатството спре да блести,

умърлушена виждаш я ти.

Ако лъсне богатството пак,

тя ще грейне подобно варак.

Тази обич в разкош разцъфтява,

4790 а пък в бедност съвсем излинява.

        Любовта, за която говоря,

радва само заможните хора,

дето вечно за чуждо ламтят

и за нищо не ще се простят

4795 с тези свои пороци и нрави,

със които и Алчност се слави.

Богаташ, който искрено смята,

че към него с любов във сърцата

се отнасят, е кръгъл глупак.

4800 И аз питам се все още как

тази истина той не прозира

и дали вече сам не разбира,

че от пуяк по-глупав изглежда,

като храни подобна надежда.

4805 Ако имаш приятели, знай,

че дължиш им ти обич без край.

А богатият как да обича!

На богатството той се обрича

и го пази със стръв от очите

4810 на най-близките хора, дори те

да живеят без дом, в нищета.

И така… чак дордето смъртта

с шепа пръст му запълни устата.

Той не би си пожалил главата

4815 за богатство. Не питай дали

с други хора имот той дели!

Цял живот егоист си остава.

Как в сърцето му може тогава

всеотдайна любов да вирее,

4820 щом за ближен човек не милее.

А той знае що върши и вярва,

че нормално си дните прекарва.

Който никому обич не дава,

порицание той заслужава.

4825         Ти не знаеш, тъй както изглежда,

каква обич Съдба ни отрежда.

Затова чуй от мен нещо чудно!

Може би възприел би го трудно,

ала истина в него се крие.

4830 И от книгите знаем го ние^[5].

Не един човек вече разбира,

че е злата Съдба по-добра

от онази, която уж вяра

вдъхва в нас. В тази истина стара

4835 щом не вярваш, със факти тогава

ще докажа доколко съм права.

Най-напред запомни мисълта ми,

че добрата Съдба все ви мами.

Всички кърми ви тя като майка,

4840 но за кой ли се грижи и вайка?

Справедлива се пише, когато

ви дарява с имот и със злато,

и със титли, и с почести разни,

и с безброй още други съблазни.

4845 Уж увереност тя обещава,

а човек все тъй слаб си остава.

Всъщност тя с празна слава го храни

и наред с други хора избрани

с колелото си тя го въздига.

4850 А това според него му стига

за голям господин да се смята

и да мисли, че тя на земята

вече нивга не ще го свали.

Той се вижда щастлив: та нали,

4855 ограден от другари безброй,

все по-сигурно чувства се той,

като гледа как те се въртят

покрай него и как се тълпят

да възнасят достойнствата лични,

4860 да предлагат услуги различни,

как те всички за него милеят

и кръвта си дори ще пролеят,

за да бъде от зло защитен.

Всеки тук би му бил подчинен,

4865 би вървял цял живот подир него,

дето земният път отведе го.

И замаян от всичко това,

слуша той раболепни слова,

вярва в празни ласкателства, в глуми,

4870 сякаш туй са евангелски думи.

Щом се случи богатството свое

да загубиш, ще видиш какво е

ранга твой, а не теб да ценят.

Всички почват от теб да странят —

4875 от стотина приятелства стари

на роднини и близки другари

да останеш с едно, пак бъди

благодарен на Бога. Съди

сам доколко Съдба е лукава —

4880 тя духа и ума завладява,

тя човека държи в нищета

и му мъти безспир мисълта.

Тя е много превратна, защото

завърти ли с ръка колелото,

4885 тези, що са били на върха,

се търкулват в калта и праха.

Грижи мащенски тя ще положи

и болезнен компрес ще им сложи

от мизерия, бедност и глад.

4890 Тази, дето пред целия свят

вечно все за добра се изкарва,

в нея никой не иска да вярва:

уж била с благосклонност пропита,

а на нея не можеш разчита.

4895 Щом изгубиш парите, имота,

сметка даваш си ти с неохота,

че и който в другарство се врича,

от сърце и душа не обича.

Тези, дето почитат разкоша,

4900 като знаят съдбата ти лоша,

във неволя теб сам ще оставят

и ще гледат и зло да ти правят.

Ти стоиш обеднял в своя дом,

а те само злословят и щом

4905 тръгнат вред по широкия свят,

все за тебе със злоба и яд

те говорят безспир и дори

безогледно те всеки кори.

Даже този, с когото си бил

4910 доста щедър, не би се свенил

да твърди, че за него все пак

си оставаш ти кръгъл глупак.

Кой ли днес с добродетелен жест

те зачита, щом ти си злочест?

4915 С благородство приятелят само

ще остане до твоето рамо —

не от порив към ранг и богатство,

а от искрено, истинско братство.

За теб той е опора голяма

4920 и Съдба в любовта му пръст няма.

Неизменно той теб ще обича.

Човек дружбата с меч не съсича…

Защо меч срещу нея да вдига,

като знае, че нему му стига

4925 с горделивост и долна измяна,

с гневен укор и злост невидяна,

с ругатни и нападки глупешки

да отвори в теб рани най-тежки.

Те нанасят такава вреда,

4930 че от дружбата даже следа

не остава. Не знам по-скъп дар

от добрия и предан другар.

И за всеки ще бъде отрада,

ако срещне един на хиляда.

4935 За такова другарство в живота

човек би си пожертвал имота.

И макар че с имот се добрува,

той пред дружбата нищо не струва.

Щом с приятел живееш задружно,

4940 друго благо не ще ти е нужно.

        Ако злата Съдба налети

върху тебе, ще видиш как ти

чрез бедите, които ти носи,

изяснил би си много въпроси.

4945 Тя с приятели нови те среща

и в другарството всеки усеща,

че в живота му то ще остане

най-доброто, най-свидно имане.

Знай, неволята носи утеха

1950 по-голяма дори от успеха!

От доволство човек оглупява,

а чрез труд се на ум научава.

Ако някой нещастник успее

между хората сам да отсее

4955 кой добър и кой лош е, едва ли

толкоз грижи му биха създали.

Ако можел е той да познава

кой какъв е в живота, тогава

всичко жертвал би сам в този свят,

4960 докато с бил още богат,

докато е бил щедро даряван

и високо по ранг оценяван.

Ако той е това проумял,

не би стигнал до този си хал.

4965 От Съдба, макар тя да ни бие,

научаваме повече ние.

А богатството носи заблуди

и нормалните прави на луди.

Няма то по-заможен да стори

4970 онзи, който в сандък го затвори.

Ако малко имане ти стига,

до богатия то те въздига.

Който има една крина мливо,

той живее дори по-щастливо

4975 от тоз, който го кара с коли.

Ще ти кажа защо: та нали

богаташът търговец е също

и на него е много присъщо

да е жертва на пагубна страст —

4980 тя гризе го тъй час подир час,

за да трупа пари на грамада.

И той нивга не спира да страда —

иска все да прибавя към купа,

ала колкото и да натрупа,

4985 все е с поглед към чуждото впит.

А човек би могъл да е сит,

щом си има храна на софрата

и се радва на своята плата

и на хляба, спечелен със пот.

4990 Ако той не ламти за имот,

и да няма излишен петак,

си остава доволен все пак,

че се храни с каквото обича

и се с дрехи прилични облича.

4995 Ако болест свали го в кревата

и безвкусна му стане храната,

съвсем трезво си казва, без горест,

че и без да е сит, тази болест

ще отмине, че нищо опасно

5000 в това няма. За всеки е ясно,

че коричка хляб може да стигне

от постелята болен да вдигне.

Ако пък болестта му наложи

да се грижат за него, той може

5005 да отиде и в болница даже —

помощ там да му някой окаже.

Но от страх да не би от теглото

повален да се види в леглото,

той скатава ей тъй настрани

5010 пари бели за черните дни.

Ако той не е нищо спестил,

преди още студът да е свил,

преди още от глад да умре,

ще счете, че е май по-добре,

5015 ако по-рано дойде му края,

та по-рано да иде във рая.

Щом настъпи фаталният ден,

там ще има той кът отреден.

В «Златни стихове» сам Питагор^[6]

5020 дава много достоен отпор

на безверните. Тази му книга

до завиден престиж го издига.

«Щом духът на възбог полети,

от плътта отделен, тогаз ти,

5025 изоставил човешкия род,

ще живееш божествен живот.»

Според мен човек глупав е, щом

вижда тук, на земята, свой дом.

Не, земята не ни е домът!

5030 И това го отците четат

на Боеций в трактата прочут

«За утехата»^[7]. С повечко труд

то могло би да бъде известно

и на други. Затуй е уместно

5035 в наш превод да бъде видяно,

за да стане от всички разбрано.

Този, който добре преживява

с това, дето му рентата дава,

и към чуждото няма ищах,

5040 той не се чувства клет сиромах.

Както с право твърдят мъдреците,

и в бедняшкия дом, и в дворците

не е никой злочест на земята,

ако сам за такъв не се смята.

5045 На площад «Грев»^[8] се срещат носачи

на чували. Туй още не значи,

че товарът в душата тежи.

Виж, че никой от тях не тъжи:

едни скачат, а други танцуват

5050 и от «Сен Марсел»^[9] дроб си купуват.

За богатства съвсем не ламтят,

а пък в кръчмата щом се вестят,

всеки спастрен петак се пропива.

И отново гърбът се превива

5055 под чували, от прах потъмнели —

с честен труд тъй се хлябът печели.

Те се радват, че без да крадат,

на софрата с наслада ядат,

и във кръчмата после се връщат

5060 пълни чаши с вино да обръщат.

Който бъде от малко доволен,

ще живее живот най-охолен.

От имотен лихвар по-честит

е човекът, когато е сит.

5065 Нима може лихварят в тоз свят

да се чувства доволен, богат?

Той е беден и алчен, той страда,

че не всичко на него се пада.

Аз не знам кой е прав, кой е крив,

5070 но не срещнах търговец щастлив.

Той е пленник на пагубна страст,

той гори за имот и за власт,

все не стига му туй, дето има,

много често луд страх го обзима

5075 да не би своя пай да затрие.

Пък и трудно могъл би да скрие

своя толкова силен стремеж

да е негова чуждата вещ.

Във главата си сам е втълпил,

5080 че би цялата Сена изпил,

и изобщо си няма представа,

че все толкоз вода ще остава:

по е жаден, щом повече пие.

Докато да се с нещо сдобие,

5085 той от пъклена страст е обзет,

а пък тя е мъчение, гнет,

тя е зло, от което примира,

тя е битка, която раздира.

Адвокати и лекари също

5090 са обзети от чувство могъщо —

чрез наука богатство накуп

да натрупат. На същия клуп

те увисват. Монетата златна

е за всички тях доста приятна.

5095 Един доктор при преглед на болен,

щом получи стотак, е доволен.

Адвокатът пък иска хиляда,

че дори и по-крупна награда.

Всички в страст за печалба горят.

5100 Теолозите вредом сноват

и умереност уж проповядват,

а на чест и богатство се радват.

Знай, измамникът мами се сам.

Проповедникът става за срам,

5105 щом за други уж грижи полага,

а пък всъщност се само излага.

Една проповед нищо не струва,

щом чрез нея човек се преструва,

че цели доброта да събуди,

5110 а пък има нечисти подбуди.

Проповедникът тъй поучава,

че сам той да се радва на слава.

        Идва ред да разкажа сега

за онези, които с блага

5115 се затрупват и никой от тях

не изпитва ни обич, ни страх

спрямо Бога. Те често заграбват

дори вещи, които не трябват,

а бездомните в същия град

5120 от студ мръзнат и гинат от глад.

Господ Бог, Който всичко следи,

отредил е три страшни беди

за човека, ламтящ цял живот

да натрупва пари и имот:

5125 той със мъка и пот ги събира;

той дори нито миг няма мира

да ги пази; той страда, защото

ги изгубва подир опелото.

А за жалост тъй винаги става.

5130 Този факт според мен потвърждава,

че не стига любов на земята.

Ако вред любовта бе позната,

ако всеки е обич видял,

кой ли би се на злото поддал.

5135 Ако някой, без много да чака,

милостиня даде на бедняка,

ако заем без лихва той може

на един сиромах да предложи,

ако бедният сам превъзмогне

5140 леността си и сам си помогне,

не ще бъде човек в този свят

ни нуждаещ се, ни свръхбогат.

Но за хората май не е важна

любовта — тя е вече продажна,

5145 тя човека настойчиво учи

как облага и дар да получи.

Колко жалко, че днес за пари

се продават жените дори!

От Измама и злото дошло е.

5150 Туй, което всеобщо било е,

тя направи го частно да стане,

алчност всеки човек да обхване,

да смени той съвсем доброволно

свободата за робство най-долно

5155 и да стане слуга на парите,

що държи тайно някъде скрити.

Не той тях, а те него държат,

щом върви по такъв жалък път.

Той е низка, окаяна твар,

5160 щом парите си свой господар

е направил и щом не разбира,

че не трябва накуп да ги сбира,

да ги крие по разните дупки,

вместо с тях да се правят покупки.

5165 С настървение той ги спестява,

не ги харчи, на друг ги не дава

и забравя, че те ще изчезнат

като в тъмна, неведома бездна,

щом смъртта ненадейно го свари.

5170 А след този миг, който превари,

ще ги харчи без сметка докрай,

без да каже на някой «сполай!».

Пък и всеки богат се съмнява

ще успее ли чак дотогава

5175 да ги има. Трепери той в страх

да не би да остане без тях.

За богатство които ламтят,

на самото богатство вредят:

та то трябва да върши услуга,

5180 от едната кесия във друга

да минава без лихвен облог.

За добро нали дал го е Бог —

да се ползва от всички, които

имат нужда, а не да е скрито.

5185 На богатството най подобава

от ръка във ръка да минава.

И понеже му пречат, то често

с мъст отвръща и прави злочесто

господарското алчно сърце —

5190 ще речеш, че души го с ръце,

че три меча във него забива:

то със мъка и труд се добива

в това виждам аз първия меч;

и за втория тук стана реч —

5195 той е страх, той душите сковава

и ни никога мира не дава

да не би да ни някой ограби,

той ни прави и жалки, и слаби;

а пък третият меч е тъгата,

5200 че смъртта ни разделя с благата.

Както казах, аз вярвам дълбоко,

че тук всички се лъжат жестоко.

А Богатство, надменно и властно,

като строг самодържец, пристрастно

5205 отмъщава им с твърда ръка.

То ги гледа спокойно сега

и ги кара да страдат безспир,

без да знаят душите им мир.

То в покорство ги всички държи

5210 и товарът му тъй им тежи,

че те пъшкат под най-тежък гнет

и понасят неволи безчет.

Та каква ли печалба извличат,

на богатството щом се обричат

5215 те изцяло. Когато умре

този, който не знае добре

да си служи със него, тогава

то във други ръце преминава.

Никой умен човек тъй не страда.

5220 Той богатството свое възсяда,

хваща здраво юздите с ръце

и се впуска с открито сърце,

както древният майстор Дедал

със сина си Икар полетял

5225 на крилата, които той сам

бил направил, доколкото знам.

Така умният с мъдри дела

от парите си прави крила

и лети — роб на тях той не става,

5230 а печели и почит, и слава.

Той не иска да бъде винен,

че от алчност изпаднал е в плен

на пороци и пагубни нрави.

Той използва парите да прави

5235 добрини и постъпва така, че

да е вредом и винаги тачен.

Той на Господа става угоден,

щом живее живот благороден,

щом на другите нещо е дал.

5240 Както Бог алчността е презрял

още щом е света сътворил

и човека с блага е дарил

(знаеш вече за тези неща),

така той днес цени щедростта.

5245 А скъперникът, този слуга,

раболепно огънал снага

пред един вездесъщ интерес,

е на гибелен страх жертва днес.

При това той си служи с лъжи,

5250 като казва, че много държи

на богатството само защото

то е радост и щит във живота.

Мили, тленни богатства, дали

вие някога бихте могли

5255 да дарите със щастие този,

който вас е заключил в чертози?

Как спокойствие той ще изпита,

щом не сте под надеждна защита?

Човек колкото повече има,

5260 толкоз по-голям страх го обзима.

Как отрадни мечти ще лелее,

щом несигурност в него владее?

От такива слова разгневен,

някой би се нахвърлил на мен

5265 и със укор дори ще ми спомни,

че царете със средства огромни

за прослава на титла и пост

(както мисли народецът прост)

и със грижа за сан и достойнство

5270 са формирали царското войнство

от стотици момци на заплата.

Между хората често се смята,

че го правят от дързост голяма.

Но Бог вижда, че туй е измама,

5275 че причината тук е страхът —

той ги мъчи, дордето умрат.

А беднякът от «Грев» не унива

и където поиска отива.

И той няма защо да се плаши

5280 от разбойници зли и апаши.

Ако царят — при своята власт —

тръгне сам дори с мъничка част

от богатството ценно, което

е натрупал с години, където

5285 и да иде, ще срещне крадец,

ще попадне на долен подлец

и преди в своя двор да се скрие,

може би ще го някой убие.

Ако царят измъкне се жив,

5290 той не ще е към тях милостив,

спрямо тях ще прибегне до сила

и дори ще издигне бесила.

Не до сила! До хората свои

в такъв случай прибягнал би той.

5295 Във действителност сила той няма.

Нима имал би сила голяма

човек, който безцелно се скита?

Той на свойте войници разчита,

но от цар не изпитват те страх,

5300 макар власт и да има над тях.

Власт над тях ли? Той техен слуга е,

да угажда на тях се старае.

А свободни са те! Щом рекат,

всяка помощ за царя ще спрат.

5305 Щом народът реши да въстане,

господарят сам ще остане.

Тези хора са храбри и здрави,

те са сръчни, със мишци корави —

няма царят над тях власт и сила.

5310 Знай, Природа така е решила.

Макар днес за добра да минава,

и Съдба от богатства лишава

онзи, който от тях няма нужда.

Всъщност те са за него вещ чужда.“

5315         Аз й рекох: „Госпожо, за Бога,

та какво ли на този свят мога

аз да считам за свое до края

на живота си? Искам да зная.“

        Тук Разумност се малко намръщи

5320 и подзе: „Не мисли си за къщи,

ни за замъци, нито за ниви,

ни за накити скъпи, красиви,

за имот, облекло и пари.

Добрините са в теб. И дори

5325 те са по-драгоценни и скъпи.

Ти не можеш ги нивга отстъпи

и те цял живот твои са само,

те са твое богатство голямо.

Ти над него си с пълни права

5330 и без него не можеш живя.

А пък другото, казвам ти пак,

струва колкото пукнат петак.

И разумните хора едва ли

и сантим за това биха дали.

5335 Туй, което човек притежава,

то заключено в него остава.

Всичко друго е дял на Съдбата:

тя сама по свой начин пресмята

на кой луд каква част му се пада —

5340 и тъй някой се радва, друг страда…

Но разумният днес не цени

тези дарове. Той настрани

си стои — ни добро, нито зло

не чака от това колело,

5345 със което тя вдига и снема.

Тя превратни решения взема,

тя дарява с любов, но с такава,

че на хората грижи създава.

Човек, който е с разум, не бива

5350 да търпи тази обич лъжлива,

щом съвсем безпричинно я губи.

Знай, с такава любов се не люби.

Ти от нея не си съблазнен,

ала сторил би грях някой ден,

5355 щом на нея се ти поддадеш

и пред другите сам се вречеш,

че си техен приятел най-мил,

а в действителност мамен си бил

от изгоди или от пари.

5360 Никой свестен не ще одобри

да извършиш постъпка нелепа.

На такова другарство подкрепа

не оказвай. Човек да се пази

ден и нощ от любов като тази.

5365 Въди мъдър и вярвай във мене

всеки смъртен от туй застрашен е.

Глуповато сега би било

да твърдиш, че аз мисля ти зло

и насаждам у тебе омраза.

5370 Ти не можеш го с нищо доказа.“

„Но нали ме съветваше днес

да намразя Амур в интерес-

на една така странна любов?

Ако някой човек е готов

5375 да отиде дори в Картаген^[10],

ако той се окаже решен

чак до старост навред да снове,

да преброди земи, светове

и да чука по чуждите двери,

5380 в своя път той не може намери

тази странна любов, за която

ти говориш. Съвсем непознато

е туй чувство във днешния ден —

светът стана съвсем променен.

5385 Щом титаните тук се вселили,

боговете веднага решили

да напуснат земята прастара,

а с тях — Девственост, Правда и Вяра.

Правота доста тежка била е,

5390 но и тя не могла да изтрае

и самичка натам полетяла.

И Любов не се също стърпяла

и отишла при тях в небесата.

За това е виновна войната —

5395 боговете не я възприели

и напуснали тези предели.

Само някакво чудо, изглежда,

оттогава при нас ги довежда.

Но Раздор ги отново прокужда…

5400 И той трупа богатства без нужда.

Цицерон много книги четял,

но, уви! — той и в тях не успял

да открие поне две-три бройки

на безкористни, дружески двойки^[11].

5405 Аз си мисля, че много по-лесно,

пък и може би по-интересно

е било да погледне към тези,

със които на общи трапези

е седял. Но доколкото зная,

5410 за такава любов и до края

на живота си той не говори.

Щом не е можел той да го стори,

нима аз съм наивен и луд,

за да мисля, че с повече труд

5415 ще открия тук обич голяма?

На земята изобщо я няма.

А щом тя не се среща тъдява,

накъде да я търся тогава?

И дали ще я нявга намеря,

5420 ако можех крила да разперя

като жерав, възбог полетял,

или пък като лебеда бял

на Сократ^[12]. Но животът отрежда

да оставя тук всяка надежда.

5425 Съвсем искрено днес ще призная,

че не ще да щурмувам аз рая,

както нявга се бяха заели

с доста дързост титаните смели.

От Всевишния аз се страхувам,

5430 пък и няма защо да рискувам.“

„Чуй, приятелю, моя съвет! —

каза тя. — Щом не бъдеш обзет

от голяма любов, то вината

според мен ще е пак на Съдбата.

5435 Ще представя сега любовта

в по-различен аспект. Всъщност тя

и под път, и над път се намира,

щом се в по-широк смисъл разбира.

Тя обвързва те днес с всички хора,

5440 а не само с онази изгора,

на която си станал васал

и сърце и душа си отдал.

Може би е така отредено,

че и ти да обичаш почтено

5445 всички хора. Внимавай тогава

да ги срещаш със обич такава,

за каквато във свойте мечти

поначало жадувал си ти.

На онези, с които дружиш,

5450 на които ти много държиш,

не прави нищо друго освен

туй, което ти сам един ден

би желал. И на теб, и на всеки

тази обич ще трябва навеки.

5455 От злосторника само не бива

да очакваш ти чувства такива.“