Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (6)

Ст. 3349-4058: Добър Прием се завръща и разговаря с Венера, която го убеждава да разреши на Влюбения да целуне розата. Младежът целува розата. Гневът на Ревност: издига крепост, в която Срам и Страх затварят Добър Прием. Жалби на Влюбения.

        Откровеност го прати при мен.

3350 Добър Прием, възпитан, почтен,

поздрави ме любезно, учтиво

и постъпи така отзивчиво,

както никой друг път досега.

Хванал дружески мойта ръка,

3355 ме поведе, за моя отрада,

чак оттатък онази ограда,

де Опасност на стража стоеше

та нали разрешено ми беше

да отида където желая.

3360 С Добър Прием от пъкъла в рая

сякаш минах. Той всичко направи

с цел утеха на мен да достави.

Щом зад нас се оказа плетът,

аз в сравнение с първия път

3365 забелязах, че розата беше

наедряла и силно дъхтеше.

Аз се много зарадвах, че тя

беше още със свити листа,

не ги беше напълно развила

3370 и сърцето не бе си разкрила.

Под листенцата то бе стаено,

сякаш беше на тях поверено

да го пазят, щом станеше нужда,

да не го нарани ръка чужда.

3375 Така гъсти й бяха листата,

че закриваха плътно средата.

От Бог нека да бъде щадена

тази цъфнала роза червена!

Тя бе чудо, до днес невидяно.

1380 по-красива дори от по-рано.

Бях в захлас. Амур с нови кроежи

пак обхвана ме в своите мрежи.

И тя колкото по-фина беше,

толкоз по-здраво той ме държеше,

3385 за да мога наслада да пия.

В Добър Прием можах да открия

топлота и приятелство даже.

Той на мен бе готов да окаже

и подкрепа, и помощ в неволя,

3390 затова се реших да го моля

за една така ценна услуга.

„Господине — му рекох, — аз друга

молба нямам към теб освен тая,

че наистина силно желая

1395 да целуна прекрасния цвят,

лъхащ силен, дълбок аромат.

Ако ти виждаш в мене другар,

не отказвай ми този скъп дар.

Аз те моля, кажи ми, за Бога,

3400 дали тази целувка ще мога

да я имам. Не бих се решил,

щом на мен ти не си позволил.“

„Друже — каза той, — Бог да те пази!

Знай, че Девственост мен ще ме мразя,

3405 ако почит ми липсва към нея.

Ще призная пред теб, че не смея

аз насреща й днес да застана

при една така строга забрана.

Всеки влюбен целувка желае,

3410 но за нея простъпка това е.

А дали, от такъв дар измолен,

той все пак ще остане доволен?

Всъщност с него човек получава

най-доброто, което му дава

3415 любовта, и тъй както изглежда,

всичко друго само се нарежда.“

Този отговор вдъхна ми страх.

И макар да бях дързък, разбрах,

че той би се ядосал веднага.

3420 А не трябва човек да дотяга

с прекомерни, припрени молби.

Всеки знае добре може би,

че дърво с един удар не пада,

че във виното има наслада,

3425 по без преса не се то добива

затова така силно опива.

        В този дух продължи да говори

Добър Прием, без нищо да стори.

По Венера дойде. Открай време

3430 тя над Девственост иска да вземе

връх, нали бог Амур с родила

и с любов всички нас е дарила.

Тя държеше в ръката си дясна

главня пламнала — много опасна

3435 за почти всички млади жени.

Пременена, със сияйни страни,

като приказна фея тя беше.

А по дрехите ясно личеше,

че не с била тя монахиня.

3440 Не бих искал тук тази богиня

да описвам дори и накратко.

А бе с рокля с изящество рядко,

с плитки тежки и златен гайтан,

с тока фина на кожен колан.

3445 За това ще ми трябва и време,

пък и много место ще заеме.

Но макар че бе толкоз красива,

тя изобщо не бе горделива.

След миг само видях я как вече

3450 пред Добър Прием бе и му рече

с тон загрижен: „Защо, господине,

този влюбен младеж все самин е?

Разни пречки защо му създаваш

и целувка не му разрешаваш?

3455 Как ще бъде това забранено,

щом обича напълно почтено?

А освен туй е хубав и строен

и за тази любов е достоен.

Гледай колко е кротък, красив

3460 и към всички познати учтив.

А на възраст не е никак стар

и заслужил е този скъп дар.

Според мен би било непочтено,

ако някоя с него студено

3465 се държи и досадно намира,

че младежът безспир я задиря.

А защо пък не му разрешиш

да целуне той розата? Виж

колко мил е! Устата му сочна

3470 е създадена сякаш нарочно

наслаждение той да дарява

с дъха сладостен, който издава.

Има устни — корали червени,

а под тях като низ подредени

3475 са зъбите му — истински сняг.

Най-добре е, повтарям ти пак,

да получи той тази целувка,

щом обича без капка преструвка.“

Доближи тя до него главнята

3480 и усетил за миг топлината.

Добър Прием на мен позволи ми

да целуна листната любими.

Време нямах и дъх да поема:

исках сладка целувка да взема

3485 от цветеца на храста бодлив.

Не ме питайте бях ли щастлив

и дали радостта бях познал.

Мирис фин в мене беше се влял —

той за миг ми разсея тъгата,

3490 облекчи тази болка в душата,

от която се чувствах сломен.

Не съм никога бил тъй блажен.

Ако роза такава целуваш,

ти сам своите болки лекуваш.

3495 И макар да съм в плен на скръбта,

ще се върне пак в мен радостта,

щом си спомня целувката аз.

В самота неведнъж оттогаз

съм прекарвал мъчителни нощи.

3500 Много страдах и страдам все още.

И през най-безметежните дни

по морето ще има вълни.

Нито ден любовта не остава

в една точка — ту радост ти дава,

3505 ту те мъчи… Сега ще говоря

как със Срам длъжен бях да се боря,

как от него си патих жестоко,

как стена се издигна високо

като крепост, как нея след време

3510 с щурм сполучи Амур да превземе.

Искам аз да довърша романа

и с охота перото ще хвана.

Тази тема ще бъде приятна

за онази красавица знатна,

3515 от която един Божи ден

по достойнство ще бъда ценен.

        Зъл Език, който лесно узнава

онова, що в сърцата ни става,

и злослови наляво, надясно,

3520 забеляза, че с чувство прекрасно

Добър Прием към мен се отнася,

и сега го пред всички разглася.

Той на вещица стара син беше,

отдалече дъхът му вонеше,

3525 бе и жлъчен, и лют, и хаплив,

като майка си лош и свадлив.

И от онзи момент Зъл Език,

неостанал спокоен ни миг,

ме осъждаше с думи най-дръзки,

3530 че съм имал съмнителни връзки

с Добър Прием. Пред хора твърдял,

че главата си даже би дал,

ако всичко това не е вярно.

Той постъпваше толкоз коварно

3535 с Добър Прием, а също и с мен

и дотолкова бе настървен,

че със своя хаплив, дрезгав глас

Ревност той озлоби срещу нас.

А пък тя, щом от него научи

3540 какво с мен би могло да се случи,

се затича напред като луда

и се скара, за моя почуда,

с Добър Прием: „Негоднико, как

си се свързал с такъв дебелак?

3545 Та това е направо скандал!

Да не би да си ти полудял,

та се вслушваш сега лековерно

в туй ласкателство тъй лицемерно?

Как на теб да възлагам надежда?

3550 Срамота е и, както изглежда,

ще те в кулата скоро затворя.

Нищо друго не мога да сторя!

Срам от тебе е доста далече

и изобщо не мъчи се вече

3555 да ти стяга юздите по-здраво.

И аз смея да кажа направо,

че на Девственост пречи той днес,

че засегна с туй нашата чест

и за срам ни направи сега

3560 зарад този нахален слуга.“

Добър Прием и зъб не обели…

Та в подобен момент той къде ли

би се скрил от такива обиди?

Не, той нямаше де да отиде.

3565 Аз измъкнах се малко смутен,

щом съгледах, че идва към мен

Ревност — беше тя толкоз устата,

а пък аз ненавиждах кавгата.

Срам покорно отиде до тях.

3570 Той бе целият схванат от страх

да не би да го сметнат виновен.

Като стреснат послушник църковен,

свит смирено във своето рухо,

той на Ревност продума й глухо:

3575 „Ти, госпожо, за Бога, недей

да му вярваш на този злодей!

Той и умни, и знатни безбожно

лъже, щом като туй е възможно.

Добър Прием, ни пръв, ни последен,

3580 става жертва на тоз лъжец неден.

Зъл Език е навикнал навред

да си служи с интриги безчет

срещу младите. Няма да крием,

че каквото си ще Добър Прием,

3585 той това на младежите прави

и не е обуздан с юзди здрави.

Позволено му бе въобще

да довежда тук който си ще.

Ала аз дори бих се заклел,

3590 че не гони с това лоша цел.

Той от своята майка Вежливост

е получил урок по учтивост

и добър тон за всеки намира,

а невежите хора презира.

3595 И друг свой недостатък той има —

щом е с други, тогаз го обзима

чувство радостно. Той е по нрав

доста весел. Не бях много прав

аз, когато съвети му давах

3600 и когато не го надзиравах.

За това, че бях твърде ленив,

съм виновен — не бях предвидлив.

Но сега аз пред теб обещавам,

че за в бъдеще все ще внимавам.

3605 Нали дълг ми е, рекъл е Бог,

с Добър Прием да бъда аз строг.“

Ревност, стресната, каза: „Виж, Срам,

че Разврат също идва насам —

той на нас ще почерни честта.

3610 От страх гърчат се моите уста.

Днес владее навсякъде Сласт —

разпростира тя своята власт,

а за Девственост днес няма мира

ни в абатството, ни в манастира.

3615 Затова за цъфтящите рози

зид ще вдигна, висок като този —

да не са на такъв произвол.

Аз не вярвам на твоя контрол

и от опит могла бих да кажа,

3620 че дори при най-сигурна стража

се краде — и това е тревожно.

Та нима е за мен невъзможно

и с това да се справя веднага?

Тази грижа не ми се отлага.

3625 Ще преградя тука всякакъв път

срещу тия, които решат,

без да питат, да дойдат насам.

Аз умора и леност не знам.

Укрепление тук ще се вдигне,

3630 та човек да не може да стигне

до цъфтящия прелестен храст.

А в средата бих искала аз

една кула да има и там

ще затворя Добър Прием сам,

3635 за да нямам страх както сега.

Той ще бъде наглеждан така,

че не ще се изобщо досеща

да потърси претекст да се среща

с млади хора, които го хвалят,

3640 а след туй го срамят и провалят.

Ще се вайка, че не един път

се е срещал той с тях в този кът.“

Тъкмо в тоя напрегнат миг Страх

появи се треперещ пред тях.

3645 Ревност той беше чул отдалече

и затуй нито дума не рече.

Тя бездруго кипеше от яд

и той бързо отстъпи назад,

дето беше застанал и Срам.

3650 Ревност тръгна веднага оттам,

наблюдавайки как от уплаха

Страх и Срам се безспирно тресяха.

Страх с наведена ниско глава

промълви тихо тези слова:

3655 „Братовчеде, боли ме душата,

че на нас се стовари кавгата.

Безпричинно сега ни винят.

Без да бъдем корени, друг път

пролетта сме посрещали тука.

3660 Ревност просто от злоба се пука.

Тя ни мрази, а ние търпим.

При Опасност сега да вървим,

да й кажем, че тя има грях

за това, че не вдъхваше страх

3665 и туй място не бе защитила.

На Добър Прием тя разрешила

да дружи с който сам прецени.

Той или своя нрав ще смени,

или — нека това му е ясно —

3670 ще му стане в градината тясно.

С Ревност няма как той да воюва,

че когато се тя разбушува,

ще го толкова строго накаже,

та в яда си дори ще го смаже.“

3675 Страх и Срам, така както решиха,

не след дълго Опасност откриха.

Като някоя проста слугиня

тя бе свита под гъста глогина

и главата си беше сложила

3680 върху купчина слама прогнила

и изглежда, че беше заспала.

Но внезапно изтръпна тя цяла,

щом чу Срам да се кара: „Я виж

по кое време все още спиш!

3685 Луд е, който на тебе разчита

и от тебе очаква защита

за тез рози. Изглеждаш разплута,

а би трябвало смела и люта

да си с всички. У теб глупостта

3690 бе виновна, че в тези места

Добър Прием стои до тозчас.

Зарад него се караха с нас.

Лягаш, дето сънят те завари,

а вината на нас се стовари.

3695 Колко хубаво тук си се гушиш!

Я стани и иди да запушиш

всички дупки в плета и тогава

да не се на крадците прощава!

Не подхожда на теб да си мека.

3700 Изтезавай без милост, пък нека

Добър Прием е мил и учтив.

Запази си ти нрава свадлив.

Дръж се с другите строго, свирепо!

Днес да бъдеш добряк е нелепо.

3705 От магаре не става кобила.

Тез, с които била си ти мила,

в тебе виждат глупачка любезна.

Да не искаш да бъдеш полезна

ти на всички — тоз труд е нахалост.

3710 Туй дължи се на твоята вялост.

Помисли си, че всеки тогава,

щом показваш се тъй мекушава,

ще те смята за доста страхлива.

Не бъди чак така доверчива.“

3715 Заговори й Страх на свой ред:

„Ти, Опасност, до стария плет,

вместо зорко за всичко да бдиш,

май почти непрекъснато спиш.

И ще бъде действително жалко,

3720 ако ти разгневиш още малко

Ревност… Груба е тя и жестока

и със ярост и теб ще нахока.

Ето днес и със Срам тя се скара

и със свойте заплахи накара

3725 Добър Прием оттук да избяга.

Тя закле се, че него веднага

ще изпрати в далечен затвор.

Аз се питам как тъй в твоя взор

вече липсва предишната стръв.

3730 Щом смирила си своята кръв,

не мисли, че това е похвално.

И ти също ще свършиш печално,

ако Ревност и тебе нарочи.“

И Опасност едва не подскочи:

3735 в миг съвзе се, косите разтърси,

поглед стрелна и вежди навъси

и ядосана, яростна, злобна,

им показа на що е способна:

„Щом аз нищо не струвам за вас,

3740 ще изпитате моя див бяс.

Ако с този свой дълг не умея

да се справя, защо да живея?

Нека жива ме в огън пекат,

ако някой пак влезе в тоз кът.

3745 От яд мойто сърце ще се спука,

че проникнал е чужд човек тука.

Щом съм аз причинила разкол,

нека бъда набита на кол.

А от двама ви вече разбрах,

3750 че нехайна и глупава бях.

Давам дума — не ще я погазя —

това прелестно място да пазя.

Ако някой пак тук се навре

и го хвана, далеч по-добре

3755 е да бяга чак в Павия той.

Пък ще видим насетне тук кой

ще посмее, дордето съм жива,

да рече, че била съм страхлива.“

В този миг се Опасност изправи,

3760 взе тояга в ръцете си здрави

и в яда си, съвсем настървено,

из туй място, със плет оградено,

тя започна да търси, да души

с цел тук всеки отвор да запуши.

3765 В нея бързо настъпи промяна:

от такъв яд бе тя обладана,

че едва ли е друг път била

чак така разярена и зла.

А на мене тъй мъчно ми стана —

3770 вредом тегнеше строга забрана,

нямах достъп до свежите рози.

И усещах как болка ме гложди,

че Добър Прием беше сърдит.

Разтреперан, с отчаян, плах вид

3775 осъзнах как заплахата прежна

ме отделя от розата нежна.

А онази целувка гореща

стори тъй, че душата да сеща

един сладостен, чуден балсам.

3780 От това не припаднах едвам.

Как сърцето ми беше богато

с този прелестен мирис! Когато

пак ми минеше тази идея,

че не трябва да мисля за нея,

3785 предпочитах да бях аз умрял.

Как болеех, че бях я видял,

помирисал, целунал, а вече

щях да бъда от нея далече.

С колко мъка се питах дали

3790 Амур мене не ще съжали.

Веднъж вкусил от тоз аромат,

аз усещах в душата си жад,

от която изгарях и страдах.

В отчаяние пълно изпадах:

3705 щяха сълзите пак да текат,

да ме тръпки студени тресат,

щях да имам страдания още

през безсънните тягостни нощи,

щях да пъшкам под страшния гнет.

3800 Зъл Език нека бъде проклет

за това, че със свойте злини

помрачи ми младежките дни.

А сега ще разкажа подробно

как във плен на съмнение злобно

3805 Ревност своята чест защити.

Тя почука на всички врати

и събра изкопчии, зидари.

Изкопчиите тя натовари

да направят край розите ров.

3810 И когато той беше готов,

щедро Ревност ги възнагради.

На зидарите тя нареди

да издигнат от всички страни

с дялан камък високи стени.

3815 Те започваха още от рова

върху здравата скална основа —

по сто разтега тя ги направи.

С цел да бъдат те още по-здрави,

бяха доста добре укрепени,

3820 а пък в горната част постеснени.

Редом кула до кула стърчаха,

от най-здрав дялан камък те бяха.

След това построи тя в ъглите

други четири кули. Стените

3825 им не можеше никой събори.

Не се виждаха много отвори —

само четири. Всички поред

бяха с тежки врати. Таз отпред

беше доста солидна направа,

3830 та отпор ефикасен да дава.

Бяха другите две от страните

и едната отзад. Тези трите

също бяха солидни и всяка

спряла би стенобойна атака.

3835 Обковани със здрави решетки,

те объркваха вражите сметки,

та щом някой проникне до тука,

да не може да найде пролука.

След това на градежа в средата

3840 най-добрите зидари в страната

построиха внушителна кула.

Тя наистина бе се прочула

с туй, че беше красива, висока

и в основата доста широка.

3845 С вар гасена, с оцет в хоросана,

крепостта още по-здрава стана.

Всеки блок в тази сграда огромна

бе докаран от каменоломна

и по-твърд бе дори от гранит.

3850 Тя бе просто разкошна на вид:

вътре — много добре подредена,

а от външната част — обкръжена

със защитна стена. До стената,

засадени нагъсто в лехата,

3855 многобройните рози цъфтяха.

И за всичко туй най-зорко бдяха

катапулти добре заредени,

арбалети, така пригодени,

че не би им врагът устоял.

3860 Как ли някой човек би посмял

да отиде до розите сам,

щом подобен ров вижда се там?

А оттатък пък друга преграда

би попречила той да напада.

3865 И на кон дори никакъв враг

не би стигнал до кулата чак.

Който дръзнел оттатък да мине,

още в този ров щял да загине.

Пак от Ревност било наредено

3870 да е всичко с войска оградено.

Там Опасност принудена беше

да стои и тя ключа държеше

на вратата от изток. Повика

тя във своя стан трийсет войника.

3875 И Срам също изпратен бе тук,

за да пази вратата от юг.

С убеденост във опита свой

войска доста събрал бе и той

и тя заповед чакаше там.

3880 Страх не беше на поста си сам —

от войска бе и той придружен.

Макар зимният вятър студен

да бушуваше, без да престава,

Страх стоеше пред кулата здрава.

3885 Но не би много сигурен бил,

ако той не си беше снабдил

със ключалка вратата. Тъй рядко

и наистина много за кратко

я отваряше. Само да чуе,

3890 че се северен вятър надуе,

че щурче скочи в сухата шума,

и той губеше ума и дума.

Зъл Език (дано Бог прокълне го!)

бе на задния вход. Редом с него

3895 от Нормандия бяха довели

за подкрепа наемници смели.

Той и другите порти следеше,

а пък нощем, преди да заспеше,

щом обходеше всичко навред,

3900 натъкмяваше своя тромпет

или рог. Някой път от стената

се разнасяше бодро свирнята

на добри корнуолски гайдари,

а пък друг път мелодии стари

3905 често аз съм го чувал да пее

и да казва, че днес не живее

ни една жена примерна, честна,

че такава не му е известна.

„Знай, жената изпада в захлас,

3910 споменеш ли й само за сласт —

ту порочна е, ту е свадлива,

ту е глупава, ту е бъбрива

и по цял ден се всяка гримира.

Жена свястна се трудно намира.“

3915 Зъл Език не пестеше словата,

щом решил бе да черни жената.

Дано Ревност не види бял свят

затова, че обзета от яд,

бе събрала приятели свои

3920 да направи от тях часовои.

Най-отгоре във кулата беше

Добър Прием затворен. Как щеше

да излезе от този зандан,

щом бе вечно под ключ той държан?

3925 Поверен бе на вещица стара

(дано зло да й Господ докара!).

Нито час тя го сам не остави,

да не би лудост той да направи.

Нито с погледи, нито със жест

3930 не я никой излъга до днес.

Всички хитрости бе отгадала.

Като млада тя беше познала

и доброто, и злото, което

ни отрежда Амур за сърцето.

3935 Добър Прием оставаше ням

и обхванат от ужас голям,

да помръдне не смееше даже,

да не би тя за него да каже,

че е лош. Щом го тя настани

3940 между четири хладни стени,

Ревност дъх си пое облекчено.

Нали всичко бе тъй построено,

че да може да властвува в мир.

Ни един негодяй по-подир

3945 не би крал от тез хубави рози.

Та те бяха затворени в този

непристъпен и сигурен замък,

зидан само от дялан бял камък.

И щом спи, и щом нощем будува,

3950 от крадците не се тя страхува.

А пък аз пред стените стоях

и в мъчителни болки горях.

И изглеждах тъй тъжен, унил,

че над мен всеки би се смилил.

3955 Тъй повторно заплащах сега

на Амур за онези блага,

за които дължимото аз

вече дадох. Затуй в този час

и тъгата ми ставаше двойна,

3960 и душата — все по-неспокойна.

За какво да говоря все пак?

Бях подобен на онзи селяк,

който житото хвърля в браздата

и с надежда и радост в душата

3965 гледа как то расте, избуява,

но зърното, уви, не узрява.

Страшен облак излиза в небето,

дъжд и вятър ломят стъбълцето,

преди още то клас да даде.

3970 И селякът се пита къде

да намери прехрана, с която

да изкара до идното лято.

Страх ме беше, че както изглежда,

си оставах без капка надежда.

3975 На Амур аз последвах съвета,

ала вместо отрада несрета

изживях. Това сам споделих

с Добър Прием, в когото открих

другар верен, сърцат, услужлив.

3980 Но не беше Амур отстъпчив

и отне ми той само за час

туй, с което ликувал бих аз.

Съдба също не бе милостива —

жлъч отровна в сърцата тя влива,

3985 а пък после ни милва, ласкае.

Твърде много променлива тя е —

ту се смее, ту с плач те покъртва.

Колелото й тъй се завъртва,

че щом някой отгоре е бил,

3990 той в калта ще затъне унил,

за да бъде пък друг възвисен.

Аз бях вече отритнат, свален…

И стената, и рова видях,

но не можех да мина през тях.

3995 Ето как ме беда сполетя…

Добър Прием в затвор прати тя,

а пък моята роза цъфтеше

в крепостта. А от тях зависеше

ще ли бъда от мъки спасен.

4000 Ако бе благосклонен към мен,

бог Амур би направил така,

че да бъде свободен сега

Добър Прием. А щом той не страда,

и за мене това е отрада.

4005 Добър Прием, приятелю драг,

знам, в затвора си днес и все пак

ти пред Ревност, пред този злодей,

не отстъпвай и нивга недей

я оставя да мисли дори,

4010 че духа ти ще тя покори,

както стори със твоето тяло.

Тя се с теб разпорежда изцяло,

но ти духом бъди като камък,

за да можеш в проклетия замък

4015 да изтраеш докрай — там, където

тъмничар няма власт над сърцето.

Благородство щом в него извира,

в любовта то пред нищо не спира —

ни пред бой, ни пред гняв и омраза.

4020 Ревност с теб се жестока показа,

тя те мъчи, обижда, гнети.

Озлоби се тогава и ти!

А за туй, че надменно се въси,

и без думи към нея яда си

4025 покажи, ако друго не сториш.

Ако ти продължиш да се бориш,

ще остана доволен тогаз.

Но все още страхувам се аз,

че не си ти напълно решен.

4030 Може би те е яд и на мен,

че си днес между тези стени.

Нима твойто сърце ще вини

своя най-мил другар за бедата.

Аз не съм си отварял устата

4035 и не съм казвал дума пред друг.

Та повярвай, за Бога, че тук

мойта участ по-тежка сега е

и от твоята. Никой не знае

колко страдам и ще ли успея

4040 след таз загуба аз да живея.

Тя за мене се тежка оказва

и аз чувствам, че просто ме смазва —

тези мъки на смърт ме обричат.

От онези, които обичат

4045 да завиждат и лъжат — от тях

аз изпитвам действително страх.

Те на всекиго носят вреда,

те желаят и теб, за беда,

да измамят жестоко, коварно

4050 и са вече успели навярно.

Не знам как са нещата сега,

но обзема ме страх и тъга

да не би ти за мен да забравиш

и в беда да ме тука оставиш.

4055 Добър Прием, сега аз се питам

на какво бих могъл да разчитам

един ден, щом случайност нелепа

ме лиши и от твойта подкрепа.