Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (4)

Ст. 1860-2764: Бог Амур става господар на поета, който полага пред него клетва за вярност. Амур заключва сърцето му и изрича своите повели. Съвети към Влюбения. Сърдечни вълнения и изпитания. Четирите добрини, дар от Амур: Надежда, Помисъл Благ, Блага Дума, Поглед Мил.

1860         „Ти, васале, си хванат тъй здраво,

че при никакъв случай не бива

да оказваш на мен съпротива.

Щом на моята милост държиш,

трябва по-рано ти да склониш.

1865 Луд е, който оказва отпор

там, където налага се в хор

да звучат непрестанни похвали.

Срещу мене със сила едва ли

във живота си ти ще сполучиш.

1870 Ти ще трябва добре да научиш,

че не с гордост през дните си идни

ще постигнеш успехи завидни.

По-добре се предавай веднага —

кротко, мирно, недей го отлага!“

1875 Отговорих му: „Вярвай, за Бога,

че от теб да се браня не мога.

Който Господа с вяра почита,

срещу тебе не търси защита.

Той безумен би бил, непочтен…

1880 Както искаш постъпвай ти с мен,

умъртви ме с ръцете си здрави.

Зная, нищо не мога направи,

щом изцяло съм в твоята власт.

Аз не бих живял ден, нито час,

1885 щом не е туй по твоята воля.

Днес за радост и здраве те моля…

От ръката ти все се оплаквам —

тя рани ме, но пак ще очаквам

избавление само от тебе.

1890 Щом на мен отреден ми е жребий

да съм пленник под твоя надзор,

аз не мисля, че туй е позор,

и омраза в душата ми няма.

Аз съм чул не един и не двама

1895 да говорят за теб добрини.

Чак до края на земните дни

поверявам ти вече изцяло

и духа си, и своето тяло.

Да те следвам във всичко желая

1900 и не ще се за нищо разкая.

Ще дочакам щастливия ден

благосклонно да бъда дарен

аз от тебе за чест и за слава!“

Пожелах да целуна тогава

1905 бог Амур по крака. А той взе, че

за ръката ме хвана и рече:

„Да, отвърна на моя въпрос ти

по достойнство. Над хората прости

се издигаш със своята чест.

1910 Аз не ще те оставя злочест,

щом такива слова ми мълвиш.

Ти спечели. А щом пък склониш

да ми станеш подвластен от днес,

то ще бъде във твой интерес.

1915 Целуни ме сега по устата

и помни, че с такава отплата

не зачитам аз нито свинаря,

ни орача прост, нито овчаря.

Само който е мил, благороден,

1920 мой подвластен да бъде е годен.

Да се служи на мене покорно,

туй е нещо съвсем отговорно

и за тебе е истински дар

да си имаш такъв господар —

1925 увенчан с непомръкваща слава,

който винаги такт проявява

и е много добър и почтен.

Този, който е с мен откровен

и е винаги прям, отзивчив,

1930 ще живее доволен, щастлив —

ни ще тръгне по лоша следа,

нито други ще вкара в беда.“

След това ръце клетвено сключих

и му станах васал. И получих

1935 аз целувка по мойта уста.

Колко силна бе в мен радостта!

После той ми поиска залог:

„Слушай, драги, аз имах облог

с много други. Те лесно склониха,

1940 ала скоро ми те измениха.

Аз съм лъган от хора нечестни

най-напред се показваха свестни,

после долно постъпваха с мен

и от туй много бях огорчен.

1945 Ако пак се пред мене вестят,

знай, че прескъпо ще си платят.

Сега, тъй като ти си ми драг,

за да имам в теб вяра, аз пак

ще повторя, че искам така

1950 да си свързан със мен отсега,

та и в бъдеще нивга да няма

между нас ни лъжа, ни измама.

Аз почтеност у тебе видях

и да лъжеш — туй би било грях.“

1955 „Господарю мой — рекох му аз, —

защо трябва да искаш в тозчас

доказателство тъкмо от мен?

Нали ти си съвсем убеден,

че сърцето ми в миг покори,

1960 че го лесно спечели. Дори

то не може без твоята воля

да пулсира. Покорно те моля

да повярваш, че в твои ръце

давам своето вярно сърце.

1965 То ще слуша безспир твоя глас,

друг над него не ще има власт.

Ти му сложи най-сигурна стража

и от теб аз не ще се откажа.

Ако все пак се плашиш, тогава

1970 постави му ключалка най-здрава,

заключи го и ключа не давай!“

„Все по същия път продължавай! —

ми отвърна Амур. — А дордето

някой здраво владее сърцето,

1975 и на тялото е господар —

а това вече е голям дар.“

Бог Амур бе доволен. Когато

ми показа ключенце от злато,

с назидателен тон той ми рече:

1980 „Щом заключа сърцето ти, вече

от обета не можеш отстъпи.

Знай, че моите вещи най-скъпи

са заключени с него. То има

сила, с нищо в света несравнима.“

1985 Бог Амур беше твърдо решен

и почти неусетно за мен

мойта гръд той докосна с ключето

и така ми заключи сърцето,

че почувствах как в същия час

1990 се оказах аз в негова власт.

И страха му решил да разсея,

аз му рекох: „От днес ще живея

според твоето кредо изконно.

Затова приеми благосклонно

1995 да ти служа с достойнство, без грях.

Не изричам това аз от страх.

Да съм твой слуга мен ме не дразни.

Но усилия всъщност напразни

всеки верен слуга би хабил,

2000 щом не е господарят каил

както трябва труда да цени.“

Амур рече: „Не бой се! Помни,

че щом следваш ти моя урок,

ще достигнеш до ранг най-висок.

2005 Стига само да бъдеш достоен,

ще си с мене за всичко спокоен.

Затова потърпи дотогава!

Нищо хубаво бързо не става.

На търпение се научи!

2010 Твойта мъка не ще отзвучи

и не ще е животът ти лек.

Но аз зная вълшебния лек,

с който можеш да бъдеш спасен,

стига ти да си предан на мен.

2015 От лекарства, най-вещо подбрани,

ще зараснат и твоите рани.

Много скоро ще стане известно

дали служиш ми вярно и честно,

дали ти съблюдаваш открито

2020 тези мои закони, които

съм за влюбени само създал.“

Отговорих му: „Как бих желал,

господарю, от днеска, за Бога,

със сърце и с разсъдък да мога

2025 да се само на теб подчинявам.

Правилата ти щом не познавам,

бих излязъл от правия път.

Затуй някои хора грешат.

И аз много държа да ги зная,

2030 да ги спазвам най-стриктно до края.“

„Ето чуй ги, добре ги помни

и дълбоко ти в тях проникни! —

ми отвърна Амур. — Според мен,

щом не е ученикът решен

2035 над уроците сам да заляга

и съветите щом не прилага,

то учителят, просто за жалост,

би пилял свойте сили нахалост.“

И Амур с повелителен глас

2040 и за мен, и за всеки от вас

правилата си взе да диктува.

Тук романът ги ясно тълкува:

който иска в любов да сполучи,

от творбата ми нека се учи,

2045 нека още сега да внимава

в моя разказ. Нататък той става

все по-хубав и по-интересен.

Който стигне до края чудесен,

ще се срещне с герои чутовни,

2050 ще научи за тайни любовни.

Но търпение трябва — тогаз

ще успея подробно на вас

своя тъй странен сън да предам,

както всъщност аз само го знам.

2055 В него толкова истина има,

че ще стане съвсем доловима,

щом с внимание всичко следите.

Аз напълно изключвам лъжите.

        „Твърде често на Мерзост попадам —

2060 каза той. — Затова заповядвам

Мерзост ти да осъждаш най-строго

и Вежливост да тачиш най-много.

Моят глас ще кълне и отрича

всеки, който подлеца обича.

2065 Мерзост хора безчестни създава

и затуй ме така отвращава.

Тя подтиква към чувства най-низки,

не признава приятели, близки…

Не си нивга служи с думи скверни,

2070 отхвърли клеветите неверни —

да злословиш не е за похвала.

Припомни си за Ке сенешала^[1],

който бил е и мразен, и хулен

затова, че е бил присмехулен.

2075 Така както Говен^[2] бил почитан

затова, че бил много възпитан,

тъй пък Ке бил презиран и мразен

затова, че бил лош, безобразен.

По-свадлив бил от другите хора

2080 и от всичките рицари в двора.

Бъди винаги мил и учтив,

говори с тон любезен, вежлив

както с млади, така и със стари.

Нека твоят поклон изпревари

2085 тези, които навън ти ще срещаш —

всеки път за това да се сещаш.

Ако някой пък пръв поздрави те,

погледни го учтиво в очите,

знак за поздрав и ти направи

2090 в този миг — хич недей се бави.

При общуване сам се предпазвай,

нивга грубости ти не приказвай

и недей назовава нещата,

щом събуждат погнуса в душата.

2095 По-добре би било да мълчиш,

вместо с друг лош език да държиш.

Който грубости само подмята,

за порядъчен кой ли го смята.

А с жените тъй, както приляга,

2100 ти се дръж. Страдай, щом се налага.

Ако твойте уши са дочули,

че ги някой ругае и хули,

осъди го пред всички открито.

Прави само неща, на които

2105 ще се радват жените. Тогава

много почит на теб ще отдава

всяка дама — и млада, и стара —

и похвали за теб ще повтаря.

Гордостта от душата гони.

2110 Който мъдро живота цени,

в гордостта вижда лудост и грях.

Горделивият става за смях,

той сърцето си лесно не дава

и не моли, не се подчинява.

2115 Много често той прави обратно

на това, що било би приятно

в любовта. За да бъдеш залюбен,

бъди ласкав, вежлив, дружелюбен.

Този, който е мил, отзивчив,

2120 в любовта си ще бъде щастлив.

Гордостта не поражда любов.

Който люби, е вечно готов

да покаже характер най-благ,

а не вид на надменен глупак.

2125 Бъди с дрехи, с обувки прилични

според своите средства парични:

нали хората казват отвека,

че по дрехите срещат човека.

Затова повери своя плат

2130 на шивач с най-изкусен похват,

който дрехи най-хубави прави —

с елегантно скроени ръкави.

Често нови ботуши купувай

и обувки със връзки обувай —

2135 те стоят на краката удобно.

И тогава глупаците злобно

не ще питат със смях и преструвки

как си влязъл ти в тези обувки.

Носѝ хубав колан, ръкавици

2140 и кесия, обшита с ресници.

Ако нямаш в излишък пари,

и с по-евтини дрехи дори

можеш спретнат ти пак да изглеждаш,

без на хала си тъй да навреждаш.

2145 С шапка евтина, с рози закичен,

човек пак би изглеждал приличен,

дори може приятен да стане,

без да има голямо имане.

И внимавай добре да не би

2150 да си с мръсни ръце и зъби.

Ако черно под ноктите има,

е небрежност, и то непростима.

Не прибягвай до гримове разни —

от тях само жената се блазни

2155 и мъжът със съмнителна слава,

който иска да търси забава

във любов неестествена, гнусна.

Нещо важно аз щях да пропусна:

знай, че има в живота наслада,

2160 че на теб също радост се пада.

Любовта, макар тя да е болест,

не допуска при себе си горест.

Тя дарява със радост и смях

всички влюбени. Всеки от тях

2165 е бил весел или натъжен

и е имал добър и лош ден.

Той щастлив ти изглежда сега,

а след час го обзема тъга.

Дълго болка любовна не трае.

2170 Любовта ту в очите сияе,

ту боли като удар нанесен —

предизвиква и сълзи, и песен.

Играй, щом те игрите увличат.

И тогаз ще те всички обичат,

2175 че ги радваш със нещо приятно.

Свойта работа най-акуратно

изпълнявай и все някой ден

ти ще бъдеш добре оценен.

Щом си лек и подвижен, тогава

2180 скачай — туй е приятна забава.

Ако майсторски яздиш на кон,

не бави се, яхни вихрогон.

Ако сабята сръчно въртиш,

ти в турнирите пръв ще блестиш.

2185 А щом в боя не си победим,

то за всички ще бъдеш любим.

Щом си с глас като медна камбана,

ти от други не чакай покана —

покажи си природния дар —

2190 гласът също придава и чар.

За младеж е добре да умее

на вивула и лютня да лее

нежни звуци и с радостни тръпки

да подбужда към танцови стъпки.

2195 Да си стиснат — и то не е редно,

в любовта това също е вредно.

Всеки влюбен най-щедро раздава

туй, което той сам притежава,

и така висша радост намира.

2200 Той доказва добре, че разбира

от изкуството как да обича.

Който само за ползата тича,

пък не става на никого мил.

Щом сърцето си ти си дарил

2205 за усмивка, която те грабва,

и за поглед гальовен, ще трябва

да не ти е за златото жал —

ти най-скъпото вече си дал.

Искам още веднъж да повторя

2210 пред теб всичко, което говоря,

ала с няколко само слова.

Запомни от мен още това,

че когато е кратка речта,

тя предава добре мисълта.

2215 Щом над тебе Амур има власт,

откажи се от гордост, от страст,

покажи се усмихнат, възпитан,

бъди щедър, от всички почитан.

Запомни ти и друго от мен:

2220 ще е нужно безспир — нощ и ден —

да обвързваш мечтите си само

с любовта — това чувство голямо.

Не забравяй за дивния час,

в който бил си изпаднал в захлас.

2225 Много искам на теб да е ясно,

че от днес би се чувствал прекрасно,

ако ти повериш си сърцето

на едно само място — където

не ще срещнеш следа от измама.

2230 Раздвоение нека да няма!

Щом на няколко в обич се вричаш,

сам на мъки и срам се обричаш.

В любовта много рядко ще губи

този, който едно сърце люби.

2235 Затова в постоянството нека

любовта да пребъде довека

и така радостта да познаем.

Запомни, че сърцето на заем

човек нивга не бива да дава —

2240 това нещо ме мен отвращава.

Щом си влюбен, люби всеотдайно,

тъй ще бъде блаженството трайно.

А доброто, на заем добито,

не ти прави сърцето честито.

2245 Само щом нещо даром си дал,

тогаз радост би ти изживял.

На сърдечния плам се отдай,

обречи си сърцето докрай

и тогава в гръдта изтомена

2250 ще ликува любов споделена.

Твоя дар аз не бих оценил,

от душа щом не си го дарил.

        Но, от друга страна, щом решиш

щедро свойто сърце да дариш,

2255 ти ще имаш през своите дни

разни мъки, тегла, изпитни.

И когато те спомен споходи

за отминали мъки, несгоди,

ти от общия път ще отбиеш,

2260 та от погледи хорски да скриеш

огорчение, болка и срам.

И далече от другите, знам,

ще въздишаш злощастен и клет,

от мъчителни тръпки обзет —

2265 ту студени, ту тягостно топли.

Ще издаваш сподавени вопли,

ще изглеждаш ту блед, ту червен

и от треска ще бъдеш гнетен.

А когато пък в мъка любовна

2270 потопи се душата тъжовна,

ще усетиш, че ти дотогава

не си страдал от болка такава.

Отмалял, може би някой ден

ще изпаднеш в несвяст, изумен,

2275 дълго време все тъй ще си сам,

като образ застинал и ням.

Няма нищичко теб да те сепва,

нито крак, ни ръка ще ти трепва,

ти ще гледаш, но с поглед на сляп.

2280 Не след дълго, макар още слаб,

ще възвърнеш вида си нормален,

ще изтръпваш от страх и печален,

като много наплашен човек,

ще въздишаш. Не виждайки лек,

2285 ще се питаш: «Дали досега

е изпитвал подобна тъга

всеки, който в любов е болял?»

А пък после ти, ясно видял,

че далече е твойта любима,

2290 ще речеш: «Боже мой, дали има

поне мъничко разум у мен?

Защо още стоя отделен

от сърцето си?… Вече разбирам

защо нищичко там не съзирам.

2295 Та нали още тук са очите.

Щом не са при сърцето били те,

то какво са могли да съзрат?

И не трябва ли вече на път

да поема — да ида навреме

2300 там, където сърцето влече ме?

Не изглеждам ли вял, малодушен,

щом не съм на сърцето послушен?

Боже мой, като глупав се мая!

Защо още се аз колебая?

2305 Може би ще го аз разбера

едва щом се дотам добера?»

И ще тръгнеш на път. Вероятно

ще ти стане съвсем неприятно,

щом достигнеш целта си. За жалост

2310 всички твои надежди нахалост

ще отидат — не ще видиш ти

нивга сбъднати своите мечти.

И ще тръгнеш тогава, трикратно

по-нещастен, по пътя обратно,

2315 на душа с незарастваща рана.

Ще усетиш в гръдта изтерзана

пак въздишки и остър бодеж

като с нож предизвикан болеж.

Ако някой все още не знае

2320 тази болка човешка каква е,

нека влюбен човек да попита.

Не познава сърцето насита.

То ще иска да тръгнеш и пак

да потърсиш доколко и как

2325 се засища любовната жад.

Ще се чувстваш неземно благат,

ако въпреки всичко успееш

да достигнеш туй, дето лелееш.

Ще се пълнят с наслада ушите,

2330 светла радост ще грее в очите —

с Красота ще се срещнеш тогава.

Но помни, че и тя не прощава:

скоро тя ще даде своя дар,

ще посипе в сърцето ти жар

2335 и от нея то пак ще пламти.

Знай, че колкото повече ти

впиваш взор в тази, дето обичаш,

толкоз повече ти се обричаш

на любовния плам безпощаден.

2340 Всеки влюбен е явно отдаден

на това, дето в него гори.

По-припрян се показва дори,

при любимата щом той отиде.

Той копнее отново да види

2345 възжеланата своя изгора

надалече от другите хора;

щом е с нея, по-силно я иска,

по го пари жаравата близка.

Туй и мъдри, и прости го знаят.

2350 Щом от радост очите сияят,

все край нея ще искат да бдят.

Ако някога тръгнеш на път,

ще си спомняш девойката мила,

тази, дето с любов е пленила

2355 твойта млада душа тъй дълбоко.

Ще се чувстваш ограбен жестоко

затова, че не си се решил,

сам когато ти с нея си бил,

да й кажеш две думи, а пак

2360 си мълчал като някой глупак…

Мисълта, че ти грешка си сторил,

щом не си с нея сам поговорил,

миг не ще те остави на мира.

Ако твойта любов се намира

2365 надалече от тебе, тогава,

щом помислиш си как те дарява

с нежен поглед, би сметнал, че тя

те обсипва с най-скъпи неща.

        Ще потънеш ти в грижи безплодни,

2370 ще отидеш, при случаи сгодни,

дето бил си я вече видял,

но смутен, тъй не си и посмял

да й кажеш две думи на глас.

И друг изход предложил бих аз —

2375 да я търсиш във нейния дом.

Всеки срещнат ще знае, че щом

ти нанякъде път си поел,

към любимата теб е повел

твоят вътрешен пламък. Не казвай

2380 де отиваш. Добре се предпазвай

да не би да научи и друг

за какво сам пристигнал си тук.

Върши всичко това най-потайно!

А когато пък нейде случайно

2385 ти девойката мила съзреш,

пробвай с думи добри да я спреш.

В твоите жили кръвта ще заври

и ликът ти от свян ще гори,

силен смут ще настъпи в душата

2390 и не ще си отвориш устата.

И дори да я ти заговориш,

със срама си не ще се пребориш

и гласът от вълнение даже

половината няма да каже.

2395 Ще останеш все тъй срамежлив…

Кой ли друг би бил по-разсъдлив?

Кой не би се смутил в този миг,

щом не е той лъжец и мазник?

А които привидно обичат,

2400 най-горещо във всичко се вричат

и начесто си служат с похвали,

ала туй, дето казват, едва ли

би маскирало мислите скверни.

Те са долни, жестоки, неверни…

2405         Не след дълго, разчувстван, ще спреш,

лоша дума не ще изречеш,

ала все пак на теб ще е болно,

че пропуснал си някак неволно

нещо много приятно. И ти

2410 ще усетиш как пак те гнети

тази вечна душевна борба,

вече станала твоя съдба.

Ще е вечно злочест който люби,

все ще страда, все нещо ще губи,

2415 докато не намеря аз лек

да направя живота му лек.

С колко тягост минава нощта,

пълна само с кошмарни неща.

От неволите уж да избегнеш,

2420 вечерта ти в леглото ще легнеш,

за да чакаш да дойде сънят;

ще въздишаш за хиляден път,

ще се мяташ наляво, надясно

и леглото ти все ще е тясно;

2425 на ребро, по корем и по гръб

ще пухтиш като страдащ от зъб.

Твоят ум ще е цял завладян

от лика й, от тънкия стан,

от една красота несравнима.

2430 А и сънища странни ще има

и към тях неведнъж ще се връщаш.

Ще се случва насън да прегръщаш

чисто гола девойката мила,

уж че тя се била съгласила

2435 с нея брачен живот да живееш.

Ти напразни мечти ще лелееш,

ще се радваш на нещо фалшиво,

докато все така доверчиво

се оставяш на мисли чаровни —

2440 уж красиви, а всъщност лъжовни.

Как е трудно човек да гради

свойто бъдеще само с мечти!

Те ще рухнат сред плач. «Боже мой —

ще извикаш в ридание, — кой

2445 ще ми каже как всичко туй стана,

тази мисъл как тъй ме обхвана?

Аз по няколко пъти на ден

бих желал да се връща тя в мен,

да ми вдъхва и бодрост, и сила.

2450 Колко радост тя в мен е вселила!

Но защо ли е толкоз нетрайна?

Боже мили, разкрий тази тайна

и кажи ще ли бъда завчас

там, където бях мислено аз.

2455 След това, щом е тъй отредено,

бих приел да умра най-смирено.

На любима жена до гръдта

не е толкова страшна смъртта.

Амур често ме кара да страдам,

2460 да се вайкам и духом да падам.

Ако той стори тъй, че при нея

в дни на радости аз да живея,

с още много тегло бих платил.

Но дали съм добре оценил

2465 това благо? Или лековерно

съм го търсил така прекомерно?

Този, който за много ламти,

го отпращат от всички врати.

Много други, достойни и славни,

2470 ще се считат дори богоравни,

ако имаха по-малък дял.

За тъгите, за моята жал

най-богато бих бил награден,

ако тя бе платила на мен

2475 със целувка. Но клет и злочест,

мрачно бъдеще виждам аз днес.

А дали пък и глупав не бях,

та й свойто сърце завещах,

без това да ми радост доставя?

2480 Но… защо ли на глупав се правя,

щом сам нейния поглед тъй мил

с друга радост не бих заменил?

Боже мой, как желая да ида

там, където е тя — да я видя.

2485 Този поглед прогонил би злото.

Не останах ли дълго в леглото,

дали няма да съмне най-сетне,

дали в мойта душа ще просветне?

Колко страшно е тъй да лежиш,

2490 без да можеш изобщо да спиш,

да те мъчи това, че вън нощ е,

че зората далече е още

и че изгревът все се отлага!

Щом се съмне, ще стана веднага.

2495 Бързай, слънце, без тебе не мога,

пак изгрей, покажи се, за Бога!

Прогони начаса тъмнината

и гнетящата болка в душата!»

Ако страдаш от рана сърдечна,

2500 нито миг през нощта безконечна

ти не можеш затвори очи.

Преди първите бледи лъчи,

през кошмарната нощ незаспал,

изнурен, изтощен, отмалял,

2505 от леглото ще трябва да станеш

и обут, и облечен, да хванеш

пътя, водещ към нейния праг.

Даже дъжд да вали или сняг,

трябва ти да почакаш навън.

2510 В това време, унесена в сън,

без да мисли за теб, тя ще спи…

Ти до задния вход пристъпи,

провери дали той е отворен,

поизчакай и там, безпризорен,

2515 на дъжда всепроникващ, обилен

и на вятъра леден и силен.

После пак пред дома се върни

и слуха си добре напрегни,

за да чуеш дали се говори,

2520 дали някой врата ще отвори,

или всички заспали са вече.

Ако ти доловиш отдалече,

че е будна, тогава те моля

да дадеш на молбите си воля,

2525 та от тях тя дано разбере

как от обич не спиш ти добре.

Щом не е безсърдечна жената,

ще усети тя милост в душата

към младежа, обхванат от мъка.

2530         Чуй от мене и тази заръка:

ако свойта любов изповядаш,

макар тя да те кара да страдаш,

ти вратата все пак целуни

и тогава се вкъщи върни.

2535 Незабавно се скрий в тъмнината

и не чакай да грейне зората,

да не би някой мъж подранил

да се сети къде си ти бил —

и да тръгнат сплетни всевъзможни.

2540 От безсънните нощи тревожни,

от тъгите, в които живеят,

всички влюбени често линеят.

Щом терзан си от мъка такава,

ти ще видиш, че също тогава

2545 ще отслабнеш. Със всеки така е —

всяка обич тревоги вещае.

Този, който неверен остава

към жените, и той потвърждава

тази мисъл: уж мъчи го жажда,

2550 уж храната не му се услажда,

а го виж как охранил е врат

като пръв манастирски абат.

        Друга заповед: както преди

към околните щедър бъди!

2555 Не забравяй, че би било редно

да дадеш на слугинчето бедно

една брошка красива и тя

ще възнася у теб щедростта.

Уважавай ти свойта любима.

2560 С всички близки, които тя има,

най-изискан бъди. Щом си бил

спрямо тях благороден и мил,

с двойна обич тя теб ще обгърне —

на доброто с добро ще отвърне.

2565 И недей да отиваш далече.

Ако работа важна ти пречи

да си с нея, тогава сърцето

остави на туй място, където

тя живее, и гледай веднага

2570 да се върнеш. А щом се налага,

гледай често да бъдеш до тази,

дето зорко сърцето ти пази.

Ето как, като влюбен младеж,

най-добре е да се отдадеш

2575 на любимата. Тъй според мен

в любовта ти ще бъдеш блажен.“

        Амур свърши със своите заръки.

Аз продумах тогаз: „Колко мъки

отредил си за хората, Боже!

2580 Нима, който обича, ще може

да изтрае под всяка от тях?

Отсега потрепервам от страх…

Как изобщо човек ще живее,

щом осъден е тъй да линее?

2585 Ако той от любов наранен е,

нима трябва да плаче и стене,

да скърби, да търпи като грешен,

все тъй горестен, тъй безутешен.

Аз, за Бога, съм страшно учуден,

2590 че е нашият жребий тъй труден.

Та човек от метал да е цял,

този ад пак не би изтърпял…

От какво ли не тегли душата!“

        Ето как обясни ми нещата

2595 бог Амур: „Ех, приятелю, ти

запомни, че не се ли плати,

добрина току-тъй се не дава.

Много по-драгоценна тя става,

щом ни струва и чувства, и сили,

2600 щом за нея сме скъпо платили.

Всяко щастие, щом се изстрада,

носи дваж по-голяма отрада.

Но любовната скръб е най-тежка,

тя довежда до бледност мъртвешка.

2605 И тъй както водата в морето

ти не можеш изгреба с решето,

тъй не можеш разказа и в книга

до какви изпитания стига

всеки влюбен. Макар да линее,

2610 той все пак се стреми да живее.

От смъртта всеки иска да бяга…

Да е все във тъмница и влага,

да е цял в отвратителна смрад,

да е жертва на всякаква гад,

2615 с хляб от ръж и овес да се храни,

от смъртта пак човек ще се брани.

Щом Надежда все още крепи го,

ще понася той всякакво иго

и ще мисли, че все някой ден

2620 от теглото ще бъде спасен.

Щом Амур му сърцето владее,

той с подобни мечти ще живее

и душата му, с вяра пропита,

на Надежда до гроб ще разчита:

2625 да му вдъхва и смелост, и воля

да издържа на всяка неволя

и да чака стократна отплата

за безмерната скръб и теглата.

Всички влюбени тя насърчава,

2630 всички земни злини побеждава…

Нека бъде от Бога щадена!

Тя е смела, грижлива, почтена,

през опасности път си проправя,

но човека в беда не оставя.

2635 И крадецът, дори под въжето,

пак надежда таи във сърцето.

Знай, че теб те Надежда предпазва,

ни за миг тя не ще ти отказва

свойта помощ при разни злини.

2640 Ще ти дам още три добрини —

в тях намира подкрепа от мен

всеки, който е вече пленен.

Първо с Помисъл Благ ще захвана.

Щом човек е попаднал в капана,

2645 то чрез него възможност ще има

да се среща със свойта любима.

Който влюбен се мъчи и плаче,

тъкмо той му помага така, че

разпиляват се в миг като прах

2650 и неволи, и горест, и страх.

Често Помисъл Благ го подсеща

за приятната бъдеща среща

с радостта, с любовта, обещани

от Надежда. А друг път го кани

2655 да погледне нослето красиво

и примамното пламъче живо

във очите на своята мила,

да погледне устата й, скрила

дъх, от който е бивал пиян.

2660 Всяко нещо в моминския стан

съблазнява го с чар непознат.

И двукратно е той по-богат

само щом си представи, че тя

със усмивка на свойта уста

2665 е посрещала всяка поява

на любимия. В миг оздравява

всяка рана от Помисъл Благ.

Затова той е толкова драг.

Ще ти трябва и втората, знай!

2670 Приеми я, не се колебай!

Блага Дума я всички наричат.

Тя на тези, които обичат

или страдат от горест нелепа,

им донася утеха, подкрепа,

2675 тя е тяхна надежда голяма.

Чувам песен на влюбена дама —

Блага Дума се в нея възславя

за доброто, което създава:

«Щом за моя любим заговорят,

2680 най-голямо добро ще ми сторят.

Нека чуя туй сладостно име!

Боже мой, с него Ти изцери ме!»

За да може с добро да сполучи,

Блага Дума я нея научи

2685 как да крачи по верния друм.

Аз и теб ще науча на ум:

сам си верен другар намери,

нему тайната ти довери,

разкажи му за порива свой,

2690 та опора за теб да е той.

От любов щом сърце те боли,

само с него това сподели.

Опиши му подробно жената,

по която ти чезне душата.

2695 Изложи му и свойте несрети

и поискай от него съвети,

за да знаеш какво да направиш,

на любимата как да се нравиш.

Ако твоят тъй верен другар

2700 е изпитал любовния чар,

и на него ще бъде приятно.

Той навярно съвсем деликатно

ще разкрие подробно каква е

тази, дето в ума му витае.

2705 И заплаха не би те гнетила,

че той мисли за твоята мила

и че двама ви иска да скара —

един в друг ще си имате вяра.

Тази дружба е свидна, защото

2710 човек близък ще имаш, с когото

да споделяш мечти въжделени.

Тези връзки ще бъдат най-ценни,

ще те радват и ти един ден

в туй ще бъдеш и сам убеден.

2715         Поглед Мил ще наричаме ние

добрината, която се крие

във очите. Търпение дава

тя на който любов изживява.

До любимата близо бъди

2720 и с мил поглед я ти награди.

Той разсейва и болка, и жал —

всеки млад е по него копнял.

Сутрин радост изгрява в очите

и Бог щедро дарява душите

2725 с едно нещо свещено, което

така силно примамва сърцето.

През деня нищо лошо не бива

да смути една среща щастлива —

нека всички се гледат, без страх

2730 че ще духне лош вятър към тях.

А когато очите сияят,

много важно ще бъде да знаят

на сърцата отрада да пратят,

та по-малко от обич да патят.

2735 Като верен вестител, очите

им провождат за миг новините:

кого, как и къде са видели,

каква радост в гърдите са влели.

И тогава забравят сърцата,

2740 че били са те в плен на тъгата.

Както ранният утринен зрак

ще прогони дълбокия мрак,

тъй и Поглед Мил ще успее

мрака в твойта душа да разсее.

2745 И тогава сърцето ти клето,

от любовни тегоби обзето,

ще забрави скръбта изживяна,

щом очите ти срещнат се с бляна.

Вероятно разбираш сега

2750 защо тъй си потънал в тъга.

Обясних ти с какво добрините

правят още по-хубави дните

на онези, които обичат.

Те на дълъг живот ги обричат.

2755 Тъй и твоят живот се нарежда.

За опора ще имаш Надежда,

Блага Дума и Помисъл Благ.

А пък те знаят най-добре как

да закрилят душата, която

2760 ще търпи до момента, когато

в други случаи, също удобни,

добрини ще получиш подобни

и дори по-големи. А днес

само с тези аз правя ти чест.“