Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (2)

Ст. 601-1385: Градината на Удоволствие. Танцуващите младежи и девойки. Вежливост кани поета. Бог Амур и десетте му стрели, поверени на Поглед Мил. Описание на животните и растенията в градината на вечната пролет.

        Аз не бях си отворил устата,

дорде тя ми открехна вратата

и ме пусна. А щом и надникнах,

от почуда едва не възкликнах

605 пред видяното. Мислех комай,

че съм влязъл в земния рай —

място дивно, прекрасно, чудесно,

сякаш беше тук царство небесно.

Кой каквото си ще да говори,

610 но тогава на мен ми се стори,

че наистина аз този път

се намирах в най-дивния кът.

Колко птици в небето летяха,

колко песни край мене ехтяха!

615 Славей сладко ми свиреше тука,

нейде чух как гугутка гугука,

как пригласят кадънки, авлиги,

гълъбици, скорци, чучулиги.

Мушитрънче от ниския храст

620 със синигерче мереше глас.

Но усетили вече умора

да огласят все с песни простора,

чучулигите спряха да пеят.

Зърнах как из гъстака се реят

625 кос и дрозд, сякаш влизаха в спор

с многогласния пролетен хор.

По-натам пък се бяха събрали

пъстроцветни ята папагали —

ведно с други пернати певци те

650 сладост лееха вред из горите.

Слушах този величествен хор и

изведнъж и на мен ми се стори,

че отгоре, от свода небесен,

изпълнява божествена песен

635 хор от ангели. В същото време

неизказана радост обзе ме,

че на мене единствен се пада

да изпитам подобна наслада.

Тези трели тъй нежно се сляха

640 и така покрай мен зазвъняха,

че те могат да бъдат сравнени

само с песни на морски сирени.

Най-старателно разните птички

се надпяваха тука и всички

645 бяха тъй сладкогласни, че пак

към зеления бухнал клонак

на дърветата, целите в цвят,

хвърлих взор и една благодат

ме обзе и за пръв път тогаз

650 се почувствах тъй радостен аз.

Тъй приятно бе всичко за мен,

че попаднах изцяло във плен

на това празненство безгранично.

И в момента разбирах отлично,

655 че с приятелски жест мен привлече

ме Безделна в мига, в който вече

тя на драго сърце позволи ми

в този парк с красоти несравними

да проникна. Омаян от тях,

660 ще разкажа това, що видях

в този кът. Ще предам най-напред

с какво момъкът беше зает,

с кои хора най-често дружеше.

Ще опиша след туй как държеше

665 в пълен ред тази чудна градина.

Но от страх да не би да отмина

нещо важно, поред ще говоря,

даже с риск да се нейде повторя.

Чувствах как до слуха ми достигат

670 птичи песни и как се издигат

пълни с нега и с плам поетичен.

Ту с възторг, ту пък с тон елегичен

за любов се говореше в тях

и за страсти най-нежни. Аз бях

675 в плен на някакво чувство незнайно —

сещах в себе си нещо сияйно.

Слушах птичите песни умилно

и в мен трепна желание силно

до младежа и аз да отида,

680 за да мога отблизо да видя

как изглежда, какъв му е кръста.

И тогава с походка чевръста

по пътечка, сред копър и мента,

аз се втурнах направо. В момента,

685 в който влязох сред кътчето скрито,

го познах между тези, които

бяха с него. Ала щом ги видях —

всички хубави, стройни, — и щях

да възкликна: в коя ли държава

690 се е раждала хубост такава!…

Те изглеждаха толкоз чудесни,

сякаш ангели бяха небесни.

Не, аз по-съвършени не зная

от онези, които в омая

695 там танцуваха. Всички в екстаз

се заслушваха в нежния глас

на чаровна девойка, която

се наричаше Радост. Когато

тя запееше, глас извисила,

700 друга с нея не би се сравнила.

И политаше, звучен и ясен,

един радостен припев прекрасен…

На лице бе тъй мила сега,

в такт извиваше кръшна снага

705 и потропваше лекичко с крак.

Вярвам, всички са чували как

безпогрешно, изкусно умее

все тя първа рефрен да запее.

Възхитили се бихте и вие,

710 като гледате, танц че се вие,

че се всеки младеж забавлява

на зелената тучна морава.

Бихте чули, че свирят флейтисти,

менестрели^[1], жонгльори^[2], хористи

715 ротруанж^[3] изпълняват, танцуват.

Лотарингски напеви се чуват

тъй приятно, че тук, на земята,

няма песен, по-нежно изпята.

А наблизо пък бихте видели

720 как, дайрета в ръцете си взели,

там девойки играят. Дордето

те подхвърляха сръчно дайрето

и го хващаха ловко с ръце,

с разтуптяно от радост сърце,

725 кръст под туники прости извили,

две девици красиви и мили

ситно бяха си сплели косите

и увличаха вече в игрите

Удоволствие. Заедно с тях

730 и той често избухваше в смях.

Беше нежно прихванал едната

тъй отблизо, че просто главата

си девойката беше склонила,

сякаш устни във него бе впила.

735 После другата хващаше вече…

Аз със думи не мога изрече

туй, що виждах. Та как да опиша

този танц. Човек спрял би да диша,

като гледа как кръшно телата

740 се извиват в игра непозната.

        Вече бях се отдал до забрава

на прекрасната гледка. Тогава

една дама на име Вежливост

приближи се до мен и с учтивост,

745 на която не се устоява

(дано Господ добро да й дава),

най-приятелски думи ми рече:

„Вие сам ли сте, млади човече,

в този толкова радостен час?

750 Я елате на танца при нас!“

Не останах и миг да умувам,

а започнах сред тях да танцувам.

При това благодарен бях аз,

че жената с приятелски глас

755 ми отправи любезна покана

и аз в техния кръг да се хвана.

Пък и танцът ме много привлече,

а излезе и лесен. Добре, че

аз изобщо не се колебах

760 и за миг не показах се плах —

гледах как се усмихват лицата

и как в такт се извиват телата

на добрите танцуващи хора…

Но за тях после аз ще говоря.

765         Беше момъкът хубав и мил.

Аз не зная човек да е бил

тъй прекрасен, с лице вдъхновено,

като ябълка бяло-червено,

с нежни устни и горда глава

770 и с очи като къс синева,

с гръцки профил, изящен, висок,

в кръста тънък, в плещите широк.

Щом го зърне, човек би си казал,

че от чудна картина е слязъл:

775 толкоз строен бе този младеж

и видът му бе хубав и свеж.

Той бе целият сръчност и плам —

по-подвижен до днеска не знам.

А понеже на възраст бе млад

780 и все още съвсем голобрад,

виждах само лек мъх по лицето.

Беше с пъргаво тяло, напето,

в нови дрехи, обшити с реснички

и с красиво извезани птички.

785 Всичко много добре му стоеше!

Златотканата дреха блестеше

като истински златен предмет.

Беше с нови обувки, отпред

леко стегнати с връзки от свила.

790 В знак на обич девойката мила

венец беше изплела от рози

и го беше дарила на този,

който обич й беше отдал.

Тъкмо Радост той беше избрал

795 за любима. Играеше с нея

като с някаква приказна фея.

Едва седемгодишна, тя с жар

любовта си отдала му в дар;

а сега за ръце се държаха

800 и във танц неуморно кръжаха

стройни, хубави, млади, засмени

те един за друг бяха родени.

А пък нейният приказен тен

с роза може да бъде сравнен.

805 Бе тъй нежна и тъй деликатна,

че дори не успях да отгатна

как по нейното хубаво чело

няма никакви бръчки. Умело

бе изписала витите вежди.

810 Под тях, вдъхвайки светли надежди,

двете весели, живи очи

те огряваха сякаш с лъчи,

преди още устата й малка

със усмивка на чудна весталка

815 да започне и тя да сияе.

Кой ли днес би могъл да извае

такъв нос? Нежни устните бяха

и почти непрестанно пламтяха

от тях радост младежът да вкуси.

820 Как блестяха косите й руси,

леко вързани с панделка фина!

Беше с шапка от скъпа коприна,

избродирана с истинско злато

и дантела такава, каквато

825 не съм виждал. А тънкият стан

бе облечен в сатен златоткан,

от какъвто и нейният мил

нови дрехи си беше ушил.

Досами Радост беше застанал

830 и Амур, който здраво бе хванал

лък и остри любовни стрели…

Той единствен решава дали

гордостта да сломи и кога

от владетел да стори слуга

835 и слугини от дами почтени,

ако те се показват надменни.

Пълновластен, могъщ, този бог

не изглеждаше мрачен и строг.

Хубостта му се среща тъй рядко,

840 че за нея да пиша накратко

непосилно ще бъде за мен.

Той не носеше бляскав сатен,

в облекло бе, с цветчета обшито

от амурчета нежни, които

845 сякаш истински ангели бяха.

По одеждите ясно личаха

малки ромбчета, гербове, птички,

леопарди и лъвове — всички

все от дъхави полски цветя,

850 сякаш брани по тези места:

теменужки, лалета, жълтуги,

зеленики и множество други —

жълти, розови, бели, червени,

виолетови, сини, зелени.

855 Освен тях тук и там върху този

плат аз виждах и прелестни рози.

От цветенца и шапката беше.

Малък славей над нея летеше

и събаряше нежен листец.

860 А наоколо птици: врабец,

чучулига, скорец, папагал —

сякаш беше при нас долетял

някой ангел. Оттам, дето бях,

аз наблизо до него видях

865 млад човек, назован Поглед Мил,

на когото Амур поверил

много важна и строга заръка —

да се грижи за двата му лъка.

Взрях се в първия — беше извит

870 от дърво, чийто плод нефелит

бе на вкус и стипчив, и горчив.

Този лък беше чворест и крив

и по-черен не е бил видян,

сякаш беше потапян в катран.

875 И обратно, по втория лък

не открих и най-мъничък сък.

Той бе с ярки бои оцветен

и с рисунки добре украсен —

в тях видях аз жени пременени

880 и мъже благородни, засмени.

Поглед Мил за колчаните бдеше

и в ръцете си здрави държеше

той стрелите — във всяка по пет.

Тези в дясната, фини наглед,

885 бяха с жлебове, врязани точно,

и с перца, пригодени нарочно

да достигат желаната цел.

Върху тях някой майстор умел

бе изписал картини различни.

890 Върховете не бяха челични,

а направени само от злато,

изковани така, че когато

те улучат сърцето човешко,

да раняват наистина тежко.

895 В тези пет стрели само перцата

не им бяха от злато. Едната

предизвикваше най-леки рани.

Чрез перца, сполучливо подбрани,

не пропускаше нивга целта

900 и зовеше се тя Красота.

А пък името Вярност подхожда

на стрелата, която пробожда

най-дълбоко. До нея видях

Откровеност — веднага разбрах

905 как се казва. Четвърта поред

бе стрелата Другарство. Отпред

с доста тежък връх тя бе снабдена

и не бе за далеч пригодена.

Който нея за средство би взел,

910 би попаднал на своята цел.

А в последната — най-благовидна,

безопасна и уж безобидна,

разпознах Миловидност. Избрана

бе за най-безболезнена рана.

915 Който с тази стрела е ранен,

не унива: на другия ден

той усеща, че болката спада,

и напълно престава да страда.

Вляво виждах пък другите пет —

920 неприятни и грозни наглед.

Върховете им страшно блестяха

и по-черни от дявола бяха.

Според мен бе Надменност едната,

а пък тази, която злината

925 си не можеше даже да скрива,

беше Мерзост. Добре й отива

и на нея туй име. Пак там

бе стрелата, наричана Срам.

Отчаяние другата беше,

930 а на петата явно личеше,

че бе дадено име Измама.

Виждах всъщност, че разлика няма

между тях — за лъка си подбрани,

те отваряха кървави рани

935 и в сравнение с тези отдясно

бяха по-лоши — туй беше ясно.

Те въздействаха точно обратно.

Във романа си аз многократно

ще говоря за всяка от тях,

940 ще разкажа каквото видях

най-подробно. Но нека със вас

да се върна към танците аз.

Тези кръшни свирни хороводни,

тези хора добри, благородни

945 ще опиша ви всичко това

с подходящо подбрани слова.

Аз съзрях бог Амур да играе

с млада дама. Разбрах, че това е

Красота. Той я беше видял

950 с колко чар е и беше избрал

да се хване до нея. Нали

на една от петте му стрели

тя е името взела. Едва ли

друга тук би могла да се хвали

955 с красота като нейната. Беше

като месеца, който блестеше

сред безбройните ярки звездици —

тъй прилични на малки свещици.

Тази хубава, мила девица,

960 чиста, сякаш бе капка росица,

беше с профил пленително нежен,

като лилия — с тен белоснежен.

Беше стройна, красива и млада,

без да слага ни грим, ни помада.

965 Най-красивите дами така са,

нямат нужда от външна украса.

Светлоруси й бяха косите

и й стигаха чак до петите.

Какви бяха очите, устата?

970 Надали ще ми стигнат словата

да предам колко беше красива,

миловидна, невинна, учтива.

Често споменът свиден извиква

този образ и нежност прониква

975 до сърцето. И в днешния ден

по-пленителна няма за мен.

        А до нея играеше дама

благородна, на почит голяма,

и Богатство се казваше тя.

980 Ако някой отвори уста

срещу нея или нейна близка,

ще му върне тя както си иска —

че от нея човек би могло

и добро да очаква, и зло.

985 Неслучайно навред се говори,

че богатият може да стори

всички нас и щастливи, и жалки.

Затова и големи, и малки

на Богатство се кланят до днес.

990 Много искаха с някакъв жест

да докажат, че верни й бяха.

А пък други дори не посмяха

да си вдигнат главата, защото

се обричаха мигом на злото.

995 Вечно имаше в нейната стая

хора, дето завиждат, ласкаят

и издайничат. Те се стремяха

да вредят и нарочно срамяха

най-добрите, най-честните хора.

1000 Пред самите тях те, без умора,

се преструваха, уж че ги хвалят,

че звезди от небето им свалят,

а зад тях с клевети най-коварни

им правеха дните кошмарни.

1005 Пълни бяха с нескривана завист

и ги гледаше всеки с ненавист.

От сплетните им подли и долни

са останали днес недоволни

най-добрите. И тъй се оказа,

1010 че те вдъхват у всеки омраза.

На ласкателя гнусен се пада

да се мъчи в катрана на ада.

        Тази дама чаровна, богата

беше в пурпурна рокля с позлата.

1015 Не използвам тук празни похвали,

а уверен твърдя, че едва ли

друга гледал бих с толкоз възхита.

С ресни роклята беше обшита,

а по нея пък — сцени безбройни

1020 със крале и херцози достойни.

На яката, изкусно скроена,

златна лентичка бе прикрепена;

върху нея зрънца изумрудни

се преливаха в тонове чудни —

1025 скъпоценният камък блестеше,

сякаш огън запален гореше.

А коланът й: толкоз красив

не съм виждал, откакто съм жив.

Бе токата от камък вълшебен,

1030 с ненадминати свойства — целебен.

Щом човек този камък си сложи,

след туй в никакъв случай не може

от отрова да бъде сразен.

Този камък високо ценен

1035 с нищо друго не ще го сравним,

даже с всичкото злато на Рим.

От скъп камък и брошката беше —

зъбобол се чрез него цереше.

А пък има поличба дори,

1040 че щом някой на гладно в зори

го погледне, през целия ден

ще се чувства неземно блажен.

Този неин колан златоткан

с тежки гвоздеи бе обкован

1045 чисто злато. От всеки от тях

бих направил монета. Видях

с какви плитки бе — сякаш от свила.

А главата си беше обвила

с дивен обръч — от злато излят.

1050 По-красив няма в целия свят.

Завидял бих на който успее

да опише как ярко светлее

този обръч, обхванал косата.

Кой могъл би да каже цената

1055 на червените ярки рубини,

на сапфирите в тонове сини,

на нефритните малки зрънца,

на смарагдите — същи слънца.

А отпред като огън запален

1060 в обков златен гранат тъмноален

ярко грееше в нощния мрак.

Една левга достигаше чак

този лъч, тъй че всеки в тъмата

би открил тази дама богата.

1065 Скъпоценните камъни бяха

тъй лъчисти, че с тях засияха

и лицето й с прелест на фея,

и младежите близо до нея.

Беше хванала тя за ръката

1070 млад и хубав мъж — той бе самата

Правота — близък неин приятел,

неин верен, любим обожател.

Беше в хубави дрехи облечен,

вредом срещаше прием сърдечен.

1075 А конете… Ще стане за смях,

ако вкара той кранта сред тях —

нали тъй би се опозорил,

сякаш откраднал е или убил.

И за него бе радост голяма

1080 да е близо до знатната дама,

за да може да харчи пари

за най-дребното нещо дори.

Тя покриваше всички разноски

и поддържаше мили обноски

1085 с този мъж. Тъй се щедро държеше,

сякаш с крина парите гребеше.

        На хорото сред всичките беше

Щедрост — никога тя не скъпеше

нито почести, нито имот.

1090 Бе от най-достолепния род.

Този род в родословната книга

Александър Велики достига.

Как цъфтеше лицето й ведро,

щом даряваше другите щедро.

1095 И за нищо не й се свидеше.

Даже Алчност сега не ламтеше

чак така в своите страсти да граби,

сякаш тя бе със страсти по-слаби.

Затуй Бог не пестеше благата

1100 и я правеше дваж по-богата.

Оградена бе с почит и чест.

Луд и мъдър, щастлив и злочест —

всички хора й бяха подвластни,

хем признателни, хем съпричастни.

1105 Ако някоя странна особа

се държеше към нея със злоба,

за другар би могла да спечели

дори нея. Добро са видели

и богати, и дрипави хора —

1110 тя за всичките беше опора.

За човек, чийто ранг е висок,

алчността е най-тежък порок.

Ако той е от алчност увлечен,

ще е всъщност на лудост обречен.

1115 Никой, който е користен бил,

не би щастие пълно добил,

нито в своя ламтеж за богатство

би се радвал на истинско братство.

Който иска приятели верни,

1120 не ламти за богатства безмерни.

Щом желаеш да имаш другар,

не скъпи се за никакъв дар.

Както всички парчета железни

ги привлича магнит, тъй с любезни,

1125 с топли думи, със злато, сребро

ще притегляш сърцата с добро.

Щедрост беше съвсем отзивчива!

На лице миловидна, красива,

всеки ден пременена тя беше.

1130 Сарацинският пурпур блестеше

като слънце. И месец не мина

от деня, в който в тази градина

свойта брошка тя беше свалила

и на друга я бе подарила.

1135 И макар с разкопчана яка,

тя изглеждаше чудно. Така

се откриваше бялата плът

на една възхитителна гръд.

        Щедрост най-дружелюбно държеше

1140 за ръка един рицар. Той беше

от рода на Бретанския крал —

крал Артур^[4], който нявга развял

знамената на бойната слава

и затуй неведнъж оттогава

1145 пред крале и велможи избрани

е прославян в безбройни романи.

Този рицар съвсем неотдавна

на турнир в битка честна и славна

беше своя меч сръчно въртял.

1150 В нейна чест върху коня си бял

не един шлем той беше свалил,

не един вражи щит бе разбил.

Смел и силен, в турнирния бой

бе сразил враговете си той.

1155 Друга дама до нея стоеше —

Откровеност я всеки зовеше:

белолика, досущ като сняг,

с хубав нос, възхитителен чак

(а не чип и нагоре извит),

1160 с вита вежди — чаровна на вид.

Синкав огън пламтеше в очите,

бяха руси и дълги косите.

По-невинна от гълъб бе даже

и не можеше нивга да каже

1165 лоша дума, със зло да откликне.

Ако някой я нея обикне

и започне от обич да страда,

много бързо в душата й млада

предизвикал би чувство най-нежно.

1170 Не постъпи ли тъй, неизбежно

би се чувствала доста виновна,

че го мъчи с тегоба любовна.

Бе в сукман тя, какъвто и в Арас

не бях виждал до този си час —

1175 удобен той бе и красив.

Но дори да си най-придирчив,

би разбрал, че шивачът с иглата

не е работил тук слепешката.

Тази мила девойка засмяна

1180 бе в наистина чудна премяна:

най-добре на моминския стан

му прилича да носи сукман;

макар сгодна да бъде полата,

по-красива в сукман е жената.

1185 А когато пък силно желае

да е в бяло, то значи, че тя е

милостива, добра, откровена.

        До девойката, в танц устремена,

беше мъж благороден и млад.

1190 Кой бе той и от кой ли бе град?

Той май беше в Уиндзор живял,

беше син на английския крал.

А до него играеше с живост

вам известната вече Вежливост —

1195 тази, дето отправи покана

на хорото и аз да се хвана.

В нея нямаше лоши привички,

затова я почитаха всички.

Тя постъпваше мъдро и умно

1200 и говореше тъй сладкодумно —

с доброта в любородния взор.

Не подхващаше с никого спор

и не влизаше с други в разправа.

С нежна кожа, с коса кестенява,

1205 привлекателна, мила, красива —

аз не зная жена по-учтива,

по-достойна да стъпи на трона

и да бъде със златна корона.

        А до нея се бе уловил

1210 рицар млад — благороден и мил.

Тя го любеше с плам въжделен,

а той беше към всички почтен.

Хубав в своите бойни доспехи,

неведнъж беше жънал успехи.

1215 А Безделна се виждаше само

на пет крачки от моето рамо.

За вида й, за стройния стан

писах вече във този роман.

Милостив да е Господ към нея,

1220 че нали в тази цветна алея

топло тя ме прие най-напред!

А сега е на другите ред.

        Младост, винаги мила, засмяна,

на хорото ни също се хвана.

1225 Вероятно не бе по-голяма

от дванайсет години. Измама

и лукавство не знаеше тя,

надарена бе с чар, с доброта —

бодра, весела, буйна, игрива…

1230 В младостта си човек не унива,

млад и радостен всеки е бил.

А до нея бе нейният мил

и пред всички тук той, без преструвки,

я даряваше с нежни целувки

1235 всеки път, щом се нему доще.

С такъв плам се обичаха те,

че не чувстваха никакъв срам.

Един друг се целуваха там

като влюбени гълъби. Той

1240 беше хубав, източен на бой.

И на възраст не беше по-стар.

А в сърцето му — същата жар.

И така тези люде чудесни

се развличаха с танци и песни

1245 с други хора — по нравственост сродни,

твърде мили, добри, благородни.

Обществото им беше прекрасно.

Аз описах подробно и ясно

тези, дето и песни попяха,

1250 и на воля добре поиграха.

След това пожелах да отида

из градината — пак да я видя.

С дрян и лавър и с орех и бор

очарова тя жадния взор.

1255 А хорото бе свършило вече

и играчите бяха далече,

за да търсят под сянка прохлада

и в любов да намерят отрада.

Тъй щастливи изглеждаха те.

1260 Аз за луд смятам който не ще

да изпита през своята младост

тази най-земна, най-чиста радост…

Най-възвишено щастие има

в туй да бъдеш с жената любима.

1265 И тогава, оказал се сам,

по тревата насам и натам

най-безгрижно заскитах се аз.

Но Амур в този същия час

с Поглед Мил ме последва веднага

1270 и без нито за миг да отлага,

той на своя другар повели

да приготви петте му стрели

и лъка му. И твърдо решен,

сам Амур се насочи към мен

1275 (дано Бог ме спаси от стрелите

и от гибелна рана в гърдите).

От това нищо аз не видях.

Но дордето самичък вървях

из градината, пълна с лъчи,

1280 бог Амур ме следеше с очи.

Аз не спирах по своя си път

и обходих така всеки кът.

А градината — точен квадрат —

бе внушителна в своя обхват.

1285 Всеки зид бе с еднакви размери.

Човек можеше тук да намери

многобройни овощни дървета.

Почти цялата площ бе заета

със овошки от всякакъв вид

1290 (почти нямаше с плод нефелит).

Помня, имаше нарове южни

(те за болните хора са нужни).

Плодове изобилни тежаха

по клонатите орехи — бяха

1295 на масло благотворно богати

като дребни индийски мускати.

Доста много бадеми видях,

посадени наблизо до тях.

С аромат на фурма и смокиня

1300 бе изпълнена тази градина.

Ако иска човек в своя дом

да си има бахар, кардамон,

сладка папрат, зрънца карамфил,

анасон и дори джинджифил,

1305 той оттук би могъл да ги вземе.

Плодовете, които по време

на десерта се често сервират,

и те също се тука намират.

А в градината бяха узрели

1310 ред череши — червени и бели,

дюли, ябълки, кестени, сливи,

едри лешници и круши диви,

жълти праскови, сочни малини,

сладки мушмули, черни маслини.

1315 Забелязах в различни посоки

много борове, стройни, високи,

кипариси и лаврови стволи,

белокори шумната тополи,

стари брястове, дрянове прави,

1320 тънки буки и габъри здрави,

глог, ела, дъб и ясен, и клен

се изпречваха вредом пред мен:

на брой бяха действително много

и аз сам бих признал, че не мога

1325 да ги всичките тук назова,

пък и кой ли би сторил това.

Разстояние тях ги делеше

и над пет-шест разтега то беше.

А листатите клони дебели

1330 тъй върхарите бяха си сплели

над моравите тучни край нас,

че през лятото нито за час

тука в никакъв случай не пада

слънчев лъч на тревицата млада.

1335 А по нея — елени, козлета…

Аз видях как по много дървета

рунтавелки се стрелваха живо,

как подскачаха зайци игриво

в надпревара в тревите зелени.

1340 А наоколо ледностудени

бистри извори — много на брой —

си бълбукаха в летния зной

и с прохлада даряваха всички.

Жаби там и попови лъжички

1345 не видях — толкоз бяха те чисти.

Дълги клони със перести листи

се надвесваха ниско над тях.

Удоволствие, както разбрах,

наредил да прокарат чрез вади

1350 през зелените тучни ливади

тази бистра вода ромонлива.

Тук земята не бе буренлива

и тревата тъй буйно растеше,

че на всеки младеж му се щеше

1355 върху нея удобно да може

да лежи като в пухено ложе,

щом излезе с девойка любима.

С нищо друго не беше сравнима

тази толкова китна градина.

1360 Тук цветята по цяла година

с миризмата си чудна дъхтяха.

Теменужките пролетни бяха

свежи, нежни. Цветя нацъфтели

виждах много, червени и бели,

1365 жълти, сини — те нямаха чет.

Тука лъхаше хубост отвред.

Този кът, на цветя тъй богат,

бе наситен е най-свеж аромат.

Вече мисля, че точно и ясно

1370 ви описах туй място прекрасно.

Аз се чувствам сега уморен,

пък и щедро не съм надарен

да предавам чрез образи чара,

който мен до възхита докара.

1375 Аз вървях и надлъж, и нашир

и така проумях най-подир

този дивен кът как подреден е.

Бог Амур неотлъчно след мене

със стрелите си златни вървеше —

1380 като някой ловец ме следеше

и с изпънат лък, дебнещ и бдящ,

просто чакаше миг подходящ.

И тъй своя път аз продължих

и не щеш ли, след малко открих

1385 извор, бликащ под бор исполин.