Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (13)

Ст. 12416-13176: Притворство и Въздържаност, предрешени като странстващи монаси, отиват при Зъл Език. Уж искат да се изповядват, а го убиват. Щедрост и Вежливост проникват в двореца и срещат Старата, която предава на Добър Прием венец — подарък от Влюбения.

        А сега ще узнаете как

бе Притворство свой план начертало

и как беше в борбата успяло.

И Въздържаност то уговори

12420 срещу Зъл Език тя да се бори.

Ала как да се там появят?

Облеклото ли те да сменят,

или просто да действат открито?

Те си сложиха дрехи, каквито

12425 всеки вярващ човек си надява,

щом е тръгнал поклонник да става.

По Неволя Въздържаност вече

нови дрехи бегински облече,

с бял воал си загърна главата,

12430 после шапка си сложи. В едната

си ръка тя псалтира държеше,

а пък в другата ясно личеше

броеница, получена в дар

от един брат, навярно по-стар.

12435 (Уверяваше всекиго тя,

че човекът бил неин баща.)

А той беше й гост най-редовно,

пък и тя уж от чувство синовно

го спохождаше в Божия храм.

12440 Тя пред него единствено там

изповядваше всеки свой грях,

а и него не беше го страх

от Притворство и с чувство набожно

те се сбираха, щом е възможно,

12445 и дотолкова чак близки бяха,

че и от същия съд ядяха.

Много стройно бе нейното тяло,

ала беше с лице пребледняло.

Тази курва със своя нагон

12450 на апокалиптически кон^[1]

бе прилична — в древния свят

той е символ, от всички признат,

на двуличие; само злината

прави сиви и бледи лицата.

12455 А Въздържаност тъй бе живяла,

че бе вече съвсем погрозняла.

Разкаяние всеки четеше

по вида й. В ръка тя държеше

здрав кривак — поопушен и стар, —

12460 който пък бе получила в дар

от Лъжа. Позагърната в шал,

тъй угрижена беше, че жал

би извикал видът й у вас.

Щом готова бе, в същия час

12465 тя реши се на път да поеме.

И Притворство не губеше време:

често дрехите сменяше то

и сега се попита защо,

като пръв на света лицемер,

12470 да не вземе от брата Сейер^[2]

облеклото. Набожно на вид,

Притворство бе кротко, с поглед открит,

в който никак сега не личеше

гордостта. На врата му висеше

12475 една Библия. Сякаш сакато

беше то във момента, когато

със тояга натам се отправи.

Бе се сетило и да постави

във ръкава си остър бръснач,

12480 изкован от изкусен ковач

и наречен Режи-му-гръкляна.

И Притворство веднага застана

до Въздържаност: двамата в миг

се видяха там, где Зъл Език

12485 бе застанал на пост да внимава

пред вратата му кой преминава.

И тъй както на стража стоял,

тези странници той бе видял.

Със държание скромно те бяха

12490 и когато пред портата спряха,

поклониха се ниско поред:

от Въздържаност той най-напред

поздравен бе, след туй видя как

и Притворство приведе гръбнак.

12495 Зъл Език, без да мръдне, отвърна

и когато в лицата ги зърна,

разпозна ги, но без да се сеща

защо те му вървяха насреща.

На Въздържаност малко личеше,

12500 че отдавна принудена беше

по неволя с Притворство да ходи

и живот лицемерен да води.

Тя не беше живяла свободно,

така както й беше угодно —

12505 по друг начин й бе провървяло.

Беше искрена тя отначало,

но това й достойнство предишно

тъй отслабна, че стана излишно.

И Притворство той там забеляза,

12510 но притворно не се то показа.

Затова не успя Зъл Език

да му види същинския лик —

ето как с външността сполучливо

се прикриваше нещо фалшиво.

12515 Ако беше се то появило, —

преди още да беше сменило

свойте дрехи, човек би твърдял,

че Робен, който танц бе играл,

беше вече съвсем променен —

12520 якобинец бе той в този ден^[3].

Якобинците (туй е известно)

преживяват почтено и честно.

Негодяи да бяха, едва ли

такъв орден си биха създали.

12525 Корделиери или кармелити

(външно те са почти четвъртити)

са прочути навред с честността си.

И такива са всички монаси.

На вид доблестен всеки изглежда.

12530 Ала външният вид не довежда

до едно заключение точно,

та дори ако някой нарочно

със софизми изкусни опита

пред света същността им прикрита

12535 да представи. Човек с усет фин

би навярно могъл и самин

да познае кое е двулично,

стига само да мисли логично.

        Тия двама поклонници бяха

12540 свлекли своя багаж и седяха

там до Зъл Език. „Искам да знам —

каза той — що ви води насам.

Със какви новини сте дошли?“

Тук Въздържаност рече: „Дали,

12545 господине, ще имаш желание

да изслушаш едно покаяние?

Ти ще чуеш слова откровени

на поклонници честни, смирени.

Ходим ние пешком по земята

12550 и затуй са ни прашни краката.

Ако скитаме днес в този свят

на падение, блудство, разврат,

то е с цел да покажем нагледно

как на Бог да се служи е редно.

12555 Щом със грешните хора се справим,

нищо повече няма да правим.

Най-смирено те молим с поклон

да дадеш на нас тука подслон.

Бихме искали с малко слова

12560 да научиш от нас онова,

от което след миг вероятно

и на теб ще ти стане приятно.“

Зъл Език ги подкани: „Бъдете

мои гости! Без страх говорете,

12565 така както харесва на вас!“

„Хвала теб, господине! За нас —

заговори Въздържаност — няма

добродетел в света по-голяма,

та била тя от Бога добита

12570 или с ум и с разсъдък открита,

от безценния дар на човека

да си сдържа езика. И нека

към това се стреми всеки тук.

По-добре не отронвай и звук,

12575 вместо лоши слова да редиш.

А във вашия свят току-виж,

че се срещат и хора, които

клеветата възхвалят открито.

Те, изглежда, от Бог нямат страх

12580 и самички навличат си грях.

Такъв грях и на тебе тежи,

господине. Наскоро лъжи

си разправял за онзи млад мъж,

който идвал е тук неведнъж,

12585 и с това непростим грях си сторил.

Ти за тоя младеж си говорил,

че преследвал е користни цели —

със съблазни той щял да спечели

Добър Прием. Кажи, как можа

12590 да измислиш такава лъжа!

Знаеш много добре, че тъдява

той не се е вестил оттогава.

Добър Прием по твоя вина

е затворен сега във една

12595 страшна кула. Отдавна отмина

това време, когато двамина

сте играли по цели дни тук,

без да мислите злото на друг.

Няма с тебе той нито веднъж

12600 да играе… И онзи млад мъж

е прогонен от тебе далече

и не ще търси радост тук вече.

Кой към тия злини теб те тласна,

ако не твойта мисъл ужасна,

12605 дето само лъжи е родила?

Нали виждаш какво е скроила

твойта глупава човка, която

кряка, вика, крещи простовато,

върху хората укори тежки

12610 сипе тя, обвинява ги в грешки,

без да имат те капка вина.

Ще ти кажа, от друга страна,

че не бива по външния вид

да цениш ти един индивид,

12615 че наистина много грешиш,

щом почтените ти клеветиш,

като бълваш лъжи срещу тях.

Става триж по-голям твоят грях

от това, че добре осъзнаваш

12620 какво вършиш и пак продължаваш.

А младежът не ще и да знае,

че най-долно си с него играе

Зъл Език. Не го дразни това,

че го хули със злостни слова.

12625 Нали никой не му забранява,

щом желае, оттук да минава.

И в действителност той твърде рядко

идва тук, и то много за кратко.

Ти го дебнеш сега с меч в ръката,

12630 без да мигнеш, на пост пред вратата.

Ден и нощ като кол тук стърчиш

и напразно труда си хабиш.

Ако Ревност на тебе залага,

тя самата с какво ще помага?

12635 Добър Прием е клет мъченик.

Без да взема на заем, длъжник

е сега и в затвора лежи.

Той по твоя вина там тъжи

и се чувства пределно злочест.

12640 И да нямаш друг грях ти до днес,

според мене и този ти стига,

цял живот окован във верига

да стоиш, да те хвърлят на клада

или Бог да те прати във ада.

12645 Непременно покай се сега.“

„Но — прекъсна я той — докога

ще обсипвате мен с клевети?

Аз отворих ви свойте врати,

за да бъда така опетнен!

12650 Що ми трябваха гости на мен?

Да не съм ви се сторил глупак?

Я идете на някой друг праг

да почукате, щом според вас

лъжец толкова нагъл съм аз.

12655 Шарлатани без срам! Затова,

че съм казал правдиви слова,

ще понасям обида най-гнусна.

Друг път няма пак тук да ви пусна.

Нека дяволът мен да ме вземе,

12660 нека Бог ме погуби без време,

ако лъжа, че този слух стигна

до мен още преди да издигнат

онзи замък. Аз нищо не сторих —

бях дочул аз и само повторих,

12665 че целунал бил онзи млад мъж

нежно свежата роза веднъж.

И не мога да кажа дали

друго правил е той, но нали,

ако то не бе вярно, едва ли

12670 ние нещичко бихме узнали.

Значи аз не съм лъгал позорно.

Бих желал да ме чуят повторно,

да отекне в колиби, в палати,

сред познати или непознати,

12675 сред съседи и близки вестта,

че е идвал по тези места

онзи млад мъж.“ Притворство със вик

го прекъсна във същия миг:

„Нима смяташ за истина свята

12680 туй, което говори тълпата?

По-добре отвори си ушите,

но не с цел да се вслушваш в лъжите,

а във моя съвет. Всеки знае,

че човекът любов не питае

12685 към тоз, който го черни нечестно.

Днес на всички добре е известно,

пък и в книгите чел съм преди,

че когато във свойте гърди

чувства обич, човек мисли само

12690 да прекарва там, где любовта му

се намира. Дано разбереш

в крайна сметка, че онзи младеж

те почита, цени и обича,

скъп приятел дори те нарича,

12695 поздравява те все тъй учтиво

и държи се към тебе вежливо.

Той не идва със цел да те дразни,

както правят натрапници разни —

всеки друг ще го днес потвърди.

12700 Ако в младите мъжки гърди

сърце влюбено биеше с плам,

вероятно по-често той там

би отивал и лесно ти щеше

да го хванеш. Дори да го беше

12705 някой сплашил, че щом в този кът

идва той, ще го жив опекат,

него нищо не би задържало

да не идва. Не би му тежало,

че на него ти гледаш със зло.

12710         Но не му е до рози било!

И Добър Прием няма вина

да понася такава злина.

Ако двамата свързани бяха,

лесно въпреки тебе те щяха

12715 този розов цветец да откъснат.

С клевета ти младежа отблъсна,

който толкова пък те ценеше.

Ако розата тъй го влечеше,

нито ден той не би те обичал

12720 и не би се в приятелство вричал.

Ти не би му спечелил сърцето.

Ако вярно е всичко, което

си разправял, проклетия замък

разрушил би той камък по камък.

12725 И дори отпреди да не знае

чие пъклено дело това е,

лесно би се досетил и сам,

като вижда как достъп дотам

вече няма. От вражия стан

12730 никой друг не би бил подозрян.

Но злост няма у този младеж.

С твоя глупав несекващ брътвеж

и със твоите зли клевети

смърт във ада заслужил си ти.“

12735         Зъл Език затруднен се оказа

от Притворство и сам забеляза,

че бе право донякъде то,

и се питаше вече защо

да не се пък разкае. „За Бога —

12740 рече той, — така вече не мога.

Ти, Притворство, научи ме как

да прогледна. Въздържаност пак

прояви много ум и умение.

Щом споделяте същото мнение,

12745 що да сторя сега според вас?“

„Изповядай се в същия час

и греха си веднага признай!

На колене пред мен се покай!

Изповедник съм вредом познат —

12750 по-достоен от мен в този свят

не е бил досега никой друг.

И за теб отговарям аз тук.

Света Дева заръча стократно

да се с тебе държа акуратно,

12755 да съм по-благ и по-милостив,

по-човечен и по-отзивчив

от отдавна познатите ваши

изповедници енориаши.

Аз и други достойнства признати

12760 притежавам. От всички прелати

по съм сведущ и по съм ценен.

В теология бях посветен

и на други я аз преподавам.

А доколкото тука познавам

12765 видни хора, те всички признаха

моя дар и затуй ме избраха

за свой изповедник. Та простен

ще ти бъде грехът, щом пред мен

изповядаш се. Никой насетне

12770 за греха ти не ще ти подметне.“

        И тъй, без да се миг колебае,

Зъл Език се реши да признае

своя грях. Но Притворство го хвана

така силно с ръце за гръкляна,

12775 че успя да го сам удуши

и гласа му съвсем заглуши.

После то нито дума не каза

и с бръснач му езика отряза.

С домакина се тъй разплатиха,

12780 след това му вратата разбиха

и го хвърлиха в изкоп голям.

На излизане тъкмо оттам

те нормандските стражи видяха

върху пода как проснати спяха.

12785 Уж наздравица всички те пили,

но, уви, не им стигнали сили

и във сън се унесли пияни,

ще речеш, че са просто заклани.

А в това време Щедрост с Вежливост

12790 приближиха дотам с предпазливост

и във същия миг дебнешком

през вратата преминаха. Щом

четиримата хвърлиха взор

накъм кулата, в тесния двор

12795 забелязаха Старата. Тя

зорко бдеше пред свойта врата

да не би при възможност веднага

да реши Добър Прием да бяга.

Тя не бе ги видяла, ни чула

12800 и сама край високата кула

и насам, и натам си сновеше.

На главата си сложила беше

малка шапчица вместо воал,

а врата си обвила бе с шал.

12805 Четиримата, щом я видяха,

върху нея на бой налетяха.

Тя самата разбра, че не бива

да оказва сега съпротива,

и им рече: „За Бога, кажете,

12810 защо тука ви носят нозете?

Но не ми повишавайте глас.

Аз съм чувала вече за вас,

че ви смятат за доста добри,

благонравни, сърдечни дори.

12815 Нали в плен не ще падна насила?“

„Ние идваме, майчице мила,

за да видим как чувстваш се днес.

Никой няма сега интерес

да те взема в плен. Можеш на нас

12820 да разчиташ в решителен час.

Ние имаме сила такава,

че днес никой не ни устоява.

Вероятно ти вече разбра,

че дошли сме тук, майко добра,

12825 с молба в този момент тъй изгоден

Добър Прием да пуснеш свободен:

извън тази висока ограда

да престане той вече да страда,

да се включи за малко в играта,

12830 без в калта да си цапа краката.

Или пък разреши му веднъж

да се срещне със онзи млад мъж^[4].

Ако пет-шест слова разменят,

един друг ще се те утешат

12835 и тъй всеки ще спре да тъгува.

А на теб това нищо не струва.

Този млад мъж ще бъде до гроб

твой най-верен слуга и твой роб.

Би могла да го ти продадеш,

12840 да го даром на някой дадеш,

на въже да го даже качиш,

да го в робство до гроба гнетиш.

Той ще бъде твой верен другар.

При това изпровожда ти в дар

12845 тази брошка — вземи я сега ти,

а пък скоро и дрехи ще прати.

Колко щедър е, колко почтен!

Спрямо теб той не е озлобен

и за нищо не те укорява.

12850 Все така предпазлив си остава

и е много мил с другите хора.

Не задържай го ти във затвора,

а му дай, както искаме ние,

сгоден случай добре да се скрие.

12855 Щом избяга той, майчице стара,

ще си върне предишната вяра.

Ти на него от нас ще дадеш

тоз венец ароматен и свеж.

От младежа му поздрав носи,

12860 нека вече не се той коси.

Този поздрав от златото даже

ще се по-драгоценен окаже.“

„Както Божия милост желая,

бих го сторила аз, ако зная,

12865 че каквото и тук да се случи,

Ревност нивга не ще го научи.

Тя избра Зъл Език за пазач

и за свой най-добър помагач.

А той всички нас тук ни следи

12870 и на всеки е сторил беди.

Непрекъснато дрънка и лае,

щом от някого нещо узнае,

а и сам наумява си разни

долни клюки, с които ни дразни.

12875 И дори да го смърт застрашава,

все по този път пак продължава.

Ако Ревност научи това,

ще платя аз със свойта глава.“

Те й казаха: „Ти се не бой.

12880 Нито вижда, ни чува днес той.

А и дума не би проговорил.

Бездиханен уста е отворил

и в трап вместо в ковчег днес лежи.

Той не ще ни обсипва с лъжи.

12885 Щом от Господ не е надарен

със божествена мощ, никой ден

той не ще се завърне от гроба,

за да може отново със злоба

клевети срещу нас да говори,

12890 ако дяволът чудо не стори

да му върне предишната сила.“

„Аз не бих се на вас противила —

рече Старата. — Вярвам във вас

и бих искала в същия час

12895 да пристигне тук младият мъж.

Но не бива той нито веднъж

да се по-дълго тук застоява

и на своя глас воля да дава.

Нека в кулата идва потайно,

12900 да не би да го видят случайно

накъде се насочва, защото

инак той налетял би на злото.

Всичко трябва да прави той скришно,

много шум да не вдига излишно,

12905 да внимава как върши делата

и да има кофар на устата.“

Те отвърнаха: „Ние ценим

твоя жест и затуй ти дължим

благодарност.“ Обсъдиха всичко,

12910 но в момента Притворство самичко,

в друга мисъл унесено вече,

тихо, сякаш на себе си, рече:

„Ако този младеж, на когото

ние мислим днес само доброто,

12915 се изцяло на мен довери,

и против твойта воля дори

ние бихме успели, госпожо.

Очевидно младежът не може

да спре нежния цвят да обича

12920 и от него не се той отрича.

Дебнешком той ще иде, където

от отдавна го тегли сърцето.

Ако вече не ходи вълкът

там, където овцете пасат

12925 (вероятно от страх от овчаря),

той се вмъква в самата кошара.

Щом ти тръгнеш за местния храм

(вчера доста забави се там)

и щом Ревност поеме на път,

12930 за да иде във друг някой кът

(а пък в даден момент няма как

да не мръдне оттук тя все пак),

нека нашият влюбен младеж

да проникне без факла, без свещ

12935 във градината, пълна с цветя,

ако ще да е и през нощта.

И Приятеля може да вземе,

ако той извести го навреме —

хем в беда да го пак насърчава,

12940 хем съвети добри да му дава

(стига само да няма луна,

че когато блести светлина,

тя на не един влюбен вреди).

Той познава добре отпреди

12945 този замък и може да влезе

през прозореца, после да слезе

със въже и да тръгне натам,

накъдето поискал би сам.

Добър Прием, когато се мръкне,

12950 във градината там ще се смъкне,

дето младият мъж ще го чака.

Или може, прикриван от мрака,

да премине онази ограда,

зад която отдавна той страда,

12955 за да срещне добрия младеж.

Може също, обзет от копнеж,

да излезе безшумно навън,

ако вие потънете в сън

и дордето спокойно си спите,

12960 да открехне за него вратите,

та младежът съвсем неусетно

да достигне до розата — сетне

да откъсне цветчето уханно,

за което бленува отрано.

12965 Ала нека за цел си постави

със пазачите сам да се справи!“

        Аз стоях доста близо до тях

и във себе си мислех, че щях

тъй да сторя. Щастлив бих бил даже,

12970 ако Старата помощ окаже.

Инак щях да потърся отвор,

за да вляза във тесния двор —

така както в самото начало

тук Притворство бе план начертало.

12975 После Старата, без да отлага,

с бързи стъпки се втурна веднага

към Добър Прием. Тъкмо тя беше

тази, дето го зорко следеше,

а днес в нея изникна съмнение,

12980 че е долно това задължение.

Не след дълго тя стигна вратата

и за миг изкачи стъпалата,

изморена, дори запъхтяна,

ала нито за миг не престана

12985 да го търси от стая във стая

и откри го все пак най-накрая,

с гръб, облегнат на голия зид.

Той изглеждаше доста сърдит

от това, че в затвора лежи.

12990 Кротко рече му тя: „Не тъжи,

сине мой! И аз пламвам от яд,

като гледам те хубав и млад,

а на мъка и гнет си подложен.

Но защо си така разтревожен?

12995 Със открито сърце ти говоря.

Вярвай, аз съм готова да сторя

туй, което поискаш от мен.“

Добър Прием със глас откровен

не посмя да отвърне, защото

13000 тя навярно му мислеше злото.

Бе ли искрена тя, или не?

Ако можеше малко поне

да й вярва, сам би й признал,

че страхът бе го просто сковал.

13005 Той не й се видя доверчив

и макар че бе много страхлив,

не го външно показа. Как вяра

да има в развратница стара.

От предателство той се боеше,

13010 денонощно нащрек все стоеше,

свойта силна тревога прикри,

ведър вид си придаде дори

и в усмивка му грейна лицето:

„Но, госпожо, това, на което

13015 ти държиш, не е точно така.

Уверявам те честно, с ръка

на сърцето, че в днешния ден

аз от нищо не съм притеснен.

Но защо закъсняла бе ти?

13020 Ето що ме тъй страшно гнети.

Силно чувство към тебе обзе ме.

Кажи, где беше толкова време!“

„Ще ти кажа веднага, ей Богу,

и доволен от мен ще си много.

13025 Ако ти съвсем трезво разсъдиш,

сам за нищо не ще ме осъдиш.

Един юноша твърде красив,

който с всички е много учтив,

най-сърдечно те днес поздравява.

13030 Току-що го видях да минава

доста близо до замъка сам.

Той ме спря със молба да ти дам

тоз венец, който нежно ухае,

като каза, че много желае

13035 да те види, и даже твърдеше,

че съвсем безразлично е вече

дали утре не ще заболее

и до кой ден така ще живее,

ако срещата с тебе не стане.

13040 Той от порив най-чист обладан е

(Господ Бог дано здраве му дава!)

и най-искрено сам си признава,

че в живота ще има той вяра,

ако в близост до тебе изкара

13045 своите дни, и че даже е склонен

да приеме да бъде изгонен

гол и гладен до Павия чак,

стига да е уверен все пак,

че на тебе това ще хареса.“

13050         Не разбра Добър Прием отгде са

били взети за него цветята

и с боязън погледна жената:

този жест е опасен навярно

или може би някой с коварно

13055 намерение дар му предлага.

Ала в отговор просто веднага

подзе Старата разказа свой:

„Но ти много добре знаеш кой

е младежът. Та той и преди

13060 причинил ти е доста беди.

Та нали Зъл Език оттогава

и на тебе ти мира не дава

(дано нивга не иде във рая!).

Много хора добри той отчая

13065 (дявол взел го!), но вече във гроба

си отнесе и черната злоба

и не ще ви от днес позори.

Ако нявга възкръсне дори

за света с една клюка поредна,

13070 тя ще бъде напълно безвредна.

С доста повече опит съм аз.

Вслушай се във приятелски глас:

ти венеца вземи. Със копнеж

преизпълнен е този младеж.

13075 Той обича те, вярвай във него.

А дали нещо друго влече го,

неизвестно за мен си остава.

Но доверие той заслужава.

Пожелае ли нещо нередно,

13080 откажи, под предлог, че е вредно.

Ако все пак го лудост прихваща,

нека знае, че скъпо ще плаща.

Но пък с нищо не е прекалил,

затова ми е толкова мил.

13085 Той е честен. Това го твърдят

тези, дето със него дружат.

Ще го чуеш и лично от мен.

Никой смъртен, от майка роден,

не е чул да се казва до днес

13090 нещо лошо по негов адрес.

Само Зъл Език клюки изрече,

ала те са забравени вече.

Аз не помня конкретните думи,

знам, че казал бе глупости, глуми

13095 споменатият вече от мен

Зъл Език — негодяй непочтен.

Този мъж е тъй мил, тъй сърцат.

Във страната не ми е познат

някой друг със почтеност такава.

13100 В щедростта си той май превишава

крал Артур, Александър дори.

Ако има той много пари,

скъпоценности, злато, сребро,

с това свое сърце тъй добро

13105 многократно по-щедър би бил

и света би дори удивил

със такава една доброта.

Погледни тези свежи цветя!

Ако днес ти от мен съвет вземеш,

13110 този дъхав венец ще приемеш —

по-упойващ е и от балсам.“

„Аз се плаша от Укор и Срам“ —

отговори й той пребледняло

и от смут разтрепера се цял.

13115 Ала Старата беше решила

във ръцете му просто насила

да пъхне цветята. От страх

той ръка не протегна към тях

и потърси претекст подходящ

13120 да откаже венеца дъхтящ.

Но на него той много държеше,

макар доста объркан да беше.

„Да, харесвам му аз аромата,

ала вместо да взема цветята,

13125 предпочитам на пепел да станат

мойте дрехи. От слабост обхванат,

да речем, че го взема, тогава

кажи, кой ще ме тук оправдава

пред свадливата Ревност? Знам аз,

13130 че обзета от ярост и бяс,

мен самия убила би тя

и венеца от нежни цветя

би разкъсала стрък подир стрък,

всичко щом разбере, или пък

13135 аз ще бъда затворен отново,

ще се видя наказан сурово

и ще страдам от горест жестока.

Я кажи, в каква точно посока

да избягам във някой скрит кът?

13140 Знам, че жив ще ме тук погребат,

щом пазачите в бягство ме хванат,

а пък те не ще нивга престанат

да ме търсят навред из страната.

Не, не искам да взема цветята!“

13145 „Ще ги вземеш. Не ти ли е ясно,

че в това няма нищо опасно?

Ако Ревност постави си цел

да узнае отгде си ги взел,

обяснения има безброй.“

13150 „И все пак да й кажа ли кой

ми ги дава? Тя може да стигне

до кавги, даже врява да вдигне.

Вероятно не ще разбере,

щом от нея се скрия добре

13155 или щом я излъжа. Смъртта

предпочел бих аз в случай, че тя

разбере от кого са цветята.“

„Ако ти ще си служиш с лъжата,

то тогава кажи, че от мен

13160 ти е този венец подарен.

С добро име се ползвам пред нея,

затова със увереност смея

да твърдя, че не ще се срамуваш

и от нищо не ще се страхуваш,

13165 че от мене цветята си взел.“

        Добър Прием със жест неумел

ги прие и все тъй мълчалив

той ги сложи със вид доверчив

върху своята руса глава.

13170 А пък Старата миг след това

се усмихна — тя радостна беше,

че венецът добре му стоеше.

А и той малко смелост събра

и очи в огледалото спря

13175 да се сам увери, че цветята

му стояха добре на главата.