Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (10)

Ст. 8484-10296: Златният век. Ревнивият съпруг. Невярната жена. Цар Фороней; Абелар и Елоиза. Красота срещу Девственост. Деянира и Далила. Малтретираната съпруга. Произход на собствеността и на кралската власт.

        В Древността по-добре е било —

8485 до тоз извод ще стигнеш и ти.

Тогаз нашите майки, бащи

също тъй са изпитвали страст,

но били по-различни от нас.

Ненаситната жажда в душата

8490 за тях още била непозната.

Добър бил е тогава светът —

не се чудели що да ядат

и с какви дрехи трябва да ходят.

Всички хора могли да си бродят

8495 най-свободно в горите, в полята

и из тях да си търсят храната.

Вместо с хляб, вместо с ястие месно

те са можели много по-лесно,

като скитат нашир и надлъж,

8500 да берат много гъби след дъжд,

да ядат боровинки, глогини,

круши, жълъди, черни къпини,

грах и кестени, трънки стипчиви,

джанки, орехи, ябълки, сливи

8505 и зрънца от класила пшеница,

крехки корени, млада тревица

сред зелените гъсти шубраци,

грозде (без да го мачкат във каци);

от хралупите вадели мед…

8510 Щом човек бил от жажда обзет,

търсел изворче бистро, студено,

а не вино, със мед подсладено.

Човек в нивите с плуг не орал,

а се хранел с каквото Бог дал

8515 и добре преживявал все пак,

без да търси ни щука, ни рак.

Облеклото от кожи той правел

(нито стрижел ги, нито ги щавел),

носел вълнени дрехи при студ,

8520 но все още не сторвал си труд

да преде, да тъче и да шие.

Не живеел така, както ние,

в своя къща, а с шума и клони

си съграждал колиби, заслони.

8525 Търсел дупки в дълбоки дерета,

във коруби на стари дървета,

под високи и страшни чукари

и се криел, когато удари

гръм небесен с неистова мощ.

8530 А когато настанела нощ,

вместо пухени меки легла

той бил свикнал треви и стъбла,

листа сухи и мъх да си туря,

за да спи върху тях. А след буря,

8535 щом просветнело ведро небето

и щом вятърът стихнел в полето

и в леса — сякаш вечната пролет

е настъпила, щом като в полет

се издигнели сутрин ятата

8540 да приветстват със песен зората,

че е дала лъчи на простора,

Зефир идвал с прекрасната Флора

и дарявали с багри земята

(нали те са създали цветята —

8545 в ранна пролет поемат на път,

през гори и поляни вървят

и където преминат, навред

те разсейват цветенца безчет,

за да могат със цвят да се кичат

8550 тези, дето се силно обичат

и не крият в душите си грях);

та тогава, от обич към тях,

Зефир идвал със своята Флора

и разстилал пред земните хора

8555 многобагрени, пищни килими

от цветенца, по чар несравними,

неусетно поля и гори

засиявали тъй, та дори

би помислил човек, че Земята

8560 води яростен спор с небесата

и на всички цели да докаже

как по блясък и прелест тя даже

и самите звезди надминава.

        На такова легло те тогава,

8565 без коварство, без подли преструвки

си разменяли страстни целувки.

Без във вечна любов да се вричат,

дълго те са могли да обичат.

А дърветата свеждали клони,

8570 за да правят удобни заслони,

и завеси отпускали тежко

пред лъчите на слънцето жежко.

Обладани от най-чиста радост,

там прекарвали своята младост

8575 във безгрижни забавни игри

тези хора свободни, добри

и дордето се чувствали млади,

се отдавали те на наслади.

Не били им все още познати

8580 крале хищни и пищни палати,

нито принцове алчни, защото

не били сътворени от Злото.

В равноправие всички живели

и за лични блага не ламтели.

8585 Добре знаели те мъдростта,

че в съюз любовта и властта

не живеят: щом власт те опива,

любовта неизбежно загива.

А за жалост се тъй получава

8590 там, където мъжът не престава

за всевластен умник да се смята

и със бой си наказва жената.

Ту „глупачка“ я често нарича

затова, че премного обича

8595 да стои дълго тя на мегдана,

ту се кара, че с нова премяна

тя и с други младежи се среща.

Невъзможно е обич гореща

да цари между двамата млади,

8600 ако жажда за власт се обади

у мъжа. Той начесто тогава

във грях свойта жена укорява:

„Ти ме толкова много ядосваш

със това, че безсрамно скитосваш

8605 и с разпуснати хора дружиш.

Щом на работа ида, търчиш

ти веднага при тях да лудуваш

до забрава и пак да танцуваш.

Като морска сирена припяваш

8610 и за блудница вече минаваш

(дано с теб Съдба бъде жестока!).

А когато поема със стока

за Холандско или пък за Рим,

във премени, с бижута и грим

8615 ти със свойта природа суетна

се показваш дотолкоз кокетна,

че след теб клюки тръгват веднага

(мой приятел това ми долага).

А когато те някой попита

8620 защо все тъй изглеждаш честита,

отговаряш му с тон убеден,

че било е от обич към мен.

Към мен значи! Как жалък съм аз!

Та нима знаеш ти в този час

8625 дали ял съм, добре ли съм спал,

дали жив съм, или съм умрял?

Да се радвам ли днеска, задето

не съм мацнат с парцал по лицето?

Аз не струвам и пукнат петак,

8630 щом ме правиш сега на глупак

и не си яла още пердаха.

Та нали вече всички разбраха

колко лъжеш. Ти стигна дотам,

че и мен дори хвана ме срам.

8635 Как съм клет! Като някой овен

аз жестоко съм бил заблуден

в деня, в който те взех за жена,

и с това си навлякох злина.

Ако ти днес живееш в доволство,

8640 ако имаш наслади, охолство,

зарад мен ли тъкмиш се, кажи?

На кого тези плоски лъжи?

Да не би да ме смяташ за тъп

и извеян? Със накита скъп

8645 съблазнила би всеки мъж млад,

който чака от тебе разврат,

който курвите дебне и с тях

се залива във уличен смях.

Аз откакто ти станах съпруг,

8650 не съм лъган тъй подло от друг.

И нима съм до твоето рамо

да те пазя от вятъра само?

Тук не съм те в добър вид видял —

пред мен слагаш елече и шал

8655 или някаква стара одежда.

Все едно ти е с мене, изглежда.

На невинна гугутка се правиш,

та в заблуда дано ме оставиш.

Колко страдам — аз само си знам.

8660 Ако днес не възпира ме срам

или не бях един глупав добряк,

и пари да ми дават, аз пак

така здравичко бих те набил,

твоя вирнат нос тъй бих натрил,

8665 че добре да запомниш тогава

как ядосва ме твойта поява

с нови накити, с нова премяна

сред мъжете. Известно ми стана,

че във таен кът ти неведнъж

8670 си на среща била с онзи мъж

със зелената шапка. Какво ли

той желае от теб да измоли?

Защо вие сте все неразделни

и във делнични дни, и в неделни?

8675 Какво толкоз си казвате там?

Какво свързва ви — искам да знам!

Ако с него все тъй се държиш,

скоро ти ще ме жив умориш.

Яд прояжда ме, хваща ме бяс…

8680 Ако пак с него видя те аз,

такъв бой ще ядеш ти от мен,

че ще помниш до гроб този ден.

На теб само пердах се полага.

(Ех, дано да ми Господ помага!)

8685 Щом не щеш да стоиш настрани

от онези мъже хаймани

и щом гледаш на тях да се нравиш,

само с бой ще се някак оправиш.

Ти не бива да мръдваш без мене!

8690 Вътре вкъщи и нощем, и денем

като вързана ще си стоиш.

Послушание ти ми дължиш!

Питам аз кой те дявол сближи

с тез развратници долни, кажи!

8695 И защо не странеше от тях?

Затова ли се с тебе венчах?

Заслужаваш ли ти любовта ми,

щом те този мерзавец подмами!

Ти, мръснице, ми сложи рога.

8700 Как да вярвам на тебе сега?

Кой ли дявол ми стори туй зло

да деля с тебе брачно легло?

В Теофраст^[1] ако вслушал се бях,

през живота си нивга не щях

8705 да се женя. Той смята за луд

оня, който си туря хамут

и женитбата лесно приема —

цял живот ще си носи ярема.

Грозна, хубава, бедна, богата

8710 само зло причинява жената.

Теофраст на света завещава

«Златна книга»^[2] и тя заслужава

занапред всеки наш ученик

да я знае. Мъжа мъченик

8715 Теофраст в тази книга рисува:

вместо всеки съпруг да добрува,

днес мъжете вървят като болни

от кавги и от крамоли долни.

И за всичко това той вини

8720 тези подли, надменни жени.

Добро няма от тях да дочака

никой мъж. Убедих се, че всяка

една мисъл си има в главата —

на мъжа да почерни душата…

8725 А след туй те се вайкат и стенат.

Но защо ли мъжът със остена

лудостта им не ще да възпре?

Който бедна жена избере

за съпруга, до гроб ще робува

8730 да я храни, облича, обува.

А пък който си вири главата,

че жена му е много богата,

и на него се също тъй пада

през живота си доста да страда

8735 от това, че го гледа надуто,

че е горда и дръзка. Комуто

пък се случи красива съпруга,

болестта му тогава е друга:

край жена му мъже се тълпят,

8740 по петите й просто вървят.

И когато почувстват я близко,

й се кланят възможно най-ниско

и така те увличат я в грях,

че тя лесно отстъпва пред тях.

8745 Всяка кула, след дълга обсада,

във владение чуждо попада.

А не е ли жената красива,

тя сама при мъжете отива.

Що да стори съпругът тогава,

8750 със какво да я той обуздава,

щом по нея залитат мъжете

и сама им се тика в ръцете?

Той би станал за смях и за срам

да върви срещу всичките сам.

8755 Кой възпрял би жените, които

са ухажвани тъй упорито?

Пенелопа^[3], и тя тъй ще стори

при такива едни ухажори.

И Лукреция^[4] също могла би

8760 да признае жените за слаби.

Нали знаеш как тя се лишила

от живот затова, че насила

я е взел на Тарквиний синът.

Ни баща й тогаз, ни мъжът,

8765 ни роднини, ни близки грижливи

не могли, както пише Тит Ливий,

да попречат на жребия лош

да забие в сърцето си нож.

Те изтъквали разни причини

8770 и твърдели, че никак не чини

да затрива живота си мил.

И мъжът й, и той я тешил

във гласа със съчувствена болка

и сам той убеждавал я колко

8775 пред честта си невинна била е.

Щом сърцето ни грях не желае,

в никой случай не бива тогава

да се в нещо плътта обвинява.

Тя остава си чиста, безгрешна.

8780 Но Лукреция, все безутешна,

предварително всичко решила —

до гърдите си нож била скрила

да го тайно в сърцето забие.

«Близки мои — им рекла тя, — вие

8785 благосклонно държите се с мен,

но грехът ме измъчва весден.

Мир не търся аз в земния път.»

И пробождайки своята гръд,

тя забила в сърцето си нож.

8790 И пред всички, без капчица мощ,

тя умряла. Преди да го стори,

са я чули за мъст да говори,

да ги моли след туй зарад нея

да накажат най-строго злодея.

8795 Пожелала жените да знаят,

че насилникът трябва накрая

да заплаща със свойта глава.

А Тарквиний след всичко това

със сина си — безсрамен и блуден —

8800 в заточение бил е прокуден

и те двамата там и умрели.

А в Рим хората вече не щели

да търпят, при такъв произвол,

император на своя престол.

8805 Но настъпи промяна голяма —

Пенелопи, Лукреции няма.

Вече никоя днес се не дразни,

щом предлагат й плътски съблазни,

а която пък няма поклонник,

8810 тя самата си търси любовник.

Тъй твърдят поне свестните хора,

затова и аз тъй ти говоря,

затова днес учудвам се как

са съгласни мъжете на брак

8815 и как сляпо в опасния път

и до днешния ден те вървят.

Как над тях лудостта взема власт!

Защо тази тъй пагубна страст

от разсъдъка здрав ги лишава?

8820 Който кон да си купи решава,

току-тъй не прахосва пари.

Чул на него да има дори,

ще го махне — отпред и отзад

да огледа въпросния ат.

8825 А щом става въпрос за жената,

той постъпва съвсем слепешката.

По душа и добра да е даже,

от пръв поглед не ще го покаже,

та какво ли остава, щом злоба

8850 крие нейната хитра особа.

Гледа тя да се нрави, дордето

на мъжа завладее сърцето.

А след сватбата всяка жена

се показва със свойта злина

8835 и мъжът лесно вижда каква е,

ала късно е той да се кае.

И когато жената добре

се държи, мъжът няма да спре

да се кае, че сключил е брак,

8840 щом не е той наивен глупак.

Със две думи ще кажа накратко,

че жените почтени по-рядко

и от птиците феникс се срещат.

И Валерий^[5] за туй ни подсеща

8845 и добавя, че който обича,

на тъга и на страх се обрича

и живее до гроба в тревога.

Честно казано, мисля си, мога

да твърдя, без да влизам във грях,

8850 че са по-многобройни от тях

дори белите врани в горите.

Ще призная все пак, че жените

са дарени със хубаво тяло.

Но от страх, че тук някой за щяло

8855 и нещяло упрекнал би мен,

че не съм към жените почтен,

ще добавя аз: който желае

да научи достойна коя е

и реши да я търси навред,

8860 нека знае добре отнапред,

че на лебед чер тя подобава

и сред всички се лесно познава,

защото е птица най-рядка.

Ювенал в една сатира кратка^[6]

8865 уверява ни също в това,

но със малко по-други слова:

«Жена честна откриеш ли сам,

на колене падни в някой храм

и отдай на бог Юпитер слава.

8870 В жертва ти принеси златна крава

на Юнона^[7] — нали чудесата

рядко случват се тук, на земята.»

        Щом човек си ума не опича

и по лоши жени се увлича

8875 (по земята широка нали те

надминават по брой и пчелите —

и Валерий ги вижда такива,

а пък истина той не укрива),

на какво ли такъв мъж разчита?

8880 Той в такива конци се оплита,

че със брака погубва изцяло

и духа си, и своето тяло.

Сам Валерий, когато разбира,

че Руфин за женитба припира

8885 и с това си неволя навлича,

тези горди слова той изрича:

«Мой приятелю, с тия стремежи

ще попаднеш ти в хитрите мрежи

на всесилна и лоша жена,

8890 а това е най-страшна злина.»

        Слушай как, с проницателен ум,

Ювенал е съветвал Постум^[8]:

«Защо, Постуме, искаш жена?

По-добре от висока стена

8895 да се хвърлиш ти сам във водата,

да си туриш ярем на главата

или пък да си купиш въже.

Като толкова други мъже

и ти днес си от лудост обзет

8900 и приемаш най-страшния гнет.»

        В Стара Гърция цар Фороней,

вред известен със свойте закони,

преживял бил такова тегло,

че на своето смъртно легло

8905 една тайна на брат си разкрил:

«Ще призная пред теб, брате мил,

че не бих знаел що е злина,

ако нямах изобщо жена.»

«Но това е тъй странно за мен!» —

8910 рекъл братът съвсем изумен.

Фороней му отвърнал тогава:

«Всеки женен мъж днес го съзнава.

Малко след като ти се венчаеш,

и самичък това ще узнаеш.»

8915 И Пиер Абелар ни признава,

че с години той, без да престава,

е задирял сестра Елоиза^[9].

Но от разказа негов излиза,

че за никаква просто цена

8920 тя не щяла законна жена

да му стане. Красива, обична,

Елоиза не била безразлична —

обич таяла в свойте гърди.

Ала с цел да го тя убеди

8925 да не се от женитбата блазни,

изброявала примери разни,

за да види сам той, че съвсем

не е лек този брачен ярем,

че дори да е умна жената,

8930 не ще бъдат по-малки теглата.

В много книги тя чела била

все за същите брачни тегла,

а това, що жената влече я,

не било никак чуждо на нея.

8935 И желаела той да я люби,

но не искала тъй да загуби

свободата. Дължала му тя

нежност, ласки, любов, доброта,

ала власт над жената любима

8940 не допускала никой да има.

За да може наука да прави,

Пиер длъжен е бил да забрави

мисълта за женитба. И тя

като него живяла с мечта

8945 да се учи… Затуй шепнешком

му признавала често, че щом

Абелар за по-дълго го няма,

радостта й била по-голяма

да се срещнат отново. Обаче

8950 той бил влюбен във нея така, че

не се вслушал в добрия съвет

и поискал чрез брачен обет

да му стане законна жена.

Но впоследствие тежка злина

8955 Абелар го била сполетяла:

така както сама обещала,

във един манастир в Аржантьой

Елоиза отишла, а той

една нощ, както спал си в леглото

8960 във Париж, бил кастриран и злото

му зачернило бъдните дни —

първо станал монах в Сен Дьони,

после минал във друго абатство,

за да търси във някое братство

8965 за духа си утеха и мир.

Сетне той основал манастир

и го кръстил «Свети Параклет»

и там, тъкмо за негов късмет,

Елоиза игуменка става.

8970 Тя самата това споменава

във писмата си. Често във тях,

без да чувства ни свян, нито грях,

под властта на любов всемогъща

тя към своя любим се обръща

8975 с «господарю» и с «отче». Не бива

във забрава сега да отиват

тези думи, които почуда

предизвикват и някой за луда

би я сметнал. А който желае,

8980 би могъл да се сам запознае

със писмото, което решава

да му прати веднага щом става

в манастира игуменка тя:

«Тъй е силна у мен любовта,

8985 та дори императорът в Рим,

на когото покорство дължим,

да рече да му стана съпруга,

тъй че равна да нямам тук друга —

и пред Господа бих се заклела

8990 как в такъв случай бих предпочела

за държанка градът да ме смята,

вместо първа да бъда в Сената.»

Във момента аз просто не смея

да твърдя, че жена като нея

8995 досега в този свят е живяла.

Тя с култура и ум е успяла

на инстинкта си женски юлар

да постави. Пиер Абелар

не би стигнал до тая несрета,

чини — ако бе й послушал съвета.

Много зле се обвързва човек

чрез женитбата. Някакъв лек

дано може свети Жюлиен^[10]

да предложи по-скоро на мен

9005 (за един ли намерил е цяр!).

Бих желал и свети Леонар^[11]

да ми помощ окаже в бедата.

Щом човек си признава вината,

той спестил би му мъки сурови;

9010 той от тежки железни окови

отървал би и всеки затворник,

всеки вече разкаян злосторник.

Ах, защо ли тогава бесило

не потърсих аз вместо венчило?

9015 Как попаднах на твойто кокетство?

Ти използваш го днес като средство

да ме мъчиш и в гроб да ме пратиш.

За какво ми е днес хубостта ти

и таз рокля — о, Боже всевишни!

9020 за която направи излишни

разточителни разходи? Те

ме погубват, Исусе Христе.

Но за тебе е гордост това

и безсрамно ти вириш глава,

9025 а тогава обхваща ме бяс.

Колко много терзая се аз!

Тази рокля за друг е наслада,

а за мене е просто преграда

да се радвам на твоето тяло.

9030 Вместо моя да бъдеш изцяло,

безобразно ти с мен се държиш,

все се фръцкаш и все се въртиш

и понеже си тъй немирлива,

в крайна сметка разбрах, че не бива

9035 толкоз труд да прахосвам нахалост

и да нямам утеха за жалост.

Щом си с мене, играта любовна

не донася ти радост върховна.

Само вечер, преди да си легнеш,

9040 ти не можеш все пак да избегнеш

да свалиш свойта рокля, защото

с мен прекарваш нощта във леглото

както всички съпруги почтени.

Връзваш панделки сини, зелени

9045 на косата, а своето тяло

ти загръщаш с едно наметало.

Закачени висят цяла нощ

твойте хубави рокли — разкош,

който всъщност на мен е ненужен.

9050 Аз от този тормоз незаслужен

много скоро ще стигна до бяс.

Ще изпадна във лудост, в несвяст,

ако всичко това не продам.

Изход друг — по-добър — аз не знам.

9055 През деня чувствам само досада,

през нощта не изпитвам наслада

от това, че си с хубави дрехи.

Вече твърдо решение взех и

скоро всичките аз ще продам

9060 и в заложния дом ще ги дам.

Без тях колко ли струваш самата,

какво ценно ти имаш в душата?

В тебе аз да открия не мога

ум и чар — та признай го, за Бога.

9065 Ако някой да спори със мен

е решил и твърди убеден,

че на всеки добре ще отива

една вещ, ако тя е красива;

че когато се кичи жената

9070 със брилянти, с бижута, с позлата,

несъмнено по-хубава става,

той за цел си поставя тогава

да ме лъже. А тук всяко нещо

(както в книгите казва се вещо),

9075 било цвете, предмет или плат,

с много фин, привлекателен цвят,

е със собствена хубост и няма

да направи то никоя дама

да изглежда на вид по-чаровна.

9080 Външността си остава лъжовна.

Нека всяка жена осъзнава,

че ще бъде тя с хубост такава,

със каквато дарена била е.

С добрината — и с нея така е.

9085 За това аз и пример бих дал:

ако някой бунище с воал

най-красив е решил да застели

и цветя виолетови, бели

върху него разпръсне навред,

9090 ще си има край гнилия плет

пак бунище и пак ще смърди.

Ако някой рече да твърди,

че макар да е вътре смрадливо,

външно то ще изглежда красиво

9095 (както кичат се грозните дами —

дано някой все пак се измами),

на такъв по-добре му кажи,

че измамата тук се дължи

на това, че очите човешки

9100 ни подвеждат и тласкат към грешки.

Сетивата не са съвършени.

А горките сърца, заблудени

от привидната външност приятна,

трудно биха могли да отгатнат

9105 кое в нашия свят е красиво

и кое е измамно, лъжливо.

Наблюдателност просто в тях няма,

затова сме във плен на измама.

        Ако всеки мъж тук притежава

9110 остър поглед, едва ли тогава,

щом добре във жената се взира,

красота в нея той ще намира

затова, че решила да сложи

на палтото си най-скъпи кожи,

9115 че е с шалове фини, с галони,

че е с рокли с красиви фестони,

че е горда и важна на вид,

че жакетът с цветя е обшит,

че се с много брилянти закичва,

9120 та на кукла досущ заприличва.

Ако някога Алкивиад^[12],

който бил е на всички познат

с мъжка сила и прелестен тен,

който бил е и с хубост дарен,

9125 бе отвътре видян, питам кой

би твърдял, че красавец е той!

Хубав никой не би го видял.

Тази истина аз съм узнал

от трактата, отдавна известен

9130 на Боеций — мъж мъдър и честен.

За да може това да докаже,

Аристотел цитира той даже

и твърди, че единствено рисът

най-добре различава какви са

9135 съществата, и то е, защото

и навътре му вижда окото.

        Откак нас е Природа създала,

Красота не е нивга живяла

в мир със Девственост. Днес паметта

9140 не открива дори в Древността,

ни във дълги поеми, ни в песни,

да се казва, че нявга в чудесни

отношения те са били.

Те при спор са дотолкова зли,

9145 че от тях ни една не желае,

щом късметът на нейна страна е,

да отстъпи и крачка дори.

Но на Девственост хич не спори

до успех да довежда борбата —

9150 не била благосклонна Съдбата

спрямо нея. Уви, тя не може

малка хитрост поне да приложи,

затова в отстъпление често

преминава и страда злочесто.

9155 И във този отдавнашен спор

много рядко оказва отпор.

Грозота, като нейна слугиня,

много често съвсем без причина

(макар тя да й почит дължи)

9160 тъй враждебно се с нея държи,

че я гони от нейната къща

и не дава й пак да се връща.

Ще я видиш дори с боздугана

да връхлита към нея в закана:

9165 тя не иска за в бъдеще пак

да припарва там нейният крак.

Открай време тук Девственост има

лоша участ, съдба нетърпима.

Тя отникъде няма защита

9170 и на бягството само разчита,

щом остане самичка горката.

Макар опит да има в борбата,

срещу нея щом всички застанат

и щом вече натясно я хванат,

9175 то тогава каква съпротива

да оказва — тя вече загива.

        Дано зло Грозота да погуби.

Вместо ярост и удари груби

тя по-скоро дължи й закрила.

9180 По-добре е да беше я скрила

до плътта си под своята риза.

Красота, така както излиза,

се на укори също обрича.

Трябва Девственост тя да обича,

9185 да се грижи за нея безспир,

да цари между тях вечен мир,

да й обич и почит отдава,

никой път да не й възразява

и да бди да не бъде сквернена,

9190 ако все пак е мъдра, почтена.

Аз си спомням, че в шестата книга

чрез Сибила Вергилий издига

глас и казва^[13] във свойта тирада,

че не ще бъде хвърлен във ада

9195 и че няма в катран да изтлее,

целомъдрено който живее.

Аз кълна се в небесния Цар,

че жената, която със чар

и със хубост да блесне решава,

9200 срещу Девственост тя обявява

неприкрит, безкомпромисен бой.

А тя, бедната, има безброй

неприятелки. Знай, че жените

уж смирено стоят зад стените

9205 манастирски, а всяка от тях,

без да смята, че влиза във грях,

я покрива с позор и със срам.

Откъде тази злоба, не знам.

Във Венера защо се кълнат,

9210 без да знаят какво ще платят?

Те се пудрят и труфят, и кичат

с цел едничка — мъжа да привличат.

По стъгдите се впускат на лов

и подмамват за плътска любов

9215 всеки мъж леконравен, развратен

просто тъй — със вида си приятен.

Затова накъдето да идат,

все натруфени тях ще ги видят.

Да не бяха си туй наумили —

9220 и не биха се много гиздѝли,

не ще търсят пак как да се нравят

на мъжете, които те правят

смешни жертви на глупост безкрайна.

Но не е тук за никого тайна,

9225 че жените обиждат и Бога,

щом към Него дори те не могат

да изпитват респект благоверен,

а говорят със тон маниерен,

че всевишният Бог не ги бил

9230 със достатъчно хубост дарил.

        Всяка носи венец на главата

от коприна или от позлата

и тъй гордо край тебе минава,

сякаш той изтъкан е от слава,

9235 а пък всъщност горката жена

си подбива тъй свойта цена.

За да бъде красива наглед,

на главата си слага предмет

и от нея по-грозен дори.

9240 Тя с това Господ Бог позори

и съвсем неспособен Го смята,

щом така си претупва делата.

За жената е твърде обидно,

че и Бог се е трудил привидно.

9245 От разсъдък лишена, тогава

тя във свойта суетност решава

извън себе си хубост да дири

във цветя, диаманти, сапфири

и в бижута от рядък метал.

9250 И макар че тях Бог е създал

с форми груби, невзрачни и грозни,

те на нея се струват луксозни.

И мъжът на такива капризи

се поддава — със шапки и ризи,

9255 и със накити той разкрасява

туй, с което го Господ дарява.

И той трябва да бъде винен,

че не се чувства горд и блажен

с красотите, с които го бил

9260 Господ толкова щедро дарил.

Маловажно на мен ми се струва

как се някой облича, обува.

Аз съм вече доволен човек,

ако дрехи за студ и за пек

9265 притежавам. И шаячен плат

ще ме пази от дъжд и от хлад

така, както и тъкан най-фина,

без каквато аз мога да мина.

(Дано Господ закриля ми дните!)

9270 Аз напразно си хвърлям парите,

за да имаш сред други успехи,

за да носиш най-скъпите дрехи.

Лудориите ти предпочиташ,

непрекъснато миткаш и скиташ

9275 в тези улици кални и прашни.

Та не са ли за теб били страшни

Бог и другите сили всевишни?

Къде тласкат те тези излишни,

скъпоструващи дрехи, бижута?

9280 Вечер виждам те доста надута,

а когато свалиш облеклото

и до мен легнеш гола в леглото,

ти убиваш ми мъжката страст

и напразно опитвам се аз

9285 удоволствие малко поне

да намеря в целувки… Но не,

ти към мене лице не обръщаш

и на моя копнеж не отвръщаш.

Като дявол намръщен хитруваш,

9290 често ти се на болна преструваш

и ту охкаш, ту в плач се задавяш,

с цел в душата ми смут да създаваш,

и такъв страх обзема ме вече,

че от тебе стоя надалече,

9295 докато нощ навънка тежи.

Нима в нещо сгрешил съм, кажи!

Все тъй чудно за мен си остава

как развратникът с теб утолява

свойта страст, ако тъй се държиш,

9300 ако кръста така си въртиш,

и то с дрехите, тъй, по бял ден,

както правиш то нощем със мен.

А доколко сама го желаеш,

аз не знам, но нали все се шляеш

9305 ти с онези мъже извратени

из гори и ливади зелени

и със весели песни забавни

се увличаш в игри леконравни.

Те си нямат контрол на устата,

9310 докато с теб лежат на тревата

и злословят на мене напук:

«Оня гаден, ревнив твой съпруг

отегчава го туй може би»

Дано вълчите остри зъби

9315 ти разкъсат порочната плът,

дано кучета зли те ядат.

Ти, развратнице с блудни забежки,

със разпуснати нрави лудешки,

кучко мръсна, престъпнице долна,

9320 на легло дано тръшнеш се болна,

щом с негодници разни бесуваш

и не се ни най-малко срамуваш!

Твоят нагъл пладнешки разврат

предизвиква в мен злоба и яд.

9325 Аз съм жертва на този разгул,

затова и светецът Арнул^[14]

(покровителят строг на мъжете

рогоносци) и мене зачете

и във своето братство прие ме.

9330 Кой надява се в нашето време,

че възможен е някакъв лек?

Ако брака приел е човек,

и да има очи за хиляда,

той от същата орис ще страда.

9335 Със жените дори да внимава,

все пак рискът за него остава.

И когато до своите цели

не достигат те, знай, че са щели

да го сторят без никакъв страх,

9340 ако бил е късметът със тях.

Ще призная пред теб, че дори

Ювенал не ви строго кори

за това. Тази плътска наслада —

казва той в една сатира^[15] — спада

9345 към онез грехове на жената,

за които изобщо сърцата

вина нямат. Самите жени

и към още по-страшни злини

по инстинкт се безспирно стремят.

9350 Нали знаеш, че не един път

много мащехи, пълни със злоба,

са изпращали рано във гроба

беззащитни деца, че с магии,

със отвари и куп дяволии

9355 вършат те злодеяния. Кой

точно казал би техния брой?

Все към злото се втурва жената

и не е чужда тя на разврата.

А такива са всички били

9360 във постъпките свои или

в мисълта си. По лошия път

всички те неотклонно вървят.

Безполезно е мъж да понечи

в този пъклен стремеж да им пречи.

9365 Открай време мъжете без власт

си остават пред женската страст.

Убеден съм, че никаква сила

не би женския нрав променила —

нито злобни обиди, ни бой.

9370 Ако някой постигне го, той

и над тялото също ще може

власт да има. Мой праведни Боже,

та това ще е празна химера —

да си мисля, че цяр ще намеря

9375 срещу разните коцкари, дето

със позор ми покриха лицето.

Със заплахи да пробвам, едва ли

полза някаква те биха дали.

Ако с бой пък опитам, това

9380 би ми коствало мойта глава.

Те са толкова лоши, безсрамни,

лекомислени, буйни, измамни

и са склонни към всякакъв грях.

Пет пари аз не струвам за тях.

9385 Дързостта във душите им млади

е запалила истински клади.

В наглостта си, за обща почуда,

те достигат дори до полуда.

По лош път се е всеки увлякъл

9390 и едва ли не сам за Херакъл,

за Самсон^[16] и Роланд той се смята

(а на първите двама телата

са по сила еднакви почти).

Ако искаш, и ти прочети

9395 какво пише за тях. Сам Солин

ни говори какъв исполин

бил Херакъл. Та кой досега

е известен с такава снага?

Седем крачки висок бил на ръст,

9400 а пък в схватките тъй бил чевръст,

че дванайсет чудовища сам

победил е, доколкото знам.

За последното — за Деянира^[17],

сили в себе си той не намира.

9405 Тя била му съпруга любима,

но той обич престанал да има

към жена си, защото Иола

го пленила. И ревност пробола

Деянира. Ужасно сърдита,

9410 една риза, с отрова пропита,

тя му пратила. Стройното тяло

в огън страшен за миг запламтяло.

И макар че е бил великан,

от жена си той бил обуздан.

9415 Самсон също бил силен и смел —

на косата си той го дължел.

Не познавал във битките крах,

десет души му всявали страх

както десет петли. Но Далила

9420 от коса го коварно лишила.

        Ако аз продължа да говоря,

явно глупост голяма ще сторя.

Щом оттук ти излезеш, за миг

ще отидеш при някой мръсник

9425 и така ще представиш нещата,

че той я ще ми счупи главата,

я от бой ще ми смели гръбнака.

Но дордето държа си кривака

и стоя със свободни ръце,

9430 със такъв пердах твойто лице

и снагата ти аз ще наложа,

че ще смъкна завчас твойта кожа.

Ни приятели, нито съседи,

ни любовници, ни братовчеди

9435 не ще бъдат със теб в този час.

Та нима брак предложих ти аз,

за да бъда така опетнен?

Нека бъде проклет този ден,

в който мен ме е майка родила,

9440 щом безсрамно си ти разрешила

на тез кучета мръсни и гнусни

да те милват и с думи изкусни

да те водят по пагубен път.

Та нали тъкмо аз съм мъжът,

9445 на когото тъй скъпо му струва

да те храни, облича, обува.

Нали аз господар съм ти днес!

Ти защо оскверни мойта чест,

защо с долни мъже все дружиш

9450 и пред хората тъй ме петниш?

Чрез съблазни, за срам и позор,

тъй размътиха те твоя взор,

че сега ти, обзета от сласт,

си изцяло под тяхната власт.

9455 Зад гърба ти обиди изричат,

а пред тебе в любов те се вричат.

Уж интимно с теб всеки общува,

а отминеш ли, вече се чува

как злословят по твоя адрес.

9460 Всеки има си свой интерес,

но, уви, ти това не разбираш:

щом в ръцете им пак се намираш,

добре знаят какво да ти искат —

ще те галят, опипват, натискат,

9465 без да срещат от теб съпротива

(при тях всяка жена тъй отива).

И аз също желал бих така

да погаля жена със ръка,

да изпитам подобна наслада.

9470 Ала не от снагата ти млада,

не от тази любов, що раздаваш.

Аз ревнувам, че ти позволяваш

да се радват на твойте бижута,

на това, че си модно обута

9475 и че имаш безброй тоалети…

на токите, на твойте жакети.

И за всичко пари ти е дал

който теб за жена е избрал —

този честен наивник, когото

9480 ти зарязваш безсрамно, защото

те очакват мъже нечестиви.

Ти там ходиш със рокли красиви,

ти за тях се обличаш богато,

слагаш разни бижута от злато,

9485 за които аз хиляди лири

на прочутите тук ювелири

заплатих… А днес вехна, слабея

и за по-добри дни аз не смея

и да мисля при тези неволи.

9490         От това, дето носиш, какво ли

би ме радвало? Тези ширити,

тези шапки, със злато обшити,

по най-скъпите модни модели,

тези толкова фини кордели,

9495 тези обръчи в златен обков,

колието, жакетът ти нов,

на главата ти тези венчета,

украсени с изящни цветчета,

огледало от слонова кост —

9500 всички те предизвикват в мен злост.

Те са толкова хубави, фини,

инкрустирани с чисти рубини,

със смарагди, с безброй изумруди,

че на чара ти всеки се чуди.

9505 Тези брошки и тези гердани,

тези рокли и тези колани

с чисти перли и с тежка позлата,

та нима ти им знаеш цената?

Каква полза аз имам от тях,

9510 щом те тебе въвличат във грях.

Всички твои обувки чудесни

са направени толкова тесни,

че ти често си вдигаш полата

да ти гледат мъжете краката.

9515 От свети Тибо само дано

бъда аз подпомогнат в едно —

да продам всичко туй за три дена,

да те видя съвсем унижена

във краката си. В тялото Боже

9520 се кълна, че тъй вече не може.

Ти не ще имаш вещи излишни!

Ще останеш със рокли кълчищни,

с пола груба и с шаячна дреха,

а отгоре, все пак за утеха,

9525 с един скъсан, отдавнашен шал.

За теб никак не ще ми е жал…

Ще си слагаш на кръста колан,

но не сърмен и не златоткан,

а от кожа, и то от най-проста.

9530 Едни мои ботуши са доста

овехтели, но майстор аз знам

и на него реших да ги дам

да направи такива обуща,

че дори да ги носиш с навуща.

9535 Ще захвърлиш и всичко, с което

ти се гиздиш и ходиш там, дето

със онези развратници млади

се забравяш във плътски наслади

и се валяш без срам по тревата.

9540 Няма там да ти стъпят краката!

На мен още не ми е известно

и затуй довери ми най-честно

откъде е онази премяна,

със която отиде засмяна

9545 преди няколко дни да играеш

на мегдана — ти най-добре знаеш,

а аз нямам изобщо хабер…

Ти се кле и в свети Филибер,

в свети Петър и в други светии

9550 (за да нямаш пак с мен разправии),

че платът е от твоята майка,

че тя вечно за мене се вайка

да не харча по тебе пари,

че била е готова дори

9555 всички разходи тя да поеме.

Аз си мисля, че вече е време

тази мръсна развратница стара

със пердах да я някой накара

да узнае какво заслужава,

9560 щом така ще ме тя заблуждава.

И ти имаш заслуги такива…

Всъщност вече разбрах, че не бива

твойта майка да питам дали

ти си искрена с мене. Нали,

9565 както казват при нас, дъщерята

се най-често на майка си мята.

От еднакво тесто сте и двете

и със цел да ме пак подведете

сте си взели решение тайно.

9570 А нали и за други е знайно,

че и тя на такова кросно

е навивала свойто платно.

Как тогава да имам аз вяра

в тази долна развратница стара?

9575 Знам къде ви най-много сърби.

И за нея е точил зъби

не един покварен гладен пес.

Песента й изпята е днес

и лицето й вече посърна.

9580 Затова се към тебе обърна

и в неделята няколко пъти

те отвежда далеч от дома ти,

на честта ни семейна посяга

и на друг за пари те предлага.

9585 Тя отива по стар обичай,

придружена от тебе, в чужд край

поклонение уж да направи.

Но добре зная нейните нрави:

тя те води назад и напред

9590 и щом ти се харесаш наглед,

като кон на пазар те продава.

Тя те учи как сделката става.

Да не мислиш, че аз не разбирам?

Пред какво ли все още се спирам,

9595 та не счупя аз твоите кости

както печено пиле пред гости?“

        И ревнивецът с гняв във очите

хваща свойта жена за косите

и връхлита досущ като скот

9600 върху нея. Потънал във пот,

той я тегли и бута… (Лъвът,

настървил се от мечата плът,

не е толкова чак разярен.)

И понеже е тъй озверен,

9605 той я влачи из цялата къща,

на молбите й често отвръща

със обиди и по-свиреп става,

ако с нещо се тя оправдава.

Мъжът толкова чак озлобен е,

9610 че дордето тя плаче и стене,

той със пръчка я бие жестоко.

Тя се вайка, крещи нависоко

всевъзможни язвителни думи.

А съседите чуват тоз шум и

9615 като влизат забързано в двора,

разтървават безумните хора.

И съпругът, пъхтящ и възбуден,

да я пусне се вижда принуден.

Щом на нея й дойде до гуша

9620 все кавги от мъжа си да слуша

и щом той от жена си желае

както свири й, тъй да играе,

тя по-нежно не би се държала

спрямо него… Дори би желала

9625 да се по-скоро той запилее

из Романия — там да живее.

Аз не вярвам към него жената

да запази любов във душата.

Може би само вид ще си дава,

9630 но да може мъжът й тогава

на крила навъзбог да се вдигне

и до свода небесен да стигне,

откъдето се вижда навред

с какви точно дела е зает

9635 на Земята човешкият род,

да размисли над своя живот,

той едва ли би лесно разбрал

на каква е злина налетял.

Та какво ли не може жената!

9640 Мъжът вечер си ляга в кревата

и изобщо си няма представа,

че когато сам с нея остава,

и живота си даже рискува.

И действително риск съществува

9645 да го видят издъхнал без време,

ако мисъл за мъст я обземе.

Ако смърт тя не му причини,

ще прибегне до други злини,

за да стори отчайващо къси

9650 безутешните дни на мъжа си.

Ако тя и така не успее,

ще се нейде далеч запилее.

Щом си нещо веднъж науми,

тя не се ни свени, ни срами

9655 и със право мъжът претендира,

че жена от добро не разбира.

И Валерий бил също на мнение,

че за даден мъж няма значение

дали люби го тя, или мрази —

9660 трябва винаги той да се пази

от жената. Със дързост изконна

да извършва злини тя е склонна.

И тъй, драги, глупакът ревнив

(дано вълци разкъсат го жив!)

9665 се държи като пръв господар

към жена си. Щом тя за другар

го е взела и друга цел няма,

освен в мир да живеят те двама,

по традиция най-стародавна

9670 и мъжът ще я смята за равна.

Тя не му е слугиня подвластна.

Ако той на неволя ужасна

я подложи и все я тормози,

ще обича ли още тя този,

9675 който иска във гроб да я тласне?

Любовта неминуемо гасне,

щом потиснато бъде сърцето.

Тя ликува единствено дето

е напълно свободна душата.

9680 Ето как се променят нещата

при ония, в чиито гърди

е туптяла любов отпреди.

Ако тя се последва от брак,

ще ли знаят съпрузите как

9685 цял живот да я пазят в душите?

Тъй далече отишли са дните

на голямата тяхна любов.

Преди брака мъжът е готов

най-послушен слуга да остане

9690 на жена си. Когато венчан е,

той самият без срам настоява

като роб да се тя подчинява.

А преди я е любил все пак!…

„Тъй ли?“ — „Да!“ — „Но кажи точно как!“

9695 „Така силно, че щом тя му каже:

«Скочи, мили!», готов е бил, даже

без да мисли, да скочи веднага

и да действува, без да отлага.

Една мисъл е имал в главата —

9700 да направи щастлива жената.

Но когато съпруга му става,

колелото се тъй завъртява,

та той, който послушен уж бил е,

заявява, че вече решил е

9705 да му бъде тя вярна слугиня,

сякаш сам я е взел за робиня.

Без причина я дебне навред

и за всичко й иска отчет.

Та нима тъй постъпва, защото

9710 на жена си той мисли доброто?

(Как е жалко човек да умре,

преди още да знае добре

да живее!) Щом няма късмет

със съпруга си зъл и проклет,

9715 тя кълне свойта зла орисия.

Той за нея е бил най-добрият,

най-изпитан и верен другар,

а сега й поставя юлар.

Щом любимият тъй я терзае,

9720 що да стори, сама тя не знае.

А и тя му е имала вяра…

Той, прилагайки своята мяра,

по друг начин играта подрежда

и на нея и капка надежда

9725 за нормален живот не остава.

Всички зарове той разиграва.

Какво чака я в бъдните дни?

Ако в нещо не се подчини,

той ругае и тя му отвръща

9730 и животът така се обръща,

че във свойта омраза дълбока

стигат те до вражда най-жестока.

        Едно време, приятелю драг,

дорде все още нямало брак,

9735 равноправни мъжът и жената

си живели. За тях свободата

е била нещо толкова свято,

че дори за арабското злато

те не биха я никога дали.

9740 И за всичкото злато едва ли

биха сключили сделки изгодни,

щом престанат да бъдат свободни.

Всеки в родния край си оставал

и изобщо не се осмелявал

9745 по земите далечни да скита.

Язон^[18] още не бил се опитал

със другари да мине морето

и на кораб да иде там, дето

било Златното руно. В мига,

9750 в който доста далеч от брега

бог Нептун ги съзрял, изумен,

Язон сметнал, че пада във плен.

Тритон^[19] бил обхванат от бяс,

а Дорида^[20] загубила свяст

9755 с дъщерите си. Как не умрели

всички те, щом в морето видели

същества, непознати за тях!

Обладани от смут и от страх,

те следели как сръчно гребците

9760 с настървение порят вълните.

Но за първите хора светът

не бил тесен. Те морския път

не познавали. Туй, от което

се нуждаят умът и сърцето,

9765 са го имали те. Затова

и се ползвали с равни права

над имотите. Честни, открити,

всички те били радостни, сити

и в ответ на сърдечния зов

9770 си живеели в мир и любов.

За тях чужда била користта

и на почит била обичта,

докато, за позор и за срам,

Лъжа с меч появила се там,

9775 съпроводена от Риск и Грях

(какво би ги наситило тях?).

А пък Гордост, с надменност прочута,

тичешком се явила надута.

Лакомия и Завист били

9780 също там, а след тях надошли

много други пороци, които

тука Бедност довели открито

и на този свят тя оттогава

между хората вече остава.

9785 (Нека бъде проклет този час,

в който тя е дошла между нас!)

И понеже целяла горката

да надмогне все пак нищетата,

тя със своя син Обир дотук

9790 е дошла. Нали нямало друг,

който би бил във нейна защита!

(Ала как е могъл да разчита

той на нея, щом ходел, където

човек мъчно избягва въжето?)

9795 И баща му — Разбито Сърце —

бил безсилен, със скръбно лице.

А Лаверна^[21], която била

взела всичките тъмни дела

на престъпната сган под закрила

9800 и която умело прикрила

греховете човешки в мъгла,

каква помощ пък тя е могла

да окаже, щом идвал денят,

в който всичко узнавал светът

9805 и злосторникът бивал разкрит.

Тя била милосърдна на вид,

но какво би това променило,

щом си вече качен на бесило.

Разкаяние тук не помага,

9810 щом Съдба вече с теб разполага.

        Тези демони страшни, зловещи,

под напора на страсти горещи

възприемали с явна ненавист

и със пъклена злоба и завист

9815 туй, че всички щастливо живеят,

и се втурнали вредом да сеят

между хората гняв, ругатни,

разногласия, разпри, войни.

И понеже за злато ламтели,

9820 те в утробата земна се врели

и извличали ценни метали,

изумруди, сапфири, опали.

Лакомия и Алчност завчас

породили у хората страст

9825 да ламтят за богатства. Едната

с настървение трупа благата,

а пък другата тъй е свидлива,

че не вярвам, дордето е жива,

от богатствата тя да прахоса.

9830 Като знае добре за кого са —

за потомци и близки роднини,

ще ги пази тя дълги години

(стига зло да не й мине път).

Ако нея на съд я дадат

9835 и беда сполети я, едва ли

ще я някой тогава пожали.

Но сполучи ли тя, за парите

всеки би й почел старините.

Оттогава човешкият род

9840 вече скъсал със оня живот,

който водели първите хора,

и за свой дял започват да спорят

както Кражбата, тъй и Лъжата.

Щом била разделена земята

9845 на парцели с межди и огради,

разразили се разпри и свади.

Всеки имал стремеж да открадне,

щом насгода му нещо попадне.

Който там се най-силен явявал,

9850 той от лъвския пай получавал.

Един тръгвал на път да плячкосва,

друг, от мързел, не щял да скитосва,

а в дома му потайно пристигал

и каквото намерел, задигал.

9855 Всички сметнали вече за нужно

някой мъж да посочат задружно,

който щял да възпира крадците

да не им присвояват парите —

правосъдие щял да раздава

9860 и каквото той кажел — да става.

И избрали си те господар,

назовали го крал или цар —

той бил селянин силен и снажен

и от всичките явно най-важен.

9865 А и клетва положил дори,

че спокойствие там ще цари,

че ще има законност и ред,

ако всички поемат обет

да заделят по част от благата,

9870 за да има и той във палата.

Незабавно се те съгласили,

а той вложил и воля, и сили

и добре оправдал своя пост.

Но крадците, обзети от злост,

9875 щом съглеждали нейде, че той

ходи сам, му заплащали с бой

и се втурвали пак да крадат.

Нарушен бил отново редът.

Щом за тези безчинства узнали,

9880 всички хора отново се сбрали

и решено било в кратък срок

да се вземе от всеки налог

за издръжка на стражата царска.

Изначалната помощ другарска

9885 се превърнала в ренти, в дарения,

във имоти и цели имения.

Ето как произлезли кралете.

Поне тъй го твърдят редовете

на трактати, до днес оцелели.

9890 От тях виждаме как са живели,

как са страдали наште предци.

Затова на онези творци

дължим почит, признателност, чест.

От тях ние се учим и днес.

9895         И така дошло време, когато

във стремеж за сребро и за злато

състояния цели събрали.

От безценните ковки метали

изработили скъпи предмети —

9900 токи, копчета, пафти, монети.

От желязото твърдо били

изковани ножове, стрели,

саби, ризници, щикове бойни

и ги дали на храбрите войни.

9905 Построили си кули високи,

оградили ги с ями дълбоки

и със каменни яки стени.

В тях за дълго живели едни,

а пък други дворци изградили

9910 и там скъпи съкровища скрили.

От луд страх били всички обзети

да не би да им бъдат отнети

тези ценни богатства… Крадците

предизвиквали ужас в дворците.

9915 Тези хора нещастни видели

колко техните мъки растели.

Те използвали разни похвати,

за да могат да станат богати,

и което всеобщо било е,

9920 те насила го сторили свое.

И то не от добро намерение,

а от алчност. С какво настървение

за богатства човек се пилеел —

един колкото двайсет владеел.

9925 Бих признал, за подобни гладници

не бих дал и една торба трици.

Та какво ме е грижа за тях,

щом така са затънали в грях?

Аз изобщо не искам да знам

9930 дали имат достойнство и срам,

дали хранят любов и омраза.

Но със думи не мога изказа

как е грозно да гледаш, когато

се продава безсрамно за злато

9935 светлолика красавица млада.

Нали тъкмо на нея се пада

всяка честна любов да цени,

както правят добрите жени.

Та кой днеска не се отвращава,

9940 щом се женското тяло продава?

Но каквото и ще да се случи,

трябва всеки млад мъж да изучи

тези средства, с които да може

да се брани той, щом се наложи,

9945 да оказва на своята мила

една сигурна, мъжка закрила,

пък и тя да не го изоставя.

Ако с всичко добре се оправя,

от това и жената любима,

9950 и самият той полза ще има.

А и друг съвет аз бих ти дал:

щом съпругът е вече разбрал,

че жена му със някакъв мъж

е на среща била неведнъж,

9955 нека той не я в нищо кори,

да изглежда любезен дори,

нека с такт се към нея обърне

и във правия път да я върне.

Ако той в изневяра я хване,

9960 нека сдържан все пак да остане,

да не й за измама говори,

на глупак да се даже престори,

да се прави, че сляп уж е бил,

че не я е той в грях уличил,

9965 та през идните няколко дена

да не се чувства тя отчуждена.

Ако някой писма й изпраща,

не е нужно мъжът да захваща

да чете какво пише във тях

9970 и с това сам да влиза във грях.

Да не казва той дума сърдита

на жена си, че с други тя скита

или ходи тъй често там, дето

непрестанно й тегли сърцето —

9975 да я водиш с връв тя не желае.

Също тъй е добре да се знае

(и друг автор това споменава),

че когато мъжът се надява

на любов от страна на жената,

9980 нека пази й той свободата,

нека никога своята къща

на затвор да не я той превръща —

да си ходи тя дето си иска.

Щом съпругът я властно потиска

9985 и не й дава много да скита,

щом за всичко държи да го пита,

ще омръзне на тази жена и

ще загуби съвсем любовта й.

Да не вярва на тези, които

9990 срещу нея говорят открито,

а когато я злъчно корят,

да им казва, че много грешат,

че за глупост си тракат зъбите,

че най-честна е тя сред жените,

9995 че се винаги скромно държи

и че с други мъже не дружи,

че доверие тя заслужава.

Нека в нищо не я укорява,

до пердах да не стига, че той

10000 се залъгва, щом мисли, че с бой

или с думи обидни, лукави

би могъл да я някак застави

да го люби или че ще може

след това да я той уталожи:

10005 ще прилича на оня с кривака,

който гони да хване котака —

щом животното може, веднага

от стопанина то ще избяга.

        А щом тя го гнети и обижда

10010 и щом той обруган е и вижда,

че и жив ще го тя одере,

за мъжа би било по-добре

да не кипва, от ярост обзет,

а да казва, че той занапред

10015 би приел да е роб, стига само

да се сам убеди, че жена му

ще омекне. Дори да умре,

би било според мен по-добре

от това да дочака раздяла.

10020 Ако тя се е с него заяла

и с надменност, и с упреци разни

непрестанно съпруга си дразни

и това чак така му дотяга,

че и той да я бие посяга,

10025 нека после с любовни игри

да се някак си с нея сдобри,

да не би да го тя изостави.

Щом е беден и тъй не направи,

тя могла би във същия час

10030 своя мъж да зареже тогаз,

ако той не превие гръбнак.

А особено щом е бедняк,

е добре в любовта да внимава,

на гнева си простор да не дава,

10035 да приема покорно обиди

и каквото да чуе и види,

да не се възмущава открито,

както правят онези, които

са богати. Богатият може

10040 на жена си и бой да наложи

и не ще го ядосва това,

че тя вири превзето глава.

Ако иска мъжът да се люби

и със друга, но без да изгуби

10045 свойта първа любов, и желае

да я с някакъв дар поласкае —

с шапка, с шалче или със гердан,

с пръстен, с накит или пък с колан,

нека много добре да се пази

10050 да не бъдат познати от тази,

на която е той изменил.

Инак болка й би причинил,

би усетила силни бодежи

във сърцето си, щом забележи,

10055 че с тях някоя друга се пери,

и утеха не ще тя намери.

Да не ходи той с новата там,

дето първата милвал е с плам,

да не би да се срещнат случайно

10060 те на същото място потайно,

че това ако стане, тогава

знай — жената не се вразумява.

Тъй жесток не е никой глиган,

който бяга от кучешка сган.

10065 И лъвицата, с ярост прочута,

не изглежда чак толкова люта,

не показва се толкова зла

в оня миг, в който с остра стрела

нея биха могли да улучат,

10070 дорде малките лъвчета сучат.

И когато настъпиш със крак

ти змията, на теб тя все пак

не връхлита с такава злина,

със каквато ревнива жена

10075 сварва друга с мъжа си — тогава

безспир бълва тя огнена лава.

И дори да не ги изненада,

че се любят, от ревност ще страда,

ако нещо внуши си или

10080 ако кажат езиците зли,

че мъжът й се с друга задява.

Нека никога той не признава,

че със друга е бил някой ден,

макар с право да бъде винен.

10085 Нека той закълне й се даже,

утешителни думи да каже,

след това да прибегне дори

до приятни любовни игри

и така ревността да сподави.

10090 Ако все пак го тя не остави,

а безспир го гълчи и желае

той на всяка цена да признае,

че не е устоял един път

на съблазните женски, мъжът

10095 трябва само едно да твърди

и в това да я той убеди —

че с лъжа го е тя покорила

и че бил е принуден насила

на такава игра да се хване,

10100 и че друг път туй няма да стане.

С думи кротки, добре преценени,

с обещания, с клетви смирени

трябва той да я после накара

да му има за в бъдеще вяра;

10105 да твърди, че ще бъде почтен

и че щом чуе тя някой ден,

че с оная пак нейде се крие,

нека го веднага убие,

а онази измамница долна

10110 дано легне завинаги болна,

дано в мътни води се удави —

да не може с разюздани нрави

да го мами и с пъклена страст

да го мъчи под своята власт.

10115 Той за нея не ще се и сеща

и дори да го вика на среща,

ще отказва и никога няма

той да вижда въпросната дама.

Без да губи от ценното време,

10120 мъжът нека любимата вземе

на ръце, нека той я притиска

и почтително прошка да иска

от жена си за грешките прежни.

Със целувки и ласки най-нежни

10125 вярност нека й той обещае,

да твърди, че горчиво се кае,

че не ще й се сърди, та даже

ако тя го най-строго накаже.

Той не бива да стига дотам

10130 да се хвали с успеха си сам,

че това би убило жената.

А мнозина петнят имената

на жените, без те поначало

да са пипвали тяхното тяло.

10135 Тези долни мъже лицемерни

крият злоба в душите си черни.

Да се хвалиш е страшно порочно,

който хвали се, сякаш нарочно

сам показва се кръгъл глупак.

10140 И успехи да има, то пак

мъжът нека ги пази във тайна.

Любовта затова е омайна,

че тя своите бисери скрива

и споделя ги само с такива,

10145 дето клюката смятат за грях.

Всичко можеш да кажеш на тях.

        Ако легне любимата болна,

със загриженост уж драговолна

трябва той да я мигом обгърне,

10150 та и тя със добро да му върне.

Нека той да се вайка с досада,

че коварната болка не спада,

да й бъде все тъй пред очите,

да й често целува страните

10155 и да казва, от скръб просълзен,

че за нея във същия ден

е готов да преброди земята.

Нека грижи се сам за храната

да е вкусна… Каквото да струва,

10160 трябва болната той да лекува.

На любимата своя дължи

да промълвя приятни лъжи,

в странни сънища той да ги вплита,

да твърди, че когато опита

10165 да заспи, все сънува сън чуден

(макар цялата нощ да бил буден),

да разказва, че уж като спал,

той насън я е гола държал,

цял обзет от небивала страст,

10170 да шепти със приятен, тих глас

как била излекувана вече

и как някъде твърде далече

сам-самичка я той забелязал.

        И макар че не съм всичко казал,

10175 аз изложих пред теб този път

как с жената държи се мъжът,

как при всяка постъпка внимава,

как се грижи, щом тя е болнава,

ако силно желае той сам

10180 да поддържа любовния плам,

който инак би лесно изтлял,

щом не се е мъжът постарал

да се с нещо хареса на нея.

При това по въпроса аз смея

10185 да твърдя, че не е тя тъй зряла

и не е чак така поумняла,

за да бъде мъжът убеден,

че не би доживял този ден,

в който може би тя ще избяга.

10190 Все едно е мъжът да залага

на това, че змиорка във Сена

би могъл да държи уловена

за опашката. Как във водата

някой би я възпрял да се мята

10195 най-свободно насам и натам?

Човек после разбира и сам

как трудът му напразно отива.

Ала в никакъв случай не бива

да се мисли, че то ще важи

10200 за жената, която държи

на честта си. Но аз за зла чест

жена честна не срещнах до днес.

Соломон не е също открил,

макар толкова вещ да е бил.

10205 Той сам пише, че в свойта държава

благонравна жена не познава.

Ако ти във далечен чужд край

я откриеш, не се колебай

и веднага за своя съпруга

10210 я вземи. Като никоя друга

ще се влюби тя в теб и изцяло

ще е твоя — и духом, и тялом.

Щом жената не ходи на лов

да завърже там с някой любов,

10215 щом е честна, почтена, тогава

тя на Девственост вярна остава.

Много искам, преди да приключа,

и на друго аз теб да науча.

Ако става въпрос за девици,

10220 било грозни, било хубавици,

мъжът трябва и друго да знае:

ако някоя той пожелае,

нека много държи занапред

на един твърде важен съвет —

10225 да обсипва жената с хвалби,

да й казва, че нивга не би

той на нейния чар устоял.

И понеже съм доста видял,

зная много добре, че жената,

10230 макар тя да е с честност позната,

стара, млада, царица, слугиня,

светска дама или монахиня,

твърде лесно приела би днес,

без да мисли за своята чест,

10235 този, който я с такт възхвалява.

И макар че за грозна минава,

мъжът нека говори пред нея

как по хубост прилича на фея.

Щом го казва със страстни слова,

10240 лесно тя ще повярва в това.

И когато е грозна, пъпчива,

пак се мисли за доста красива

и на обич и тя се надява.

Нека много мъжът да внимава

10245 да е с нея любезен и мил…

Инак би се от обич лишил.

На жените такъв е умът,

че натикване те не търпят

и по принцип трудно приемат

10250 от друг някой съвети да вземат.

Щом държи да им с нещо хареса,

мъжът нека избягва с намеса

отстрани върху тях да влияе.

И така, както котката знае

10255 по рождение мишки да хваща,

без в училище тя да се праща,

и каквото човек да направи,

пак инстинкта не ще си остави,

тъй жената, щом нещо реши,

10260 и да вижда дори, че греши,

че това е наистина вредно,

преценява, че тъй било редно

и съвети от друг не признава.

На инат тя не се научава —

10265 туй у нея е нещо вродено

и не ще бъде то отстранено.

Този, който й дава съвет,

любов няма да срещне в ответ.

Сега нека, приятелю драг,

10270 да се върнем на розата пак.

Щом до нея се ти добереш,

на друг никой не ще я дадеш.

Та нали драгоценна е тя.

Ако сбъдне се твойта мечта,

10275 ще си весел и радостен ти,

докато тази роза цъфти.

Ако ти си към нея грижлив,

тя пък теб ще направи щастлив.

Тъй красива и нежна е тя,

10280 че не можеш подобни цветя

да намериш и в друга страна.

Тя за теб ще е само една.“

        Аз добавих: „Такъв красив цвят

няма никъде в целия свят.

10285 Под щастлива звезда цъфти той.“

        С тези думи Приятелят мой

вдъхна смелост голяма у мене.

В любовта той така посветен е

и такъв опит той притежава,

10290 че Разумност дори надминава.

В това време се върнаха пак

Блага Дума и Помисъл Благ

и оттам не помръднаха вече.

Според мен вина нямаха те, че

10295 Поглед Мил не ми бяха довели —

виждах аз, че не бяха успели.