Даниъл Силва
Смърт във Виена (27)

27. Пуерто Блест, Аржентина

Гората се спускаше рязко от края на гробището в дълбините на обвита в мрак клисура. Те заслизаха по стръмния склон, като си проправяха път между дърветата. Вечерта беше безлунна и цареше непрогледна тъмнина. Движеха се в колона по един: най-отпред единият американец, следван от Габриел и Киара, и най-отзад другият американец. Американците носеха очила за нощно виждане. Според Габриел, те се движеха като елитни бойци.

Стигнаха до малък, добре замаскиран лагер: черна палатка, черни спални чували, никаква следа от огън или от котлон за готвене. Габриел се запита откога ли бяха тук, наблюдавайки гробището. Не от дълго време, като съдеше по брадясалите им лица. Четиридесет и осем часа, може би и по-малко.

Американците започнаха да опаковат багажа. Габриел се опита за втори път да установи кои бяха те и за кого работеха. Въпросите му бяха посрещнати с уморена усмивка и гробно мълчание.

Отне им само няколко минути да развалят лагера и да заличат всички следи от тяхното присъствие. Габриел предложи да носи една от раниците. Американците отказаха.

Отново поеха на път. Десет минути по-късно стояха на дъното на клисурата, в скалистото корито на потока. Очакваше ги кола, скрита под камуфлажен брезент и борови клонки. Беше стар роувър с резервна гума, поставена на капака на двигателя, и допълнителни бидони с гориво отзад.

Американците избраха как ще се седи в колата: Киара отпред, Габриел на задната седалка, с пистолет, насочен към корема му, в случай че внезапно се усъмнеше в намеренията на своите спасители. Те караха няколко километра покрай потока, минавайки през плитката вода, преди да завият по черен път. Няколко километра по-нататък стигнаха до главния път, водещ към Пуерто Блест. Американецът зави надясно, към Андите.

— Насочвате се към Чили — отбеляза Габриел.

Американците се засмяха.

След десет минути бяха на границата — един часови, зъзнещ в малка тухлена постройка. Роувърът пресече границата, без да намали, и се отправи през Андите към Тихия океан.

* * *

В северния край на залива Анкуд лежи Порто Монт — курортен град и пристанище за екскурзионни кораби. Досами града има летище, чиято писта е достатъчно дълга за излитането на реактивен бизнес самолет „Гълфстрийм G-500“. Той чакаше на пистата с работещи двигатели, когато роувърът пристигна. На вратата стоеше американец с прошарена коса, който покани Габриел и Киара на борда и им се представи немного убедително като „мистър Алегзандър“. Преди да се настани на удобната кожена седалка, Габриел попита къде отиват.

— Отиваме си вкъщи, господин Алон. Предлагам вие и приятелката ви да се опитате да си починете. Полетът е дълъг.

* * *

Часовникаря набра номера във Виена от хотелската си стая в Барилоче.

— Мъртви ли са?

— Опасявам се, че не.

— Какво се случи?

— Да си кажа честно — отговори Часовникаря, — нямам никаква представа.