Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Death in Vienna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 30гласа)

Информация

Сканиране
in82qh(2014)
Разпознаване и корекция
Mummu(2015)

Издание:

Даниъл Силва. Смърт във Виена

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Стилов редактор: Димитър Сумерски

Компютърна обработка: Костадин Даушев

Коректор: Недялка Георгиева

 

Daniel Silva

Оригинално заглавие: A death in Vienna

Copyright © 2004 by Daniel Silva All rights reserved.

© Иван Димитров Атанасов, преводач, 2006 г.

© Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2006 г.

с/о Andrew Numberg Associates Sofia, Ltd.

ISBN-10: 954-26-0415-7

ISBN-13: 978-954-26-0415-0

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 23,5

Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. —Добавяне

23. Рим

Виа дела Паче беше пуста. Часовникаря спря пред вратите на „Анима“ и изключи двигателя на мотоциклета. Протегна треперещата си ръка и натисна звънеца на домофона. Никой не отговори. Отново позвъни. Този път младежки глас го поздрави на италиански. Часовникаря помоли на немски да види ректора.

— Опасявам се, че това е невъзможно. Моля, обадете се по телефона на сутринта, за да си уговорите среща, и епископ Дрекслер ще се радва да ви види. Buonanotte, signore[1].

Часовникаря натисна силно бутона на домофона.

— Беше ми казано да дойда тук от един приятел на епископа от Виена. Спешно е.

— Как е името на този човек?

Часовникаря отговори честно на въпроса.

Мълчание, после:

— Ще сляза след минутка, господине.

Часовникаря разтвори якето си и разгледа набръчканата рана точно под дясната му ключица. Горещината на куршума бе обгорила подкожните кръвоносни съдове. Имаше малко кръв; чувстваше само интензивно туптене и студ, предизвикан от шока. Тресеше го. Оръжие с малък калибър, предположи той, най-вероятно 22-калибров пистолет. Не беше от оръжията, които нанасят сериозни вътрешни поражения. Въпреки това се нуждаеше от лекар, за да извади куршума и старателно да почисти раната, преди да се е възпалила.

Той вдигна очи. В предния двор се появи облечена в расо фигура и предпазливо се приближи до вратата — послушник, около петнайсетгодишен, с лице на ангел.

— Ректорът каза, че не е удобно да идвате в семинарията по това време — съобщи момчето. — Той предлага да намерите друго място за нощувка.

Часовникаря измъкна своя глок и го насочи към ангелското лице.

— Отвори вратата! — прошепна той. — Веднага.

* * *

— Да, но защо трябваше да го изпращаш тук? — Гласът на епископа внезапно се повиши, сякаш предупреждаваше богомолци за опасността от грях. — Би било по-добре за всички замесени той веднага да напусне Рим.

— Той не може да пътува, Теодор. Нуждае се от лекар и от място за почивка.

— И сам виждам това. — Очите му се спряха за миг на фигурата, седнала от другата страна на бюрото му — мъж с прошарена коса и масивни рамене като на акробат. — Но трябва да си даваш сметка, че поставяш „Анима“ в ужасно компрометиращо положение.

— Положението на „Анима“ ще изглежда още по-зле, ако нашият приятел професор Рубенщайн успее в начинанието си.

Епископът въздъхна тежко.

— Може да остане тук за двайсет и четири часа, нито минута повече.

— И ще му намериш лекар? Някой дискретен?

— Познавам точния човек. Той ми помогна преди две години, когато едно от момчетата влезе в малка схватка с римски грубиянин. Сигурен съм, че мога да разчитам на неговата дискретност по този въпрос, макар че огнестрелна рана едва ли е ежедневно събитие в една семинария.

— Убеден съм, че ще измислиш някакво обяснение. Ти си съобразителен, Теодор. Може ли да поговоря с него?

Епископът подаде слушалката. Часовникаря я сграбчи с оцапаната си с кръв ръка. После погледна към прелата и с едно поклащане на главата му даде знак да напусне собствения си кабинет. Убиецът доближи слушалката до ухото си. Мъжът от Виена попита какво се е объркало.

— Вие не ми казахте, че мишената ще бъде охранявана. Ето това се обърка.

И Часовникаря обясни за ненадейната поява на второ лице на мотор. Последва кратка тишина, след това мъжът от Виена заговори с доверителен тон:

— В бързането си да те изпратя в Рим съм пропуснал да ти съобщя важна информация за мишената. Като си помисля, това е било грешка от моя страна.

— Важна информация? И каква е тя?

Мъжът от Виена го уведоми, че мишената някога е била свързана с израелското разузнаване.

— Съдейки по тазвечерните събития в Рим — допълни той, — тези връзки са останали силни както някога.

„Боже мили! — помисли си Часовникаря. — Израелски агент?“ Това не беше незначителна подробност. Прииска му се да се прибере във Виена и да остави стареца да се оправя сам с бъркотията. Вместо това реши да обърне положението в своя финансова изгода. Ала имаше и нещо друго. Никога преди не бе се провалял в изпълнението на договорените условия. Не беше само въпрос на професионална гордост и репутация. Той просто не мислеше, че ще е много мъдро от негова страна да остави да се измъкне един потенциален враг, и то враг, свързан с разузнавателна служба, безмилостна като израелската. Рамото му започна да пулсира. Очакваше с нетърпение да вкара един куршум в главата на този миризлив евреин. И в неговия приятел.

— Цената ми за тази задача току-що се повиши — каза Часовникаря. — Съществено.

— Очаквах го — отговори мъжът от Виена. — Ще удвоя възнаграждението.

— Ще го утроите — парира Часовникаря и след известно колебание мъжът от Виена прие. — Но ще можете ли да откриете местонахождението му отново?

— Имаме едно важно предимство.

— Какво е то?

— Знаем следата, по която върви, и къде ще отиде след това. Епископ Дрекслер ще се погрижи да получиш необходимото лечение. Междувременно си почини. Напълно убеден съм, че скоро отново ще се чуем.

Бележки

[1] Лека нощ, господине (ит.). — Б.пр.