Жан д'Арас
Феята Мелюзина (6)

Историята твърди, че докато Реймон бил жив, Жофроа и брат му Тиери го посещавали в Арагон един път в годината. Веднъж, когато наближил моментът да отидат да го видят и Тиери бил пристигнал в Люзинян, за да могат двамата братя да тръгнат на по-следващия ден, се случило нещо, което много ги изненадало — върху крепостните стени се появила змията и всички могли да я видят. Направила три обиколки и спряла върху поатуската кула, започнала дълбоко да въздиша и така да ридае, че на хората им се сторило, че чуват женски глас (какъвто бил и в действителност). Жофроа и Тиери били обхванати от състрадание, защото знаели, че това е тяхната майка и разнежени от гледката, започнали да плачат. Като ги видяла да ронят сълзи, тя се извила към тях и издала толкова ужасен вопъл, че всички помислили, че крепостта ще се срути. После им се сторило, че змията тихо плаче. След известно време отлетяла и отишла направо в Арагон. Опашката й била невероятно дълга, на сребристи и лазурносини ивици.

Същия ден тя се появила в Монсера. Игуменът и монасите я видели. По това време Реймон бил много болен, бил направил завещанието си и оставил големи богатства на църквата и двамата си служители. В него посочвал мястото, където желаел да бъде погребан.

Да се върнем на Жофроа, Тиери и всички останали, които били много учудени и се питали какво може да означава това появяване на змията. Тогава един от бароните, който бил присъствувал на раздялата между Реймон и Мелюзина, казал:

— Аз бях там, когато майка ви си тръгна и каза сбогом на баща ви. Каква тъжна раздяла! Всички плачеха от съчувствие. Но трябва да знаете какво каза — че винаги, докато свят светува, тя ще се появява три дни преди тази крепост да смени господаря си или преди да умре някой от нейния род — ще се появява и в Люзинян, и на мястото, където ще настъпи смъртта. Бъдете сигурни, че съдейки по посоката, в която пое вашата майка, като стъпите в Монсера, ще научите за смъртта на баща си.

Двамата братя пристигнали там, снабдени с черни траурни дрехи за себе си и за придружителите си. Настанили хората си в селото и там научили, че баща им е мъртъв и че змията се е появила. Те открили, че това се случило в същия ден, когато била видяна в Люзинян, а баща им починал два дни по-късно.

На следващия ден пристигнали кралят и кралицата на Арагон, графове, барони и прелати, както и много други благородни дами и девойки, множество жители от големите градове на района. Жофроа, Тиери и техните придружители в богати траурни дрехи, се приближили до краля на Арагон, принцовете и прелатите.

 

 

Игуменът застанал между тях двамата и им казвал имената на присъствуващите. Можете да бъдете сигурни, че Жофроа и Тиери се поклонили учтиво пред краля и кралицата на Арагон и всички барони на страната, благодарейки за честта, която оказват на тях и техния баща. Нека бог се смили над душата му!

След службата погребали тялото, а красивата и богата гробница според обичая на тази епоха запечатали. Състояло се великолепно пиршество.

 

 

И от този момент нататък всички считали Жофроа за законен господар на Люзинян, където той останал да живее и сторил много добрини. Наредил да възстановят манастира в Майозе — по-голям и по-богат отпреди. Настанил в него сто и двадесет монаси с добри ренти и било решено те винаги да се молят за душите на Реймон, Мелюзина и всички техни потомци. Жофроа поръчал да направят на входа негово изображение в естествена големина толкова сходно, колкото било възможно.

Историята разказва още, че Юриан станал всемогъщ господар на Кипър, както и неговите наследници по-късно; Гион също — в Армения; Рено — в Бавария, а потомците му впоследствие били всемогъщи крале; Антоан — в Люксембург; Йод — в Ла Марш; Реймон — във Форе; Тиери — в Партьоне, и Жофроа — в Люзинян. Така завършва достоверната история на благородния род Люзинян в областта Поату. Вие научихте също кои произхождат от тях. От този род са произлезли още, както това е отразено в старите хроники — родът Пемброк в Англия, Камбриер — в Арагон, Сасьонаж — в Дофине, Ла Рошфуко и Кадияк.

Това е краят на историята на рода Люзинян; Но тъй като кралете на Армения произхождат от него, искам да ви разкажа едно приключение, което се случило на един от тези крале.

 

 

Хрониката съобщава, а аз също съм чувал да се разказва, защото историята се шири навсякъде, че много години след смъртта на Гион имало един крал в Армения, който бил хубав младеж, кипящ от сила, с енергичен и решителен нрав, много умен, пламенен и смел като лъв. Този крал научил от пътуващи рицари, че във Велика Армения имало един замък, където живеела най-хубавата жена на света. Тази дама имала ястреб и ако някой рицар от благороден произход успее да бди над него, без да заспи нито за миг в продължение на три дни и три нощи, тя Щяла да му се яви и да му даде някакъв дар, какъвто той пожелае, и това можело да бъде всяко благо от този свят с изключение на нейното тяло — греха на плътта.

Кралят бил в разцвета на силата, красотата и уменията си и казал, че ще отиде в замъка на тази жена и ще пожелае нея самата. Впрочем това можело да стане само веднъж в годината — два дни преди Свети Жан и изпитанието продължавало през деня, на другия ден и на по другия ден — деня на Свети Жан. Ако някой успеел да остане буден през тези три денонощия, дамата се появявала на четвъртия ден сутринта и му дарявала това, което желаел.

Кралят се подготвил за път по море с хубава свита и пристигнал до Замъка на ястреба две нощи преди празника на Свети Жан. Заповядал да опънат красива шатра пред замъка, вечерял с удоволствие и спал до изгрев-слънце. Въоръжил се и се сбогувал с придружителите си, огорчени от раздялата, защото смятали, че никога не ще го видят отново. И той тръгнал за замъка. Когато пристигнал на входа, един старец, облечен в бяло, се приближил и го попитал кой е. Той отвърнал:

— Моля да бъда подложен на изпитанието на замъка.

Достойният старец му отвърнал:

— Бъдете добре дошъл и ме последвайте. Ще ви отведа там, където става това.

— Много благодаря — отвърнал кралят. — Аз съм готов.

Тогава старецът тръгнал напред, а кралят го следвал. Те преминали по моста и през вратата, а кралят се учудвал на богатството и изяществото, които се разкривали още от двора. Старецът се изкачил по стълбите, а те водели до главната зала. Когато стигнали там, видели в единия край пръчка, направена от рог на ликорна, облечена в парче кадифе — ястребът бил кацнал там и до него имало покривало. Старецът казал на краля:

— Приятелю, ето изпитанието, на което подлагат хората в този замък. Ще ви кажа в какво се състои — щом сте дошли дотук, вие трябва да бдите над този ястреб, без да заспивате три дни и три нощи. Ако съдбата е благосклонна към вас и ви помогне да издържите това изпитание, господарката на замъка ще се появи на четвъртия ден. Поискайте й дар, какъвто желаете, отнасящ се до нещата от този свят, с изключение на нейното тяло, защото него не ще можете да получите. Това желание ще ви донесе нещастие. Трябва да го знаете и добре си помислете. А ако ви се случи да заспите през тези дни, ще останете тук до края на живота си. Така че бъдете нащрек.

След като произнесъл тези думи, старецът си тръгнал, а кралят останал сам и взел да се наслаждава на ценните предмети, които виждал навсякъде около себе си. После съзрял сложена маса, покрита с бяла покривка и отрупана с вкусни ястия. Тръгнал натам и взел по малко от това, което най-много му се услаждало. Нахранил се умерено и пил само веднъж, защото знаел, че прекаленото ядене и пиене кара на сън. След това обходил залата, където видял фрески, разкриващи различни събития, с обяснителни надписи отдолу. Между другото била представена от начало до край историята на крал Елинас Шотландски, Презина и трите им дъщери… Кралят с голямо удоволствие изчел всички надписи. Така в приятни занимания изминали трите дни в замъка. Тогава кралят открил една много хубава стая — вратата й била отворена. Влязъл и се огледал. Видял една фреска, изобразяваща много рицари, облечени в ризници, украсени с техните гербове. Отдолу били изписани имената, родовете и страните, от които идвали, а над тях пишело: „В еди-коя си година този рицар бдя над ястреба, но заспа, така че докато е жив, ще остане като придружител на господарката на замъка. Нищо не му липсва, само му се отказва правото да замине.“ Между тези рицари имало три празни места, там били изобразени три щита с гербовете на рицарите, а под тях били изписани имената им, от какъв род произлизали и откъде идвали, а отгоре се четял следният надпис: „В еди-коя си година този благороден рицар бдя над нашия ястреб както трябва и си тръгна с дарението, което пожела.“

 

 

Кралят дълго останал в залата, без да заспи. Разбрал, че доста време е изминало, излязъл и видял, че слънцето е ниско над хоризонта. Така прекарал и тази нощ до сутринта.

Зората се пукнала, започнал денят и при изгрев-слънце пристигнала господарката на замъка в толкова елегантна и великолепна рокля, че кралят се смаял и от красотата на жената, и от разкошното й облекло. Тя го поздравила и му казала:

— Рицарю, бъдете добре дошъл. Вие смело понесохте изпитанието, на което бяхте подложен. Поискайте ми дар, какъвто желаете, отнасящ се до нещата от този свят, но да не е нещо лошо и несправедливо, и вие ще го получите.

Ала целият пламнал от любов към нея, кралят отговорил:

— Госпожо, кълна се, че не искам нито злато, нито сребро, нито земи, нито собственост, нито градове, нито замъци или области, защото, благодаря на бога, съм много богат и това ми стига. Но искам да се ожените за мене.

Чувайки го да говори така, господарката на замъка много се ядосала и му казала:

— И таз добра, кралю! Що за глупост! Тази молба не може да се удовлетвори. Поискайте ми нещо друго, защото подобен дар не ще получите.

— Вие трябва да удържите обещанието, дадено на хората, издържали изпитанието на този замък, тъй като аз направих това, което трябваше да се направи.

— Бога ми, не отричам — казала дамата. — Но поискайте нещо разумно, защото мен не можете да притежавате.

— Добре тогава, не искам друг дар и не ще ви моля за друго — отговорил той.

— В името на бога, кралю — изкрещяла тя, — ако още настояваш, ще ти се случи нещастие, както и на твоите наследници, а те с нищо не са го заслужили.

А кралят отвърнал:

— И все пак, не желая нищо друго освен вас. Дойдох тук само за това.

Когато видяла, че той не променя решението си, тя се ядосала и казала:

— Окаяни глупако, у теб липсва уважение към мен и ти загуби правото да получиш какъвто и да било дар, така че рискуваш да останеш тук завинаги. Нещастнико, ти не произхождаш ли от крал Гион, син на сестра ми Мелюзина? Аз съм твоя леля и ти си толкова близък на моето семейство, че дори да бях се съгласила, църквата не ще го позволи.

И тя му разказала цялата история, така както ви я разказах аз в главата за крал Елинас, а и в историята на рода Люзинян. Тогава хубавицата добавила:

— Бедни кралю, твоята глупост ще ти донесе нещастие. Поради неразумното ти поведение ти и твоите хора ще видите как намаляват земите, владенията и наследството ви до девето коляно. Твоят девети наследник, който ще носи името на едно диво животно, ще загуби кралството, което управляваш. Върви си сега, защото не можеш да останеш повече тук.

Тези слова, вместо да го накарат да се откаже от неразумното си желание, тласнали краля още по-далеч — опитал се насила да вземе господарката. Мелиора като че се стопила във въздуха, а той почувствувал, че като дъжд отвсякъде се стоварват върху него яки удари и юмруци и целият станал в синини, а после ръцете го изхвърлили грубо от крепостта и го извлекли отвъд границите на областта. Ала той не могъл да види кой така го подредил. Станал, проклинайки човека, който му бил казал за съществуването на това изпитание, и деня, в който дошъл да се подложи на него. Тогава пристигнали хората му. Те видели, че не се връща в такъв вид, в какъвто бил заминал, и го попитали:

— Ранен ли сте, господарю? Бихте ли се там? И къде бяхте?

— Леко съм ранен, но не съм се бил. Просто ме напердашиха, но не знам точно кой, защото никого не видях. Но ударите ги усетих! Щом не съм си отмъстил, значи не е имало битка. Защото да понасяш удари, не означава да се биеш. За битката може да се говори само ако има отпор.

Малко след това кралят заповядал да вдигнат шатрата му и тръгнал по море, за да се върне възможно най-бързо в къщи с натежало от думите на Мелиора сърце. Страхувал се, че е загубил шансовете си за щастие, но внимавал да не се разкрие пред придружителите си. И все пак, когато бил на прага на смъртта, проговорил пред един от братята си, който трябвало да наследи кралството след него. Той му поръчал да управлява разумно, защото това ще му е необходимо.

Този крал, за когото ви говорех, не познал вече радостта. Царувал дълго, но от ден на ден положението му се влошавало. Накрая умрял и неговите наследници изпитали големи затруднения, както впоследствие се разбрало, а и още може да се види.

 

 

Свърших да ви говоря за кралете на Армения. Тяхната история е приключена. Очевидно е, че те произхождат от благородния род на крал Елинас Шотландски и от рода Люзинян. Денят, в който моят разказ беше завършен — 7 август 1393 година, — този род още съществува. Кралете на Кипър и на Армения носят гербовете на Люзинян и имат за боен вик и име „Люзинян“.

Разказах ви, съобразно автентичните хроники и действителните истории, как е била основана благородната крепост Люзинян в Поату. Описах ви аристократичния и могъщ род, произлязъл от благородните личности, които са я построили.

Оттогава тази прочута крепост е преминала в толкова ръце, че в крайна сметка беше законно завоювана с оръжие в ръка от високопоставения, могъщ и благороден принц Жан, син на краля на Франция, херцог на Бери и Оверн, граф на Поату и Оверн, моя уважаван господар, който ми поръча да съставя този малък трактат, използувайки хрониките, които ми бяха поверени от него и от някои други хора. А аз винаги съм имал желание да направя всичко възможно, за да му доставя удоволствие, и се постарах да напиша тази история в проза възможно най-добре.

Също моля моя създател, благородния ми и могъщ господар, да намери този разказ приятен, както и неговата благородна сестра Мари, дъщеря на краля на Франция, херцогиня на Бар и маркиза на Пон, моя многоуважавана господарка, както и благородния маркиз на Моравия, техен първи братовчед, който пожела тази история да му бъде изпратена. Моля бога тя да се хареса на всички, които ще я четат или слушат. Бъдете сигурни, че що се отнася до мен, аз я считам за вярна.

Също се твърди със сигурност, че откакто е пост роена тази крепост, по пътя на размяната, наследството или завладяването, не е оставала в продължение на пълни тридесет години в ръцете на някой, който не принадлежи на Люзиняновия род по майчина или по бащина линия. И както казах по-горе, когато тази крепост трябва да смени господаря си, три дни преди това се появява змията.

Лично аз чух моят господар да разказва факти, които научил от Крезуел. По времето, когато крепостта бита управлявана от Крезуел от името на англичаните и малко преди той да я предаде на моя господар, който я бил обсадил, една нощ, докато спял до съпругата си Александра, видял, че пред него се появява удивително голяма змия с опашка, по-дълга от два метра, в сребристосини цветове. Той не могъл да разбере откъде е влязла, защото всички врати били затворени и били залостени с железни прътове. Змията ударила с опашката си по леглото, без да им причинява болка. Той уверил господаря ми, че никога не бил изпитвал такъв страх. Изправил се, взел меча си, опрян до леглото, но в този момент Александра му казала:

— Как така, Крезуел, нима се страхувате от тази змия, вие, който сте видели толкова неща? Това сигурно е господарката на крепостта — тази, която я е построила. Знайте, че няма да ви стори зло. Тя идва да ви предупреди, че трябва да се откажете от тази крепост.

И Крезуел добавил, че Александра не изпитала страх нито за миг, но той не бил толкова спокоен. А малко след това змията приела образа на висока жена с изящна външност, облечена в груба вълнена рокля, пристегната под гърдите. Носела и бяла кърпа на главата си по някогашната мода.

Както ви казах, Крезуел се заклел пред господаря ми, че я е видял. После тя седнала на една пейка до огъня. Ту се обръщала към леглото с гръб към огъня, така че можели да я огледат и им се сторила много красива, ту — към огъня. Не оставала дълго неподвижна. Крезуел твърдял, че докато била там, бил обзет от ужас.

Това продължило до един часа преди настъпването на деня. Тогава тя се преобразила отново на змия и започнала пак да удря с опашка около леглото и по краката им, без да им причинява болка. После си тръгнала и те изведнъж престанали да я виждат, но не разбрали къде е отишла.

Чух това от моя господар и много други потвърдиха, че Крезуел му го е разказал и му се е заклел с всички клетви, които може да даде един честен човек. А скоро след като видял змията, крепостта била предадена на моя господар — нека бог му дари радост, както и на потомците му!

С това Жан д’Арас завършва благородната история на рода Люзинян.