Тад Уилямс
Камъкът на раздялата (3)

Резюме на „Престолът от драконова кост“

Хилядолетия наред Хейхолт е принадлежал на безсмъртните сити, но те напуснали величествения замък под яростните удари на човечеството. Хората отдавна управляват тази крепост, както и останалата част от Остен Ард. Престър Джон, владетел на всички човешки народи, е последният й господар и управлява в мир, седнал на Престола от драконова кост.

Саймън, непохватен младеж на четиринадесет години, е един от слугите в Хейхолт. Родителите му са мъртви и единственото му семейство са прислужничките и строгата им наставница Рейчъл Драконката. За да се отърве от кухненските си задължения, Саймън става помощник на доктор Моргенес, ексцентричния учен в замъка, и е предоволен, докато не установява, че Моргенес предпочита да преподава четмо и писмо вместо магьосничество.

Скоро старият крал Джон ще умре и Елиас, по-големият от двамата му сина, се подготвя да наследи трона. Сериозният брат на Елиас Джосуа, наречен Безръкия, жестоко се кара с бъдещия крал за Приратес — скандалния свещеник, който е един от доверените съветници на Елиас. Кавгата между двамата братя е знамение за злото, което ще сполети замъка и страната.

Властването на Елиас започва добре, но настъпва суша и чума покосява народите на Остен Ард. Скоро по пътищата започват да бродят разбойници, а от далечни селца изчезват хора. Нормалният живот в кралството се обърква, поданиците губят вяра в управлението на краля си, но като че ли нищо не безпокои монарха и неговите приближени. Когато се появяват първите признаци на недоволство, Джосуа изчезва — според някои слухове, за да вдигне бунт.

Лошото управление на Елиас предизвиква недоволството на мнозина, включително на Исгримнур, херцог на Римърсгард, и граф Еолаир, посланик на западната държава Хернистир. Дори Мириамел, родната дъщеря на крал Елиас, е притеснена, особено от облечения в алено Приратес, доверения съветник на баща й.

Междувременно Саймън е помощник на Моргенес. Двамата стават добри приятели, въпреки че Саймън витае в облаците, а докторът отказва да го учи на каквото и да било, което наподобява магия. По време на едно от скитанията си из коридорите на Хейхолт Саймън открива таен проход и за малко не го хваща Приратес. Докато бяга от свещеника, Саймън попада в скрита подземна килия. Там намира Джосуа — държат го затворен, за да го използват за някакъв ужасяващ ритуал, подготвен от Приратес. Саймън довежда доктор Моргенес и двамата успяват да освободят Джосуа. Завеждат го в покоите на лекаря, откъдето той излиза на свобода по един тунел, който минава под древния замък. Докато Моргенес съобщава с пощенски врабчета на неизвестни свои приятели онова, което се е случило, Приратес и кралската стража идват да арестуват доктора и Саймън. Моргенес загива в битката, но това позволява на Саймън да избяга в тунела.

На крачка от лудостта, Саймън се лута из тъмните галерии под замъка, където са и руините на стария дворец на ситите. Излиза на повърхността в гробището отвъд градската стена и вижда голям огън. Става неволен свидетел на странна сцена: Приратес и крал Елиас участват в ритуал с някакви белолики същества в черни дрехи. Белоликите дават на Елиас меч с ужасна сила, наречен Печал. Саймън побягва.

Животът сред пустошта е почти непоносим. След няколко седмици Саймън е полумъртъв от глад и преумора, но все така далеч от целта си — северния замък на Джосуа, Наглимунд. Младежът отива да проси в една колиба и намира странно същество, хванато в капан — един от ситите. За тази раса се говори, че е легендарна или поне отдавна изчезнала. Стопанинът се връща, но преди да успее да убие безпомощния сит, пада, повален от Саймън. Освободено, съществото изчезва, но изстрелва една бяла стрела по посока на младежа. Нечий глас казва на Саймън да я вземе, защото тя е подарък от ситите.

Дребничкият нов спътник на Саймън е Бинабик — трол, който язди огромна сива вълчица. Той обяснява на Саймън, че просто минавал оттам, но сега щял да го придружи до Наглимунд. Постепенно двамата осъзнават, че са се сблъскали със заплаха, много по-голяма от краля и съветника му. Преследват ги огромни бели хрътки, които носят дамгата на Стормспайк, ужасната планина далеч на север. Саймън и Бинабик вземат със себе си и двама спътници, които спасяват от хрътките. Бегълците намират убежище в горската къща на Гелое, жена, известна като вещица. Гелое казва, че по някакъв начин древните норни, роднини на ситите, са били въвлечени в съдбата на кралството на Престър Джон.

Премеждията продължават и по пътя към Наглимунд. Бинабик е ранен и Саймън и младата прислужница Мария се промъкват през гората. Напада ги великан и оцеляват само благодарение на появилата се ловна дружина на Джосуа.

Принцът ги отвежда в Наглимунд, където излекуват Бинабик и където става ясно, че Саймън се е забъркал в някакви ужасяващи събития. Скоро Елиас ще обсади замъка на Джосуа. Спътничката на Саймън се оказва принцеса Мириамел, която е пътувала под прикритие — бяга от баща си, защото подозира, че е полудял под влиянието на Приратес. Безброй хора се стичат към Наглимунд и Джосуа, последната им защита от лудия крал.

Докато принцът и съветниците му обмислят предстоящата битка, в залата за съвещания се появява един стар римър — Джарнауга. Той е член на Обществото на свитъка, група просветени хора, сред които са били и учителят на Бинабик и Моргенес. Джарнауга донася още лоши новини: твърди, че Елиас не е единственият враг — че е подпомаган от Инелуки, Краля на бурите, който някога, до смъртта си преди петстотин години, е бил принц на ситите. Сега безтелесният му дух управлява норните — бледите роднини на прокудените сити — в Стормспайк.

Всъщност смъртта на Инелуки е била причинена от смразяващата магия на сивия меч Печал, както и от войната на човечеството срещу ситите. Обществото на свитъка вярва, че Печал е бил даден на Елиас като първа стъпка от някакъв неразбираем план за отмъщение, план, който би подчинил цялата земя на живия мъртвец — Краля на бурите. Единствената надежда идва от една пророческа поема, която казва, че „три меча“ биха могли да спрат магията на Инелуки.

Първият меч е вече в ръцете на врага им Елиас, това е сивият меч Печал. Вторият е римърският меч Минияр, който също някога е бил в Хейхолт, но сегашното му местонахождение е неизвестно. Третият е Трън, черният меч на най-добрия рицар на крал Джон, сър Камарис. Джарнауга и някои други смятат, че са го проследили до едно място далеч на север. Тази слаба надежда подтиква Джосуа да изпрати Бинабик, Саймън и няколко войници да търсят Трън, въпреки че Наглимунд се подготвя за обсада.

Назряващият конфликт засяга и други. Принцеса Мириамел, раздразнена от опитите на чичо си Джосуа да я предпази, избягва предрешена от Наглимунд заедно със загадъчния монах Кадрах — надява се да стигне до Южен Набан и да осигури помощ за Джосуа от роднините си там. По настояване на Джосуа старият херцог Исгримнур тръгва след нея, за да я спаси. Тиамак, млад учен от Вран, който живее в едно тресавище, получава странно съобщение от Моргенес — в него се предсказват предстоящите лоши времена и се намеква, че Тиамак също ще играе някаква роля. Мейгуин, дъщеря на краля на Хернистир, безпомощно наблюдава как семейството и държавата й са въвлечени във войната от крал Елиас.

Саймън, Бинабик и спътниците им попадат в засада, заложена им от Инген Джегер, ловец от Стормспайк. Спасяват се само благодарение на повторното появяване на Джирики — сита, когото Саймън е спасил. Когато разбира, че са тръгнали да търсят Трън, Джирики решава да ги придружи до планината Урмшайм, легендарното убежище на един от великите дракони.

Докато Саймън и другарите му стигнат планината, крал Елиас и армията му вече са обсадили замъка на Джосуа. Въпреки че първите няколко атаки са отблъснати, защитниците претърпяват големи загуби. Накрая силите на Елиас, изглежда, се оттеглят и прекратяват обсадата, но още преди обитателите на крепостта да имат време да празнуват, някаква странна буря се появява на северния хоризонт и се приближава към Наглимунд. Тази буря е покривалото, под което се придвижва армията от норни и великани на Инелуки. Започва ужасно клане. Джосуа и няколко души успяват да избягат от руините на замъка. Преди да влезе в гората, принцът проклина Елиас за безскрупулната му сделка с Краля на бурите и се заклева, че ще си върне короната на баща им.

Саймън и придружителите му се катерят по Урмшайм и стигат до величествен замръзнал водопад. Там, в една подобна на гробница пещера, намират Трън. Но точно в този момент Инген Джегер и войниците му се появяват отново и ги нападат. Звуците от битката събуждат белия дракон Игджарджук, който от векове дреме под леда. И двете страни дават много жертви. Единствено Саймън остава на крака и когато гигантският червей го напада, младежът вдига Трън и замахва. Парещата черна кръв на дракона се излива върху него и той пада безчувствен.

Събужда се в една пещера в Ийканук. Джирики и Хейстън, един от еркинландските войници, се грижат за него. Трън е спасен, но Бинабик е затворник. Затворник е и римърсгардецът Слудиг. И двамата имат смъртни присъди. Лицето на Саймън е белязано от кръвта на дракона и голям кичур от косата му е побелял. Джирики кръщава младежа Снежния кичур и му казва, че за добро или за зло, е белязан завинаги.