Тад Уилямс
Камъкът на раздялата (2)

Бележка на автора

… От всички чезнещи неща,

в мъгливо минало обвити,

нехайно Кронос обеща,

че в думите са сили скрити.

Къде са гордите крале,

о, думи-шутове? — За Бога,

къде са гордите крале?

За смях са грижи и тревоги.

И срича глупав ученик

неразбираеми истории:

умряха гордите крале;

Земята-скитница и тя е

едничка дума само, чута

в космоса, звънтящ в безкрая,

в бленуване, и то за миг.

Уилям Бътлър Йейтс

Из „Песента на щастливия пастир“

Задължен съм на Ева Къминг, Нанси Деминг-Уилямс, Пол Хъдспет, Питър Стампфъл и Дъг Вернер. Техните дълбокомислени забележки и предложения поникнаха добре, като понякога даваха доста изненадващи плодове. Освен това, както обикновено, специални благодарности получават смелите ми редактори — Бетси Уолхейм и Шейла Джилбърт — които се трудиха неуморно в дъжд и сняг.

(Между другото, всички гореспоменати са точно хората, които бих искал да имам до себе си, ако някога от засада ме нападнат норни. Това може да се смята за малко съмнителна чест, но е мое право да я окажа всекиму.)

Забележка: В края на книгата има списък на действащите лица и терминологичен речник.