Ъруин Шоу
Вечер във Византия (3)

2.

Крейг крачеше бавно напред-назад. Стаята не му харесваше. Тази стая бе за лекомислени гости на хотела, чийто единствен проблем сутрин е дали да отидат да се изкъпят и в кой ресторант да обядват. Затвори бутилката и я постави в едно шкафче. Взе дрехите си и изпотената полупразна чаша с уиски, отиде в спалнята и тръшна дрехите на леглото, на което беше спал. Чаршафите и одеялата бяха омотани на кълбо — той спеше неспокойно нощем. Второто легло беше непокътнато. Дамата, за която камериерката беше сметнала за необходимо да го приготви, беше спала другаде. То придаваше на стаята тъжен и неуютен вид. Отиде в банята, изпразни чашата в мивката и я изплакна. Привиден ред.

Върна се в хола, изнесе масичката с остатъка от закуската в коридора, влезе и заключи вратата след себе си.

На бюрото бяха разхвърляни купчина брошурки и кино реклами. Той изхвърли всичките в кошчето за боклук. Нечии надежди, лъжи, талант, алчност.

Писмата лежаха захвърлени на масата до ръкописа на госпожица МакКинън. Реши да се заеме първо с тях. Нямаше какво да се прави, трябваше да ги прочете, а и да отговори. Отвори писмото от счетоводителя. Най-напред най неотложното. Тази главна грижа — данъците върху дохода.

„Драги Джес, пишеше счетоводителят, боя се, че ревизията за 1966 година няма да мине гладко. Данъчният инспектор, голям негодник, пет пъти идва в кантората. Пиша ти това писмо от къщи, на собствената си пишеща машина, така че няма да има копие, а теб съветвам да го изгориш, след като го прочетеш.

Както знаеш, наложи се да отложим временно ревизията на доходите за 1966 година в установения тригодишен срок. Тази същата година си спечелил за последен път голяма сума пари и Брайън Мърфи ги е завел по документи на европейска компания, защото по-голямата част от филма беше сниман във Франция. Всички считаха, че операцията е правилна, защото на парите, които вашата компания взе в заем срещу бъдеща печалба, се гледаше не като на обикновен доход, а като прираст на основния капитал. И тъй, данъчното бюро оспорва законността на тази операция, а инспекторът е истински копой.

И още нещо (това да си остане между нас), този човек ми се вижда мошеник. Той ми даде да разбера, че ако се свържеш с него, той ще оформи декларацията в най-приемлив вид. Срещу възнаграждение. Намекна, че осем хиляди биха го устроили.

Сам знаеш че подобни сделки не са по вкуса ми. Ти също, както ми е известно, не си се занимавал никога с такива фокуси, но все пак реших, че трябва да те уведомя за положението. Ако решиш да предприемеш нещо, добре ще е да дойдеш тук по-скоро и да преговаряш с този мошеник. И не ме посвещавай в този разговор.

Би могъл да се обърнеш към съдебните инстанции и, почти сигурно, ще спечелиш делото, тъй като всичко е почтено и честно и никой съд няма да се противопостави. Длъжен съм обаче да те предупредя, че съдебните разноски вероятно ще възлязат на около 100 000 долара. Освен това вестниците, имайки предвид твоята известност и репутация, ще вдигнат голям шум и ще представят делото така, сякаш те съдят за неплатени данъци.

Струва ми се, че можем да се договорим с този мошеник и да се отървем с данъци около 60 — 75 хиляди. Така че моят съвет е да дойдеш да преговаряш и уредиш нещата бързо, а загубите ще компенсираш за година-две.

Когато отговориш, изпрати писмото на домашния ми адрес. Имам много хора в кантората и човек никога не знае на кого може да се довери. Да не говорим за това, че и правителството е склонно да отваря пощата в наши дни.

С най-добри пожелания — Лестър.“

Ще ги компенсираш за година-две, помисли си Крейг. Явно, че в Калифорния сега е слънчево.

Той накъса писмото на малки късчета и ги хвърли в кошчето. Виждаше му се много мелодраматично да го изгори, както го съветваше счетоводителят. Освен това не мислеше, че данъчното бюро ще стигне дотам, че да подкупва и камериерките на Лазурния бряг да слепват намерените в кошчето късчета от писма.

Патриот, ветеран от войната, данъкоплатец, човек, спазващ законите, той не желаеше да мисли за какво ще използуват неговите шейсет-седемдесет хиляди долара господин Никсън, Пентагонът, ФБР, Конгресът. Съществува някакъв предел на нравствено страдание, което човек може да си причини, когато е макар и теоретически на почивка. Дали да не дам на Гейл МакКинън да прочете тези писма, помисли си той. Читателите на „Плейбой“ ще бъдат във възторг. Дягилев под властта на пощенска марка.

Той посегна към писмото от адвоката, но след това промени решението си. Взе купчината жълти листове, претегли ги на ръка, подържа ги нерешително над кошчето, след това започна произволно да прехвърля страниците. „Той е на четиридесет и осем години сега и точно на толкова изглежда“ — прочете той. Как ли изглежда един четиридесет и осем годишен мъж на една двадесет и две годишна девойка? Като развалина? Като стените на Помпей? Като окопите на Верден? Като Хирошима?

Седна на бюрото и започна да чете от мястото, докъдето беше стигнал, когато момичето си отиде. Човек трябва да се види такъв, какъвто го виждат хората.

„Той няма вид на човек, който щади себе си — прочете той, — а съществува мнение, че не щади и другите. Ето защо в някои кръгове си е спечелил репутацията на безмилостен човек. Спечелил си е много врагове, а сред бившите му сътрудници има хора, които го обвиняват в нелоялност. В потвърждение на това те казват, че той никога, с едно-единствено изключение, не е поставял повече от една пиеса от един автор и, за разлика от други продуценти, няма любими актьори. Заслужава внимание фактът, че когато двата му последни филма се провалиха (общите щети възлизаха на сума, превишаваща осем милиона долара), неговите колеги не му изразиха никакво съчувствие.“

Кучка, изруга той. Откъде е разбрала всичко това?

За разлика от болшинството журналисти, които вземаха интервю от него, без да прочетат предварително нищо освен рекламните материали, разпространявани от студията, тази особа се оказа добре подготвена. При това недоброжелателна. Той прескочи две страници, пусна ги на пода и продължи да чете нататък.

„Общоизвестно е, че най-малко веднъж му е предлаган най-висок пост в една от най-влиятелните киностудии. Казват, че отхвърлял предложението с лаконична телеграма: Вече напуснах потъващия кораб. Крейг.“

Такова поведение се обяснява очевидно с това, че е богат — би трябвало да е богат, ако се е разпореждал разумно със спечелените пари. Един режисьор, с когото Крейг е работил, обяснява това по своему: „Той е едно вироглаво копеле.“ А актрисата Моника Браунинг е заявила в интервю: „Тук няма никаква загадка. Джеси Крейг е простодушен, мил човек, обзет от обикновена мания за величие.“

Не е лошо все пак да пийна малко, рече си Крейг. Погледна часовника си — беше десет и двадесет и пет. Така, едва десет и двадесет и пет, помисли си той. Взе бутилката, отиде в банята, наля уиски в чашата и добави малко вода от чешмата. Отпи една глътка и се върна в хола.

Държейки чашата в ръка, продължи да чете:

„Крейг е бил канен за член на журито в Кан два пъти. И двата пъти е отклонявал поканата. Когато стана известно, че тази година е резервирал хотел за времето, когато се провежда фестивалът, много хора бяха удивени. В продължение на пет години, откакто се провали последният му филм, той се държеше настрана от Холивуд и само понякога се появяваше в Ню Йорк. Не закри кантората си, но не съобщаваше нищо за своите планове. Значителна част от времето през последните години прекарваше в непрекъснати неспокойни пътувания из Европа. Причините за това оттегляне не са ясни. Разочарование? Умора? Чувството, че е работил достатъчно, че е дошло време да се наслаждава на плодовете на своя труд в спокойна обстановка, там, където няма нито приятели, нито врагове? Може би нервно разстройство? А може би е дошъл в Кан морално опустошен, воден от носталгия и надежда да се потопи в атмосфера, която непрекъснато ще напомня за миналото, когато е бил пълен с енергия? Или пък разходка на човек, събрал силите си и решил да направи още един опит да постигне успех?

Може ли Крейг, настанил се в апартамент за сто долара на ден с изглед към морето, сам да отговори на тези въпроси?“

Машинописният текст прекъсваше на средата на страницата. Той постави листовете на лавицата, с текста надолу, и отново отпи от чашата. По дяволите, тя е само на двадесет и две години, помисли си той.

Излезе на балкона. Слънцето се бе показало от облаците, но вятърът продължаваше да духа все така силно. Никой не се къпеше. Дебелата жена я нямаше. Или я беше отнесло морето, или беше във фризьорския салон да си прави прическа. Долу, на терасата, вече се виждаха тук-там посетители по масите. Зърна небрежно сресаните кестеняви коси на Гейл МакКинън, свободно развяващата се риза, сините джинси. Тя четеше вестник, а пред нея имаше кока кола.

Видя как към масата й се отправи един мъж и седна срещу нея. Тя остави вестника. Крейг беше много високо над тях, за да чуе какво казва тя.

— Срещнах се с него — говореше тя на мъжа. — Ще клъвне. Пипнах го тоя стар негодник.