Георги Ганев
Анатомия на плашилото (6)

Епилог

Много хора се лъжат, като мислят, че кръжейки, птиците само и единствено се събират и подготвят за своя далечен полет. В тоя последен кръг над кръстопътя, приличащ на главно Ж, мотела и езерцето, лозята върху припека птицата иска да запомни мястото и да си вземе нещо за спомен. Такъв спомен може да бъде всичко, дори и едно плашило, макар че за нея, държана далече от сладкия гроздов сок, то е лош спомен. Но НЕГО вече го няма. Късна есен е и гроздето е прибрано в бъчвите. В капитанската шапка на португалската бойна марина, останала без козирка и кокарда, е насадена миниатюрна индийска кокошчица. Куртката, подплатена със стъклена вата, и разръфаният отзад панталон вероятно са минали през дарака и са се превърнали в ефектен камгарен плат. „Адидаските“ събират прах и слава във витрината на местния спортен клуб.

Всичко това е така, защото от учебниците за прогимназията ние знаем, че нищо на тоя свят не се губи. То само се превръща от едно в друго.

Ето, това щеше да види човекът, който, казахме в началото, можеше да се сдобие с крила и да се рее от височината на най-ниското облаче.