Христо Смирненски
Безсмислието на прогреса (Разговор между чиновници)

— Няма мъдрост по света,

всичко, брате, суета!…

На, световният прогрес

що е сторил и до днес!

 

— Как така? Нима това,

дето виждаш, е шега?

Виж днес в двадесети век

вдъхновеният човек

с силата на мисълта

как е стъпил над света!

Взри се, погледни добре:

въздух, суша и море,

всичко, всичко в тоя час

е под неговата власт.

 

— Пак повтарям, друже, аз,

всичко туй е суета,

няма мъдрост по света!

 

Телефона, грамофона,

телеграфите безжични,

фабриките най-различни,

цепелини фантастични,

параходи грандиозни,

автомобили шикозни,

тренове като стрели,

апарати кат орли…

 

— Ех, измислил е той разни

дивотии чудновати,

водни, земни и крилати,

ала всичко туй са празни

работи, другарю мой!

 

На, измислил ли е той

нещо по-непостижимо,

работа велика… свята,

тъй например, да се взима

в месец два пъти заплата?!