Майкъл Крайтън, Ричард Престън
Микро (55)

51.

Ямата

1 ноември, 05:55 ч.

 

Гигантският бот бе единственото нещо, което се движеше в тензорния генератор. Той избута трупа на Дрейк настрани и обходи помещението в търсене на изход. Не успя да намери начин да излезе и програмата му превключи на режим сондиране. Гъвкавата му шия се насочи надолу и острите ножове се забиха в пластмасовия под. Ботът проби дупка и пропадна през нея в пълната с електроника яма. Там той продължи да реже и сече, вършейки онова, в което беше най-добър.

Под пода на генераторното помещение се разнесоха стонове и пращене, съпроводени от жълтите и сини проблясъци на електрически искри. Внезапно се чу съскане и през дупката изригна пара — направените от свръхпроводници магнити се разпадаха. Сградата се разтресе, когато магнитните полета на генератора изпаднаха в хаос. Докато се разпадаха, магнитите рязко се загряха и топлината им сгорещи течния хелий около тях. От ямата забълваха хелиеви пари.

Осветлението в сградата изведнъж се изключи — някъде беше станало късо съединение. А гигантският бот продължаваше да реже вътрешностите на машината на Дрейк.

В сградата на „Наниджен“ беше останал един човек. Слабият мъж наблюдаваше как големият бот сече машините в ямата и се движеше бавно и предпазливо, без резки движения, за да не привлече вниманието му към себе си. Извади един твърд диск от чекмеджето му и откачи кабелите за захранване и данни. Пъхна диска в джоба си и побърза да се махне от ямата. Изкачи се по една стълба и влезе в тунела за евакуация. Зад него се чу трясък, последван от рев — ботът беше запалил пожар.

Облицованият с гофрирана ламарина тунел вървеше хоризонтално и завършваше със стълба. Д-р Едуард Кател, представителят на консорциум „Даврос“, се заизкачва по скобите. Твърдият диск в джоба му съдържаше пет терабайта данни — всички проекти на д-р Бен Рурк за тензорния генератор, както и безценните инженерни данни от тестовете на машината. След като беше събрал две и две и бе заключил, че Вин Дрейк вероятно е наредил убийството на собствените си служители, Кател осъзна, че Дрейк е започнал да губи разсъдък и съответно вече не може да бъде ефективен шеф на компанията. Свърза се с определени хора, които от известно време се опитваха да открият с какво се занимава „Наниджен“, и им съобщи, че срещу определена цена може да им осигури плановете на генератора. Беше се промъкнал в сградата през нощта. Нямаше представа, че и Дрейк е в нея.

Спря в горния край на стълбата, под капака, и се заслуша. Какво ставаше горе? Виеха сирени, чуваше се трясък на хеликоптер. Може би бе най-добре да изчака тук няколко часа. Докато суматохата утихне.

Нещо се стече по бузата му и капна на яката. Докосна лицето си. Да, някакъв бот се бе забил в бузата му. Тунелът бе замърсен. Усещаше как ботът се забива в плътта му. Нямаше да е добре, ако попадне на някой по-голям кръвоносен съд — можеше да достигне до мозъка му, да започне да реже там и да му докара инсулт. Налагаше се да рискува и да излезе.

Отвори люка. Озова се сред група акации до паркинга. В ъгъла беше паркирана пожарна, но вниманието на пожарникарите бе насочено към бълващия от сградата дим.

Тръгна бързо през храсталака, като драскаше бузата си с нокти. Трябваше да извади онзи бот. Бръкна в устата си с два пръста, измъкна го от тъканта и го смачка между ноктите си, докато не усети как го строши. Продължи напред. Тръните на акацията дърпаха дрехите му. Стигна до празния участък и мина зад съседния склад. Излезе от бизнес парка и тръгна бързо по тротоара, докато не стигна до автобусната спирка на магистрала „Фарингтън“. Седна на пейката. Изгряващото слънце озаряваше всичко със златистото си сияние. Беше неделя сутрин; следващият автобус можеше да дойде след часове. Просто трябваше да чака. Изпитваше удоволствие и чувство за сигурност от факта, че носи раздрано сако с петна от кръв по него. Усмихна се. Можеше да мине за много болен бездомник — от онези, върху които избягваш да спираш погледа си. И у него бе твърдият диск, съдържащ единствения пълен набор планове на тензорния генератор на Бен Рурк. Резервни копия нямаше.

На единия му крачол се появи тъмно петно. Кръв. Това го разтревожи. Разкопча панталона, опипа бедрото си и улови бота. Вдигна го между ноктите си и присви очи към него. Едва успя да различи миниатюрните ножове, проблясващи на слънчевите лъчи.

— Накъде си тръгнал? — промърмори. Всичко се нареждаше чудесно. Приличаше на побъркан, който говори на пръстите си. Беше свободен агент, който представляваше единствено себе си. Засега.

Смачка бота между ноктите си и избърса окървавената си ръка в панталоните. Все едно беше смачкал кърлеж. Някаква пожарна кола профуча покрай него с пуснати сирени.

Седмица по-късно лейтенант Дан Уатанаби нагласи екрана на лаптопа, поставен на масичката на болничното легло, в което лежеше Ерик Янсен. На екрана се виждаше снимка на бот, разрязан на две, с изтърбушени вътрешности.

— Идентифицирахме азиатеца, за когото ви казах. Името му е Джейсън Чу.

Ерик бавно кимна. Кракът му беше бинтован, лицето му бе бледо и изпито — анемия от загубата на кръв.

— Джейсън Чу работеше за „Рексатак“ — каза той. — Компанията, която притежава патентите на технологията „Хелсторм“.

— Значи господин Чу е организирал взлом в „Наниджен“, за да разбере какво се прави с патентите на компанията му?

— Точно така — отвърна Ерик.

— И охранителните ботове са били програмирани от вас?

— Не да убиват. Дрейк ги е препрограмирал. — Затвори за момент очи, после погледна Уатанаби. — Можете да ми повдигнете обвинение. Брат ми е мъртъв по моя вина. Не ми пука какво ще се случи с мен.

— Този път няма да ви се повдига обвинение — внимателно отвърна лейтенантът.

В стаята влезе медицинска сестра.

— Свиждането свърши. — Тя погледна мониторите и се обърна към Уатанаби. — Момчета, схващате ли намека, или да извикам лекар?

— Не съм момче, госпожо — любезно отвърна Дороти Гърт, докато се изправяше.

Уатанаби стана.

— Дороти много би искала да анализира функциониращ бот на „Наниджен“ — каза той.

Ерик сви рамене.

— Има ги из цялата централна част на „Наниджен“.

— Вече не. Всичко изгоря. Нужни ни бяха два дни, за да угасим пожара. Нищо не е останало. Няма ботове. Открихме останки, вероятно на Дрейк. Зъбната експертиза ще каже. А онази смаляваща машина е станала на въглен.

— Ще обвините ли някого? — попита Ерик, когато Уатанаби и Гърт стигнаха до вратата.

Уатанаби спря на прага.

— Извършителите са мъртви. Прокурорът е притиснат да не повдига обвинения. Натискът е от… да кажем, от правителствени служби, които не искат да се разчува за роботите. Предполагам, че всичко ще бъде представено като промишлена авария. — В гласа му се долавяше разочарование. — Но човек никога не знае — добави той и погледна към съдебната лекарка. — Двамата с Дороти обичаме подобни главоблъсканици, нали?

— Много обичам главоблъсканиците — заяви Дороти Гърт. — Да тръгваме, Дан. Господинът се нуждае от почивка.