Майкъл Крайтън, Ричард Престън
Микро (38)

34.

„Наниджен“

31 октомври, 10:20 ч.

Дрейк беше окупирал комуникационния център и се взираше в екрана на системата, която проследяваше хексапода. Точно в момента беше малко объркан от онова, което виждаше. Кръгът с кръстчето, който показваше приблизителното местоположение на машината, внезапно се смъкна сто и петдесет метра надолу. Отначало си помисли, че е станала някаква грешка в системата. Зачака, без да откъсва очи от екрана, но местоположението на хексапода не се променяше. Той стоеше на място.

Позволи си да се усмихне леко. Да. Като че ли проклетата машина беше паднала от скалата. Нямаше друго обяснение. Хексаподът се беше сгромолясал от отвесната стена.

Знаеше, че микрочовекът може да оцелее при падане от каквато и да било височина. Хексаподът обаче не се движеше, а това означаваше, че машината е най-малкото повредена. С нея бе свършено.

Даде си сметка, че оцелелите са изпаднали в паника. Бяха далеч от базата „Тантал“, а микрокесонната болест тъкмо започваше да се обажда. Точно в момента едва ли им беше до веселби.

Свърза се с Макеле по телефона.

— Беше ли на Тантал?

— Да.

— И какво?

— Не направих нищо. Нямаше нужда. Базата…

— Няма да се доберат до Тантал. Нещастниците току-що се катурнаха от скалата.