Входът към Нощния квартал откъм улица Мабът, пред който минава изоставен трамваен коловоз с остатъчни релси. Виждат се червени и зелени блуждаещи огньове и предупредителни сигнали за опасност. Редици паянтови къщи със зеещи врати. Тук-таме улични лампи с мъждукащ ореол в цветовете на дъгата. Край спрялата количка-гондола за сладолед на Рабайоти са се събрали уродливи мъже-джуджета и кресливо дърлящи се жени. Грабят един през друг вафлите, между които са вклинени бучки кюмюр и сняг с бакърен цвят. И докато ближат, бавно се разотиват. Дечурлига. Лебедовата шия на гондолата, високо вирната, пори сумрака и неговите белезникавосинкави оттенъци под фенера. Остро изсвирване и ответ.

ОСТРОТО ИЗСВИРВАНЕ. Почакай, любов моя, идвам ей сегичка.

ОТВЕТЪТ. Ще се видим зад конюшнята.

Появява се глухоням идиот с изцъклени очи, с олигавена безформена уста, изкуцуква припряно, целият раздрусан от хорото на свети Вит. Верига от детски ръце го е оковала в кръг.

ДЕЦАТА. Ей, Кутсузлия! Здравей!

ИДИОТЪТ (вдига паралитично треперещата си лява ръка и изгъргорва). Грхъъвей!

ДЕЦАТА. Къде свети голямата светлина, а?

ИДИОТЪТ (гъгне). Грхъъмата.

И те го пускат да си върви. Той потегля, тресе се в гърчове и конвулсии. Жена пигмей се люлее на въже, вързано на близките перила, и си брои на глас. Някакъв силует се е пльоснал до боклукчийска кофа, размърдва се, устата му запушена от собствената му ръка и шапка, сумти приглушено, скърца със зъби, изръмжава, после пак захърква. Върху едно стъпало се вижда гном, снове между боклуците, навежда се, мята на гърба си чувал с парцали и кокали. Стара вещица стои до него с пушещия си газеник и пъхва последната бутилка в зиналата паст на чувала. Той надига плячката, килва на една страна фуражката си и безмълвно закуцуква напред. Старата вещица тръгва обратно към леговището си, газеникът се полюлява в ръката й. Едно кривокрако хлапе, чучнало пред прага на къщата, си играе с хартиена топка, но ето че хуква с едното рамо напред, промъква се боязливо подире й на подскоци, улавя края на дрехата й и се покатерва на гърба й. Пиян изкопчия се хваща с две ръце за близките перила и залита тежко и тромаво. На ъгъла двама нощни патрули с къси пелерини и с ръце върху палките ненадейно изникват застрашително. Някъде с трясък се счупва чиния, жена изпищява, дете проплаква. Гръмват ругатните на мъж, утихват до мънкане, после всичко заглъхва. Наоколо се мотаят силуети, олюляват се, надничат иззад ъглите на лабиринта от бедняшки улички. В стая, осветена от затъкната в бутилка свещ, една повлекана разресва сплъстените фъндъци в косата на болното си от живеница дете. Гласът на Сиси Кафри, все още младежки, запява пискливо откъм уличката.

СИСИ КАФРИ.

Дадох го на Моли^[2],

защото ме помоли,

патешкия крак,

патешкия крак.

Редник Кар и редник Комптън, стиснали здраво под мишница късите си войнишки бастунчета, маршируват с олюляване, обръщат се кръгом и устите им едновременно блъвват мощен залп от пръдня. Откъм уличката долита мъжки смях. Отвръща им дрезгавият тембър на мъжкарана.

МЪЖКАРАНАТА. Не ти се урежда въпросът, рунтав гъз. Да живеят лудетините! Повече власт за момичето от Каван^[3].

СИСИ КАФРИ. И повече късмет за мен. Каван, Кутхил и Белтърбет. (Пее.)

Дадох го на Нели

корема си да бели,

патешкия крак,

патешкия крак.

Редник Кар и редник Комптън се обръщат да им отвърнат, туниките им аленеят кървавочервени под мъждукащия ореол на лампата, а русите им бакърени чутури са прорязани от черните вдлъбнати черти на шапките им. Стивън Дедалус и Линч минават през тълпата, недалеч от червените униформи на британските войници.

РЕДНИК КОМПТЪН (заканва му се с пръст). Какво дири тук свещеник^[4]?

РЕДНИК КАР (обръща се и подвиква). Здрасти, отче!

СИСИ КАФРИ (гласът й се извисява още по-пискливо).

Хвана го, стисна го,

ех, голям мерак

за патешкия крак.

Стивън размахва бастуна си от ясен, върти го с лявата си ръка и весело си припява началното херувико от пасхална служба. Линч с жокейска шапка, нахлупена ниско над челото, върви до него. Презрително гнуслива усмивка е сгърчила лицето му.

СТИВЪН. Vidi aquam egredientem de templo a latere dextro. Alleluia^[5].

Изгладнелите счупени зъби на стара сводница щръкват от една врата.

СВОДНИЦАТА (гласът й прошепва дрезгаво). Шът! Елате насам да видите какво съм скътала за вас. Момиче със съвсем здрав химен. Шът!

СТИВЪН (altius aliquantulum). Et omnes ad quos pervenit aqua ista^[6].

СВОДНИЦАТА (изплюва подире им сочна струйка отрова). Медици от Света Троица! Фалопиеви тръби! Целите пенис, ама нямат и пенс.

Еди Бродман подсмърча, сгушила се е в Берта Съпъл, придърпва шала върху носа си.

ЕДИ БРОДМАН (сърдито). И единият ми вика: виждал съм те на Фейтфул Плейс^[7] с твоя донжуан, дето смазва релсите, наконтен с оная шапка, с която те прикотква в кревата. Така ли, отвръщам му аз. Ти ли ще ми кажеш какво да правя, викам му аз. Ама не си ме виждал в публичен дом с женен планинец, нали, викам му аз. Такива като нея! Май е доносник, знаеш ли? Упорит като магаре! А тя ходи с двама едновременно, с Килдбрайд машиниста и с ефрейтор Олифант.

СТИВЪН (triumphaliter). Salvi facti i sunt^[8].

Продължава да върти бастуна си от ясен, накъсвайки ореола на лампата, пръскайки светлина в света. Един червеникавокафяв спаниел на бели петна се прокрадва по петите му и изръмжава. Линч го пропъжда с ритник.

ЛИНЧ. Е, и?

СТИВЪН (обръща се назад). Е, и този жест, не музиката, не миризмите, ще стане универсалният език, именно дарбата на езика, която прави видим не схематичния смисъл, а изначалната ентелехия и структурния ритъм.

ЛИНЧ. Порнософска филотеология. Метафизиката на Мекленбърг, на улица Мекленбърг!

СТИВЪН. Значи какво излиза, Шекспир жертва на опърничави жени, а Сократ мъж под чехъл. Дори всемъдрият стагирит е бил обуздаван, обяздван и възсядан от пламъка на любовта.

ЛИНЧ. Брей!

СТИВЪН. Каквото и да е, на кого му трябват цели два жеста, за да покаже хляб и кана вино? Това движение илюстрира хляба и каната хляб и вино у Омар. Ето, подръж ми бастуна.

ЛИНЧ. По дяволите жълтият ти ластун! Къде отиваме?

СТИВЪН. Развратен рис, към la belle dame sans merci^[9], Джорджина и Джонсън, ad deam qui laetificat juventutem meam^[10].

Стивън му бутва в ръцете ясеновия си бастун и бавно протяга ръце напред, навежда глава назад, докато и двете ръце образуват дъга над гърдите му, после ги сваля във взаимно пресичащи се плоскости, пръстите аха и ще се разделят, лявата остава малко по-високо.

ЛИНЧ. Кое е каната хляб? Какво ли питам? Това тук или митницата среща. Покажете, моля. Хайде, хващай патерицата и върви.

Отминават. Томи Кафри се катери по уличния стълб с газена лампа, прегърнал го е и се оттласква на пресекулки. Стига догоре и после се плъзга надолу като по пързалка. Сега е ред на Джаки Кафри и той се хваща за стълба, готов да го изкатери. Изкопчията се появява със залитане и се блъска в стълба. Близнаците офейкват в тъмнината. Изкопчията се олюлява на място, притиска с пръст едната си ноздра и мощно издухва от другата дълга слузеста дъга сопол. Обляга се на стълба за миг и пак поема с клатушкане през тълпата с развят перчем.

Змии ивичеста мъгла се влачат откъм реката и бавно припълзяват. От зловонни канали, пукнатини и миазми на злото, от блата и бунища, отвред се надигат инертните изпарения на гнусен гнилоч. Някакво сияние мъждука на юг, отвъд приморските пясъци на реката. Докато се олюлява напред, изкопчията се вклинява в тълпата, разполовява я и продължава да плете крака към трамвайното кръжило. Точно отсреща, под железопътния мост, се появява Блум, целият пламнал, задъхан, пъхва хляб и шоколад в страничния си джоб. Във витрината на фризьорския салон на Гилън обаче се оглежда неговият сборен образ и той го показва като внушителния портрет на Нелсън. Едно вдлъбнато огледало отстрани пък го представя като нещастно влюбения, изоставен и опечален Блухуглум. Гневният Гладстон го гледа в упор, в Блум не вижда нищо повече от Блум. Отминава, поразен от погледа на побойника Уелингтън, ала в изпъкналото огледало усмивката си стои непоразена в свинските очички, които се смеят над издутите бузки на Пухльото Полди, на Дебеланкото Долди.

Блум поспира пред вратата на Антонио Рабайоти^[11], бяла пот огражда подстисниците му. Изчезва. След миг пак се появява, но излиза забързан.

БЛУМ. Риба и картофи^[12]. Не ща. О!

Влиза в месарницата на Олхаузен, вмъква се под наполовината свалена желязна решетка. След малко изпълзява изпод решетката пухтящият Полди, цъфтящият Цветоблум. И в двете си ръце носи по един пакет, в първия има изстудена свинска пача, във втория — студено агнешко краче, оваляно в едър пипер. Стърчи прав и диша тежко. Навежда се на една страна, притиска пакета към гърдите си и изохква.

БЛУМ. Нещо ме пробожда от едната страна. За какво толкова съм се разтичал?

Бавно си поема въздух и внимателно тръгва напред към резервния трамваен коловоз. Сиянието отново просветва.

БЛУМ. Какво е това? Сигнал? Прожектор?

Стои на ъгъла Кормак, загледан в далечината.

БЛУМ. Северното сияние ли е това или стоманолеярната? А, пожарната, ама разбира се. Добре, че е от южната страна. Голям пожар. Дали пък не е неговата къща^[13]. Май е в Просяшкия шубрак^[14]. Значи няма опасност. (Тананика си развеселен.) Лондон гори, Лондон гори! Пожар! Пожар! (В този миг зърва в тълпата залитащия изкопния в отсрещния край на улица Талбът.) По-далеч от него. Бягай. По-бързо. Я по-добре пресечи тук.

И той се втурва напред да пресече улицата. Хлапета се разкрещяват подире му.

ХЛАПЕТАТА. Пайсе, господине!

Двама колоездачи с поклащащи се запалени книжни фенери минават на косъм от него и лекичко го бръсват, докато звънците им бясно дрънчат.

ЗВЪНЦИТЕ. Зъъънспризъънсппри.

БЛУМ (замръзва на място, сякаш нещо го е присвило). Оу!

Оглежда се и панически хуква напред. През падащата пелена на мъглата се мярва змеят на електрическия вагон, носи се плавно и предпазливо, завива тежко и право го връхлита, огромното му червено око премигва, електричеството съска ли, съска неистово по жицата отгоре. Ватманът натиска звънеца колкото сила има.

ЗВЪНЕЦЪТ. Дрън, Дран, Друн, Дързън.

Спирачката изскърцва стържещо. Блум вдига ръка, облечена в бяла полицейска ръкавица, спъва се с вдървените си от ужас крака, но все пак успява да се дръпне от релсите, спасява се на косъм. Ватманът полита напред, чипонос, удря се във волана на водача и се разкрещява, докато се лашка между ключове и вериги.

ВАТМАНЪТ. Хей, посерковец, шапкарски номера ли ми играеш^[15]?

БЛУМ (отскача на тротоара и пак спира, обърсва бузата си от пръска кал с ръката, която държи пакета). Няма улици. Едва отървах кожата, но бодежът ми мина. Трябва пак да почна упражненията на Сандау. Лицеви опори. Помагат и при улични инциденти. Пръстът на провидението. (Опипва джоба на панталона си.). Панацеята на моята клета мама. Колко му е да се спънеш в релсите или пък връзката на обувката ти да се заплете в някое колело. Ами когато колелото на Черната Мария^[16] обели обувката ми на ъгъла при Ленард. На третия път винаги става. Номерът с обувката. Какъв отвратителен ватман! Трябва да го докладвам. Вечното напрежение ги изнервя. Може и да е същият, дето тая сутрин ми препречи гледката към конската дама. Същият тип красота. Падна си по него въпреки всичко. Вдървената походка. Истината, казана на шега. И онзи ужасен треперещ паралитик на Лед Лейн^[17]. Или просто съм ял съм нещо развалено. Толкова ми е късметът. Защо? Сигурно е от заблудения добитък^[18]. Белегът на звяра. (Затваря очи за миг.) Вие ми се свят. Месечно неразположение или нещо друго? Мозъкът ми е като в мъгла. И това усещане за умора. Това вече ми дойде в повече. Уф!

Една зловеща фигура се промъква неуверено и току се подпира на дувара на О’Бейрн, напълно непознато лице, посивяло от живак^[19]. Изпод широкополото сомбреро фигурата го наблюдава, гледа мръсно.

БЛУМ. Buenas noches, señorita Blanca, que calle es esta?^[20]

ФИГУРАТА (вяло вдига ръка като за стоп). Парола. Sraid Mabbot^[21].

БЛУМ. Ха-ха. Мерси. Есперанто. Slan leath^[22]. (Измърморва под носа си.) Шпионин на Галската лига, сигурно изпратен от онзи огнегълтач.

Пристъпва напред. Един вехтошар, с метната на гръб торба, се изпречва на пътя му. Той отстъпва наляво, вехтошарят също.

БЛУМ. Ако обичате.

Заобикаля го, отстъпва встрани, минава покрай него и продължава напред.

БЛУМ. Дръж надясно, надясно, надясно. Дано има пътепоказалец, доставен от турингклуба при Степасайд^[23], иначе кой друг да се грижи за общественото благо? Аз ли, който се изгубих и написах писмо до Айриш Сайклист, озаглавено В дебрите на Степасайд. Дръж, дръж, дръж надясно. Стари неща купувам, и то нощем. Или може би това е ограда. Убиецът първо там ще се прикрие. За да се умие от греховете на света.

Джаки Кафри, по петите му Томи Кафри, се блъскат с все сила в Блум.

БЛУМ. Ох!

Изплашен, едва се крепи на разтрепераните си пищялки, олюлява се. Томи и Джаки офейкват, единият на една страна, другият — на друга. С пакетите в ръце, Блум започва трескаво да опипва джобовете си — за часовника, за книгата, за портфейла, за сладостите на греха, за картофа талисман, за сапуна.

БЛУМ. Пазете се от крадци! Това е вечната им хитрост. Да се блъскат в хората. И да им отмъкват парите.

Появява се пес ловджийска порода, души наоколо. Някаква неясна купчина, разпльоснала се на земята, кихва. Появява се прегърбена брадата фигура, облечена в дълъг кафтан, досущ като ционските старей, с опушеносива шапчица с пурпурен пискюл. Очилата с рогови рамки едва се крепят на края на носа му. Следи от жълта отрова прорязват изпитото му лице.

РУДОЛФ. Днес за втори път прахосваш половин крона. Казах ти повече да не дружиш тия пияници гоите. Разбра ли! Пари не носиш.

БЛУМ (скрива зад гърба си пакетите със свинска пача и агнешко джоланче, стои оклюмал, ала усеща месата — едното топло, другото студено). Ja, ich weiss, papachi^[24].

РУДОЛФ. Какво дириш в това място? Душа нямаш ли? (С немощните си нокти на хищна птица опипва безмълвното лице на Блум.) Не си ли ти моят син Леополд, внукът на Леополд? Не си ли ти моят свиден син Леополд, който напусна дома на баща си, който напусна Бога на нашите деди Авраам и Яков?

БЛУМ (предпазливо). Така е, тате. Мозентал^[25]. Всичко, което е останало от него.

РУДОЛФ (строго). Една нощ те довлякоха вкъщи пиян като свиня, след като беше пропилял цялата си нелоша сума пари. Как им викаш ти на тия, с които бягаше?

БЛУМ (на младини, издокаран в хубав оксфордски костюм с бели кантове, тесен в раменете, с кафява тиролска шапка, с мъжки джобен часовник от чисто сребро, марка Уотърбъри и ланец Принц Албърт двойна плетка с все печата за качество, и от едната си страна колосан със засъхнала кал). Бегачи, тате. Само веднъж беше.

РУДОЛФ. Веднъж! Целият в кал, от петите до главата. И ръката си поряза. После тетанус. Само те изтощават, Леополдлебен. С такива да не дружиш.

БЛУМ (плахо). Предизвикаха ме, искаха да се надбягваме. Беше много кално. Подхлъзнах се и паднах.

РУДОЛФ (презрително). Goim nachez^[26]. Само на какво си заприличал, нека те види клетата ти майка!

БЛУМ. Мами!

ЕЛЕНА БЛУМ (като в пантомима, с дамска шапка, която се връзва под брадичката, с широкопол кринолин, с блуза като на вдовицата Туенки, с буфан ръкав, която се закопчава отзад на гърба, със сиви ръкавици без пръсти, с брошка, косата й сплетена и прибрана в мрежа от тюл, появява се на върха на стълбата, с едната си ръка се държи за перилата, в другата носи поклащащ се свещник, но ето че изпищява панически). Пресвети Спасителю, какво са му сторили? Амонякът ми! (Подхваща част от полата си, повдига я и започва да рови в джоба на карираната си синкава фуста. Оттам изпадат шишенче, Агнеца Божи^[27], изсъхнал картоф и целулоидна кукла.) Свето Богородично сърце, къде си бил, къде си хойкал, кажи ми! (Блум мънка, стои със сведени очи, опитва се да напъха пакетите във вече пълните си джобове, но бързо се отказва, продължава да мънка виновно.)

ГЛАС (строго). Полди!

БЛУМ. Кой е? (Свива се уплашено и някак непохватно успява да избегне удара.) На вашите услуги.

Поглежда нагоре. Мираж сред финиковите палми: пред него изниква красива жена в ориенталски одежди. Пищна плът изпълва алените й шалвари, а нагоре — сърмено елече. Широк жълт колан я опасва. Бял яшмак, който нощем се променя във виолетов, скрива лицето й така, че се виждат само големите й тъмни очи и гарвановочерната й коса.

БЛУМ. Моли!

МАРИЪН. Така ли? От днес нататък, скъпи мой, ще се обръщаш към мен с госпожа Мариън, ясно ли е? (Присмехулно.) Бедничкият съпругчо сигурно отдавна чака някой да му стопли краката.

БЛУМ (пристъпя от крак на крак). Не, не. Няма нужда.

Изсумтява възбудено, поема си въздух на големи глътки, въпроси, надежди, джоланчета за вечеря, безброй неща за разказване, извинения, прошки, желания, магии. Малка паричка блещука на челото й. Пръстите на краката й са обсипани със скъпоценни пръстени. Около глезените й — изящни синджирчета. Наблизо стои и търпеливо чака камила, закачулена с тюрбан като островърха кула. Копринена стълба с безброй напречници се спуска плавно от поклащащото се седло. Приближава се до нея със спокоен раван, ритва раздразнено със задните си крака. Ядосана, тя я шибва по задницата, дръпва юздата, гривните й издрънчават сърдито, гълчи я на мавърски.

МАРИЪН. Небракада! Феминимум.

Камилата повдига преден крак, отскубва от едно дърво голям плод манго и го предлага на своята господарка, премигва виновно, рие с копито, свежда глава, изсумтява, източва шия, олюлява се и прикляка. Блум се навежда като за прескочикобила.

БЛУМ. Мога да ви предоставя… искам да кажа, в ролята си на бизнес менажер… госпожо Мариън… ако пожелаете… ако…

МАРИЪН. Значи все пак си забелязал някаква промяна, а? (Ръцете й бавно се плъзват по украсения със скъпоценни камъни корсаж. В очите й блести незлобив приятелски присмех.) О, Полди, Полди, ти си старата клета пръчка, забучена в калта! Върви да опознаеш живота! Виж широкия свят.

БЛУМ. Тъкмо се канех да се върна за твоя лосион с бял восък и портокалова вода. Аптеката затваря рано в четвъртък. Но утре сутринта първата ми работа е там да отида. (И наново опипва джобовете си да не липсва нещо.) Този плаващ бъбрек. Ох!

Посочва на юг, после на изток. И ето че изгрява калъп чисто нов сапун с миризма на лимон и пръсва навред светлина и ухание.

САПУНЪТ.

Заедно с Блум сме двоица най-свята,

аз лъскам небето, той пък — земята.

В средата на сапунено слънчевия диск се появява луничавото лице на аптекаря Суени.

СУЕНИ. Три шилинга и едно пени, ако обичате.

БЛУМ. Разбира се. За жена ми е, госпожа Мариън. Специална рецепта.

МАРИЪН (тихичко). Полди, моля те!

БЛУМ. Да, мадам?

МАРИЪН. Ti trema un poco il cuore^[28]?

С презрение се отдалечава, накокошинена като угоен гушест гълъб, тананикайки си дуета от Дон Жуан.

БЛУМ. Ти сигурна ли си за това voglio? Искам да кажа за произноше…

И той тръгва да излиза, по петите му се влачи териерът и продължава да души. Възрастната сводница го щипва за ръкава и щръкналите косми на брадавицата върху брадичката й заблестяват.

СВОДНИЦАТА. Десет шилинга за девственица. Пресно парче никога недокосвано. Петнайсетгодишно. Вътре няма никой, само старият й баща, кьоркютук пиян.

И тя посочва с пръст. В отвора на мрачната й потайна бърлога се вижда Бриди Кели, измокрена, окаляна, раздърпана.

БРИДИ. Улица Хач. Спомняш ли си?

С креслив писък размахва крилете на своя шал-прилеп и побягва. Някакъв едър грубиян се забързва подире й с тежки подковани стъпки. Спъва се в стъпалата, изправя се отново, втурва се напред, потъва в тъмнината. Дочуват се сподавени стенания и смях, после затихват.

СВОДНИЦАТА (вълчите й очи искрят). Ето, получава си удоволствието. Девственица няма да намериш в луксозните къщи с червени фенери. Само десет шилинга, бе. Стига си се туткал, ще вземе да ни сгащи някой цивилен полицейко. На шейсет и седем^[29] гъмжи от копои.

С ехидно изражение на лицето си Гърти Макдауъл се появява с куцукане. Гледа го влюбено и с престорена свенливост му показва окървавената си носна кърпа.

ГЪРТИ. Дарих те с всичките мои земни блага. (Изсъсква.) Ти го направи. Мразя те.

БЛУМ. Аз ли? Кога? Май сънуваш. Никога не съм те виждал, изобщо не те познавам.

СВОДНИЦАТА. Ти, малка мръсницо, я да оставиш господина на мира. Пише на клиентите си лъжливи писма. Обикаля улиците и се предлага на мъжете. Ако бях на мястото на майка ти, щях с ремъци да те вържа вкъщи, малка нахална уличница!

ГЪРТИ (към Блум). Понеже вече видя всичките ми тайни, скрити в долното чекмедже, нали! (Хваща го за ръкава и започва да хленчи.) Стар женен мръсник! Ох, колко хубаво ми беше, като ми го направи.

И изчезва, прегърбена надве. Госпожа Брийн се изправя застрашително насред тясната уличка. Облечена в груб шаячен балтон с провиснали като търбуси джобове, свирепите й очи са широко отворени, разтегля многозначителна усмивка, в която се виждат всичките й щръкнали напред тревопасни бивни.

ГОСПОЖА БРИЙН. Господин…

БЛУМ (прокашля се строго). Мадам, когато за последен път имах удоволствието да контактувам с кореспонденцията от шестнайсети…

ГОСПОЖА БРИЙН. Господин Блум! Ти, насред свърталището на греха! Ха, спипах те на място! Сатана!

БЛУМ (забързано). Шът! Недей да крещиш името ми. За какъв ме вземаш? Не ме издавай. Тук и стените имат уши. Как си? Отдавна не съм те виждал. Изглеждаш прекрасно. Съвършено прекрасно. Хубаво време ни се случи за този сезон от годината, а? Черното пречупва лъчите на топлината. Оттук минавам напряко за вкъщи. Наистина интересен квартал. Работя към приюта Мария Магдалина за спасяване на паднали жени. Аз съм техният секретар…

ГОСПОЖА БРИЙН (с вдигнат във въздуха пръст). Не послъгвай на едро! Познавам един човек, на когото това няма никак да се понрави. О, само да видя аз Моли, всичко ще й кажа! (Ехидно.) Веднага обясни присъствието си тук или горко ти!

БЛУМ (оглежда се назад). Самата тя често ми е подхвърляла, че иска да дойде. Да пообиколи бедняшките квартали със съмнителна репутация. Пада си по екзотичното, нали разбираш. Както и по негрите в ливрея, винаги им дава по нещичко, ако има пари. По Отело, бруталният черен скот. По Юджийн Стратън. Дори по комедиантите Ливърмор с начернените си лица, с кастанети и дайрета, дето пеят по панаирите. Или братята Боухи. И оттук дори по коминочистачи.

Мигом изскачат Том и Сам Боухи с намазани в черно лица, с бели дочени панталони, розови чорапи, колосани негърски яки, а в бутониерите на саката им — по една голяма червена богородичка. С банджо през рамо. Малките им бледи негроидни ръце дрънкат ли, дрънкат. Кафирските им очи се блещят и святкат. Те тракат с бивни, удрят по пода подкованите си калеври с дървени подметки, щракат с пръсти, пеят, гръб о гръб, на пръсти и пета, на пета и пръсти, мляскат, пляскат, плещят с дебелите си черни бърни.

Някой в къщата на Дайна има,

някой в къщата се шири,

някой в къщата на Дайна има,

някой в къщата на банджо свири.

Махат черните си маски и отдолу грейват розови бебешки лица: смеят си, хихикат, дрънчат, струни опъват, напред-назад в грациозен негърски танц.

БЛУМ (с възкисела усмивка на привидно умиление). Една малка фриволност, искаш ли, ако си в настроение? Какво ще кажеш да те прегърна, например, само за част от секундата?

ГОСПОЖА БРИЙН (извиква радостно). Идиот! Ако можеше да се видиш отстрани!

БЛУМ. Заради доброто старо време. Исках само да ти предложа едно частно парти, с размяна на партньорите, малко разнообразие в брачния ни живот. Знаеш, че винаги съм си падал по теб. (Мрачно и сериозно.) Нали аз ти изпратих валентинката с цитата за скъпата газела.

ГОСПОЖА БРИЙН. Боже Господи, страхотно изглеждаш. Направо убийствено. (Протяга ръка и го фиксира с любопитство.) Какво криеш зад гърба си? Кажи, може би скъпа газела.

БЛУМ (сграбчва китката й със свободната си ръка). Не газела, а Джоузи Пауъл, най-красивата дебютантка на Дъблин. Как лети времето! Спомняш ли си, да се върнем назад в миналото, онази Бъдни вечер в уютната къща на Джорджина Симпсън, като играехме на Ървинг Бишъп^[30], да откриеш карфичка със завързани очи и да четеш мислите на другия? Темата: какво има в кутийката за енфие?

ГОСПОЖА БРИЙН. Ти беше героят на вечерта с онази сериокомична декламация, и то така успешно изпълнена. Винаги си бил любимец на момичетата.

БЛУМ (същински кавалер, облечен в смокинг с ревери и кантове от моарирана коприна, синя масонска значка в бутониерата, черна папийонка и седефени котенца на яката, в ръката си държи кристална чаша за шампанско). Дами и господа, вдигам наздравица за Ирландия, свиден дом и красота.

ГОСПОЖА БРИЙН. Отдавна отминалите, непоправимо забравени дни. Старата песен за любовта.

БЛУМ (многозначително снишава глас). Нека ти призная, че съм чайник^[31] от любопитство да узная дали нещото на една личност е също чайник в момента.

ГОСПОЖА БРИЙН (възторжено). Кипнал чайник! Лондонски чайник, цялата съм чайник. (И се отърква в него.) След игрите с отгатвания и загатвания, след малките подаръчета от елхата седнахме на отоманката при стълбите. Под сянката на имела. Двама вече са компания.

БЛУМ (с лилава наполеоновска шапка, отгоре с кехлибарен полумесец, пръстите му, палците му бавно се плъзват надолу към меката й, месеста и влажна длан, която тя с нежност му отдава). Бе оня кобен, нощен час. Извадих тресчицата от тази ръка, внимателно и много бавно. (Гальовно слага на пръста й рубинен пръстен.) La ci darem la mano.

ГОСПОЖА БРИЙН (в лунносинкава вечерна рокля, ушита от цяло парче плат, с изящна сърмена диадема на челото, поканата за танци, паднала точно до лунносинята й атлазена обувка, сластно свива и присвива длан, диша тежко). Voglio е поп. Ти гориш! Ти париш! Лявата ръка, тя е по-близо до сърцето.

БЛУМ. Когато направи настоящия си избор, всички ви оприличиха на красавицата и звяра. Никога няма да ти простя, задето постъпи така. (Свива юмрук и отпуска глава върху него.) Помисли си само какво ми причини. И колко много значеше ти за мен тогава. (С дрезгав глас.) Жено, това ме съсипа!

Денис Брийн с висок бял цилиндър се явява като един от мъжете-сандвичи на Уиздъм Хели, минава покрай тях, тътри крака, обути в домашни пантофи, а посивялата му брада е щръкнала напред, мънка недоволно и върти глава наляво-надясно. Малкият Алф Бъргън, загърнат в плаща на асо спатия, се влачи по петите му ту наляво, ту надясно и се превива от смях.

АЛФ БЪРГЪН (сочи подигравателно към човека сандвич). П.И.: Пи-пи!

ГОСПОЖА БРИЙН (към Блум). Диво джамборе под стълбите! (И с подкупващ поглед му хвърля едно око.) Трябваше да ме цункаш по онова място, за да не ме боли. Ти сам го искаше.

БЛУМ (вече шокиран). Моли ти беше най-добрата приятелка! Ти би ли го направила?

ГОСПОЖА БРИЙН (прокарва месест, сочен език по устните си, праща му въздушна целувка). Ахъ. Отговорът е лимон. Ей там не криеш ли едно малко подаръче за мен?

БЛУМ (безцеремонно). Кашер. Кашерна закусчица за вечеря. Защото без месните консерви на Плъмтри домът е пълен с кавги! Бях да гледам Лия. С госпожа Бандман Палмър. Проникновена изпълнителка на Шекспир. За жалост хвърлих програмата. Случих чудесно място, купих екстра свински джоланчета. Пипни.

Появява се Ричи Гулдинг с три дамски шапки, накачулени върху главата му, прегърбил се на една страна под тежестта на черна адвокатска чанта на кантората Колис & Уорд, върху която с бяла бадана са изрисувани череп с кръстосани кости. Отваря чантата и я показва. Пълна е със салами, пушена херинга, осолена риба и кутии с хапчета.

РИЧИ. Най-доброто, което може да се намери в цял Ду-би-Дъб, Ду-би-Лин.

Плешивият Пат, същинска късогледа хлебарка, стои на тротоара с преметната през ръка салфетка и чака диван чапраз на някого да сервира.

ПАТ (приближава с поклащаща се чиния и леко разплисква соса). Бифтек и бъбреци. Бутилка лека бира. Хи-хи-хи. За сервиране се чака, ако щеш.

РИЧИ. Боже Господи! Нико ганесъ мялв…

С оклюмала глава упорито продължава напред. Изкопчията се появява с мощно залитане и го намушва с двузъбата си вила.

РИЧИ (извиква от болка, хваща се за гърба). Ох! Огън ме гори в гръб, и в очи^[32]!

БЛУМ (сочи с пръст изкопчията). Шпионин. Прави се, че не го забелязваш. Мразя тъпите тълпи. Не съм много-много по удоволствията. Защото затрудненията ми са в повече.

ГОСПОЖА БРИЙН. Както обикновено ме баламосваш на кило и се умилкваш на квадрат.

БЛУМ. Нека ти издам една малка тайна по повод на това как се озовах тук. Ама няма да казваш на никого! Нито дори на Моли. Имам причина да го искам, при това много специална.

ГОСПОЖА БРИЙН (ококорва се). За нищо на света!

БЛУМ. Нека да се поразходим. Искаш ли?

ГОСПОЖА БРИЙН. Нека.

Сводницата им прави знак, който те не забелязват. Блум и госпожа Брийн вървят един до друг. Териерът — подире им, квичи жално и върти опашка.

СВОДНИЦАТА. Де чифутска мъзга й се дощяло!

БЛУМ (с бледожълт спортен костюм, клонче орлови нокти в илика на ревера, елегантна светлобежова риза, шотландско карирано шалче, вързано на кръст ала свети Андрей^[33], бели гети, светлобежово сако, преметнато на ръка, червеникавокафяви спортни обувки с дебела подметка, бинокъл в калъфка и сиво бомбе). Спомняш ли си отдавна, преди много, много години, когато Мили, тогава още я наричахме малката Мариън, беше току-що отбита и всички заедно отидохме на конните надбягвания във Феърихаус, нали така?

ГОСПОЖА БРИЙН (с шикозен светлосин тоалет, ушит по поръчка, бяла филцова шапка и тънка като паяжина воалетка). В Лепардстаун.

БЛУМ. Да, исках да кажа в Лепардстаун. И Моли спечели седем шилинга, като заложи на тригодишния Невъртел, и тогава се върнахме през Фоксрок с онази петместна открита таратайка за разходки, и по онова време ти беше в разцвета на младостта си и носеше онази нова шапка от бял филц с панделка от молескин, която госпожа Хейс те бе посъветвала да си купиш, защото струваше деветнайсет шилинга и единайсет пенса — телен кръг и един парцал памучно кадифе, и аз се обзалагам на каквото кажеш, че го е направила нарочно…

ГОСПОЖА БРИЙН. Разбира се, че е така, старата мръсница! Не ми говори за нея и нейните модни съвети и поучения!

БЛУМ. Защото тя не ти отиваше и наполовина колкото онази другата малка кокетна камгарена шапчица без периферия с перо от райска птица. С нея направо ми взимаше акъла, страшно ти се възхищавах и с нея ти наистина изглеждаше прелестна, въпреки че жалко за птичката, която си убила заради нея, ти, жестоко създание, ти, злобно миньонче със сърце колкото точица.

ГОСПОЖА БРИЙН (стиска ръката му и се усмихва превзето). Лоша и жестока, точно такава бях.

БЛУМ (тихо, тайно, забързано). И Моли захапа сандвича с пикантно говеждо, задигна го от кошницата за пикник на госпожа Джо Галахър. Честно казано, макар че и тя си имаше своите поучители или по-скоро почитатели, никога не ми е харесвал стилът й на обличане. Беше…

ГОСПОЖА БРИЙН. Прекалено…

БЛУМ. Точно така. И Моли се превиваше от смях, защото Роджърс и Магът О’Райли взеха да имитират някакъв петел, който се дереше от съседна ферма, после се разминахме с кабриолета на Маркъс Тертиъс Моузес, търговецът на чай, който пътуваше заедно с дъщеря си, май се казваше Дансър Моузес, и пуделът, който се бе сгушил в скута й и имаше нашийник с каишка, и тогава ти ме попита дали някога съм чувал или чел, дали знам или съм попадал на…

ГОСПОЖА БРИЙН (пламенно). Да, да, да, да, да, да, да.

Както стои до него, тя изведнъж изчезва. Той продължава към адовите порти^[34] с кучето, което вие жаловито подире му. В един проход под висока арка стои жена, леко приведена напред, с разкрачени крака и пикае като крава. Пред кръчма със спусната решетки са се скупчили група безделници, заслушани в разказа на старшия надзирател, дядка с голям счупен нос, който дудне дрезгаво дебелашкия си хумор. Двама безръки са се вкопчили един в друг, мятат се в изкълчени схватки, кандилкат се пияни и подпухнали в осакатената си закачливост.

СТАРШИЯТ (прикляка, гласът гъгне в носа му). И тогава Кеърнс слиза от скелето, точно на улица Бийвър, и какво мислиш прави, облекчава се в кофата с бира, поставена върху талаша, за да си пийнат мазачите на Дъруан.

БЕЗДЕЛНИЦИТЕ (избухват в оглушителен смях, раздвоените им езици се мятат кикотливо). О, Боже Господи!

Омазаните им с боя шапки се поклащат^[35]. Оплескани със скроба и варта на своите ложи, те подрипват кьопаво и недъгаво край него.

БЛУМ. Какво съвпадение. И смятат, че е смешно. На какво отгоре? Посред бял ден. Опитвам се да вървя. Добре че няма жива жена.

БЕЗДЕЛНИЦИТЕ. Господи, тая случка си я бива. Напълнил мехура и право в кофата с бира, о, не, не!

Минава Блум. Откъм входове, улички и кьошета му подвикват евтини курви, поединично и по двойки, загърнати с шалове, рошави и раздърпани.

КУРВИТЕ

Чий го дириш тук бе, мой човек?

Средният ти крак читав ли е?

Имаш ли огънче, а чичка?

Ела да видиш колко съм добра, ще ти го вдигна веднага.

Нагазил дълбоко в клоаката, решава да мине отсреща на осветената улица. От прозорец с издути от полъх завеси изручава грамофон с очукан мела хобот. В сянката на къщата една съдържателка се пазари с изкопчията и двамата британски войници.

ИЗКОПЧИЯТА (оригва се). Къде е проклетият дом?

СЪДЪРЖАТЕЛКАТА. На улица Пърдън. Бутилка бира — един шилинг. Аз съм почтена жена.

ИЗКОПЧИЯТА (хваща двамата британци и ги повежда напред, залитайки). Напред, армийо британска!

РЕДНИК КАР (зад гърба му). Май не е чак толкова смахнат.

РЕДНИК КОМПТЪН (смее се). Май не.

РЕДНИК КАР (към изкопчията). Отбий се някой път в стола на казармата Портобело. Ще търсиш Кар. Просто Кар.

ИЗКОПЧИЯТА (крещи). Ние сме уексфордски юнаци.

РЕДНИК КОМПТЪН. Я ми кажи ти, как ти се струва старшият сержант?

РЕДНИК КАР. Кой бе, Бенет ли? Той ми е приятелче. Обичам стария Бенет!

ИЗКОПЧИЯТА (крещи).

Надве окови срамни ще строшим,

земята наша ще освободим.

Залита напред и продължава да ги тегли след себе си. Блум се спира озадачен. Кучето се приближава с провиснал език, едва диша.

БЛУМ. Това мойто е все едно да гониш дивите гъски. Публични домове. Един Бог знае къде може да са отишли. Пияните препускат два пъти по-бързо. Настана страхотно объркване. И онази сценка на Уестланд Роу. Скочиха в първа класа с билети за трета. Отпрашиха, върви ги гони. Влакът с локомотив отзад. Може би щеше да ме закара в Малахайд или в някой забутан резервен коловоз я за пренощуване, я пак някой да ни се нахака. От второто питие винаги така се получава. Трябва да е едно, а и да си знаеш дозата. За какво съм ръгнал подире му? Все пак той е най-свестният от цялата тайфа. Ако не бях разбрал за госпожа Бофоа Пюърфой, нямаше да отида и нямаше да се срещнем. Късмет. Ще прахоса всичките си пари. Раздаваме пари на бедните! Добра далавера за уличните търгаши, всичко на тезгяха. От к’во си нямаш? Лесни пари, лесно се харчат. И аз можех без време зян да стана с този звънтящрелсозурлествагонваляк, добре обаче, че не изгубих присъствие на духа. Ама невинаги става така. Оня ден, ако бях минал покрай витрината на Трулок само две минутки по-късно, щяха да ме застрелят. Живот без тяло. От друга страна обаче, ако се беше случило куршумът само да продупчи палтото ми, тогава щях да искам най-малко петстотин лири обезщетение за психическа травма. Какъв беше онзи? Сигурно някое конте от клуба на Килдеър. Бог да пази пазача на дивеча им. (Вторачва поглед. На стената отпред с тебешир е изрисуван фалос, под него стои подпис Мокри сънища.) Странно! И Моли рисуваше по заскреженото стъкло на файтона в Кингстаун. Какво е това?

Пищни и крещящо натруфени жени-кукли стоят и се поклащат пред осветените входове, в амбразурите на прозорците и пушат махорка. Миризма на отровносладникава плесен го удря в носа, носи се наоколо на лениви, овални кълба.

КЪЛБАТА. Сладки са сладостите. Сладостите на греха.

БЛУМ. Гърбът ме наболява. Да продължавам или да се връщам? И тази храна? Ядеш и се освинваш. Нелепост. Хвърлени на вятъра пари. Цял шилинг и осем пенса. (Териерът отърква влажния си слизав нос в ръката му и върти опашка.) Странно колко бързо се привързват към мен. Дори и онзи звяр днес. По-добре първо да му поговоря. Досущ като жените, и те обичат rencontres^[36]. Вони като пор. Chacun son gout^[37]. Може да страда от бяс. Наистина. Некоординирани движения. Бива си го! Гариоуен! (Вълкодавът се обръща по гръб, криви се неприлично с вдигнати, във въздуха лапи, ще му се, дългият му черен език се поклаща изплезен.) Влиянието на средата. Даваш му и бягаш. И без свидетели. (С окуражителни думи се връща на пръсти, прокрадва се с предпазливите стъпки на бракониер, сетерът по петите му, и спира до първото умирисано на пикоч кьоше. Разтваря сгънатата хартия и тъкмо да пусне джолана на земята, помайва се за миг и претегля месото на ръка.) Не е никак малко, струва си парите. Но това пък е лявата ми ръка. Която е по-слаба. Защо ли? Защото по-малко се използва. О, нека яде. Два и шест.

Със съжаление развива пакетите и пуска на земята и агнешкия джолан, и свинската пача. Прегладнелият дог им се нахвърля, заравя муцуна, къса, дърпа, ръмжи и се тъпче лакомо, троши кокалите с яките си зъби. Двама патрулиращи униформени стражари приближават — безмълвни и бдителни. Нещо си говорят.

СТРАЖАРЯТ. Блум. На Блум. За Блум. Блум.

И двамата слагат по една ръка на двете му рамена.

ПЪРВИ СТРАЖАР. Пипнахме те на място. И без глупости.

БЛУМ (пелтечи). Върша само добрини на другите.

Изгладнели чайки, по-точно ято буревестници, излитат рязко от лигаво лепкавата тиня на Лифи с банбърски кексчета в човките.

ЧАЙКИТЕ. Гой газгава гангърски гегсчета.

БЛУМ. Приятелят на човека. Обучен с обич.

Посочва с пръст. Боб Доран се свлича от високото столче на бара и се олюлява над преживящия спаниел.

БОБ ДОРАН. Рошльо. Дай лапа. Дай насам една лапа.

Булдогът изръмжава, козината на тила му настръхва, между кътниците му стърчи парче недосдъвкан джолан, устата му сподавена в пяна и лиги като на бясно псе. Боб Доран се валя тихомълком.

ВТОРИ СТРАЖАР. Защитник на животните от малтретиране.

БЛУМ (възторжено). Благородно дело! Освен това се скарах на онзи ватман на моста Харолд Крос, който налагаше клетия кон, а хамутът бе разранил кожата му. И какво получих в отговор: мръснишки псувни. Разбира се, беше заледено и последният трамвай. Всички тези истории за животните в цирка са крайно непоучителни и действат деморализиращо.

Появява се сеньор Мафей с гневноблед лик, в костюм на звероукротител, нагръдникът му обсипан с дребни диаманти, пристъпва напред, в ръката си държи книжен обръч, къдрав камшик и револвер, насочен към набиващото псе.

СЕНЬОР МАФЕЙ (със зловеща усмивка). Дами и господа, моята обувна хрътка. Не друг, а аз пречупих дивия кон Аякс, ето с това тук измислено от мен седло с шипове, което може да се използва и за други месояден. Пристегнах го през корема с пресукан ремък на възли. Използвам всевъзможни дървени прегради и такъми за обуздаване, както и скрипци за пристягане до задушаване — всичко това ще превърне вашия лъв в агънце, независимо колко сприхав е бил преди това, дори да е бил leo ferox^[38], либийският човекоядец. Резултатът от използването на нажежено желязо и онова течно мазило, което се втрива в откритите рани, е Фриц Амстердамски, мислещата хиена. (Гледа кръвнишки.) Аз владея индийския знак. Правя го с помощта на блясъка на моето око, както и на блещукащия ми нагръдник. (Усмихва се подкупващо.) А сега имам честта да ви представя мадмоазел Руби, гордостта на манежа.

ПЪРВИ СТРАЖАР. Насам, моля. Име и адрес.

БЛУМ. Точно сега ги забравих. А, да, сетих се! (Сваля шикозната си шапка за поздрав и се представя.) Доктор Блум, Леополд, хирург зъболекар. Чували сте за Паша фон Блум, нали? Несметни милиони. Donnerwetter!^[39] Притежава половин Австрия. Египет. Братовчед.

ПЪРВИ СТРАЖАР. Докажи.

Една визитка изпада от вътрешната кожена лента на шапката на Блум.

БЛУМ (с червен фес на главата и кадийска роба с широк зелен пояс, с фалшива значка на Почетния легион, бързо се навежда, вдига визитката от земята и я подава). Заповядайте. Клубът ми се нарича Джуниър Арми-енд-Нейви. Моите адвокати: господата Джон Хенри Ментън на Бачълърс Уок номер двайсет и седем.

ПЪРВИ СТРАЖАР (чете на глас). Хенри Флауър. Няма постоянен адрес. Незаконно скитничество и задръстване на уличното движение.

ВТОРИ СТРАЖАР. Алиби. Това е първо предупреждение.

БЛУМ (изважда смачкано жълто цвете от джоба на сакото си). Това е въпросното цвете Флауър. Беше ми дадено от мъж, на когото не знам името. (С благовидно изражение.) Знаете ли онзи стар виц за Каспилската роза? Същото като с Блум. Името Вираг, само че в превод. (Снишава глас свойски и поверително.) Но, сержант, защо да ви лъжа, ние сме сгодени. С въпросната дама. Любовни компликации. (Нежно потупва втория по рамото.) Да му турим пепел, а? Така правят джентълмените от флотата. Ние, с униформите, трябва да се поддържаме, нали така. (Обръща се със сериозен тон към първия стражар.) В крайна сметка всеки си има своето Ватерло, нали така? Защо не се отбиете някоя вечер за по чаша бургундско? (Обръща се развеселено към втория стражар.) Ще ви представя, инспекторе. Тя е сладурана. Направете го, колко му е?

Появява се мрачно меркурианско лице, след себе си води забулена фигура.

МРАЧНИЯТ МЕРКУРИАНЕЦ. От Замъка го търсят. Бил е позорно изгонен от армията.

МАРТА (плътно забулена, с червен скапуларий около врата, в ръката си държи брой на Айриш Таймс, обажда се с укорителен тон и го сочи с пръст). Хенри! Леополд! Леополд! Лионел, ти, изгубена душа! Изчисти името ми.

ПЪРВИ СТРАЖАР (строго). Марш към участъка!

БЛУМ (уплашен, нахлупва си шапката, отстъпва назад, после се престрашава и с дясна ръка на сърцето прави знака на масоните-калфи). Не, не уважаеми майсторе, пламъкът на любовта трябва да се пази. Просто сте се припознали. Лионската поща. Льозюрк и Дюбоск^[40]. Спомняте ли са случая Чайлдс за братоубийство? Ние сме медици. Халосал го със секирата и го оставил на място. Аз съм погрешно обвинен. По-добре един виновен да се измъкне, отколкото деветдесет и девет да бъдат погрешно обвинени.

МАРТА (ридае зад воала си). Не удържа на обещанието си. Моето истинско име е Пеги Грифин. Той ми писа, че е нещастен. Ще кажа на брат си, той е защитник в отбора по ръгби на Бектив, ще те издам на него, безсърдечен женкар!

БЛУМ (прикрил устата си с длан). Тя е пияна. Женицата си е пийнала, господа. (Мънка нещо неясно, миналото на ефремци.) Шиболет^[41].

ВТОРИ СТРАЖАР (с насълзени очи, към Блум). Би трябвало доста да си се засрамил вече.

БЛУМ. Господа съдебни заседатели, разрешете ми да обясня. Това си е чист кьорфишек. Тук става дума за голямо недоразумение. Бях превърнат в козел отпущения, в жертвен агнец. Иначе съм почтен женен мъж с напълно неопетнена репутация. Живея на улица Екълс. Моята съпруга, аз съм дъщеря на най-достойния командир, на един доблестен и храбър джентълмен, как му викаха, а да, генерал-майор Брайън Туийди, един от войниците на Великобритания, който винаги е помагал на своята родина да печели битки. Получи своето майорство като отплата за героичната защита при Роркс Дрифт^[42].

ПЪРВИ СТРАЖАР. Кой полк?

БЛУМ (обръща се към галерията). Кралският дъблински полк, все момчета от сой, дето представляват солта на земята, известни по целия свят. Мисля, че сред вас, там горе, виждам някои от моите стари бойни другари. Кралският дъблински полк. Заедно с нашата собствена столична полиция те са пазителите на домовете ни, най-сърцатите юнаци, подбрани да бъдат с най-красиви тела, с най-хубава физика, в служба на нашия суверен.

ГЛАС. Предател! Да живеят бурите! Кой освирка Джо Чембърлейн?

БЛУМ (с ръка върху рамото на първия стражар). А моят стар баща, той пък беше мирови съдия. Аз Съм толкова лоялен британец, сър, колкото сте и вие. Сражавал съм се под бойни знамена за краля и родината в разсеяната война^[43], под командването на генерал Гоф, в парка и бях осакатен при Спион Кор^[44] и при Блумфонтейн^[45], и ми е била изказвана похвала. Направил съм всичко, което е по силите на бял човек. (Смирено.) Джим Блъдсо. Муцуната й до брега ще удържа.^[46]

ПЪРВИ СТРАЖАР. Професия или занятие.

БЛУМ. Ами аз съм малко или много в литературната сфера. Пишещ журналист. Всъщност току-що съм започнал издаването на сборник от наградени разкази, на които аз съм изобретателят, едно съвършено ново начинание. Имам връзки в средите както на английската, така и на ирландската преса. Ако се обадите на…

Майлс Крофорд крачи нервно напред-назад, в зъбите си стиска паче перо. Клюнестият му нос аленее в ореола на сламената му шапка. В едната си ръка подмята връзка испански лук, а с другата е долепил телефонната слушалка до ухото си.

МАЙЛС КРОФОРД (поклаща пуешките си обици). Ало, седемдесет и седем осем четири. Ало. Тук са Ежедневен писоар и Седмичен гъзпапир. Парализа в Европа. С кого говоря? Полицаи ли? А кой ще пише? Може би Блум?

Господин Филип Бофоа, пребледнял, стои в свидетелската ложа с безупречен утринен костюм и горен джоб на сакото, от който се подава краят на носна кърпа, с прясно изгладени ръбове на панталоните си и лачени обувки. Носи голяма папка, върху която е надписано: На Мачъм майсторлъците.

БОФОА (поема си дъх). Не, не сте, никак дори, доколкото знам. Не виждам защо е всичко това. Нито един роден джентълмен, нито дори човек, проявяващ и най-първични белези на джентълмен, би паднал толкова ниско в отвратителното си държане. Той е един от онези, господин съдия. Той е плагиат. Един угоднически мазен доносник и подлец, който се представя за литератор. Съвършено ясно е, че с вродената си низост той е изплагиатствал някои от моите най-продавани книги, великолепни четива, сър, неподражаеми бисери, чиито любовни сцени са извън всякакво съмнение. Романите на Бофоа, в които се разказва за любов и силни страсти, и с които ваша светлост несъмнено е добре запознат, са във всекидневна употреба в цялото ни кралство.

БЛУМ (мънка гузно). Онази част за смеещата се вещица ръка за ръка е едно изключение, ако е възможно да…

БОФОА (с презрително свити устни, изсмива се високомерно към съда). Ти, извратен задник! Ти, злословещо животно! Какво ти разбира главата от думи! Не чувстваш ли поне малко неудобие! Моят литературен агент господин Дж. Б. Пинкър^[47] присъства тук. Предполагам, милорд, ще си получим обичайните свидетелски хонорари, нали така? Защото сме много отънели откъм джобовете във връзка с това жалко журналистче, този фалшив фанфарон, който дори не е завършил университет.

БЛУМ (неясно). Университета на живота. Лошо изкуство.

БОФОА (провиква се). Това е ужасно гнъсна лъжа, която показва моралното падение на този човек! (Разтваря папката.) Ето, тук разполагаме с уличаващи го доказателства, или както се казва с corpus delicti, милорд образец от моето по-зряло творчество, белязано от белега на звяра.

ГЛАС ОТ ГАЛЕРИЯТА.

Царят юдейски Мойсей съвсем не без хъс

гъза си избърса с тоз парцал Дейли Нюс.

БЛУМ (смело). Мудно, провлачено и скучно.

БОФОА. Ти, долен мерзавец! Заслужаваш в конски фъшкии да те овалят, ти, хубостнико скапан! (Към съда.) Защо не погледнете личния живот на този човек? Той води най-малко четири притворни съществувания! На улицата ангел, вкъщи дявол. Името му не е за пред смесена компания. Това е архиконспираторът на века.

БЛУМ (към съда). А той, един ерген, как си…

ПЪРВИ СТРАЖАР. Кралят срещу Блум. Призовете свидетелката Дрискол.

СЪДЕБНИЯТ РАЗСИЛЕН. Да се яви Мери Дрискол, домашна прислужница!

Слугинчето Мери Дрискол се приближава по чехли. От сгъвката на едната й ръка виси кофа, а в другата стиска парцал на под.

ВТОРИ СТРАЖАР. Ей ти още една! И ти ли си от онеправданите?

МЕРИ ДРИСКОЛ (троснато). Не съм от онези жени. Имам неопетнен характер и на последното място се задържах четири месеца. Незавидно ми е дереджето с шест лири на година и само един свободен петък в седмицата, но се наложи да се махна, щото му шаваха ръцете.

ПЪРВИ СТРАЖАР. В какво го обвиняваш?

МЕРИ ДРИСКОЛ. Направи ми едно съмнително предложение, но аз се замислих повече за себе си, защото нали съм бедна.

БЛУМ (по мек домашен халат, бархетни панталони, подпетени пантофи, необръснат и с леко разрошена коса). Гледах на теб като на дъщеря. Давах ти подаръци, елегантни изумруденозелени жартиери, които въобще не са за момиче с твоето положение. Постъпвал съм непредпазливо, заставайки винаги на твоя страна, когато те обвиняваха в дребни кражби. То бива, бива, ама твойто няма мярка. Научи се да играеш честно.

МЕРИ ДРИСКОЛ (превъзбудено). Бог ми е свидетел, че оная нощ и с пръст не съм докоснала стридите!

ПЪРВИ СТРАЖАР. Какво последва след обидата? Случи ли се нещо в резултат на това?

МЕРИ ДРИСКОЛ. Той ме изненада в задната част на къщата, господин съдия, точно когато госпожата излезе на пазар една сутрин да търси да си купи безопасна игла. Сграбчи ме и в резултат на това ми излязоха синини на четири места. И на два пъти раздърпа дрехата ми.

БЛУМ. Нека каже, че имаше и контраатака от нейна страна.

МЕРИ ДРИСКОЛ (презрително). Имах повече уважение към четката за под, затова си го позволих. Възразих му, ваша светлост, а той ми вика: да не си гъкнала!

Смях в залата.

ДЖОРДЖ ФОТРЕЛ (служител на короната и на реда. Оглася залата). Тишина, моля! Давам думата на обвинения за лъжливо опровержение.

Блум заявява, че не се смята за виновен. В ръката си държи разцъфнала водна лилия и така започва дългата си несвързана реч. Длъжни били да изслушат и защитата, да чуят какво ще каже неговият адвокат в трогателното си обръщение към съдебните заседатели. Наистина, имало време, когато бил съсипан, закъсал и бедстващ, но макар и нарочен за черна овца, ако може така да се изрази, вътре в себе си искал да се поправи, да възкреси у себе си спомените от миналото по един съвършено сестрински начин и да се върне към природата като едно пречистено домашно животно. Роден седмаче, въпреки това той бил грижливо отгледан и възпитан от един-единствен престарял и прикован на легло родител. Може и да е имало прегрешения и пропуски в поведението на заблудения му баща, но когато пред него заплашително се появил позорният стълб, той съвсем искрено пожелал да обърне нова страница в живота си и нощем да се радва на домашен уют и на пропитата от преданост и любов, дълбоко дишаща семейна пазва. Един напълно аклиматизирал се англичанин, който през онази лятна вечер зърнал от стъпалото на вагона по обиколната железопътната линия, когато дори дъждът секнал, за да не пречи на откриващата се пред очите му гледка, и тогава видял през хорските прозорци на свидните домове в центъра на Дъблин и неговите градски квартали, където човек може да се полюбува на далеч по-истински селски картини на пасторално блаженство от онези в по-добрата земя, стени, облепени с тапети от магазина на Докрел от по шилинг и девет пенса дузината, и още как невинните британски дечица сричат молитва след молитва към Светия младенец, как малките ученици залягат над уроците си, примерните млади госпожички свирят на пианофорте и веднага след това пламенно зашептяват семейните молитви край пращящите пламъци на големия бъдник в огнището, докато по околните пътечки и зелени алеи младите момци с техните севди се разхождат под звуците на акордеони и на органа с метална обшивка от сплав Британия, с четири действащи педала и дванайсет мяха, такава жертвоготовност, най-изгодната оферта, която някога…

Отново бурен смях. Той продължава да мънка несвързано. Репортерите се оплакват, че нищо не чуват.

ПРОТОКОЛЧИК И СТЕНОГРАФ (без да вдигат поглед от записките си). Накарайте го да се отпусне.

ПРОФЕСОР МАКХЮ (от масата на пресата; кашля, после се провиква). Изплюй камъчетата, човече. Изкарай ги едно по едно.

Кръстосаният разпит продължава относно Блум и кофата. Голяма кофа. Самият Блум. Стомахът го присвива. Улица Бийвър. Колики, точно така. Неудържимо положение. Пред него кофа, май на мазач. Върви като насран, отминава я. Ужасно страдание. Смъртна агония. По обяд. Любов или бургундско. По-скоро от спанака. Много критичен момент. Дори не надникнал в кофата. Наоколо никой. Изплескал се. Не съвсем. Стар брой на Извадки.

Провиквания и дюдюкания. Блум с раздърпан фрак, нацапан с бадана, мърляв цилиндър, килнат на една страна, с парче пластир върху носа си, говори едва чуто.

ДЖЕЙ ДЖЕЙ О’МОЛОЙ (със сива адвокатска перука и тога, говори с глас на съчувствие и негодувание). Тук не е мястото за несериозно поведение, и то за сметка на един провинил се простосмъртен, омаскарен от алкохола. Не сме в зоологическа градина, нито на оксфордско джамборе, нито пък това е някаква пародия на правосъдие. Моят клиент е дете, беден емигрант, който е започнал от нулата, като тайно се промъкнал на кораба без билет и сега се опитва да си изкарва прехраната с честен труд. Изфабрикуваните обвинения в лошо поведение са резултат на моментна аберация на наследствеността, причинена от халюцинации, а такива интимности като предполагаемата простъпка са нещо, което е напълно прието в родната страна на моя клиент, земята на фараоните. Prima facie^[48], нека ви уверя, няма никакъв опит за плътско опознаване. Предполагаемата интимност не е консумирана и неподобаващото държане, от което се оплаква жената Дрискол, а именно, че нейната добродетелност е била настоятелно преследвана, никога повече не се е повторило. Бих се позовал по-точно на съществуващия атавизъм. В семейството на моя клиент са познати случаи на корабокрушение и сомнамбулизъм. Ако обвиняемият можеше да говори, той би нарисувал пред слуха ви най-необикновения разказ, който някога е бил описван между кориците на книга. Самият той, милорд, представлява корабокрушенска останка от хилавите гърди на един обущар-кърпач. Твърди, че има монголоиден произход и следователно не може да носи отговорност за собствените си действия. Но всъщност това не е всичко.

БЛУМ (с боси крака и хлътнали гърди, облечен с туника и панталони като индийски моряк, пръстите на краката му виновно извити навътре, отваря малките си къртичи очи и замаяно се оглежда, после бавно прокарва ръка по челото. Пристяга пояса си по моряшки и поздравява съда с дълбок ориенталски поклон, като вирва палец към небето). Много живо, много на сички добла вечел. (Запява весело.)

Лили поли, лили чили,

джоланче яли пили,

две шилинг платили…

Освиркват го.

ДЖЕЙ ДЖЕЙ О’МОЛОЙ (разпалено към простолюдието). Не е четно, един срещу всички. В името на Хадес не бих позволил на мой клиент, независимо кой е той, да му бъде затваряна устата или да бъде тормозен по този начин от глутница псета и хихикащи хиени. Мойсеевият закон^[49] отдавна е изместил закона на джунглата. Казвам го и специално наблягам на факта, без нито за миг да желая да противореча на целите на правосъдието, че обвиняемият не е бил съучастник, нито подбудител, нито съизвършител на престъплението, поради което не се налага съдебно преследване. Ответникът се е държал с младата жена като със своя родна дъщеря. (Блум взима ръката на Джей Джей О’Молой и я поднася към устните си.) Ще представя необорими доказателства, сочещи без следа от съмнение, че в този случай отново е налице старата страшна подмолност на невидимата ръка^[50]. И защо по силата единствено на съмненията се преследва Блум? Моят клиент, един по природа стеснителен човек, е последният, който би извършил непристойност, срещу която накърнената скромност би могла да възроптае, или пък да хвърли камък срещу момиче, което е кривнало от правия път, само защото някой подлец и поплювко, отговорен за положението й, си е направил кефа, натрапвайки й сладострастната си воля. Той иска да се поправи. По моему той е най-почтеният и благороден човек, когото познавам. В момента се намира във временно затруднение, тъй като е ипотекирал огромния си имот в Агендат Нетаим в далечна Мала Азия, диапозитиви от който ще ви бъдат прожектирани. (Към Блум.) Предлагам това добро дело да бъде извършено от теб.

БЛУМ. Срещу пени за всеки фунт.

Появява се мираж, а именно прожектираното върху стената езеро Кинерет, по чиито брегове пасе добитък с размити от сребристата мараня очертания. Моузес Длугач, албинос с копойски очи на пор, облечен в работен комбинезон от док, стои изправен в галерията и във всяка ръка държи цитрон и свински бъбречета.

ДЛУГАЧ (с дрезгав глас). Блайбтройщрасе, Берлин, W. 13.

Джей Джей О’Молой се качва на малък плинт. С тържествен вид е хванал реверите на сакото си и ги опъва. Физиономията му се удължава, пребледнява, обраства с брада, очите му хлътват надълбоко, по лицето му се появяват трескавите туберкулозни петна и зачервените скули на Джон Ф. Тейлър. Поднася носна кърпа към устата си, след това внимателно разглежда скоротечната струя розова кръв.

ДЖЕЙ ДЖЕЙ О’МОЛОЙ (едва доловимо). Простете, страдам от силна простуда, доскоро бях на легло. Само няколко добре подбрани думи. (Вирва птичия си профил с лисичи мустачки и дава воля на типичното за Сиймор Буш красноречие.) Когато дойде време и ангелът разтвори свойта книга, стига да си живял достойно, ще ти повели или преображение, или превращение на душата, която заслужава живот, затова ви казвам: оправдайте затворника поради липса на доказателства за вината му.

Лист хартия с нещо, изписано върху него, е връчен на съда.

БЛУМ (в дворцови одежди). Мога да представя отлични препоръки. От господата Калън и Коулман. От господин Уиздъм Хели, мирови съдия. От бившия ми шеф Джо Къф. От господин В. Б. Дилън, бивш кмет на Дъблин. Винаги съм се движил в омагьосания кръг на най-висшите… Кралиците на дъблинското общество. (Небрежно.) Днес следобед така хубаво си поприказвах с моите стари приятели сър Робърт, кралски астроном, и лейди Бол на сутрешния прием в градската резиденция на вицекрал. Сър Боб, викам му аз…

ГОСПОЖА ЙЕЛВЕРТЪН БАРИ (с млечноопалена бална рокля с дълбоко деколте и ръкавици до лакътя с цвят на слонова кост, наметната с ватирано дамско манто, обрамчено със самурова кожа и керемиденочервена подплата, в косата й гребете с брилянти и плюмаж от разноцветни пера). Полицай, арестувайте го! Именно той ми написа анонимно писмо с несполучливо имитиран наклонен наляво почерк, когато съпругът ми беше на Мънстърската езда в Северен Типъреъри, подписано отдолу с името Джеймс Лъвбърч. Твърдеше, че от мястото си при ангелчетата е видял ненагледните ми кълба, докато аз съм седяла в представителната ложа на Кралския театър на задължителното представление на Щурецът. Силно съм го възпламенила, така ми каза. Направи ми няколко неприлични предложения, с които искаше да ме подтикне към безразсъдно поведение в четири и половина следобед на следващия ден, четвъртък, според обсерваторията в Дънсинк. Предложи да ми изпрати по пощата някакво четиво от мосю Пол дьо Кок, озаглавено Момичето с трите корсета.

ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ (с шапка и наметало от тюленова кожа, загърната до носа, излиза от каретата си и хвърля поглед наоколо през монокъл с рогова рамка, имитираща броня на костенурка, който изважда от огромен маншон от кожа на опосум). И на мен също. Да, убедена съм, че това е същата противна персона. Защото именно той затвори вратата на каретата ми пред къщата на сър Торнли Стоукър през един студен ден по време на суграшицата и онова рязко и неочаквано февруарско застудяване през деветдесет и трета, когато дори скарата на отточната тръба и кръглия клапан на бойлера в банята ми замръзнаха. Впоследствие се оказа, че ми е пъхнал и един еделвайс, специално подбран от високите планини, както ми обясни, единствено и само в моя чест. Веднага го занесох на ботаник-експерт и тогава се разбра, че това е цвят от картоф, отглеждан в домашни условия и откраднат от оранжерията на съседно опитно поле.

ГОСПОЖА ЙЕЛВЕРТЪН БАРИ. Не го е срам!

Застрашително настъпва тълпа от раздърпани уличници и гамени.

УЛИЧНИЦИТЕ И ГАМЕНИТЕ (крещят). Дръжте крадеца! Ей го там, Синята брада! Три пъти ура за Айки Мо!

ВТОРИ СТРАЖАР (изважда белезници). Ето закопчалките, дайте го насам!

ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ. На мен ми писа с няколко различни почерка писма, пълни с неискрени ласкателства, наричаше ме Венера в кожи^[51], изразявайки уж дълбоко съчувствие към премръзналия ми кочияш Балмър, ала веднага след това се разбра, че завижда на ушанката му и на пухкавите му овчи кожи и най-вече на блажената му близост с моята персона, когато застава зад стола ми, облечен в моята ливрея и с моя хералдически девиз и символите на Белингамовия герб, гарниран със самурова кожа и еленска глава на златен фон. Прекомерно възхваляваше моите долни крайници, моите напращели прасци, обути в копринени чорапи, изпънати до крайност, ласкаво превъзнасяше и другите ми безценни съкровища, скрити в скъпи дантели, които, както каза, би могъл да извади на показ като с вълшебна пръчка. Подбуждаше ме, като твърдеше, че мисията му в този живот била да ме подтиква да оскверня брачното си ложе и да извърша прелюбодеяние при първата появила се за това възможност.

ПОЧИТАЕМАТА ГОСПОЖА МЕРВИН ТАЛБОЙС (в амазонски костюм, с бомбе на главата, ботуши до над коленете със звездички на шпорите, яркочервена мъжка жилетка, бежови мускетарски ръкавици, извезани с барабанчета от сърма, дълъг, носен от придружителките й шлейф и малък камшик за езда, с който непрекъснато шиба шевовете на ботушите си). И на мен също. Защото ме видял на площадката за игра на поло в парка Феникс по време на мача Цяла Ирландия срещу Останалата Ирландия. Очите ми, знам, блестяха божествено, докато наблюдавах как капитан Бияч Денехи от Инискилингс печели последната обиколка със своя прекрасен кон Кентавър. Този плебей, този донжуан не спираше да ме фиксира, скрит зад нает за целта файтон, след което изпрати да ми предадат два плика с една неприлична снимка, от ония, които се продават нощем по парижките булеварди и които са обида за всяка уважаваща себе си дама. Още я пазя. Представлява полугола сеньорита, крехка и красива (била жена му, както тържествено ми заяви, снимана от него в натура), в момент на извънбрачно полово сношение с един як тореро, очевидно негодяй и подлец. Подстрекаваше ме и аз така да сторя, да блудствам и изневерявам с офицерите от гарнизона. Умоляваше ме да нацапам писмото му със сещате се какъв секрет по един неописуемо отвратителен начин, освен това да го налагам на голо, както всъщност заслужава, и още как, да го възседна, да го яхам и да го шибам безмилостно.

ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ. И мен също.

ГОСПОЖА ЙЕЛВЕРТЪН БАРИ. И мен също.

Няколко високоуважавани дъблински дами вдигат високо неприличните писма, получени от Блум.

ПОЧИТАЕМАТА ГОСПОЖА МЕРВИН ТАЛБОЙС (тропва крак със звънтящата шпора във внезапен изблик на внезапен гняв). Ще го направя, Бог ми е свидетел. Ще налагам с камшика си това страхливо псе, ще го шибам зверски, докато не капна от умора. Жив ще го одера.

БЛУМ (със затворени очи, потръпва нетърпеливо). Веднага ли? (Сгърчва се.) Пак! (Диша тежко и раболепно.) Обичам този риск.

ПОЧИТАЕМАТА ГОСПОЖА МЕРВИН ТАЛБОЙС. Много добре тогава! Сега хубаво ще те загрея. Ще има да ми танцуваш като Джак Латън^[52].

ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ. Съдери му задника от бой на това парвеню! Нашари му го със звезди и ивици!

ГОСПОЖА ЙЕРВЕРТЪН БАРИ. Срамота! Нищо не може да го извини! При това женен мъж!

БЛУМ. Всички тези хора. Защо бе? А аз просто исках да се позабавляваме. Да се погъделичкаме с леко парещия плам на удоволствията без прочувствено вулканични изригвания. Закачливо подшибване с тънка жилава шибучица, колкото да раздвижим кръвообращението.

ПОЧИТАЕМАТА ГОСПОЖА МЕРВИН ТАЛБОЙС (смее се презрително). О, така ли било? Така ли, приятелю? Добре тогава, в името на Бога, ей сегичка ще ти поднеса една изненада на изненадите, повярвай ми, голямата изненада на твоя живот, най-безмилостното подшибване, за което жив мъж някога се е спазарявал. Ти успя не само да пробудиш, но и да разяриш заспалата тигрица в мен.

ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ (с отмъстителен жест захвърля маншона и монокъла си). Дай му да се разбере, скъпа Хана, съдери го от бой. Раздвижи му кръвчицата. Шибай помияра до смърт! Налагай го с деветте котешки опашки^[53]. Кастрирай го! Разфасовай го!

БЛУМ (потръпва, свива се, сключва ръце, държи се като гузен угодник). О, студ! О, зъзнене! Заради твоята опиянителна красота. Забрави, прости. Съдба. Веднъж поне ме пощадете.

Обръща си и другата буза.

ГОСПОЖА ЙЕВЕРТЪН БАРИ (строго). За нищо на света, госпожо Талбойс, никаква пощада! Той трябва да бъде смазан от бой!

ПОЧИТАЕМАТА ГОСПОЖА МЕРВИН ТАЛБОЙС (със замах разкопчава ръкавицата си). Точно така. Прасе и песоглавец, това е той, откакто се е пръкнал! Само да посмее към мен да се обърне! Насред улицата ще го бия с пръчки, докато посинее и почернее. Ще забия шпорите си в него, докато целите потънат в плътта му. Той е всеизвестен рогоносец. (Камшикът й изсвистява заплашително във въздуха.) Свалете му панталоните незабавно. Ела насам, сър. Веднага! Готов ли си?

БЛУМ (разтреперан, готов да се подчини). Времето като че се позатопли.

Дейви Стивънс, лицето му обрамчено с къдрици, минава начело на тумба босоноги хлапета.

ДЕЙВИ СТИВЪНС. Пратеник на Светото сърце и Ивнинг Телеграф с приложение за Деня на свети Патрик. Поместени са новите адреси на всички рогоносци в Дъблин.

Негово преподобие каноникът О’Ханлън, в златист филон, изнася за поклонение мраморен часовник и го вдига високо във въздуха. Пред него отец Конрой и преподобният Джон Хюс от Обществото на Иисус се покланят ниско.

ЧАСОВНИКЪТ (зейва).

Ку-ку

Ку-ку

Ку-ку

Металните обръчи на кревата издрънчават.

ОБРЪЧИТЕ. Джигджаг, Джигаджига, Джигджаг.

Мъгливата пелена се прокъсва и в ложата на съдебните заседатели бързо се появяват лицата на Мартин Кънингам, председател на съдебното жури, с цилиндър, на Джак Рауър, Саймън Дедалус, Том Кърнан, Нед Ламбърт, Джон Хенри Ментън, Майлс Крофорд, Ленехан, Пади Ленард, Флин Гагата, Маккой и плоското лице на Безименния.

БЕЗИМЕННИЯ. Езда на голо. С всички такъми. Божичко, добре я е организирал.

СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ (главите им като по знак се обръщат към него). Сериозно?

БЕЗИМЕННИЯ (зъби се). Дай задника по-високо! Над нивото на главата! Сто шилинга към едно.

СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ (главите им кимват едновременно в знак на съгласие). Повечето мислим, че това е добър залог.

ПЪРВИ СТРАЖАР. Той е човек белязан. Плитката на още едно момиче е била отрязана. Търси се: Джак Изкормвача. Награда от хиляда лири.

ВТОРИ СТРАЖАР (смаян, шепти). И в черно. Мормон. Анархист.

СЪДЕБНИЯТ РАЗСИЛЕН (вика). Докато Леополд Блум с неизвестен адрес, но добре известен бомбаджия, фалшификатор, двуженец, сводник, рогоносец и обществена напаст за гражданите на Дъблин и докато на в тези съдебни заседания многоуважаемият…

Негово благородие, сър Фредерик Фолкинър, главен съдия на Дъблин, в синкава съдийска тога и със сивкава брада, се надига от мястото си. В ръцете си държи чадър скиптър. От челото му стърчат непоколебимо късите Мойсееви рога.

ГЛАВНИЯТ СЪДИЯ. Веднъж завинаги ще сложа край на тази търговия с бели робини и ще отърва Дъблин от тази скверна чума. Скандално е! (Нахлупва черна шапка^[54].) Моля, господин заместник-шериф, отведете подсъдимия от подсъдимата скамейка, където се намира в момента и го преместете в затвора Маунтджой за колкото време пожелае Негово величество и там да бъде бесен за врата, докато издъхне, и гледайте да не се провалите в изпълнението на тази задача, което ще бъде изцяло за ваша сметка и нека Господ Бог пощади душата му. Изведете го.

Малка черна шапчица се спуска върху главата му.

Появява се заместник-шерифът Дългия Джон Фанинг, който пуши смрадлива пура.

ДЪЛГИЯ ДЖОН ФАНИНГ (чумери се, после се провиква с дълбок звучен глас). Кой ще обеси Юда Искариотски?

Х. Ръмболд, майстор-бръснар, с кървавочервен кожен елек без ръкави и престилка на щавач, с навито през рамо въже, се качва на ешафода. В пояса му са втъкнати бастун с оловен топуз и гвоздочела сопа. Мрачно потрива яките си ръце, пръстите му са обкичени с метални боксове.

РЪМБОЛД (към главния съдия, със зловеща фамилиарност в гласа). Да обесим обесника, а, Ваше височество, ужасът на Мързи^[55]. Пет гвинеи на югуларна вена. Шията или нищо.

Камбаните на църквата Сейнт Джордж проехтяват бавно и тежко, гръмовно черно желязо.

КАМБАНИТЕ. Бим-бам! Бам-бум!

БЛУМ (отчаяно). Почакайте. Спрете. Ами чайките. От добро сърце. Видях. Невинност. Момичето в маймунарника. Зоо. Похотливи шимпанзета. (Продължава, останал съвсем без дъх.) Тазовата област. Нейното непристорено изчервяване ме обезоръжи. (Разчувстван.) Напуснах квартала. (Обръща се с молба към човек в тълпата.) Хайнс, може ли да поговорим? Ти ме познаваш. Задръж онези три шилинга. Ако искаш и още ще…

ХАЙНС (невъзмутимо). Изобщо не те познавам.

ВТОРИ СТРАЖАР (сочи към ъгъла). Бомбата е ей там.

ПЪРВИ СТРАЖАР. Адска машина с детонатор.

БЛУМ. Не, не. Това е свински джолан. По същото време бях на погребение.

ПЪРВИ СТРАЖАР (изважда стражарската си палка). Лъжец!

Дребният ловджийски зайчар вдига муцуната си от джолана и тогава се вижда сивото, проядено от скорбут лице на Пади Дигнъм. Целият е разложен. Изпуска гнил трупен дъх. Уголемява се до човешки бой и вид. Козината му като на дакел се преобразява в кафява погребална одежда. Зелените му очи са кървясали. Половината от едното му ухо, целият нос и двата палеца са изядени от вампири.

ПАДИ ДИГНЪМ (с глух глас). Вярно е. Беше на моето погребение. Доктор Финукейн обяви, че съм издъхнал, когато по естествено природни причини вдигнах ръце и се оставих на болестта.

Вдига обезобразеното си пепеливо лице и започва да вие печално.

БЛУМ (тържествува). Чухте ли?

ПАДИ ДИГНЪМ. Блум, аз съм духът на Пади Дигнъм. Чуй ме! Чуй! О, чувай!

БЛУМ. Гласът е гласът на Есау.

ВТОРИ СТРАЖАР (прекръства се). Как е възможно?

ПЪРВИ СТРАЖАР. Това го няма в краткия катехизис.

ПАДИ ДИГНЪМ. Чрез метемпсихоза. Призраци.

ГЛАС. Я стига!

ПАДИ ДИГНЪМ (сериозно). Навремето работех при господин Дж Х. Ментън, адвокат, оформяне и заверка на юридически актове, клетвени декларации и писмени показания, номер двайсет и седем, Бачълър Уок. Сега съм умрял поради хипертрофия на сърдечната стена. Тежки думи. Клетата ми женица беше ужасно разстроена. Как я кара сега? Дръж я далеч от бутилката с шери. (Оглежда се.) Лампа. Налага ми се да задоволя една своя животинска нужда. Тази суроватка май не ми понася.

Влиза внушителната фигура на Джон О’Конъл, надзирател, в ръката си държи ключове, вързани с траурен креп. До него се вижда отец Кофи, капелан, с жабешко шкембе и крив врат, облечен с филон и нощно боне, сънено стиска жезъл, обвит с макове.

ОТЕЦ КОФИ (прозява се, после започва да си тананика с дрезгаво грачене). Домине намине. Джейкъбс Вобисквит^[56]. Амин!

ДЖОН О’КОНЪЛ (тръби тревожно с мегафона си). Дигнъм, Патрик Т., покойник.

ПАДИ ДИГНЪМ (с наострениуиш, премигва). Обертонове. (Сгърчва се, пльосва се и долепя ухо до земята.) Гласът на моя господар!

ДЖОН О’КОНЪЛ. Буквен номер на погребалното дело: П. И. Осемдесет и пет хиляди. Алея седемнайсета. Къщата на Кийс. Парцел сто и първи.

Пади Дигнъм слуша с видимо усилие, премисля нещо, опашката му е щръкнала като пръчка, ушите му — наострени.

ПАДИ ДИГНЪМ. Молете се за упокой на душата му.

Като червей се шмугва в шахта за кюмюр, кафявата му погребална одежда се влачи по земята като шлейф от тежки вериги и дрънчи по камъните на калдъръма. След него едва-едва крета дебел престарял плъх върху крака на гъбна костенурка под сивкава черупка. Чува се как гласът на Дигнъм, отдалеч, реве под земята: Дигнъм мъртъв е дълбоко под земята. Том Рошфорд, с червени гърди на червеношийка, шапка на главата и бричове, изскача иззад своята двуколонна печатарска машина.

ТОМ РОШФОРД (покланя се с ръка на гръдната кост). Рубен Джей. Един гулден, за да го намеря. (Вторачва се в шахтата с решителен взор.) Сега е мой ред. След мен, след мен към Карлоу!

Извива се като дъга във въздуха, скок на сьомга, и изчезва в шахтата. Две ококорени очи върху колоните се блещят като кръгли нули. Всичко изчезва от погледа. Блум продължава да гази напред. Спира пред една осветена къща, заслушва се. Рояци целувки излитат от своите будоари, кръжат край него, пеят, гукат, чуруликат.

ЦЕЛУВКИТЕ (чуруликат). Лео! (Извиват трели.) Пляс-пляс, мляс-мляс, муш-муш за Лео! (Гукат.) Гу-гу-гуууу! Йъми-йъми, жими-жими, жени-жени! (Пеят.) Ела насам, ела голям! С пирует, е пирополд Леополд! (Чуруликат.) Лийолиййй! (Пеят.) О, Лио!

Шумолят, пърхат, перпеликат, накацали по дрехите му — пъстри лекомислени лунички, сребристи пайети.

БЛУМ. Докосването на мъж. Тъжна музика. Църковна музика. Може би е тук.

Зоуи Хигинс, млада проститутка със сапфирена на цвят тясна тънка рокля, закопчана с три бронзови катарамки, с тънка кадифена панделка на шията, кимва, спъва се в стъпалата и го пресреща.

ЗОУИ. Търсиш ли някого? Той е вътре, заедно с приятеля си.

БЛУМ. Това заведението на мадам Мак ли е?

ЗОУИ. Не, тук е номер осемдесет и едно. На мадам Коен. Можеш да продължиш нататък, но ще ти излезе бая соленичко. Ние сме с Маман Шляп-шляп. (Фамилиарно.) Тая вечер и тя е на смяна, работи с ветеринаря, нейния съветник по конни залагания, подшушва й имената на победителите и освен това плаща за обучението на сина й в Оксфорд. Работи извънредно, но днес й излезе късметът. (Подозрително.) Да не би да си му баща, а?

БЛУМ. Не, не съм!

ЗОУИ. Защото и двамата сте в черно. Малко е стеснителен. Ще се погъделичкаме ли тая вечер?

Кожата му настръхва, усеща как пръстите й плъзват по него. Ръката й се пъхва надолу по лявото му бедро.

ЗОУИ. Как са топките?

БЛУМ. В засада. Странно, но тая вечер са отдясно. Тежат, предполагам. Моят шивач Месайъс ми вика, че такива се срещат веднъж на един милион.

ЗОУИ (паникьосано). Нещо твърдо. Трябва да е шанкър!

БЛУМ. Няма начин.

ЗОУИ. Напипвам го.

Ръката й хлътва в левия джоб на панталона му и изважда оттам твърд черен спаружен картоф. Поглежда тъпо картофа, после Блум, зяпа ги с навлажнени устни.

БЛУМ. Талисман. Семейна реликва.

ЗОУИ. За Зоуи ли? За спомен ли? Задето съм била толкова мила, така ли?

Лакомо напъхва картофа в един от джобовете си, след това го хваща подръка и раболепно притиска топлото си тяло в него. Той се усмихва смутено. Бавно, нота по нота, зазвучава ориенталска музика. Той се заглежда в светлокафявия кристал на очите й, изрисувани с туш. Усмивката му омеква.

ЗОУИ. Следващия път ще ме опознаеш.

БЛУМ (отчаяно). Никога не съм любил грациозна газела, но бях сигурен, че…

Газели скачат игриво и пасат по планински склон. Наблизо се виждат и езера. Край бреговете им се издължават черните сенки на кедрови горички. Лъхва ароматно ухание на растителна смола. Всичко трепти в огнени отблясъци. Ориент, сапфирено небе, прорязано от полета на орли. Под него лежи женствеността, гола, бяла, неподвижна, хладна, излежава се лежерно. Едно поточе ромони сред синкавочервени рози. Огромни рози нашепват за алени лозя. Виното на срама, на похотливостта, капки кръв, нашепват нещо непонятно.

ЗОУИ (тананика си монотонно в такт с музиката, устните й на одалиска са чувствено намазани с мехлем от свинска мас и розова вода). Schorach ani wenowach, benoith Hierushaloim^[57].

БЛУМ (очарован). Още като те чух как говориш, си помислих, че си от добро семейство.

ЗОУИ. И не си ли чувал, че не е хубаво да се мисли?

Лекичко и закачливо го ухапва по ухото с малките си, пълни със златни пломби зъбки и лъхва в лицето му застоялата, до болка позната миризма на чесън. Розите разтварят клонки и разкриват гробницата със златото на царете и техните изгнили кости.

БЛУМ (отдръпва се назад, като механично гали лявата й гърда й с изпъната от стеснение длан). Дъблинчанка ли си?

ЗОУИ (улавя палав кичур коса и кокетно го завива около пръста си). Не се страхувай, бе! Англичанка съм. Имаш ли цигарка?

БЛУМ (като преди). Почти не пуша, скъпа. По някоя и друга пура от време на време. Това са детински занимания. (Похотливо.) Устата може да се използва за нещо по-добро от цилиндър, пълен с вонливи бурени.

ЗОУИ. Давай! Дръпни му една импровизирана реч по въпроса.

БЛУМ (в работнически комбинезон от рипсено кадифе, черен пуловер и червена, развяваща се връзка и шапка като на парижки апаш). Човечеството е непоправимо. Сър Уолтър Роли донесе от Новия свят и картофа, този бурен, първият поглъща вредителите, вторият е отрова за слуха, зрението, сърцето, ума, волята, разбирателството и всичко останало. Тоест, донесъл е отровата сто години преди друга една личност, чието име забравих, е донесъл храната. Самоубийство. Лъжи. Всички наши навици. Защо? Ами погледнете на какво прилича нашият обществен живот!

Среднощен звън проехтява от далечни камбанарии.

КАМБАННИЯТ ЗВЪН. Обърни се отново, Леополд! Кмете на Дъблин!

БЛУМ (в тога и с верига на градски управител). Избиратели на Аран Кий, на Инс Кий, на Ротунда, на Маунтджой и Норт Док, казвам ви, по-добре е да се построи линия, свързваща пазара за добитък с речното пристанище. Това е музиката на бъдещето. Това е и моята програма. Cui bono?^[58] Но нашите безскрупулни Вандердекеновци^[59] в техния кораб-призрак на финансите…

ИЗБИРАТЕЛ. Три пъти по три пъти ура за нашия бъдещ главен магистрат!

Появява се факелно шествие на северното сияние.

ФАКЛОНОСЦИТЕ. Ураааа!

Няколко знатни люде, градски магнати и почетни граждани стискат ръката на Блум и го поздравяват. Тимоти Харингтън, покойният три пъти кмет на Дъблин, се появява в червена кметска одежда, златна верига на врата и бяла копринена връзка, разговаря със съветника Лоркан Шерлок, locum tenens^[60]. И двамата си кимват в знак на съгласие.

ПОКОЙНИЯТ КМЕТ ХАРИНГТЪН (в червена тога с жезъл в ръка, със златна кметска верига на шията и широк бял копринен шал). Нека речта на този наш съветник сър Лео Блум бъде отпечатана за сметка на данъкоплатците. Нека на къщата, в която се е родил, да поставим възпоменателна плоча и нека широката улица, досега известна като Кау Парлър, встрани от улица Корк отсега нататък се нарича булевард Блум.

СЪВЕТНИК ЛОРКЪН ШЕРЛОК. Приема се единодушно.

БЛУМ (пламенно). Тези летящи холандци или лъжещи холандци, докато се излежават на тапицираната си задна палуба и хвърлят зарове, всъщност нищо не ги интересува. Машини и пак машини — това е техният отговор на всичко, тяхната химера и панацея. Изместващи човека механизми, заместители на неговия труд, плашила, производствени чудовища за взаимно избиване, страховити призраци, изобретени от глутница капиталистически ненаситници с помощта на труда, с който ние проституираме. Беднякът умира от глад, докато те, в своето късогледство, угояват кралските си планински елени, ловуват пейзани и фаребици, радват се на разкош от пари и власт. Но дали тяхното царство ще бъде вечно вовеки веков…

Бурни и продължителни аплодисменти. Изведнъж изникват венециански мачти, майски дръвчета и празнични арки. Дълго тясно знаме с думите Cead Mille Failte^[61] и Mah Ttob Melek Israel^[62] прегражда улицата. По прозорците са се накачулили зяпачи, предимно жени. По целия маршрут се виждат полковете на Кралските дъблински мускетари, Личната кралска шотландска пехота, Шотландските камеронци, Уелските мускетари, които стоят мирно и задържат наплива на тълпата. Гимназисти са накацали по уличните стълбове, по телеграфните стълбове, по первазите, корнизите, канавките, комините, парапетите, оградите, чучурите, улуците, свирят с уста и насърчават шествието с радостни възклицания. Появява се облачен стълб. Военен оркестър от флейти и барабани прозвучава в далечината, свири Кол Нидре^[63]. Пехотата минава с високо вдигнати имперски орли, с развети знамена и размахани палмови вейки. Покритият със злато и слонова кост папски флаг се издига високо-високо, заобиколен от тесните вимпели на отделните административни райони. Авангардът на процесията се оглавява от Джон Хауърд Парнел, градски церемониалмайстор, с плащ в шахматно каре, от младшия гербмайстор на Атлоунския колеж и от шефа на Ълстърския хералдически колеж. След тях крачат многоуважаваният Джоузеф Хътчинсън, кмет на Дъблин, кметът на Корк, почитаемите кметове на Лимерик, Голуей, Слайгоу и Уотърфорд, двайсет и осем висши ирландски сановници, британски главнокомандващи на англо-египетските войски, перове, испански благородници и махараджи, понесли тронното пано, дъблинските пожарникари, управителното тяло на ордена на финансовите светци, строени в плутократичен ред според първенството си, епископът на Даун и Конър, Негово преосвещенство Майкъл, кардинал Лоуг, архиепископ на Арма и на цяла Ирландия, Негово високопреосвещенство доктор Уилям Александър, архиепископ на Арма, архиепископ на цяла Ирландия, главният равин, презвитерианският свещеник, главите на баптистката, анабаптистката, методистката и моравската църква и почетният секретар на Обществото на приятелите. Подире им следват гилдиите, браншовите сдружения и гражданското опълчение с развети знамена: бъчвари, птицевъди, строители на мелници, рекламни агенти, писари и просбописци, масажисти, винари, бандажисти, коминочистачи, мас-пречиствачи, тъкачи на моаре и поплин, ковачи, италиански магазинери, склададжии, стенописци и иконописци, производители на обувалки и събувалки, погребални агенти, търговци на коприна, шлифовчици на скъпоценни камъни, продавачи, търговски пътници и посредници, коркорезачи, оценители на щети, бояджии и перачи, износвачи и бутилировачи, секачи, писачи на обяви, гравьори на ралдически печати, коняри, продавачи на злато, сребро и ценни книжа, вехтошари, производители на екипировка за крикет и стрелба с лък, съчинители на гатанки и кръстословици, управители на имения за производство на яйца и картофи, търговци на трикотаж, ръкавичари и водопроводчици. След тях идат господата камерюнкери на Черния боздуган, Заместник-жартиерата и Златната тояга, висшият дворцов служител, отговарящ за коне и кобили, лорд камерхер, хер граф-маршал, висши офицери, носители на кралския меч, на желязната корона на свети Стефан, на потира и Библията. Четирима изправени тръбачи изпращат тържествен сигнал. Охраната на лондонския Тауър надува бойни рогове и мигом им отвръща с чист и ясен звук. Появява се Блум под триумфална арка, гологлав, наметнат с алена кадифена мантия, обточена с хермелин, в ръка държи жезъла на свети Едуард^[64], златното кълбо^[65], скиптъра с гълъб и куртаната^[66]. Възседнал е млечнобял кон с дълга, развяна алена опашка, с пищно извезан чул, златна сбруя и оглавник. Цари силна възбуда. Дами хвърлят от балконите розов цвят. Въздухът ухае на парфюми. Мъжете го приветстват. Младите пажове на Блум тичат сред насъбралото се множество с клонки от глогина и китки от мушитрънчов храст.

ПАЖОВЕТЕ.

Орехче ли, мушитрънче, няма да умуваш?

Нека вече всички знаят, ти над птиците царуваш.

Навръх свети Стефан на деня

в прещипа хванахме те, стой така!

КОВАЧ (мънка под нос). Чест на Бога! Това Блум ли е? Никак не изглежда на трийсет и една.

ПАВЕДЕЛЕЦ И НАСТИЛКАДЖИЯ. Ето ти го прочутия Блум, най-големия реформатор в света. Шапки долу!

Всички свалят шапки. Жените си шушукат превъзбудено.

МИЛИОНЕРКА (с богаташки тембър). Не е ли направо прекрасен?

БЛАГОРОДНИЧКА (с благороднически тембър). Какво ли не е видял!

ФЕМИНИСТКА (с мъжествен тембър). И направил!

КАМБАНАДЖИЯ. Какво класическо лице! Има чело на мислител.

Времето на Блум. На северозапад изгрява слънце.

ЕПИСКОПЪТ НА ДАУН И КОНЪР. Представям ви вашия неоспорим и безвъзмезден император-президент и крал-премиер, най-сияйния, всемогъщ и потентен повелител на тази земя. Бог да пази Леополд Първи!

МНОЖЕСТВОТО. Бог да пази Леополд Първи!

БЛУМ (облечен в далматика и пурпурна наметка, тържествено се обръща към епископа на Даун и Конър). Благодаря, така да се каже, високопреосвещени сър.

УИЛЯМ, АРХИЕПИСКОП НА АРМА (в пурпурна одежда и широкопола свещеническа шапка). Според властта, що обладаваш, заклеваш ли се да съблюдаваш закона и милосърдието във всички вердикти, що с воля ще повеляваш в земите на Ирландия и прилежащите й територии?

БЛУМ (полага дясна ръка върху тестикулите си и се заклева). Нека волята на Твореца бъде с мен! Това е всичко, което обещавам да направя.

МАЙКЪЛ, АРХИЕПИСКОП НА АРМА (излива делва брилянтин върху главата на Блум). Gaudium magnum annuntio vobis. Habemus carneficem.^[67] Леополд, Патрик, Ардрю, Дейвид, Джордж, бъди помазан!

Блум поема златната мантия и си слага рубинения пръстен. Изкачва се и стои изправен върху камъка на съдбата. В същото време перовете-представители си слагат своите двайсет и осем корони на главите. Радостни камбани зазвъняват в Христовата църква, в Сейнт Патрик, в Сейнт Джордж и във веселия Малахайд. Над базара Майръс отвред се пръскат пъстроцветни фойерверки със символично фалопиротехническа форма. Перовете му отдават почит един по един, приближават се до него и коленичат.

ПЕРОВЕТЕ. Ваш верен васал, тяло и душа, докато има земни блага.

Блум вдига дясната си ръка, върху която блести диамантът Кохинор. Дамският му ездитен кон изцвилва. Настава пълна тишина. Всички интерконтинентални и интерпланетарни радиоприемници са настроени на вълна за приемане на съобщения.

БЛУМ. Мои поданици! Понастоящем номинираме нашия верен кавалерийски кон Копула феликс^[68] за доживотен велик везир и заявяваме, че от днес нататък се отказваме от бившата съпруга и в същото време даваме кралското си благоволение на принцеса Селена, сиянието на нощта.

Бившата морганатична съпруга на Блум бива напъхана на бърза ръка в Черната Мария. Принцеса Селена, в лунносиня одежда, със сребрист сърп на главата, слиза от своя седан портшез, носен от двама великани. Отвред гръмват приветствени възгласи.

ДЖОН ХАУЪРД ПАРНЕЛ (издига кралския флаг). Преславний Блум! Наследник на моя славен брат!

БЛУМ (прегръща Джон Хауърд Парнел). Сърдечно благодарим, Джон, за това кралско посрещане в зеления Ерин, обетованата земя на нашите общи деди.

Свободата на града му се връчва под формата на харта. Ключовете на Дъблин, кръстосани върху пурпурна възглавничка, също. Показва на всички, че е обут със зелени чорапи.

ТОМ КЪРНАН. Заслужавате ги, ваша светлост.

БЛУМ. На този ден преди двайсет години ние победихме нашия традиционен враг при Лейдисмит. Нашите гаубици и оръдия с въртящо се дуло, монтирани върху гърбиците на камили, удариха вражеските линии с подобаващ ефект. Половин левга напред!^[69] Нападат! Вече всичко е изгубено. Ще отстъпим ли? Не! Ще ги погнем презглава! Ето, виж! Нападаме! Разгръщаме вляво леката кавалерия, да помете възвишенията край Плевна и с бойния вик на уста, а именно Бонафиде Саваот! — посякохме сарацинските артилеристи до крак.

ГИЛДИЯТА НА СВОБОДНИТЕ СЛОВОСЛАГАТЕЛИ. Чуйте! Чуйте!

ДЖОН УАЙЗ НОЛАН. Това е човекът, който помогна на Джеймс Стивънс да избяга.

ЛОНДОНСКИ УЧЕНИК. Браво!

СТАР МЕСТЕН ЖИТЕЛ. Ти, сър, си гордост за родината, ето това си ти.

ПРОДАВАЧКА НА ЯБЪЛКИ. Точно такъв мъж й трябва на Ирландия.

БЛУМ. Мои обични поданици, много скоро тук ще зазори нова ера. Аз Блум, истина ви казвам, тя вече просветлява. Да! Аз, Блум, дума ви много скоро всички вий ще прекрачите в златния град, който ще се нарича новият Блумусалим в Новата Хиберния на бъдещето.

Трийсет и двама работници с розетки на гърдите, по един от всички графства на Ирландия, под ръководството на строителя Дъруан, изграждат новия Блумусалим. Това е колосално по своите размери здание с кристален покрив, във формата на огромен свински бъбрек, в което се помещават четирийсет хиляди стаи. В процеса на строителството биват съборени много сгради и паметници. Правителствените канцеларии са временно преместени в порутени бараки на гарата. Безброй къщи са изравнени със земята. Обитателите им са приютени в бъчви, каци и кашони, върху които в червено са отпечатани буквите: Л.Б. Неколцина просяци падат от една стълба. Част от градските дъблински стени, върху които са се покатерили верноподанически настроени туристи, рухват.

ТУРИСТИТЕ (умирайки). Morituri te salutant^[70]. (Издъхват.)

Мъж в кафяв макинтош изниква от трапа на сцената. Протяга удължен пръст и сочи Блум.

ЧОВЕКЪТ С МАКИТНОША. Не вярвайте и думичка на това, което ни казва. Това е Леополд МакИнтош, прословутият подпалвач. Неговото истинско име е Хигинс^[71].

БЛУМ. Застреляйте го! Куче мръсно! Толкоз за МакИнтош!

Чува се оръдеен залп. Човекът с макинтоша изчезва. Блум започва да обезглавява макове със своя скиптър. Една след друга пристигат вести за мигновената смърт на много влиятелни врагове, скотовъдци, членове на парламента, членове на постоянни комисии и комитети. Телохранителят на Блум се хваща да раздава великденска милостиня, възпоменателни медали, хлябове и риби, значки на въздържатели, скъпи пури, кокали за супа от свободни крави, гумени презервативи в запечатани пликчета, вързани със сърмена нишка, бонбони лакта, сладоледи във фунийки, любовни писма под формата на триъгълни шапки с обърната нагоре периферия, костюми конфекция, порции говеждо, печено в тесто, шишета с киселина за отпушване на канали и клозети, купони за храна, църковни индулгенции, фалшиви монети, свински наденички от животни, угоявани в мандри, театрални пропуски, абонаментни карти за всички трамвайни линии, фишове за кралската и привилегирована унгарска лотария, жетони за храна от по едно пени, евтини издания на Дванайсетте най-лоши книги в света: Фроги и Фриц (политика), Грижи за бебето (инфантилни болести), Петдесет гозби за седем шилинга и половина (кулинария), Бил ли е Иисус соларен мит? (история), Отървете се от тази болка (медицинска), Детски компендиум на вселената (космическа), Хайде всички да хихикаме (развеселителна), Vade Mecum на агента (журналистическа), Любовните писма на помощник-игуменката (еротична), Кой кой е в космоса (астрална), Песни, докоснали сърцето ни (мелодична), От скъперничество към богатство (икономика). Всички се втурват презглава и настава страшна суматоха. Жените се блъскат напред да докоснат дрехата на Блум. Лейди Гуендолин Дибидюс си пробива път през тълпата, скача върху коня му и го целува по двете бузи сред гръм от ръкопляскания. Фотоапарат с магнезиева светкавица увековечава мига. Подават му младенци и кърмачета.

ЖЕНИТЕ. Бащице! Бащице!

МЛАДЕНЦИТЕ И КЪРМАЧЕТАТА.

Пляскайте ръчички, Полди се прибира,

носи ни бонбони, пасти ни сервира.

Блум се навежда напред и закачливо боцва коремчето на бебето Бордман.

БЕБЕТО БОРДМАН (хълца, после от устата му потича съсирено мляко). Ха-ха-ха!

БЛУМ (здрависва се с един сляп младеж). Ти си ми повече от брат, това си ти за мен! (Прегръща възрастна двойка.) Скъпи стари приятели! (Играе на криеница с парцаливи момиченца и момченца.) Тук съм! Няма ме! (Започва да бута детска количка вътре с близнаци.) Гъди-гъди, дайте куни, Блум да ги целуни? (Изпълнява жонгльорски номера и започва да издърпва от устата си връзка с червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмносини и виолетови носни кърпички). Чожзсив^[72]. Трийсет и два фута в секунда. (Утешава вдовица.) Отсъствието подмладява сърцето. (Танцува буен шотландски танц с гротескни гърчове.) Давайте, дяволи! Ха, да ви видя сега! (Целува отворените рани на паралитично треперещ ветеран.) Героични рани! (Препъва един дебел полицай.) П.И.: пи. П.И.: пи-пи. (Пошепва нещо в ухото на срамежлива келнерка и се изсмива весело.) Ах, ти палавница и кокетка! (Изяжда суровата ряпа, която му поднася фермерът Морис Бътърли.) Чудесна! Превъзходна! (Отказва да приеме трите шилинга, които журналистът Джоузеф Хейнс се опитва да му връчи.) Скъпи ми приятелю, недей така! (Сваля палтото от гърба си и го подава на един просяк.) Моля те, вземи го. (Участва в състезание по надяждане с възрастен мъж и няколко сакати жени.) Хайде, момчета! Тъпчете се, момичета!

ГРАЖДАНИНЪТ (разчувстван, избърсва една сълза с изумруденото си шалче). Бог да го благослови!

Овнешкият рог шофар изсвирва за тишина. Знамето на Цион се издига.

БЛУМ (сваля си мантията с внушителен замах, отдолу се показват телесните му тлъстини, развива свитък хартия и чете тържествено). Алеф, Бет, Гимел, Далет, Хагада, Тефилин, Кашер, Йом Кипур, Ханука, Рош-ашана, Б’най Брит, Бар-мицва, Маца, Ашкенази, Мешуга Талиф.

Официалният превод се чете от Джими Хенри, помощник градски съветник.

ДЖИМИ ХЕНРИ. Съдът на съвестта е открит. Негово най-католическо величество веднага ще започне да раздава правосъдие на открито. Освен това безплатни медицински и правни съвети, разкриване на измами, корупция и други проблеми. Всички са най-любезно поканени. И това се случва в този тук наш верноподанически град Дъблин в година първа от Райската Ера.

ПАДИ ЛЕНАРД. Какво да правя с моите такси и данъци?

БЛУМ. Плащай си ги, приятелю.

ПАДИ ЛЕНАРД. Благодаря.

ФЛИН ГАГАТА. Мога ли да поискам ипотекиране срещу моята застраховка пожар?

БЛУМ (троснато). Господа, обърнете внимание, че по силата на закона за закононарушенията, даващи право на иск, вие дължите гаранция от пет лири, които трябва да се изплащат в продължение на шест месеца.

ДЖЕЙ ДЖЕЙ О’МОЛОЙ. Нали ви казах, самият праведен Даниил. Не, по-скоро Питър О’Брайън!^[73]

ФЛИН ГАГАТА. Откъде да взема петте лири?

БЪРК ДОСАДАТА. А за смущения в пикочния мехур?

БЛУМ.

Acid. nit. hydrochlor., 20 капки

Tinct. mix. vom., 4 капки

Extr. taraxel. lig., 30 капки

Три пъти на ден с дестилирана вода

КРИС КАЛИНАН. Какъв е паралаксът на подсоларната еклиптика на звездата Алдебаран?

БЛУМ. Радвам се да те чуя, Крис. К 11.

ДЖО ХАЙНС. Защо не си в униформа?

БЛУМ. Когато моят прадядо, светла му памет, носеше униформата на австрийския деспот в онзи усоен затвор, къде беше твоят?

БЕН ДОЛАРД. Трицветни теменуги?

БЛУМ. Украси (разхубави) с тях градините в покрайнините.

БЕН ДОЛАРД. А когато се родят близнаци?

БЛУМ. Бащата (патер, таткото) да се замисли^[74].

ЛАРИ О’РОРК. Искам осемдневно разрешително за новата си пивница. Помниш ли ме, сър Лео, когато живееше на номер седем. Пращах ти с дусини църно пиво за гуспожата.

БЛУМ (невъзмутимо). Искаш да ме използваш! Лейди Блум никога не е приемала подаръци.

КРОФТЪН. На това му се вика празник.

БЛУМ (тържествено). На това ти му викаш празник. А аз му казвам тайнство.

АЛЕКСАНДЪР КИЙС. Кога ще имаме собствена къща с ключове?

БЛУМ. Аз защитавам реформата на градските нрави в духа на простичките десет Божи заповеди. Нов свят на мястото на стария. Обединение на всички, евреи, мюсюлмани и гои. По три акра земя и по една крава за всички деца на природата. Големи закрити моторизирани катафалки. Задължителен тежък физически труд за всички. Парковете да са на разположение на хората денонощно. Електрически съдомиялни. Веднъж завинаги да се сложи край на туберкулозата, лудостта, войната и просията. Обща амнистия, ежеседмични карнавали с лицензирани маски, премии за всички, есперанто и световно братолюбство. Край на местния патриотизъм от кръчмарски тип и на подпийналите самозванци. Свободни пари, свободна любов и свободна светска църква в свободна светска държава.

О’МАДЪН БЪРК. Свободни лисици в свободни курници.

ДЕЙВИ БЪРК (прозява се). Йааааа!

БЛУМ. Смесени раси и смесени бракове.

ЛЕНЕХАН. А защо не и смесени къпални?

Блум обяснява на наобиколилите го новите си планове за социално възраждане. Всички са съгласни с него. Появява се пазачът от музея на улица Килдеър, след себе си тегли камион, в който се намират поклащащите се статуи на няколко голи богини, като Венера Калипига, Венера Пандемос, Венера Метемпсихоза, както и гипсови отливки, също голи, изобразяващи новите девет музи, а именно Търговия, Оперна музика, Любов, Реклама, Производство, Свобода на словото, Плуралистично гласуване, Гастрономия, Лична хигиена, Курортни концерти, Безболезнено раждане и Астрономия за народа.

ОТЕЦ ФАРЛИ. Той е член на епископалната църква, още агностик и никаквик, който се стреми да отхвърли правата ни вяра.

ГОСПОЖА РАЙОРДАН (плаче над завещанието си). Ти ме разочарова! Ти, лош човек!

БАБА ГРОУГАН (сваля си обувката, кани се да я метне по Блум). Ти, животно такова! Ти, гнусна твар!

ФЛИН ГАГАТА. Дай тон, Блум. Някоя от хубавите стари песни.

БЛУМ (безгрижно развеселен)

Заклех се цял живот да я обичам,

ако акъла си добре опича,

ала тя не го опече,

бързо гола се съблече.

ХОППАЛАН. Старият готин Блум! Абе, няма като него друг.

ПАДИ ЛЕНАРД. Щурав ирландец, ти казвам.

БЛУМ. Коя опера страда от катилска склероза в Гибралтар? Кастилската роза. (Смях.)

ЛЕНЕХАН. Плагиатор! Долу Блум!

ЗАБУЛЕНАТА СИБИЛА (възторжено). Аз съм блумитка. И се гордея с това. Въпреки всичко аз вярвам в него. Животът си бих жертвала за него, най-забавния човек на земята.

БЛУМ (намига на заобиколилите го). Обзалагам се, че си я бива.

ТИОДОР ПЮЪРФОЙ (с рибарско кепе и къса мушама). Той използва механични приспособления, за да попречи на светите цели на майката природа.

ЗАБУЛЕНАТА СИБИЛА (намушква се с кама). Моят бог и герой! (Умира.)

Множество красиви и ентусиазирани жени също се самоубиват чрез пробождане, удавяне, циановодородна киселина, аконитин, арсеник, прерязване на вените, гладуване, хвърляне под влака или от колоната на Нелсън, в големия казан на пивоварната Гинес, чрез задушаване, като пъхват глави в газовите си фурни, обесване с помощта на модни жартиери и скачане от прозорците на различни по височина етажи.

АЛЕКСАНДЪР ДАУИ (пламенно). Братя християни и антиблумисти, човекът, който се зове Блум, иде от недрата на самия ад, той е позор за християните. Сатанинско изчадие и развратник още от най-ранна възраст, този смрадлив мендески козел в преждевременното си развитие винаги е проявявал своята инфантилна поквара, напомняща ни за безпътните градове от долината, както и за една разюздана грандама. Този долен лицемер, така закоравял в безчестието си, именно той е белият бик, за който се споменава в Откровението. Поклонник и обожател на блудницата в червено, козните са самият дъх на неговите ноздри. За него само пръчки на сноп, набучване на кол и казана с врящото масло. Калибан!

ТЪЛПАТА. Линчувайте го! Опечете го на шиш! По-лош е и от Парнел! Лукав лисугер!

Баба Гроуган хвърля обувката си по Блум. Неколцина от собствениците на магазини в северната и южната част на улица Дорсет започват да го замерят с продукти с нулева или много ниска търговска стойност, като свински кокали от бут, кутии кондензирано мляко, вкиснало зеле, баят хляб, овчи опашки и тлъсти изрезки.

БЛУМ (възбудено). Това е лудост посред лято, някаква зловеща шега. За Бога, аз съм невинен, безгрешен съм като сняг, незърнал слънце! Бъркате ме с брат ми Хенри. Той е мой двойник. Живее на Долфинс Барн номер шест. Клеветата, тази пепелянка, езичето й съвсем несправедливо ме е обвинило. Съотечественици, sgenl inn ban bata coisde gan capall^[75]. Призовавам моя стар приятел, доктор Малахия Мълиган, полов специалист, да даде медицински показания по мой адрес.

Д-Р МЪЛИГАН (с кожено яке без ръкави като на мотоциклетист и със зелени очила за мотор, вдигнати на челото му). Доктор Блум страда от бисексуална аномалия. Неотдавна избяга от частната лудница на доктор Юстас за джентълмени, поразени от деменция. Извънбрачно дете, у него се забелязват наченки на наследствена епилепсия, вследствие на необуздана похотливост. Сред праотците му са били открити и прояви на елефантиаза, както и отчетливо изразени симптоми на хроничен ексхибиционизъм. В латентна форма у него съществува и амбидекстрия, тоест умение да си служи еднакво добре и с двете си ръце. Той е също така преждевременно олисял от онанизъм, в резултат на което развива у себе си черти на перверзен идеализъм, един поправил се развратник, който освен всичко друго има и запълнени с метал зъби. Като последица от потискан семеен комплекс, страда от временна загуба на памет, но според мен и да е грешил, по-малко е било, отколкото грешили са към него. Извърших первагинален преглед и след като направих киселинен тест върху пет хиляди четиристотин двайсет и седем негови анални, помощни, пекторални и лонни косъма, мога със сигурност да кажа, че става дума за virgo intacta^[76]. (Блум е покрил половите си органи с шикозната си шапка.)

Д-Р МАДЪН. Забелязва се и изявена деформация в каналите на пикочния тракт. В интерес на бъдещите поколения предлагам засегнатите места да бъдат запазени във винен алкохол и изложени в Националния институт по тератология.

Д-Р КРЪДЪРС. Аз пък изследвах урината на пациента. Тя съдържа албумини. Слюнкоотделянето също е недостатъчно, а пателарният рефлекс е пресеклив и забавен.

Д-Р ПЕСТНИК КОСТЕЛО. Неговата fetor judaicus^[77] е особено осезателна и натраплива.

Д-Р ДИКСЪН (чете от лист с диагнозата). Професор Блум представлява съвършен образец на новия женствен мъж^[78]. Неговият нрав е прост и обичлив. Мнозина намират, че е приятен мъж, както и приятен човек. Всъщност, погледнато най-общо, е доста старомоден чичка, свенлив и саможив, но не и слабоумен в медицинския смисъл на думата. Написал е едно изящно писмо, същинска поема, до приходящия съдебен свещеник и отговорник на Обществото за защита на отлъчените свещеници, което обяснява всичко. На практика той е пълен въздържател, освен това мога да потвърдя, че спи на сламеник и се храни спартански, предимно с изсушени грахови зърна. И зиме, и лете, носи власеница, а всяка събота се самобичува. Сега научавам, че навремето е бил един от най-непоправимите питомци на изправителния дом в Гленкри. В друг доклад по случая се казва, че до голяма степен е бил посмъртно дете^[79]. Затова ви призовавам към проява на снизхождение в името на най-святото нещо, което нашите гласни струни някога са произнасяли. Той очаква дете.

Настава обща суматоха и атмосфера на състрадателност. Жени припадат. Един богат американец хуква по улиците да събира волни пожертвувания за Блум. За кратко време се събират златни и сребърни монети, банкови чекове, банкноти, бижута, платими полици, разписки на длъжници, брачни халки, часовникови верижки, медальони, огърлици, колиета, гривни.

БЛУМ. О, толкова искам да стана майка.

ГОСПОЖА ТОРНТЪН (в бяла сестринска престилка). Хвани се за мен, скъпа, дръж! Скоро всичко ще свърши. Стискай по-здраво, скъпа.

Блум я прегръща силно и ражда осем жълти и бели бебета. Те се появяват върху стълба, покрита с червен килим и украсена от двете страни със скъпи саксии. Всички са хубави, с лица от благородни метали, добре сложени, прилично облечени, високо възпитани, говорят свободно пет западни езика и проявяват интерес към различни изкуства и науки. Името на всяко е четливо изписано върху гърдите му отпред: Назодоро, Голдфингър, Хризостом, Мендоре, Силвърсмайл, Зилберзелбер, Вифаржан, Панаргирос^[80]. Веднага получават назначения на високи постове, ползващи се с обществено доверие в няколко различни страни, като управители на банки, ръководители на железопътен трафик, президенти на компании с ограничена отговорност и вицепрезиденти на хотелски синдикати.

ГЛАС. Блум, ти месията бен Йосиф ли си или бен Давид?

БЛУМ (мрачно). Ти го каза.

БРАТ БЪЗ. Тогава покажи ни едно чудо.

БАНТЪМ ЛАЙЪНС. Предскажи ни кой ще победи в Сейнт Леджър^[81].

Блум върви върху мрежа, закрива лявото си око с лявото си ухо, минава през няколко стени, изкатерва догоре колоната на Нелсън, хваща се с миглите си за най-горния й корниз и увисва, изяжда няколко дузини стриди заедно с черупките, след това успява да излекува няколко души, страдащи от скрофула, криви лицето си, наподобявайки цяла плеяда от исторически личности, като лорд Биконсфилд^[82], лорд Байрон, Уот Тайлър, Мойсей Египетски, Мойсей Маймонид, Мойсей Менделсон, Хенри Ървинг, Рип ван Уинкъл, Кошут, Жан-Жак Русо, барон Леополд Ротшилд, Робинзон Крузо, Шерлок Холмс, Пастьор, после обръща стъпалата си едновременно в различни посоки, заповядва на прилива да се оттегли, затъмнява слънцето, като протяга напред кутрето си.

БРИНИ, ПАПСКИЯТ НУНЦИЙ (в униформа на папски зуав със стоманена кираса на гърдите, с нараменници, набедреници, наколенници, огромни мирянски мустаци и кафява хартиена митра). Leopoldi autem generatio^[83]: Мойсей роди Ной и Ной роди Евнух и Евнух роди О’Халорън и О’Халоран роди Гугенхайм и Гугенхайм роди Агендат и Агендат роди Нетаим и Нетаим роди Льо Хирш и Дьо Хирш роди Йерусум и Йерусум роди МакКий и МакКий роди Остролоиски и Остролоиски роди Смердоз и Смердоз роди Вайс и Вайс роди Шварц и Шварц роди Адрианопол и Адрианопол роди Аранхуес и Аранхуес роди Луи Лосън и Луи Лосън роди Ихабудоносор и Ихабудоносор роди О’Донъл Магнус и О’Донъл Магнус роди Христбаум и Христбаум роди Бен Маймон и Бен Маймон роди Дъсти Роудс и Дъсти Роудс роди Бенамор и Бенамор роди Джоунс-Смит и Джоунс-Смит роди Саворгнанович и Саворгнанович роди Яспис и Яспис роди Вентетюнем и Вентетюнем роди Сомбатхей и Сомбатхей роди Вираг и Вираг роди Блум et vocabitur nomen eius Emmanuel^[84].

РЪКА НА МЪРТВЕЦ (пише на стената). Блум е шут.

ПИЧА ВЪШКА (от рунталака). А какво правеше на тясната пътека за добитък зад Килбарак?

БЕБЕ МОМИЧЕНЦЕ (размахва дрънкалка в ръка). А под моста Балибоу?

БОДЛИВАТА ЗЕЛЕНИКА. А в Дяволската долчинка?

БЛУМ (облива се в тъмна руменина от преднището до седалището си, три сълзи се търкулват от лявото му око). Пощадете миналото ми!

ИРЛАНДСКИ НАЕМАТЕЛИ, ИЗГОНЕНИ ОТ ДОМОВЕТЕ СИ (със сюртуци, кюлоти и донибрукски сопи). Да го накамшичим!

Блум с магарешки уши. Настанява се на позорния стълб със скръстени ръце и издадени напред ходила. Свири с уста ария от Дон Жуан a cenar teco. Артейнски сираци, хванати ръка за ръка, подскачат и се въртят в кръг около него. Момичета от затвора Гейт Мишън, хванати ръка за ръка, подскачат и се въртят в кръг около него в обратната посока.

АРТЕЙНСКИТЕ СИРАЦИ.

Ти си пес, ти прасе, ти си нашето конте,

ама никой те не ще, никоя за теб не мре.

МАЛКИТЕ ЗАТВОРНИЧКИ.

Ако видиш К-а,

от мен кажи му да.

Чакам го на чай

да вкуси моя пай.

ХОРНБЛОУЪР (с ефод и ловджийска шапка, обявява на висок глас). И да занесе хорските грехове и беззакония в непроходна земя, да ги даде на Азазел, духа на пустинята, тя да ги понесе на себе си, и на Лилит, вещицата на нощта. И те ще го убият с камъни, ще го осквернят, да, всички от Агендат Нетаим и от Мицраим, земята на Хам.

Всички започват да хвърлят меки пантомимни камъни по Блум. Много туристи бонафиде^[85] и безстопанствени кучета се приближават до него и го омърсяват. Появяват се Мастиански и Цитрон, облечени в габардинени костюми, с дълги масури край ушите. Поклащат неодобрително бради към Блум.

МАСТИАНСКИ И ЦИТРОН. Велиар! Лемлейн от Истрия^[86]! Лъжемесията! Абулафия^[87]!

Джордж С. Месайъс, шивачът на Блум, се появява с шивашка ютия под мишница и му връчва сметка.

МЕСАЙЪС. Преправяне на чифт панталони — единайсет шилинга.

БЛУМ (внимателно потрива ръце). Също като едно време. Клетият Блум!

Появява се Рубън Джей Дод, същински чернобрад Искариот, лошият пастир, преметнал през рамо удавеното тяло на сина си, приближава се към позорния стълб.

РУБЪН ДЖЕЙ (шепне дрезгаво). Птичето пропя. Доносникът е вече на път към полицията. Спри първата каруца.

ПОЖАРНАТА КОМАНДА. Пфааа!

БРАТ БЪЗ (облича Блум в жълта дреха с бродерия, изобразяваща лумнали пламъци, а на главата му слага висока островърха шапка; увива торба барут около врата му и го предава на цивилната власт^[88] със следните думи). Простете му дълговете. (По обща молба на всички присъстващи лейтенант Майърс от Дъблинската пожарна команда подпалва Блум. Следват ридания.)

ГРАЖДАНИНЪТ. Слава Богу!

БЛУМ (върху хитона му се четат буквите I.H.S.^[89] Стои изправен сред пламъците на феникса). Не плачете за мен, о, дъщери на Ерин.

Показва на дъблински репортери следи от изгарянията. Дъщерите на Ерин, в черни одежди, с големи молитвеници и с високи запалени свещи в ръце, падат на колене и се молят.

ДЪЩЕРИТЕ НА ЕРИН.

Бъбрек на Блум, моли се за нас.

Цвете на банята, моли се за нас.

Ментор на Ментън, моли се за нас.

Рекламен агент на Фриман, моли се за нас.

Милосърдний масоне, моли се за нас.

Скитнико със сапун, моли се за нас.

Сладост на греха, моли се за нас.

Музико без думи, моли се за нас.

Укорителю на гражданина, моли се за нас.

Приятелю на дамско бельо, моли се за нас.

Акушерю милозливий, моли се за нас.

Картофен Наш Опазителю срещу чума и напаст, моли се за нас.

Хор от шестстотин гласа под диригентската палка на господин Винсънт О’Брайън изпълнява Алилуя под акомпанимента на орган. На органа — Джоузеф Глин. Блум се смълчава, смалява и овъглява.

ЗОУИ. Може да си плямпаш до посиняване.

БЛУМ (със стара, смачкана шапка и пръстена лула, втъкната в пояса му, с прашни туристически обувки и червена имигрантска бохча в ръка, тегли след себе си черно блатно прасе, вързано за врата с изплетено от слама въже, в очите му грее усмивка). Време е да тръгвам, добра стопанко, щото всичките кози на Конемара мене чакат. (Със сълза в окото.) Всичко е лудост. Това патриотизъм, това да жалееш мъртвите, това музика, това бъдещето на расата. Да бъдеш или не. Сънят, наречен живот, свърши. Нека в мир си го доспим. А другите, те нека си живеят. (Гледа тъжно в празното пространство.) Съсипан съм. Няколко таблетки аконитин и толкоз. Кепенците падат. Едно писъмце. После се отпускаш и почиваш. (Диша тихо и равномерно.) Нищо друго. Наживях се. Довиждане и сбогом.

ЗОУИ (стои сковано с пръст, закачен на огърлицата си). Честно? До следващия път. (Изхихиква.) Ами ако легна с когото не бива, ами ако после свърша преждевременно с моята? О, виждаш ли, че мога да чета мислите ти.

БЛУМ (с огорчение). Мъж и жена, любов, какво означава всичко това? Шише и запушалка.

ЗОУИ (изведнъж се нацупва). Мразя негодници, които лицемерят. Дай шанс на една нещастна курва.

БЛУМ (с разкаяние). Ужасен съм. Всъщност ти си само едно необходимо зло. Откъде си? От Лондон ли?

ЗОУИ (нагло). От Прасешки Нортан, където свинете свирят на орган. Родена съм в Йоркшър. (Улавя ръката му, която се плъзга към зърната на гърдите й.) Ей, шавлив шопар! Стига залъгалки, давай по същество. Имаш ли пари за един тек? Десет шилинга, а?

БЛУМ (усмихва се, кимва умислено). Ти си моята хурия, искам повече от тек, повече!

ЗОУИ. Повечето струва повече. (Плясва го безцеремонно с меки лапи.) Ще дойдеш ли в музикалния салон да видиш новата ни пианола? Ела, ще ти се съблека.

БЛУМ (почесва се по тила нерешително и със страхотното притеснение на изтормозен от съмнения търговец съзерцава симетричните й разголени полукълба). Ако някой й каже, има зверски да ревнува Зеленоокото чудовище^[90]. (Със сериозен тон.) Нали знаеш колко е трудно. Какво да ти разправям.

ЗОУИ (поласкана). Далеч от очите, далеч от ядовете. (Потупва го.) Хайде, ела.

БЛУМ. Смеещата се вещица! Ръката, която люлката люлее.

ЗОУИ. Хайде, бебчо!

БЛУМ (в бебешки дрешки и палтенце, с голяма глава, върху черната косица още личат остатъци от околоплодния мехур, вторачва ококорени очи в прилепналата по тялото й рокля и започва да брои бронзовите й закопчалки, като ги докосва една по една с дебелото си бебешко пръстче, влажният му език се лигави и фъфли). Едно, две, тли: тли, ве, дно.

ЗАКОПЧАЛКИТЕ. Обича ме. Не ме обича. Обича ме.

ЗОУИ. Мълчанието означава съгласие. (Хваща ръката му с малките си хищни нокти, притиска показалеца си в дланта му — тайната парола за наставничество — и го подмамва към гибел.) Горещи ръце, студен стомах.

Той се колебае, омаян от аромати, музика и изкушения. Тя го повежда към стъпалата, прикотква го с миризмата, лъхаща от подмишниците й, с покварата на порочно гримираните й очи, с прошумоляващата рокля, в чиито змиевидно извити гънки се спотайва лъвската смрад на всички предишни мъжкари, които са я притежавали.

МЪЖКАРИТЕ (издишват серните зловония на разгонени животни и на изпражнения, мятат се в своята разюзданост, беснеят, вилнеят, ръмжат сподавено и опиянените им глави току се люшкат напред-назад). Оооо, хубаво!

Зоуи и Блум стигат до входа, където са седнали две нейни посестрими. Те го оглеждат любопитно изпод изрисуваните си вежди и се усмихват на припрения му поклон. Той върви някак спънато и се спъва.

ЗОУИ (ръката й за щастие го спасява на мига). Оп-палаа! Никога не падай, като изкачваш стълби^[91].

БЛУМ. Праведният пада седем пъти. (На прага се отдръпва встрани.) След вас, мадам. Нали така се прави.

ЗОУИ. Дамите отпред, господата след тях.

И тя прекрачва прага. Той продължава да се колебае. Тя се обръща назад, протяга ръце и го придърпва навътре. Той залита. В антрето, върху закачалка от разклонени еленови рога се виждат мъжко бомбе и мушама. Блум понечва да се съблече, но като ги вижда, се намръщва, после се усмихва умислено. Една врата на площадката закъм изхода се отваря със замах. Мъж с аленочервена риза, сиви панталони и кафяви чорапи отминава с маймунска походка, вижда се голото му теме и вирната коза брадичка, в обятията си стиска пълна догоре стъклена кана за вода, а подире му се поклащат черни двуопашати тиранти и се влачат по петите му. Блум бързо извръща глава от него и се навежда към масата в хола да погледне в лукавите очички на препускащата лисица; после с вдигната душеща муцуна поема след Зоуи към музикалния салон. Абажур от тънка бледоморава хартия приглушава светлината на полилея. Край него кръжи нощна пеперуда, като ту се блъска, ту отново се разхвърчава. Подът е покрит с балатумна мозайка от нефрит и лапис лазули, както и от ромбоиди в цинобър. Върху нея се виждат отпечатъци от всевъзможни стъпки, пета до пета, пета до свод, пръсти до пръсти, кръстосани крака, мъжки танц от тътрещи се ходила без телесни фантоми, всички те в безпорядъчно сборичкване. Стените са покрити с книжни гоблени, с изрисувани върху тях тисови листа и лъчисти полянки. Върху решетката на камината се вижда скара от паунови пера. Линч седи по турски върху килимчето от сплъстена козина пред камината, фуражката му е обърната с козирката назад. Тактува си бавно с палка в ръка. Кити Рикетс, кльощава, бледолика курва в моряшки костюм, с велурени ръкавици, подгънати около китката й така, че да се подава кораловата й гривна, стиснала дамска чантичка с верижка, е кацнала върху масата, на самия й ръб, поклаща крака и се оглежда в позлатеното огледало над камината. Част от дантеления корсет се подава под жакета й. Линч подигравателно посочва двойката при пианото.

КИТИ (киха в шепата си). Тя не е много наред. (Заканва се с показалец.) Бла-бла. (Линч повдига полата и бялата й фуста с палката си. Тя бързо ги приглажда обратно.) Дръж се прилично. (Хили се, после сваля моряшката си шапка и къносаната й коса заблестява в червено.) О, извинявай!

ЗОУИ. Повече прожектори, Чарли! (Отива до полилея и пуска газта докрай.)

КИТИ (поглежда газовата дюза). Какво му става тази вечер?

ЛИНЧ (с дълбок глас). Влизат призрак и таласъм.

ЗОУИ. Потупвания по гърба за Зоуи!

Палката в ръката на Линч проблясва: месингов ръжен. Стивън седи пред пианолата, върху която небрежно е захвърлил шапката и бастуна си. С два пръста изсвирва още веднъж серия отворени квинти. Флори Талбът, руса хилава курва с гъша, вечно настръхнала кожа, с раздърпана рокля в плесенясало розово, се е излегнала върху канапето в ъгъла с разперени ръце и крака, едната й ръка виси отпуснато върху облегалката, и слуша. Голям ечемик е затворил единия й сънлив клепач.

КИТИ (пак киха и едновременно с това ритва с едното си копито). О, простете!

ЗОУИ (бързо се обажда). Твоичкият мисли за теб. Вържи си възел на нощницата.

Кити Рикетс свежда глава. Дългият й шал-боа се развива, плъзва се надолу по едното й рамо, оголва го, после по ръката, по стола и тупва на пода. Линч повдига свитата на кълбо гъсеница с помощта на палката си. Тя изпъва дългата си шия, после се сгушва. Стивън гледа отзад седналата по турски фигура с обърната наопаки шапка.

СТИВЪН. Всъщност няма никакво значение дали Бенедето Марчело^[92] я е открил или сътворил. Ритуалът е покой за поета. Може да е стар химн, посветен на Деметра, или пък музикална илюстрация към Coela enarrant gloriam Domini^[93]. Подава се на най-различни тоналности и ладове, от хиперфригийски до миксолидийски и на текстове, толкова разнородни колкото са и свещениците, подскачащи пред олтара на Давид, тоест на Кирка, Боже, какво говоря, исках да кажа на Церера и ценните частни препоръки на Давид от конюшнята на неговия главен фаготист относно неговото всемогъщие. Mais, nom de nom^[94], това вече е друга бира. Jetez la gourme. Faut que jeunesse se passe^[95]. (Той спира, посочва шапката на Линч, усмихва се, после се изсмива на глас.) От коя страна е черепното ти хранилище на знания^[96]?

ФУРАЖКАТА (с мрачна меланхолия). Ба! От която трябва. Женска логика. Юдогръцки означава гръкоюдейски. Противоположностите се привличат. Смъртта е най-висшата форма на живот. Ба!

СТИВЪН. Ти помниш доста точно всички мои грешки, самохвалства и заблуждения. Докога трябва да си затварям очите пред това предателство? Точило!

ФУРАЖКАТА. Ба!

СТИВЪН. Ето ти и нещо друго. (Намръщва се.) Причината е в това, че фундаменталното и доминантното се разделени от възможно най-големия интервал, който…

ФУРАЖКАТА. Който? Довърши. Или не можеш?

СТИВЪН (видимо затруднен). Интервал, който… представлява най-голямата възможна елипса. Съвместима с. Последното завръщане. Октавата. Която.

ФУРАЖКАТА. Която?

Отвън грамофонът свири силно Свещеният град.

СТИВЪН (троснато). Която отива накрай света, само и само да не се пресече със себе си. Бог, слънцето, Шекспир, търговският пътник, които, пресекли веднъж собствения си път в действителността, се превръщат в самите себе си. Момент. Почакай. По дяволите! Чуй глъчта на онзи там на улицата. Сам по себе си неизбежно предопределен да бъде такъв. Ессо^[97]!

ЛИНЧ (с подигравателно цвилещ смях се изхилва на Блум и Зоуи Хигинс) Каква многоумна реч, а?

ЗОУИ (оживено). Бог да пази главата ти, той знае повече, отколкото ти можеш да забравиш.

Флори Талбът гледа Стивън, в погледа й се чете залоена тъпота.

ФЛОРИ. Казват, че това лято ще дойде второто пришествие.

КИТИ. О, не!

ЗОУИ (избухва в смях). Божичко, несправедливий Господи!

ФЛОРИ (обидено). Не съм го измислила аз. Във вестниците пишеше за Антихриста. О, как ме сърби ходилото.

Появяват се дрипави босоноги вестникарчета, тичат с хвърчило под формата на стърчиопашка, изтопуркват с крясъци и викове.

ВЕСТНИКАРЧЕТАТА. Извънредно издание! Резултатите от надбягванията с дървени кончета. Морски змей в кралския канал. Благополучното приземяване на Антихриста.

Стивън се обръща и вижда Блум.

СТИВЪН. Време, времена и половин време^[98].

Рубън Джей Антихрист, евреинът скитник. Пристъпя тежко напред, преметната отзад на гърба му, се вижда ръка с грабливи пръсти. Слабините му са препасани с поклоннически дисаги, от които се подават полици и чекове без покритие. През рамо носи дълъг лодкарски прът с кука, от която виси прогизналото, спаружено тяло на единствения му син, спасен от водите на Лифи, захванат за хлабавите гащи. Един зъл дух с лицето на Пестник Костело, куц, гърбав, с огромна глава, издадена напред челюст, олисяло теме и нос като на Али Слоупър^[99], се премята подире му в сгъстяващия се мрак.

ВСИЧКИ. Какво?

ЗЛИЯТ ДУХ (челюстите му потракват, скача напред-назад, блещи очи, писука, подскача като кенгуру с протегнати напред грабливи ръце, после съвсем ненадейно промушква безустото си лице в чатала между двете си бедра). Il vient! C’est moi! L’homme qui rit! L’homme primigène!^[100] (Започва да се върти в кръг като дервиш и да вика.) Sieurs et dames, faites vos jeux!^[101] (Превива се леко и започва да жонглира. От ръцете му изхвръкват малки, подобни на рулетка планети.) Les jeux sont faits!^[102] (Планетите се втурват едновременно и изхриптяват по някоя и друга остроумна забележка.) Rien n’va plus^[103]. (Планетите, подобно плаващи балони, се носят издути, отплават. Той отскача във вакуума.)

ФЛОРИ (изпада в унес и тайничко се прекръства). Краят на света!

Тялото й започва да изпуска възтопли женски пари. Небулозна мъглявина поглъща пространството. През прокъсаните дупки на носещата се отвън мъгла долита музиката на грамофона, заглушава кашлици и шум от тътрещи се крака.

ГРАМОФОНЪТ. Йерусалиме!

Порти отвори и пей,

Осанна вечна ни запей…

Увеселителна ракета изсвистява в небето и се пръсва. Една бяла звезда се откъсва от нея и пада, провъзгласява свършека на всички неща и второто пришествие на пророк Илия. По едно безкрайно дълго и невидимо въже, опънато от зенита до надира, Краят на света, двуглав октопод с шотландски килт от изкормени риби и хриле, на главата с висока хусарска шапка от меча кожа и шотландско наметало, се върти в мрака, премята се презглава, наподобява Трикракия мъж.

КРАЯТ НА СВЕТА (със силен шотландски акцент). С килт шотландски се танцува, с танц света се сал щурмува!

Над носещите се на талази мъгли и нечия остра до задушаване кашлица проехтява гласът на пророк Илия, дрезгав като на дърдавец, дращи слуха и простъргва. Плувнал в пот, в свободен ленен стихар с широки като фунии ръкави, със строгото лице на жезлоносец, стои на трибуната, обвита с Нашата слава^[104]. Удря с юмрук по парапета.

ИЛИЯ. Моля, моля, тук в моя павилион се пази тишина. Джейк Крейн. Креол Сю, Дейв Камбъл, Ейб Кършнър, моля ви, кашляйте със затворени уста. Така, нека се знае, че аз обслужвам цялата тази линия. Момчета, започвайте. Точно в 12.25 Божие време. Кажете на мама вкъщи, че ще се върнете точно навреме. Побързайте с поръчките и работата ви е опечена. Сега е моментът! Запазете си места до спирка Вечност с бързия, който никъде не спира. И още нещо. Искам да знам дали ти, човеко, си Божа искра или буца пръст. Ако пуснем второто пришествие на Кони Айланд, да смятам ли, че там вече са готови? Флори Христос, Стивън Христос, Зоуи Христос, Блум Христос, Кити Христос, Линч Христос, от вас зависи да усетите тази космическа сила. И в космоса ли ще изстиваме от мокри крака? Не. Но бъдете на страната на ангелите^[105]. Бъдете призми. Дадено ви е отвътре, висшият Аз е във вас. Там ще имате възможност да общувате със знатни люде, я някой Иисус, я някой Гаутама, я някой Ингърсол^[106]. Всички ли сте вътре в тази вибрация? Май да. Хванете ли я веднъж, вий паство мое, тогава щом ви се прииска, излитате на чудна разходка право към небето, все едно отивате на купон. Загрявате ли? Това е то големият освежител на живота, сигурна работа. Най-страхотният номер, засега ненадминат. Твоя е, братче, цялата кифла барабар с мармалада вътре. Това е най-елегантната, най-ефектната и най-енергичната линия за навън. Огромна е и суперлуксозна при това. Възстановява, лекува и вибрира. Знам, че се явявам нещо като големия вибратор. Но, майтапът настрана, и да лягаме на твърдата каменна земя, вие там, А. Джей Христос Доуи и филхармоничната философия, чактисвате ли за какво става дума? Окей. Значи, помнете на ъгъла на Седемдесет и седма и Шейсет и девета улица запад. Ясно ли е? Това е всичко. По всяко време може да ми се обаждате по слънчевия телефон. Вий, заклети пияници, не си хабете марките. (Крещи.) Сега давайте, запейте песента на нашата прослава. Всички и от все сърце. Още веднъж! (И той пее.) Йеруса…

ГРАМОФОНЪТ (заглушава гласа му). Херуусааалопортвооорсаааа. (Игличката заскрибуцва на едно място върху плочата.)

ТРИТЕ КУРВИ (запушват уши и пищят). Оййййй!

ИЛИЯ (с навити ръкави на ризата, почернял в лицето^[107], вдига ръце във въздуха и крещи колкото му глас държи). Ей, Големи братко там горе, господин президент, чуваш ли какво ти говоря? Разбира се, аз, не ще и дума, много ти вярвам на тебе, господин президент. Дори вече май успях да убедя госпожица Хигинс и госпожица Рикетс да вземат религията присърце. Сигурно, значи, на мен ми се струва, че никога не съм виждал по-свята и по-мъдра женска от теб, каквато си сега, госпожичке Флори, след като ти посях семето. Господин президент, що не дойдеш насам да ми помогнеш да спасим нашите скъпи заблудени сестри? (Намига на публиката.) Нашият господин президент всичко знае, всичко чактисва, ама си трае.

КИТИ-КЕЙТ. Ами аз просто изгубих контрол над себе си. В момент на слабост прегреших и стана тя каквато стана, там на Конститюшън Хил. Ама свещеникът после пак ме причести. Сестрата на моята майка се омъжи за един от Монморансите. Бях съвсем невинна, оня водопроводчик, той е виновен, той ме озлочести.

ЗОУИ-ФАНИ. Просто ми беше интересно, затова го оставих с шиша си да ме промуши.

ФЛОРИ-ТЕРЕЗА. При мен беше вследствие на смес от портвайн и коняк Хенеси три звезди, признавам, че съгреших с Уийлан, когато в постелята ми се напъха.

СТИВЪН. В началото беше словото, а в края — свят без край. Бог да поживи Техни блаженства, осем на брой.

Техни блаженства се появяват: Диксън, Мадън, Кръдърс, Костело, Ленехан, Банън, Мълиган и Линч в бели болнични престилки, студенти по медицина, четиримата равнени като в строй, маршируват, без да сгъват коляното, удрят крак, бързо и шумно отминават.

ТЕХНИ БЛАЖЕНСТВА (несвързано). Бира бълбук бифтек с лед бибдиикуп в бардак богослужение с брантия брак с бракма.

ЛИСТЪР (с голф в квакерско сиво и широкопола шапка, обажда се дискретно). Той е наш приятел. Не е нужно да назовавам имена. Търси светлината.

Танцува куранта. Влиза Бест, облечен като фризьор, с блестящи от чистота дрехи, косата му навита с хартийки. След себе си води Джон Еглинтън, който пък е облечен с кимоно на мандарин в нанкинско жълто, изписано с гущерообразни букви, на главата му — висока, прилична на пагода шапка.

БЕСТ (усмихва се, сваля шапка и оголва избръснатата си глава, върху темето на която се мъдри малка перука с плитка, тънка като свинска опашница, вързана с оранжева панделка). Нали знаеш, мъча се да го разкрася. Красивите неща^[108], нали така твърди Йейтс, или не, май беше Кийтс.

ДЖОН ЕГЛИНТЪН (изважда фенер със зелена светлина и го насочва да освети ъгъла; със заядлив акцент). Мястото на естетиката и козметиката е в будоара. Аз съм за истината. Простата истина за простия човек. Тандерагий държи на фактите и възнамерява да ги получи.

В конусовидния лъч на фенера, зад кофата за въглища, подпрял брадичка върху колената, седи и размишлява брадатата фигура на святоокия Мананаан Маклир, поет и философ. Бавно се надига. Откъм друидската му мантия духва студен морски вятър. Около главата му се вият змии и змиорки. Целият е покрит с водорасли, миди и черупки. В дясната си ръка държи помпа за колело. С лявата си сграбчва огромен рак за двете щипки.

МАНАНААН МАКЛИР (с гласа на вълните). Аум! Хек! Уа! Ак! Луб! Мор! Ма!^[109] Белият йога на боговете. Окултната книга на Хермес Трисмегист. (С гласа на извил морски вятър.) Пунарджанам патсипунджауб^[110]! Нима да разреша да се будалкат с мен. Един е казал: пази се от лявото, култът на Шакти. (Списък на буревестник.) Шакти, Шива! Тъмен притулен Баща! (С помпата си за колело удря и смачква рака в лявата си ръка. Върху шайбата му светват дванайсетте знака на зодиака. Той започва да вие с неукротимата сила на океана.) Аум! Баум! Пиджаум! Аз съм светлината на чифлика, аз съм сирене, сметана и масло.

Ръката-скелет на Юда хваща светлината и я удушава. Зелената светлина изсветлява до бледомораво. Газовата дюза вие и съска.

ГАЗОВАТА ДЮЗА. Пуууф! Пфиуууу!

Зоуи изтичва до лампата и, свила крак, оправя чорапчето за газта.

ЗОУИ. Кой ще ми хвърли една цигарка?

ЛИНЧ (хвърля една цигара върху масата). Дръж!

ЗОУИ (килнала глава на една страна в поза на престорена гордост). Така ли се подава на дама? (Наклонява се към пламъка, за да запали цигарата си, лекичко повдига лакти и отдолу се вижда кестенявият шубрак на подмишниците й. Линч нахално повдига края на роклята й с помощта на ръжена. Отдолу тя е само по жартиери и под сапфирената й тясна рокля изгрява голото й дупе с нездравословнозеленикава кожа на воден дух. Тя най-спокойно си пафка цигарата.) Виждаш ли бенката на задника ми?

ЛИНЧ. Въобще не гледам.

ЗОУИ (мята му влюбен поглед). Ами? Не би си направил труда, нали? А да смучеш лимонче искаш.

Премрежила очи, уж засрамена, тя поглежда Блум косо и многозначително, после се обръща към него, като освобождава края на роклята си от ръжена. Флуидите на Блум отново обливат плътта й. Блум се изправя, усмихва се лъстиво, върти палци. Кити Рикетс облизва средния си пръст, наплюнчва го обилно, оглежда се в огледалото и приглажда с него веждите си. Липоти Вираг, базиликограмат^[111], пристига бързо през комина, важно-важно и доста непохватно прави две стъпки наляво върху розови кокили. Навлечен е с няколко ката палта, носи и кафяв макинтош, под който крие свитък папирус. В лявото му око блещука монокълът на Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл. Върху главата му се мъдри египетска корона. Зад двете си уши е мушнал по едно паче перо.

ВИРАГ (прави дълбок поклон със събрани пети). Казвам се Вираг Липоти и съм родом от Сомбатхей^[112]. (Прокашля се замислено и сухо.) Безразборната голота тук, изглежда, шества на воля, а? Неволно погледнах към задната й панорама и тази гледка ми разкри факта, че тя въобще не носи онази интимна част на бельото, по която ти така си падаш. Надявам се, че си забелязал белега от инжекция на бедрото, нали? Добре тогава.

БЛУМ. Деденце. Но…

ВИРАГ. От друга страна, номер втори, с черешовия руж и коафирана коса, чийто цвят няма нищо общо с нашия племенен еликсир от гоферово дърво^[113], се кипри в тоалет за разходка и, ако не греша, така здраво се е пристегнала, че не би могла дори да седне. Силно изпъчен гръбначен стълб, така да се каже. Поправи ме, ако бъркам, но винаги съм смятал, че извършеният по този начин акт от кокетливи женски, на които им се вижда бельото, винаги ти е допадал, най-вече заради тяхното най-откровено ексхибиционичество. С една дума. Хипогриф. Прав ли съм?

БЛУМ. Тя е доста кльощава.

ВИРАГ (не без удоволствие). Точно така! Много добре забелязах и тези подплънки, с които си е издула полата като с дисаги от двете страни; те са направени с единствената цел да създадат впечатление за по-месести бедра. Това е новата й покупка от поредната чудовищна разпродажба, парите за която е измъкнала от някой нещастен будала. Евтини дамски парцалки за заблуда на окото. Забележи също така вниманието, проявено към дребните подробности, петна и лекета. Никога не отлагай за утрешния ден онова, което можеш да носиш днес. Паралакс! (С нервен тик на главата.) Чу ли как мозъкът ми изщрака? Полисилабакс!

БЛУМ (подпрял лакът в ръка, забол показалец в бузата си). Изглежда ми натъжена.

ВИРАГ (с циничен глас, оголва пожълтелите си зъби на невестулка, дръпва с пръст надолу кожата под лявото си око и надава дрезгав лай). Голяма измама! Пазете се от невинни и уж натъжени девойки. Момина лъжа. Всички до една притежават ергенската пъпка, открита от Руалдус Коломбус^[114]. Наколомбия! Клиторни я! Хамелеон. (По-приветливо.) Ето да речем, позволи ми да ти обърна внимание на номер три. Има какво да се види с невъоръжено око, при това доста. Погледни, например, окислената растителност върху черепа й. О-хо, реши да се разкърши! Грозното патенце на празненството, с източени крака и дълбок седалищен ханш.

БЛУМ (със съжаление) Без пушка тръгне ли ловец, тогава дивеч колко щеш.

ВИРАГ. Породи всякакви и всевъзможни: слаби, средни, силни. Плащаш си и получаваш. Как щастливо с всяка можеш да прекараш…

БЛУМ. Със?…

ВИРАГ (извил език навън) Ммм! Погледни. Какъв ханш: широка напречна греда. Добре подплатена със слоеве тлъстини. Като й гледам натежалите гърди, няма съмнение, че е от породата на млекопитаещите, а и двата предни протуберанса са с внушителни размери, склонни да цопват в обедната супа, докато в задния й и по-долен край се мъдрят други два допълнителни протуберанса, които говорят за мощен ректум и са поотекли от порядъчна палпация, така че нищо повече не може да се желае освен малко стегнатост. Такива месести части са резултат от грижливо прехранване. При кафезното угояване черният дроб добива слонски размери. Топки пресен хляб, примесени с тилчец и бензое, преглътнати с отвара от зелен чай, ги дарява по време на краткото им съществуване с естествени възглавнички от колосални маси мас. Приляга на книгата ти, нали? Още лелееш котлите с месо в Египетската земя. Отдай се на порока. Пудра от плавун. (Гръклянът му потръпва.) Пам-пляс! И още, и още.

БЛУМ. Дразни ме ечемикът й.

ВИРАГ (вдига вежди). Разправят, че е най-добре да се натърка със златна халка. Argumentum ad feminam^[115], както казвахме ние в Рим и в древна Елада по време на консулството на Диплодок и Ихтиозавър. После остават ефикасните илачи на Ева^[116]. Не са за продан. Само за под наем. Хугенот. (Потръпва.) Странен звук. (Кашля окуражително.) Но по всяка вероятност това е само брадавица. Предполагам, че ще успееш да запомниш всичко, което се опитвам да ти влея в ума. Не забравяй: счукано жито с мед и индийско орехче.

БЛУМ (умислено). Счукано жито с плавун и силабакс. Тежко изпитание. Беше един много уморителен ден, време на премеждия. Почакай. Искам да кажа, нали от кръвта на брадавици се раждат нови брадавици, а ти каза…

ВИРАГ (строго, гърбицата на носа му се откроява ясно, намига със страничното си око). Престани да си въртиш палците и вместо това седни да мислиш. Виждаш ли, всичко си забравил. Упражнявай мнемотехниката си. La causa e santa. Тара. Тара. (Настрани.) Сигурно ще си спомни.

БЛУМ. Доколкото си спомням, твърдеше, че и розмаринът върши работа, както и волята, в случаите на паразитна тъкан. Тогава не, чакай, хрумна ми друго. Най-добре лекува докосване от ръка на мъртвец^[117]. Мнемо?

ВИРАГ (възбудено). Така е. Точно тази. Тази е техниката. (Енергично почуква папирусния свитък.) В тази книга пише как да действаш и всичко е най-подробно описано. Консултирай се с индекса за случаите на лесно възбудим страх от аконитин, меланхолия от солна киселина, сластолюбие от съсънка. Вираг обаче ще ти каже и нещо за ампутацията. Нашият стар приятел разяждащата киселина. Но първо трябва да изгладнеят и завехнат. После се откъсват с помощта на конски косъм ниско в основата. Но да изместим разговора в друга плоскост, по-точно към българките и жените баски^[118]. Ти за себе си наясно ли си дали харесваш или не харесваш жени в мъжки одеяния? (Със сух кикот.) Нали възнамеряваше да посветиш цяла година на изучаването на религиозния проблем, а летните месеци на хиляда осемстотин осемдесет и втора година на това да изчислиш квадратурата на кръга и да спечелиш онзи милион. Нар! От възвишеното до нелепото има само една крачка. Да кажем, че това е пижамата. Или пък гащите от еластично трико със зашит отпред шлиц. Или пък, ако трябва да продължим случая, онези пресложни преметки, наречени камизолокюлоти, а? (Изграчва презрително.) Кюююлокамиз!

Блум оглежда колебливо трите курви, после извръща поглед към забулената бледоморава светлина, заслушва се в пърхащия полет на нощната пеперуда.

БЛУМ. Исках вече да съм свършил. Нощните ризи никога не са били. Откъдето следва. Но утре ще дойде нов ден. Миналото е днес. Което е сега, утре по същото време ще бъде вчерашно отминало.

ВИРАГ (пошепва му на ухото като таен полицейски доносник). Еднодневките прекарват краткото си съществуване в поредица от нескончаеми съвкупления, подмамени от миризливото кокетство на по-нискостоящата женска с туптящо уголемени външни полови органи в дорсалната област. Палавата Поли! (Жълтата му папагалска човка изломотва носово.) През пет хиляди петстотин и петдесетата година на нашата ера или там някъде в Карпатите имали една поговорка. Една лъжица мед ще привлече приятеля Бруин повече отколкото половин дузина бъчви първокласен малцов оцет. Мечата суетня плаши и пчела. Но, да оставим това настрана. Друг път може пак да продължим. Останахме много доволни, ние, другите. (Кашля, свежда чело и замислено потърква нос със свита длан.) Ще се учудиш, като узнаеш, че тия нощни насекоми винаги следват светлината. Тя ги привлича. Но това е заблуда, не бива да забравяш, че имат сложи неадаптивни очни органи. За всички тези завързани въпроси трябва да се отнесеш към том седемнайсети от моите Фундаменти на сексологията, или Любовната страст, която според доктор Л. Б. представлява най-голямата сензация на годината. При някои например тези движения отново се явяват напълно автоматизирани. Вгледай се. За него това е истинското слънце. Нощни птици, нощно слънце, нощен квартал. Хвани ме, Чарли! Хайде, де!

БЛУМ. Дали беше пчела или голяма синя муха, но хвърляше огромна сянка върху стената, замаяна, после като упоена пропълзя под нощната ми риза, хубаво ми стана, защото аз…

ВИРАГ (с безизразно лице, изсмива се фалцетно по женски). Изумително! Испанска муха в цепката му влиза, лют хардал чепа му навиря. (Ламти лакомо, поклаща пуешка брадичка.) Пуйка! Пуяк! Къде сме? Сезам, отвори се! Ето ме, ида! (Бързо развива свитъка и чете, носът му лъщи като светулка, мести очи отдясно наляво и сочи редовете с грабливите си нокти.) Почакай, добри приятелю. Ще ти кажа какъв е отговорът. Стриди от Редбанк скоро ще ни осенят. Аз съм превъзходен готвач. Тези сочни двучерупкови мекотели със сигурност ще ни помогнат, както и трюфелите от Перигор, и грудките, изровени от мистър всеядния ръжен^[119]. Те са ненадминати в случаите на нервна немощ или маскулинизъм^[120]. Миришат, така е, но затова пък вършат работа. (Поклаща глава и кудкудяка с добродушна насмешка.) Какво шегоочие! С монокъл при безочие.

БЛУМ (разсеяно). Погледнато чисто зрително, по-труден е случаят с женското двустенно мекотело. С това тяхно непрекъснато отваряне на сезама си. Цепнатият отдолу пол. Затова се страхуват от буболечки и пълзящи твари. Но случаят с Ева и змията го опровергава. Той обаче не е исторически факт. Очевидна аналогия на моята идея. Змиите са ненаситни пиявици на женско мляко. Готови да се лашкат и лъкатушат безброй мили през всеядни гори, само и само да пресушат някоя сочна женска гръд. Като на онези вимести римски матрони, за които човек може да прочете в Елефантулиазис^[121].

ВИРАГ (устата му изпъкнала напред с дълбоко врязани бръчки, очите отчаяно притворени, сякаш от камък, реди псалми с чуждоземна монотонност). А и кравите, с техните издути до пръсване вимета, знае се, че и те…

БЛУМ. Иде ми да запищя. Моля? А, така ли? (Повтаря.) Инстинктивно търсят гущерското леговище, само и само да могат да напъхат циците си в ненаситното му смукало. Листните въшки сучат от мравките. (Дълбокомислено.) Инстинктите движат света. В живота. И в смъртта.

ВИРАГ (с килната на една страна глава, извива гръб, както и крилатите си приведени рамене, поглежда нощната пеперуда с помътени изблещени очи, посочва я с твърдия си рогов нокът и извиква). Кой е Джет Джер? Кой е скъпият Джералд? О, боя се, че лошо ще се опърли. Нима няма да се намери милостива особа, която да предотврати надвисналата катастрофа с помощта на някоя луксозна ленена салфетка за маса? (Мяука.) Мац-пис-пис-пис. (Въздиша, поема си дъх със свистене, гледа надолу и встрани с увиснала челюст.) Да, да. Ей сегичка ще почине в мир.

Аз съм от малките дребни неща,

дето литват ведно с пролетта.

Кръжим овал подир овал,

а някога била съм крал.

Сега орисана съм да летя

с две крилца, о, с две крилца!

О, о!

(Втурва се към бледоморавия абажур и шумно маха с ръце.). Фуста, фуста, фустанела, фустата жена е смела.

От левия вход на горната площадка с лека танцова стъпка се появява Хенри Флауър и излиза напред към центъра. Загърнат е с черен плащ, а ниско над очите си е нахлупил сомбреро с пера. В едната си ръка държи инкрустиран цимбал със сребърни струни, а в другата — дълга бамбукова лула, лулата на Яков^[122], чиято пръстена чашка е изваяна като женска глава. Носи тъмни кадифени, опънати по тялото панталони и лачени обувки със сребърни катарами. Има романтичното лице на Спасителя, с къдрици, които се спускат от двете му страни, тънка брадичка и мустачки. Кльощавите му като мотовилки крака и врабчи ходила са като на тенора Марио, принцът на Кандия. Сяда с целия си набор от рюшове, къдрички и плисета, после навлажнява устни, като бавно, коцкарско-кавалерски прекарва езика си по тях.

ХЕНРИ (с нисък нежен глас, като едва докосва струните на китарата си). Цвете едно цъфти, не прецъфтява.

Вираг гледа свирепо, стиснал зъби, не може да откъсне поглед от лампата. Тъжният Блум се е втренчил в шията на Зоуи. Галантният кавалер Хенри обръща увисналата си двойна гуша към пианото.

СТИВЪН (на себе си). Играй със затворени очи. Имитирай папа. И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете. Твърде много. Ще стана да ида при^[123]. Май това е то. Стив, твоите пътища са опасни. Трябва да отидеш при стария Дийзи или да му телеграфираш. Нашата среща тази сутрин остави върху мен силно впечатление. Въпреки различието във възрастта. Непременно ще му пиша подробно утре. Между другото, май нещо съм пиян. (И отново удря клавишите.) Звънва миньорен акорд. Да. Но не надълго.

Алмидано Артифони държи навита на свитък музикална партитура, вирнал рунтав мустак.

АРТИФОНИ. Ci rifletta. Lei rovina tutto^[124].

ФЛОРИ. Изпей ни нещо. Старата песен за любовта.

СТИВЪН. Нямам глас. Аз съм напълно изграден творец. Линч, показах ли ти ти писмото за лютнята?

ФЛОРИ (подсмихва се). Птичката, която може да пее, но не иска.

Сиамските близнаци Филип Пиян и Филип Трезвен, облечени като двама оксфордски преподаватели с косачки за трева, се появяват в амбразурата на прозореца. Лицата и на двамата са като маска на Матю Арнолд.

ФИЛИП ТРЕЗВЕН. Послушай един глупак. Всичко не е наред. Довърши го с изтъпения си молив, като един истински добър млад глупак. Взе три лири и дванайсет пенса, две банкноти, един суверен, две крони, ех, ако младостта можеше и да знае. Кръчмата на Муни, Муни в града, Муни на море, после кръчмата на Мойра и на Ларчет, продължи в болницата на улица Холс, при Бърк. Е, какво ще кажеш? Да знаеш, не те изпускам от очи.

ФИЛИП ПИЯН (раздразнено). Стига си важничил. Върви по дяволите! Платил съм си за всичко. Само да открия как става тая работа с октавите. Удвояване на личността. Кой беше онзи, дето ми каза името си? (Косачката му започва да бръмчи.) Аха, да. Zoe mou sas agapo^[125]. Имам усещането, че и друг път съм бил тук. Кога ли, може би с Аткинсън^[126], къде ли съм сложил визитката му? Мак не знам кой си. Или без мак. Той ми разказа, чакай, за Суинбърн ли беше или не, вече не помня.

ФЛОРИ. Какво стана с песента?

СТИВЪН. Духът е бодър, а плътта — немощна.

ФЛОРИ. От Мейнут^[127] ли си? Приличаш ми много на един, когото познавах.

СТИВЪН. От Мейнут не съм от, а аут. (На себе си.) Много умно от моя страна.

ФИЛИП ПИЯН И ФИЛИП ТРЕЗВЕН (косачките и на двамата вдигат ужасен шум и се тресат в бърз старинен танц с тревата). Много умно, много шумно. Аут завинаги. Завинаги. Помеждудругото къде е книгата, нещото, бастунът? А да, ето ги, налице са. Многоумно, многошумно — аут! Поддържай формата. Прави като нас.

ЗОУИ. Преди две вечери тук довтаса един свещеник, и той същата работа да върши, като другите. Закопчан до под брадичката. Не се стеснявай, викам му аз. Знам, че си католически свещеник.

ВИРАГ. Това е съвършено логично от негова гледна точка. Нали според тях човек е паднал. (Дрезгаво, с разширени зеници.) По дяволите папата! Нищо ново под слънцето. Аз съм онзи Вираг, който разкри сексуалните тайни на монаси и моми. Защо напуснах католическата църква^[128]. Прочетете Свещеникът, Жената и Изповеднята. Пенроуз. Флибъртиджибет^[129]. (Сгърчва се.) Жена развързва със сладък свян пояса си от тръстиково въже, предлага влажната си йони на мъжкия лингам. Не минава много време и мъжът й поднася парчета месо, ловува в джунглата заради нея. Жената се радва, покрива тялото си с кожи и пера. Мъжът пак бурно обича нейната йони с големия си лингам, коравия. (Крещи.) Coactus volui^[130]. Замаяна, жената тича наоколо, върти се в кръг. Силният мъж я сграбчва за китката. Жената пищи, хапе, плюе. Мъжът, вече вбесен и истински разсърден, я шляпва по дебелата ядгана^[131]. (Гони опашката си.) Пифпаф! Попо! (Спира на място, души.) Хъъм! (Души задника си.) Хъъм!

ЛИНЧ. Надявам се, че си дала на добрия отец да се разбере. Наложила си му наказание за изкупване на греха от девет пъти Слава във висините Богу, задето се чука с по-висшестоящи от него.

ЗОУИ (свива устните си като морж и изпуска дима през носа си). Не можа да се облекчи. Остана му, нали разбираш, само вълнението. Свърши на сухо.

БЛУМ. Клетичкият!

ЗОУИ (лекомислено). Сам си е виновен.

БЛУМ. Как така?

ВИРАГ (раззинал дяволската си паст, от която струи черно сияние, сгърчва лице и изпъва напред мършавия си врат. Вирва уродливата си муцуна и вие). Verfluchte Goim!^[132] Имал е баща, четирийсет на брой бащи. Никога не е съществувал. Свински Бог! Имал е две леви ходила. Бил е Юда Иакхия, либийският евнух, копелето на папата. (Навежда се напред, подпира се на изморените си предни лапи, лактите му са свити и сковани, очите му хлътнали в плоския, слят с шията череп, гледат измъчено, скимти и джавка над смълчания всемир.) Курвенско копеле! Апокалипсис!

КИТИ. И Мери Шортол^[133], която беше в инфекциозното със сифилис, тя пък прихвана от Джими Гълъбчето от Кралския дъблински полк, роди му детето, ала то не можеше да преглъща и се удуши от собствените си конвулсии, докато спеше в креватчето си, и тогава ние всички дадохме по нещичко за погребението.

ФИЛИП ПИЯН (тъжно). Qui vous a mis dans cette fichue position, Philippe?^[134]

ФИЛИП ТРЕЗВЕН (развеселено). C’etait le sacre pigeon, Philippe.^[135]

Кити маха иглата от шапката си, сваля я бавно и оправя къносаната си коса. И никога преди по-хубава и по-изящна глава с по-очарователни къдрици не е стояла на курвенски рамене. Линч взима шапката й и си я нахлупва. Тя се пресяга и я грабва.

ЛИНЧ (смее се). И Мечников^[136] с голямо удоволствие се зае да ваксинира човекоподобните маймуни.

ФЛОРИ (кимва с разбиране). Двигателна атаксия.

ЗОУИ (развеселено). О, забравила съм си речника.

ЛИНЧ. Трите мъдри девици.

ВИРАГ (разтреперан като от маларийна треска, обилие от жълта пяна покрива тънките му епилептични устни). Търговка на благовония продавала любовен еликсир от бял восък и портокалов цвят. Пантер, римският воин, я омърсил със семето на центурионския си орган. (Изплезва тръпнещия си фосфоресциращ скорпионски език, ръката му върху чатала.) Месия! Спукал ципата на тъпанчето й^[137]. (С нечленоразделен павиански брътвеж вика, крещи и кълчи бедра в безсрамни пози.) Хак! Хек! Хик! Хок! Хук! Кок! Кук!

Бен Джъмбо Долард, червендалест, със схванати мускули, космати ноздри, огромна брада, с къдрави като зелка уши, мъхнати гърди с две тлъстозаоблени зърна и рошава грива излиза напред, слабините и гениталиите му препасани с чифт черни размъкнати бански гащета.

БЕН ДОЛАРД (щрака кокалени кастанети с огромните си подплатени с възглавнички лапи и подвиква по едно тиролско ойларипи с бирен буретон). Когато пламенна любов душата ми обсеби.

Девиците, сестра Калън и сестра Куигли, се спускат през охраната и въжетата на ринга, хвърлят се към него с разтворени обятия.

ДЕВИЦИТЕ (ентусиазирано) Биг Бен! Бен Мак Чри^[138]!

ГЛАС. Хванете оногоз с гащите шавливи, с гащите смрадливи.

БЕН ДОЛАРД (шляпва бедрото си и прихва да се смее). Хванете го сега!

ХЕНРИ (гали облегната върху гърдите му отрязана женска глава и шепти). Твоето сърце, моята любов. (Дръпва струните на лютнята си.) Когато първо аз видях…

ВИРАГ (обелва си кожата като змия, сменя си пъстрото оперение). Плъхове! (Прозява се така, че се вижда черното му като кюмюр гърло, после затваря челюстта си, като я подбутва нагоре с папирусовия свитък) След като ви рекох каквото там, взимам си довиждане с вам. Виждане. Довиждане. Dreck!^[139]

Хенри Флауър набързо сресва мустаците и брадата си с малко джобно гребенче и зализва кичура си отпред. С извадена рапира се плъзва грациозно към вратата, арфата му дивна на гърба. Вираг стига до вратата с два тромави подскока на кокилите си, опашката му стърчи нагоре, много сръчно лепва накриво върху стената гнойножълт афиш, който дозалепва, като му удря няколко глави.

АФИШЪТ. К. 11. Не изпращайте сметки! Строго поверително. Доктор Хай Франкс.

ХЕНРИ. Вече всичко е изгубено.

Вираг отвинтва главата си за миг и я пъхва подмишница.

ГЛАВАТА НА ВИРАГ. Квак!

Излизат поединично.

СТИВЪН (през рамо към Зоуи). Ти сигурно би предпочела бойкия свещеник, който основа протестантската грешка^[140]. Пази се от Антистен, мъдрото куче^[141], както и от задния край на Арий Ересиарха. От агонията в клозета^[142].

ЛИНЧ. За нея всички са един и същи Бог.

СТИВЪН (благоговейно). Или Върховен Господ на всички неща.

ФЛОРИ (към Стивън). Сигурна съм, че си отлъчен свещеник. Или монах.

ЛИНЧ. Такъв е. И още кардиналско чедо.

СТИВЪН. Кардинално говедо. От монасите на тирбушона^[143].

Негово Високопреосвещенство Саймън Стивън, кардинал Дедалус, архиепископ на цяла Ирландия, се появява в рамката на вратата, облечен в червена сутана, сандали и къси чорапки. Седем църковни дякончета, маймуноподобни джуджета, също облечени в червено, седемте смъртни гряха, носят шлейфа му и току надничат изпод него. Върху главата му се мъдри смачкан цилиндър, килнат на една страна. Пъхнал е палци под мишниците си и широко е разтворил длани. На врата му виси броеница от коркови тапи, която свършва отпред на гърдите му с тирбушон под формата на кръст. Освобождава затъкнатите си палци и напевно призовава Божията милост горе в небесата с широки вълнисти жестове и подпухнала надменност.

КАРДИНАЛЪТ.

Консервио в плен вражески се озовал,

захвърлен бил в затвора стар,

с вериги тежки и букаи окован,

с цели три тона там наддал.

За миг оглежда всички със здраво стиснато дясно око и с издута до спукване лява буза. После, тъй като не успява да потисне смеха си, започва да се люшка наляво-надясно с ръце на кръста и да пее с широка усмивка.

Патокът, мой приятел, знае се, не пее,

но с патешките си крака как гиздаво жълтее,

да, пълен, угоен и тлъст,

но пъргав той е и чевръст.

Ала ето че дивак един

постното си зеле да посмаже,

решил с него ножа да намаже.

Отиде си, о, плач, о, срам

на Нел Флеърти патокът зян.

Пълчища малки мушици се струпват върху сутаната му. Започна да се чеше със скръстени върху ребрата си ръце, гримасничи и възкликва:

Ето, изстрадвам агонията на прокълнатите. Но, слава на глупостта и благодарение на Иисуса, тези малки гадини не са никак единодушни. Защото иначе щяха на бърза ръка да ме затрият от лицето на гадния глобус.

С глава на една страна, той троснато ги благославя с показалец и среден пръст, изпраща им великденски целувки^[144], комично провлачва крак в танцова стъпка, клати шапката си наляво-надясно и бързо се смалява до размера на своите шлейфоносители. Джуджетата дякони се кискат, надничат отдолу, току се смушкват, блещят се, раздават великденски целувки и се поклащат на зигзаг подире му. Гласът му вече звучи приглушено отдалеч: мъжки, мелодичен, милосърден.

Сърцето си в нозете ти ще сложа,

ще сложа своето сърце,

дъхът на нощ благоуханна

при тебе ще го донесе.

Появява се дръжка на врата, която сама се отваря.

ДРЪЖКААТА НА ВРАТА. Скръъъц.

ЗОУИ. Самият дявол е в тази врата.

Силует на мъж слиза по скърцащата стълба, чува се как си взима макинтоша и шапката от закачалката. Блум неволно тръгва към него, притваря вратата след себе си, изважда парче шоколад от джоба си и нервно го подава на Зоуи.

ЗОУИ (набързо подушва косата му). Хмм. Благодари на майка си за зайците. Много обичам това, което ми харесва.

БЛУМ (чува мъжки глас, който разговаря с курвите на прага отвън и наостря уши). Ами ако е той? След нея? Или не се е получило? Или пък, за да повтори?

ЗОУИ (разтваря станиола). Пръстите са измислени преди вилиците. (Отчупва си, гризва от шоколада, дава едно парченце на Кити Рикетс и после кокетно се обръща към Линч.) Нямаш нищо против френските бонбонки, нали? (Той кимва. Тя иска да го подразни.) Лапай сега или ще има да чакаш. (Той отмята глава назад и отваря уста. Тя върти парченцето шоколад наляво в кръг над устата му. Неговата глава следва описания кръг. После го завърта надясно. Той я гледа изпитателно.) Дръж (Подхвърля му парченцето. Той го улавя с ловка захапка и го сдъвква шумно.)

КИТИ (дъвче). Инженерът, с когото посетих базара, винаги ми купува скъпи шоколади. С пълнеж от най-добрите ликьори. И вицекралят беше там с неговата лейди. А какъв кеф само на въртележката с кончетата. Още ми се върти главата.

БЛУМ (с кожено палто като на Свенгали^[145], със скръстени ръце и наполеоновски перчем, смръщен, сякаш се кани да огласи вентрилоквистко заклинание, вторачил е проницателните си орлови очи към вратата. После, доста сковано, с левия крак напред, набързо прави знака на бившия майстор зидар^[146], като спуска дясната си ръка от лявото рамо надолу). Бързо, бързо, бързо, призовавам те, който и да си.

Чува се мъжко прокашляне и стъпки, които заглъхват навън в мъглата. Напрегнатото лице на Блум се отпуска с облекчение. Пъхва ръка в жилетката си и спокойно позира. Зоуи му предлага парче шоколад.

БЛУМ (с тържествен тон). Благодаря.

ЗОУИ. Прави каквото ти казвам! Дръж!

Откъм стълбата проехтява отчетливото почукване на токчета.

БЛУМ (взима шоколада). Дали е афродизиак? Така си мислех. Ванилата успокоява или? Мнемо. Смесените светлини объркват паметта. Червеното влияе на кожната туберкулоза. Цветовете променят женския характер, ако въобще такова нещо съществува. Този черен цвят ме натъжава. Яж, пий и се весели, защото утре всички ще умрем. (Яде.) Влияе и на вкуса, бледомораво. Но толкова време мина откакто. Изглежда ми като ново. Афро. Онзи свещеник. Трябва да стане. По-добре късно, отколкото никога. Опитай с трюфели при Андрюс.

Вратата се отваря. Бела Коен, огромната съдържателка на публичния дом, влиза. Облечена е в рокля с цвят слонова кост и дължина три четвърти, обрамчена по подгъва с ива от ресни, разхлажда се с помощта на ветрило с черна кокалена дръжка като на Мини Хок^[147] в Кармен. Върху лявата й ръка се виждат брачни и предпазни^[148] халки. Очите й са силно гримирани в черно. Виждат се и наболите й мустаци. Мургавото й лице е с тежки черти, леко запотено, с дебел нос и оранжевопрозрачни ноздри. На двете й уши се поклащат големи висящи обици от берил.

БЕЛА. Боже Господи! Цялата лепна от пот.

Оглежда двойките една по една. После погледът й се спира върху Блум и настойчиво се заковава върху него. Голямото й ветрило се поклаща пред разгорещеното й лице, врат и обща закръгленост. Орловите й очи проблясват.

ВЕТРИЛОТО (усилва тепмото на размаха, после го успокоява). Женен, доколкото виждам.

БЛУМ. Да… Отчасти, всъщност изгубих се…

ВЕТРИЛОТО (разтваря се наполовина, после бързо се сгъва). Тук госпожата господства. Управление на фустите.

БЛУМ (гледа надолу с глуповата усмивка). Така изглежда.

ВЕТРИЛОТО (Сгъва се, застава неподвижно до едната обица). Забрави ли ме?

БЛУМ. Да. Не.

ВЕТРИЛОТО (сгънато, в ръка на кръста). Аз ли съм онази, за която мечтаеше преди? И беше ли тя той, които ти ние опознахме оттогава? Аз съм всички тях и досега сме си все едни и същи.

Бела се приближава, като леко си тактува с ветрилото.

БЛУМ (премигва уплашено). Властна жена. В очите ми е прочела онази мечта, която всички жени лелеят.

ВЕТРИЛОТО (почуква). Срещали сме се и преди. Ти ми принадлежиш. Това е твоята съдба.

БЛУМ (сплашено). Пищна жена. Ето, за твоята власт копнея. Чувствам се изтощен и изоставен, вече не съм млад. Ей ме на, стоя, така да се каже, с неизпратено писмо, подлепено с допълнителна марка, пред последната пощенска кутия на живота. Изведнъж вратата и прозорецът се отварят под прав ъгъл от силното течение на вихър от трийсет и два фута в секунда според закона за падащите тела. В същия миг почувствах как ме присви ишиасът в левия седалищен мускул. По наследство ми е. От него клетичкият ми папа, вдовецът, се беше превърнал в истински барометър. Вярваше в животинската топлина. Беше подплатил зимната си жилетка с козината на една тигрова котка. Вече към края си, като се подсети за цар Давид и сунамитката^[149], взе в леглото си Атос^[150], който му остана верен и след смъртта. Кучешката плюнка^[151], която по всяка вероятност той… (Премигва.) Оооо!

РИЧИ ГУЛДИНГ (отминава вратата с натежала торба). Да се подиграваш е заразително. Най-добрата цена в Дъб. Достойни за бъбреците и черния дроб на принц.

ВЕТРИЛОТО (почуква). Всичко свършва. Бъди мой. Сега.

БЛУМ (нерешително). Всичко сега? Не биваше да се разделям с моя талисман^[152]. Дъжд, разголване по росопад на крайбрежните скали, едно малко неблагоразумно прегрешение, единствено през целия ми живот. Всяко явление си има своята естествена причина.

ВЕТРИЛОТО (бавно посочва надолу). Разрешавам ти.

БЛУМ (поглежда надолу и вижда развързаната й обувка). Гледат ни.

ВЕТРИЛОТО (посочва надолу рязко и заповеднически). Трябва.

БЛУМ (с охота, с неохота). Умея да правя истински черен възел. Научих се, когато чиракувах и работех за пощенския отдел на Келет. Ръката ми е тренирана. Всеки възел говори много за човека. С ваше разрешение. На ваше разположение. Днес за втори път ще коленича. О!

Бела лекичко издърпва нагоре роклята си, уравновесява позата си, и върху крайчеца на стола полага дебелото си, затворено във висока обувка копито и закръгления си, обут в копринен чорап глезен. Блум стои като истукан, състарен, навежда се над копитото и с нежни тънки пръсти първо издърпва, а после стяга връзките й.

БЛУМ (мънка с любящ тон). Да слагам обувки на краката на онези жени, които идваха да ги пробват в магазина Манфийлдс, беше моята най-свидна младежка мечта, малките радости на закопчаването с кукички, на кръстосването на връзките на онези високи чак до коляното елегантни ботуши от шевро с атлазена подплата, така невероятно миниатюрни, които носят дамите от Клайд Роуд. Посещавах всеки Божи ден дори восъчния модел Раймонда, за да се възхищавам на тънките й като паяжина чорапи, каквито се носеха в Париж, и подобния й на равен палец на крака.

КОПИТОТО. Подуши затоплената ми ярешка кожа. Почувствай кралската ми тежест.

БЛУМ (кръстосва връзките). Така стегнато ли е?

КОПИТОТО. Ако оплетеш конците, Ханди Анди, знай, че от воле ще ти бия шута.

БЛУМ. Трябва много да внимавам да не пъхна края на връзката в друга дупчица, както направих през нощта на танците в базара. Това носи лош късмет. Все едно се напъхваш в злите кътчета на нейната… личността, която споменахте. Онази нощ тя срещна… Ето, сегичка. Готово!

Затяга възела. Бела сваля крака си на пода. Блум вдига глава. Нейното тежко лице, нейният поглед го поразяват право в средата на челото. Очите му помътняват, потъмняват, провисват им торбички, носът му се удебелява.

БЛУМ (мънка). В очакване на вашите по-нататъшни заповеди, ние оставаме, господа…

БЕЛО (гледа с немигащия поглед на василиск и проговаря с баритонов глас). Куче на безчестието!^[153]

БЛУМ (пламенно). Императрице!

БЕЛО (тежките му бузи са увиснали като пържоли). Ти поклонник на шавливи задници!

БЛУМ (жаловито). Ваша Тлъстост!

БЕЛО. Лайнояд!

БЛУМ (с полуизпънати сухожилия). Ваше Плътовластие!

БЕЛО. Долу! (Той я потупва по рамото с ветрилото си). Извий ходилата си навън! Плъзни леко левия си крак една крачка назад. Ще паднеш. Ето, падна. На четири крака! Долу!

БЛУМ (с вдигнати нагоре очи, пълни с възхита, притваря ги). Трюфели!

С пронизителен епилептичен вик тя пада на четири крака, грухти, души, рие в краката му, после се просва, прави се на умряла, със здраво стиснати очи и потрепващи ресници, изпъва се на земята в позата на най-възхитителен майстор зидар^[154].

БЕЛО (с ниско подстригана коса, увиснала червендалеста гуша, дебели кръгове около обръснатата уста, с високи кожени гетри до над коляното като на планинар, зелена куртка със сребърни копчета, спортна поличка и тиролска шапка с перо от шотландска яребица, ръцете му пъхнати дълбоко в джобовете на бричовете, забива тока на обувката си в шията й, натиска го и върти на място, сякаш стрива нещо). Почувствай цялата ми тежест. Поклони се, робе, пред трона на токовете на твоя славен деспот, така блестящи в гордата си вертикална въздигнатост.

БЛУМ (очарован, блее). Обещавам да съм винаги покорна.

БЕЛО (изсмива се гръмогласно). Виж я ти! Нямаш представа какво те чака. Аз съм татаринът, който решава нещастната ти съдбица, и знай, ще те пречупя! Хващам се на бас, че ще избия от главата ти всички сатанинства, стара кучко, а ако не успея, всички имат от мен по един коктейл Кентъки. Хайде, ако ти стиска, опитай да ме подразниш. Ако тръпнеш от удоволствие в очакване на ритнишкото си разгонване, ще трябва да го получиш в гимнастическо трико.

Блум се скрива под канапето и плахо наднича през ресните на кувертюрата.

ЗОУИ (разперва полата си да я скрие). Няма я тук.

БЛУМ (затваря очи). Няма я тук.

ФЛОРИ (прикрива я с роклята си). Ама тя без да иска, господин Бело. Обещава да бъде послушна, сър.

КИТИ. Не бъдете прекалено строг с нея, господин Бело. Нали няма, мадамсър?

БЕЛО (придумва я с ласкав тон). Ела, патенце мило. Само да си поговорим, скъпа, нека се сдобрим. Един разговор на четири очи и на две сърца, сладурче. (Блум подава свенливо глава.) Ето, това се казва добро момиче. (Бело я хваща за косата с все сила и я издърпва навън.) Правя го за твое добро, затова ще си избера едно меко безопасно местенце. Какво ще кажеш за нежния ти задник? Така мек, така гладък, гълъбче. Стягай го, готви се!

БЛУМ (припада). Не ми скъсвай…

БЕЛО (свирепо). Донесете халката за нос, клещите, пръчката за бой по петите, ченгела за окачване и камшика, с който ще те накарам да затанцуваш по моята свирка като едновремешен нубийски роб. Този път ми падна. Ще те накарам да ме помниш до края на естествения си свършек. (С изпъкнали вени на челото и сгърчено лице.) Всяка сутрин след обилната закуска с тлъст бекон от Мастърсън и бутилка портер от Гинес ще възсядам гърбината ти, ще се друсам върху нея като на отоманка. (Оригва се.) Ще си смуча дебелата пура от Фондовата борса, докато изчитам Гостилничарска газета. После по всяка вероятност ще те заколя, ще те провеся в конюшнята и от време на време ще си резвам по едно дълго парче, ще го хвърлям в тигана, докато се препържи с коричка, ще го варя и печа, докато стане хрускаво и хрупкаво, ще го готвя с ориз и лимон или със сос от стафиди. Ще те боли.

Извива ръката й. Блум изпищява и се прекатурва по гръб.

БЛУМ. Сестра, не бъди жестока! Недей!

БЕЛО (продължава да извива). Дай другата!

БЛУМ (пищи). О, адски боли, не издържам! Всяка фибра от тялото ми, ще полудея!

БЕЛО (крещи). Това е хубаво, има да помниш генералското дело на подскачащия ми задник! Това, което току-що чух, е най-добрата новина от последните шест седмици. Не ме карай да чакам, по дяволите! (Удря я през лицето.)

БЛУМ (скимти). Ще ме биеш, така ли? Тогава ще кажа…

БЕЛО. Дръжте го на земята, докато седна върху него.

ЗОУИ. Точно така. Поразходи се върху него! После и аз ще опитам.

ФЛОРИ. И аз. Не искай всичко само за себе си.

КИТИ. И аз. Дайте го насам.

На вратата се появява готвачката на публичния дом, госпожа Кийоу, сбръчкана, със сива брада, с омазнен лигавник, с мъжки чорапи в сиво и зелено, с туристически обувки и цялата в брашно, с точилка в едната ръка и голяма пита сурово тесто в голата свивка на другата.

ГОСПОЖА КИЙОУ (свирепо). Да помагам ли? (Всички са хванали Блум, приклещили са го на земята и държат ръцете му.)

БЕЛО (присяда с грухтене върху лицето на Блум, пафка си пурата и милва дебелия си крак). Доколкото разбирам, Кийтинг Клей е избран за директор на Ричмъндската лудница, а ето че преференциалните акции на Гинес се котират по шестнайсет и три четвърти. Голям глупак излязох, дето не купих пакета, за който ми подшушнаха Крейг и Гарднър. Пак този мой проклет късмет, майната му. И онзи Триклет аутсайдер Захвърлен с двайсет към едно. (Сърдито изгасява пурата си в ухото на Блум.) Къде е тоз Триклет пепелник?

БЛУМ (сръчкван и мушкан, задушава се под дебелия задник). О! О! Чудовище! Инквизитор!

БЕЛО. Искай си го на всеки десет минути. Искай го, моли се, както никога досега не си се молил. (Тиква в лицето му свит в кукиш пестник и смрадлива пура.) Ето, целуни ги. И двете. Целувай! (Прехвърля единия си крак, яхва го, стиска го между коленете си и вика колкото му глас държи.) Дий! С дървеното конче при бебето бонбонче. Него ще яздя и така ще отида да заложа на Еклипс. (Навежда се встрани и грубо стиска тестисите на своя кон, пак крещи.) Дий! Давай! Сега ще си получиш заслуженото. (Тръска се, за да се намести като ездач върху седло.) Дама язди леко-леко, кочияшът — тропа-троп, а пък джентълменът — във галоп.

ФЛОРИ (дърпа Бело). Дай и аз да го пояздя. Стига ти толкова. Аз бях преди теб.

ЗОУИ (дърпа Флори). Аз. Аз. Сега е мой ред. Не се ли насити, пиявице!

БЛУМ (задушава се). Не издържам.

БЕЛО. Аз пък издържам. Чакай. (Затаява дъх.) По дяволите! Ето тук. Тая дупка още малко и ще гръмне. (Маха коркова тапа от задника си, отпушва го, издува лицето си до пръсване и пръдва гръмовно.) Това е за теб! (После отново си пъхва тапата.) Да, мамка му, шестнайсет и три четвърти.

БЛУМ (облива се в пот). Не мъж. (Подсмърча.) Жена съм.

БЕЛО (става от него). Край на плесниците — сгряващи и отрезвяващи. Това, за което копнееше, стана. Оттук нататък си обезмъжествен и напълно мой, ти си нещото в ярема, хванато в хомота. Сега да помислим за наказанието в рокля. Сваляй мъжките си дрехи, чуваш ли, Руби Коен? И намятай тоз копринен шанжан, който пищно ще прошумолява и лесно ще се сваля от главата и раменете ти.

БЛУМ (свива се сплашено). Коприна, тъй рече господарката! О, как крепирано гъделичка и драска. Само да не я закача с маникюра си.

БЕЛО (посочва към курвите си). Каквито са те сега, такъв и ти ще бъдеш: с перука, парфюмиран, напудрен, с гладко избръснати подмишници. Ще ти вземат мерките на голо. Ще ходиш в дантелени корсети, направени от меко като пух ленено платно, които ще те стискат като в менгеме, банели ще те подпират отвсякъде, чак до долната граница на остригания като ромб хълм, докато фигурата ти, по-пълна, отколкото когато е на свобода, ще бъде стегната в мрежести рокли и красиви фусти с ресни, по които ще бъде щампован, разбира се, гербът на моя дом, освен това ще има и ефирно бельо за Алиса, и благоухания за Алиса. Алиса ще почувства притегателната си мощ. Отначало на Марта и Мария ще им бъде малко хладно с тези тънки бедрени опаковки, но къдравата крехкост от дантелени волани около голите колена ще ти напомня…

БЛУМ (очарователна субретка с руж на бузите, жълтеникава коса, огромни мъжки ръце и нос, похотливо ухилена уста). Само един-единствен път се облякох с нейните неща, малка шегичка, живеехме още на улица Холс. Когато бяхме притеснени финансово, тогава перях нещата й, за да спестявам от сметките. Дори собствените си ризи обръщах наопаки. Най-обикновена пестеливост.

БЕЛО (присмива се). Малката мамина помагачка, така ли? А после, така костюмиран, кокетливо заставаше пред огледалото в стаята с плътно спуснати щори да се любуваш на голите си крака и козелски вимета в различни пози на отдаване, а? Така ли беше? О, ще се пръсна от смях! А онова оперетно наметало втора употреба, с късите палави гащета, разпорени по шевовете при последното й изнасилване, което госпожа Мириам Дандрейд ти продаде в хотел Шелбърн, а? Какво ще кажеш?

БЛУМ. Мириам, Черна. Жена със съмнително поведение.

БЕЛО (избухва в смях). Велики Боже, това страшно гъделичка, нали? Каква прекрасна Мириам само беше, като си подряза космите на задника и се просна напряко на кревата в примряла поза, с премрежени очи, досущ като госпожа Дандрейд, преди да бъде насилена от лейтенант Стим-Смит, господин Филип Август Блокуел, депутат, от сеньор Лачи Даремо, огромния тенор, от синеокия Бърт, пиколото от асансьора, от Анри Фльори, славата на Гордън Бенет, Шеридан, квартерона Крес, един от участниците в регатата на университета Света Троица, от прекрасния нюфаундленд Понто и Бобс на овдовялата херцогиня на Манорхамилтън. (Пак се изсмива гръмогласно.) Боже, на това и сиамска котка ще се разсмее.

БЛУМ (ръцете й, както и чертите на лицето й, са неспокойни). Джералд ме направи истински любител на корсетите и това стана в гимназията, когато поставяхме пиесата Vice Versa^[155] и аз трябваше да играя женска роля. Скъпият Джералд е виновен. Той страдаше от тази чудатост, направо припадаше по корсетите на сестра си. Сега скъпият Джералд си слага розов грим и златисто върху клепачите. Красотата в култ.

БЕЛО (злорадо). Красотата ли? Не ме разсмивай! А когато сядаш върху онзи изгладен от задници трон по женски и как само повдигаш бухналите си обемисти дантели.

БЛУМ. Научно любопитство. Колкото да сравня различните радости на едните и на другите. (Със сериозен тон.) И установих, че тяхната поза наистина е по-добра… защото иначе често се случваше да намокря…

БЕЛО (строго). Няма да търпя непокорство! За теб — дървените стърготини в ъгъла. Дадох ти строги разпореждания, нали така? Прав, сър, ще го правиш прав! Ще те науча да се държиш както подобава! Само да видя едно-единствено петънце по повоите ти. Аха! Ще се увериш, че в сравнение с добродушното магаре на Доран^[156] аз съм строг военен и педант на тема дисциплина. Греховете на твоето минало се опълчват срещу теб. Много са. Стотици.

ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО (на няколко гласа). Той се свърза в нещо като таен брак най-малко с една жена, направи го под сянката на Черната църква^[157]. А мислените мръснишки телефонни обаждания до госпожица Дън на някакъв адрес на улица Д’Олие, докато в същото време си показваше голия инструмент от телефонната будка. С думи и дела подтикваше една нощна проститутка да си остави фекалиите и други вещества в нечистата пристройка до онова голо открито място. В пет на брой обществени тоалетни бе изписал с молив обявления, в които предлагаше собствената си брачна партньорка на всички мъже, стига да имат корави членове. А насред ужасната воня на завода за витриол нима не минаваше там нощ след нощ покрай влюбените двойки да види, ако може, каквото, как и колкото може? Не се ли излягаше в леглото, недодяланият му нерез, за да може спокойно да се наслаждава на едно отвратително гнусно и докрай използвано парче тоалетна хартия, подарено му от курвата гаднярка, специално стимулирана за целта с джинджифилови меденки и един пощенски запис?

БЕЛО (подсвирва пронизително с уста). Кажи! Коя беше най-гадната мръснишка мръсотия в цялата ти престъпна кариера? Признай си докрай! Повърни камъчето. Веднъж поне бъди честен.

Безмълвни нечовешки лица се тълпят напред, хилят се, изчезват, ломотят нечленоразделно, Булухум, Полди Кок^[158], Връзки за обувки, Вещицата на Касиди, слепият младеж, Лари Носорога, момичето, жената, курвата, другите, и още…

БЛУМ. Не ме питай. В името на общата ни вяра. Улица Плезантс. Едва половината от всичко това съм го… Кълна се в святата си клетва…

БЕЛО (безапелационно). Отговори! Измекярска измет! Държа да узная. Разкажи ми нещо забавно, порно историйка, кървав разказ за духове или поетично стихче, давай бързо, бързо, бързо! Къде? Как? По кое време? С колко души? Давам ти точно три секунди. Едно! Две! Тр…!

БЛУМ (заеква, хрисимо). Аз се съпротисъжалявах от извращение…

БЕЛИ (заповеднически). О, махай се оттук, смрадлив скункс! Затваряй си плювалника! Ще ми отговаряш само когато те питам, разбра ли?

БЛУМ (покланя се). Господарю! Господарке! Звероукротителю!

Вдига ръце. Гривните му шумно падат надолу.

БЕЛО (язвително). Денем ще накисваш и ще переш с бухалката втрисаното ни долно бельо, освен това, когато ние, дамите, сме неразположени, ще миеш, търкаш и ще попиваш водата от пода в клозета със запретнати поли и с една пачавра, вързана отзад на опашката ти. Каква прекрасна гледка, нали? (Слага рубинен пръстен на пръста й.) Ето и венчавката! С този пръстен се обявявам за твой стопанин и повелител. Кажи: благодаря, господарко.

БЛУМ. Благодаря, господарко.

БЕЛО. Ще оправяш леглата, ще приготвяш ваната ми за къпане, ще изпразваш гърнетата от различните стаи, включително и на готвачката госпожа Кийоу, което е жълто-червеникаво на цвят. Седем от тях не забравяй да изплакваш хубаво, разбра ли, ако искаш дори можеш да ги гаврътнеш като шампанско. Изпий ме, докато съм още вряла. Вяла! Ще се въртиш на пети или ще ти дам да се разбереш, госпожице Руби, много съм ти насъбрала и здравата ще напляскам голия ти задник, госпожичке, при това с четка за коса! Тогава ще разбереш греховете на безпътието си. А нощем добре загладените ти с крем и обкичени с гривни ръце ще носят ръкавици с четирийсет и три копчета, отвътре напудрени с талк, а в края на пръстите — едва доловим парфюм. В стари времена за такива услуги рицарите са жертвали живота си. (Изсмива се.) Моите момчета ще бъдат безкрайно очаровани да те видят преобразена като същинска дама, най-вече полковникът. Когато идват тук на ергенско парти преди венчавка, има да галят новата ми знаменитост със златни пети. Първо обаче аз ще те пообработя. Един мъж, казва се Чарлс Алберта Марш и се занимава с конски надбягвания (допреди малко бях в леглото с него и с един господин от Върховния съд), ми каза, че търси момиче за всичко на повикване. Изпъчи бюста си напред. Усмихни се. Отпусни рамене. Да чуя предложенията ви? (Сочи с пръст.) За тая стока, обучена лично от съдържателката да тича и донася всичко с кошница между зъбите. (Оголва едната си ръка и я мушва до лакътя във вулвата на Блум.) Сами виждате господа, достойна дълбочини за далдисване! Казвайте, момчета! Надървянето не ви мърда! (Тиква същата ръка в лицето на един от наддаващите.) Ето, подушете палубата, влажна, готова за излизване!

ЕДИН ОТ НАДДАВАЩИТЕ. Един флорин!

Лакеят на Дилън разклаща ръчния си звънец.

ГЛАС. Шилинг и осем пенса отгоре.

ЛАКЕЯТ. Дрън!

ЧАРЛС АЛБЕРТА МАРШ. Трябва да е девствена, да няма лош дъх и да е чиста.

БЕЛО (удря чукчето). Два шилинга. Започваме от два шилинга, доста нисък под. Височина четиринайсет хендс^[159]. Опипайте, разгледайте го. Повъртете го в ръцете си. Тази кожа, покрита с лек мъх, тези меки мускули, тази нежна плът. Ей, къде ми е сега златната кама да го мушна и да ви покажа. И за доене става. Три галона на ден. Чиста порода, дава мляко на всеки час. Млякото на баща му достигна рекорден млеконадой от хиляда галона пълномаслена мъзга за четирийсет седмици. Ето, той е моето ново бижу! Наддавайте! Прас! (Жигосва задника на Блум със собствения си инициал К.) Така! Гаранция Коен! Господа, кой ще качи над два шилинга?

СМУГЛОЛИК МЪЖ (с неясен акцент). Един стотак лижи стервинги.

ГЛАСОВЕ (сподавено). За халифа Харун ар-Рашид^[160].

БЕЛО (зарадван). Добре. Нека дойдат всички. Оскъдната, предизвикателно къса поличка, яхнала коляното високо-високо, за да покаже надничащия отдолу край на дългите бели гащи, представлява мощно оръжие, както и прозрачните чорапи със смарагдови жартиери, с дълъг прав ръб, който пълзи нагоре, подминава коляновата сгъвка и там някъде започва да гъделичка по-добрите инстинкти на преситения от удоволствия градски франт. Научи се да ходиш със ситни равни крачки на четириинчови токчета ала Луи XV^[161], с гръцка извивка на тялото и предизвикателно щръкнал назад задник, бедрата гладки и плавни и с колене, които свенливо се докосват от време на време. Мобилизирай цялото си пленително очарование, за да им въздействаш. Насърчавай, поощрявай всичките им содомски и гоморски пороци.

БЛУМ (свежда пламнало лице встрани към подмишницата си, усмихва се превзето и пъхва палец в устата си). О, сега разбирам за какво намекваш.

БЕЛО. Всъщност за какво друго става импотентната ти плът? (Навежда се, наднича и с помощта на ветрилото си грубо смушква лоените околобъбречни гънки в бутовете на Блум.) Горе! Щръквай! Безопашата котка такава! Какво е това тук? Къде е изчезнал къдравият чучур на чайника ти, хлътнал е навътре като пъп. Къде ти е птичето, питам? Изчуруликай, птиче, обади се къде си. Омекнал е като на шестгодишно хлапе, дето се крие зад каруцата да пишка. Купи си кофа или продавай помпата. (На висок глас.) Изобщо, бива ли те за мъжката работа?

БЛУМ. На улица Екълс…

БЕЛО (язвително). За нищо на света не бих си позволил да те наскърбявам, но в къщата ти властва як и здрав мъжага. Масите са вече преобърнати, приятелче! Онзи е мъж и половина, сваляч и отгоре. Няма що, добре се справяш, нефелнико, а колко хубаво щеше да бъде, ако цялата ти тояжка бе покрита с възли, бучки и брадавици. Но той вече си изгърмя патроните, казвам ти! Ходило до ходило, коляно до коляно, пъп до пъп, гърди до гръд! Не може да се каже, че е евнух. Кичур червени косми стърчи и наднича от задника му, като прещипов шубрак. Изчакай девет месеца, момчето ми, и ще видиш! Дявол да го вземе, та то вече рита и кашля нагоре-надолу из вътрешностите й! Това те вбесява, нали? Бърка ти в джигера, а? (Изплюва се презрително.) Плювалник!

БЛУМ. С мен се отнесоха несправедливо, аз… уведомих полицията. Сто лири. Не бива да се знае. Аз…

БЕЛО. Ще стане, ама ако ти става, мекотело. Искам да хвърляш, да струиш, да шуртиш, а не да ми църцориш.

БЛУМ. Ще се побъркам! Мол! Забравих! Прости ми! Мол!… Ние… все още…

БЕЛО (безмилостно). Не, Леополд Блум, всичко се промени в името на женската воля, откакто ти заспа в хоризонтално положение в Спящата долина и нощта ти продължи цели двайсет години^[162]. Върни се и сам ще видиш.

Старата Спяща долина се провиква над голи хълмове и бърда.

СПЯЩАТА ДОЛИНА. Рип Ван Уинкъл! Рип Ван Уинкъл!

БЛУМ (със съдрани мокасини, ръждясала ловджийска пушка, ходи опипом и на пръсти, изпитото му брадато лице с хлътнали очи наднича през ромбовидно прозорче; извиква). Виждам я! Това е тя! Първата нощ при Мат Дилън! Но тази рокля в зелено! Боядисала си е косата в златисторусо, а той…

БЕЛО (смее се подигравателно). Това е дъщеря ти, бухал такъв, със студента от Мълинджър.

Мили Блум с руса коса, облечена в зелено, със сандали, шалът й се вее на морския бриз, омайва му главата, откъсва се от обятията на любимия си, провиква се, гледа с широко отворени от учудване очи.

МИЛИ. Моят! Това е татко! Но! О, татенце, колко си остарял!

БЕЛО. Ето, виждаш ли, променил си се. Нашето това-онова, нашето бюро, зад което никога не сме сядали да пишем, креслото на леля Хегърти, класическите издания на старите майстори. Там сега мъжът и неговите приятели живеят в охолство и разкош. Роговиче гнездо! Защо не? Кажи, колко жени си имал? Дето ги преследваше по тъмните улици, тътреше се подире им дюстабанлийски, възбуждаше ги със сподавеното си грухтене. Нали така, мъжка проститутко! Безупречни съпруги, натоварени с покупки за вкъщи. Обърни се, съкровище. Щом той го прави, защо не и ти, миличка. С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти го мерят. О!

БЛУМ. Те… аз…

БЕЛО (скастря го). Отпечатъците от техните ходила ще дамгосат брюкселския килим, който купи при разпродажбата в Рен. В лудориите си с Мол кобилката, докато търсят да намерят пичата въшка на пича в нейните гащи, ще обезобразят малката статуя, която въпреки дъжда донесе вкъщи, защото си беше произведение на изкуството заради самото изкуство. Ще осквернят тайните на най-долното ти чекмедже. Ще видиш страници от наръчника си по астрономия, откъснати, за да си навиват от тях хартийки за палене на лули. Ще оплескат месинговата решетка пред камината, която купи за десет шилинга от Хамптън Лийдъм.

БЛУМ. И шест пенса. Мръсни мошеници. Пусни ме да си вървя. После ще се върна. Ще ти докажа, че…

ГЛАС. Закълни се!

Блум свива юмруци, пълзи напред с кама между зъбите.

БЕЛО. Как възнамеряваш да се върнеш? Като плащащ си пансионер или държанец? Вече е късно. Нали опита второто най-добро легло, сега нека и други се потъркалят в него. Твоята епитафия е вече написана. С теб е свършено, не го забравяй, старче.

БЛУМ. Искам справедливост! Цяла Ирландия срещу един! Няма ли кой?…

Засмуква палеца си.

БЕЛО. Умри и бъди проклет, ако ти е останало поне малко благоприличие и съвест. Мога да ти дам от едно старо чудодействащо вино, с помощта на което да отскочиш до ада и да се върнеш обратно^[163]. Само еж подпиши завещанието си и ни остави каквито пари имаш. Ако нямаш никакви, тогава се погрижи да ги намериш отнякъде, да ги откраднеш или задигнеш, глупако! Ние ще те заровим в гъсталака на оградата от храста, където ще лежиш мъртъв и мръсен заедно със старата Курешка Коен, с доведената ми племенничка, за която се ожених, с онзи гаден, стар, вмирисан на подагра прокуратор и содомит със схванатия врат, както и с моите други десет или единайсет съпрузи, полово извратени лекета, на които вече не им помня имената, и там ще се блъскате до задушаване в единствената ни помийна яма. (Избухва в силен хриплив смях, дави се от собствените си храчки.) Обещавам редовно да те торим, господин Цветанка! (Изчуруликва с насмешка.) Бай-бай, Полди! Бай-бай, татенце!

БЛУМ (хваща се за глава). Волята ми! Паметта ми!^[164] Грешил съм. Страдал…

Плаче без сълзи.

БЕЛО (присмива му се). Поплачи си, бебчо! С крокодилски сълзи.

Блум, съсипан, плътно забулен за жертвоприношението, хълца и ридае с ниско наведена глава. Чува се подрънкването на звънец, оповестяващ отлитаща нейде душа. Загърнатите с черни шалове фигури на обрязаните, потънали в дълбока скръб, стоят до Стената на плача. М. Шуломовиц, Джоузеф Голдуотър, Моузис Херцог, Харис Розенберг, М. Мойзел, Дж. Цитрон, Мини Уочман, О. Мастиански, преподобният Леополд Абрамовиц, Четец. Поклащат ритмично ръце и вият, та въздух не им достига, оплакват вероотстъпника Блум.

ОБРЯЗАНИТЕ (припяват с дълбоки гърлени гласове, хвърлят отгоре му плодовете на Мъртво море, но не и цветя). Шема Израил Адонай Елохим Адонай Ехад^[165].

ГЛАСОВЕТЕ (въздишат). Отиде си, спомина се. О, да. Да, така е. Кой Блум? Никога не съм го чувал. Така ли? Странен чешит беше. Ето я там и вдовицата. Къде? А, да.

От кладата, където според обичая вдовицата се изгаря заедно с трупа на съпруга си, се издигат пламъци с мирис на смола. За миг гъстият облак тамянен дим скрива всичко, после се разсейва. От собствената си дъбова рамка излиза нимфа с разпуснати коси, оскъдно загърната в кафеникавите цветове на чайна запарка, спуска се надолу от пещерата си, минава под сплетените клони на тисовите дървета и застава над Блум.

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (листата им шептят). Сестро. Нашата сестрица. Штт.

НИМФАТА (тихо). Един простосмъртен! (По-мило.) Не, не бива да плачете.

БЛУМ (влачи се по земята като пихтия, пропълзява под клоните, нашарен от ивици слънчева светлина, обажда се с подобаващо достойнство). Тази поза. Имах усещането, че именно това се очаква от мен. Това е то силата на навика.

НИМФАТА. Ей, простосмъртний. Ти ме откри, когато бях попаднала в непристойната компания на танцьорки на канкан, улични търговци, борци и боксьори, популярни сред народа генерали, разголени безсмъртни мимове и модни танцьори на шими-шими, Ла Аурора и Карини^[166], музикални скечове, хитът на века. Стоях затворена между страниците на евтина розова хартия, която миришеше на нефт. Отвсякъде бях заобиколена от изтърканите цинизми на клубни контета, от историйки, предназначени да шокират незрялата младеж, от реклами за прозиращи материи, комарджийски зарове и подплънки за бюст, за патентовани стоки и за това какъв е смисълът да се носи бандаж при херния, препоръчван от господин с херния. Както и полезни съвети за съпрузи.

БЛУМ (вдига глава, наднича като костенурка от корубата си, после я полага в скута й). Срещали сме се и преди. На една друга звезда.

НИМФАТА (натъжено). Гумени изделия. Никога не се късат. Предпочитани от аристократичната клиентела. Корсети за мъже. Лекувам припадъци и невърнати в срок пари. Даваме препоръки за чудния лек на професор Уолдман за увеличаване обема на гръдния кош. Само за три седмици, ни пише госпожа Гюс Ръблин, моят бюст се увеличи с четири инча, и прилага снимка като доказателство.

БЛУМ. Ти за Фотообрази ли ми говориш?

НИМФАТА. Точно така. Ти ме спечели като награда, сложи ме във варакосана дъбова рамка и ме закачи над брачното си ложе. Една лятна нощ скришом ме целуна на четири места. И с дълъг молив доукраси очите ми, гърдите ми и срамното ми място.

БЛУМ (смирено целува дългата й коса). Твоите класически форми, ти, красива безсмъртна богиньо. Само да те гледам, ми стигаше, да ти се възхищавам, ти си нещо наистина прелестно, пред което можех единствено да се моля.

НИМФАТА. В черните нощи чувах твоите сладкодумия.

БЛУМ (задъхано). Да, да. Искаш да кажеш, че аз… Сънят разкрива най-лошите страни у всекиго, с изключение може би на децата. Знам, че тогава паднах от леглото или пък бях избутан. Разправят, че стоманеното вино^[167] помага при хъркане. Други пък предпочитат онова английско изобретение, за което преди няколко дни получих цял памфлет, погрешно адресиран до мен. Там се твърди, че изобретението осигурява безшумно и безвредно освобождаване на емисиите по време на сън. (Въздиша.) Винаги така се получава. О, слабост, твойто име е женитба.

НИМФАТА (запушила е уши с пръсти). А думите. Те изобщо не съществуват в моя речник.

БЛУМ. Ама ти разбираше ли ги?

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА. Шттт.

НИМФАТА (скрива лицето в шепи). Какво ли не съм виждала в тази твоя стая? Какви само неща трябваше да изтърпят очите ми.

БЛУМ (с извинителен тон). Знам. Оцапано долно бельо, внимателно обърнато наопаки. Таблите на кревата се клатушкат свободно и дрънчат. Но какво да се прави, дошли са по море чак от Гибралтар, отдалеч и отдавна.

НИМФАТА (скланя глава). По-лошо! Още по-лошо!

БЛУМ (умислено и предпазливо). Онзи антикварен комод. Не беше за нейните килограми. Преди нямаше и седемдесет кила. Ама като отби детето, тогава наддаде с цели пет килограма. Беше само една пукнатина, трябваше ми лепило. Е? И онова абсурдно едноухо гърне с гръцки орнаменти.

Чува се звънливият звук от водопад.

ВОДОПАДЪТ.

Пулафука Пулафука

Пулафука Пулафука^[168]

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (преплитат клони). Чуй. Шепот. Тя е права, нашата сестрица. Заедно израснахме край водопада Пулафука. Дарявахме със сянка ленивите летни дни.

ДЖОН УАЙЗ НОЛАН (на заден план, с националната ирландска униформа на лесничеите, сваля шапката си с перо). Бог да ви поживи! И дано даде да пребъдете, дървеса ирландски, та сянка да хвърляте в ленивите летни дни!

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (прошумоляват). Кой дойде на екскурзия от гимназията при водопада Пулафука? Кой се отдели от съучениците се, които събираха жълъди, за да потърси нашата сянка?

БЛУМ (с кокоши гърди, тесни рамене, навлечен в невзрачен младежки костюм на сиво-черно каре, който очевидно му е отеснял, бели гуменки за тенис, чорапи с кант и червена ученическа барета със значка). Тогава бях юноша, още непораснало момче. Съвсем малко ми трябваше, подрусването на талига, смесицата от миризми, идващи откъм момичешката съблекалня или тоалетна, навалицата по стъпалата на Кралския театър, защото тълпата обича тъпканицата, стадни инстинкти, както и мрачното застинало ухание на секс в театъра, което бързо развихря порочните помисли. Възбуждах се дори от ценоразпис за женско бельо. А и от самата топлина. Същото лято имаше много слънчеви изригвания. От самия край на училището. От къркан кекс^[169]. Блажени дни.

Блажени дни, момчета от гимназията в бели и сини футболни фланели и шорти, младите господа Доналд Търнбул, Ейбрахам Чатъртън, Оуен Голдбърг, Джак Мередит и Пърси Апджон са застанали на една полянка сред дърветата и се провикват към младия господин Леополд Блум.

БЛАЖЕНИТЕ ДНИ. Чудесно. Пак дойде нашето време. Ура! (Викат ура.)

БЛУМ (дангалак с топли ръкавици, увит с маминия шал, още зашеметен от хвърлените по него снежни топки, се мъчи да се изправи на крака). Ето пак! Чувствам се на шестнайсет! Колко весело! Дай да натискаме звънците по улица Монтагю. (Ентусиазиран, но вече по-вяло.) Ура за гимназиалното училище!

ЕХОТО. Мъчилище!

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (прошумоляват). Права е нашата сестрица. По-тихо. (Из цялата гора прошумолява шепот от целувки. Лицата на дриади и други горски нимфи се показват иззад дънери и листа, надничат и отведнъж се разтварят в цвят.) Кой смущава спокойната ни сянка?

НИМФАТА (гледа с престорена свенливост през разперените пръсти на ръцете си). Ей го там! Мярка се без срам!

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (свеждат клони да погледнат надолу). Да, сестрице. Върху нашата девствена морава.

ВОДОПАДЪТ.

Пулафука Пулафука

Фукафука Фукафука.

НИМФАТА. (С широко разперени пръсти) О! Срам и позор!

БЛУМ. Бях преждевременно развит. Млад. И аз като фавните. Принесох се в жертва на бога на гората. На пролетните цветя. Беше тогава, когато всички се уединяваха по двойки. Капилярното привличане е пригодно явление. Лоти Кларк, онази със сламенорусата коса, веднъж, през леко открехнатите завеси на прозореца й я зърнах с помощта на оперния бинокъл на клетия папа да си прави вечерния тоалет. Похотливката обичаше да дъвче треви. Търкаляше се надолу по хълма при моста Риалто, за да ме прелъсти с необуздания си животински нрав. После се покатери на едно разчепатено дърво и аз… И светец не би могъл да й устои. Дяволът лък, това и чакаше — обсеби ме. Освен това, кой пък толкова ни е видял?

Новороденото, още шуто теленце Боб пъхва преживящата си муцуна с влажни ноздри през листака.

НОВОРОДЕНИЯТ БОБ. Аз. Аз видях.

БЛУМ. Нищо лошо не съм сторил, само задоволих една своя нужда. (С патос.) Като тръгнах по момичета, никоя не ме щеше. Бил съм много грозен. Не искаха да си играят…

Високо на самия хълм Бен Хаут една коза си пробива път през рододендроните, върви с издути вимета, вирната опашка и пуска след себе си барабонки.

КОЗАТА (блее). Мегегагегее! Нананани!

БЛУМ (гологлав, с пламнало лице, целият покрит с бодливи семенни кутийки от магарешки бодли и прещип, които се носят из въздуха). Бяхме вече сгодени. Обстоятелствата променят човека. (Гледа втренчено надолу към водата.) Трийсет и два фута презглава в секунда. Печатарски кошмар. Шемет, завива му се свят. Пророк Илия. И падна от скалата. Тъжният край на правителствения печатар.

В сребристосмълчания летен зной чучелото на Блум, увито в шаловете на мама, се търкаля неудържимо и пада от отвесната скалата на носа Лъвова могила в очакващите го обятия на моравите морски води.

МАМИНОТОЧУЧЕЛО. Буууфштцоф!

Някъде навътре в залива между двата фара Бейли и Киш, Крал Ерин плава гордо и от комина си изпраща към сушата голямо разперено перо от въглищен пушек.

СЪВЕТНИКЪТ НАНЕТИ (сам-самичък на палубата, с яке от алпака, с жълто като на граблива птица лице, пъхнал е едната си ръка в жилетката и декламира). Когато моето отечество заеме своето място сред нациите на света, тогава и само тогава, нека моята епитафия бъде написана. Свър…

БЛУМ. Ших. Пфу.

НИМФАТА (надменно). Ние, безсмъртните, както днес сам успя да се увериш, нямаме такова място, нито косми по него^[170]. Ние сме студени като камък и съвършено чисти. Храним се с електрическа светлина. (И тя извива тялото си в сладострастни чупки, после пъхва показалец в устата си.) Говори ми. Мога да чувам и гърбом. Как така можа да…?

БЛУМ (с окаян вид крачи напред-назад по обраслата с пирен пустош). О, показах се като прасе и половина. Дори клизми ми препоръчаха. Една трета пинта квасия, към която се прибавя супена лъжица каменна сол. И да се вкара колкото е възможно по-навътре. Със спринцовката на Хамилтън Лонг, приятеля на всички дами.

НИМФАТА. В мое присъствие. Върху пухчето за пудра. (Изчервява се, привежда се в реверанс.) Да не говорим за всичко останало.

БЛУМ (потиснат). Да. Peccavi^[171]! Отдавал съм почит и на онзи жив олтар, дето се намира там, където гърбът добива друго име. (Изведнъж се разгорещява.) Защо тогава деликатно парфюмираната, покрита със скъпоценни камъни ръка, ръката, която света завладява?…

Човешки фигури бавно лъкатушат из гориста местност, заобикалят дървесните стволове, гукат и подвикват.

ГЛАСЪТ НА КИТИ (в гъсталака). Покажи ни една от ония възглавнички.

ГЛАСЪТ НА ФЛОРИ. Ето, виж.

Една яребица изхвръква тромаво от шубрака.

ГЛАСЪТ НА ЛИНЧ (в гъсталака). Пфу! Адски горещо!

ГЛАСЪТ НА ЗОУИ (от гъсталака). Идва от горещо място.

ГЛАСЪТ НА ВИРАГ (като вожд на птиче племе, целият на сини ивици, покрит с пера и в пълно бойно въоръжение, с копие в ръка, крачи през обраслата с тръстика местност, тъпче буковите жълъди). Горещо! Горещо! Пазете се от Седящия бик^[172]!

БЛУМ. Това ме подлудява. Топлият допир на топлите й форми. Или да седна където преди мен е седяла жена, особено с разтворени бедра, сякаш да отдаде последни ласки, вдигнала бялата сатенена подплата на полата си. Напълно по женски. Това ме изпълва докрай.

ВОДОПАДЪТ.

Филафула Пулафука

Пулафука Пулафука

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА. Штт! Кажи, сестрице!

НИМФАТА (безока, в бели монашески одежди, прилепнала шапчица и отгоре ширококрила забрадка, покриваща главата и врата й, обажда се тихо със зареян поглед). Манастирът Транкила. Сестра Агатия. Планината Кармил, виденията в Нок и Лурд^[173]. Нямам друго желание. (Накланя глава на една страна, въздиша.) Освен неосезаемото. Където зареяна и замечтана чайка над мрачните води лети.

Блум се надига да стане. Задното копче на панталоните му се скъсва.

КОПЧЕТО. Прас!

Две уличници от Кум танцуват и отминават в дъжда, загърнати в шалове, рецитират глухо.

УЛИЧНИЦИТЕ.

Леополд на гащите иглата си изгуби,

какво да прави, в паника се той зачуди,

та гащите му да не паднат на земята,

гащите му да не паднат на земята.

БЛУМ (хладнокръвно). Ти развали магията. Това беше последната капка, която преля. Ако съществуваше само неосезаемото, тогава къде щяхте да бъдете всички вие, новопокръстени и послушници? Свенливи, но охотни като пикаещо магаре.

ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (сребристостаниолените им листа капят, тънките им клони се състаряват и уморено се поклащат). Широколистен листопад!

НИМФАТА. Кощунство! Да посегнеш на невинността ми! (Голямо влажно петно се появява върху робата й.) Да опетниш моята добродетелност! Ти не си достоен дори да докоснеш дрехата на непорочна жена. (Хваща робата и я обвива плътно към тялото си.) Почакай, Сатана. Край на твоите любовни излияния. Амин. Амин. Амин. Амин. (Облечена в ризницата на рицар, избран от деветима други^[174], изважда кама и го намушква в слабините.) Некум!

БЛУМ (посяга към нея, хваща й ръката). Хой! Небракада! Котката с девет живота! Играй честно, мадам. Феърплей. Без градинарски ножове. Лисицата и гроздето, така ли? Какво може да ни липсва с твоята бодлива тел? Разпятието не стига ли? (Сграбчва булото й.) Целомъдрен абат ли искаш, Брофи, куцият градинар ли, или статуята на Водолея без чучур, или пък може би добрата майка Алфонс, а Кума Лисо?

НИМФАТА (извиква пронизително и бързо избягва от него без булото си, гипсовата й отливка се разпуква и от пукнатината излита облак силна воня). Поли…!

БЛУМ (нарежда подире й). Сякаш не ги пускаш двойно по-смрадливи. Сякаш не се чешеш, лигавиш и сополивиш? Хайде нещичко и аз да съм видял. Твоята сила е в нашата слабост. Каква е тарифата ти за расови разплодни жребци? Колко плащаш в брой? Чета във вестниците, че на Ривиерата наемаш мъже танцьори. (Нимфата бързо излиза, вие като на умряло.) Е, какво ще кажеш? Имам зад гърба си шестнайсет години черен робски труд. А утре журито ще ми отпусне ли издръжка от пет шилинга, а? Тия ги пробутвай на някой друг, не и на мен. (Подсмърча.) Уф. Лук. Спарен въздух. Сяра. Лой.

Пред него застава огромната фигура на Бела Коен.

БЕЛА. Следващия път ще ме опознаеш по-добре.

БЛУМ (успокоен, гледа я без да мигне). Беше каквото беше. Дърта овца, дето иска за агънце да мине. Дълги зъби и излишна окосменост. Суров лук преди лягане помага за тена. Научи и някакви упражнения за стягане на двойната си брадичка. Очите ти са блудкаво безизразни като стъклените очи на препарираната ти лисица. Блестят с безличието и на останалите ти черти, това е всичко. Не съм аз твоят маркуч с триструйник.

БЕЛА (презрително). Всъщност не ти стиска, нали. (Свинските й срамни устни изджавкват.) Форахт!

БЛУМ (презрително). Първо си почисти останалия ти съвсем без нокът среден пръст, пък и изстиналата мъзга на твоя ербаплия още капе от куролюбивата ти шунда. Вземи шепа сено и се обърши.

БЕЛА. Знам те аз тебе, рекламаджийо! Познавам пресъхналите ти мъдници!

БЛУМ. Ето я, баш босът на бардака! Доставчик на сифилис и гонорея!

БЕЛА (обръща се към пианото). Кой от вас свиреше марша на мъртвите от Саул?

ЗОУИ. Аз. Внимавай къде стъпваш. (Втурва се към пианото и натиска клавишите с кръстосани ръце.) Котешкият марш. (Обръща се назад.) Става ли? Кой там се опитва да цуне сладките ми кифлички? (Втурва се обратно към масата.) Твойто е и мое, но мойто си е само мое.

Кити, съвсем объркана, обвива зъбите си със станиол. Блум се приближава до Зоуи.

БЛУМ (мило). Върни ми онзи картоф, моля те.

ЗОУИ. Конфискувах ти го, защото изгоря в играта.

БЛУМ (разчувствано). Той няма стойност, но ми е скъп спомен от бедничката мама.

ЗОУИ.

Подарък направи и пак си го вземи.

Не бива, Бог ще каже.

Защо?

Защото Той ще те накаже.

БЛУМ. Свързан ми е със спомени. Затова си го искам обратно.

СТИВЪН. Да имаш или да нямаш, това е въпросът.

ЗОУИ. На ти го. (Повдига края на тясната си рокля и заголва бедро, после измъква картофа от горния край на чорапа си.) Който знае да крие, знае и да намира.

БЕЛА (чумери се). Ей! Това да не ти е безплатен кеф-кириз? И гледай да не счупиш пианото. Кой ще плаща тук?

Отива до пианолата. Стивън тършува в джоба си, измъква оттам една банкнота, гнусливо я държи за крайчеца, подава я.

СТИВЪН (с демонстративна любезност). От всяко публично дърво аз свирка мога да издялам. Мадам, извинете. Ако ми позволите. (И той небрежно посочва Линч и Блум.) Всички сме в един кюп, и Кинч, и Линч. Dans ce bordel où tenons nostre état^[175].

ЛИНЧ (провиква се от мястото си при камината). Дедале! Дай й една благословия и от мое име.

СТИВЪН (подава монета на Бела) Златна е. Ето че я взе.

БЕЛА (разглежда парата, после Зоуи, Флори и Кити). Искате три момичета? Тук това струва по десет шилинга.

СТИВЪН (развеселен). Хиляда и сто извинения. (Отново бръква в джоба си, изважда още две крони и й ги подава.) Позволете, brevi manu^[176], че зрението ми е нещо увредено.

Бела отива до масата, за да преброи парите, докато Стивън разговаря със себе си едносрично. Зоуи се озовава до масата с един скок. Кити се обляга върху нея. Линч става, оправя шапката си, прегръща Кити през кръста и свежда глава до техните.

ФЛОРИ (надига се тежко-тежко). Оу! Краката не ме държат.

Изкуцуква до масата. Приближава се и Блум.

БЕЛА, ЗОУИ, КИТИ, ЛИНЧ, БЛУМ (спорят, разправят се). Господинът… десет шилинга… плати за трите… почакайте, почакайте… този господин плати поотделно… кой ги е пипал?… оу… внимавай от кого крадеш… цяла нощ ли оставаш или за малко?… Кой, бе?… лъжец такъв, простете… джентълменът си плати като джентълмен… а пиенето… отдавна минава единайсет.

СТИВЪН (при пианолата, прави жест на отегчение и отврата). Няма пиене! Кога стана единайсет? Една гатанка.

ЗОУИ (повдига полата си и пъхва половин лира в горния край на чорапа си). Трудно препечелени по гръб.

ЛИНЧ (хваща Кити и я вдига от масата). Ела!

КИТИ. Почакай, почакай. (Сграбчва двете крони.)

ФЛОРИ. А за мен?

ЛИНЧ. Хопала! (Вдига я, носи я и я стоварва върху канапето.)

СТИВЪН.

Петел пропява, лисица се прозява.

Камбани пеят, душите ни лелеят,

кат’ стане единайсет,

върви и пак покай се.

БЛУМ (безмълвно поставя половин лира върху масата между Бела и Флори). Ето. Позволете. (И прибира банкнотата.) Три пъти по десет. Сега сме квит.

БЕЛА (с възхита). Какъв дърт хитрец си ти, пък и нафукан. Дай да те разцелувам.

ЗОУИ (сочи с пръст). Него ли? Дълбок кладенец е той. (Линч се надвесва над Кити, поваля я на канапето и я целува. Блум отива с банкнотата при Стивън.)

БЛУМ. Твоя е.

СТИВЪН. Как стана така? Le distrait^[177] или разсеяният просяк. (Отново бърка в джоба си и изважда шепа монети. Нещо пада.) О, това падна.

БЛУМ (навежда се, вдига кибритена кутийка и му я подава). Ето, вземи.

СТИВЪН. Луцифер^[178]. Благодаря.

БЛУМ (тихичко). По-добре дай на мен тези пари да ти ги пазя. Защо трябва да плащаш повече?

СТИВЪН (подава му всичките си монети). Първо бъди справедлив, В после — щедър.

БЛУМ. Добре, но разумно ли е това, което вършиш? (Брои парите.) Едно, седем, единайсет и пет. Шест. Единайсет. Не отговарям за онова, което може би вече си изгубил.

СТИВЪН. Защо кат’ стане единайсет? Пропарокситон^[179]. Мигът, преди да дойде следващият, казва Лесинг. Жадна лисица. (Смее се гръмогласно.) Кръвожадна. Лисицата, която погребва баба си. Вероятно преди това я е убила.

БЛУМ. Всичко прави една лира, шест шилинга и единайсет пенса. Да кажем една лира и седем шилинга.

СТИВЪН. Няма никакво значение това твое изчисление.

БЛУМ. Няма, но…

СТИВЪН (приближава се до масата). Цигара, моля. (Линч му подхвърля една цигара от канапето към масата.) Значи Джорджина Джонсън е мъртва и омъжена. (Върху масата се появява цигара. Стивън я гледа) Чудо! Салонна магия. Омъжена. Хм. (Драсва клечка кибрит и със загадъчно меланхоличен жест, много бавно я приближава към цигарата си.)

ЛИНЧ (наблюдава го). Ако успееш да доближиш клечката до цигарата, вероятността да я запалиш е доста по-голяма.

СТИВЪН (доближава клечката по-близо до окото си). Окото на рис. Трябват ми очила. Счупих ги вчера. Преди шестнайсет години. Дистанцията на времето. Окото вижда всичко плоско. (Отдалечава клечката. Тя угасва.) Мозъкът премисля. Близо, далеч. Неизбежната модалност на видимото. (Смръщва се, загадъчно умислен.) Хм. Сфинксът. Животното, което в полунощ става двугърбо. Омъжена.

ЗОУИ. Един пътуващ търговец я взе, отведе я със себе си и се ожени за нея.

ФЛОРИ (кима). Господин Агнус^[180] от Лондон.

СТИВЪН. Лондонският Агнец значи, който взима върху си греха на света.

ЛИНЧ (прегърнал е Кити върху канапето и изпява с дълбок глас). Dona nobis pacem^[181].

Цигарата се изплъзва от пръстите на Стивън. Блум я вдига и я хвърля в камината.

БЛУМ. Недей да пушиш. По-добре хапни нещо. Ако не беше онзи изгладнял пес. (Обръща се към Зоуи.) Тук не ти ли се намира нещо за ядене?

ЗОУИ. Гладен ли е?

СТИВЪН (усмихнат, протяга ръка към нея и пее мелодията на клетвата за вярност от Залезът на боговете).

Hangende Hunger,

Fragende Frau,

Macht uns alle kaput.^[182]

ЗОУИ (с трагичен тон). Хамлет, духът съм аз на твоя клет коктейл. (Взима ръката му.) Синеоки красавецо, дай да ти погледам на ръка. (Посочва към челото му) Няма ум, няма бръчки. (Брои.) Две, три, Марсовият хълм, това означава смелост. (Стивън поклаща глава недоверчиво.) Да не лъжеш.

ЛИНЧ. Смелост, ама пасивна, като светкавица без гръм. Момчето, което не можело да трепери от страх^[183] (Към Зоуи.) Кой те е научил да гледаш на ръка?

ЗОУИ (обръща се). Попитай топките ми, дето ги нямам. (Към Стивън.) Познавам по лицето ти. Тези очи. (Навежда глава и смръщва лице.)

ЛИНЧ (смее се и на два пъти шляпва Кити по задника). Ето ти на теб един пердах. На, на!

Два пъти по-силно изплющява пердашката, капакът на пианолата се отваря от само себе си и плешивата малка главица на отец Долан изскача като човече на пружина от кутийка.

ОТЕЦ ДОЛАН. Има ли друг кандидат за пръчката? Очилата си счупил! Стар ученически номер. Мързелив лентяй и безделник. По лицето ти познавам.

Ректорът, добър, благодушен, гледа осъдително, главата на Дон Джон Конми се надига от отворения капак на пианолата.

ДОН ДЖОН КОНМИ. Е, отец Долан! Сега какво? Аз съм убеден, че Стивън е много добро момче.

ЗОУИ (продължава да разглежда дланта на Стивън). Женска ръка.

СТИВЪН (мърмори под носа си). Продължавай. Лъжи. Дръж ми ръката. Гали ме. Аз не бих могъл да разчета Неговия почерк, освен може би криминалният Му отпечатък от палеца върху рибата^[184].

ЗОУИ. В кой ден от седмицата си роден?

СТИВЪН. Четвъртък. Като днес.

ЗОУИ. Щом в четвъртък родено е детето, това значи напредък и слава в житието^[185]. (Проследява с пръст линиите на ръката му.) Това е линията на съдбата. Виждам влиятелни приятели.

ФЛОРИ (сочи). И развинтено въображение.

ЗОУИ. Това е лунният хълм. В живота си ще срещнеш… (Навежда се ниско над ръката му, вглежда се.) Няма да ти казвам лошите неща. Или може би държиш да ги знаеш?

БЛУМ (отстранява пръстите й от неговата ръка и предлага собствената си длан). Тук има повече лошо от добро. Ето. Гледай ми на мен.

БЕЛА Покажи. (Обръща ръката на Блум с дланта нагоре.) Така си и мислех. Възлести кокалчета, женкар.

ЗОУИ (наднича да види дланта на Блум). Плетеница от линии. Ще пътуваш отвъд морето и ще се ожениш по сметка.

БЛУМ. Не позна.

ЗОУИ (бързо). О, вижте. Късо кутре. Значи мъж под чехъл. И аз ли не познах?

Голямата кокошка Черната Лиз седи и мъти в очертан с тебешир кръг, надига се, протяга криле и изкудкудяква.

ЧЕРНАТА ЛИЗ. Гара. Клок. Клук. Клок.

Измъква се крадешком над новоизлюпеното яйце, клати се като патица и се отдалечава.

БЛУМ (сочи собствената си длан). Този белег тук е от едно премеждие. Паднах и се порязах преди двайсет и две години. Тогава бях на шестнайсет.

ЗОУИ. Виждам, казал слепецът. Кажи нещо ново, дето не го знаем.

СТИВЪН. Виждаш ли? Значи се движим напред към една-единствена велика цел. Преди шестнайсет години аз се прекатурих двайсет и два пъти, а преди двайсет и две години той, на шестнайсет, паднал от дървеното си конче. (Премигва.) Ударил съм си ръката някъде. Трябва да отида на зъболекар. А пари?

Зоуи прошепва нещо на Флори и двете прихват да се смеят. Блум издърпва ръката си и пише небрежно върху масата с наклонен наляво почерк и с бавно изваяни завъртулки.

ФЛОРИ. Какво?

Наемен файтон номер триста двайсет и четири, впрегнат в кобила с внушителна задница и с кочияш Джеймс Бартън, отминава в тръс по Хармъниавеню, Донибрук. Блейзис Бойлан и Ленехан са се изтегнали на двете странични седалки. Момчето прислужник от хотел Ормонд се е свило отзад на стърчащата ос. Тъжно-тъжно Лидия Дуе и Мина Кенеди надничат над перденцето, разполовило витрината на бара.

ХОТЕЛСКИЯТ ПРИСЛУЖНИК (подрусва се отзад, криви физиономия и гърчи пръсти, подиграва се на двамата). Ей, ей, стана ли ти на дърво, надърви ли си го?

Бронз до злато двете си шептят.

ЗОУИ (към Флори). По-тихичко.

Отново си шептят.

Вътре във файтона Блейзис Бойлан се навежда, твърдата му сламена шапка килната на една страна, между зъбите си стиска червено цвете. Ленехан, с моряшка шапка, бели обувки, приятелски се навежда и маха един дълъг косъм от рамото на Блейзис Бойлан.

ЛЕНЕХАН. Я! Какво виждам тук? Да не си бъркал с пръст в лонни залоени космарлаци?

БОЙЛАН (седи и се усмихва). Ами, само пооскубах една катеричка.

ЛЕНЕХАН. Здравата си скубал, брат. Целонощно бачкане.

БОЙЛАН (вдига четири дебели тъпокопитни пръста и намига). Пресна диря! Екстра качество, при рекламация — парите обратно. (Поднася му показалеца си.) Помириши.

ЛЕНЕХАН (души с наслада). О! Омари с майонеза. О!

ЗОУИ И ФЛОРИ (кискат се). Хи-хи-хи.

БОЙЛАН (скача самоуверено от файтона и извиква на всеослушание). Здравей, Блум! Госпожа Блум станала ли е вече?

БЛУМ (облечен с тъмновиолетова плюшена ливрея и панталони до коленете, светлобежови чорапи и напудрена перука). Боя се, че не, сър, последните приготовления на тоалета…

БОЙЛАН (подхвърля му шест пенса). Вземи да си купиш джин и сода. (Сваля шапката си и с изискан жест я поставя върху закачалката от разклонените рога на Блум). Покани ме вътре. Трябва да свърша една интимна работа с твоята жена. Разбираш ли?

БЛУМ. Благодаря, сър. Да, сър, мадам Туийди е в банята, сър.

МАРИЪН. Той би трябвало да се чувства поласкан. (Изскача с плисък от водата) Раул, скъпи, ела да ме избършеш. Гола-голеничка съм. Само по шапка и сюнгер в ръка.

БОЙЛАН (в очите му играе дяволито пламъче). Чудесно!

БЕЛА. Какво? Какво е това?

Зоуи й шепти нещо.

МАРИЪН. Нека гледа, горкият! Сводник! Самият той е съща напаст! Ще взема да пиша до една влиятелна проститутка или пък до Бартоломона, брадатата жена, да го нашари с по инч дълбоки белези и резки, за да ми върне обратно подписаната и обгербена квитанция.

БЕЛА (смее се). Хо-хо-хо-хо.

БОЙЛАН (към Блум, говори му през рамо). Разрешавам ти да залепиш око на ключалката, да гледаш и да се опипваш, докато аз я прекарам няколко пъти.

БЛУМ. Благодаря, сър. Ще ви послушам, сър. Може ли да доведа и двама мои приятели като свидетели на гледката да я фотографират? (Подава му бурканче с мазило.) Вазелин, сър? Ароматизиран с портокалов цвят?… А хладка вода ще ви трябва ли?…

КИТИ (обажда се откъм канапето). Казвай, Флори. Казвай. Какво става?

Флори й пошушва нещо на ухото. Шепти любовни слова, примлясква с влажни устни, изпада в опиянено дърдорене и състояние на подмокряне.

МИНА КЕНЕДИ (забелила очи към тавана). О, сигурно е като уханието на здравец и зрели праскови! О, вижда се, че той боготвори всяка нейна частица! Ето, сляха се в едно! Обсипват се с целувки!

ЛИДИЯ ДУС (с отворена уста). Ммм. Ямиями. О, понесе я из стаята, така както е в нея! Ето, това се вика да му го яхнеш. И колко са гласовити, чуват се чак в Париж и Ню Йорк. По-хубаво е и от ягоди със сметана.

КИТИ (смее се). Хии-хии-хии.

ГЛАСЪТ НА БОЙЛАН (сладострастен, дрезгав, като че идва от дъното на стомаха му). О! Хубавияблаготияяя брукрачкраст краст!

ГЛАСЪТ НА МАРИЪН (дрезгаво и сладострастно се надига все по-високо в гърлото й). О! Исссскамощецелуууувкитамтамтам!

БЛУМ (ококорените му очи ще изхвръкнат, мачка се, прегръща се). Разкрий! Скрий! Разкрий! Хубаво я изори! Още! А сега хвърляй семето, да шурти, сурвай, урвай!

БЕЛА, ЗОУИ, ФЛОРИ, КИТИ. Хо-хо! Ха-ха! Хи-хи!

ЛИНЧ (сочи с пръст). Да държи, така да се каже, огледало пред природата^[186]. (Изсмива се.) Ху-ху-ху-ху-ху-ху.

Стивън и Блум се оглеждат в огледалото. Там се появява лицето на Уилям Шекспир, голобрадо, сковано от лицева парализа, коронясано с отражението на разклонените рога на закачалката в антрето.

ШЕКСПИР (говори с тържествения глас на вентрилоквист). Тоз креслив кикот на празноумие е знак. (Към Блум.) Навярно искаш в невидимост да чезнеш. Но виж! (Изкукуригва с грачещия смях на скопен петел.) Ягого! Как само приятелчето припряно я стисна за гръцмуля в един от седмицата ден четвъртък. Ягогого!

БЛУМ (усмихва се бледо на курвите). Кога ще чуя шегата?

ЗОУИ. Когато станеш два пъти съпруг и веднъж вдовец.

БЛУМ. Грешки стават, трябва и да се прощават. Дори великият Наполеон, когато след смъртта го мерили на голо…^[187]

Появява се вдовицата Дигнъм с чипия си нос и страни, зачервени от неутешимост, сълзи и силно шери, върви забързано, облечена във вдовишкия си траур, бонето й килнато на една страна, и без да спира, си слага руж и пудра на бузите, устните и носа. Изправителен дом заплашва люпилото й от малки лебедчета. Под полата й се подават работните панталони и обувки четирийсети номер, на покойния й съпруг. Стиска полица на Шотландската застрахователна компания, както и голям като шатра чадър, под който се е сбрала цялата й челяд, подтичва подире й, Патси куца с единия крак, върви разгърден, парче свинска пържола се мандахерца от джоба му, Фреди хленчи, Сузи се тътри с изкривена от рев уста, Алис дундурка бебето. Тя ги пошляпва и върви напред с високо развяно знаме.

ФРЕДИ. Мамо бе, стига си ме дърпала!

СУЗИ. Мамо, бульонът ще изкипи!

ШЕКСПИР (изпаднал в паралитичен гняв, фъфли). Вдов другбийца пръсъпруг^[188]!

Появява се лицето на Мартин Кънингам с брада, но с чертите на голобрадия Шекспир. Огромният чадър се поклаща и залита пиянски, децата се разбягват. Изпод чадъра се появява госпожа Кънингам с шапка ала Веселата вдовица и с кимоно. Носи се леко и плавно, току се покланя, ситни по японски.

ГОСПОЖА КЪНИНГАМ (пее).

Наричат ме на Азия бисера.

МАРТИН КЪНИНГАМ (гледа я невъзмутимо). Браво! Възхитително! Жена разблудна и безпътна!

СТИВЪН. Et exaltabuntur cornua iusti^[189]. Царици се сношават с расови бикове. Спомнете си Пазифая, нали заради нейната похотлива страст моят прастарпрапрадядо измайстори първата в света изповедня. Да не забравяме и мадам Гризел Стивънс, нито тлъстите изчадия на рода Ламбърт. И Ной пи вино и опи се. Ковчегът му зеел вечно отворен.

БЕЛА. Такива тук не смеят да припарят. И да дойдат, ще има да почакат.

ЛИНЧ. Остави го на мира. Току-що се е върнал от Париж.

ЗОУИ (изтичва до Стивън и го хваща подръка). О, хайде. Поговори ни малко на парлеву.

Стивън нахлупва шапката си, застава пред камината с отпуснати рамене, разперил ръце като перки, лицето му — изкривено в усмивка.

ЛИНЧ (яхнал е канапето и току го смушква с двата крака). Ръръръ Рът Рът Ръъъъъм.

СТИВЪН (ломоти превзето и неразбираемо, сгърчва се в отривисти движения като кукла на конци). Хиляди места за забавление, където да похарчиш вечерта си с красиви дами, тикат ти да целуваш ръкавици до лакътя и други неща, може би сърцето, бира и наденички в модни къщи много ексцентрични, където наконтени кокотки колкото щеш или просто принцеси, вдигат крака в буен канкан, това е голямата парижка палячовщина, още по-глупава в очите на чужденеца, още повече, ако вземем, например, клетите англичани и тогава се вижда колко по-вещи са другите в чувствените дела на любовния плезир. И всякакви там мистър, сър и жантдеман, дето са дошли право за плезира, трябва да направят непременна визита на представлението рая и ада, с истински погребални свещи, където всички мон ами пускат и сълзи, и пари, и мило и драго, д’акор нали, и това е всяка нощ, мон дийо. Съвършено шокираща и перфектна подигравка с религията и такова нещо няма къде другаде да видиш. Пристигат все шикозни мадами, самата свенливост, после бързо се разсъбличат, захвърлят кюлоти, врещят и квичат искат да видят как вампирът ще прелъсти монахинята — младо миньонче и се започва едно dessous troublants^[190]. (Изцъква шумно с език.) О, лала! Ce pif qu’il a!^[191]

ЛИНЧ. Vive le vampire!^[192]

КУРВИТЕ. Браво! Парлеву!

СТИВЪН (гримасничи с отметната назад глава, смее се гръмогласно, потупва се и се прегръща). Там е големият успех на голямото кикотене. Всички ангели са лапнали по проститутки, а светите апостоли, мамка им, се правят на страшни грубияни. Демимонденките са същински куклички, обкичени с диаманти и тоалирани според окото да пълнят. Повече си падат по измисленото от модерните, по същото, което се смятало за низост от древните. (Сочи около себе си с гротескни жестове, на които Линч и курвите отвръщат.) Пълно е с каучукови статуи на жени, които могат да се обръщат и наопаки, тоест стока с две лица, още с голи девици с човешки бой, които можеш да зяпаш за сеир как се лижат лесбийски и се целуват по пет пъти, по десет пъти. Зрелището няма край. Влиза жантлеман и се наслаждава в огледалото на всевъзможни пози, а може да си поръча и нещо по-животинско; тогава цъфва момчето на касапина и чак-чак, чак-чак изпразва се в още топъл-топъл телешки дроб или пък изпълнява омлет върху пъп, pièce de Shakespeare.

БЕЛА (Тупа се по пъпа, пада върху канапето, призлява й от смях) Омлет върху… Хо! Хо! Хо! Хо!… Омлет върху…

СТИВЪН (говори превзето). Обичам те, сър дарлинг. Ще ти говоря с английския си език, за да се получи едно double entente cordiale^[193]. О, да, mon loup^[194]. Колко ще ти струва ли? Едно Ватерло^[195]. Тоест един ватерклозет. (Изведнъж спира и вдига пръст нагоре.)

БЕЛА (смее се неистово). Омлет…

КУРВИТЕ (смеят се). Бис! Бис!

СТИВЪН. Чуйте. Сънувах любеница.

ЗОУИ. Значи ще отидеш в странство и ще се влюбиш в чужденка.

ЛИНЧ. Странствай, копеле, търси си съпруга.

ФЛОРИ. При сънищата става обратното на това, което си сънувал.

СТИВЪН (протяга напред ръце). Беше тук. По улица на блудници. На Сърпънтайн Авеню Велзевул ми я посочи, една тантуреста вдовица. Къде постлан е червеният килим?

БЛУМ (приближава се до Стивън). Виж…

СТИВЪН. Не, аз избягах. Враговете ми са по-долу от мен. И винаги ще бъдат. Свят без край. (Извиква.) Pater! Свободен!

БЛУМ. Слушай…

СТИВЪН. Ще прекърши духа ми, така ли? O merde alors!^[196] (Крещи, хищническите му нокти се изострят и удължават.) Хола! Хилихоу!

Гласът на Саймън Дедалус му отвръща някак сънено, но отчетливо.

САЙМЪН. Всичко е наред. (Спуска се като ястреб, лети неуверено, кръжи и току изграчва нещо окуражително, носи се върху масивните си мишеловски криле.) Хей, момче! Ще спечелиш ли? Хууп! Пшът! В един кюп с тази измет. Не бих ги пуснал до себе си и на един магарешки рев разстояние. Горе главата! Дръж знамето високо! Червен орел на сребристобял фон с разперени криле^[197]. Гербмайсторът на Ълстърския хералдически колеж! Хай! Хууп! (Излайва като ловджийско куче, изплезва език.) Булбул! Чао, момче!

Тапетните палмови листа и шарки стремително се понасят, преместват се в провинцията, сред природата. Охранена лисица се измъква от прикритието си, опашката й стърчи нагоре, току-що е заровила баба си, хуква в откритото поле с блеснали очи, търси да се скрие под листата в дупката на някой борсук. Глутница ловджийски кучета е по петите й, заболи нос в земята, душат плячката, лаят, гъргорят, кръв вопият. Ловците и ловджийките от Уорд Юнион са подире им, тресе ги тръпка да убиват. Откъм Шестата миля, Флатхаус и Камъка на деветата миля прииждат пешаци с чепати гьостерици, харпуни, свити на примка ласа, овчари с пастирски камшици, ловци на мечки с тъпани, тореадори с ками, сивокожи негри с разпалени факли. Сред тях играчи на зарове, комарджии, табладжии, картоиграчи, професионални мошеници. Крещят, хвалят се, подмамват, прегракнали от викане букмейкъри с високи фокуснически шапки реват оглушително.

ТЪЛПАТА

Програма на състезанията. Състезателна програма.

Десет към едно за фаворита.

Залозите насам. Залозите насам.

Десет към едно без едно. Десет към едно без едно^[198].

Опитай си късмета на Танцуващата Джени^[199]!

Десет към едно без едно.

Плащам до петстотин, момчета! Само до петстотин!

Давам десет към едно!

Десет към едно без едно!

Черен кон без ездач профучава като призрак край стълба на финиша, гривата му се ветрее, очите му — звезди. Останалите го следват в пакет, група разпенени оседлани коне. Скелетни коне: Скиптър, Максимум Втори, Зинфандел, Изстрел на Уестминстърския херцог, Отпор, Цейлон на херцог Бофор, носител на Голямата награда на Париж. Жокеите са джуджета в ръждиви ризници, тресат се, подскачат на седлата си. Последен в плисналия дъжд се появява фаворитът — задъханото сиво-жълто пони Петела на Севера^[200], върху което се мъдрят мръсножълтата жокейка и зелен жакет с оранжеви ръкави на Гарет Дийзи. Стиска юздите и размахва стик за хокей. Понито му се препъва на слабите си крачета с бели гети, подрусва се в тръс по каменистия път.

ЛОЖИТЕ НА ОРАНЖИСТИТЕ (подиграват се). Господине, по-добре слез долу и го бутай. Последна отсечка! По мръкнало може и да стигнеш!

ГАРЕТ ДИЙЗИ (стърчи изправен, обруленото му като изрязано с нож лице е облепено с пощенски марки, размахва хокейния стик, сините му очи проблясват в призмата на полилея, докато крантата му бяга със скокове, сякаш се учи да галопира). Per vias rectas!^[201]

Кобилица с две ведра плисва върху него и крантата, изправена на задните си крака, цял потоп от овнешки бульон с танцуващи в него монети от моркови, ечемик, лук, ряпа, картофи.

ЗЕЛЕНИТЕ ЛОЖИ. Лек ден, сър Джон! Лек ден, твоя светлост!

Редник Кар, редник Комптън и Сиси Кафри минават отдолу под прозореца и пеят в пълен дисонанс.

СТИВЪН. Чуйте! Нашият приятел Глъч на улицата!

ЗОУИ (вдига ръка). Стоп!

РЕДНИК КАР, РЕДНИК КОМПТЪН и СИСИ КАФРИ.

Гори ме огън по една

йо-йоркшърска мома…

ЗОУИ. Това съм аз. (Пляска с ръце.) Да танцуваме! Да танцуваме! (Изтичва до пианолата.) Кой има два пенса?

БЛУМ. Кой ще…

ЛИНЧ (подава й две монети). Ето, вземи.

СТИВЪН (щрака с пръсти нетърпеливо). Бързо! Бързо! Къде е птицегадателският ми кривак? (Отива до пианото, взима бастуна си от ясен и започва да си тактува с него, като пошляпва крака си.)

ЗОУИ (завърта ръчката на пианолата). Започваме.

Пуска двете монети в прореза. Заблестяват розови и виолетови светлини. Барабанът се завърта с глухо измъркване и колебливо подхваща валсова мелодия. Появява се професор Гудуин с перука, чиито кичури са вързани с фльонги, издокаран в дворцов тоалет, наметнат с лекьосана, стегната около врата пелерина, приведен почти надве от невероятната си възраст, олюлява се с несигурна походка, прекосява салона, ръцете му треперят. Сяда притеснено на еднокракия стол пред пианото, вдига тънките си като клечки ръце, стоварва ги върху клавишите, поклаща грациозно глава като превзета думичка, докато джувките на къдриците подскачат върху главата му.

ЗОУИ (върти се на място и потраква с токове). Танцувайте! Няма ли желаещи? Кой иска да танцува?

Пианолата с разноцветни светлини свири във валсов такт встъплението към Моето момиче е йоркшърско девойче. Стивън мята бастуна си върху масата и хваща Зоуи през кръста. Флори и Бела избутват масата към камината. Стивън, който е прегърнал Зоуи с демонстративна грациозност, я завърта буйно и двамата се понасят из цялата стая. Ръкавът й пада назад и оголва изящната й ръка, както и един белезникав белег от ваксинация, бучнат там като цвете от плът. Блум стои настрана. Между завесите се подава изпънатият в остър шпиц крак на професор Магини, върху който се върти копринен цилиндър. Със сръчно замятане изпраща цилиндъра върху главата си, след което самодоволно и жизнерадостно се появява, плъзгайки се на кънки. Носи тъмносив сюртук с копринени виненочервени ревери, кремаво жабо от тюл, дълбоко изрязана зелена жилетка, твърда яка и бяла кърпичка, тесни светлолилави панталони, лачени бални обувки и жълти ръкавици. От бутониерата му наднича далия. Върти нашарения си с точки бастун ту в едната, ту в другата посока, после отривисто го пъхва подмишница. Грациозно полага безжизнено отпуснатата си ръка върху гръдния кош, покланя се, като същевременно опипва и цветето, и копчетата си.

МАГИНИ. Поезията на движението, изкуството на пластиката. Няма връзка нито с мадам Легет Бърн, нито с Левинстоун. Организаторки на костюмирани балове. Важна е стойката. Стъпките на Кати Ланер^[202]. Така. Наблюдавайте ме! Да видите моите терпсихорски умения. (Започва менует с три леки танцови стъпки напред.) Tout le monde en avant! Révérence! Tout le monde en place!^[203]

Встъплението свършва. Професор Гудуин размахва неясните очертания на ръцете си, свива се, съсухря се, яркоцветната му пелерина се свлича до стола. Мелодията, в отчетлив валсов такт, гърми уверено. Стивън и Зоуи се въртят в кръг. Светлините се променят, блещукат и угасват в розово и виолетово.

ПИАНОЛАТА.

Младежи двама за своите момичета шушкат,

оставили са ги далеч, дали ще ги дочукат…

От единия ъгъл изтичват сутрешните часове^[204], златокоси, стройни, в девическосини одежди, с тънки талии и непорочни стрелки. Извиват бърз подвижен танц, като въртят въжетата си за скачане. Часовете на пладнето ги следват в кехлибарена златистост. Смехът им се смесва, прелива, гребените в прибраните им на кок коси проблясват, улавят слънчевите лъчи като в огледало, вдигат високо изящните си ръце.

МАГИНИ (ръкопляскането му с ръкавици проехтява приглушено). Carre! Avant deux!^[205] Дишайте равно, дълбоко! Balance!^[206]

Утринните и обедните часове танцуват валс на място, завъртат се, приближават се и се извиват в дълбок поклон визави. Кавалерите зад тях се привеждат, отпускат ръце, докосват техните, хващат ги и ги вдигат високо над раменете.

ЧАСОВЕТЕ. Може да докоснеш моята…

КАВАЛЕРИТЕ. Мога ли да докосна твоята?

ЧАСОВЕТЕ. О, по-лекичко!

ПИАНОЛАТА.

Малкото мое девойче

в кръста е кат’ клонче.

Зоуи и Стивън се въртят волно във все по-широки валсови кръгове. Часовете на здрача изникват из дълги призрачни подмоли, пръсват се като привидения, мъкнат се мудно, страните им леко обагрени с къна и бледорозов руж. Със сиви прозирни воали от газ, с черни като прилеп ръкави, пърхат и припърхват при всеки полъх от брега.

МАГИНИ. Avant! Huit! Traverse! Salut! Cours de mains! Croise!^[207]

Часовете на нощта се прокрадват на мястото на предишните. Утринните и обедните, както и часовете на здрача се оттеглят. Нощните носят на лицата си маски, в косите им са забодени ками, на ръцете им подрънкват гривни с глухи звънчета. Уморено и вяло вървят и се кланят ли, кланят под сумрачни воали.

ГРИВНИТЕ. Зън-зън! Зън-зън!

ЗОУИ (върти се, опряла ръка върху челото си). О!

МАГИНИ. Les tiroirs! Chaine de dames! La corbeille! Dos a dos!^[208]

Уморено танцувайки арабеска, те вяло се вият по пода в най-различни фигури, навиват се, развиват се, кланят се, завъртат се, превъртат се, свят им се завива.

ЗОУИ. Зави ми се свят.

Пуска се и тупва върху един стол. Стивън хваща Флори и я завърта във вихрен танц.

МАГИНИ. Boulangere! Les ronds! Les ponts! Chevaux de bois! Escargots!^[209]

Приближават се по двойки, раздалечават се със сплетени ръце, нощните часове се събират с извити над главата ръце в подвижна мозайка. Стивън и Флори се обръщат някак тромаво.

МАГИНИ. Dansez avec vos dames! Changez de dames! Donnez le petit bouquet a votre dame! Remerciez!^[210]

ПИАНОЛАТА.

Но го бива и със ум

бара-бара-бум!

КИТИ (скача на крака). О, същото го пееха, когато се возехме на въртележката в базара Майръс!

Изтичва до Стивън. Той захвърля Флори най-безцеремонно и сграбчва Кити. Пронизително просвирва писклива пищялка, всичко проглушава. Тежко, тромаво, грохливо, бавно, мудно и лениво, с глухо гъгнене и грохот тръгва въртележката на Тофт и стаята в главата с шемет щуро обикаля, вихрено врътня усуква.

ПИАНОЛАТА.

Моето момиче е йоркшърско девойче…

ЗОУИ. От главата до петите йоркшърка си е тя. Хайде всички!

Хваща Флори и валсува с нея.

СТИВЪН. Pas seuli^[211]

Завърта още веднъж Кити и после я захвърля в обятията на Линч, грабва от масата ясеновия си бастун и започва да танцува сам. Всички се вият, въртят и валсуват. Блумбела, Китилинч, Флоризоуи, женички, бонбончета. Стивън с шапка и бастун в ръка прави шпагат, после подскача нависоко до небето, запушва си устата, другата ръка пъхва под бедрото и с ловджийски силен вик, с едно мощно дръж! салона огласява, в синьо-зелено и жълто заблестява. На Тофт тромавелката върти кончета с ездачи, златисто варакосани змии в нозете им се вият, червата в недрата се люшкат в такт на фанданго, ходилата рият пръст и отново падат на земята.

ПИАНОЛАТА.

Във фабрика работи тя —

красавица без пукната пара.

Притиснати един към друг, шеметно в кръг кръжат, гледат, зяпат и дъхтят, краката устремени като в щурм. Барабум!

ТУТИ. Бис! Браво! Браво! Бис!

САЙМЪН. Не забравяй пройдохите от рода на майка ти!

СТИВЪН. Танцът на смъртта.

Лакеят в ливрея ръчния звънец дрънчи и ето кон, кобила, кранта приобщи; кастрирани добичета, прасенца, Конми яхнал Христовата ослица, куц с патерица крета, еднокрак моряк в малка лодка със скръстени ръце стои, въжа опъва, кларнет надува, моряшки танц танцува от край до край, с кряк и шум, барабум! Яхнали понита, шопари, атове с висулки и стихари, идат гадаринските свине, Корни се в ковчег пече. От сив и лъскав кат’ акула камък Нелсън еднорък, две лелки фрауенцимер омацани със сливи, бебешка количка плач реве. Дявол да го вземе, шампион е той и мой. Фитилът от варел наднича, преподобният вечерня Влюбен в подрусваща наемна двуколка Блейзис, колоездач, превит надве като в капан мишле, Дили с кейк и каймак от разбити белтъци и тоалет церемониален. Последно в каляска подскача нещо като вицекрал и регина с процесия от рози в шпалир. В ефир! Бум! Барабум!

Двойките се пускат. На Стивън му се завива свят. Стаята се върти пред очите му. Върви със затворени очи и се клатушка. Тънки червени спици пронизват въздуха. Наоколо се разлетяват звезди и слънца. Блещукащи мушици танцуват по стената. Заковава се на място.

СТИВЪН. Ох!

Майката на Стивън, изпосталяла, изниква вдървено от пода в сиви прокажени дрипи, с венец от увехнали портокалови цветчета и прокъсано булчинско було, безносото й лице е изпито и жълто, цялата е покрита със зеленикава плесен. Косата й рядка и провиснала. Впива в Стивън дълбоките си очни кухини, обрамчени със сини кръгове, отваря беззъбата си паст и проговаря безсловесно. Хор от девици и изповедници пее безгласно.

ХОРЪТ.

Liliata rutilantium te confessorum…

Iubilantium te virginum…^[212]

От върха на кулата Бък Мълиган, облечен в шарени шутовски дрехи в червеникавокафяво и жълто, с клоунска шапка с тънкогласо звънче, стои и я зяпа, в ръката си държи топла-топла, още димяща кифличка с масло.

БЪК МЪЛИГАН. Тя пукна. Колко жалко! И Мълиган се среща с опечалената майка. (Забелва очи към небето.) Меркурий Малахия.

МАЙКАТА (със загадъчно налудничавата усмивка на смъртта). Навремето аз бях красавицата Мей Гулдинг. Сега съм мъртва.

СТИВЪН (ужасен). Кой си ти, лемуре^[213]? Що за караконджулски номер е това?

БЪК МЪЛИГАН (раздрънква тънкогласото звънче). Каква ирония! Кинч я уби, уби кучката. И тя ритна камбаната. (Сълзи от разтопено масло капят от очите право в кифличката му.) Нашата блага всемогъща майка! Epi oinopa ponton.

МАЙКАТА (приближава се, леко го лъхва с мъртвешкия си мирис). Всички трябва да минат през това, Стивън. В света има повече жени, отколкото мъже. Ти също. Ще му дойде времето.

СТИВЪН (задъхва се от страх, угризения и ужас). Мамо, разправят, че съм те убил. Той оскърби паметта ти. Болестта ти, мамо, ракът те уби, не аз. Съдба.

МАЙКАТА (струйка зелена жлъч се процежда от едната страна на устата й). Тогава ми изпя онази песен. Горчивата загадка на любовта.

СТИВЪН (оживено). Кажи ми думата, мамо, ако вече я знаеш. Думата, известна на всички.

МАЙКАТА. Кой те спаси в оная нощ, когато скочи във влака от Далки заедно с Пади Лий? Кой те жалеше и милееше за теб, когато тъгуваше сред чужденците в странство? Молитвата е всесилна. Молитвата за страдащите души в наръчника на монахините урсулинки, четирийсет дни за опрощение. Разкай се, Стивън.

СТИВЪН. Вампир! Хиена!

МАЙКАТА. Моля се за теб на другия свят. Накарай Дили всяка вечер да ти приготвя от онзи варен ориз, мозъкът ти е изтощен, Стивън. Година подир година как само съм те обичала, о, сине мой, о, мой първородни, още когато лежеше в утробата ми.

ЗОУИ (вее си с вентилатора от камината). Ще се разтопя!

ФЛОРИ (сочи Стивън). Виж колко е пребледнял.

БЛУМ (отива до прозореца и го отваря широко). Завило му се е свят.

МАЙКАТА (с тлеещи очи). Разкай се! О, не забравяй пламъците адови!

СТИВЪН (задъхан). Мършояд! Кървящи глави и оглозгани кокали!

МАЙКАТА (лицето й се приближава все по-близо и по-близо, усеща мъртвешкия й мирис). Внимавай! Пази се! (Бавно вдига почернялата си съсухрена ръка, протяга разперените си пръсти към гърдите на Стивън.) Пази се! От Божията ръка! (Зелен рак с кръвожадни червени очи забива ехидните си щипки дълбоко в сърцето на Стивън.)

СТИВЪН (дави се от гняв). Кръвник! (Лицето му се изопва, посивява, състарява се.)

БЛУМ (до прозореца). Какво има?

СТИВЪН. Ah non, par exemple!^[214] Интелектуалното въображение! Всичко или нищо. Non serviam!^[215]

ФЛОРИ. Дайте му студена вода. Чакай! (Втурва се навън.)

МАЙКАТА (кърши ръце със забавени движения, опява отчаяно). О, свето Иисусово сърце, смили се над него! Спаси го от ада, божествено свято сърце!

СТИВЪН. Не! Не! Не! Хайде, всички вий, сломете духа ми, ако можете! Ще паднете на колене пред мене, ще ви заставя!

МАЙКАТА (с хъркащ, агонизиращ глас). Смили се над Стивън, Господи, направи го заради мен! Неизразимо бе страданието ми, когато издъхнах с любов, мъка и болка на връх Голгота.

СТИВЪН. Нотунг^[216]!

Вдига бастуна си от ясен с две ръце и го стоварва върху лампата. Сетният сивосинкав пламък на времето проблясва боязливо в последвалия мрак сред посипани навред стъкла и повсеместна разруха.

ГАЗОВАТА ДЮЗА. Пуууф! Пфиуууу!

БЛУМ. Спри!

ЛИНЧ (втурва се и хваща ръката на Стивън). Дай! Спри, човече! Амокът ли те хвана?

БЕЛА. Полиция!

Стивън пуска бастуна, отмята назад глава, ръцете му увисват неподвижно, стърчи като вдървен, после хуква панически покрай курвите, поема към външната врата.

БЕЛА (крещи). След него!

Две от курвите се спускат да го догонят. Линч, Кити и Зоуи се затичват навън. Говорят превъзбудено. Блум тръгва след тях, но след малко се връща.

КУРВИТЕ (задръстили са входа, сочат нещо). Ей там! Ей там!

ЗОУИ (сочи с пръст). Ей там. Там нещо става.

БЕЛА. Кой ще плати за лампата? (Хваща Блум за пеша.) Хванах ли те! Ти беше с него. Той ми счупи лампата.

БЛУМ (влиза обратно, нахълтва в салона). Каква лампа, жено?

ЕДНА ОТ КУРВИТЕ. Виж, скъса му сакото.

БЕЛА (с изстинали от гняв и алчност очи, гледа свирепо и сочи). Кой ще плаща за това? Десет шилинга. Ти си свидетел.

БЛУМ (вдига от земята бастуна на Стивън). Аз ли? Десет шилинга! Не си ли задигнала достатъчно от него, та още искаш? Той не ти ли…

БЕЛА (на висок глас). Я без нравоучения. Това тук не е бардак, а приличен дом за по десет шилинга на вечер.

БЛУМ (пъхва ръка под абажура на лампата и дръпва сиджимката. Лампата светва и се вижда смачканият бледоморав абажур. Вдига бастуна във въздуха). Само лампеното шише е счупено. Това е всичко, което той е…

БЕЛА (отдръпва се и пищи). Боже Господи! Не, недей!

БЛУМ (пуска надолу бастуна). Исках само да ти покажа как е продупчил хартията на абажура. Поразията не струва и шест пенса. За какви десет шилинга ми говориш!

ФЛОРИ (влиза, носи чаша вода). Къде е той?

БЕЛА. Не искаш да извикам полицията, нали?

БЛУМ. О, знам. Имаш си свое куче сред тях, нали? Само не забравяй, че той е студент и че учи в Света Троица. А те се отнасят покровителствено към твоето заведение. Господата, благодарение на които си плащаш наема. (И бързо прави масонския знак.) Нали разбираш за какво говоря? Той е племенник на вицеканцлера. Не искаш неприятности, нали?

БЕЛА (сърдито). Света Троица! Идват тук след състезанието с лодки, вилнеят, обръщат всичко наопаки и нищичко не плащат. Ти ли ще ми казваш какво да правя в моя дом? Къде е той? Ще го таксувам. И ще го накарам да се засрами, точно това ще направя. (Вика.) Зоуи! Зоуи!

БЛУМ (настоятелно). А ако това се беше случило със собствения ти син в Оксфорд? (Заплашително.) Всичко знам.

БЕЛА (загубва и ума, и дума). Кой си ти всъщност? Да не би инкогнито да се подвизаваш?

ЗОУИ (от прага) Там нещо става.

БЛУМ. Какво? Къде? (Хвърля й на масата един шилинг и се провиква.) Това е за лампеното шише. Къде? Имам нужда от планински въздух.

Ускорява крачка през антрето и излиза навън. Курвите му посочват мястото. Флори се мъкне подире му, разплисква водата от чашата. Всички курви са се скупчили на прага и говорят една през друга, сочат нещо вдясно, където мъглата се е прокъсала. Отляво с дрънчене пристига наемен файтон. Пред къщата забавя ход. Блум, още неизлязъл, зърва Корни Келъхър, който казва на двама смълчани развратници, че вече са стигнали. Блум извръща лице. Чува се как откъм вътрешността на къщата Бела подканва курвите да обърнат внимание на появилите се клиенти. И те веднага започват да мляскат към тях и да им изпращат сладко-лепкави, олигавени въздушни целувки. Корни Келъхър им отвръща с призрачно похотлива усмивка. Безмълвните коцкари се обръщат към кочияша да му платят. Зоуи и Кити продължават настойчиво да сочат вдясно. Блум ги разделя, минава помежду им, измъква халифската си качулка и наметка, изтичва надолу по стъпалата с извърнато встрани лице. Инког Харун ар-Рашид^[217] се шмугва зад безмълвните коцкари, крачи забързано покрай перилата с пъргавата походка на леопард, като осейва пътеката зад гърба си с листчета от разкъсани пликове, накиснати в отвара от анасоново семе. Ясеновият бастун отмерва крачките му. Все още на разстояние го преследва глутница хрътки, предвождани от Хорнблоуър от Света Троица с ловджийска шапка на главата, чифт овехтели сиви панталони, размахва камшик във въздуха, души, приближава, лае, дъхти, попада на грешна диря, отказва се, всички с изплезени езици, ето, още малко и ще заръфат петите му, ще наскачат по опашката му. Той върви, затичва се на зигзаг, впуска се в галоп, после прилепва гръб, спотайва се. Започват да го замерят с камъни, кочани от зеле, кутии от бисквити, яйца, картофи, мъртви риби и женски подпетени чехли. След него иде новосформирана потеря, препуска на галоп и на зигзаг, дъхти във врата му, след мен! Идат: полицаи 65 и 66 от нощните патрули, Джон Хенри Ментън, Уиздъм Хели, В. Б. Дилън, съветник Нанети, Александър Кийс, Лари О’Рорк, Джо Къфи, госпожа О’Дауд, Бърк Досадата, Безименния, госпожа Райордан, Гражданина, Гариоуен, Какмубешеимето, Странноликия, Онзидетоприличана, Виждалсъмгонякъде, Онясъс, Крис Калинан, сър Чарлс Камерън, Бенджамин Долард, Ленехан, Бартел Дарси, Джо Хайнс, Ред Мъри, редактор Брейдън, Т. М. Хийли, господин Съдия Фицгибън, Джон Хауърд Парнел, преподобният О’Сьомг в консерва, професор Джоли, госпожа Брийн, Денис Брийн, Тиъдър Пюърфой, Мина Пюърфой, Пощенската любовница в станцията на Уестланд Роу, С. П. Маккой, приятел на Лайнс, Хопи Хоппалан, човекът от улицата, другият човек от улицата, Футболниобувки, чипонос кочияш, богата дама протестантка, Дейви Бърн, госпожа Елън М’Гинес, госпожа Джо Галахър, Джордж Лидуел, Джими Хенри с мазоли, надзирател Лараси, отец Каули, Крофтън от отдел Митнически събирания, Дан Досън, зъболекарят Блум с пинцети, госпожа Боб Доран, госпожа Пълна Тъпота, госпожа Уайз Нолан, красиваомъженаженасеотърквавширокатазадницанатрамваяКлонски, книжарят на Сладостите на греха, госпожица Дибидюс Шибидах, Мадам Джералд и Станислас Морън от Роубък, управителят на Дримис, полковник Хейнс, Мастиански, Цитрон, Пенроуз, Аарон Фигатнър, Моузес Хърцог, Майкъл Герати, инспектор Трой, госпожа Галбрейт, дежурният полицай на ъгъла на улица Екълс, старият доктор Брейди със стетоскопа, тайнственият мъж на плажа, ловджийското куче, госпожа Мириам Дандрейд и всичките й любовници.

ПОТЕРЯТА (презглававбезпорядък). Това е Блум! Спрете Блум! Стоп Блум! Стопаблум! Блумодърж! Дръж! Дръж! Спрете го на ъгъла!

На ъгъла на улица Бийвър под строителното скеле Блум спира задъхан до самата шумна шашкъния, тайфа с няколко идиота, които нищичко не знаят и на йота, шум и гюрултия, олелия, срамотия, за какво са тия.

СТИВЪН (жестикулира превзето, диша дълбоко и бавно). Вие сте мои гости. Неканени. По силата на петия Джордж и седмия Едуард^[218]. Виновна е историята. Съчинена от дъщерите на паметта.

РЕДНИК КАР (към Сиси Кафри). Обиди ли те с нещо?

СТИВЪН. Обърнах се към нея в звателен падеж, женски род. Или може би трябваше в среден. Но не съм си и помислил за родителен падеж.

ГЛАСОВЕ. Не, не го направи. Момичето лъже. Той беше у госпожа Коен. Какво има? Войници и граждани. Военни и цивилни.

СИСИ КАФРИ. Бях заедно с войниците, когато ме оставиха за малко да отидат да се облек… нали разбирате какво искам да кажа и тогава младият мъж изтича подире ми и ме догони. Но аз съм вярна на този, с когото съм, нищо, че съм курва за по шилинг.

СТИВЪН (вижда надничащите глави на Кити и Линч). Здрасти, Сизиф. (Сочи себе си и останалите.) Поетично. Неопоетично.

ГЛАСОВЕ. Тя е вярна на тозискогото.

СИСИ КАФРИ. Да, с когото излязох. С моя приятел войника.

РЕДНИК КОМПТЪН. Мерзавец, май плаче да го сгрухам. Дай му да се разбере, Хари.

РЕДНИК КАР (към Сиси). Обиди ли те с нещо, докато двамата с него пикаехме?

ЛОРД ТЕНИСЪН (с блейзър в цветовете на английското знаме, с панталони за крикет, гологлав, с развята брада). Не е тяхна работа да разсъждават^[219].

РЕДНИК КОМПТЪН. Хайде, Хари, дай му да се разбере.

СТИВЪН (към редник Комптън). Не ти знам името, но си съвсем прав. Доктор Суифт твърди, че един човек в ризница може да победи десет мъже в ризи. Риза, това е синекдоха. Тоест част от цялото.

СИСИ КАФРИ (към тълпата). Не, бях с редника.

СТИВЪН (дружелюбно). И защо не? Храбрият войник. По мое мнение например, всяка дама…

РЕДНИК КАР (с килната на една страна шапка, застрашително пристъпва към Стивън). Кажи, шефе, как ще се почувстваш, ако ти забия един в ченето?

СТИВЪН (гледа нагоре към небето). Как ли? Ще ми бъде крайно неприятно. Благородното изкуство на самозаблудата^[220]. Лично аз ненавиждам силовите действия. (Махва с ръка.) Ръката леко ме наболява. Enfin, ce sont vos oignons.^[221] (Към Сиси Кафри.) Нещо случило ли се е? Какво по-точно?

ДОЛИ ГРЕЙ^[222] (маха с кърпичка от балкона си, дава знак, че е героинята от град Йерихон). Раав^[223]. Син на готвачка^[224], сбогом и на теб. Приятно пътуване до дома на Доли. Мечтай си за момичето, което остави сам-самичко теб да чака, и тя ще мечтае за теб.

Войниците обръщат плувналите си в сълзи очи.

БЛУМ (с мъка си пробива път в тълпата и рязко дръпва Стивън за ръкава). Ела, професоре, кочияшът чака.

СТИВЪН (обръща се). Моля? (Освобождава се.) Защо да не говоря с него или с което и да е друго човешко същество, което ходи на два крака по този сплескан в полюсите си портокал? (Сочи с пръст.) Не се боя от това, което мога да кажа, стига да му виждам очите. Стига да удържам перпендикуляра.

Залита с една крачка назад.

БЛУМ (пресяга се да го подпре). Ти гледай да удържиш собствения си перпендикуляр.

СТИВЪН (изсмива се глухо). Май центърът на тежестта ми се е разцентровал. Как ставаше този номер? Забравил съм. Дайте да седнем някъде и да поговорим. Борбата за живот е законът на съществуването, ала съвременните миролюбци, най-вече царят^[225] и английският крал, изобретиха арбитража. (Почуква се по челото.) Но ето тук трябва да убия и попа, и краля^[226].

ЧИСТАЧКАТА ГОНОРЕЯ. Чухте ли какво каза професорът? Той е професор в колежа.

КЕФ-ТИ КЕЙТ. Аз чух. Чух го к’во каза.

ЧИСТАЧКАТА ГОНОРЕЯ. Само как се изразява с подчертана изисканология на фразискаността.

КЕФ-ТИ КЕЙТ. Вярно, така е. И в същото време с толкова изрическа подходясност.

РЕДНИК КАР (освобождава ръката си и се изстъпва напред). Какво каза за моя крал? Повтори!

В прохода под един свод се появява Едуард Седми. Носи бяла фланелка с пришито отпред на гърдите Свето сърце, както и всички отличителни значи на Ордена на жартиерата, на Магарешкия бодил^[227], на Златното руно, на Датския слон, на Кавалерията на Скинър, на Кавалерийските копиеносци на Пробин, на старшите членове на адвокатските сдружения и юридически асоциации, както и на най-стария почетен артилерийски полк на Масачузетс. Стои и смуче хинапено бонбонче. Облечен е като великоизбран, съвършен и висш масон с мистрия и престилка, от която виси етикет Произведено в Германия^[228]. В лявата си ръка държи кофа на мазач с надпис: Defense d’urine.^[229] Посреща го гръм от възторжени възгласи.

ЕДУАРД СЕДМИ (бавно, тържествено и нечленоразделно). Мир, съвършен мир. Заради това е и кофата в ръката ми. Горе главата, момчета. (Обръща се към поданиците си.) Дошли сме тук да погледаме един чист и честен двубой и от сърце желаем и за двете страни всичко най-добро и късмет. Махак макар а бак^[230].

Ръкува се с редник Кар, с редник Комптън, със Стивън, Блум и Линч. Всеобщи ръкопляскания. Едуард Седми приема овациите като с голяма изисканост вдига кофата над главата си.

РЕДНИК КАР (към Стивън). Кажи го пак.

СТИВЪН (изнервен, дружелюбен, стяга се). Разбирам твоята гледна точка, въпреки че за момента аз самият нямам крал. Това е векът на патентованите лекарства. Точно тук е трудно да се води дискусия. Но това е въпросът. Предполагам, че си готов да умреш за родината. (Поставя ръка върху ръкава на редник Кар.) Не че ти го желая. Но ето какво казвам аз: нека моята родина умре за мен. Досега го е правила. Не че искам смъртта й. Проклета да е смъртта. Да живее животът!

ЕДУАРД СЕДМИ (лети над купища избити хора в облеклото и с ореола на Иисус Шегаджията и смуче бяло хинапено бонбонче, което е пъхнал в устата на фосфоресциращото си лице).

Методите ми са нови, съвършени,

слепите за да прогледнат,

хвърлям прах в очите им със шепи.

СТИВЪН. Крале и еднорози! (Отстъпва назад.) Ела някъде и тогава ще… Какво вика момичето?…

РЕДНИК КОМПТЪН. Ей, Хари, ритни го в ташаците. Сплескай му кура.

БЛУМ (обръща се с благ глас към редниците). Той не знае какво говори. Прекали го с пиенето, не му понася. Абсент, зеленоокото чудовище. Познавам го добре. Той е джентълмен и поет. Много свестен.

СТИВЪН (кимва, усмихва се, после се разсмива). Джентълмен, патриот, учен и съдник на навлеци.

РЕДНИК КАР. Изобщо не ми пука кой е.

РЕДНИК КОМПТЪН. Изобщо не ни пука кой е.

СТИВЪН. Май ги дразня. Като бик на зелено^[231].

Кевин Еган от Париж с черна испанска риза с пискюли и шапка на протестантските бойци дава знак на Стивън.

КЕВИН ЕГАН. Хай! Бонжур! Vieille ogresse a dents jaunes.^[232]

Патриций Еган наднича отзад, заешкото му лице гризе листо от дюля.

ПАТРИЦИЙ. Socialiste!

ДОН ЕМИЛ ПАТРИЦИО ФРАНЦ РУПЪРТ ПОУП ХЕНЕСИ^[233] (в средновековна ризница, върху шлема му се виждат две диви гъсти с разперени за полет криле, с благородническо възмущение сочи с рицарската си ръкавица към редниците). Верф футбоден биг, гранд поркос тодос тия мръсни джон бул енглишчанчени в сос от месо^[234]!

БЛУМ (към Стивън). Хайде вкъщи! Само си търсиш белята.

СТИВЪН (олюлява се). Не я търся, но не й се и плаша. Той предизвиква вродената ми интелигентност.

ЧИСТАЧКАТА ГОНОРЕЯ. Веднага се вижда, че е от патрициански род.

МЪЖКАРАНАТА. Зеленото е повече от червеното, тъй рече Улф Тоун^[235].

СВОДНИЦАТА. И червеното го бива толкова, колкото и зеленото, дори повече. Да живеят войниците! Да живее крал Едуард!

ХУЛИГАН (смее се). О, да бе! Вдигнете ръце за Де Вет^[236]!

ГРАЖДАНИНЪТ (Носи голям изумруденозелен шал и сопа в ръка, провиква се.)

Дано отгоре Бог да види,

да ни изпрати гълъб-дух

на гадовете сметката да види

и да се разхвърчат пера и пух,

защото англичаните мръсници

обърнаха ни в клети мъченици.

МАЛКИЯТ БУНТОВНИК (С примка на врата, с две ръце стиска изтичащите от тялото му вътрешности.).

Омраза не тая към ни едно човешко същество,

Но моята страна от краля повече обичам.

РЪМБОЛД, ДЕМОНЪТ БРЪСНАР (придружаван от двама асистенти с черни качулки, върви с малък куфар в ръка, който след миг отваря). Дами и гуспуда, този нож за месо, купен от госпожа Пиърси, за да заколи с него Мог. Ето и ножът, с който Воазен нарязал на парчета съпругата на наш съотечественик и скрил парчетата, завързани в бохча, в мазето, като гърлото на нещастната женска било прерязано от ухо до ухо. В това шишенце пък има арсеник, взет от тялото на госпожица Бароу, който арсеник всъщност изпрати Седън на бесилото.

Поклаща въжето, асистентите се спускат, хващат се за краката на жертвата, дърпат ги надолу с все сила и ръмжат. Езикът на малкия бунтовник изскача навън и увисва.

МАЛКИЯТ БУНТОВНИК.

Зукой душащях молчета^[237].

Предава Богу дух. Мощната ерекция на обесения изпраща силни струи сперма през смъртнишките му дрехи право върху калдъръма. Госпожа Белингам, госпожа Йелвертън Бари и почитаемата госпожа Мервин Толбойс се спускат напред с кърпички в ръка да попият петното.

РЪМБОЛД. Самият аз съм мераклия. (Развързва примката.) Ето въжето, с което бе обесен страшният бунтовник. Десет шилинга за парче, ако разреши Негово кралско величество. (Промушва глава през зейналия корем на обесения, после я издърпва обратно, цялата покрита с кървави съсиреци, с усукани и още топли вътрешности.) Изпълних моето мъчително задължение. Бог да пази краля!

ЕДУАРД СЕДМИ (Танцува бавно и тържествено, подрънква с кофата и си пее с тихо задоволство.)

На коронацията днес е ред,

гуляят ни ще е навред.

Гръмко има ний да пеем,

уиски, бира, джин да леем.

РЕДНИК КАР. Ела насам. Какво каза по адрес на моя крал? Кажи!

СТИВЪН (вдига ръце). О, стига си повтарял едно и също, става скучно. Нищо не съм казал. Той иска да ме лиши от пари и от живот, въпреки че лишението трябва да е негов господар в тази негова брутанска империя. Пари нямам. (Разсеяно претърсва джобовете си.) Харизал съм ги на някого.

РЕДНИК КАР. Кой ти иска проклетите пари?

СТИВЪН (прави опит да се махне). Някой ще ми каже ли дали има такова място, дето не се навърта това тук необходимо зло? Ça se voit aussi à Paris.^[238] Не че аз… Но в името на свети Патрик!…

Женските глави се сливат в една. Появява се старата баба Гъми^[239] с шапка като пита хляб, клекнала върху отровна гъба, на гърдите й се вижда смъртоносният цвят на ръждата по картофите^[240].

СТИВЪН. Аха! Познавам те аз, бабуха-старуха! Хамлет, отмъщение! Старата свиня, която пояжда своето прасило!

СТАРАТА БАБА ГЪМИ (люлее се напред-назад). Милата ми Ирландия, дъщеря на краля испански, свидното ми чедо. Чужденци в къщата ми, лошите им обноски! (Ридае, сякаш горска фея оплаква мъртвец.) Уви! Уви! Харни хайвани с гладка козина-коприна! (Вие като на умряло.) Ето, сега се срещна с клетата старица Ирландия и как ти се струва тя?

СТИВЪН. Как ми се струваш ли? Шапкарски номер, а^[241]! Къде е третият човек от Света Троица^[242]? Soggarth Aroon^[243]? Преподобният Гарван мършояд^[244].

СИСИ КАФРИ (пискливо). Спрете ги, разтървете ги!

ХУЛИГАН. Нашите се оттеглиха.

РЕДНИК КАР (дърпа го за колана). Ще извия врата на всеки мръсник, който каже една думичка срещу шибания ни крал.

БЛУМ (ужасен). Той нищо не е казал. Нито думичка. Това е някакво недоразумение.

ГРАЖДАНИНЪТ. Erin go bragh!^[245]

Майор Туийди и гражданинът започват да си показват един на друг военни медали, отличия, бойни трофеи, рани. И двамата отдават чест със свирепа враждебност.

РЕДНИК КОМПТЪН. Давай, Хари. Избий му ченето. Смени му мутрата. Той е защитник на бурите^[246].

СТИВЪН. Така ли? Откога?

БЛУМ (към английските войници). Нали заедно се сражавахме в Южна Африка, ирландските стрелци. Нали това е нашата обща история. Кралските дъблински стрелци. Похвали ги лично монархът.

ИЗКОПЧИЯТА (отминава със залитане). О, да. О, Боже, разбира се. О, съъдрахъси ззадниците, мамка му! Ба!

Войници, въоръжени с алебарди, с шлемове и ризници пристъпват в строй, образували преграда от насочените си напред островърхи копия. Майот Туийди, със засукани мустаци ала Страшния турчин, с хусарска шапка от меча кожа и плюмаж от петльови пера, в парадна премяна с еполети, златисти нашивки и хусарска паласка, гърдите му обкичени с лъскави медали, се изстъпва и застава на стартовата линия. Прави знака на война-пилигрим от ордена на рицарите тамплиери.

МАЙОР ТУИЙДИ (ръмжи заплашително). Роркс дрифт^[247]! Напред гвардия, право срещу тях! Магер-шелал-хаш-баз^[248].

РЕДНИК КАР. Ще го смажа.

РЕДНИК КОМПТЪН (маха на хората да се отдръпнат назад). Трябва ми място за честна игра. Размажи копелето, разпльоскай го на пържола.

Духовата музика гърми Гариоуен и Боже, краля ни пази.

СИСИ КАФРИ. О, наистина ще се бият. За мен!

КЕФ-ТИ КЕЙТ. Храбрите и доблестните.

ЧИСТАЧКАТА ГОНОРЕЯ. Твоят самурен рицар ще се турнира с най, ама с най-готините.

КЕФ-ТИ КЕЙТ (изчервява се в бордо). Не бе, мадам. Не си разбрала. Аз съм за червения жакет, на мен ми дай веселяка свети Георги^[249]!

СТИВЪН.

Домът развратен и комарът

в пропаст Ирландия ще вкарат.^[250]

РЕДНИК КАР (разхлабва колана си и крещи). Ще извия врата на всяко шибано копеле само да гъкне думичка против моя шибан крал.

БЛУМ (хваща Сиси Кафри за раменете и я разтърсва). Отвори си устата! Кажи му! Да не си онемяла? Ти си връзката, която нации и поколения обвързва. Говори, жено, ти свята животодарителко!

СИСИ КАФРИ (паникьосана, сграбчва ръкава на редник Кар). Не съм ли с теб? Не съм ли твоето момиче? Сиси е твоето момиче. (Изригва.) Полиция!

СТИВЪН (Като в екстаз, към Сиси Кафри.)

Ръцете ти бели, червени уста,

тънка, изящна е твойта снага.

ГЛАСОВЕ. Полиция!

ГЛАСОВЕ ОТДАЛЕЧ. Дъблин гори! Дъблин гори! Огън, жупел и пожар!

Лумват езици на серни огньове. Облаци от гъст дим се валят на валма. Гърмят тежки гатлингски^[251] картечници. Хаос и ад. Войски се разгръщат в боен ред. Копита галопират. Топовни гърмежи. Дрезгави заповеди. Звънци дрънчат. Поддръжници крещят. Пияници реват. Курви пищят. Сирени вият. Окуражителни викове. Агонизиращи писъци. Дървени пики срещу железни брони. Мародери ограбват трупове. Хищни птици идат откъм морето, излитат от блата и мочури, спускат се от орлови гнезда, кръжат и кряскат, морски рибояди, корморани, лешояди, ястреби, бекасини, соколи скитници и чучулигари, тетреви, морски орли, чайки, албатроси, белобузи казарки. Среднощното слънце потъмнява. Земята започва да се тресе. От дъблинските гробища Проспект и Маунт Джеръм мъртъвците се надигат, загърнати с бели ямурлуци от овчи кожи, с наметала от черна козинява кожа и се явяват на мнозина. Пропаст се отваря и зейва в безшумна прозявка. Том Рошфорд, победител в индивидуалното по фланелка и гащи, води националния отбор от хроми хърделисти и хоп! — скача в празното пространство. Подире му се хвърля цяла плеяда от бегачи и скачачи. Заемат причудливи пози и рипат от ръба. Телата им политат. Заводски работнички в карнавални костюми си подхвърлят нажежени йоркшърски барабомбички. Видни светски дами са заметнали поли над главите си от страх. Кискащи се вещици в червени, много къси ризки кръстосват въздуха, яхнали метли. Квакерлистър носи блистър, маже пришки. От небето валят драконови зъби^[252]. Въоръжени до зъби герои изникват от изораната земя. Разменят си приятелската парола на рицарите от Червения кръст и започват дуели с конната кавалерия: Улф Тоун срещу Хенри Гратън, Смит О’Брайън срещу Даниъл О’Конъл, Майкъл Давит срещу Исаак Бът, Джъстин МакКарти срещу Парнел, Артър Грифит срещу Джон Редмънд, Джон О’Лиъри срещу Лиър О’Джони, лорд Едуард Фицджералд срещу лорд Джералд Фицедуард, родът О’Донъху от долината срещу Долината на рода Донъху. На едно възвишение в центъра на земята се издига полевият олтар на света Варвара. Черни свещи^[253] стърчат от страната на Евангелието и на рогатото апостолско послание. От бойниците на високата кула два лъча светлина падат върху обвития в белезникав дим олтарен камък. Върху олтарния камък се вижда госпожа Мина Пюърфой, богиня на безразсъдството, лежи гола^[254], окована, върху издутия й корем се крепи пълен потир. Отец Малахия О’Флин с дълга фуста и обърнат наопаки филон, двата му леви крака с пръстите назад, отслужва в бивака походната литургия. Преподобният господин Хю К. Хейнс Лъв, магистър на хуманитарните науки, в най-обикновено свещеническо расо и четвъртита академична шапка-маламашка^[255], с глава и яка-нашийник обърнати назад, държи отворен чадър над цялото това свещенодействие.

ОТЕЦ МАЛАХИЯ О’ФЛИН. Introibo ad altare diaboli.^[256]

ПРЕПОДОБНИЯТ ГОСПОДИН ХЕЙНС ЛЪВ. На дявола, който превърна младежките ми дни във вечно веселие.

ОТЕЦ МАЛАХИЯ О’ФЛИН (изважда от потира за причастие нафора, от която капе кръв^[257], и я вдига нависоко). Corpus meum.^[258]

ПРЕПОДОБНИЯТ ГОСПОДИН ХЕЙНС ЛЪВ (вдига високо фустите на отслужващия литургията, при което се вижда сивкавата му, гола, космата задница, от която се подава втъкнат морков). Моето тяло.

ГЛАСЪТ НА ВСИЧКИ ПРОКЪЛНАТИ. Летижръдесв Гоб, Допсог ирацзъв ес отощаз, Яйулила^[259]!

Отвисоко зове гласът на Адонай.

АДОНАЙ. Дооооооооооог^[260]!

ГЛАСЪТ НА ВСИЧКИ БЛАГОСЛОВЕНИ. Алилуйя, защото се възцари Господ, Бог Вседържител!

Отвисоко зове гласът на Адонай.

АДОНАЙ. Дооооооооооог!

Градските и селски фракции на Оранжеви и Зелени пеят в крещящо разногласие Чупи папата оттук и Всеки Божи ден Девата възпявай.

РЕДНИК КАР (натъртено). Като едното нищо ще му светя масълцето. Иисусе, мамка ти, и ти помагай! Ще му извия шибаната шия! Гадния му гол гръцмул!

СТАРАТА БАБА ГЪМИ (пъхва кама в ръкава на Стивън). Виж му сметката, съкровище, принце мой. Точно в осем и трийсет и пет сутринта ще пристигнеш в рая, а Ирландия ще бъде свободна. (Моли се.) О, прави Боже, прибери го!

БЛУМ (изтичва до Линч). Не можеш ли да го измъкнеш?

ЛИНЧ. Той обича диалектиката, универсалния език. Кити! (Към Блум.) Измъкни го ти. Мен няма да послуша.

Издърпва Кити от тълпата.

СТИВЪН (сочи с пръст). Юда излиза. Et laqueo se suspendit.^[261]

БЛУМ (изтичва до Стивън). Тръгвай с мен още сега, преди да е станало по-лошо. Ето ти бастуна.

СТИВЪН. Бастун ли? Не. По-добре с разум. Това е пир на чистия разум.

СИСИ КАФРИ (дърпа настрана редник Кар). Стига бе, не виждаш ли, че си пиян. Той ме нагруби, но аз му простих. (Крещи в ухото му.) Простих му, нищо че ме нагруби.

БЛУМ (през рамото на Стивън). Тръгвай, ти казвам. Ще видиш, че не му стиска.

РЕДНИК КАР (освобождава се). Ще му дам аз на него една обида!

Спуска се към Стивън с протегнати напред юмруци и го фрасва право в лицето. Стивън се олюлява, залита, пада на земята и повече не помръдва. Лежи проснат с лице към небето, а шапката му се търкулва към стената. Блум я догонва и я прибира.

МАЙОР ТУИЙДИ (гръмогласно). Карабини в кобура! Прекратете огъня! Салюти!

ЛОВДЖИЙСКОТО КУЧЕ (лае неистово). Уте-уте-уте-уте-уте-уте-уте-уте.

ТЪЛПАТА. Оставете го да стане! Не удряй паднал човек! Дайте му повече въздух! Кой! Войникът го удари. Той е професор. Какво му стана? Не го местете! Припаднал е!

Кучето души в края на тълпата и вдига врява с лая си.

СТАРА ВЕЩИЦА. Каква му е работата на войника да удря господина, пък и вижда се, че е подпийнал. Да върви да се бие с бурите!

СВОДНИЦАТА. Чуй само кой го казва! К’во като е войник, няма ли право да излезе с момичето си? Другият започна пръв.

Хващат се за косите, скубят се, дращят се с нокти и плюят.

КУЧЕТО (лае). Ау-ау-ау.

БЛУМ (избутва ги назад и вика). Отдръпнете се, отдръпнете се, направете място!

РЕДНИК КОМПТЪН (дърпа приятеля си). Изчезвай, Хари, омитай се. Ченгетата идат!

Двама патрулиращи полицаи с пелерини дъждобрани, и двамата високи, застават в средата на групата.

ПЪРВИЯТ ПАТРУЛ. Какво става тук?

РЕДНИК КОМПТЪН. Разхождахме се с тази дама и той ни нагруби, после се нахвърли върху приятеля ми. (Кучето лае.) На кого е това кръвооко псе?

СИСИ КАФРИ (припряно). Окото му ли кърви?

МЪЖ (коленичил е, но вече се изправя). Не. Просто е в безсъзнание. Ще се оправи.

БЛУМ (внимателно наблюдава мъжа). Остави, аз ще се погрижа. Няма да ми е трудно да…

ВТОРИЯТ ПАТРУЛ. Кой си ти? Познаваш ли го?

РЕДНИК КАР (олюлява се и залитва към патрула). Разбираш ли, той обиди приятелката ми.

БЛУМ (сърдито). Ти го удари без причина. Видях го със собствените си очи. Полицай, вземете номера на поделението му.

ВТОРИ ПАТРУЛ. Не ми давай акъл как да си изпълнявам задълженията.

РЕДНИК КОМПТЪН (дърпа приятеля си). Хайде, Хари, изчезвай, докато е време. Иначе Бенет ще те бутне в карцера.

РЕДНИК КАР (олюлява се, докато го дърпат). Майната му на старчока Бенет! Тоя белогъз шубелия. Пет пари не давам за него. Изобщо не ми пука.

ПЪРВИ ПАТРУЛ (изважда си бележника). Как се казва пострадалият?

БЛУМ (заглежда се някъде над тълпата). Виждам там една кола. Сержант, ако само за миг ми помогнете…

ПЪРВИ ПАТРУЛ. Име и адрес.

Корни Келъхър, с траурен креп около шапката си и погребален венец в ръка, се появява сред зяпачите.

БЛУМ (бързо). О, това е човекът! (Шушне му.) Синът на Саймън Дедалус. Просто го е попрекалил. Кажи на полицаите да разкарат тълпата.

ВТОРИ ПАТРУЛ. Добър вечер, господин Келъхър.

КОРНИ КЕЛЪХЪР (към патрула с намигане). Всичко е наред, полицай. Познавам го. Май спечели нещо от конните състезания. Нали днеска беше Златната купа. Захвърлен пръв. (Смее се.) Двайсет към едно. Чувате ли какво ви говоря?

ПЪРВИ ПАТРУЛ (обръща се към насъбралите се хора). Ей, какво толкова има за зяпане? Хайде, движение, беж да ви няма.

Хората се разотиват бавно, с мърморене, поемат надолу по улицата.

КОРНИ КЕЛЪХЪР. Оставете на мен, сержант. Всичко ще се оправи. (Смее се и поклаща глава.) Та ние не сме ли ги вършили същите, че и по-лоши неща, а? Нали така?

ПЪРВИ ПАТРУЛ (смее се). Абе, така си беше.

КОРНИ КЕЛЪХЪР (смушква втория патрул). Хайде, задраскай го в тефтера, за какво да го арестуваш? (Запява весело и поклаща глава в такт.) С мойто тра-ла-ла, тралала, тралала. Е, сега вече ти е ясно, нали?

ВТОРИ ПАТРУЛ (любезно). Е, как не? Нали и ние сме били млади.

КОРНИ КЕЛЪХЪР (смигва му). Абе, момчешка му работа. Колата ми е ей там.

ВТОРИ ПАТРУЛ. Добре, господин Келъхър. Лека нощ.

КОРНИ КЕЛЪХЪР. Аз ще имам грижата.

БЛУМ (ръкува се първо с единия, после с втория полицай). Господа, много съм ви задължен, много благодаря. (Мънка съзаклятнически.) Без скандали, нали така. Бащата е много известен човек, уважаван гражданин. Нали разбирате, младежки лудории.

ПЪРВИ ПАТРУЛ. О, сър, разбирам, и още как.

ВТОРИ ПАТРУЛ. Всичко е наред, сър, разбрахме се.

ПЪРВИ ПАТРУЛ. Задължени сме да докладваме в участъка само в случай на телесни наранявания.

БЛУМ (кима отривисто). Естествено. И съвсем правилно. Ваш неотменим дълг.

ВТОРИ ПАТРУЛ. Задължават ни.

КОРНИ КЕЛЪХЪР. Лека нощ, приятели.

ПАТРУЛИТЕ (козируват едновременно). Лека, господа. (Отдалечават се с бавна, тежка стъпка.)

БЛУМ (въздъхва). Самото провидение те прати тук. Нали си с колата?…

КОРНИ КЕЛЪХЪР (смее се и сочи с палец през рамо към колата, спряна до строителното скеле). Докарах двама търговци, които черпеха с шампанско в Джаметс. Като принцове, повярвай ми. Единият загубил две лири в надбягването. Гледаше да удави мъката си, а после решиха, че дамите от Нощния квартал ще ги утешат най-добре. Затова ги взех в колата на Бийхан и право тук.

БЛУМ. Аз пък тъкмо се прибирах и реших да мина по улица Гардинър, когато се натъкнах на…

КОРНИ КЕЛЪХЪР (смее се). Искаха и мен да водят при гърлите. Не, викам им аз, за Бога, не и не. Не е работа за стари ветерани като мен и теб, нали така? (Отново се смее и гледа похотливо, с безбляскав поглед.) Благодаря на Бога, че си го имаме вкъщи наготово и безплатно, е, ако разбираш какво искам да кажа? Ха! Ха! Ха!

БЛУМ (прави опит да се разсмее). Хи, хи, хи! Точно така. Всъщност истината е, че бях при един стар приятел ей тук, Вираг се казва, едва ли го знаеш (клетият човечец свали го коварна болест на легло и цяла седмица се залежа), та заедно с него си пийнахме и тъкмо се връщах към къщи…

Конят цвили.

КОНЯТ. Ииииии! Къъъъъщииии!

КОРНИ КЕЛЪХЪР. И точно Бийхан, нашият файтонджия ей там, ми каза, след като оставихме двамата търговци при мадам Коен и аз му викам да спре и да отиде да види какво става. (Изсмива се.) Трезвите кочияши на катафалки са голяма рядкост. Да го откарам ли вкъщи? Къде живее? Някъде в Кабра ли?

БЛУМ. Не, май в Сандикоув, доколкото долових от това, което се изпусна да каже.

Стивън лежи проснат на земята с лице към звездите. Корни Келъхър го поглежда с крайчеца на окото си и провлачено се провиква към коня. Блум, съвсем помръкнал, се навежда над него.

КОРНИ КЕЛЪХЪР (чеше се по врата). Сандикоув ли? (Навежда се и извиква към Стивън.) Ей! (Пак му извиква.) Ей! Целият е в дървени стърготини. Внимавай да не му задигнат нещо.

БЛУМ. Не, не, няма. Прибрал съм и парите, и шапката и бастуна му. У мен са.

КОРНИ КЕЛЪХЪР. Добре тогава, ще му мине. Щом няма счупени кокали. Ами, аз тогава да потеглям. (Пак се изсмива.) Утре рано-рано рандеву ме чака. Поредното погребение. Мъртвецът безаварийно да стигне в новия си дом.

КОНЯТ (цвили). Омомомомомомом! Дооом!

БЛУМ. Лека нощ. Ще почакам малко и после ще го вдигна да…

Корни Келъхър отива при файтона и се качва. Конят раздрънчава сбруя.

КОНРИ КЕЛЪХЪР (от файтона, още прав). Лека нощ.

БЛУМ. Лека.

Файтонджията изплющява с юздите и бодро замахва с камшика. Колата и конят потеглят бавно и тромаво, после завиват зад ъгъла. Конри Келъхър седи странично и развеселено поклаща глава наляво-надясно, радва се, дето Блум го е загазил. Кочияшът, и той се присъединява към нямата пантомимна веселба, кима от капрата. Блум поклаща глава в безмълвно бодър ответ. С вдигнат палец Корни Келъхър го уверява, че двамата полицаи ще го оставят на мира да поспи, защото какво друго да сторят. Блум кимва бавно-бавно в знак на благодарност, защото в момента това е единственото нещо, от което Стивън се нуждае. Колата издрънчава трам-па-пам зад ъгъла на трам-па-пам улицата. Корни Келъхър отново уверяваблум-а-блум с вдигната ръка. Блум-а-блум с вдигната ръка отново уверява Корни Кекахър, че всичко е наред. Песента на чаткащите конски копита и звънката сбруя заглъхва полека-лека и все по-сподавено отеква тяхното тра-ла-ла-пам-па. Блум държи в ръка изпъстрената с дървени стърготини шапка на Стивън, както и бастуна му, стои нерешително и не помръдва. После се навежда над него, хваща го за рамената и го разтърсва.

БЛУМ. Ей! Хей! (Никакъв отговор; отново се навежда.) Господин Дедалус! (Никакъв отговор.) Ако го извикам по име. Като при сомнамбулите. (Отново се снишава и, с известни колебания, привежда устни до лицето на проснатото тяло.) Стивън! (Никакъв отговор. Отново го извиква по име.) Стивън!

СТИВЪН (изпъшква). Кой? Черната пантера вампир. (Въздъхва дълбоко, протяга се, после мънка с удебелен тембър и провлачени гласни.)

Кой… ще поеме… с Фергус днес.

През сплетените… горски сенки?…

Обръща се на лявата си страна, въздиша и свива колене към тялото.

БЛУМ. Поезия. Добре образован. Жалко. (Отново се навежда и разкопчава жилетката на Стивън.) Да диша по-свободно. (Внимателно изчетква с ръка талашита от дрехите на Стивън.) Една лира и седем шилинга. Но не е пострадал. (Заслушва се.) Какво!

СТИВЪН (промърморва.)

… държи… и сенките в нощта

… и пенестата морска… гръд…^[262]

Протяга ръце, отново въздиша и се свива на кълбо. Блум продължава да държи шапката и бастуна му и да стърчи над него като истукан. В далечината излайва куче. Блум конвулсивно стиска и отпуска дръжката на бастуна. Стои и гледа лицето и тялото на Стивън.

БЛУМ (говори си с нощта). Лицето ми напомня за клетата му майка. В сплетените горски сенки. Пенестата морска гръд. Фергусън^[263], май така каза. Момиче значи. Има някакво момиче. Най-хубавото нещо, което може да му се случи… (мънка носово)… заклевам се, че винаги ще идвам, винаги ще прикривам, никога няма да издавам част или части, частен или частни… (пак мънка носово) в бурните пясъци на морето… колкото теглич от брега… където прибоят приижда… отхожда…

Безмълвен, умислен и бдителен, той стои като на пост с долепени до устните си пръсти в позата на таен майстор^[264]. На фона на тъмната стена бавно се появява фигура, красиво момче на единайсет години, подобно на дете от приказките, отвлечено, сменено, облечено в костюмче на колежа Итън, със стъклени обувки и малък бронзов шлем, в ръката си държи книга. Чете безгласно отдясно наляво, усмихва се, целува страницата.

БЛУМ (слисан, мълви безгласно). Руди!

Руди се взира в очите на Блум с невиждащ поглед, продължава да чете, целува страницата, усмихва се. Бледоморавото му на цвят лице има изящни черти. Копчетата на костюмчето му са диамантени и рубинени. В свободната си лява ръка държи тънък жезъл от слонова кост, украсен в горния край с виолетов, вързан на фльонга възел. Бяло агънце наднича от джоба на жилетката му^[265].

Бележки

[1] Кирка

Време на действието: полунощ. Място: публичният дом на госпожа Коен в дъблинския квартал с червените фенери. Орган: двигателния апарат. Изкуство: магия. Цвят: няма. Символ: курва. Техника: халюцинация.

Съответствия: Бела — Кирка. ↑

[2] Нека споменем, че „моли“ е и името на чудотворното биле, с помощта на което бог Хермес предпазва Одисей от магията на вълшебницата Кирка. ↑

[3] Смятало се е, че Каван е най-дивото и изостанало ирландско графство. ↑

[4] Понеже Стивън е облечен в черно и с мека шапка, британските войници го взимат за протестантски свещеник. ↑

[5] „Видях поток вода, който извираше от дясната страна на храма. Алилуя“ (лат.). ↑

[6] (с голяма задълбоченост). „И всички сред тях дойдоха до тази вода“ (лат.). ↑

[7] Името на площад в центъра на дъблинския квартал с червените фенери. ↑

[8] (с тържествуващ тон). „И те бяха спасени“ (лат.). ↑

[9] „Безмилостната красавица“ (фр.) — стихотворение от Джон Кийтс. ↑

[10] „Богинята, която радва дните на моята младост“ (лат.). ↑

[11] Освен на цяла флотилия от колички за сладолед, той е собственик и на ресторант, пред който всъщност се спира Блум. ↑

[12] Менюто е такова, тъй като действието се развива в полунощ, тоест вече е 17 юни, петък. А според католическата традиция в петък не се яде месо. ↑

[13] Тук Блум очевидно си мисли за къщата на Бойлан. ↑

[14] Име на бедняшки квартал. ↑

[15] Според джойсоведа Тиндъл тук става дума за номер, популярен в Дъблин по онова време, когато някой покрие с шапката си изпражнение на улицата, извиква най-близкия полицай, казва му, че под шапката има птиче и хуква да бяга, уж да търси помощ, като преди това помолва полицая да остане до шапката и да пази птичето. ↑

[16] Така наричали полицейските коли за транспортиране на затворници. Наименованието им идва от бостънската негърка Мария Лий, която била огромна яка жена и когато полицията не можела да се справи със задържаните, викала на помощ Черната Мария. Изразът се използва още от 1840 г. ↑

[17] Според народното поверие да срещнеш недъгав или паралитик носи нещастие. ↑

[18] Така са викали на незаконно заклани говеда или пък когато вместо говеждо на клиентите пробутвали конско месо. ↑

[19] Живакът се е използвал за лечение на сифилис. От друга страна, латинското име на бог Хермес, който помага на Одисей преди срещата му с Кирка, е Меркурий, наименованието на елемента живак. ↑

[20] „Добър вечер, госпожице Бланка, коя е тази улица?“ (исп.). ↑

[21] Улица „Мабът“ (ирл.) ↑

[22] „Бог да те пази!“ (ирл.). ↑

[23] Името на село, което се намира на кръстопът, югоизточно от Дъблин. ↑

[24] Да, знам, татенце (нем.). ↑

[25] Тук Блум си спомня пиесата „Лия“, която представлява адаптация от пиесата „Дебора“ от немско-австрийския драматург Саломон Херман Мозентал (1821–1877). ↑

[26] То гоите за друго не ги бива (ид.). ↑

[27] Става дума за медал с изображението на агне като символ на Христос. ↑

[28] „Сърцето ти не трепва ли?“ (ит.) Из арията на Церлина от „Дон Жуан“. ↑

[29] На шейсет и седми номер на същата улица се е намирало управлението на нощните патрули. ↑

[30] Игра по името на Ървинг Бишъп (1849–1889) — американец, известен с това, че умеел да чете чужди мисли. ↑

[31] Това е друг вид игра на отгатване и заместване на думи. В случая трябва да се познае, че на мястото на „чайник“ вярната дума е „горя“. ↑

[32] Виж бел.11, гл.11. ↑

[33] Св. Андрей, един от дванайсетте апостоли, е бил разпънат на кръст във формата на X. Той е светец покровител на Шотландия, където знакът „X“ е най-висша рицарска емблема. ↑

[34] Така са викали на квартала с най-долнопробните публични домове и кръчми. ↑

[35] Тук изведнъж безделниците мазачи се превръщат в масони (зидари), а групичката им — в масонска ложа. ↑

[36] Случайни срещи (фр.) ↑

[37] Всеки с вкуса си (фр.) ↑

[38] Свиреп лъв (лат.) ↑

[39] Буквално: Гръм и мълния! Фигуративно: По дяволите! (нем.) ↑

[40] Името на преведена от френски пиеса по действителен случай, в която Жозеф Льозюрк, обвинен за обира на лионската куриерска кола, е екзекутиран. След няколко години обаче хващат истинския престъпник, който много приличал на невинния Льозюрк, осъждат го и го гилотинират. ↑

[41] Виж Съдии Израилеви 12:1-6. ↑

[42] Една от славните британски победи във войната срещу зулусите. При Роркс Дрифт приблизително 140 британци стражева охрана, от които трийсет ранени, отблъскват нападението на четирихилядна зулуска армия. Сражението продължава от следобеда на 22 януари 1879 г. до сутринта на следващия ден. ↑

[43] По аналогия с „Разсеяният просяк“, стихотворение от Р. Киплинг в подкрепа на Бурската война. Статуя на генерал Хю Гоф (1779–1869), по рождение ирландец, който се отличил, но не в Бурската война, а във войната срещу Наполеон, се намира в парка „Феникс“. ↑

[44] Планина в Натал, провинция в Южноафриканската република, и място на голяма победа на бурите над англичаните. ↑

[45] Град в ЮАР, административен център на Оранжева провинция, по време на Бурската война, едно от главните укрепления на бурската съпротива. ↑

[46] Американска моряшка балада за героичната смърт на капитан Джим Блъдсо, който загива по време на пожар, удържайки кораба до брега, за да може екипажът да се спаси. ↑

[47] Името на лондонския литературен агент на самия Джойс. ↑

[48] На пръв поглед (лат.). ↑

[49] Тоест законът за възмездието „зъб за зъб, око за око“ и т.н. ↑

[50] Тук очевидно се намеква за организацията на Джеймс Стивънс, създадена да обезкуражи доносниците. В началото на XX век дисциплината в Ирландското републиканско братство е била толкова строга, че всеки опит за напускане на организацията, се е посрещал със заплахи за екзекуция от „невидимата ръка“. ↑

[51] Заглавието на роман от австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох (1836–1895). ↑

[52] Изразът идва от действителен случай, когато някой си Джон Латън се хванал на бас, че може да изтанцува разстоянието от Дъблин до Мористаун, около трийсет и два километра, като на всеки 200 метра сменя стъпката, и спечелил баса. ↑

[53] Камшик с девет отделни върви. ↑

[54] Ритуален жест на английски съдия преди произнасянето на смъртна присъда. ↑

[55] Река във Великобритания, която се влива в Ирландско море. При устието й се намира гр. Ливърпул. ↑

[56] Иска да каже: Dominus… vobiscum, тоест „Нека Господ е с теб“. ↑

[57] „Дъщери йерусалимски! черна съм, но съм хубава…“ (староевр.) Песен на песните 1:4. ↑

[58] За чие благо? (лат.) ↑

[59] В английската версия на легендата за летящия холандец, името на злочестия капитан е Вандердекен. Но тук, имайки предвид „кораба-призрак на финансите“, можем да кажем, че Джойс визира и Корнилиъс Вандърбилт (1794–1877) — един от най-безскрупулните американски финансисти и капиталисти. ↑

[60] Изпълняващ длъжността (лат.) ↑

[61] Сто хиляди благопожелания (гал.) ↑

[62] „Колко са хубави твоите шатри, твоите жилища, Израилю!“ (староевр.) Числа 25:5. ↑

[63] „Всички наши обети“, наименованието на молитва, която се чете в синагогите в навечерието на Йом Кипур, денят на изкуплението. ↑

[64] Става дума за Едуард Изповедник (ок. 1003–1066) крал на Англия от 1042 г. Обявен за светец. ↑

[65] Златното кълбо с кръст отгоре е част от кралските регалии. ↑

[66] Или така нареченият меч на милосърдието. Представлява незаострен отпред меч с тъпо острие. ↑

[67] Голяма радост ви възвестявам. Имаме палач (лат.). Пародия на изречението, с което се обявява встъпването в длъжност на всеки нов папа: Habemus pontificem, тоест „Имаме папа“. ↑

[68] Също както римският император Калигула обявява своя кон за консул или поне се твърди, че възнамерявал да го стори. ↑

[69] Из началните строфи на стихотворението „Атаката на леката кавалерия“ (1854) от А. Тенисън. ↑

[70] Отиващите на смърт те приветстват (лат.), обичаен поздрав към императора преди започване на гладиаторските борби. ↑

[71] Моминското име на майката на Блум е Елен Хигинс. ↑

[72] Виж бел.19, гл.13. ↑

[73] Известен с изключителната си принципност съдия. ↑

[74] Намек за поверието според което раждането на близнаци означава, че бащите са двама, а не един. ↑

[75] На доста неясен галски, изразът би трябвало да означава „история, набучена на клечка“ или с други думи, безсмислена история, като продължението е: „е като каруца без коне“. ↑

[76] На медицински латински терминът означава „девственица със запазен химен“. ↑

[77] Еврейска воня (лат.) ↑

[78] Термин от книгата на Ото Вайнингер „Пол и характер“ (1903). ↑

[79] Дете, родено след смъртта на бащата. ↑

[80] В превод имената означават: Златонос (ит.), Златопръст (англ.), Златоуст (гр.), Златорък (фр.), Сребърна усмивка (англ.), Целосребрен (нем.), Живак (фр.), Всесребрен (гр.). ↑

[81] Ежегодно състезание само за тригодишни жребци и кобили, което се провежда в Донкастър, Англия. ↑

[82] По-известен у нас като Бенджамин Дизраели (1804–1881). ↑

[83] По аналогия с Christi autem generatio (лат.), тоест „Рождението на Христа стана тъй“. ↑

[84] „И ще му нарекат името Емануил“ (лат.). ↑

[85] Виж бел.71, гл.14. ↑

[86] Еврейски пророк-еретик, който през 1502 г. се подвизавал в Истрия. ↑

[87] Абулафия (1240 — ок. 1291) бил евреин от Сарагоса, който се обявил за Месията. ↑

[88] Еретиците през вековете са били съдени и осъждани от църквата, но самото изпълнение на смъртната присъда винаги се е извършвало от цивилната власт. ↑

[89] Виж бел.36, гл.V. ↑

[90] Ревността. ↑

[91] Да се спънеш нагоре по стълбите се смятало за лоша поличба. ↑

[92] Бенедето Марчело (1686–1739) — италиански композитор, известен най-вече с музиката си към църковни псалми, в който се опитва да съчетае „древната простота“ с „модерната хармоничност“. Музиката към псалом 18, за който говори Стивън, наистина започва с отворена квинта. ↑

[93] „Небесата проповядват славата на Бога“. Псалом 18. ↑

[94] Но, за Бога (фр.). ↑

[95] Налудувай се, докато е време. Младостта си отива (фр.). ↑

[96] Според твърденията на любители френолози определени умствени способности са локализирани в определени зони на мозъка и това си личало по изпъкналостта на черепа на въпросното място. ↑

[97] Точно така! (лат.) ↑

[98] Виж „Откровение на св. Йоана“ 12:13-14. Този израз се среща често в Библията, за да обозначи времето, което ще мине, преди да дойде Страшният съд. ↑

[99] Герой от илюстрован хумористичен седмичник. Али Слоупър е с изпъкнали очи, нос като патладжан и хилаво тяло. ↑

[100] Той идва. Човекът, който се смее. Първобитният човек (фр.). ↑

[101] Господа и дами, залагайте! (фр.) ↑

[102] Залозите са направени! (фр.) ↑

[103] Край на залаганията (фр.). ↑

[104] Така наричат знамето на САЩ. ↑

[105] Из реч на Бенджамин Дизраели в Оксфорд, в която се обявява против теорията на Дарвин, като казва: „Сега въпросът стои така: маймуна ли е човекът или ангел? Аз съм на страната на ангелите. С отвращение отхвърлям тази новоизлюпена теория.“ ↑

[106] Робърт Ингърсол (1833–1899) — американски политик, оратор и евангелистки проповедник. Неговото послание е било: човешки и научен рационализъм. ↑

[107] С думата „почернял“ Джойс го превръща мигом в негърски проповедник. ↑

[108] „Красивите неща са радост вечна“ — така започва поемата „Ендимион“ от Джон Кийтс. ↑

[109] Според мистичната теория на Джордж Ръсел за произхода на езика, това са коренни думи, всяка свързана с определена активност, например „ма“ с мисленето, „аум“ — с началото и края. ↑

[110] Теософски термини, означаващи ново или второ раждане, както и силата на обективното творческо проявление. ↑

[111] Според холандския джойсовед Паул ван Каспел тази дума би трябвало да означава „царски писар“ или „секретар на царя“. ↑

[112] Град в западната част на Унгария, разположен близо до границата с Австрия. ↑

[113] Дървото, от което бил направен Ноевият ковчег. ↑

[114] Анатомът Руалдус Колумб (1516–1559) се смята за откривател на клитора. ↑

[115] Довод в полза на жената (лат.) ↑

[116] Тук значението не е много ясно, но вероятно е намек за това, че Ева е нашата природна майка, за разлика от Дева Мария — нашата духовна майка. ↑

[117] Широко разпространено суеверие, според което допирът от ръка на мъртвец лекува брадавици и петна по кожата. ↑

[118] Очевидно по времето на Джойс се е смятало, че българките носят тесни, увити по краката си панталони (шалвари) и отгоре бръчници, както и жените на баските. ↑

[119] И стридите, и трюфелите, и някои други грудки се смятат и до днес за силни афродизиаци. ↑

[120] Наличие на изразени мъжки качества, телесни и душевни, у жена. ↑

[121] Тук Блум прави комбинация от болестта елефантиаза и древногръцкия еротичен писател Елефантис, за когото се предполага, че е бил жена. ↑

[122] Виж бел.51, гл.14. ↑

[123] Тук Стивън цитира отделни фрази от притчата за блудния син: Лука 15:13-32. ↑

[124] Премисли го. Ти всичко разваляш (ит.). ↑

[125] Мой живот, обичам те (гр.). ↑

[126] Това е името на един от по-неизвестните литератори от кръга на Джордж Мур. ↑

[127] Кралският колеж „Сейнт Патрик“, основан през 1795 г., където са били обучавани бъдещите свещеници на римокатолическата църква, се намирал в град Мейнут, недалеч от Дъблин. ↑

[128] „Защо напуснах католическата църква“ е заглавието на памфлет от канадския презвитериански свещеник Чарлс Паскал Шиники (1809–1899), първоначално ръкоположен като римокатолишки свещеник през 1833 г. Той е автор и на споменатата веднага след това книга „Свещеникът, жената и изповеднята“. ↑

[129] Име на дявол от елизабетинската демонология. Споменава се в „Крал Лир“ на Шекспир. ↑

[130] По принуда пожелавам (лат.). ↑

[131] Йони — женски полов орган, лингам — мъжки, ядгана — задница (санскр.) ↑

[132] Проклети гои! (ид.) ↑

[133] Името Шортол (в превод „ниска-висока“) вероятно означава „всяко момиче“, а алюзията с Дева Мария става още по-ясна от името на Джими Гълъбчето, тоест Свети дух, с което хулителствата срещу Христос и Дева Мария намират по-нататъшно потвърждение в адаптираните цитати от Лео Таксил в устата на двамата Филиповци. ↑

[134] Кой те докара до това положение, Филипе? (фр.) ↑

[135] Светият гълъб, Филипе (фр.). ↑

[136] Иля Илич Мечников (1845–1916) — руски биолог. Пръв изпробва ваксина срещу сифилис върху човекоподобни маймуни. ↑

[137] Съществува средновековна схоластична традиция, според която след като Дева Мария е заченала от Словото, значи това е станало през ухото й, и следователно тъпанчето й би трябвало да е спукано. ↑

[138] Мак Чри е приблизително звукоподражание на галското „mo chroi“, което означава „мое сърце, моя любов“. ↑

[139] Глупости! (ид.) ↑

[140] Вероятно се визира Мартин Лутер (1483–1546). ↑

[141] „Мъдрото куче“ идва от гръцката дума kynikos, която означава „подобен на куче“. Последователите на Антистен се наричат „киници“ по името на гимназията Киносарг, където той преподавал своята философия. Разбира се, от тази философия по-късно се развива и понятието цинизъм. ↑

[142] Виж бел.10, гл.3. ↑

[143] Така се е наричало общество от ирландски юристи, държавници и интелектуалци, датиращо от XVIII в., издигнали в култ разгулния живот и търсенето на удоволствия. Били известни още като „Ордена на св. Патрик“. ↑

[144] Размяната на целувки се свързва с тържествената великденска литургия, обикновено отслужвана от няколко свещеници. ↑

[145] Свенгали е евреин хипнотизатор, герой от романа на Джордж дю Морие (1834–1896) „Трилби“. Джордж дю Морие е прадядо на Дафни дю Морие. ↑

[146] Тук Блум отново дава масонски знак. Степента „бивш майстор“ е почетна и се дава на майстора на дадена ложа при встъпването му в служба. Знае се, че при масоните всеки знак, дума, действие и жест си има свой смисъл и значение. Свободното зидарство е най-наситеното със символи общуване между хората. ↑

[147] Мини Хок (1852–1929), американка, мецосопрано, известна с изпълнението си на Кармен. Изпяла я е петстотин пъти на френски, английски, немски и италиански. ↑

[148] Халка, която пречи на по-широк пръстен или халка да паднат от пръста. ↑

[149] Виж Царства III, 1:1-4. ↑

[150] Кучето на Рудолф Блум. ↑

[151] Предполагало се е, че от кучешка слюнка човек може да се зарази от бяс. ↑

[152] Тук е може би е най-директната отпратка към „Одисей“ на Омир, тъй като под талисман очевидно се разбира чудотворното биле „моли“ (Моли), което предпазва Одисей да не се превърне в свиня като своите другари. Виж бел.1, гл.15. ↑

[153] Оттук нататък съдържателката на публичния дом се превръща в мъж, а Блум — първо в свиня (застава на четири крака), защото се е разделил със своята моли-Моли, тоест картофа, а после и в жена.

В тази част на главата се срещат много абзаци, които представляват директни отпратки към романа „Венера в кожи“ от Леополд фон Захер-Мазох. Виж бел.34, гл.15. ↑

[154] Част от масонската церемония по произвеждане на някой от членовете на ложата в „майстор“, се състои в това, че кандидатът ляга на земята в знак на пълно смирение. ↑

[155] Адаптиран за театъра роман с подзаглавие „Урок за бащи“ от английския писател Томас А. Гътри (1856–1934). Като ученик в католическия колеж „Белведере“ Джойс е участвал в тази пиеса, макар и не в същата роля като Блум. ↑

[156] „Магарето на Доран“ е ирландска балада, в която се разказва за Пади Дойл, който така се напил, че се припознал в магарето на Доран, помислил го за своята любима и взел да го милва и целува. ↑

[157] „Черната църква“ се нарича така, защото е била построена от черен дъблински камък. Според легендата обаче, ако в полунощ я обиколиш три пъти, ще срещнеш дявола. ↑

[158] Виж бел.23, гл.4. ↑

[159] Хендс е английска мярка за измерване височината на кон, където единицата се равнява на около 10 см. ↑

[160] Виж бел.54, гл.3. ↑

[161] По времето на френския крал Луи XV (1710–1774) дамските тоалети стават по-къси — до глезените — и тогава излизат на мода обувките с високи токове, макар и не до непостижимите четири инча. ↑

[162] Тук Джойс пак смесва двата разказа на Уошингтън Ървинг „Спящата долина“ и „Рип Ван Уинкъл“. ↑

[163] Още една директна препратка към Омировия „Одисей“, когато Кирка изпраща героя Одисей в царството на сенките, за да попита душата на таванския старец Тирезий, „слепия кобник“, дали и как ще стигне в Итака. ↑

[164] Знае се, че мазохистите често страдат от загуба на воля и памет. Психолозите смятат, че това е в резултат на тяхната „болест“. ↑

[165] „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“ (староевр.). ↑

[166] Имената на известни нощни клубове. ↑

[167] Вино, или по-често шери, в което се оставят да престоят стоманени стружки. Смятало се за лекарство. ↑

[168] Името на красив водопад по горното течение на р. Лифи, кръстен на името на пакостливия келтски дух Фука, съответстващ на английския Пък. ↑

[169] Така са наричали вид бадемов кекс, обилно напоен с алкохол. ↑

[170] Според повечето джойсоведи, освен препратка към статуите на богини, които Блум разглежда в музея по-рано същия ден, това е и намек за Джон Ръскин (1819–1900), предшественик на естетизма в английската литература, за когото се знае, че през първата си брачна нощ бил толкова шокиран от факта, че жена му има лонни косми, че бракът им останал неизконсумиран. ↑

[171] Съгрешавал съм (лат.). ↑

[172] Известен индиански вожд от племето на сиуксите, побеждава генерал Къстър при Литъл Биг Хорн през 1876 г. ↑

[173] Места, известни с това, че там се е явявал образът на Дева Мария. ↑

[174] Става дума за рицарите тамплиери (храмовници), чийто католически орден е основан в началото на XII в. в Йерусалим за защита на Светите места. Орденът е бил забранен през 1312 г. от папа Климент V. Масоните се смятат за директни наследници на тамплиерите. ↑

[175] Рефренът на „Балада за дебелата Марго“ от Франсоа Вийон (1431–1463). Българският превод на Пенчо Симов гласи: „във нашия бордей, добре познат“. Изд. „Народна култура“, 1971. ↑

[176] Бързо, без протакане (лат.) ↑

[177] Разсеяният (фр.). „Хамлет или разсеяният“ гласи френският афиш на „Хамлет“ в гл.IX. За „Разсеяният просяк“ виж бел.33, гл.IX. ↑

[178] Освен падналия ангел Луцифер („О, това падна“), „Луцифер“ е била и известна по онова време марка кибрит. ↑

[179] Дума с ударение на третата сричка открая. ↑

[180] Срв. Agnus Dei, тоест Агнецът Божий. ↑

[181] „Дай ни мир“ (лат.) — последната фраза в „Agnus Dei“ — една от молитвите за причестяване. ↑

[182] „Несбъднат копнеж и мнителна жена могат всекиго да съсипят“. Из операта „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер. ↑

[183] Заглавието на приказка от Братя Грим, известна на български като „Приказка за човека, който искал да научи какво е страх“. ↑

[184] Според легендата черните точици зад гръдните хриле на рибата треска представлявали отпечатъци от палеца на св. Петър, който открива в нея парите за храмовия налог. Виж Матей 17:24-27. ↑

[185] Фразата е част от детска песничка, но Джойс също е роден в четвъртък, 2 февруари 1882 г. ↑

[186] В напътствията си към актьорите във втора сцена на трето действие, Хамлет казва: „Всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледалото пред природата: да показва…“ ↑

[187] Намек за това, че при аутопсията на Наполеон френските и английските хирурзи били на коренно различно мнение относно причината за смъртта му, дори по отношение на това дали е била преждевременна или не. За да го злепоставят още повече, англичаните твърдели, че размерите на тялото му са миниатюрни и че имал „женска“ конструкция, намеквайки за прекалено развития му гръден кош (те дори казват „гърди“). ↑

[188] Изфъфленият цитат е от „Хамлет“, трето действие, втора сцена и гласи: „Вдовицата, която взима друг, убийца е на своя пръв съпруг!“ ↑

[189] „И роговете на праведника ще се възнесат“ (лат.). Псалом 74:11. ↑

[190] Възбуждащо бельо (фр.) ↑

[191] О, и каква цивка има! (фр.) ↑

[192] Да живее вампирът! (фр.) ↑

[193] Entente cordiale (букв. „сърдечно разбирателство“, фр.) е исторически термин. Отнася се до тесните приятелски отношения, които се установяват между Франция и Англия след 1904 г. в отпор на заплахата на Германия. А „double entente“ означава двусмислено, двойственост. Тук се съчетават двете. ↑

[194] Вълчо, мой (фр.) ↑

[195] На латиница името Ватерло се изписва Waterloo и тук е уместно да споменем, че на разговорен английски „loo“ означава „клозет“, а „water“ е „вода“. ↑

[196] О, по дяволите! (фр.) ↑

[197] Точно такъв е бил семейният герб на рода Джойс от Голуей. ↑

[198] На букмейкърски жаргон това означава, че може да се залага на всеки кон, участващ в състезанието, с изключение на фаворита. ↑

[199] Вид ротативка за залагания с миниатюрни коне върху маса, които се движат с различна скорост. ↑

[200] Така са наричали Скот Джордж Гордън (1770–1836), пети херцог на Гордън, чиито войски са изиграли съществена роля при потушаването на селското католическо въстание в Уексфорд през 1798 г. ↑

[201] По правите пътища! (лат.) ↑

[202] Всички напред! Реверанс! Обратно по местата! (фр.) ↑

[203] Кати Ланер (1831–1915), дъщеря на австрийския композитор Йозеф Ланер, е работила дълги години като главен хореограф на „Английски вариететен театър“ в Лондон. По-горе споменатите две женски имена са на известни учителки по танци в Дъблин. ↑

[204] Балетът, който следва, е по „Танцът на часовете“ от „Джоконда“ на Амилкаре Пончели (1834–1886). ↑

[205] Образувайте квадрат! Напред по двойки! (фр.) ↑

[206] Поклащаме се! (фр.) ↑

[207] Напред! Четири двойки! Пресичате си пътя. Поклон. Сменяте ръцете. Сменяте местата! (фр.) ↑

[208] /Мъжете/ По средата! Дамите се хващат ръка за ръка! Образувате голям кръг /около мъжете/! Заставате гърбом един към друг! (фр.) ↑

[209] Все едно месите хляб! В кръг! Ръцете извити в мост над главата! Като кончета! Завъртане на място! (фр.) ↑

[210] Танцувайте с дамите! Разменете си дамите! Поднасяте букетчета на партньорките си! Благодарите си и се разделяте!(фр.) ↑

[211] Солов танц! (фр.) ↑

[212] Нека множеството богомолци… Нека славеев хор от девици… (лат.) ↑

[213] Лемурите са нощни зли духове или вампири. Празникът им Лемурии или Лемуралии се чествал през май, затова този месец се смятал неподходящ за сключване на бракове. Родителите на Джойс са се венчали на 5 май 1880 г. ↑

[214] О, Боже, не! (фр.) ↑

[215] Няма да служа! (лат.) Виж още Йеремия 2:20. ↑

[216] Името на вълшебния меч в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер (1813–1883). Бил забит до дръжката в един огромен ясен (ясеновият бастун на Стивън). Единствено Зигмунд, бащата на Зигфрид, успява да го изтегли от дънера на ясена с един замах. ↑

[217] Виж бел.54, гл.3. ↑

[218] Джордж V (1865–1936) крал на Великобритания от 1910. Син и наследник на Едуард VII. Известен е с демократичните си разбирания. ↑

[219] Изречението е цитат от „Атаката на леката кавалерия“ от А. Тенисън (1809–1892), който е облечен по този начин от Джойс заради неговия пламенен патриотизъм. ↑

[220] Това си е ваша работа (фр.). ↑

[221] По времето на Джойс боксът е бил рекламиран като „благородното изкуство на самозащитата“. ↑

[222] Името на известна песен от времето на Бурската война. ↑

[223] Виж Иисус Навин 2. ↑

[224] От стихотворението на Киплинг „Разсеяният просяк“. ↑

[225] През 1899 г. се свиква Хагската конференция за „всеобщо разоръжаване“, на която се създава арбитражен трибунал за международни спорове. Един от инициаторите е руският цар Николай II, но, както се оказва по-късно, с това си действие той е целял единствено да спечели време, за да се въоръжи по-добре за предстоящата Руско-японската война.

По повод мирната конференция руският цар Николай II и английският крал Едуард VII са се срещали два пъти: през 1908 и 1909. ↑

[226] Очевиден отглас от две стихотворения на Уилям Блейк: „Коминочистачът“ и „Мерлиново пророчество“. ↑

[227] Шотландски рицарски орден, а магарешкият бодил е символ на Шотландия. ↑

[228] Намек за германския произход на Едуард VII. ↑

[229] Уринирането забранено (фр.). ↑

[230] С теб е един лицемер, твоят баща (араб.). ↑

[231] Вместо обичайния израз „бик на червено“, тук Стивън използва зеления цвят, символ на Ирландия, срещу Джон Бул (бик), символ на Англия. ↑

[232] Стара човекоядка с жълти зъби (фр.) ↑

[233] Известни фамилии на така наречените „диви гъски“. ↑

[234] Полиглотска смесица, намек за имигрантския живот на тези ирландци. ↑

[235] Виж бел.21, гл.10. ↑

[236] Виж бел.49, гл.8. ↑

[237] Това би трябвало да се чете: „За упокой на нейната душа, не щях молитва аз да прочета“ — от баладата „Малкият бунтовник“. ↑

[238] Такива неща се срещат и в Париж (фр.). ↑

[239] Пародиен образ на баба Гроуган от началото на романа. ↑

[240] Символ на Големия глад (1846–1847), когато населението на Ирландия намалява с една трета: милион и половина измират вследствие на глада, един милион емигрират. ↑

[241] Виж бел.9, гл.15. ↑

[242] Буквално това би трябвало да означава „къде е Светият дух?“, но погледнато фигуративно, Стивън присъства като сина, Ирландия в лицето на старата баба Гъми също присъства, тогава излиза, че въпросът всъщност е: „къде е църквата?“. Това тълкуване се подсилва и от следващите, казани на ирландски думи, защото „soggarth aroon“ означава „моят любим свещеник“. ↑

[243] Моят любим свещеник (ирл.) ↑

[244] Иронията тук е в това, че Стивън споменава птица, която символизира смъртта, вместо гълъба, традиционния символ на Светия дух. ↑

[245] Да пребъде Ирландия! (ирл.) ↑

[246] По време на Англо-бурската война повечето ирландци са били пробурски настроени. ↑

[247] Виж бел.26, гл.15. ↑

[248] „Грабеж бърза, плячка тича“ (староевр.). Исая 8:1. ↑

[249] Свети Георги е светец покровител на Англия. ↑

[250] Из „Пророчества на невинността“ от Уилям Блейк, където името „Англия“ е заменено с „Ирландия“. ↑

[251] Картечница „Гатлинг“ по името на създателя й Ричард Джордан Гатлинг (1818–1903). ↑

[252] Според джойсоведите алюзията тук се отнася до гръцкия мит за Кадъм. Преди да построи крепостта на Кадмея, по-късно Тива, той умъртвил страшния дракон и посял зъбите му в земята. От тях изникнали напълно въоръжени войни, които започнали да се сражават помежду си. Оцелели само петима, които помогнали на Кадъм при построяването на крепостта. ↑

[253] Черни свещи, защото започва отслужването на черната литургия. Тя е в чест на Сатаната и представлява изопачение на християнското богослужение. ↑

[254] При черната литургия за олтар обикновено служи тялото на гола жена. ↑

[255] На университетските шапки с четвъртита плоскост над главата, които са част от академичното облекло, на английски им викат маламашки поради приликата си с този зидарски инструмент. ↑

[256] „И ще се приближа до жертвеника на дявола“ (лат.). Сравни с Псалом 42:4. ↑

[257] При отслужването на черната литургия се използва кръв вместо вино като символ на кръвта Христова. ↑

[258] Моето тяло (лат.) ↑

[259] Изписано отзад напред: „Алилуйя, защото се възцари Господ, Бог Вседържител“. ↑

[260] Анаграмата на God (Бог) е dog (куче) и тя се явява нещо като лайтмотив в целия роман. ↑

[261] „(Излезе Юда.) И отиде, та се обеси“ (лат.). Матей 27:5. ↑

[262] Тук и по-горе Стивън отново рецитира „Кой тръгва с Фергус?“ на Йейтс — песента, която е пял по молба на умиращата си майка. ↑

[263] Тъй като Блум не е толкова начетен колкото Стивън, той не разбира, че това е стихотворение от Йейтс и решава, че става дума за някакво момиче, като дори сбърква името. ↑

[264] Така се нарича четвъртата степен в Стария и приет шотландски ритуал на посвещение в масонство. ↑

[265] Макар да се появява за малко, образът на Руди е натоварен с много символи. Той е на единайсет години, тоест на възрастта, на която би бил, ако не бе умрял като бебе. Общо взето, се явява с атрибутите на бог Хермес (Меркурий): сандали (в случая стъклени обувки, които напомнят и за Пепеляшка), крилатата шапка-шлем и вълшебният кадуцей. Агнето, което се подава от жилетката на Руди, също е негов атрибут, защото се явява и като пастир, защитник на стадата. В Омир именно Хермес дава на Одисей вълшебното биле „моли“, което го предпазва от магиите на Кирка.

В християнски контекст Руди може да се разглежда и като пасхалното агне. Жезълът с виолетовата фльонга може да се възприема като кадуцей, но той е и атрибут в католическото богослужение. Накрая името Рудолф се явява комбинация от старонемското hrothi, което означава „слава“ и vulf, което означава „вълк“ и тогава библейската асоциация е за: „… и вълк ще живее заедно с агне“. Исая 11:6. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Джойс Одисей (15)

Метаданни

Данни

Одисей

Информация

История

Сваляне / Връзки

15[1]

Джеймс Джойс
Одисей (15)

15^[1]