Глен Бек
Залезът на демокрацията (43)

Глава 41

Фалшивата бомба не беше много тежка, тежеше някъде между четирийсет — петдесет килограма, но беше много неудобна за носене. Когато се приближиха до мъжете, с които трябваше да се срещнат — и този път, както и предишната вечер, те бяха четирима, а не петима — единият от тях посочи мястото на земята, където трябваше да оставят товара си. Така и направиха.

До краката на единия от мъжете беше оставена една съвсем нова чанта с дълга дръжка, вероятно в нея се намираха двайсетте хиляди долара, които трябваше да им заплатят. Другите двама мъже носеха автомати.

Оръжията, които държаха в ръцете си, изглежда, бяха някакъв преработен вариант на AR-15, но с много къса цев, стандартен мерник, направен по поръчка заглушител и нестандартен магазин. Не можеш просто да влезеш в магазина и да си купиш такова нещо. Това не бе най-доброто оръжие за използване в битка. Ако отидеш на лов или стреляш по мишени с такова нещо, ще станеш направо за смях, но ако го включиш на автоматична стрелба и го използваш срещу хора в бой от близко разстояние, ще ти свърши не по-лоша работа от автомат с рязана цев.

Или в ситуация, подобна на тази.

Мъжът вляво държеше автомата си така, сякаш се бе родил с него в ръка. Другият, изглежда, не се чувстваше особено комфортно, дали от оръжието, което трябваше да носи, или от ролята, която изпълняваше. Беше мушнал ръце дълбоко в джобовете си, а автоматът бе нехайно прехвърлен през рамото му, сякаш някой го бе поставил там против волята му и той нямаше никакво намерение да го използва.

Когато пристигнаха, Кърнс поговори поотделно с всеки един от членовете на групата и не след дълго всички се съгласиха, че е настъпил моментът да приключат със сделката, за която бяха дошли.

— Ето парите — каза мъжът, който стоеше встрани.

Предишната вечер той се бе представил като Ранди. Кърнс се приближи към него, за да вземе чантата, а в това време Ранди направи знак на своите хора да вдигнат стоката и да я натоварят на камиона.

Задната му врата беше отворена и двамата мъже внимателно пренесоха бомбата и я поставиха на падащия борд, след това запалиха крушката в каросерията на камиона, за да огледат внимателно покупката си. Междувременно Кърнс бе взел чантата и се бе върнал обратно при Дани.

— Няма ли да ги преброите?

Въпросът бе зададен от единия от мъжете с автомати, този, който много искаше да играе ролята на роден хладнокръвен убиец.

Кърнс сви рамене:

— Ако се окаже, че нещо липсва, поне ще знаем къде да ви открием утре сутринта, нали така?

При тези думи всички се засмяха, всички, с изключение на мъжа, който бе задал въпроса.

Вниманието на Дани беше привлечено от другите предмети, които се виждаха през отворената задна врата на камиона.

В центъра, върху заварена, висока до кръста, метална поставка лежеше нещо, което приличаше на дълго, сребристо торпедо — носът му бе плосък и тъп, а задният му край бе заострен и около него имаше прикрепени големи аеродинамични перки. Имаше вид на експонат от военен музей. Приличаше на тежко артилерийско оръдие от отдавна отминалата епоха на Студената война.

Но това не беше всичко. Забутано в задния ъгъл, далече от светлината на крушката, лежеше нещо омотано в дебел черен найлон. Можеше да бъде какво ли не, но на Дани най-много му приличаше на чувал за трупове, в който определено имаше нещо.

Той погледна Кърнс и разбра, че и неговото внимание е било привлечено от същия предмет.

Силният звън, който прозвуча от мобилния телефон, закачен на колана на Ранди, наруши мълчанието. Той вдигна показалец, сякаш искаше любезно да каже: Извинявайте, но трябва да се обадя, обърна се с гръб към тях, отдалечи се малко и вдигна телефона.

В момента, помисли си Дани, се обажда ел-Амир.

Кърнс се наведе и остави чантата с парите между тях двамата, потрепери леко от студ, издиша топъл въздух върху ръцете си и после ги мушна в джобовете на якето си. Когато за секунда погледна към Дани, двамата се разбраха толкова ясно, сякаш Дани бе успял да прочете мислите му.

Прав беше. Ще изчакаме тези тук да ни дадат още един знак, че нещо не е наред, но при следващото най-малко съмнение ще им видим сметката. Няма да има „не мърдай, ФБР“, няма да има предупредителни изстрели, стреляме на месо, докато някой бъде убит — те или ние. И двамата знаем кой ще започне пръв.

Дани извади дясната си ръка от джоба, небрежно се почеса по носа, престори се, че се прозява, и след това отпусна ръката си.

Ранди, който все още продължаваше да говори по телефона, им хвърли по един поглед през рамо.

Той слушаше внимателно и почти не говореше. Изгледа първо Стюарт Кърнс, после Дани и после отново им обърна гръб. Изминаха още няколко секунди и след това, все така с гръб към тях, Ранди вдигна бавно ръката си и я постави на рамото на мъжа, който ги бе попитал за парите преди малко. Той като че ли нетърпеливо чакаше да му се даде знак, за да почне да действа.

И това беше всичко.

Когато си тренирал достатъчно, всичко изглежда като едно плавно движение, но при бързото вадене на пистолета има четири отделни движения, или поне така го бе учила Моли.

В началото действието се извършва много бавно и ти трябва да спреш между отделните движения, за да се убеди учителят ти, че ги извършваш правилно. След няколко месеца и няколко хиляди повторения всичко става толкова бързо, че ако в този момент премигнеш, няма да забележиш нищо.

Ръката на Дани бързо се плъзна назад под дрехата му и намери оръжието точно там, където го беше оставил. Той измъкна пистолета и го насочи напред, с цев, успоредна на земята, като едновременно с това стисна дръжката му с двете си ръце. Повдигна мерника до очите си и в края на това движение, когато бе напълно готов за стрелба, натисна спусъка докрай.

Изстрелът от двете оръжия прозвуча почти едновременно, макар че на Кърнс му бе много по-лесно да извади пистолета от джоба на якето си. И двамата бяха избрали една и съща мишена, мъжа, на когото Ранди бе дал съвсем явен знак да започне стрелба, мъжа, който щеше да ги обсипе с куршуми, ако му бяха дали и най-малката възможност пръв да открие огън. Докато Кърнс започна да се придвижва наляво, като едновременно с това продължаваше да стреля, мъжът с автомата залитна и падна назад, най-вероятно вече бе мъртъв, но във всеки един случай бе излязъл от строя.

Дани тръгна надясно, целеше се ниско и натискаше спусъка всеки път, когато някой от разбягалите се мъже попаднеше в обсега му. Не бе особено точен при стрелба от статично положение, но сега, когато и той, и мишените му се движеха, а някои от тях бяха започнали и да отговарят на огъня му, той стреляше често, но почти не успяваше да улучи нищо.

Поне бе успял изцяло да привлече вниманието им върху себе си. В следващия момент куршумите му свършиха и той нямаше никаква представа какво да прави. Точно тогава другият мъж с автомат най-накрая разбра какво става и започна да стреля. Няколко куршума попаднаха в пясъка точно пред краката му и Дани се хвърли на земята в една плитка канавка. В този момент чу как гумата на микробуса им експлодира и парчета от стъклата му се разпиляха зад гърба му. Видя как Стюарт Кърнс се показа иззад една от стените, която му бе послужила за прикритие. След това агентът от ФБР започна да стреля отново. Когато шумът от последния изстрел отекна от планината, трима от мъжете лежаха неподвижни на земята, а четвъртият не се виждаше никъде. Но това трая само миг.

Тишината бе нарушена от звука на запалването на двигател. Дани видя как Кърнс, куцукайки, се отправи към задната част на камиона, хвана се за него, набра се и се вмъкна в отворената каросерия.

Когато камионът включи на скорост и започна да се движи, Дани се изправи на крака и се затича след него. Колкото по-бързо бягаше той, толкова по-бързо се движеше и камионът и точно когато изглеждаше, че всичко е загубено, Дани успя да се хване за задната врата, протегна се напред, сграбчи ръката на Стюарт Кърнс и усети как той го издърпа вътре.