Глен Бек
Залезът на демокрацията (37)

Глава 35

Адресът, написан от сестрата върху листчето, не се оказа някое от другите убежища, за които Моли му бе говорила. Когато таксито спря и Ноа излезе от него, се оказа, че се е озовал пред една старомодна семейна закусвалня, наречена „Пиратът“, която се намираше на булевард „Астория“ в „Куинс“, на около миля от летище „Ла Гуардия“.

Обичайните посетители за обяд вече се разотиваха, повечето от масите бяха свободни, а персоналът беше зает с почистването и с клиентите, които плащаха сметките си на касата. В едно сепаре в дъното на ресторанта, единственото кътче, което в този прекрасен слънчев следобед що-годе приличаше на тъмен ъгъл, седеше младата жена, с която Ноа бе дошъл да се срещне.

Когато Моли го видя да върви по пътеката право към нея, тя се изправи и в очите й се появиха сълзите, които до този момент бе успявала да сдържи. Спусна се към него и падна право в прегръдките му.

Докато пътуваше в таксито към ресторанта, Ноа много се чудеше какво ще й каже, ако наистина успее да я открие. Сега, когато тя стоеше пред него, всичките думи, които до този момент си бе повтарял, направо излетяха от ума му. Нищо от богатия му житейски опит и множеството му връзки не можеше да му подскаже как да започне.

Не само разби сърцето ми, но заедно с приятелите си можехте да ме убиете със свръхдоза анестетик и всичко това в името на една безнадеждна кауза.

Харесвам те много и бях започнал да ти вярвам, но след всичко, което се случи, не знам дали между нас изобщо е имало нещо истинско.

Разбира се, в главата му се въртеше и тази мисъл:

Мисля, че баща ми е наредил майка ти да бъде убита със същата лекота, с която сутринта си е поръчал закуска.

Това вече беше прекалено и Ноа предпочете да замълчи. И макар че нищо не беше забравил, нито й беше простил, за момент остави тези свои мисли настрана и просто я задържа в обятията си.

Моли го попита как е майка й, но по такъв начин, че стана ясно, че иска да чуе само хубавите новини. Ноа й отговори, че когато я видял, майка й била будна и разтоваряла с него и че въпреки притесненията си за скъпоценната си дъщеря, изглеждала в добро настроение.

Моли изслуша всичко това, след което тържествено кимна и му разказа всичко, случило се до този момент.

Нейният спътник беше отишъл до летището, за да провери каква е ситуацията там, защото двамата се опитваха да вземат самолет и да отпътуват на запад, където щеше да е по-безопасно за тях. Според последните новини през изминалия уикенд Министерството на вътрешната сигурност бе повишило мерките за сигурност и то особено по летищата, а това изключително затрудняваше Моли и приятелите й. До тях бе достигнала информацията, че първите от хората им, които са се опитали да преминат през проверката на летището, веднага са били отделени от останалите пътници и направо са били арестувани.

Моли обясни, че трябва да се измъкне от града и да отиде на среща в другия край на страната и то възможно най-бързо. Пътуването с кола беше немислимо, трябваше да вземе самолет, ако искаше да пристигне навреме. Проблемът беше в това как да премине през проверките и да се качи на борда, като се има предвид, че името й сигурно вече оглавяваше списъка на лицата, издирвани от Министерството на вътрешната сигурност.

Докато я слушаше, Ноа внимателно проучваше лицето й. Беглата прилика със снимката на майка му, която тя съзнателно се бе постарала да постигне, вече не се забелязваше. Тя и без това бе предназначена да въздейства само на подсъзнанието му. И сега, докато стояха под ярките неонови светлини на ресторанта в „Куинс“, Ноа осъзна на кого всъщност прилича Моли.

И тогава в главата му се роди една блестяща идея.