Глен Бек
Залезът на демокрацията (24)

Глава 22

Агент Кърнс се беше оттеглил в кухнята на широката каравана, в която живееше, за да приготви закуската. По тази причина Дани Бейли остана да седи сам в хола, облечен във взетата назаем пижама, в компанията на ужасното си главоболие, грозната мръснобяла котка и модел на малка атомна бомба в реални размери.

Неделният вестник лежеше сгънат в далечния край на дивана. На Дани много му се искаше да прочете заглавията, но вестникът беше в опасна близост до котката и той не посмя да го вземе.

— Значи казваш, че никога преди това не си ходил в Уинемука? — провикна се Кърнс откъм кухнята.

До гуша ми дойде от тези празни приказки.

— Ако щеш вярвай, не съм — отвърна Дани.

Беше вперил поглед в сложното цилиндрично устройство, поставено върху тежка дървена рамка на масичката до него.

— Нямах представа какво съм пропуснал — продължи той.

— Ако мислиш, че това градче е забутано, почакай да видиш мястото, където довечера ще се срещнем с онези хора. Според проучване на „Вашингтон пост“ отпреди няколко години тази част на Невада е най-изостаналото място в страната.

— Звучи много весело. Хей, Стюарт.

— Какво?

— Не че съм страхливец, ама това нещо, дето прилича на бомба, дали е радиоактивно?

— Не, не много — Кърнс се върна с кафето и седна на съседния стол. — Сърцевината му е инертна, там няма нищо друго, освен голяма оловна топка. Под горната обвивка има малко обеднен уран, така че гайгеровият брояч да отчете радиация, ако някой реши да провери. Виж това.

Кърнс включи копчето на жълтия уред на масата и приближи датчика до открития панел в предната част на модела. Стрелката на уреда подскочи, нещо бързо изщрака и когато датчикът се допря до метала, от уреда се разнесе силно дрезгаво бръмчене.

— Звучи доста стряскащо, нали?

— Но не е опасно.

— Не, но въпреки това не бих държал това нещо под леглото си.

— А онези глупаци, с които ще се срещнем, момчетата, дето искат да го купят, как ще ги убедиш, че един обикновен гражданин може да се е сдобил с действаща атомна бомба?

— Добре, хайде да поговорим за това. Спомняш ли си, че преди години във вестниците излезе една история за изчезнала действаща ядрена ракета?

— Разбира се, че си спомням — случаят с военновъздушната база в Барксдейл. Цяла седмица в шоуто си приказвах за това. Някой се издъни и натовари истински бойни глави в бомбардировач Б-52 в Северна Дакота. В базата са били натоварени шест ядрени бойни глави, а в Луизиана са пристигнали само пет.

— Точно така — потвърди Кърнс. — И двамата знаем, че подобно нещо не може да се случи просто ей така. Все едно „Сикрет сървис“ да качи президента в грешна кола и никой да не открие липсата му до обед на следващия ден. Това е абсолютно изключено, има прекалено голяма защита и охрана. Освен, разбира се, ако не е вътрешна работа. Човекът, за когото се представям в интернет, има огромни връзки, защото години наред е работил за ФБР. Преди седем години окончателно съм се отвратил от мошениците, които ни управляват, излязъл съм от системата и сега живея в някакъв мой вариант на Програмата за защитени свидетели. Според измислената ми история, за да се сдобия с бомбата, първо чрез сайта си съм се запознал с двама души от екипажа, пренасял мунициите, единият от тях е бил във военновъздушната база в Мино, а другият в крайната точка на дестинацията. Те фалшифицирали заповедта и уредили извършването на този полет, след това са ми помогнали да взема вътрешните части на една от бойните глави, да ги натоваря на камион и да ги изнеса от Барксдейл половин ден преди някой да се е усетил, че една от тях липсва.

— Значи няма да твърдиш, че сам си сглобил бомбата в задния си двор?

— По дяволите, разбира се, че не. Направил съм само външната обвивка и поставката й. Освен това съм монтирал част от електрониката, това е всичко. Самата бойна глава изобщо не съм пипал.

Дани се наведе напред и прокара пръст по една от заварките.

— Ще ти го кажа направо. Това нещо тук изглежда твърде зле.

— Така е — съгласи се Кърнс и прибра гайгеровия брояч в сака до дивана. — И така трябва да изглежда.

— И каква част от това е истина?

— Каква част от кое?

— От това, което ми разказа. Историята с военновъздушната база в Барксдейл.

Кърнс не отговори веднага. Дръпна ципа на сака, облегна се назад и се намръщи:

— Какво сега, на въпроси и отговори ли ще си играем?

— Не, бе човек, просто си мисля…

— Целта ми не е да ти подавам материал за следващото ти видео на тема конспирации.

— Опитвам се да си изясня историята, към която ще се придържаме.

— Така да е — съгласи се Кърнс. — Но дали това е истина, или не, няма никакво отношение към нашата история.

— Добре, добре, съжалявам. Звучи съвсем правдоподобно. Но всичко това е съвсем ново за мен, а освен това тази сутрин не съм съвсем във форма. От двайсет години не ми се е случвало да спя цели дванайсет часа.

Мъжът срещу него продължи да го наблюдава внимателно, като че ли се страхуваше, че се е изпуснал и е казал повече, отколкото е трябвало. След няколко секунди обаче кимна, отпусна се назад, привлече одърпаната котка към себе си и я погали по главата.

— Всичко е наред — заяви Кърнс. — Съжалявам, не исках да избухвам. Може би с възрастта започва да ме обхваща параноя. И преди са ми казвали, че съм малко особняк.

— Та кой не е, приятел.

— Ти го казваш.

Микровълновата фурна в другия край на стаята издаде звук.

— Е, какво ще ядем? — попита Дани и потри ръце.

Агент Кърнс донесе няколко препечени филийки, една кутия със стар маргарин, малко бъркани яйца и шунка от консерва. Месото беше лигаво и приличаше на гъба, яйцата имаха странен вкус, но с повечко сол и черен пипер ставаха за ядене.

— Зададох предишния си въпрос — започна отново Дани, — само защото си мислех, че хората от вашата служба разполагат с всякакви лаборатории и специалисти, които наистина могат да построят такъв модел за нуждите на секретна операция. За да не трябва такива като теб да се занимават с тази работа.

— Така е, разполагаме с всякакви специалисти, но през последните години свикнах да работя съвсем сам. Когато си под прикритие, колкото по-малко контакти поддържаш, толкова по-сигурен се чувстваш. По дяволите, толкова отдавна работя по тази операция, че доколкото знам, само един човек от системата все още е наясно, че съм на служба.

— Божичко, трябва наистина да имаш пълно доверие на този човек.

Кърнс се наведе и сякаш между другото измъкна от кобура на глезена си един пистолет с рязана цев, все едно вадеше камъче от обувката си. Плъзна цилиндъра на пистолета, завъртя го с едно движение на дланта си, накрая постави оръжието на масата и продължи да закусва. Направи всичко това така, като че ли нямаше никакво отношение към темата на разговора им.

— Разбира се, хлапе — рече Кърнс, — имам пълно доверие на всички.