Тринити Фейгън
Изкуплението на Аякс (8)

Осма глава

Следващият ден бе понеделник, първият й ден на училище. Саша облече дънки, червен пуловер и новите черни ботуши, които Джакс бе настоял да й купи. Имаше си и ново черно кожено манто, дълго почти колкото неговия шлифер. Когато се погледна в огледалото на вратата на банята, й се стори, че изглежда някак различно, по-зряла. Като никога си беше нагласила косата — вместо обичайната опашка я бе пуснала свободно и прихванала леко с шнола. Сложила бе и малко повече грим от обичайно и се бе пръснала с новия парфюм. Всячески се стараеше да си вдъхне самоувереност. Притесняваше се доста повече, отколкото очакваше. Мушна една двайсетачка в раницата си и каза на Бу:

— Ще се видим вън, приятелче.

Той помаха с опашка и изчезна.

На долния етаж Мелани приготвяше закуска. Когато Саша влезе, усети враждебния й поглед.

Откъде взе тия дрехи?

— Намерих ги в спа хотела в Маунтин Вилидж, в отдела за изгубени вещи. Невероятно какви неща си забравят хората по курортите.

— Лъжеш. Сигурно си примамила някой дъртак да ти ги купи.

Нищо чудно, че Мелани и баща й не са се понасяли, Саша подозираше, че винаги си е била такава, дори и преди да продаде душата си на Ерикс.

Мелани посочи масата.

— Ето ти кифла. Взимай я и се измитай.

Миризмата на бекон пълнеше устата й със слюнка, но от него явно нямаше да получи. Без да каже и дума, тя взе кифлата и тръгна. Вън обилният снеговалеж от предния ден бе секнал и каньонът изглеждаше като истинска зимна приказка, ослепителна под сутрешното слънце, а небето бе така кристално синьо, че тя неволно се усмихна. У Шрайвър беше отвратително, но градчето бе вълшебно. Новите й ботуши заскриптяха по снега, Бу припна по петите й и заедно извървяха пресечката покрай пъстрите викториански къщи, завиха надясно, подминаха редица градски къщи, после няколко блока и излязоха на булеварда.

В седем и трийсет сутринта движението беше слабо, но до бордюра пред една закусвалня на изток вече бяха паркирали немалко коли. Жалко, че нямаше време да влезе и да си поръча великанска порция. Вместо това захапа коравата кифла с вкус на стърготини.

Гимназията беше в североизточния край на града, само на няколко пресечки от къщата на Шрайвър. Всъщност май всичко се падаше на няколко пресечки от къщата на Шрайвър. Градчето бе миниатюрно.

Стигна двора на училището в осем без петнайсет.

Докато прекосяваше широката заснежена площадка, се усмихна на подскачащия Бу, заприличал на малък Дядо Коледа със снежна брада. А когато вдигна поглед към красивата модерна сграда на училището, осъзна, че се вълнува — нали щеше да види Джакс.

Тази нощ го беше сънувала и се бе събудила с мисълта за него. Трудно щеше да страни от него, след като не можеше да го изтика от мислите си. Приятното предчувствие, което я обземаше в момента, също не беше добър знак. Не би следвало да се вълнува толкова от срещата с момче, което смяташе да отбягва.

На вратата свали каишката на Бу, нареди му да тръгва и изчака, докато се скрие зад ъгъла. Хубаво беше, че може да разчита на него. Мисълта, че ще й се притече на помощ, ако се стигнеше до конфликт с Бруно или с Гарваните, донякъде я успокояваше.

Все пак се надяваше да не се наложи.

Пое си дълбоко въздух и отвори вратата. Канцеларията бе вдясно. Млада жена с щръкнала коса с тъмни корени и избелели връхчета вдигна поглед иззад дългото гише.

— Добро утро. Мога ли да помогна?

— Майка ми е извън страната по работа и ще отсъства поне до следващото лято. Отседнала съм у роднини — Тим и Мелани Шрайвър — и трябва да се запиша на училище.

Жената кимна съчувствено и дръпна едно чекмедже с папки.

— Всъщност до коледната ваканция остават по-малко от две седмици и може би няма да ти е лесно да наваксаш, но пък разполагаме с чудесни учители, готови да помогнат. Как се казваш?

— Саша…

Жената извади няколко листа върху масата.

— Благодаря ви, госпожо…?

— Госпожица Роуз, но всички ми казват само Роуз. Попълни тези и ще те запишем. Господин или госпожа Шрайвър ще трябва да наминат и да подпишат един-два документа и ще ми трябва извлечение от предишното ти училище. А, и акт за раждане.

— Извлечението си го нося, но не и акта. Мога ли да го донеса по-късно? Малко неочаквано се получи.

— Няма проблем.

Ръмженето на мотор ги накара да погледнат към прозореца. Всъщност на мотори. Джакс пристигаше, яхнал един чопър, без каска. До него Броуди, възседнал по-малък мотор, бе скрил глава в шлем с тъмна маска досущ като на Дарт Вейдър.

— Кой ли е това? — зачуди се Роуз.

Саша безмълвно наведе глава над формулярите.

Вдигна поглед едва след няколко минути, когато уханието на Джакс проби в ноздрите й. Зави и се свят само като го гледаше. Вместо шлифера бе облякъл късо черно кожено яке върху черна тениска с няколко копчета на врата, носеше избелели, изтъркани джинси. — На очите му се мъдреха маркови очила с черна рамка.

Броуди, още по-дребен редом до Джакс, бе с обичайните си очилца и зелена карирана риза върху тениска с надпис „Стар Трек“.

Без да я поглеждат, двамата приближиха, масата и се обърнаха към Роуз. Броуди. Започна:

— Миналата седмица се преместихме при баща ни и понеже и дума не дава да тръгнем на училище след ваканцията, ще се наложи да се запишем сега. Аз съм Броуди Хюит, това е брат ми Джак.

Роуз повтори цялата процедура, после взе извлеченията и на трима им и изчезна в задната стаичка.

Саша се зазяпа в закачения над шкафа есенен пейзаж на Телюрайд и заслуша как входната врата се отваря и до тях стигат стъпките на учениците. Усещаше, че ги зяпат, явно се чудеха кои са.

— По-спокойно, Саша — прошепна Броуди.

— Лесно ти е на теб.

— Хич не ми е лесно. Навремето постоянно ме тормозеха в училище. Малко смотаняк си падах.

Малко ли?

Джакс се обади над главата на Броуди:

— Направо нямам търпение. Ще се получи като в „Отмъщението на умниците“^[1], ама на живо.

Броуди се изчерви.

— Джакс е решил, че момичетата ще си падат по мен.

— Стига да не им говориш на клингонски и не се впуснеш в поетични излияния за бойна звезда Галактика, май ще се окаже прав. — У Броуди имаше нещо невероятно обаятелно.

Вратата към задната стаичка се отвори, Роуз се показа и подаде на всеки от тях по няколко формуляра.

— Ето ви програмата. Краят на срока е толкова близо, че господин Муни ви сложи и тримата в един клас. Ако втория срок се наложи да променим нещо, ще го направим, но като за начало решихме, че ще е по-добре да сте заедно, нали сте нови и прочее.

Дотук с надеждите й, че няма да е в един клас с Джакс. Щеше да е с него по цял ден, всеки ден. Но нямаше какво да направи, така че просто щеше да гледа да седи максимално далече от него. Тя пое програмата от Роуз и хвърли бегъл поглед, но вниманието й мигом бе приковано от едно име — Емил Бруно.

— Мога ли да си сменя учителя по история?

Роуз видимо се учуди.

— Защо, Саша?

Господин Бруно е всеобщ любимец, естествено, че е любимец на всички. Нали точно към това се стремеше. Напъна се за някакво обяснение и се усмихна в опит да прикрие отвращението си.

— О, ами, ъм, той е приятел на леля ми и не бих искал някой да реши, че съм с връзки… или нещо такова.

— Не бъди глупава! И Брет е в неговия клас, а господин Бруно определено не проявява снизходителност. Даже го натиска повече от другите.

Роуз явно бе член на фен клуба на Бруно, което бе логично. Нали Джакс бе казал, че Ския страшно ги бивало да привличат почитатели и последователи, да ги омайват, да напипват слабостите им, да си играят с желанията и стремежите им, само и само да ги накарат да положат клетвата.

Като я гледаше, уж мила жена, се замисли, че ако продължава да се навърта около Бруно, може би нямаше да си остане така мила. Какво ли щеше да й обещае Бруно?

В повечето случаи Саша бе склонна да отстъпва, да се съгласява, да избягва конфликти. Но сега отказа да преглътне.

— Не може да няма друг учител по история — реши да не обръща внимание на внезапно разтанцувалия се ботуш на Джакс, който потрепваше под гишето. Опитваше се да й подскаже да се успокои, но тя бе твърдо решена да постигне своето. Никога нямаше да изкара прилична оценка по история, ако се налагаше да стои в една стая с омразния зловещ Бруно. Отвращаваше я.

Усмивката на Роуз се изпари и изражението й взе да става все по-раздразнено.

— Само за осмокласници и деветокласници. Излишно е да повтаряш стар материал, Саша, така че ако възнамеряваш да се дипломираш през май, ще трябва да влизаш в часовете на господин Бруно.

Дланите й се изпотиха и стомахът й се сви, готов да изхвърли отвратителната кифла. Бруно явно я плашеше повече и от Алекс Касамов. Само мисълта за него бе достатъчна, за да й се догади. Стиснала програмата с лепкави пръсти, тя хукна да търси тоалетната. Срам не срам, затича по коридора, покрай втренчените лица, молейки се да стигне до тоалетната навреме. „Господи, моля те да не повърна насред коридора още в първия ден.“

Ето я, точно отпред, може би щеше да успее. Може би. Кифлата вече се надигаше в гърлото й.

И тогава се случи невъзможното. Господин Бруно изникна пред нея, препречи пътя й, а мазният му глас със странен акцент разби надеждите й да стигне тоалетната.

— Я виж ти, здравей, Саша. Надявах се да те срещна.

Саша не издържа.

Повърна право върху обувките му.

 

 

Единствената му заръка бе да не показва страх пред Бруно, а ето че първата й работа бе да се издрайфа отгоре му. Джакс понечи да хукне след нея, но Броуди го хвана за ръкава и го спря навреме.

— Не се меси. Запази спокойствие, иначе цялата работа ще иде на вятъра, преди да мине и час, откакто сме тук.

Беше прав, разбира се, и Джакс си наложи да преглътне, че може единствено да гледа Саша наред с останалите хлапета, безсилен да й помогне. Видя, как гневът блесна за миг върху лицето на Бруно, мигом заменен от фалшива усмивка. Той посегна да докосне Саша, но тя се дръпна и хукна към дамската тоалетна. Бруно се загледа след нея, видимо озадачен от реакцията й.

— По дяволите, Броуди, какво ще я правим?

— Освен да я наглеждаме, друго не можем. И да седим до нея в часа на Бруно. Видя ли го как я изгледа?

— Видях — Джакс проследи израженията на останалите и усети, че и на него му се повдига. — До един се умилкваха на Бруно, цъкаха съчувствено, задето новата му беше съсипала обувките, и мърмореха каква е загубенячка.

Господин Бруно си придаде безкрайно търпелив вид:

— Нормално е да е напрегната, това й е първи ден. Гледайте да сте по-мили с нея.

Всички дружно закимаха, уж от самото начало така бяха смятали да направят.

— Ако им каже да ядат пръст, веднага ще извадят лопатите — пошушна Джакс на Броуди.

— Направо гениално от страна на Ерикс да го вкара като учител. След седмица ще е вербувал поне още двайсет Гарвани. И тук май не са само загубеняците, както беше в училището на Саша.

— Аха — отвърна Джакс, обхванат от познатия инстинкт. — Направо гениално. — Наложи се да впрегне цялата си воля, за да не се втурне след Бруно, да го сграбчи и да го завлече от другата страна на света до дупката, която водеше към Ада на земята.

Подмазвачите последваха Бруно към мъжката тоалетна, а останалите зяпнаха Джакс и Броуди. За първи път в дългия си живот Джакс разбра какво е да се чувстваш неловко. Но се постара да не го показва. Запомнил какво пишеше в книгата, той погледна най-близкото хлапе, височко момче с тъмночервена коса и яснозелени очи, и кимна в поздрав.

— Как е?

— Бива. — Хлапето погледна към Броуди, после продължи. — Аз съм Томас Васкез. Значи днес ви е първи ден, а? Толкова скоро преди ваканцията?

Броуди кимна и направи физиономия, за да покаже, че и за него е непонятно.

— Миналата седмица се преместихме при баща ни и той настоя.

— Я чакай — прекъсна го Томас и погледът му отскочи от единия към другия, — да не сте братя!

— Двуяйчни близнаци — отвърна Джакс. — Аз съм Джак, той е Броуди. — Мислено отбеляза колко е висок Томас и попита: — Играеш ли баскет?

— Пойнт гард. А ти?

— Горе-долу.

Броуди се намеси, уж възмутен от престорената скромност на Джакс.

— Лъже. Супер играе. В Англия беше център в отбора.

— Хей, много яко — Томас вече се усмихваше. — Знаеш ли, трябва ни център. Ела в салона след часовете да говориш с треньора Хайтауър.

— Става, да, ще дойда. — Идеално. Ако си намереше извинение да остава след часовете всеки ден, можеше да може да порови из бюрото на Бруно, без да се опасява, че ще го хванат. А и да поиграе.

Броуди зяпаше някакво момиче, което крачеше срещу тях. Имаше убийствено тяло, въртеше ханш на всяка крачка, сякаш си го търсеше, и оглеждаше всяко момче, с което се разминаваше, без да обръща внимание на момичетата. Съвършенството й се помрачаваше единствено от едва доловимата сянка около очите. Фактът, че такова красиво момиче бе изгубена душа, само го вбеси още повече и инстинктът му да се втурне след Бруно почти го задави.

— Коя е тази? — попита Броуди, макар чудесно да знаеше. Нали двамата с Феникс заедно подготвяха акцията.

Томас хвърли поглед през рамо и се намръщи.

— Джулиан Оливър. Ходи с Кели Истър, на когото му казват Ист. Истинско видение от мокри сънища, ама най-добре стойте настрана. Ултра кучка е. А и Ист веднага скача да се бие с всеки, който я погледне, което очевидно не я спира да флиртува с всички.

Джакс проследи, как Джулиан влиза в дамската тоалетна. И Саша беше вътре. Изведнъж му стана ужасно горещо — вероятно от страх. Щеше да се съсипе да гледа как Саша лавира между хора, готови да я убият, ако знаеха коя е. Добре поне, че бе изгубила мъничко от наивността си — единственият плюс от трансформацията, която неволно бе задействал. А и знаеше кои са, колко са опасни.

Нямаше да се успокои, докато не приключеше с Гарваните и с Бруно и не ги видеше мъртви или умиращи в онази бездна в недрата на земята.

 

 

Единственото й желание, след като стомахът й изхвърли кифлата, бе да се свие на топка в някоя дупка и да умре.

— Толкова съжалявам — каза тя на пода, неспособна да се изправи и да го погледне в лицето, да види отново тъмните сенки, обрамчили ужасните му очи. Усещаше дълбоката му черна ярост. Разтрепери се от ужас.

Но гласът му прозвуча спокоен, сдържан, даже мил.

— Няма нищо. Нормално е да се притесняваш, нали ти е първи ден — той я хвана за ръката. — Дай да те заведа при сестрата.

Саша се изправи и дръпна ръка, страхът надделя над унижението и лицата на наобиколилите я ученици, зяпнали я, сякаш бе луда, буквално изчезнаха. Без да каже и дума, тя се втурна, заобиколи го и се скри в тоалетната, където не можеше да я последва.

В тоалетната беше пълно с момичета, които се връткаха пред дългото огледало, закачено над трите мивки. Разресваха коси, нанасяха гланц за устни, бъбреха и се кикотеха — поне докато тя не влезе.

Настана мъртва тишина. Всички се извърнаха да я огледат. Никой не продума.

После едно доста невзрачно на вид момиче с кестенява коса и приятни очи пристъпи напред.

— Здрасти — подхвана тя със загрижено изражение. — Добре ли си?

Саша запреглъща конвулсивно, молейки се да не се разплаче.

Но Бог явно си беше взел почивка, защото и този път не й помогна. Една сълза се търкулна по бузата й. Май щеше да е най-добре да си каже всичко. И без това щяха да разберат веднага щом излязат в коридора. Тя изхълца, поклати глава и заобяснява със свито гърло:

— Днес ми е първият ден, а току-що повърнах върху обувките на господин Бруно.

Чу се ахване. От една от кабинките се обади глас:

— Гадост.

Някой се изкикоти.

— В буквалния смисъл.

Цялата групичка избухна в смях.

— Горкичката — тъмнокосото момиче се приближи към нея. — Хей, Рейчъл, я дай няколко мокри кърпи.

Високо момиче с очила в тесни рамки, елече от овча кожа, възкъса пола и каубойски ботуши протегна шепа мокри салфетки.

— Е, изстискай ги малко, де — нареди тъмнокосата. — Няма да я къпем.

Останалите се приближиха и загледаха любопитно как избърсва устни и попива потта от челото си.

— Аз съм Ерин — обади се тъмнокосата. — Това е Рейчъл — тя посочи момичето с каубойските ботуши. — А това е Аманда — тя кимна към едно момиче с тъмна коса, тъжни очи, прозрачна кожа и очила в стил осемдесетте. — А Брий е в кенефа.

Чу се звук от пускане на вода, вратата се отвори и оттам се появи високо слабо момиче с ботуши с дебел ток и дълга, диплеща се черна рокля. Не точно в готически стил, а по-скоро като от конкурс за Мис Трансилвания — гарвановочерна коса до дупето, кървавочервени устни, снежнобяла кожа и тъмни очи, тежко гримирани.

Брий си пада по вампири — поясни Рейчъл, докато Брий си миеше ръцете. — Откакто прочете „Мрак“.

— „Здрач“ — поправи я Ерин и се усмихна на Саша. — Сега вече знаеш кои сме, така че е твой ред. Как се казваш, защо се местиш в Телюрайд и защо се издрайфа върху Бруно?

Усмихнаха й се окуражително. Изглеждаха симпатични и Саша почувства, че я залива облекчение.

— Казвам се Саша Аненкова, от Оукланд съм, но ще живея с леля ми и вуйчо ми до следващото лято, понеже майка ми е в Русия по работа.

— А леля ти и вуйчо ти кои са?

Саша усети, как вътрешностите й се свиват и едва пророни:

— Тим и Мелани Шрайвър.

— Стига бе! — очите на Рейчъл блеснаха. — Живееш под един покрив с Брет Шрайвър?

Смаяна, Саша бавно кимна.

— О, божичко — ахна Рейчъл. — Толкова е готин! От днес съм ти най-добра приятелка и постоянно ще ти идвам на гости.

Нима не съзнаваше що за човек е Брет? Очевидно не знаеше, че е убиец, но не виждаше ли, че е пълен задник?

Аманда пристъпи от крак на крак и се прокашля.

— И Крис не изглежда зле.

И през ум не й беше минало, че някой може да й завиди, задето живее у Шрайвър, особено като се имаше предвид, че Мелани бе местната уличница.

Ерин я потупа по ръката.

— По-добре ли ти е?

Саша се усмихна.

— Да. Май просто съм ужасно гладна и напрегната.

Рейчъл кимна с разбиране.

— И аз непрекъснато повръщам.

Брий отметна коса през рамо и сребърните й гривни звъннаха.

— Твоето се нарича булимия, миличка, но Саша май не е от същата партия.

Рейчъл я изгледа обидено.

— Нямам булимия!

— Добре де, както искаш. Следващия път, като си повърнеш пицата, може пак да кажеш, че си пипнала вирус. — Тя протегна ръка към плота и дръпна черна раница с избродирани остри зъби. Измъкна отвътре блокче в целофан и го подаде на Саша. — Овесени ядки с мед и парченца ананас. Супервкусно е! А и съдържа нещо, от което ти растат циците.

Всички млъкнаха и зяпнаха блокчето в ръката й.

Умряла от глад, Саша едва се сдържаше да не разкъса опаковката и да го схруска на три пъти, но се опасяваше, че ще се вперят в гърдите й, за да видят дали наистина ще пораснат.

— Е — обади се Рейчъл, — добре дошла в Телюрайд. Ако ти потрябва нещо — помощ за домашните или пък съквартирантка, само кажи.

Саша не успя да сдържи любопитството си:

— Откога си падаш по Брет?

— От шести клас. Ама той още не знае, че съществувам.

— Което важи за всички ни — намеси се Брий. — Не сме достатъчно готини и секси, за да попаднем в обсега на радара му.

Саша се усмихна от облекчение. Явно Рейчъл го харесваше, без изобщо да го познава. Ако действително й дойдеше на гости и го опознаеше, със сигурност щеше да разбере що за стока е и да спре да въздиша по него.

Зад гърба й вратата се отвори и някой пристъпи вътре. Саша цялата се напрегна, а лицата на останалите помръкнаха, всички отклониха поглед, започнаха да прибират раниците си от плота и пода и да се бутат една друга към изхода.

Някакво русо момиче застана пред Саша.

— Ти си оная, дето се издрайфа върху обувките на господин Бруно. — Тя я погледна право в очите и Саша трепна. — Чувам, че вчера си се хвърлила на врата на Ист.

Това явно бе гаджето му, Джулиан, дето беше врекла душата си на Ерикс, за да влезе в училище за манекени. Саша изобщо не знаеше, че съществуват училища за манекени.

— Това е пълна лъжа.

Иззад гърба на новодошлата, чийто оранжев пуловер ясно показваше, че притежателката му не се нуждае от овесени блокчета за увеличаване на бюста, Ерин направи жест, сякаш прокарваше бръснач през врата си, а останалите заклатиха глави и устните им оформиха безгласно „не“.

Джулиан рязко се извъртя и ги изгледа свирепо, та всички побързаха да се шмугнат през вратата.

— Ист ми каза, че имам идеални устни за свирки, а аз му казах, че е тъп. Ако това означава, че съм му се хвърлила на врата, значи точно така е било.

Джулиан настръхна, сякаш се канеше да я цапне, но Саша нито трепна, нито помръдна.

— Цял шибан уикенд само твоето име слушам. Ист и Брет смятат, че ставаш за Гарван, но не и аз. Истинска светица, познавам по очите. Обзалагам се, че никога не си правила свирки. Обзалагам се, че изобщо не знаеш какво е свирка.

Саша реши да сложи край на тази глупост. Отвори блокчето и тъкмо се канеше да си отхапе, когато Джулиан го измъкна от ръката й и го метна в най-близката тоалетна.

— Отговаряй!

Злобарка. Отвратителна злобарка. Толкова беше гладна, че свят й се виеше. Обърна гръб на госпожица Голямото Добрутро с Ужасен Вкус за Гаджета, измъкна се от тоалетната и се сблъска с Джакс.

— Добре ли си? — Усети топлината на дланите върху раменете си даже през якето и внезапно се почувства далеч по-добре.

Вдигна очи към тъмните му очила и бавно кимна.

— Нали видя какво стана.

— Видях. И дойдох да проверя дали си добре.

С ъгълчето на окото си Саша забеляза, че един от портиерите почиства мръсотията.

— Добре съм. Само дето се чувствам безкрайно унизена и ме е яд, че така се издадох. Не можах да се сдържа, Джакс. Той просто ме побърква.

— И от Алекс ли ти се гадеше така?

— Горе-долу, но само когато беше наблизо. А сега ми се повръща само от мисълта за Бруно, а когато ме докосна и видях онази сянка около очите му… — тя се намръщи. — Алекс нямаше такава сянка.

— Сещаш ли се да ти се е гадело от друг човек?

— Веднъж, когато бях на десет, мама ме заведе при нов зъболекар, понеже нашият почина, и още щом онзи ме докосна, повърнах. Разревах се и му казах да не се приближава до мен, така че мама ме заведе при друг. Имаше и една продавачка на обувки в „Мейсис“, от която също ми се гадеше. Накрая се принудих да си купувам обувките от другаде.

— Със сигурност са били Ския и инстинктивно си се чувствала зле в тяхно присъствие. Подсъзнателно усещаш, че ако разберат коя си, ще се опитат да те убият. Интуицията им е изключително силно развита, така че се постарай да мислиш за нещо друго в присъствието на Бруно. За нещо приятно, което те прави щастлива.

Май не беше уместно да споменава, че ще си мисли за него. Всъщност, колкото и да се мъчеше, не мислеше за нищо друго.

Внезапно някой дръпна косата й толкова силно, че главата й се отметна назад и очите й се насълзиха.

— Слушай, кучко, не си мисли, че можеш да ми се фръцваш така. Обърни се веднага и — ох!

— Пусни й косата — процеди Джакс с нисък, заплашителен тон — и няма да ти счупя ръката.

Болката изчезна, а тялото и внезапно се извъртя, притиснато в неговото, и се озова лице в лице с Джулиан и стреснатото й изражение. Тя зяпна Джакс и бавно отстъпи.

— Ти пък кой си?

Саша бе сигурна, че долавя опасността. Вероятно не знаеше кой е, но усещаше колко е опасен.

— Новият ученик, Джак. И злобните хора безкрайно ме дразнят, така че какво ще кажеш да оставиш Саша на мира?

Джулиан, вече на известно разстояние, се поокопити и разтърка ръката си.

— Ха, почакай само да кажа на гаджето ми какво си направил.

— Тук ли да го изчакам?

Джулиан се врътна и забърза по коридора.

— Съжалявам, Саша, май много те заболя.

— Да. Тази е истинска гаднярка.

— И да не беше изгубена душа, пак щеше да те гледа накриво. Изживява се като кралица майка и мрази всеки, който би могъл да й отнеме мястото под прожекторите. Гледай да не й се мяркаш много-много.

— Няма да ми е трудно. — Стомахът й изкъркори.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад. Мелани беше приготвила закуска, но за мен имаше само мухлясала кифла. През живота си не съм се чувствала толкова гладна, колкото през последните няколко дни. Да не е от надморската височина?

— Ела с мен, ще ти дам няколко от овесените курабии на Матилда.

Излязоха през задния вход и спряха на площадката към футболното игрище. Джакс бръкна в раницата си и измъкна голям найлонов плик. Когато Саша захапа третата курабия, той заговори:

— Чувстваш се по-гладна от обичайното заради мен. Колкото повече общуваш с мен, толкова повече ще се променяш. Силата ти се увеличава, а това изисква калории, така че апетитът ти се изостря. Може да забележиш и други неща, малко чудати, например, че виждаш в тъмното или имаш някои телекинетични способности. Сигурно вече можеш да изгасиш лампата само с мисълта си. Именно затова виждаш сянката около очите на Бруно и затова вече не мога да изтрия паметта ти.

Значи затова се чувстваше толкова особено. Защо ли се учудваше? Всичко се променяше с главоломна скорост, светът й се бе обърнал с главата надолу и тя не можеше да го спре. Искаше й се да слезе от влакчето на ужасите, да постои минута, да си поеме въздух и да премисли нещата, преди я връхлети още нещо. И не искаше да става като него. Искаше да си е тя, такава, каквато беше миналия четвъртък, преди да се качи в колата на Миси.

— Когато ми оправи крака ли се получи?

— Когато те целунах.

— Затова ли го направи, Джакс? За да стана като теб?

— Целунах те, защото ужасно го исках. Едва по-късно разбрах, че това те променя.

— Ако знаеше, щеше ли да ме целунеш?

Той вдигна ръка и махна една трохичка от устните й, а после проследи контура им с топлите си пръсти.

— Не знам, Саша. Може би да. Недей да ме мразиш заради това.

Колкото и да бе нелепо, на Саша й се прииска пак да я целуне.

— Такава ли ще си остана?

Джакс поклати глава.

— Приберем ли Гарваните и Бруно, ще се върна в планината. Повече няма да се виждаме и ще си станеш както преди. Ще ме забравиш, ще забравиш Ерикс и всичко, което знаеш за другата страна.

Заля я вълна на облекчение, че отново ще бъде себе си, но мисълта, че никога повече няма да го види, и още по-лошо, че ще го забрави, помрачи настроението й. А не би трябвало. Трябваше да се радва.

— Ще си остана ли Анаво?

— Единственият начин да изгубиш Анаво, е да помолиш Луцифер да ти отнеме светлината. Ако го направи, ще бъдеш като всички останали.

— Та аз точно това искам, Джакс, да бъда най-обикновен човек и да спра да се страхувам, че някой ще разбере коя съм и ще се опита да ме убие.

— Трябва добре да си помислиш, Саша. Цял живот, откакто си родена, си била Анаво. Ако изгубиш светлината, ще разбереш какво е изкушение. Може би си мислиш, че грехът се крие в големите неща — кражба, убийство — но повечето хора се борят ежедневно срещу гнева, ревността, омразата — все неща, които не познаваш, защото никога не си ги изпитвала. Ако изгубиш Анаво, реално губиш и билета си за Рая. И ще трябва да го заслужиш като всеки обикновен човек на земята.

Джакс върна плика с курабиите в раницата си и й задържа вратата.

— Но изборът си е твой. Никой не може да пречи на свободната воля, така че те моля да ме изтърпиш още малко, а когато изчезна от живота ти, ще можеш да си останеш Анаво или пък да бъдеш като всички други, както прецениш. И в двата случая няма да станеш като мен.

Влязоха вътре и той избърза напред по коридора към предната част на сградата, който водеше към стълбището за горния етаж и класните стаи на гимназистите. На долния етаж бяха началното училище, а също и столовата, библиотеката и физкултурният салон. Тя го проследи с поглед, съзнавайки, че другите зяпат нея, после преглътна със стегнато гърло и изправи рамене. Така трябваше, сигурна беше. Щяха да се намерят и други Анаво, които може би нямаха да имат нищо против да ходят с момче от преизподнята, да станат безсмъртни и да правят същото, което и той.

Просто трябваше да спре постоянно да мисли за него. Справеше ли се с това, всичко друго щеше да си дойде на мястото.

Когато стигна горе, видя Броуди да го пресреща и заедно да тръгват към другия край на коридора за часа по литература. Някакво момиче с дълга руса коса и хубави сини очи притича покрай нея и ги настигна. Очите й не се откъсваха от Джакс, не спираше да се усмихва и да бърбори, сякаш бяха стари приятели, срещнали се след дълга раздяла. Явно е бил прав да вземе Броуди със себе си. Русата никак не се страхуваше от него. Напротив, не спираше да докосва ръкава му и да се смее шумно, сякаш днес бе най-щастливият ден от живота й.

Саша вървеше след тях и се мъчеше да се зарадва, че може би най-после ще може да общува с другите, няма да се чувства толкова различен, дори ще си намери приятели. Но дълбоко в нея се надигаше неудържимото желание да изтича напред, да избута русата мацка, да хване топлата силна ръка на Джакс и да обяви на всички в коридора, че е неин.

Учителката по английски, госпожа Редмънд, в сив пуловер и същия цвят панталони съвсем в тон със сивата й коса, се усмихна и й подаде програмата за часа.

— Седни, където искаш.

Саша видя, че Ерин й маха, и седна зад нея, по диагонал от Рейчъл. Джакс и Броуди бяха в другия край на стаята, до Томас и Мейсън, приятелчетата на Брет, с които се бе запознала в събота. Приказливата блондинка се настани до Джакс и му се усмихна широко, сякаш й бяха подарили нова играчка. Не спираше небрежно да го докосва, да подръпва ръкава му, да слага ръка на рамото му и да се привежда, за да му прошушне нещо. За щастие, Джакс не даваше вид да е заинтригуван, иначе Саша щеше да се измъчва още повече. Той изглеждаше по-скоро раздразнен, което безкрайно я радваше.

Присъствието на Брет и Ист обаче никак не й беше приятно. Седяха в дъното на стаята в умишлено небрежни пози със скръстени ръце, сякаш бяха ужасно велики, заобиколени от най-привлекателните ученици в класа. Излишно бе да пита Ерин и Рейчъл дали това са хлапетата, с които всеки искаше да общува. Пчелата майка, Джулиан, също беше там, със своите пчели работнички, до една облечени в маркови дънки и обувки, с чанти „Ермес“ и свръхотегчени изражения на съвършените лица. Когато се престраши да погледне натам, усети изгарящия от злоба поглед на Ист, така че побърза да се обърне напред.

Ерин се обади тихо:

— Чувам, че Ист възнамерявал да се бие с новото момче, Джак, понеже бил направил нещо на Джулиан.

— Попречи й да ми оскубе косата, това направи. Беше се наострила, защото уж съм сваляла Ист — и тя разказа на Ерин и Рейчъл какво се беше случило.

Рейчъл поклати глава отвратено.

— Уф, този Ист май има нужда от урок.

— Заслужен урок — намеси се и Ерин.

— Точно така. Заслужен урок. А Джак е суперготин, ама май е доста див. Чух, че го изритали от пансиона в Англия, защото го хванали да пуши трева в библиотеката.

Саша едва не се разсмя. Невероятно как плъзваха клюките. Реши да попита на майтап:

— Ами брат му, онзи дето прилича на отличник? И него ли са го изритали?

— Май баща им го кара да наглежда Джак, уж да го пази от неприятности — Ерин се бе извърнала към тях. — Вярно е малко смотан, но пък е сладък.

— Аха — съгласи се и Рейчъл, след като също се обърна да погледне, — симпатяга е. А и много мило от негова страна да се грижи така за брат си.

Джакс и Броуди щяха да умрат от смях, като научат.

Но после се сети, че няма как да им каже — нали не си говореха.

— Надявам се да сме свършили с Омер — смени темата Рейчъл и дръпна раницата си.

— Омир — поправи я Ерин, — и май го приключихме. Днес започваме „Преображението“ *.

— За пеперуди ли се разказва?

Ерин погледна Саша, сякаш призоваваше Бог да й дари търпение, после поясни:

— Горе-долу. Някакъв тип се събужда един ден и се оказва, че ей така се е превърнал в гигантско насекомо.

— В пеперуда, така ли?

— Не, в хлебарка. И всички го мразят.

— Отврат. Хлебарките са гнусни.

В този момент удари звънецът и госпожа Редмонд поздрави класа.

— Помолиха ме да обявя, че всеки, който би искал да поговори с някого за нещастния случай с Райли О’Брайън миналия уикенд, може да си запише час при училищния психолог, който ще приема в библиотеката през цялата седмица.

Саша цялата изтръпна при името на Райли и без да се замисля, се извърна към Брет. Той улови погледа й, после се приведе и прошепна нещо на една от пчеличките. Тя на свой ред също се наведе напред и зашепна на онази пред нея, другата също, и след няколко секунди всички я гледаха като най-презряната твар.

Побърза да се обърне към дъската със странен хлад в душата, който май нямаше нищо общо с околната температура. Какво ли им беше казал Брет, та да я гледат с такава злоба?

Часът се точеше вяло. Учителката караше този или онзи да чете на глас. Направи й впечатление, че Аманда седи сама и изобщо не вдига поглед от учебника. Но май не от усърдие, а по-скоро от нежелание да среща чужди погледи.

Звънецът най-после удари и Саша тръгна след Ерин и Рейчъл към коридора с неприятното усещане, че им се натрапва, но нямаше какво друго да направи. И им беше безкрайно благодарна, че очевидно нямаха нищо против, даже гледаха да я включат в разговора.

Джакс се отдалечаваше по коридора с Броуди и въодушевената девойка, залепена като кърлеж от другата му страна. Още някакво момиче се беше присламчило към групичката им и свенливо се усмихваше на Броуди, който я гледаше смаяно. Томас и Мейсън ги следваха.

— Вижте само! — възкликна Рейчъл, загледана след тях. — Томас и Мейсън май са сменили отбора.

— Че на кого му пука? — отвърна Ерин, впила очи в гърбовете им.

— На теб — Рейчъл хвърли развеселен поглед към Саша. — Ерин си харесва Томас от цяла вечност, но той само се влачи след Брет и Ист. И се прави на недостъпен.

На езика й беше да каже, че има далеч по-важна причина да се радват, задето Томас се е отказал от Брет и Ист, но само кимна.

— Хайде, хайде, да не съм единствената — сопна се Ерин. — На теб Мейсън само да ти смигне, веднага ще хукнеш след него.

Рейчъл се ухили на Саша.

— Така си е. Знам, че си пада малко ръб, но пък е миличък, даже забавен понякога.

Явно действително за всеки влак си има пътници, помисли си Саша.

В този момент от стаята излезе Джулиан, последвана от по-маловажните пчелички. Докато минаваха покрай Саша, не пропуснаха да й хвърлят злобни, отвратени погледи. Да бяха се изредили да я халосат с юмруци по гърба, едва ли щеше така да й секне дъхът. Какво толкова им беше казал Брет?

Той се показа от стаята със самодоволна усмивчица. Ист се промъкна зад гърба й, сграбчи я за дупето и пошушна в ухото й.

— Сигурен бях, че само се преструваш.

После двамата се отдалечиха през смях.

— Какво става? — обади се Ерин, а изражението й вече не бе така дружелюбно.

С усещането, че нестабилната почва под краката й всеки момент ще поддаде, Саша направи отчаян опит да закърпи положението.

— Брет им е наговорил някакви гнусни лъжи по мой адрес.

— Че защо? — обади се Рейчъл с подозрителен тон. — Нали ти е братовчед?

Саша с ужас установи, че по-скоро биха повярвали на Брет. Всички го харесваха, всяко момиче въздишаше по него, макар да бе пълен задник, а самочувствието му да стигаше до небето. Освен това й беше братовчед. Роднина. Имаха кръвна връзка. Защо собственият й братовчед да разнася лъжи зад гърба й?

Ако беше нормално момче, нямаше да го направи. Но Брет не беше такъв. Беше във властта на нещо тъмно и зло, лишен от съвест. Хладнокръвен убиец. Нещо, което двете не знаеха. И нямаше как да им каже. Тя погледна първо едната, после другата, и накрая каза:

— Нямам представа защо му е да лъже по мой адрес, нито какво точно е казал. Пада си по тъпите шеги, така че нищо чудно да си мисли, че е забавно.

Май не успя да ги убеди съвсем, но все пак се поуспокоиха малко. Ерин смени темата:

— Следващия час имаме биология. А ти?

Саша измъкна програмата от джоба си и горещо се замоли и тя да има биология. Уви.

— Висша математика.

— Значи ще се видим после — Рейчъл вече се беше извърнала.

Двечките настигнаха Брий, която им прошепна нещо, после и трите се обърнаха да я изгледат със същото изражение като пчеличките. Сякаш беше парцал.

 

 

За Джакс математиката бе точно толкова отегчителна и безкрайна, както и английският, и, което бе по-лошо, русата мацка отказваше да схване намеците му. Така и не можа да запомни името й, макар да полагаше огромни усилия да следва правилата от книжката за създаване на приятелства. Непрестанното й кикотене и дърдорене го побъркваха. Опита се да не й обръща внимание, но това сякаш още повече я амбицира. Накрая я уведоми, че си има гадже, но тя само се изсмя и заяви:

— Значи тя губи.

Броуди, от своя страна, чудесно се забавляваше, макар неколкократно да му бе напомнил, че всичко е временно, че момичето за него е горе в планината.

— Да бе, знам — отвръщаше той, — но ми е страшно приятно. Тази Джени е много симпатична, а и има целия първи сезон на „Стар Трек“, заедно с изрязаните сцени. Дядо й е бил продуцент, така че има всякакви готини неща.

— Не можеш да й ходиш на гости, Броуди. Не ми казвай, че си й обещал.

— Няма, спокойно.

Джакс бе постоянно нащрек за присъствието на Саша, стараеше се да не изпуска уханието й, а шестото му чувство бе напрегнато до крайност, така че във всеки един момент знаеше къде се намира, дори когато не я виждаше. А когато все пак я зърнеше, му ставаше ясно, че се чувства отвратително. Останалите я избягваха, а той не можеше да разбере защо.

Искаше му се да поговори с нея, да й каже, че той поне я подкрепя, че е готов да й бъде приятел — и той, и Броуди, че не е сама. Но тя не желаеше да общува с него — беше го показала пределно ясно. Така че се държеше настрана, съчувстваше на мрачното й настроение и усещаше как сърцето му се къса по малко всеки път, когато я погледнеше.

Единственото, което будеше известен интерес у Джакс, бе високото момче, Томас. Усещаше, че е добър човек, с добротата на Лумините, милозлив, а и притежаваше определена интуиция за околните, която му печелеше огромни симпатии. Явно още от долните курсове бе следвал Брет, Ист и Мейсън по петите, но след като Брет и Ист бяха положили клетвата, нещата се бяха променили.

— Сега ги интересува само новият клуб, Гарваните — обясняваше Томас, докато чакаха да започне третият час. — И ако не ти е до такива глупости, все едно изобщо не съществуваш. Което ме устройва, защото вече ми писна да се мотая с тях. Така де, нямам против да изиграя някоя хубава шега на някого, но тия неща, дето те ги вършат, минават границата на шегите, направо са садистични. Ето, Брет се държи така даже с братовчедка си. Кой прави така? Вярно, че с моите братовчеди не сме първи приятели, но все пак са ми семейство. Човек не се гаври със собственото си семейство.

Джакс се постара да не се издаде, макар в гърдите му да кипна ярост. Облегна се на чина си с ръка върху учебника по испански и се насили да не поглежда към Саша.

— Точно така, и ние с братята ми постоянно си правим номера, ама просто сме си такива. Стане ли дума за чужд човек обаче, бих сритал задника на всеки, който реши да им направи мръсотия. А Шрайвър какво е направил на братовчедка си?

Томас стрелна поглед към Броуди, който бе потънал в разговор с Джени, после каза:

— Разправя на всички, че братовчедка му я изритали от предишното училище, защото дала на гаджето си да запише как правят секс и пуснала записа в интернет. Може и така да е, но защо, по дяволите, го разправя на хората? Ако наистина е вярно, сигурно предпочита да го забрави и да започне на чисто. Ако пък е лъжа, значи е още по-голям гадняр, отколкото си мислех.

Джакс не се сдържа. Погледът му се плъзна към другия край на стаята, към Саша, която седеше самичка, облечена в хубавия си нов пуловер, меката й златиста коса се диплеше по гърба, а очите й бяха сведени към тетрадката, в която рисуваше нещо, докато чакаше започването на часа. Сети се за онзи тип в Мейсис — Смит Хардуик. Така се беше зарадвал да я види. Значи в предишното училище са я харесвали, имала е много приятели. И тук трябваше да е така и всички да се натискат да общуват с нея. А вместо това седеше сам-сама, низвергната, понеже Брет бе изгубена душа. А Брет бе изгубил душата си, защото Бруно го беше подвел. А Бруно беше негодник, защото Ерикс го бе подмамил.

Ненавиждаше Ерикс с всяка клетка от тялото си.

Така му се искаше да ги погне — и Брет, и Бруно, и всички останали, да ги разкара от тук, от живота й. Толкова бе несправедливо да страда така, че гърлото му се свиваше.

— Пич, спри да я зяпаш — Томас прекъсна мислите му. — Сигурно се чувства кошмарно. Недей и ти.

Видя, че Броуди го поглежда. Явно беше чул. Очите му бяха все така спокойни и благи, но и настойчиви. „Кротко. Имай търпение. Скоро ще се отървем от тях.“ Джакс се прокашля и се обърна към Томас.

— Абсурдно е тая мацка да е направила нещо такова. Има вид на английските пуританки от пансиона ми, дето задължително следват висше, стават лекари, учителки или нещо подобно и се женят за някой благовъзпитан човечец като моето братле тук. Виж я само. Има ли вид на човек, който ще позволи на някакъв тип да я снима, докато правят секс?

Томас хвърли кратък поглед през рамо.

— Прав си, но вече няма значение. Слухът е плъзнал и каквото и да направи, даже Брет да признае, че си го е измислил, пак ще има такива, дето ще повярват. Гарантирам ти, че още щом приключат часовете, разни идиоти ще се впуснат да ровят из нета и да търсят записа. И ти гарантирам също, че на Брет ще му е суперзабавно, абсолютно е извратен.

— А преди не беше ли такъв?

— Не, беше си много готин. Заради тия Гарвани стана такъв. Не знам какво правят в тоя клуб, но ми намирисва на секта, в която промиват мозъците на хората. Брет и Ист вършат и приказват откачени неща. Имам чувството, че изобщо не ги познавам.

— Кой друг членува в този клуб?

— Не знам точно, понеже уж е голяма тайна. Придават си голяма важност с тая тайнственост, сигурно за да звучи по-яко. И май някои наистина смятат, че е яко, понеже доста хора казват, че биха се включили, стига да ги поканят. Брет и Ист доскоро не спираха да ме ръчкат, докато накрая не им казах, че по-скоро ще стана свещеник, отколкото член на Гарваните.

Джакс не схвана.

— Нещо против свещениците ли имаш?

Томас се усмихна накриво.

— Евреин съм. Така че ти е ясна картинката.

Искрено заинтригуван и донякъде развеселен, Джакс полюбопитства:

— И как така един евреин е с фамилия Васкез?

Усмивката на Томас се разтегна.

— Много просто — когато майка с фамилия Рот, се омъжи за червенокос испанец на име Васкез.

Звънецът сложи край на разговора. През целия час по испански Джакс не спря да мисли как да помогне на Саша, но така и не му хрумна нищо. Всеки от вариантите изискваше участието му под една или друга форма, а тя нееднократно бе заявила, че не иска да има нищо общо с него.

Часът все пак свърши и дойде време за обяд. Джакс се запъти към столовата заедно с Броуди, Джени и русото момиче, което упорито не се предаваше. Томас и Мейсън тръгнаха след тях и когато напълниха таблите и се заоглеждаха за свободна маса, Джакс започна да се ориентира в йерархията, която цареше в стола. Първите маси бяха заети от групичката на Брет, следващите — от няколко момчета и момичета с вид на спортисти, вероятно от отбора по ски. Призля му, като видя, че едно от момчетата беше изгубена душа. Съвсем отскоро.

После следваше групичка ученици, облечени предимно в черно, с множество пиърсинги и татуировки, някои от тях нелоши. Джакс се сети за брат си Зий. След това имаше маса с няколко момичета, които можеше да опише най-вече като срамежливи и които тайничко ги оглеждаха, особено Томас. Зад тях следваше маса с неколцина момчета и момичета, които напомняха на Броуди — явно свръхинтелигентните зубъри. На останалите няколко маси седяха по един-двама души, съвсем отделно от другите. Сами. Онези, с които никой не искаше да дружи, даже и зубърите.

Саша седеше на последната маса, рисуваше в тетрадката си, а пред нея нямаше даже и залък храна.

Прииска му се да седне до нея, да я попита защо не се храни, понеже беше сигурен, че умира от глад, но твърде ясно помнеше какво бе казала по-рано, че иска да е най-обикновен човек. И присъствието, и загрижеността му щяха да са нежелани.

Така че подминаха масата й и спряха чак в другия край на стола.

Джакс се захвана с храната, нищо че едва ставаше за ядене, запуши уши за брътвежите на русата и впрегна всички сили да не зяпа към Саша, но силите рязко му изневериха, когато новата изгубена душа стана от масата си и отиде да седне при нея. Така я гледаше, че кожата на Джакс направо го засърбя, но той остана на масата си. Казаното от онзи тип видимо я смути — лицето й пламна и тя се извъртя с рамо към него.

Онзи се приведе към нея, прошепна нещо в ухото й и плъзна ръка в скута и.

Джакс очакваше, че тя ще го избута и ще го цапардоса в лицето. Нямаше да й е трудно, нали ставаше все по-силна, но вместо това тя се разплака, а онова долно копеле плъзна ръката си още по-нагоре по бедрото й, без да спира да нарежда бог знае какви ужасии в ухото й.

Никой не им обръщаше внимание. Като че ли единствен Джакс виждаше какво се случва.

Внезапно го осени, че Саша точно това иска. Всички я смятаха за евтина стока, която не се свени да прави секс пред камера. И за да запази поне малко достойнство, й се искаше да се скрие от хорските погледи и да не прави сцена.

Тя перна ръката под масата, кръстоса крака, така че пръстите му да не могат да се промъкнат по-нагоре, но не спираше да плаче, прехапала устни, за да не издаде ни звук.

Джакс бе разполагал с хиляда години, за да се приучи към самодисциплина, но никога не му се беше налагало да се бори с такова умопомрачително желание, като това да откъсне главата на идиота отсреща. Но все пак стисна зъби, втренчи се в Саша и мислено й изкрещя да отвърне на обидата.

В същия миг онзи тип пусна ръка по гърба й и се пресегна към гърдата. Саша вдигна огромни очи към Джакс.

Самообладанието рязко го напусна.

 

 

Саша полагаше неимоверни усилия да не се даде на този кретен, да го убеди да я остави на мира и да се върне на масата си. И още по-големи усилия да не потърси помощ от Джакс. Нима имаше право да се обърне към него, след като му бе казала да стои далече от нея?

А всъщност копнееше за него повече, отколкото за храна, повече, отколкото за следващата глътка въздух. Жадуваше да чуе как дълбокият му глас я уверява, че всичко ще бъде наред. Искаше топлите му ръце да обгърнат тялото й и да я защитят от този мръсник — и от Брет, Ист и всички останали. Искаше да й подскаже как да се бори срещу лъжата, която Брет разнасяше зад гърба й.

Успя да се удържи да не погледне към него, докато Скот й обясняваше, че е наясно какво искат момичета като нея, а после с подробности й бе описал точно какво има предвид, така че се бе почувствала като пълен боклук. Каза й, че ако преспи с него и му даде да я снима, ще й стане приятелче и може би няма да се налага да обядва сама. Накрая се разплака, не от срам или страх, а от едва сдържана ярост към Брет, който я бе причакал след математиката, за да й каже, че ако се присъедини към Гарваните, ще оправи всичко. И че Саша ще може да излиза с неговата тайфа, с Ист и Джулиан. И да бъде като тях.

Глупостите на Скот я караха да се свива, да плаче, а ръката между краката й така я вбесяваше, че ако имаше по-дълги нокти, щеше да го издере до кръв. Стараеше се да не привлича внимание, надяваше се и се молеше никой да не забележи какво се случва, да не видят ръката на Скот между краката й.

Но в този миг той посегна да я опипа и тук свършиха всичките й опити да се измъкне от ситуацията, без да прави сцена. Някакъв непонятен импулс я накара да погледне към Джакс и в момента, в който видя лицето му, изражението му, тя се нахвърли върху Скот. Пет секунди по-късно Скот лежеше, проснат по гръб, краката на металния стол притискаха ръцете към тялото му, а Саша, застанала на колене върху стола, се наведе над него и заяви с изненадващо равен тон:

— Ако ме докоснеш още веднъж, ще ти откъсна ръцете. А ако ми предложиш да спя с теб или да ти духам, или дори ми кажеш „Добър ден“, ще ти откъсна нещо друго.

Скот втренчи в нея пълни с ужас очи, а мишеподобното му лице се разкриви от страх.

— Майко мила — прошепна той.

— Връщай се при приятелчетата си скиорчета и да не си припарил до мен — Саша блъсна стола, вдигна раницата си и погледна към Джакс, който май бе готов да скочи върху Скот. Вероятно така и щеше да направи, ако Скот не бе побързал да се измъкне изпод стола, да се изправи и да хукне към мястото си.

Сега вече всички бяха наострили уши, цялата столова бе замлъкнала, така че Саша чуваше дрънкането на вилици и чинии от кухнята. Втренчи се в Брет и процеди:

— Можеш да разпространяваш каквито си искаш лъжи за мен, да правиш каквото решиш, но никога, никога няма да се присъединя към тъпите Гарвани.

Брет попогледна приятелите си и бавно поклати глава, безкрайно отегчен. После се облегна назад така, че предните крака на стола му виснаха във въздуха, и провлачи:

— Много се заблуждаваш, ако си мислиш, че ще те допуснем. Гарваните не приемат кучки като теб, Саша.

Да можеше столът му да се катурне назад. Така й се искаше да го види как ще се преметне.

Едва не подскочи от изненада, когато точно това се случи.

— Браво на теб! — прошепна Джакс зад гърба й.

— Аз ли го направих? — измърмори тя през рамо.

— И още как!

Тук-там из залата се дочу нервен смях. Брет се изправи и се огледа ядосано. Всички побързаха да наведат глави над чиниите, а след секунда учениците от долния курс се втурнаха в стола и напрежението се разсея. Саша все така си оставаше прокажена, но вече не й пукаше. В крайна сметка Брет щеше да изчезне и вече нямаше да може да прилъгва онези, които копнееха някой, който и да е, да ги харесва.

Тя се приближи още малко към Джакс.

— Защо ме погледна, след като си смятала сама да се справиш? — прошепна той.

— Не съм смятала нищо. Не знаех, че мога. — Тя докосна ръката му. — Когато те погледнах, ми се стори, че ми казваш да го халосам, даваш ми знак. — Чу го как рязко си поема въздух. — Какво?

— Точно това ми е работата, Саша. Аз съм този, който дава знак на братята ми кога да действат.

Саша разбра защо бе погледнала към него, въпреки желанието си, по силата на импулс като онзи, който я караше да затаи дъх, преди да се гмурне в басейна. Нещата се развиваха противно на желанията й. Не само че заприличваше на него, но и съзнанието й вече действаше на една вълна с неговото. Промяната не беше само във физическата сила и умението да събаря столове с поглед. Действително се превръщаше в Мефисто.

Отдръпна се леко и прошепна:

— Кога ще ги откарате, Джакс?

Той въздъхна дълбоко.

— Не знам още. Бруно ни трябва, за да ни отведе на събранието на Ския, но никой не знае за кога е насрочено.

— Дано да е скоро.

— Да — отвърна той уморено. — Знам, че ти се иска.

— Толкова ми е трудно, Джакс. Няма да издържа дълго.

Лицето му бе безизразно.

— Толкова ли те отблъсквам?

— Толкова ме привличаш. Надушвам те от другия край на стаята, горещ сайдер с канела и карамфил. Чувам как дишаш. Виждам всяко косъмче на главата ти, чувам всяка глътка въздух, която поемаш, всеки път, когато стиснеш зъби. Представям си как ме целуваш, а въображението ми не спира дотам. Искам да съм с теб непрекъснато. Знам, че това е някаква магия, която ще изчезне, когато си тръгнеш. Но ако не стане скоро, едва ли ще издържа.

— Представи си, че не е магия, че всъщност ме харесваш, поне малко.

— Не е нужно да си представям. Знам, че те харесвам, и то не малко.

— Но не искаш да си с мен, защото съм такъв — отвърна той глухо. — Дори да изпитвам към теб истинска обич, не похот и не увлечение, пак няма да ме приемеш.

— Нима разбираш какво е истинска обич? Защото аз не съм сигурна. Баща ми обичаше майка ми с цялото си сърце, приемаше я такава, каквато е, но не съм убедена, че тя го обичаше по същия начин. И ми се струва, че любовта не може да е истинска, ако не е споделена.

Джакс трепна, искрено засегнат.

— Права си. Забрави какво казах.

Той направи няколко крачки, но тя го настигна и го хвана за ръката, препречвайки пътя му.

— Не съм казала, че не бих могла да те обичам, Джакс.

— Знам.

— Тогава защо си тръгваш?

— Защото е безнадеждно. Откакто те зърнах, знам, че строя въздушни кули, че дори да разбера как да те обичам, няма начин да отвърнеш на чувствата ми. Не че не можеш. Възможно е. Но няма да го направиш. Защо ти е да го правиш?

Тя нямаше какво да отговори.

— Няма значение, Саша. Задачата ми е да изкопча каквото мога от Бруно, за да можем да ги приберем. Ще направя всичко възможно да приключим максимално скоро, после изчезвам. — Той бръкна в джоба си, извади една двайсетачка и я притисна в дланта й. — Купи си нещо за обяд, а утре си сложи парите в джоба, а не в раницата, за да не ти ги откраднат пак.

— Откъде знаеш, че са ми ги откраднали?

— Защото не си обядвала. Знам, че си ужасно гладна и че е важно да се храниш добре. Докато не си тръгна, ще продължаваш да се променяш. Вече си невероятно силна, а такава сила изисква много калории. Ако не ядеш достатъчно, ще ти стане трудно да вършиш и най-простите неща, примерно да вървиш. Случва се много бързо, така че се храни редовно. С повече белтъчини. — Той ловко я заобиколи и си тръгна, без да поглежда назад.

— Добре ли си? — попита Броуди по пътя към кабинета по биология. — Зле ми изглеждаш, Джакс.

— Нищо ми няма — излъга той, понеже хич не му се говореше. Думите на Саша, че никога не би могла да го обикне, го бяха наранили дълбоко. Хем си го знаеше и смяташе, че се е примирил, но явно някаква част от него бе хранила известна надежда.

— Не губи кураж и не се предавай.

Джак спря насред коридора и изгледа ядовито любимия си стеснителен Лумина.

— А ти самият колко пъти можеш да издържиш да чуеш, че момичето ти не те иска, че няма търпение да се махнеш от живота й, преди да се предадеш?

Броуди премигна насреща му иззад очилцата си.

— Ако ме гледа със същия поглед, с който те гледа Саша, и милион пъти да го чуя, пак няма да се предам.

Джакс се разтрепери от яд, мъка и гняв.

— Гледа ме така от страст, малкия. А страстта няма нищо общо с истинските трайни чувства.

Вместо да се засегне, Броуди невъзмутимо продължи:

— А ти не я ли гледаш по същия начин?

— Не!

— Вярно. Гледаш на нея като средство. Понеже може да ти даде нещо, което не е по силите на никой друг. Май твърде много се стараеш да променяш нейното мислене, а всъщност ти си този, който трябва да се промени.

Джакс се врътна и продължи към кабинета. Броуди заприпка в крачка с него.

— Не знам как — призна Джакс. — Нямаш представа колко е трудно, Броуди.

— Даже баща ти е съумял да обича някого — Броуди издържа на мрачния поглед на Джакс и продължи: — Няма я от хиляда години, а той още тъгува, още страда по нея, още съжалява, че не е предвидил какво ще се случи, че не се е намесил и не е уведомил Бог, за да я предпази.

Чувствата на Джакс към М. бяха доста объркани. Не беше лесно да имаш ангел на смъртта за баща, но трябваше да признае, че Броуди е прав. Майка му бе споделяла безграничната любов на М. към нея. Като всеки Мефисто, и Джакс бе надарен с фотографска памет. Помнеше всичко случило се от самото начало, което понякога бе доста полезно, а понякога твърде болезнено. Помнеше съвсем ясно отношенията между родителите си. Бяха пълни противоположности, но въпреки това връзката им бе силна.

— Как ли я е убедил?

Броуди сви рамене.

— Може би просто го е приела такъв, какъвто е, или пък понеже я обичал, тя е видяла в него нещо, което никой друг не виждал.

Вече бяха в кабинета, така че разговорът секна, но Джакс не спря да размишлява. Обърка лабораторното упражнение, понеже мозъкът му продължаваше да смила казаното от Броуди.

Останалата част от деня премина мудно. Двамата с Броуди седнаха до Саша в часа по история, за да не се притесни твърде много от присъствието на Бруно. Но промяната настъпваше с такава скорост, че близостта на един Ския по-скоро я гневеше, отколкото отвращаваше. През целия час драскаше нещо в тетрадката си, без да вдига глава, но когато Бруно й зададе някакъв въпрос, омразата в очите й бе съвсем неприкрита.

Джакс побутна едно листче към нея. „По-кротко, ще събудиш подозренията му.“ Тя кимна и продължи да рисува.

Историята беше последният час за деня. След като ги разпуснаха, Джакс се отби в салона, където го подложиха на бърза проверка.

— Играл ли си в училищния отбор в Англия? — попита треньорът Хайтауър.

— Да — излъга Джакс, — а и от доста време тренирам с братята си. — Всъщност откакто съществуваше играта.

— Впечатляващо се справяш, Джакс. Трябва ни център. Как ти звучи?

— Идеално, тренер. — И просто така — вече беше част от отбора.

В продължение на два часа вниманието му бе погълнато от играта, а когато тренировката приключи, нещата вече не изглеждаха толкова мрачни. Ако Броуди беше прав, може би все имаше някаква надежда.

Преди да излезе от сградата, Джакс се промъкна до кабинета на Бруно и набързо прерови бюрото му, но така и не откри нищо за срещата на Ския.

Това донякъде го зарадва. Докато не откриеха нужната информация, се налагаше да остане в училището, за да бъде край Саша, и може би евентуално да измисли как да я спечели.