Тринити Фейгън
Изкуплението на Аякс (15)

Петнадесета глава

Бруно опита да я хвърли на земята и да побегне, но вече беше късно. Джакс литна срещу тях, полите на шлифера му се развяха и ги обгърнаха в тъмнина. Саша едва си пое дъх и вече мигаше срещу дневна светлина, лежейки на земята. Върху пясък. Усещаше песъчинките под бузата си. Вдигна глава и видя Джакс, изправен над Бруно с разперени ръце, да крещи към небето нещо неразбираемо.

Дръпна ръце и най-после скъса въжето, после побърза да развърже глезените си и да скочи на крака. Бяха насред пустинята, между гигантски дюни, набраздени от ветровете. Нямаше никаква растителност. Пустош, над която се пропукваше зората. Бяха много далече от Колорадо.

Бруно ридаеше отчаяно, хлипаше силно, умоляваше Джакс да го пощади. Обърна се и към нея с разплакани очи:

— Моля те, моля те, не му позволявай да го направи! Спаси ме!

Саша гледаше като хипнотизирана, ужасена как пясъкът под Бруно се надигна и усука като торнадо, истинска побесняла вихрушка. Джакс все така монотонно припяваше, дрехите му плющяха на вятъра и внезапно пясъкът засмука Бруно под земята и воплите му заглъхнаха.

Ръцете на Джакс бавно се отпуснаха. Появи се Кий, повлякъл Джулиан, а Зий, Ист и Феникс бяха с Брет. Захвърлиха ги на пясъка. Джакс отново вдигна ръце и подхвана странната си песен към небето.

Брет се извърна към нея между хлипанията си:

— Саша, помогни ми! Ще умра тук! Кажи му да спре!

Ист не се беше окопитил съвсем, но успя да пророни:

— Свършени сме.

А Джулиан, пияна, май не съзнаваше какво се случва. Изгледа кръвнишки Саша и просъска:

— Мразя те!

После пясъкът отново се надигна и Саша побърза да вдигне очи към Джакс, да вижда само него. Той така и не погледна надолу, глух за виковете на Брет. Когато воят утихна, Джакс бавно отпусна ръце.

— Добре ли си?

Тя кимна, неспособна да откъсне поглед от черните му очи.

В този момент се появи Тай с Мелани. Тя не плачеше, нито се молеше, само изгледа Саша свирепо и процеди злобно:

— Съвсем скоро и майка ти ще дойде при мен долу.

— Какво поиска в замяна на душата си, Мелани?

Очите на Мелани се завъртяха диво, пълни с ненавист:

— Поисках светът на майка ти да рухне. Нали видя, изгуби си работата, честта, пратиха я обратно в Русия, където се бе заклела никога повече да не стъпва — Мелани се разкикоти като изпаднала в умопомрачение.

— Защо я мразиш толкова?

— Защото Тим беше влюбен в нея. Не знаеш ли? И беше готов да ме зареже заради нея, но тя предпочете Майк. И когато Майк пукна, всички си мислеха, че Тим е виновен, нали още я обичаше. Ама не беше Тим.

— А кой беше? Кой предаде баща ми?

Ръцете на Джакс започнаха да се издигат.

Мелани също го видя и в очите й лумна първият пламък на страха.

— Накарай го да спре и ще ти кажа.

Но Джакс не спираше и не би могъл да спре. Саша беше наясно, че няма как да спре, както не би могъл да спре и да диша.

— Сбогом, Мелани.

— Моля те, Саша, ще ти кажа, кълна се. Само го накарай да спре!

— Не мога. — Тя огледа лицата на братята му, после очите й стрелнаха Мелани. — А дори и да можех, нямаше да го направя.

— Същата си като Майк, добродетелна до безумие. Ненавиждах го, цял живот го мразех, но накрая постигнах своето.

— Какво му направи?

— Аз бях! Аз натопих надменното… — Пясъкът я засмука и прекъсна крясъка й.

Настъпи тишина. Вече знаеше с кого я бе заплашвал Тим, когато избухнеше. С ЦРУ. Знаел е какво е направила и го бе използвал, за да я контролира. Саша откъсна очи от гладкия, привидно непокътнат пясък и ги впи в сериозното лице на Джакс.

— Но нали Мелани е положила клетвата едва преди няколко седмици?

Той кимна.

— Баща ми загина миналата година. Възможно ли е да направи такова нещо на собствения си брат, след като…

— Злото съществува, Саша. Затова светът има нужда от такъв като баща ми. Не всеки, който върши злини, е изгубена душа. Хората се поддават на изкушението, откакто Ева е изяла ябълката. — Той се усмихна тъжно. — Освен Анаво.

— Къде сме?

— В Саудитска Арабия. „Руб ал Хали“^[1].

Един по един братята му изчезнаха. Когато останаха само двамата, Джакс пристъпи към нея.

— Нямаш представа — щях да умра, когато се прибрах тази вечер и не те намерих.

— От мача ли?

Той поклати глава.

— Не отидох на мача. Открихме всичко, което ни трябваше за срещата на Ския, и решихме да се възползваме от снега, да приберем Бруно и останалите още тази вечер. Пренесохме двойниците и се канехме да проведем акцията и да ги доведем тук, но нещо все ме глождеше и реших да мина през къщи да проверя как си. Влязох в стаята ти, мислех, че си в леглото и спиш, но теб те нямаше. Нямаше те — той преглътна болезнено, — никъде. Уплаших се безумно, защото Ерикс знае, а теб те нямаше… в планината. Не знаех къде… — Той я прегърна бурно и я притисна с такава сила, че й беше трудно да диша, и се разрида в косите й. — О, господи, Саша, моля те… недей да чувстваш такова отвращение, задето се налагала… останеш.

Тя го прегърна през кръста, притисна се плътно до него и се разплака заради сълзите му.

— Джакс, вече бях решила да остана.

Той замръзна.

— Така ли?

— Не мога да обърна гръб на всичко това, на Ерикс и на страданията, които причинява — Отмести се и той вдигна глава, а тя впи очи в неговите, обрамчени от гъсти, черни мигли. — И не искам да се разделям с теб. Обичам те.

Очите му отново се напълниха със сълзи.

Саша се вдигна на пръсти и го целуна.

— Ами ако аз никога… не съм сигурен дали мога да те обичам така, както трябва. Влюбен съм до полуда в теб, но дали е същото? Дали това е важното?

— Не знам, но разполагаме с доста време да разберем.

Вятърът свиреше през дюните и ги посипваше с пясък.

— Когато се върнат с другите, ще можем да си идем у дома.

У дома. Където щеше да живее през останалата част от безкрая. Толкова беше странно, че дори не можеше да си го представи. Хубавото беше, че можеше да мисли за непосредственото бъдеще.

— Мога ли да се преместя в твоята стая?

— Много ще ми е приятно. Твоето легло ми идва доста късо, краката ми висят.

— Всъщност не говоря за сън, Джакс.

Джакс я погледна сериозно, почти смръщен.

— Сигурна ли си, Саша? Напълно сигурна? Защото след това няма връщане назад.

Тя кимна.

— Напълно съм сигурна.

Той я целуна и тя усети, как го изпълва щастие. Екстаз.

Може би и с нея щеше да е така, но имаше нещо друго. И когато Джакс вдигна глава, го попита дали би могла да види майка си.

— Знам какво ще се случи с нея — очите й неволно пробягаха към пясъка, — но искам да я видя за последно.

— Не мисля, че е разумно. Ще се разстроиш. По-добре да запазиш хубав спомен, отпреди клетвата.

— Трябва да знам защо го е направила. Не мога да живея вечно, без да разбера. Моля те, Джакс. Нека я видя.

Той въздъхна и притисна главата й в рамото си.

— Ще попитам Кий.

След няколко минути се появи Феникс и метна Скот на земята, а след него пристигна Тай с господин Хулихан. Следващ пристигна Денис и Саша ужасено притисна длан в устата си, за да не изплаче на глас при вида на Крис, проснат на пясъка. Може и да се бе променила, може би вече не изпитваше състрадание към изгубените души, но все пак се разрида, когато Джакс изпрати Крис в черната яма дълбоко под земята. Не за този Крис, който изчезна пред очите й, а за онзи, който можеше да бъде.