Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (47)

47.

— Не разбирам — каза Доусън на Сам. — Как успя да се промъкнеш тайно от Нокс? Той наблюдаваше пристигането на Аби с бинокъл и се увери, че тя беше единствената, която слезе на острова от хидроплана. А онзи остров не беше по-голям от скала. Щяхме да чуем мотора и на най-малката лодка.

Бяха се върнали в къщата на Копър Бийч. Сам се обади, за да извика хидроплана, който трябваше да ги откара от острова, край който беше закотвена яхтата на Нокс. Пилотът беше жител на Копър Бийч. Той не зададе никакви въпроси за необичайния чартър.

Аби седеше на един стол до камината. Нютън лежеше на пода до краката й. Уилоу беше направила кафе за всички. Двамата с Илайъс следяха разговора с изострено внимание.

— Доближих се с едно от туристическите корабчета за наблюдаване на китовете — обясни Сам. — Предположих, че Нокс няма да се разтревожи, ако види в далечината корабче, пълно с туристи.

— Ясно, но как измина останалото разстояние? — продължи да пита Доусън.

— С каяк. Те са почти безшумни. Излязох на брега от другата страна на острова и стигнах пеш дотук. Криех се и внимавах да не ми падне нещо на главата от дърветата. Планът беше да се появя веднага щом Аби започне да отключва кода. Знаехме, че дори и да не успее да го прати в несвяст с криптиращата енергия, тя вероятно ще го разсее достатъчно дълго, за да мога в това време да се кача на борда.

Доусън поклати глава.

— Все още не разбирам това с кода. Нокс постоянно повтаряше как му трябва Аби, но не само за да му намери книгата, а и за да я отключи. Отначало помислих, че става дума за истински код, някакъв с цифри или букви. Когато осъзнах, че според него книгата е кодирана с някаква психична енергия, предположих, че той просто е луд.

— Мисля, че в известен смисъл той наистина беше луд — обади се Аби.

— Но ти не си. — Доусън я погледна. — Никога не си била. Семейството е грешало за теб. Наистина съществува паранормална енергия, нали?

Аби се усмихна.

— Защо мислиш така?

— Усетих, че нещо необикновено се случи, когато Нокс насочи странния пистолет към мен, и после пак, когато ти му подаде дневника. Сякаш в помещението се изви някаква невидима буря. Въздухът бе зареден. — Доусън погледна Сам. — Когато ти влезе, усещането стана хиляди пъти по-силно. Никога не съм преживявал подобно нещо. Освен може би веднъж.

— Кога? — попита Аби.

— В деня, когато ти запали онази книга във ваната и мама реши, че си опитала да направиш пожар в къщата.

— Като обръщам поглед назад сега, трябва да призная, че тя е имала основание да бъде загрижена — каза Аби. — Аз точно започвах да се уча как да използвам таланта си. Нямах представа какво правя.

— Това, което наистина изплаши мама, беше фактът, че ти изглеждаше убедена, че си запалила книгата с някаква умствена енергия. Но всъщност се е случило точно това, нали?

Аби въздъхна.

— Общо взето.

Илайъс погледна Сам.

— Трябва да открием липсващите кристали. У нас е единият лабораторен дневник, с големи шансове сме да открием и втория сред нещата на Фрай, както и пистолета с кристал на Нокс. Значи ни предстои много работа.

— Да, имаме да извървим дълъг път — каза Сам. — Ще се нуждаем от помощта на Джъдсън и Ема. Те са единствените, на които можем да се доверим, единствените, които притежават особена чувствителност към кристалите от мината „Феникс“.

Уилоу вдигна чашата си с кафе.

— Какво направихте с тялото на Ландър Нокс и яхтата му?

— Уверих се, че на борда няма следи от присъствието ни, и после потопих яхтата — обясни Сам. — Водата край острова е много дълбока. Съмнявам се, че останките от яхтата или тялото ще бъдат открити някога, но дори и това да се случи, никой няма да се впечатли. Просто поредният трагичен инцидент с яхта в архипелага.

Аби го погледна над ръба на чашата си.

— Какво? — попита я той.

— Просто се сетих за нещо, което Диксън ми каза при първото ми идване на острова.

Сам повдигна вежди.

— И какво беше то?

— Даде ми да разбера, че ако на теб ти се наложи да се отървеш от някое мъртво тяло, то ще изчезне завинаги — каза тя. — Нещо, свързано с дълбоките води по тези места и с находчивостта на хората от семейство Копърсмит, най-общо казано.

— Точно казано — изръмжа Илайъс.

Сам не направи коментар. Той се обърна към Доусън.

— Ще кажеш ли на баба си, че е издавала финансовите тайни на семейството на един убиец?

— Не мисля да й споменавам, че той е бил убиец. — Доусън потупа с пръст по облегалката на стола си. — Това само ще усложни нещата.

— Така е — съгласи се Сам.

— Всъщност се съмнявам, че тя ще ми повярва, ако й кажа цялата истина — продължи Доусън. — Но планирам да й кажа, че мъжът, с когото редовно се е срещала за обяд през последните няколко месеца, е същият, организирал финансовата пирамида, в която тя настоя да инвестира парите си. Също ще й изясня, че Аби не е виновна за това, че Нокс се е оказал мошеник и измамник.

Уилоу се спогледа с Илайъс. Аби беше сигурна, че двамата си размениха някакво неизречено съобщение. Уилоу погледна Доусън.

— Ако Нокс не е изхарчил цялата сума, е възможно да си върнете поне част от парите, които сте вложили при него.

— Надали е имал време да изхарчи толкова много пари — каза Сам. — Той беше фокусирал вниманието си върху това да придобие дневника и да отключи кода му. Лишаването на семейство Стрикланд от парите им е било само средство за постигане на целта му, един вид съпътстващи щети.

— В такъв случай ще видя какво мога да направя — обеща Уилоу.

Илайъс се усмихна гордо.

— Жена ми има талант да проследява пари — обясни той на Доусън. — Ако богатството на баба ти не е похарчено, Уилоу ще го открие.

Доусън я погледна.

— Много мило от ваша страна. Може да успея да ви помогна. И аз имам талант в тази област.

— Отлично — кимна Уилоу. — Ще работим заедно по този проект.

Те допиха кафето си мълчаливо. Пламъците припукваха весело в камината. Навън дългият летен ден отиваше към края си. Мракът се спускаше над острова.

— Аз казах на Нокс, че е сгрешил в сметките си — заяви Доусън на Аби. — Обясних му, че е преценил погрешно отношенията в семейството ни. Казах му, че ти няма да рискуваш живота си заради мен. Но той беше убеден, че ти ще дойдеш. За толкова умен психопат бях сигурен, че в този случай е заслепен. Наистина беше повярвал на имиджа от онази снимка на гърба на „Семейства по избор“. Мислеше, че щастливото семейство Радуел е реалност.

Аби се усмихна.

— Както татко обича да казва, семейството е всичко.