Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (36)

36.

Сам избра голям хотел на няколко пресечки от центъра на града и взе стая без свързваща врата. В тясното пространство на асансьора Сам осъзна съвсем ясно, че той не е единственият, страдащ от последствията от тежкото изгаряне на енергия. В аурата на Аби се долавяше силно нервно напрежение. Тя не беше поела удара от светкавицата в пълната му сила, защото той беше насочен към него, но беше поразена отчасти от рикоширалата енергия. Тя също изпитваше негативните ефекти от преживяното.

— Добре ли си? — попита я той.

— Ще се оправя. Малко съм замаяна. Знаеш как е. Май е по-добре, че не прие предложението ми аз да шофирам до Анакортес тази вечер. — Аби погледна сака му. — Но ако нещата продължат по този начин, може да започна и аз да пътувам с комплект чисти дрехи като теб. Поне в хотела осигуряват тоалетни принадлежности.

Той погледна малкия пакет, който Аби стискаше. Служителят на рецепцията й го беше дал. Вътре имаше четка за зъби, тубичка паста за зъби и още някои принадлежности. Аби беше отказала да си вземе чисти дрехи от опустошения си апартамент. Единственото, с което разполагаше, беше това, което обичайно носеше в голямата си дамска чанта.

Вратата на асансьора се отвори. Сам последва Аби в коридора. Трябваше да остане концентриран, докато се увереше, че Аби се намира на сигурно място за нощта, за да заспи, без да се тревожи за нея.

— Каква беше светкавицата, която онзи използва върху теб? — попита Аби.

— Нямам представа. Семейство Барет си имат своите тайни, също като нас. Но много ми се иска да науча какъв кристал е използвал, за да осигури енергията за проклетото нещо.

Аби се усмихна.

— Какво? — попита той.

— Сега като се замисля, има нещо смешно в случката в гаража.

— Така ли, не забелязах някой да се смее, поне аз със сигурност не се смях.

— Нещо в начина, по който вие двамата се отплеснахте да обсъждате свойствата на кристалите, докато държахте пистолети, насочени един към друг — обясни Аби.

— Това ти се струва смешно?

— Предполагам, че трябва да си бил там, за да го разбереш.

— Аз бях там.

Той се концентрира върху това да заключи стаята, но не можеше да пренебрегне факта, че вече преминаваше през обичайната първа фаза от синдрома на тежката загуба на паранормална енергия. Случвало ти се е и преди — помисли си той. — Можеш да се справиш.

Биохимичната страна на тежкото изгаряне на енергия беше сложна и не добре изучена. При мъжете се намесваха адреналин и тестостерон, така че сексуалната възбуда беше съвсем предсказуема. Но силното, настойчиво безпокойство никога не го беше връхлитало толкова тежко в миналото. Не се нуждаеше от паранормални способности, за да разбере защо това усещане беше толкова помитащо тази вечер. То си имаше причина и тя се наричаше Аби.

Сам се насили да премине през обичайната процедура. Той провери къде са аварийните изходи и набеляза два възможни маршрута за бягство. Ръката му трепереше леко, когато пъхна картата, за да отключи вратата. Дори и да забеляза това, Аби не коментира.

Вътре в стаята Сам заключи и бързо огледа пространството. Нямаше свързваща врата към съседната стая, както му бяха обещали. Неотварящите се прозорци гледаха към Шесто Авеню, което се намираше дванайсет етажа по-долу.

Доволен, той отвори ципа на кожения си сак и извади два малки кристала.

— Какво е това? — попита Аби.

— Представи си, че са нещо като паранормална бодлива тел. Ако някой опита да влезе през вратата или прозореца, аз ще разбера.

— Още технологии с кристали, а?

— Да.

— Винаги ли си носиш такива приспособления и оръжие в пътния сак?

— Да. — Когато се успокои, че е взел всички предохранителни мерки, Сам се обърна към Аби. Тя оглеждаше леглото, скръстила ръце. Нещо във вида й го подразни. — Какво има? — попита той.

Тя се прокашля.

— Нищо. Аз просто, ъъъ, мислех, че ще има две легла, това е.

Поради някаква причина фактът, че тя не искаше да спи в едно легло с него, го засегна по-тежко от удара на светкавицата. И после той адски се ядоса. Не на Аби, на себе си. Имаше и още един проблем с последиците от тежкото изгаряне на енергия. То засягаше всичко, дори нормалните логични мисловни процеси. Все едно се беше качил на скоростно влакче.

— Съжалявам. — Сам усети, че звучи рязко, но бе за предпочитане пред това да я моли да спи с него. — Нямаха друга свободна стая без свързваща врата. Няма проблем. Мога да спя на креслото или на пода.

— Не, в никакъв случай. — Тя сбърчи вежди. — Ти трябва да се наспиш добре. Това няма как да стане, ако си в креслото или на пода.

— Повярвай ми, ще спя толкова дълбоко, че няма да ми направи впечатление къде съм легнал.

— Забрави. Извинявай, че изобщо го споменах. Малко съм напрегната. А ти си много изтощен. Мислех, че за теб ще е по-добре, ако спиш на самостоятелно легло.

— Няма да изпадна в кома. — Той извади несесера си, една тениска и чифт боксерки от пътната си чанта. — Просто трябва да поспя. — Сам се отправи към банята.

— Между другото за каква технология си говорихте с онзи човек? — попита Аби.

— Моля? — Трудно се съсредоточи върху въпроса й. Желанието да я придърпа в обятията си и да се загуби в нейното топло и меко тяло, докато пламъците, които го изгаряха, отшумят, ставаше все по-силно. Какво му ставаше, по дяволите? Никога не се беше озовавал толкова близо до загубата на самоконтрол. Може би светкавицата на Барет имаше някакви допълнителни странични ефекти?

— Онази технология, която обсъждахте с Гидиън Барет — поясни тя.

Той застана на вратата, вперил поглед в белите плочки на банята.

— Кристали, излъчващи паранормална енергия. Нещо като еквиваленти на светодиодите и течните кристали, но с паранормални свойства.

— Като светодиодите и течните кристали?

— Да, но генерираната енергия идва от извън нормалния обхват на спектъра и има различни свойства. По тази технология се работи в лабораторията „Блек Бокс“. — Той влезе в банята и остави несесера си на плота. — Може ли да оставим тези научни обяснения за утре? Скапан съм. Не съм в състояние да ти обясня физиката на паранормалните кристали. Трябва да си взема душ.

— Просто ми стана любопитно.

Това беше. Той се почувства като грубиян. Затвори вратата на банята.

Малко по-късно Сам се появи от банята, облякъл чистото си бельо и панталона, който беше носил през деня. Аби го чакаше, все още напълно облечена. Тя държеше пакета с тоалетни принадлежности от хотела.

Сам се досети, че тя няма нощница.

— Имам една резервна тениска — каза той.

— Благодаря — усмихна се с облекчение. — Ще я взема.

Той извади една чиста черна тениска от сака си и я подаде на Аби, без да каже и дума. Тя мина покрай него и изчезна в банята. Вратата се затвори плътно. Сам чу водата да тече в мивката. Това продължи дълго. Сам осъзна, че вероятно Аби пере бельото си на ръка. Сигурно сутринта щеше да го види окачено на лирата. От тази мисъл кръвта му кипна допълнително.

Сам прецени възможностите и се настани на тапицираното кресло в ъгъла до прозореца. Видът на табуретката го ободри по някакъв ужасен начин.

— Просто перфектно — измърмори той. — Няма как да стане по-добре от това, нали, Копърсмит? Преживя тежко изгаряне на енергия. Аби е на няколко крачки от теб и се приготвя за сън, а ти можеш да се опънеш на кресло с табуретка. Даже ще успееш да си вдигнеш и краката. Леле!

Вратата на банята се открехна леко.

— Сам, каза ли нещо?

— Говорех си сам.

— Ясно. И аз понякога го правя. Е, аз всъщност говоря на Нютън. Може би трябва да си вземеш куче.

Той усети, че скърца със зъби.

— Да, непременно ще го обмисля.

Вратата се затвори.

Сам отвори минибара, избра две малки бутилчици, уиски и бренди. Взе една възглавница, изгаси всички лампи, освен нощната до леглото, и се настани на фотьойла. Вдигна краката си на табуретката, разви капачката на едното шишенце и отпи от уискито. Загледа се във вратата на банята, докато допиваше алкохола, който в момента приемаше като лекарство. Ако имаше късмет, щеше да е заспал дълбоко, когато Аби излезеше от банята.

След няколко минути вратата се отвори тихо. Аби се появи облечена в тениската му. Беше й прекалено голяма. Стигаше до средата на бедрата й. В сумрака изглеждаше адски секси. Изпита силно желание да я притежава. Отпи отново от уискито.

— Спиш ли? — попита тихо тя.

— Почти.

— Казах ти да легнеш на леглото.

— Не обичам да изпълнявам заповеди.

— Няма нужда да се мусиш. Просто исках да ти осигуря така нужната почивка.

— Ще спя тук. Евентуално.

— Пиеш ли нещо?

— Да. — Той отвори втората бутилчица. — Така се освобождавам от напрежението.

— От минибара ли ги взе?

— Аха. — Той гаврътна малко от брендито.

— Аз бих пийнала малко вино.

— Вземи си. Видях две-три малки бутилки вино.

Аби прекоси стаята, отвори минибара и огледа асортимента. После провери разпечатания ценоразпис на нещата вътре.

— Боже, какви цени! — възкликна тя.

— Не им обръщай внимание. — Той я поздрави с миниатюрната бутилчица. — Не се стискай. Аз плащам стаята, забрави ли?

— Добре, благодаря.

Тя си избра малка бутилка с бяло вино, разви капачката и седна на ръба на леглото.

Двамата пиха мълчаливо известно време. Сам не виждаше причина да опитва да завърже разговор. Така само щеше да усложни нещата.

— Как се чувстваш? — попита Аби.

— Започвам да се отпускам. Най-после. — Това беше истината, осъзна той. Алкохолът си вършеше работата. Скоро щеше да го приспи.

— Преди да заспиш, искам да ти благодаря още веднъж. За втори път ме спасяваш от някой, който се опитва да ме отвлече.

Сам затвори очи.

— Казах ти и преди, просто си върша работата. Но често казано, не мисля, че Гидиън Барет би те отвел някъде против волята ти. Той просто искаше да ме отстрани от пътя си за известно време, за да опита да те убеди да приемеш предложението му. А той щеше да ти отправи страхотно предложение, повярвай ми.

— На мен ми се стори, че иска да ме отвлече. Доста е плашещо да знаеш, че разни хора искат да те отвлекат.

— Знам — каза той по-меко. Тя имаше основание да се чувства изплашена. — Справяш се добре. Много хора на твое място биха се побъркали.

— Аз се справям добре, защото знам, че ти ме пазиш. Така че пак ти благодаря.

Сам отвори очи.

— Въпреки че го правя и заради своите собствени цели?

Аби се усмихна.

— Всеки си има своите цели. Нямам нищо против това, стига човек да подходи честно. А ти заяви съвсем открито какво искаш още от самото начало. Е, почти от началото.

Последното нещо, което искаше от нея, беше благодарност.

— Допий си виното, изгаси лампата и заспивай, Аби.

— Добре.

Тя остави празното шише на нощното шкафче, изгаси лампата и легна в леглото.

Сам се зачуди дали да допие брендито, но се отказа. Прекалено много алкохол щеше да удължи етапа на възстановяването. Той остави шишенцето на масичката до креслото, отпусна се назад и се загледа в сенките на тавана. Замисли се за поредицата от хора, които преследваха Аби и дневника.

— Нещо ми се губи — каза той след малко.

— Какво? — попита Аби в тъмното.

— Не знам. Тази вечер не мога да мисля ясно. Но утре сутрин искам да се върнем до началото на тази история и да погледна всичко от различен ъгъл.

— Имаш предвид да се върнем до първия имейл на изнудвача?

— Не, да се върнем до случилото се в библиотеката на Вон.

— Мислиш, че е започнало още там?

— Отговорът е някъде там.

— Може би разговорът ни с Грейди Хейстингс утре ще ни подскаже нещо.

— Никога не съм разпитвал луд с паранормални способности — каза Сам. — Сигурно ще бъде интересно.

Дълбокият сън го обори.