Метаданни
Данни
- Серия
- Тъмно наследство (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Copper Beach, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Огнени кристали
ИК „Хермес“, София, 2012
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Невена Здравкова
Компютърна обработка: Ана Цанкова
Художествено оформление на корицата: Мариана Станкова
ISBN: 978-954-26-1127-1
История
- —Добавяне
35.
Аби излезе от асансьора в сумрачно осветения подземен гараж. Чувстваше се объркана. Единственото, което си мислеше, беше, че трябва да се качи в колата и да се отдалечи възможно най-много от осквернения си дом. Вече не беше нейният дом. Гневът се разгаряше толкова силно в нея, че тя не забеляза призрачните иглички от напрежение по тила си, докато не стана прекалено късно.
Когато Аби осъзна, че в атмосферата в гаража нещо не е наред, Сам беше стиснал силно ръката й над лакътя. Тя се обърна и го погледна.
— Какво?
— Тихо — каза Сам почти в ухото й.
Той я дръпна бързо зад масивния джип, който беше паркиран в ъгъла. Сивите стени на гаража образуваха барикада от две страни. Голямата кола осигуряваше допълнително прикритие.
Злокобна енергия се носеше в сенките. Изведнъж Аби усети студ, който я прониза до костите. Подземните гаражи винаги я плашеха нощем и въпреки охранителната система на сградата, това място не беше изключение. Стъпките отекваха странно. Имаше прекалено много тъмни места между паркираните коли. Аби винаги прекосяваше сивия бетонен гараж възможно най-бързо, стиснала ключовете си в ръка и отворила сетивата си. Но тази вечер беше разсеяна.
Гаражът беше прекалено тих. Нямаше стъпки или гласове, но интуицията я предупреди, че двамата със Сам не са сами. Още някой се спотайваше в сенките. Сам пусна ръката й. Тя го видя как извади пистолета и малко парче сребрист кварц, който изглеждаше като кристално огледало, изпод сакото си. Аби се зачуди за какво служи кристалът, но реши, че сега не е подходящ момент да задава въпроси. Сам стоеше неподвижно, като ловец, който дебне жертвата си. Беше съсредоточен и напрегнат. Много опасен.
Аби не знаеше какво да очаква — заплаха или заповед от въоръжен стрелец може би. Но имаше само странна, неестествена тишина, която сякаш се задълбочаваше с всяка изминала секунда. Нещо не беше наред. Бледото сияние на флуоресцентните лампи на тавана постепенно отслабваше. Гаражът придобиваше странно излъчване, като в сън.
— Отвори сетивата си — каза Сам тихо. — Докрай.
Тя вече ги беше задействала; и нормалните, и паранормалните й сетива бяха леко отворени заради тревогата, но Аби не беше опитала да ги фокусира. Проблемът с концентрирането на парапсихична енергия прекалено дълго беше, че това усилие имаше своите негативни последствия. Неприятните тръпки и изтощението, което следваше от изгарянето на огромно количество енергия, бяха най-малкият й проблем. Можеше да се справи с тях. Това, което я плашеше до смърт в момента, беше, че гаражът започваше да прилича на мястото, което виждаше в кошмара си с Грейди Хейстингс. Достатъчно лошо беше, когато се събуждаше и откриваше, че е станала от леглото. Ами ако прекомерното напрягане на таланта й я изпратеше завинаги в онзи ужасен сън?
Като усети колебанието й, Сам я погледна нетърпеливо.
— Направи го — нареди той.
Гаражът преминаваше през странна трансформация. Мястото около тях ставаше все по-нереално като излъчване, сякаш се плъзгаше в друго измерение. Редиците от коли се издължиха и се проточиха до безкрайността. Бетонните колони се сливаха в ленти на Мобиус.
— Само на мен ли ми се струва, или тук започва да прилича на сцена от кошмар? — прошепна тя.
— И на мен ми изглежда така.
Аби изпита облекчение от тази новина. Не само нейното възприятие беше деформирано. Искаше да обясни на Сам причината за неохотата си да изпълни това, което той искаше от нея, но сега не бе подходящото време, нито място за дълги разговори. Тя го беше наела като консултант точно за ситуации като тази. Няма смисъл да се обръщаш към човек с паранормален талант, ако не се вслушваш в препоръките му. Тя предпазливо отвори сетивата си в червената зона.
Неестествената деформация избледня значително, когато паранормалните й сетива надделяха. Но гаражът не се върна към нормалното си състояние. Сега Аби успяваше да види светлина, идваща извън видимия обхват на спектъра. Сцената беше осветена от ултра светлина.
В тази злокобно осветена обстановка човешките аури се виждаха по-лесно. Горещата енергия, която пламтеше в сенките между две паркирани коли, потвърди това, което Аби вече беше доловила. Някой се криеше в мрака.
Като от нищото изригна енергия, която ослепи сетивата й. Сякаш някой хвърли паранормална граната точно пред джипа, който ги прикриваше. Аби инстинктивно затвори очи, но това почти не намали ужасно яркото лъчение. Експлозията от пронизваща ултра светлина повлия на паранормалните й сетива много по-силно, отколкото на нормалното й зрение.
— Не си губи времето и енергията в опити да ми се противопоставиш, Копърсмит. — Гласът дойде от сенките. Беше мъжки, но странно деформиран. — Малката ми светкавица черпи мощта си от кристал. Той генерира повече енергия, отколкото би могъл да произведе, който и да е човек. Скоро ще замае сетивата ти. Съветвам те да изключиш таланта си, преди да изгориш.
— Закъснял си с тази светкавица — заяви Сам. — Вече мога да я елиминирам.
— Няма да успееш. Но, хайде, опитай да я елиминираш, ако искаш. Когато се убедиш, че тя е по-силна, можем да говорим делово. Ако още си буден. Сигурен съм, че знаеш какви са последиците от изгарянето на значително количество паранормална енергия.
— Тази вечер не планирам да заспивам рано — заяви Сам.
Аби долови някакъв прилив на гореща енергия в аурата му и разбра, че той е направил нещо с огледалния кварц. Тя осъзна, че той насочва огромно количество енергия през камъка.
Чу се оглушително изтракване, когато някакъв предмет падна на бетонния под. Ултрабялата гореща светлина, която изпълваше пространството, внезапно изгасна. Когато замаяните й сетива се проясниха, Аби осъзна, че гаражът отново изглежда нормален.
— По дяволите! — Възклицанието беше придружено от рязко ахване от болка. Гласът на непознатия вече не беше деформиран. Но беше осезаемо раздразнен. — Ти си истински кучи син, Копърсмит. Как, по дяволите, успя да направиш това?
— Настроеният кристал може да генерира по-стабилна енергия, отколкото човек, но трябва човешки ум, за да я активира. Не съм насочвал противодействието си към светкавицата ти. Насочих го срещу теб. — Последва кратка пауза, а после Сам добави учтиво: — Разбрах го, докато се хвалеше с върховната мощ на приспособлението си.
— За щастие имам резервно оръжие.
— Истинско оръжие? — попита Сам. — Логично.
— Предполагам, че ти също имаш.
— Как мислиш?
— Че имаш. — В гласа на непознатия се долавяше раздразнено примирение. — Унищожи специалната ми светкавица. Тя беше прототип, първата и засега единствена версия, която работеше. Имаш ли представа колко време ще ми трябва, за да произведа нова? Трябват месеци, докато един кристал събере достатъчно енергия, за да задейства проклетото нещо, и то ако нищо не се прецака по време на процеса. Знаеш колко са деликатни паранормалните кристали.
— Какъв изходен кристал използваш? — попита Сам.
— Може и да ти дам тази информация, ако ти ми обясниш с какво задействаш твоето оръжие, с което ме порази току-що.
На Аби й хрумна, че разговорът се отплесва в погрешна посока.
— За бога — прошепна тя. — Сега не е време за технически дискусии.
— Тя е права — съгласи се Сам.
— Така е. Не искам да го призная, но те подцених, Копърсмит. Сам съм си виновен. Предупредиха ме, че ти може да създадеш проблеми.
— Старая се — каза Сам. — Понякога успявам.
— Виждам. Работата е там, че на мен ми трябва госпожица Радуел. Давам ти думата си, че тя няма да пострада по никакъв начин.
— Тогава защо се опитваш да я отвлечеш със сила? — попита Сам.
— Защото, за нещастие, тя е при теб в момента и се съмнявам, че ти ще я пуснеш без бой.
— Правилно предположение.
— Добре тогава, да опитаме да преговаряме делово. Кажи ми каква цена даваш за нея. Аз ще дам по-висока.
— Тя не се продава — изтъкна Сам.
Аби искаше да удуши и двама им.
— Спрете да говорите за мен, сякаш съм някаква рядка книга, обявена на търг, чувате ли?
— В моя защита ще изтъкна, че опитах да ви наема по съвсем цивилизован начин, госпожице Радуел — каза непознатият. — Чух слуховете за необикновения ви талант, но ми беше обяснено, че приемате само клиенти, които са ви препоръчани от някого. Нямаше как да се обърна към вас по обичайния начин, защото не познавам никого от клиентите ви, а Тадеус Уебър отказа да ме препоръча. Така че опитах индиректен подход.
— Книгата за парфюмите. Вие сте я изпратили.
— Беше подарък, с който да ви вдъхна сигурност, че съм подходящ за ваш клиент. Но вие не ми отговорихте.
— Бях доста заета напоследък.
— Разбирам. Опитах да наема собствения ми дилър да намери книгата. Той се справя добре с такива сделки, но не би могъл да отключи кода. Реших, че след като се сдобия с книгата, ще опитам да ви ангажирам да премахнете криптирането й. Но този следобед научих от дилъра си, че той се оттегля от тази задача. Мога да предположа, че е бил притеснен от убийствата в последните дни. Заключих, че нямам избор, освен да прибягна до драстични мерки.
— Е, както виждате, драстичните ви мерки няма да свършат работа — каза му Аби.
— Само от любопитство, Копърсмит беше ли ви препоръчан по надлежния начин?
— Да, беше — каза Аби хладно. — И между другото той не ми е само клиент. Аз също го наех, за да ме охранява, докато търся въпросната книга.
— Четирийсетгодишният лабораторен дневник, който ще бъде продаден на търг. Да, знам. Странен избор на бодигард, меко казано. Все едно да наемете вълка да пази стадото, не мислите ли?
— Двамата със Сам имаме договорка.
— Ще ви дам двойно повече от това, което той ви плаща.
— Съжалявам, трябва да мисля за репутацията си в този бизнес — отряза го Аби.
— Но аз ви гарантирам, че не ви застрашавам по никакъв начин.
— Аха — намеси се Сам. — Затова стоим в този гараж посред нощ и водим разговор, в който бяха намесени две паранормални оръжия.
— Изглежда, тази вечер няма да излъчим победител — каза другият мъж.
— Кой сте вие? — попита Аби.
— Мисля, че ще изчакам с официалното представяне. Може би някой друг път ще можем да правим бизнес.
Аби избухна гневно:
— Вие сте този, който е нахлул в апартамента ми и го е омърсил, нали? За ваше сведение никога, никога няма да ви го простя. И определено няма да работя за негодника, който би направил това с личното пространство на друг човек. Ще се погрижа да ви арестуват.
— Успокойте се, госпожице Радуел. Признавам, че направих едно бързо кръгче в апартамента ви по-рано тази вечер, но беше очевидно, че някой друг ме беше изпреварил. Или това, или имате много нескопосана чистачка.
— Защо да ви вярвам?
— Ако аз бях претърсил апартамента ви, госпожице Радуел, щях да го направя много по-дискретно. Нямаше да оставя видими следи от присъствието си.
Сам се раздвижи леко в сенките.
— Имаш ли представа кой го е направил?
— Не, но изглеждаше така, сякаш извършителят е бил обзет от бурна ярост, може би е умствено неуравновесен. Заради сигурността на госпожица Радуел бих ви предложил да приемете, че става въпрос за същия човек, който е убил Уебър и Спароу. Знаете, че и двамата са мъртви, нали?
— Да — потвърди Аби. — Значи твърдите, че не вие сте отговорен за тези убийства?
— Да, точно това твърдя.
— И в двата случая смъртта е причинена с паранормални средства — каза Аби. — Изглежда, вие имате талант да проектирате паранормални устройства, които могат да бъдат и смъртоносни.
— Същото важи и за бодигарда ви. Докато сме на тази тема, Копърсмит, няма ли все пак да ми кажеш с какво успя да унищожиш светкавицата ми?
— Става. Веднага след като ти ми кажеш какво използва, за да превърнеш гаража в сцена от сън.
— Съжалявам, това е търговска тайна. Знаеш как стоят нещата в бизнеса. Всеки е готов да ти пререже гърлото. Не можеш да се довериш на никого. Да се върнем на Спароу и Уебър, имате ли представа кой ги е убил?
— Човек на име Ландър Нокс е намесен в цялата тази история — каза Сам. — Опитваме се да го открием, преди той да е намерил дневника.
— Уебър и Спароу бяха много добри в това, с което се занимаваха. Ще ми липсват професионалните им услуги. Но основната ми тревога в момента е за госпожица Радуел. Не искам да загубим и нея. Нейният талант е уникален. Но ти вече знаеш това, нали? Грижи се добре за нея, Копърсмит.
— Непременно.
— Радвам се, че толкова много хора се тревожат за мен — измърмори Аби.
— Има много малко хора, които могат да правят това, което вършите вие, госпожице Радуел — каза непознатият. — Ако поради някаква причина се озовете в ситуация да ви е необходим нов бодигард или нов клиент, не се колебайте да се свържете с мен.
— Не разчитайте да го направя — отвърна Аби.
— Човек никога не знае. Нещата се променят. Но тъй като явно тази вечер нищо няма да се промени, ще ви кажа довиждане засега. Очаквам с нетърпение бъдещите ни срещи.
— Предполагам, че искате да ви върна книгата за парфюмите? — попита Аби смутено.
— Задръжте я за спомен. Не си падам по парфюми. Но би било интересно да се разбере дали рецептата на Клеопатра наистина върши работа.
Стъпките на непознатия отекнаха в гаража. Аби усети, че Сам опитва да впрегне почти изтощения си талант. Знаеше, че той иска да зърне поне за миг аурата на мъжа.
Вратата към улицата се затвори с тежко метално издрънчаване, което отекна в сенките. В гаража настана тишина.
Сам се изправи.
— Попита го дали иска да му върнеш книгата? Какво, по дяволите, беше това? Аби, проклетата книга беше подкуп. Не е нужно да връщаш подкупи.
Тя бързо се изправи.
— Казах ти, трябва да мисля за репутацията си.
— А ти ми се разсърди, че си поговорих малко по технически въпроси с него.
— Добре ли си? Ти пое удара на онази светкавица. Сигурно си изгорил адски много енергия.
— Ще оцелея.
— Все пак ти се е отразила тежко. Не мога дори да си представя колко енергия се наложи да използваш, за да направиш онова нещо с кварца. Сигурен ли си, че си добре?
— Не се суети около мен. Нямаме време. Скоро ще рухна.
— Да. Добре. Извинявай. Предполагам, че това беше клиентът на Ник — господин Анонимен.
— Вероятно, но за корпорация „Копърсмит“ той изобщо не е господин Анонимен. Ние го познаваме.
— Кой е?
— Конкурентът ни.
— Това беше някой от „Хеликън Стоун“?
— Останах с впечатлението, че току-що се сблъскахме с Гидиън Барет, сина на Ханк Барет. Казах ти, че татко и Ханк се конкурират от години.
— Е, поне нашата страна спечели тази вечер.
— Нашата страна? — Сам прозвуча развеселено.
— Образно казано — смотолеви Аби бързо. — А сега какво?
— Сега трябва да намерим място, където да поспя няколко часа. Забрави, че ще шофирам до Анакортес. Когато рухна по този начин, оставам напълно без сили.
— Мога аз да шофирам.
— Знам, но ще бъдеш прекалено уязвима, ако аз съм в безсъзнание на задната седалка. Не искам да рискувам да попаднем на нов опит за отвличане.
Аби преглътна трудно и се овладя. Не показвай слабост. Сам беше изразходвал много енергия тази вечер. Той трябваше да легне да поспи, и то скоро. Тя трябваше да се държи като възрастен в тази ситуация.
— Можем да се върнем в апартамента ми — каза тя. — Там е най-близкото легло.
— Не — каза той с изненадващо мек глас. — Не и в апартамента.