Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (20)

20.

Желанието да сподели пълния размер на бедствието със скъпия си приятел беше почти неустоимо, но Оринда Стрикланд беше успяла да издържи, поне до днес. Някои неща просто не биваше да се изнасят извън семейството. Не че нямаше доверие на Ландър Нокс. Той беше дискретен млад човек. Той беше единственият, който я разбираше наистина. Тя очакваше обедите с него с нетърпение. Въпреки това си имаше гордост. Загубата на семейното богатство и възможността Доусън да банкрутира и дори да попадне в затвора беше прекалено опустошителна, за да я споделя. Такива неща се пазеха в тайна.

— Изглеждаш прекрасно днес — каза Ландър и задържа стола й, за да седне.

Тя се засмя и се настани.

— Винаги го казваш. Но все пак благодаря.

— Казвам го, защото е вярно. — Ландър седна срещу нея. — Излъчваш качества, които са все по-редки в съвременния свят. Грация, стил, достойнство. И е цяло чудо как успяваш да водиш интелигентни разговори. Даваш ли си сметка колко малко жени на моята възраст умеят това? Затова се наслаждавам на обедите ни заедно толкова много.

Беше малко след дванайсет, прекалено рано за обяд, но пък ресторантът в центъра на града беше почти празен. Това намаляваше шанса да попаднат на някой познат, мислеше си Оринда. Тя би предпочела обяд в клуба на езерото. Семейство Стрикланд членуваха в него от няколко поколения. Но тя знаеше, че появата й в клуба с красив, достолепен мъж, достатъчно млад, за да й бъде внук, би предизвикала повдигнати вежди и доста любопитни погледи.

Нямаше никаква причина да се чувства неудобно заради отношенията си с Ландър, разбира се. Той й беше приятел, нищо повече. Те бяха интелектуални партньори с много общи интереси, но за нещастие с няколко десетилетия разлика във възрастта.

Бяха се запознали съвсем случайно по време на антракта на едно оперно представление. И двамата бяха отишли сами на представлението. От самото начало беше очевидно, че Ландър е добре възпитан и образован. Той не разказа много за семейството си, но скоро стана ясно, че произхожда от старо и уважавано семейство от Източния бряг. Слабо доловимият му бостънски акцент беше толкова чаровен.

Разговорът, който последва, беше най-стимулиращото общуване, на което се беше наслаждавала от години. Съпругът й Джордж никога не беше харесвал операта, симфоничната музика или изкуството. Най-голямото му удоволствие бяха яхтите, които си купуваше, всяка следваща по-голяма от предишната. На нея плаването изобщо не й харесваше. Водеха свой собствен живот, което устройваше и двама им. Когато го загуби преди десет години, тя преживя шок, но всъщност не скърби истински за него.

Въпреки ужаса, който я разяждаше отвътре, Оринда успя да се усмихне. Но телефонният разговор с Доусън я беше извадил от релси. Фактът, че Аби е ключът към финансовото спасение на семейството, беше тежък удар. Беше се принудила да изпие едно успокоително, за да се овладее.

Доусън и Даяна бяха прави, Аби възприемаше ситуацията като златна възможност да си отмъсти на семейството. Доусън обясни, че тя искала нещо повече от парично заплащане за услугите си. Без съмнение щеше да претендира да бъде включена в списъка на наследниците на семейното богатство. Това беше немислимо. Тази жена не беше Стрикланд. Нямаше никаква кръвна връзка с тях. А освен това беше душевно неуравновесена.

Колкото и неразбираемо да изглеждаше, Оринда започваше да вярва, че Аби наистина иска семейството да загуби всичко. Неблагодарна кучка. След всичко, което съм направила за нея. Брандън Радуел никога не би могъл сам да си позволи таксите за онова специално училище, където я изпратиха.

— Виждам, че зет ти ще раздава автографи на премиерата на новата си книга в петък — каза Ландър.

— Да. — Оринда изтръска салфетката си. — Това е началото на рекламната обиколка за книгата му. Ще пътува почти месец. Чух, че издателят му е насрочил куп мероприятия.

— Ти прочете ли книгата му?

— Прегледах я — изсумтя Оринда. — Опасявам се, че са обичайните психодрънканици, които минават за дълбоки прозрения и мъдри съвети в наши дни. Но дъщеря ми казва, че има шанс книгата да се продава добре и дори да доведе до негово собствено телевизионно шоу.

Усмивката на Ландър беше и съчувствена, и снизходително развеселена.

— Всичко се свежда до маркетинг и опаковка, нали?

— За съжаление. А зет ми е добър и в двете.

Оринда отвори менюто и си напомни, че трябва да внимава много какво говори по адрес на Брандън. Не че Ландър не се досещаше какви бяха чувствата й по този въпрос. Той никога не любопитстваше за личния й живот, но през последните няколко месеца беше станало толкова лесно да говори с него за най-различни неща.

Обедите им би трябвало да бъдат резервирани за разговори за опера, литература и други културни теми. Но твърде често Оринда се улавяше, че споделя с него разни неща, които не би трябвало да изнася извън семейството.

Тя отново благодари мислено, че може да се довери на дискретността на Ландър. Въпреки разликата във възрастта им, те си приличаха в много отношения. Той описваше отношенията им по един много чаровен и поетичен начин. Ние сме стари духове, които са се открили взаимно.