Оливър Боудън
Прозрение (92)

92

По-късно същия ден, вече у дома и след като изпрати Макиавели, София влезе в кабинета. Децата бяха в леглата. Още не бяха осъзнали случилото се.

Огънят в камината беше изгаснал. Тя запали свещ и тръгна към писалището. Вдигна спретнато подредената купчина листове, завързани с панделка и зачете:

Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах. Много десетилетия отминаха, преди да осъзная значението и на трите. Сега, в залеза на дните ми, това разбиране поражда удовлетворение. Любовта, свободата и времето, някога толкова щедро на мое разположение, са огънят, който ме движи напред. Любовта най-вече, скъпа моя, към теб, към децата ни, към братята и сестрите ни… и към необятния и чуден свят, който ни дава живот и ни потапя в размисъл. С безкрайна обич, моя София, аз съм завинаги твой.

Ецио Аудиторе