Оливър Боудън
Прозрение (88)

88

София беше в кабинета на Ецио и разпалваше камината, когато чу каруцата да спира рязко пред къщата. Изправи се стреснато. След миг Ецио връхлетя вътре, следван по петите от Шао Джън. Втурна се към прозореца, спусна кепенците и ги залости. После се обърна към жена си.

— Събери малко багаж. Впрягат нови коне в каруцата. Някой от хората ни ще те придружи.

— Какво…?

— Тази нощ ще останете при Макиавели.

— Какво стана?

— Недоразумение.

София погледна към Джън, която сведе очи смутена, че им навлича неприятности.

— Дай ми минута — каза София.

Не след дълго тя и децата се настаниха в каруцата. Ецио застана до нея. Погледнаха се. И двамата искаха да кажат нещо, но не намираха подходящите думи.

Той отстъпи назад и кимна на кочияша.

Мъжът шибна конете и те препуснаха в сгъстяващия се здрач.

Когато набраха скорост, София се обърна назад и му изпрати въздушна целувка. Ецио вдигна ръка за сбогом и без да дочака да се скрият от поглед, се върна в къщата и заключи вратата.