Оливър Боудън
Прозрение (85)

85

По-късно, когато София се върна, тримата седнаха да поговорят в къщата, докато децата надничаха любопитно от стълбищната площадка. Ецио се стараеше да се държи гостоприемно с неочакваната гостенка, но оставаше непреклонен.

— Не знам какво друго да кажа, Шао Джън. Съжалявам.

Китайката не отговори. Не беше ядосана, само много спокойна.

— Много съжалявам. Но не мога да ти помогна. Не искам да участвам в това.

Шао Джън вдигна очи и срещна неговите.

— Искам да разбера.

— Да разбереш какво?

— Как да водя. Как да възродя Ордена ни.

Той въздъхна, вече леко подразнен.

— Не. Аз съм приключил с това. Finito.

Замълча.

— Мисля, че трябва да си вървиш.

— Ецио, размисли! — укори го София. — Шао Джън е пътувала дълго.

Обърна се към гостенката.

— Правилно ли произнесох името ти?

Джън кимна.

— Ще останеш ли за вечеря?

Ецио изгледа начумерено съпругата си и се обърна към камината.

— Grah-zie — благодари Джън на колеблив италиански.

София се усмихна.

— Добре. Освен това имам готова спалня. Погостувай ни няколко дни… Или колкото пожелаеш.

Ецио изсумтя, но не каза нищо. София тръгна към кухнята. Той се извърна леко и огледа гостенката. Шао Джън седеше тихо; изглеждаше съвършено самовглъбена. Обходи с очи стаята.

— Ще се върна, преди да се стъмни — каза й троснато.

Излетя навън, загърбил добрите обноски. Джън го проследи с поглед. Едва забележима усмивка трептеше върху устните й.

Ецио излезе навън и потърси убежище сред лозята.