Оливър Боудън
Прозрение (70)

70

Ецио тръгна бързо към щабквартирата на истанбулските асасини. Там взе четирите ключа и добави към тях диска, който бе открил у Мануил в Деринкую. Прибра ги внимателно в кожена чанта и я провеси през рамо. Закачи куката на дясната си китка, а пистолета — на лявата. В случай, че му се наложи да избяга светкавично от върха на кулата, сгъна парашута на Леонардо в раницата на гърба си.

Преди да отиде в кулата обаче, трябваше да свърши нещо неотложно. Той забърза към гробището в Галата, където вече бяха отнесли тялото на Юсуф, за да го погребат.

Доган, който беше поел ръководството на истанбулските асасини, пристъпи напред да поздрави Ецио.

— Менторе…

— Менторе… — приближи на свой ред Ирини.

Ецио застана до ковчега и се обърна към тях:

— Знам, че сега би трябвало да се отдадем на спомени и скръб. Но враговете не ни позволяват това.

Той погледна Доган.

— Знам колко високо те ценеше Юсуф и не намирам причини да се съмнявам в преценката му. Готов ли си да поведеш тези жени и мъже и да пазиш достойнството на Братството, както Юсуф го правеше с такъв плам?

— За мен ще бъде чест — отвърна Доган.

— За нас ще бъде чест да работим за каузата и да подкрепяме Ордена — добави Евраники, застанал до него.

— Добре — каза Ецио. — Радвам се.

Той отстъпи назад и погледна над сградите, заобикалящи гробището, към кулата Галата.

— Врагът е близко — продължи. — Когато приключи погребалният обред, заемете позиции около кулата и чакайте да ви дам знак.

После бързо тръгна. Колкото по-скоро освободеше София, толкова по-добре.

Натъкна се на Ахмед, придружен само от един телохранител, върху бойница в подножието на кулата.

— Къде е тя? — попита Ецио.

Ахмед се усмихна с дразнещата си усмивка и отвърна:

— Възхищавам ти се, Ецио, но кръвожадността ти ми пречи да те нарека свой приятел.

— Кръвожадност? Странно обвинение от човек, организирал нападение срещу собствения си племенник.

Част от невъзмутимостта на Ахмед явно се изпари.

— Трябваше да го похитят, асасине, а не да го убият.

— Разбирам… Да го похитят византийци, за да го спаси чичо му и да го обявят за герой. Това ли планираше?

Ахмед сви рамене.

— Нещо такова.

После кимна. Ненадейно половин дузина тамплиери изникнаха от нищото и обградиха Ецио.

— А сега, месер Аудиторе, ключовете, моля.

Ахмед протегна ръка.

Ецио обаче също даде сигнал. Зад полукръга от тамплиери изневиделица се появиха по-голям брой асасини, стиснали ятагани.

— Първо момичето — рече студено Ецио.

Ахмед се разкикоти.

— Твоя е.

Махна нагоре към небето. Ецио проследи посоката и на върха на кулата видя жена, застанала до страж, очевидно готов да я хвърли през ръба. Жената носеше зелена рокля, но главата й беше покрита с чувал от зебло. Ръцете и краката й бяха вързани.

— София! — възкликна неволно Ецио.

— Кажи на хората си да отстъпят — отсече Ахмед.

Обзет от ярост, Ецио нареди на асасините да се оттеглят.

После подхвърли на Ахмед чантата с ключовете. Той я улови сръчно и провери съдържанието й. Ухили се.

— Както казах, тя е твоя!

При тези думи той слезе от бойницата, следван от телохранителите си. Качи се в колесница, готова за път, и пое през града към Северната порта.

Ецио нямаше време да го наблюдава. Скочи към кулата и започна да се изкачва. Тревогата и гневът го окриляваха и за няколко минути се озова върху най-горния бойницата, където се намираше жената. Стражът отстъпи назад към стълбите, отвеждащи надолу. Ецио се хвърли напред, дръпна жената от ръба на кулата и свали торбата от зебло от главата й.

Беше Азизе!

Бяха й запушили устата, за да не успее да ги предупреди. Ецио скъса шала, закриващ устата й.

— Благодаря, менторе. Хиляди благодарности! — възкликна тя.

Стражът се изкикоти и побягна по стълбите. Долу го очакваше мрачно приветствие.

Ецио развързваше ръцете на Азизе, когато го прекъсна женски вик. Обърна се и видя — върху друга бойница, недалеч от тях — да се издига импровизирано бесило. Под него, вече с преметната през гърлото примка и върху дървен подиум, стоеше София. Византийският войник се протегна и пристегна грубо въжето.

Ецио прецени разстоянието между върха на кулата и бойницата, която трябваше да достигне. Остави Азизе да се освободи сама от другите въжета, отвори раницата и бързо сглоби парашута. След секунди вече летеше във въздуха, насочвайки парашута с тежестта си към бесилото, където византиецът беше ритнал дървената платформа под краката на София и отпускаше въжето. Още докато се носеше във въздуха, Ецио извади куката и преряза стегнатото въже на сантиметри над главата на София. Приземи се след миг и улови падащото й тяло в прегръдките си.

Византийските стражи се разбягаха, ругаейки. Асасини прекосяваха тичешком улиците между кулата и бойницата, където се намираше, но към тях се спускаха византийци, за да им препречат пътя. Трябваше да действа сам.

Първо обаче се обърна към София. Издърпа въжето от врата й с разтреперани ръце. Усещаше колко учестено диша.

— Ранена ли си? — попита я неспокойно.

Тя се закашля задавено, борейки се за глътка въздух.

— Не, не съм. Но съм много объркана.

— Не исках да те въвличам в това. Съжалявам.

— Не си отговорен за постъпките на другите — каза му тя дрезгаво.

Той я остави да се съвземе, вперил очи в нея. Как успяваше да запази разсъдливостта си в такъв момент!

— Ще… загърбим всичко. Скоро. Но първо трябва да си върна това, което ми отнеха. Жизненоважно е.

— Не разбирам какво става, Ецио. Кои са тези хора?

Прекъсна я гърмеж от оръдие. След няколко секунди бойницата се разклати от удара на десеткилограмовото гюле. София падна на земята сред облак от каменни отломки.

Ецио я издърпа да стане и огледа района под тях. Очите му се спряха върху празна колесница, охранявана от двама османски редници, прикрили се зад нея, когато започна стрелбата.

Прецени отново разстоянието. Дали парашутът щеше да издържи и неговата, и нейната тежест? Налагаше се да рискува.

— Ела! — каза й той.

Прегърна я здраво и скочи от бойницата.

В един ужасен миг му се стори, че парашутът ще се закачи за заострените камъни, но ги подмина и те се спуснаха — много бързо, но все пак достатъчно бавно, за да успеят да се приземят невредими до каруцата. Ецио сгъна парашута и го прибра в раницата си, без да си прави труда да го разкопчава, и двамата хукнаха към колесницата. Той качи София на пътническата седалка, плесна единия кон по хълбока и скочи след нея. Стисна юздите и пришпори впряга. Потеглиха с главоломна скорост, а османските войници ги последваха тичешком с безпомощни викове.

Ецио се насочи бързо на север, прекоси квартала около кулата Галата и излезе от града.