Оливър Боудън
Прозрение (66)

66

Пътуването обратно към крайбрежието беше бързо и за щастие, безоблачно.

— Подрани — каза Пири Рейс, когато Ецио се появи пред подвижния мостик на червената джонка.

— И слава Богу. Трябва да се върнем в Константиние възможно най-бързо.

— Намери ли петия ключ?

Ецио се усмихна и потупа кесията, провесена над хълбока му.

— Добре — отвърна Пири на усмивката му. — А Мануил?

— Повече няма да ни създава неприятности.

— Още по-добре. С тази скорост ще станеш рицар за нула време.

— Битката далеч не е спечелена. Не бива да се бавим.

— Трябва да снабдим кораба с продоволствия и да изчакаме прилива.

Пири се обърна към капитана и издаде няколко заповеди със строг глас.

— Трябва да съберем и екипажа. Не очаквахме да приключиш толкова бързо делата си в Деринкую.

— За щастие открих необичайно способни помощници.

— Чувал съм за главния шпионин, назначен там от Високата порта. Славата й се носи нашир и надлъж.

— Тогава дължа благодарност на османското правителство.

— Под ръководството на Баязид Високата порта се превърна в пример за прагматична администрация. За щастие продължава да функционира гладко, независимо от дрязгите в кралското семейство.

— Колкото до тях, мисля, че трябва да наблюдаваме зорко Ахмед — рече тихо Ецио. — Открих, че има някои много неподходящи приятели.

— Асасините не бива да се бъркат в османската политика.

— Приятелите на Ахмед ни принуждават да се намесим.

Пири вдигна вежди, но не продължи да разисква темата.

— Каютата ти те очаква — каза той. — Сигурно искаш да отдъхнеш, докато се подготвим за отплаване.

Щом остана сам, Ецио свали оръжията си и ги почисти и наточи. Когато приключи, залости вратата на каютата, извади петия ключ и го постави върху сгъваемата масичка. Седна пред него. Беше любопитен да провери дали и той ще се държи като останалите. Искаше да узнае какво послание от Алтаир ще му предаде, особено след като нямаше начин да разбере дали е разкрил мистичните си видения пред тамплиерите, които го бяха намерили първи. Какво ли познание вече им беше предал? Или пък притежаваше способност да преценява кога да говори и кога да мълчи?

Съзнанието му измъчваха и мисли за София. Искаше му се да се завърне в Константинопол, за да я защити, ако се наложи, и да опази останалите четири ключа. Сега обаче трябваше да се насили да е търпелив, защото разчиташе на милостта на морето и ветровете.

Ключът беше подобен на другите — със същия диаметър и дебелина, украсен като тях със странни неразгадаеми символи и с прецизно издълбани, но непонятни резки. Той събра сили и протегна ръка да го докосне. Ключът не го разочарова. Скоро меката светлина в каютата сякаш стана още по-приглушена и на нейния фон сиянието, излъчващо се от обсидиановия диск, ставаше все по-ярко и по-ярко.