Оливър Боудън
Прозрение (51)

51

Цветният пазар представляваше калейдоскоп от цветове и аромати и наоколо не се мяркаха еничари. Ецио кръстосваше разтревожен сергиите, защото при цялото изобилие не успяваше да открие цветята, които търсеше.

— Изглежда смяташ да похарчиш щедра сума, приятелю — каза му един цветар, когато той застана пред сергията му. — Какво ти трябва?

— Търся лалета. Бели, ако имаш.

Цветарят го погледна колебливо.

— О! Лалета! Прости ми, но сега прохождам в търговията. Нещо друго може би?

Ецио поклати глава.

— Изборът не зависи от мен, за жалост.

Цветарят размисли за момент, после се приведе напред и заговори съзаклятнически:

— Добре, ще споделя тайната си с теб. Повечето бели лалета, които продавам, бера край хиподрума. Честна дума. Отиди и виж.

Ецио се усмихна, извади кесията си и възнагради щедро цветаря.

— Grazie.

Тръгна забързано през стоплените от слънцето улици и стигна до хиподрума. Там, разбира се, сред тревата от едната страна на пистата откри цяло поле от бели лалета. Наведе се доволно, извади тайното острие и набра огромен букет.