Оливър Боудън
Прозрение (47)

47

С малко помощ от асасините на Юсуф Ецио успя да издебне и да притисне в ъгъла нищо неподозиращ еничар, прекарващ свободния си ден на базара. Но платиха висока цена. Еничарят оказа яростна съпротива и рани двама асасини, преди да го обезвредят. Наложи се Ецио и Азизе да изперат кървавите петна от униформата му, преди да я надене. Когато я облече, се превърна в същински еничар — стига да покриеше брадата си с белия шал, излагайки на показ само мустаците си.

Когато тръгна към казармите, се развесели и същевременно се смути от отклика, който предизвикваше у местното население — мъже и жени, османци и византийци. Реакциите не зависеха от националността. Някои нескрито му се възхищаваха, дори раболепничеха. Други го отбягваха дискретно, а трети — най-многобройната група — го проследяваха с уплашени, несигурни погледи. Беше ясно, че в най-добрия случай просто изтърпяваха присъствието на еничарите, а в най-лошия ги ненавиждаха. Не забеляза и следа от искрена привързаност и уважение. Но доколкото успя да разбере, най-силната омраза беше насочена точно към еничарите от казармите на Тарик. Ецио запамети наблюденията си, сигурен, че ще му потрябват за в бъдеще, но засега се съсредоточи върху непосредствената си цел.

За негово облекчение униформата му позволи да измине безпрепятствено и без сблъсъци пътя до казармите, още повече, скоро установи, че са разкрили убийството на еничаря. Наближавайки целта, мина през площад, където селджукски глашатай съобщаваше за смъртта на войника на тълпа заинтригувани зяпачи.

— Мрачни вести, граждани на Константиние — тръбеше глашатаят. — Слуга на нашия султан е станал жертва на престъпник, който му е откраднал униформата.

Той се озърна и извиси глас:

— Бдете зорко за всякаква подозрителна дейност.

Ецио прекоси площада възможно най-дискретно, но неизбежно привличаше погледите на минувачите. Молеше се да успее да влезе необезпокояван в казармите. Щом знаеха за убийството и че мъжът е убит заради униформата, щяха да подсилят спешно охраната.

— Нека злочестини застигнат убиеца, отнел живота на обичан еничар — продължаваше да припява глашатаят. — Врагът на цивилизацията трябва да бъде открит и изправен на съд. Ако забележите нещо, съобщете незабавно!

Той обходи тълпата с властен поглед и размаха свитъка си за допълнителен ефект, преди да продължи:

— Граждани, внимавайте! Убиец скита по улиците ни, мъж без съвест, взел на мушка слугите на султана. Еничарите са посветили живота си на сигурността на империята. Отблагодарете им се и разкрийте убиеца, преди да нанесе нов удар!

Задната порта на еничарския гарнизон беше отворена, макар и с удвоена охрана. Когато Ецио се появи, те застанаха мирно и той установи, че е извадил късмет да попадне на офицер. Униформата му очевидно всяваше респект, въпреки че на пръв поглед еничарските униформи бяха съвсем еднакви. Ецио влезе безпрепятствено в комплекса, но скоро започна да дочува откъслечни разговори за убийството.

— Khardeshlerìm^[1], преди час са открили един от нашите убит и без униформа. Казват, че захвърлили тялото му на бунището като боклук — обясняваше един войник на двамина свои другари, които замърмориха гневно в отговор.

— Отваряйте си очите на четири, когато ходите по улиците — продължи първият. — Някой замисля удар, предрешен в наша униформа. Трябва да бдим зорко, докато заловят престъпника.

— И му разпорят корема — добави друг.

Ецио реши да е възможно най-предпазлив, докато се намира в комплекса. С приведена глава той обикаляше около казармите, запознавайки се с терена и подслушвайки различни разговори. Чутото се оказа много полезно и ценно.

— Селим разбира прекрасно затрудненията ни. Заплашват ни византийци, мамелюци, сафавиди и само той се осмелява да се изправи срещу тях — каза един войник.

— Вярно е. Селим е воин като Осман и Мехмед преди него — отвърна друг.

— Защо тогава нашият султан Баязид предпочете мишката пред лъва?

— Принц Ахмед е наследил спокойния темперамент на султана. Затова. Страхувам се, че двамата си приличат прекалено много.

Трети войник се включи в разговора:

— Султан Баязид е добър човек и милостив владетел… Но е изгубил пламъка, който му придаваше величие.

— Не съм съгласен — обади се четвърти. — Той е борец. Вижте каква армия събра срещу Селим.

— Тя е доказателство за падението му! Да се изправиш с оръжие срещу собствения си син? Срамота!

— Не изкривявай истината, за да пасне на собствените ти предубеждения, ефенди — укори го четвъртият. — Все пак Селим нападна пръв султана.

— Да, да. Но Селим го направи в името на величието на империята, а не за себе си.

— Като споменахме войната, има ли новини от север? — додаде пети войник.

— Чух, че войската на Селим отстъпила при Варна — каза шести. — Претърпели тежки загуби.

— Невероятно, нали? Моля се за бързо разрешение на конфликта.

— Да, но в чия полза?

— Не знам. Сърцето ме тегли към нашия султан, но разумът ми залага на Селим.

— Ами младият син на Селим? Принц Сюлейман? — вметна седми еничар. — Познавате ли го?

— Не лично — отвърна осми, — но съм го виждал. Знам, че е забележително момче.

— Едва ли може да се нарече момче, по-скоро способен млад мъж. С блестящ ум.

— На баща си ли прилича?

Седмият еничар сви рамене.

— Вероятно. Но всъщност предполагам, че е съвсем различен човек.

Още двама еничари дойдоха и се включиха в разговора. Ецио продължи да се навърта край събеседниците. Единият очевидно беше шегаджия.

— Защо принц Ахмед се навърта в града? — попита иронично той. — Знае, че не е желан тук.

— Прилича на молец, кръжащ около запалена свещ. Чака баща му да умре, за да завземе трона.

— Чухте ли — каза шегаджията, — че предложил подкуп на Тарик, за да спечели предаността му?

— По дяволите! Какво направил Тарик?

Другият еничар се разсмя.

— С половината пари купил просо за конете, а останалите изпратил на Селим.