Оливър Боудън
Прозрение (42)

42

Дешифрираният код доведе Ецио до древна сграда на три пресечки от джамията в центъра на квартала на Баязид. Приличаше на запустял склад и изглеждаше здраво залостена, но вратата се оказа отключена. Ецио се озърна нагоре и надолу по улицата. Не забеляза османски стражи и еничари и влезе.

Следвайки указанията върху листа хартия, който държеше, той се изкачи по стълбите към първия етаж и тръгна по коридор, в края на който откри малка стаичка — кабинет, потънал в прахоляк. Рафтовете обаче все още бяха отрупани със счетоводни книги, а върху бюрото имаше перо, мастилница и нож за хартия. Огледа внимателно стаята, но по стените не различи никакъв ориентир. Накрая зорките му очи все пак забелязаха несъответствие в плочника около камината.

Опипа предпазливо и една от плочките се размърда при допира. С помощта на ножа за хартия той я извади, наострил слух за някакво движение долу, макар да беше сигурен, че никой не го е забелязал да влиза в сградата. Плочката падна след няколко секунди, разкривайки дървен панел. Той отстрани и него и в бледата светлина зад него различи книга. Извади я внимателно — малка стара книга. Погледна заглавието върху корицата — беше стихотворна версия на Езоповите басни, написана от Сократ, когато го е грозяла смъртна присъда.

Той издуха праха от книгата и я разтвори очаквателно на първата празна страница. Както се надяваше, видя карта на Константинопол. Разгледа я съсредоточено и търпеливо. И когато листът засия с неземна светлина, забеляза, че му сочи кулата Галата. Прибра почтително книгата в кесията, провесена през колана му, излезе от сградата и пое на север през града. Прекоси Златния рог с ферибот и стигна кея в подножието на кулата.

Наложи се да пусне в ход всичките си умения за сливане с тълпата, за да премине през стражата, но щом успя да влезе, книгата го поведе по виещо се нагоре стълбище. Стигна каменна площадка, която сякаш не се отличаваше с нищо, освен с голи каменни стени. Ецио свери отново с картата в книгата и разбра, че е на точното място. Опипа стените с пръсти, търсейки вдлъбнатина, издаваща скрита кухина. Настръхваше при всеки едва доловим шум от стъпки отдолу, но никой не го обезпокои. Най-сетне откри пролука между камъните, незапълнена с хоросан, и я проследи с пръсти — наподобяваше тясна тайна врата.

След кратък размисъл запобутва леко камъните около нея, докато един на около три стъпки от пода поддаде леко и вратата се отвори назад, разкривайки тясна стаичка в стената на кулата. Почуди се как ще влезе вътре, но върху тясна колона видя поредния кръгъл каменен ключ — третия. Вмъкна се вътре и ключът проблесна. Сиянието бързо стана по-ярко. Стаята сякаш се уголеми и Ецио усети как се пренася на друго място и в друго време.

Светлината възвърна нормалната си яркост на слънчев ден и пред него отново се възправи Масяф. Но бяха минали години. В сърцето си Ецио разбра, че е изтекло много време. Нямаше представа дали не сънува. Приличаше на сън, в който не участва и същевременно някак си е въвлечен. Необяснимо как и защо, освен сън преживяването наподобяваше и спомен.

Безплътен, слят със сцената, която се разгръщаше пред очите му, но и отделен от нея, той наблюдаваше и чакаше… И отново видя младия мъж в бяло. Този път обаче не изглеждаше млад; навярно бяха изминали десетилетия.

И изражението му беше тревожно.